Предизвикателства и възможности съкровената реалност, големият брат и другите риалити формати

Изтегляне 275.58 Kb.

Дата	23.07.2016
Размер	275.58 Kb.
	#2605

Научна конференция на департамент "Кино, реклама и шоубизнес", проведена
на 11 май 2011 г. на тема:
РИАЛИТИ ФОРМАТИТЕ - КОМУНИКАТИВНИ, ЕСТЕТИЧЕСКИ И КОМЕРСИАЛНИ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

СЪКРОВЕНАТА РЕАЛНОСТ, ГОЛЕМИЯТ БРАТ И ДРУГИТЕ РИАЛИТИ ФОРМАТИ

Така заявеното заглавие вече носи моята гледна точка към разглежданата днес тема: от множеството възможни пътеки към риалити шоу форматите, аз избирам за своя отправна точка съкровеността: застрашената съкровена реалност на човешкото битие в масовата „риалити шоу” телевизионна продукция – като част от съвременната ни култура.

В основата тези мои размисли вероятно стои Съкровеният човек на Андрей Платонов, един от любимите ми автори. Онзи крехък и жилав човек, изплувал от водите на река Потудан / от едноименния разказ/, за да се научи да бъде щастлив…

Темата на днешната конференция предполага множество гледни точки – един интердисциплинарен диалог , в който би било изключително интересно да чуем мненията на социолози, психолози, културолози и специалисти по масовите комуникации. В едно такова множество винаги е трудно да намериш своя глас. В случая съм затруднена и от факта, че имам доста празнини в емпиричния материал – просто не съм гледала голяма част от риалити продукцията. Но това, което съм гледала, най-вече Биг Брадър сериите, беше достатъчно, за да ме мотивира за днешното ми участие.

Етичният код е отправната ми точка за тази работа – на него са подчинени по-частните професионални кодове. Като човек, който се занимава с проблемите на кинодраматургията, аз откривам в риалити форматите различни , изключително интересни драматургични модели и възможни варианти за документални и игрални киноразкази. А защо не и множество пародийни анимационни сюжети!...

МАЛКО ДЕФИНИЦИИ

Риалити форматите са специфично телевизионно явление, което се определя като „Риалити телевизия” – то е в процес на развитие и е толкова младо и, че теоретичното му осмисляне и терминологичният му апарат се решават в крачка.

В „Уикипедия” намираме следната дефиниция за „Риалити телевизията” : жанр в телевизионното програмиране, който представя най-общо драматични и хумористични ситуации без предварителен сценарий, документира актуални събития; в него участват обикновени хора, а не професионални актьори; понякога в състезание или при друга ситуация участниците получават награда. / прев. мой /.

В този смисъл риалити телевизията съществува под една или друга форма още от първите години на телевизията, утвърждава се като телевизионна формула някъде около 1990, а на границата на новото хилядолетие достигна своя апогей чрез най-популярните си серии „Биг брадър”и „Сървайвър”. Програмите в риалити телевизионния жанр се наричат риалити шоу – най-често те са серии. Документалните филми , новините и спортните предавания не се причисляват към риалити шоу форматите.

А ето и още едно, по-иронично определение на риалити телевизията – то е на английския културолог Колин Спаркс: „ … риалити телевизията е като чанта с много неща в нея …но винаги има три основни продукта: шоу-игри , докусапунки и шоуто на „ престъпленията” - /напр. – „Crimewatch UK”/, като всички варианти имат една неизменна цел – привличането на публиката.

МАЛКО ИСТОРИЯ
Още през1940 телевизията започва да прави портрети на хора без предварителен сценарий.

Една от първите известни риалити продукции е „ Скрита камера” на Алън Фънт през1948 - / Allen Funt's Candid Camera/. Тя се създава на основана на популярното радио-шоу на Алън Фънт, излъчвано предишната 1947 година: „Скрит микрофон”. Принципът и в двете шоу е да се улавят реакциите на случайни хора на различни шеги.

Риалити събитието на 60-те години стават сериите на телевизия „Гранада” – „СЕДЕМ!”. Те се излъчват за пръв път през 1964-та във Великобритания - като интервюта с дузина седемгодишни хлапета от най-различни социални прослойки. Въпросите и техните отговори са свързани с ежедневието им.

Идеята на цялата поредица е да се проследява през седем години – чрез серия интервюта, живота на няколко души.Това е наистина плодотворна идея, с големи възможности - за сериозно изследване. Същия метод – така неречения лонгтитюден метод, се прилага и в социологията, и в документалното кино и би било интересно да се направят съответните сравнения и препратки.

През1966 – знаменитият Анди Уорхол прави „Момичетата на Челси”, като заснема различни непредвидени запознанства. След повече от 30 години ще обявят Анди Уорхол и неговите „Момичета на Челси” за главните виновници за риалити шоу продукцията./ The Radio Times Guide to Film 2007/.

През 1971 година се създават 12-те култови риалити серии със заглавие „Американско семейство”, всички обединени сюжетно около развода в едно седемчленно семейство - Лаудс, след 21 години съвместен живот. Големият син в Ланс е откровен гей, носи женски дрехи, слага си червило. Ланс се смята за първия заснет гей в телевизията и бързо се превръща в „гей икона”.

Тези серии са явление със свой собствен живот във времето. След като 300 часовият документален материал е окончателно монтиран, сериите са излъчени в САЩ в началото на 1973-та година по PBS /the Public Broadcasting Service /.

Ето и следващите издания на „Американско семейство”:

1. Посещение при едно американско семейство: Семейство Лаудс след 10 години /1983 г. /

2. Ланс Лауд: Смъртта в едно американско семейство /Заснет през 2001-ва, излъчен през 2003 г./

Вторият сюжет е центриран около срещата на цялото семейство след дълги години раздяла. Те се събират по покана на вече много болния наркозависим 50 годишен Ланс, който вече е с много тежки диагнози. Той самият умира малко след тази среща от чернодробна недостатъчност и хепатит С.

Макар че през годините членовете на семейството неведнъж са се оплаквали, че заснетото с тях е провокирало по-скоро отрицателно развитие на живота в семейството, наскоро след заснемането на последното продължение, след смъртта на Ланс, майката и бащата се събират отново и живеят и до днес заедно, близо до децата си.
Популярността на тези серии в американския живот е трудно да се измери. Пример за това е постоянното цитиране в различни среди на две реплики на съпрузите Лаудс : „Ти знаеш много добре, че има проблем!” - казва Пат на съпруга си Бил. И Бил отговаря: „Какъв ти е проблема?”.За американския зрител този диалог е сред стоте най-популярни телевизионни моменти. Поне според класацията на един TV Guide

Друго доказателство за популярността на „Американско семейство” е използването на този реален сюжет с реалните му герои в първия игрален филм на известния актьор Алберт Брукс „Истински живот” – това е успешният му режисьорски дебют от 1979.

Съвсем наскоро през 2011 година, по PBS са излъчили двучасово юбилейно издание на „Американско семейство” – по повод на 40 години от началото на първите снимки.

Друго телевизионно събитие от последната година е премиерата по HBO на филма „Кино истината” , по сценарий на Дейвид Шелцер, с режисьори Шари Берман и Роберт Пулчини, с участието на Тим Робинс / като бащата/, Дайан Лейн / майката/ и Томас Декер в ролята на сина. Сюжетът на игралния филм е изследване на раждането на замисъла и сериите на „Американско семейство” – като първия риалити сериал в историята на телевизията.

Но да се върнем към общия обзор. Пак тогава, през 70-те, в телевизионната продукция се налагат разнообразни английски формати – предимно срещи и игри.

През 80-те и 90-те риалити събитието са холандските серии „Номер 28” /1991/. В тази продукция за пръв път се осъществява концепцията да се съберат непознати хора в една и съща среда за по-дълъг период и с камера да се проследят техните реакции и последствията от това събиране.

Само една година по-късно – през 1992 година, MTV използва тази концепция за създаването на сериала „Истинският свят”. По този повод създателят на „Номер 28” Ерик Латур предявява своите авторски претенции, заявявайки, че „Истинският свят” е взел идеята на неговото шоу. Отговорът на продуцентите е, че в основата на тяхната работа стои не „Номер 28”, а „Американско семейство”.

Десетилетието след 2000-та година донася истински бум на риалити продукциите: това са годините на най- успешните риалити шоу като „Биг Брадър”, „Сървайвър”, „Мюзик айдъл”, „Островът на изкушението”, „Паранормалното”…

ОПИТ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ

Бързам да направя уговорката, че всички класификационни схеми, с които съм се срещала досега, ми се струват несъвършени и приблизителни. Това не значи, че не трябва да се правят усилия в тази посока.

Разбира се, че огромното, наводнило съвременната цивилизация, море на риалити продукцията се нуждае от осмисляне и от някаква класификация. В „Уикипедия” за отделните видове риалити се говори като поджанрове, тъй като цялата риалити шоу продукция се определя като един жанр. Аз се дистанцирам от такава „жанрова” гледна точка. Това не ми пречи да стъпя на отделни модели и характеристики, разглеждайки поджанровете като видове. С ясното съзнание, че се получават постоянно пресичания: различните видове от тази продукция често имат общи характеристики.

Този мой пореден опит за класификация се основава на общите сюжетни модели и на методите, с които си служат авторите, за да разкрият или симулират реалността.

І. ДОКУМЕНТАЛНИ РИАЛИТИ ШОУ

Този тип риалити продукции трябва да създадат в зрителя усещането за „документалност”, тоест за истинска регистрация на реални присъствия – без авторска намеса, вътре в ежедневието на дадени хора.

Документалното начало и в литературата, и в киното, винаги е свързано с реалността. Така че тук сякаш има тавтология: щом е риалити, не се ли предполага документалност?

Философското осмисляне на риалити явленията предполага и още един въпрос: как се съотнася самата документалност с истината? Какво е псевдодокументалността? Къде е разположен в това поле симулакрумът на Бодрияр?

За мен тези риалити формати са най-интересни. Те дават изобилен материал за размисъл върху връзките им със социологията, психологията, документалното кино.

Самите сюжети най-често са структурирани около предварително планирани ситуации, като резултатите наподобяват сапунени опери. Оттук и названията „докусапунка” и „докудрама”. Пак тук можем да отделим и една друга група - в стила „cinema verite” / кино истината/, при който авторите не са само пасивни регистратори, а заявяват своето присъствие и отношение по един или друг начин.

Ето и някои от видовете „документални риалити” според сюжетните ядра:
1. Участниците се изолират в по-особена житейска среда.
В тази група са едни от най-популярните риалити шоу, сред които и познатите на нашата публика Биг Брадър и Островът на изкушенията . Специалното пространство в първия случай е Къщата, във втория – необитаем далечен остров.

Друг вариант в тази категория са историческите риалити шоу. Това шоу предполага възстановки; от участниците се очаква да действат като хора от определена , вече отдалечена във времето, епоха. Една от най-успешните продукции от този вид е английската Къщата от 1900 година /The1900 House, BBC,Wall to Wall/Channel 4, 1999./ Тук риалити сюжетът е да се проследи живота на едно съвременно семейство, което се опитва да живее в една къща от късната Викторианска епоха в течение на три месеца, по начина , по който биха живяли в онази епоха, с онези идеи, нрави, умонастроения. Едвовременно с излъчването на сериите се издава и една знакова книга „Къщата от 1900 година”. В книгата, освен документалния разказ за тези 3 месеца -„Тяхното семейство” от Марк МакКрум и Матю Стърджис, са включени части от лични дневници от Викторианската епоха, сред които особен интерес представляват дневниците на Джеймс Джойс.

2. Празненства
Този тип документални риалити шоу се градят върху сюжета на празнуването. Вариантите на празника – с неговата подготовка и самото му преживяване, са безкрайно интересен материал и са практически неизчерпаеми – едновременно различни и знакови за различните култури.
3.Професионални занимания
Още един неизчерпаем като възможности формат, при който в основата на отделния сюжет е някаква професионална активност.

Безспорно успешен пример е английската поредица Полицаи /COPS/, която е започнала през 1989-та година и продължава и до днес.

ІІ. ТЕЛЕВИЗИОННИ СЪЗТЕЗАНИЯ И ИГРИ

И тази група от риалити шоу продукцията е изключително разнообразна.

Няма да изреждам множеството варианти и примери на съзтезания и игри. Голяма част от тези формати са вече и при нас – сред тях са популярните Мюзик айдъл, Танцувай с мен, Звездна академия… Те се превръщат в образователна възможност и в арена за откриване и култивиране на таланти и в тази безспорна демократичност има голям потенциал.
Като варианти на съзтезателни риалити шоу можем да отделим форматите, в които участниците са съперници – и се съзтезават за нечия любов, за среща, за брак.
Друг вариант са съзтезания, свързани с търсене на работа.

Популярни са и съзтезанията, разкриващи спортни умения.

ІІІ. РИАЛИТИ ШОУ ПРОДУКЦИИ, В КОИТО СЕ ПРОСЛЕДЯВА НЯКАКВА ЛИЧНОСТНА ПРОМЯНА – ВЪВ ВЪНШНШЯ ВИД И В ПСИХИКАТА

Най- популярната българската версия на на този тип риалити шоу се нарича "Пълна промяна" / 2007 г/. Тя показа на българските зрители не само операциите на участниците, но и психологическото им преобразяване, и личните истории на всеки един от тях.

Ето какво казва продуцентът Магардич Халваджиян по повод на това шоу: «Това е може би най-тежкият проект, с който съм се занимавал досега. Освен, че е труден чисто организационно, в “Пълна промяна” става дума за 26 души, за чиято външност и здраве трябва да се погрижим. За мен това е голяма отговорност. Голяма част от участниците в “Пълна промяна” имат много особени съдби. И ние, малко или много, влязохме в тези истории. Това доста натоварва…”

ІV. ОБНОВЯВАНЕ

Обновяването само по себе си е универсален сюжет.

Сюжетното ядро при този тип риалити продукции е свързано с промяната на средата. Това може да е промяна в дома, в селището, в някоя институция, в природата.

Тези предавания имат огромен позитивен заряд и провокират добрите намерения и социалната активност.

V. СОЦИАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ

Този формат е особено „драматургичен”, тъй като винаги е свързан с провокация на някакъв конфликт, драма, възможна трансформация.

Провокативната ситуация се залага в самия замисъл и оттам нататък следим какво се случва с участниците. Хора от различни социални среди и с различни ценности и начин на живот си разменят местата и се съгласяват да живеят известно време в непривични обстоятелства и да играят чужди роли.

Класически пример за този формат е продукцията на BBC , Channel 4, Размяна на съпруги, продължила доста сезони, от 2003 до 2009г. Сюжетът на това риалити шоу се гради на съгласието на две брачни двойки да си разменят партньорите в течение на две седмици. Зрителите стават свидетели на последствията от това решение. В края на този период резултатите са винаги различни, но винаги има изясняване на отнощенията. Понякога нещата стават необратими, друг път това се превръща в добър опит, даващ мъдрост и самочувствие на участниците, които преоткриват своя партньор.

Събирането на гостите при този тип шоу продукции става чрез предварително обявяване и рекламиране на темата на самото предаване. Често темите са провокативни, скандални, остро конфликтни. Техният подбор е подчинен на намерението на авторите да предизвикат драматични сблъсъци, социални напрежения, бурно поведение.

VІ. РИАЛИТИ ШОУ: ЛЮБОВНИ СРЕЩИ
Преди малко , когато разглеждахме съзтезателните формати, сред един от възможните сюжети на шоу съзтезанията, бяха любовните съперничества. За разлика от тях, в разглеждания сега формат няма съзтезателен момент. Сюжетът е срещата. За първи път този формат се реализира през 1960-та с папулярното тогава шоу Игра на срещи /The Dating Game/. Драматургията на всеки епизод от това шоу има своята завършеност и самостойност. Серийността на формата се утвърждава по-късно. Сред съвременните издания на този формат са Сляпа среща /Blind Dаtе/, Следващият /Nex/t, Родителски контрол /Parental Control/ и др.

VІІ. СКРИТА КАМЕРА

Това е друг много разпространен формат, при който със скрита камера се улавят реакциите на случайни хора, провокирани от специално създадена ситуация. Първото шоу в този формат е Скритата камера на Алън Фънт от 1948 година, за което вече стана въпрос. Оттогава този принцип на работа не е преставал да се използва активно в различните телевизии и култури. Съвременните варианти на безбройни. Най-често провокациите са на улицата, на работното място, н транспорта и магазина.

VІІІ. ПАРАНОРМАЛНИТЕ ФЕНОМЕНИ
Огромното количество на риалити предавания, в които в кадър някой екстрасенс поставя диагнози, говори с духове и пророкува, е едно особено тревожно и симптоматично явление в живота на съвременната цивилизация. За съжаление днешният човек често се оказва заплетен в псевдодуховност, резултатът от която е обърканост, страх и безпомощност. Почти задължителното споменаване на Господ и накичването на студията с християнски икони е ужасяващ и позорен съвременен кич, свидетелднващ за една тотална подмяна и изчезване на сакралното от съвременния хоризонт.

Няма да назовавам конкретни примери , те са безбройни и присъстват във всички телевизии, за съжаление не само във второразредните.

ІХ. ПОДВЕЖДАЩИТЕ ШЕГИ И ФАЛШИВИТЕ ОЧАКВАНИЯ

^{В сюжета на този формат е задължително участниците да бъдат подведени и да се създадат фалшиви очаквания. В подготвените предварително шеги и инсценирани ситуации обикновено участват актьори.}

^{Това е изключително интересна, от гледна точка на драматургията, възможност за съвременни пародии. Често се пародират самите риалити формати.}

Джо простакът /The Joe Schmo Show/ е пример за това; то е първото класическо шоу от този тип. Това е всъщност пародия на риалити телевизията. Излъчено е по американската кабелна мрежа Spike TV през септември 2003 г. Главните участници са накарани да повярват, че са състезатели на истинско риалити шоу. Всички останали в шоуто, включително домакина, са актьори и са наясно със ситуацията. Самото шоу е в действителност една добре измислена пародия, която трябва да предизвика много смях.
А ето и един друг интересен пример: Дванадесет британци са излъгани, че пътуват в космоса, но всъщност са настанени в имитация на космически кораб в увеселителен парк / „Космически кадети”, Великобритания /. Поне за мен това е чудесна измислица, с много възможности – и за сериозни послания, и за смях!...

Х. РИАЛИТИ ШОУ ПРОГРАМИ, ПРОВОКИРАЩИ ПОЛИТИЧЕСКА АКТИВНОСТ
Този формат ,мисля, има голямо бъдеще и своето запазено място в усилията да се развива гражданското общество.

Той предполага активност, диалогичност, гласуване, социологически проучвания.

Като пример за много интересно политическо шоу, разбунващо деховете, ще спомена едно риалити шоу на иракската телевизия от 2010-та година, в което местни знаменитости са карани да вярват, че в колите им е заложена бомба. Те с ужас научават, че могат да отидат в затвора и дори да бъдат екзекутирани, след като войниците откриват „бомба” в колите им. / „Изпратете го в Бука”, 2010, Ирак /.

Нашият „Референдум” по БНТ е друг пример за политическо шоу.

„Обещанието”, което току-що приключи, също.
Тук ще спра с опитите за класификация, съзнавайки колко общи са те и колко много са вариантите и подвариантите на сюжетните „риалити” модели.

НАШЕНСКИЯТ „БИГ БРАДЪР”

Вървейки от общото към частното, бих искала да разгледам малко по-подробно българския феномен „Биг Брадър” – безспорно най-популярното риалити шоу у нас. То отдавна няма нужда от превод / макар да не е сигурно, че всеки наш съгражданин разбира значението на двете английски думи, които покорно изписваме с две главни букви, следвайки американските стандарти за заглавие/. За изминалите години нашенският „Биг Брадър” успя безспорно да задържи аудиторията / макар и с променлив успех/ и досега се възприема като знаково име за риалити сериалите. Общите „риалити” проблеми тук се открояват сякаш по-ясно – сигурно поради голямата му популярност и по-успешната му съдба.

И така, форматът „Биг Брадър“ е риалити шоу, в което определен брой хора (обикновено 12-15), са затворени в изолирана от външния свят къща за около 3 месеца. Названието идва от образа на зловещия, наблюдаващ всичко и всички, Голям брат от антиутопията на Джордж Оруел „1984”, в която човекът остава без лично пространство. Така и в шоуто участниците са наблюдавани от камери 24 часа в денонощието, като действията им се излъчват всекидневно по телевизията. В много случаи се създават специални денонощни ТВ канали, които излъчват денонощно събитията в Къщата (в България такъв канал беше Nova +).

Съквартирантите са напълно изолирани от случващото се навън - те не разполагат с вестници, телевизия, Интернет, дори с часовници на ръцете си, тъй като има дълъг списък с предмети, които нямат право да вземат със себе си в Къщата. Всяка седмица те изпълняват седмична мисия, възложена от Големия брат. В зависимост от това дали са изпълнили успешно или неуспешно своята задача, седмичният бюджет на съквартирантите се увеличава или намалява.

Друг основен елемент в шоуто са номинациите - всяка седмица всеки от участниците е длъжен да предложи на Големия брат двама от своите съквартиранти за изгонване от Къщата. След това, на двамата (или повече, в зависимост от разпределението на гласовете) с най-много отрицателни гласове се откриват специални линии, на които с гласуване чрез SMS и телефонни обаждания зрителите изгонват един съквартирант. Накрая остава само един, който печели значителна сума.

Идеята за предаването, както вече казахме, се появява в Холандия, където се състои и първото издание през 1999 година. Оттогава негови варианти се срещат по целия свят (Англия, Австралия, Германия, Испания, САЩ), като това е една от най-успешните телевизионни продукции, включително и у нас.

И така, в България „Биг Брадър” има досега 8 издания - от есента на 2004-та до 2010-та той редовно се появяваше на телевизионните екрани и даваше поводи за разговори и различни мнения на хора от най-широк социален спектър. Четирите издания на нървоначалния формат на „Биг Брадър” се разположиха в есенните месеци на 2004-та /„Биг Брадър”-1/, 2005-та /„Биг Брадър”-2/, 2006-та /„Биг Брадър”-3/ и 2007 –ма /„Биг Брадър”- 4/. Междувременно започнаха пролетните издания на „Вип Брадър” : съответно „Вип Брадър-1” /март 2006-та/, „Вип Брадър-2” / 2007-ма/ и „Вип Брадър-3” /2009/. Новият формат „Биг Брадър фемили” се появи през пролетта на 2010-та година.

Всички издания на „Биг Брадър” са определено симптоматични и дават изобилен материал на социолози, психолози и културолози за анализи. В този смисъл това риалити шоу си остава картина на нашето време, колкото и печална да е тази констатация.

Изключително интересно е от драматургична гледна точка да се проследи как се развива концепцията на шоуто във всяко следващо издание.

Безспорно най-голям беше интересът към „Биг Брадър”-1. Участниците му си станаха популярни публични личности. Здравко, Зара, Зайнеб и Тихомир останаха в съзнанието на публиката не само като имена, но и като присъствия, характери, лични истории. Следващите участници все по-трудно се помнеха.

В борбата за зрителски интерес създателите на шоуто прилагат различни драматургични хватки. Всички те са свързани с някакви потайности, изненади, опит за съспенс.

Ето как се разви „Биг Брадър”-2. Още с влизането си в Къщата, Съквартирантите бяха изненадани - тя беше празна. Стените бяха неизмазани и нямаше никакво обзавеждане. Същата вечер, всеки един от участниците бе извикан в Изповедалнята, където трябваше да посочи един от останалите, който според него да не получи личните си вещи през целия си престой в Къщата. По-късно в предаването водещият Ники Кънчев обяви голямата изненада на вечерта - че двама от Съквартирантите - Елена и Мирослав, са женени. В продължение на една седмица те имаха тайна мисия да се преструват пред останалите, че дори не са се срещали преди шоуто.В крайна сметка, Елена бе изгонена с рекорден брой негативни гласове от зрителите - 86%, а Мирослав бе избран за победител.

В „Биг Брадър”- 3 пък се разигра сюжетът с трите еднояйчни близначки. В Къщата влязоха 16 съквартиранти. В края на първото живо предаване, бе обявено, че в една от тайните стаи живее таен съквартирант. Още на следващата вечер бе разкрито, че това е Надежда, близначка на една от съквартирантките - Вяра. В края и на второто живо предаване, водещият обяви, че в Къщата има и втора тайна стая, където живее още един съквартирант. Отново на следващата вечер, бе обявено, че това е Любов - близначка на Вяра и Надежда. Оказа се, че в продължение на една седмица, момичетата трябваше да се сменят - една от тях да бъде в Къщата при останалите съквартиранти, представяйки се за Вяра, а другите две - в тайните стаи. Условието беше, че ако трите еднояйчни близначки успеят да заблудят останалите, че са един и същ човек, ще им бъде позволено да останат в шоуто. Мисията им бе успешна, и така Вяра, Надежда и Любов заживяха заедно с другите участници.

Друга драматургична промяна в третото издание беше излъчването на ток-шоуто Голямата уста, също запазен шоу формат. Отново преводът е буквален, тъй като това ток-шоу се излъчва междувременно с голям успех в Англия под името Big Brother's Big Mouth. Водещият на българския вариант на Голямата уста е Дим Дуков - участник от VIP Brother 1.

Ето и още един интересен вътрешен сюжет, достоен за пародия с претенцията си. В една от седмичните мисии в третия сезон шоуто, съквартирантите трябваше да положат тест за интелигентност по системата на Менса. В крайна сметка, общо осемте съквартиранти събраха 555 точки, като резултатите бяха между 50 и 108. На теста се подложиха и трима от "Злите езици" на ток-шоуто "Голямата уста" - журналистката Ива Николова, социолингвистката Стела Богомилова и астрологът Иван Станчев. Във всички резултати се вижда абсурда на цялото начинание. Според Менса резултатът от теста, който отговаря на средна интелигентност, е 100 точки. Вяра, победителката Любов и Виолета събраха едва по 50 точки.

Изобщо Биг Брадър 3 протече под мотото "очаквай неочакваното" или "сезонът на изненадите”.

Драматургичната изненада в четвъртият сезон „Биг Брадър”- 4 се състоеше в това, че вместо в къщата, съквартирантите бяха настанени в два двора, които имитират самолетна катастрофа, напомняща популярния американски сериал”Изгубени”, също излъчен от Нова телевизия.Премиерата на сериала в Съединените щати съвпада с първия ден на това издание - 22 септември, само че четири години по-рано. Но всичко това не помогна на шоуто да достигне предишната гледаемост и участниците му да бъдат запомнени.

В усилията да съхрани интереса на зрителите към Големия брат екипът та шоуто преминава към два нови формата – „Вип Брадър” и „Биг Брадър- фемили”.

По- внимателното разглеждане на тези нови издания ме изпълва с отчаяние. Картината на бездуховността е страшна. Именно защото така подбраните „вип” персони и семейства някак автомотично, поради „риалити” спецификата на жанра, добиват статут на представителна социологическа извадка.

Много горчиво-интересно е да видим през тази извадка представите на днешния българин за престиж и значимост. В известен смисъл те са знакови.Ще си позволя да цитирам само имената, професиите и класацията на участниците в първото „вип”издание:

Константин (попфолк певец) - Победител на 29 ден

Виолета Здравкова (Мис България 1999) - второ място на 29 ден

Дичо Христов (поп певец) - трето място на 29 ден

Митьо Пищова (кандидат за Президент на Република България) - четвърто място на 29 ден

Дим Дуков (бизнесмен) - пето място на 29 ден

Кирил Вълчев (бизнесмен) - шесто място на 29 ден

Лилана (поп певица) - втори изгонен на 27 ден

Любомир Милчев „Денди“ (писател) - напуснал Къщата доброволно на 19 ден

Галина Курдова (поп певица от популярния български дует „Каризма“) - напуснала Къщата доброволно на 19 ден

Райна (попфолк певица) - първи изгонен на 15 ден

Галя Литова (топ модел) - напуснала Къщата доброволно на 10 ден.
Мисля, че коментарът е излишен. От този списък гледа заливащата ни отвсякъде „чалга” култура .

За съжаление тя ни гледа и от „представителните” български семейства. Просташките шегички и агресията станаха като че ли запазена марка на тези формати. Едно натрапчиво доминиращо ниво е завзело ефира.

Не мога да приема тази „представителност”. Това не може да бъде реалната картина.

Интелигентните и мислещи хора почти отсъстват в тази извадка.

Не, това не е съвременният човек.

Семейството, независимо от всички изпитания и кризи, е възможен спасителен остров и в днешния свят.

„Риалити” форматът, подчинявайки се на пазара, е станал параван на поредната голяма подмяна. В културологичното пространство тя присъства като

”СИМУЛАКРУМА” НА ЖАН БОДРИЯР
Просто не можем да мислим за риалити форматите и да не го споменем, дори когато кодът на изложението е различен.

Това е ключов термин за постмодерния свят, в който живеем и ние го дължим на съвременния френски философ и културолог Жан Бодрияр.

Навлизането на технологиите в съвременния живот‚ включително и на телевизията, отключват механизма на симулацията на консуматорското общество. Катализира се процеса на възпроизвеждане на реалност‚ който всъщност Бодрияр нарича симулация (или симулакрум). Тезата му е, че технологиите на симулацията‚ (каквато е и телевизията) премоделират културната арена. При този процес изчезва различието между реалното и симулираното‚ защото с напредването на технологиите‚ разликата между тях става все по-неясна.

„Самата реалност вече не е възможна‚ защото е заменена със симулация на самата себе си‚ която медииите ни налагат като по-реална и от самата действителност. Медиираната реалност се превръща в свръх-себе си‚ в свръхреалност‚ която обаче е симулация.” / Любомир Методиев , „Култура и телевизия”, /Годишник на деп. М. комуникации, 2006/.

Въвеждайки термина "симулакрум"‚ Жан Бодрияр го съотнася с другите видове имитация. Според него имитацията може да се раздели на четири типа: а) адекватно копиране на действителността‚ б) нарочно изопачаване на действителността в) имитация‚ прикриваща липсата на оригинал‚ г) имитация‚ предствяща себе си за реалност.

Телевизионните риалити шоута потвърждават действието на механизма на разгръщане на четвъртия тип симулакрум‚ за който говори Бодрияр. Те претендират‚ че са реални‚ и то повече дори от самата действителност. „Манипулацията на зрителите от продуцентите на тези шоу програми е тотална - правилата и принципите‚ на които са построени‚ са измислени много прецизно. Целта е по такъв начин да се манипулира зрителя‚ че той самият да не усеща‚ че е манипулиран‚ а да се чувства участник и така един вид "да иска" да бъде манипулиран” /пак Любомир Методиев , Култура и телевизия, /Годишник на деп. М. комуникации, 2006/

.

.

МАЛКО ФИНАЛНИ ДРАМАТУРГИЧНИ РАЗМИСЛИ

След несъвършенния ми опит да се докосна - максимално достъпно, до симулакрума на Бодрияр, аз се връщам на моята територия. Да, от гледна точка на кинодраматургията, е плодотворно да се преоткрият и осмислят тези „риалити” модели - като възможности пред сценариста, работещ и в игралното, и в документалното, и в анимационното кино. Всеки един от тези представените десет сюжетни модела, с всичките им подвидове, е един потенциален многопластов сюжет.
Очевидно е съзнателното търсене на скандала и провокацията в драматургичните замисли на риалити форматите. И най-беглата разходка из най-успешните риалити серии ще потвърди това мое твърдение.

В основата на глобалнато ми притеснение /етично, не драматургично!/ е фактът, че в драматургичния замисъл най-често се търсят слабите и уязвими моменти в психиката на участниците, но не с намерение те да се преодолеят, а да се „гледа сеир”. Сякаш се забравя, че това са пеални хора, а не е фикция. Воайорството е приветстван принцип в тези формати, не само в „Биг Брадър”.

Създават се ситуации на изкуствени напрежения, атмосфера на подозрителност, постоянни безогледни съперничества. Разликата между добро и зло съзнателно се размива – в един модерен релативизъм, при който нормалността изчезва или най-меко казано изглежда старомодно-скучна. Любовта се свежда до пикантни сексуални изпълнения. Ето като пример анотациите на няколко изключително успешни риалити сюжета :

Шестима мъже са поканени да прекарат няколко седмици с една привлекателна жена, която се опитват да спечелят по всякакъв начин. На финала на шоуто се оказва, че изключително привлекателната 21 годишна манекенка Мириам всъщност е мъж, който преди това си е направил транссексуална операция. / „Има нещо гнило в Мириам”, Великобритания/;

Ето и втори сюжет: Двама хетеросексуални мъжетрябва да убедят своите близки и приятели, както и всички останали зрители, че са гейове. / „Сериозно, пич, гей съм”, САЩ /;

Десет мъже заминават на екзотичен остров в компанията на 40 танцьорки, които не е разрешено да докосват / „Островът на еротичните танци”, Великобритания/.

… От всички тях, зад привидната лекота, се надига един глобален въпрос : за смисъла…

Нишката се губи в морето от измислици, имена и факти.

И ПАК ЗА ОСОБЕНОСТИТЕ НА ТАЗИ СЦЕНАРНА РАБОТА
Неслучайно наричат риалити форматите „ ненаписана драма”. Някои виждат в тях предизвестената смърт на киносценария.
Какво остава като работа за сценариста при тези формати?

Може би той ще се окаже ненужна фигура?
… Напротив. Виждаме постоянно имената на големи сценарни екипи в края на всяка продукция.

Сценарната работа в този случай, разбира се, се видоизменя, литературният запис може и да отсъства.

Работата на сценариста тук всъщност е по-близка до сценарната работа в документалното кино.

От него се очаква преди всичко интересна измислица, цялостна концепция и накрая - структуриране : по епизоди и вътре в отделния епизод.

С една дума – желязната, класическата драматургична хватка, изискваща сюжетни обрати и осмислени структури, и тук е задължителна.…

Вместо литературен сценарий - добър синопсис. Но с примерни ситуации, въпроси, диалози. И ясна структура.
приведените примери с лекота се разпознават класическите повествователни модели : героите потеглят към нещо, за което имат винаги своята мотивация. Измислят се междувременно препятствия, ставаме свидетели на различни обрати, идва кулминацията и моментът на узнаването на истината...

Често се инсценират изкуствени провокативни ситуации, поставят се „въдички”, чиято цел е да се подведат и участниците, и зрителите - във фалшива посока.

Търси се съспенс.
Но освен тези класически характеристики на разказа риалити форматите са отворени широко и за различни постмодернистични тенденции: импровизации, незавършеност, цитати, пародиране…
Мисля, че точно тук можем да прехвърлим спасителни мостове към игралното кино.

Защото дори когато риалити сюжетът и принципите на работа в едно шоу са спекулативни, при превръщането му в киноразказ, тази профанация и спекулативност за мислещия автор е добра драматургична възможност - да се загребат повече пластове на съвременния живот. Да се рамкира риалити сюжета с друг сюжет. В по-широк контекст – социален, исторически, културологичен. Както са направили вече успешно във филма „Истински живот”, чийто сюжет е създаването на сериите „Американско семейство”.

След тези по-тясно професионални сценарни размисли, аз пак се връщам към основния измъчващ ме въпрос: какво е истината?... Питаме се като Пилат…

Как се съотнася истината с реалността?

Да, разбира се, това, което виждаме в едно риалити шоу, самата „симулация” е част от реалността, от битуването, от съществуването… в което, за съжаление, се губят Пътят, Истината и Животът….

А пластовете под видимото? Дълбоките съкровени пластове на Живота…

Съкровената мяра в масовите шоу продукции просто я няма. Очевидно сме пропаднали и сме се оказали върху една плоска реалност.

И това се стимулира, отглежда се, превръща се в мечта!

Ето – част от първите съквартиранти се сдобиха и със светска реализация. Зара от „Биг Брадър” -1, е блестящ пример да такава реализация. / между другите реални факти е и фактът, че тя е наша студентка, възпитаничка на нашия университет и на нашия департамент/. Тихомир пък се ожени за мечтаната от него Венета Райкова / те и двамата са участници в едно от следващите издания на „Вип брадър”/.

Въпросите обаче не ме оставят на мира:

Какво властва в нашата цивилизация?

Да бъдеш и да имаш? – Масовият избор е повече от ясен.

Какво се станало с Човека, с оня, създадения по образ и подобие Божие човек, за да се стреми към следенето, към постоянното чуждо присъствие?

Да се подлага на унижението да проникват в най-интимните сфери на живота му? И то след като е развенчана тоталитарната система и живеем в демокрация?

Бог като постоянно, всевиждащо в душите ни присъствие и като нашата вътрешна мяра е изчезнал от живота на днешния човек.На негово място с лекота са се наместили воайорските присъствия от породата на Големия брат.

И всичко това оневиняващо се превръща в забава и игра !

По този повод американският изкуствовед Тимоти Ифлоди вижда в риалити форматите ясно доказателство, че класическата американска мечта също е изместена от възможността за спечелване на лесни пари. В същото изследване той въвежда своя нов вид хомо сапиенс : вместо „intellectual” – „fan-tellectual”.

- - -
С риск да прозвучи морализаторски патетично / от моя ъгъл - така! /-

зад всичко това стои Отговорността.

Сред всеобщата безотговорност - огромната отговорност на всички, които пристъпват към създаване на риалити форматите.

Отговорността за подмяната… на реалността и ценностите.

Какво се търси и какво се провокира с тези продукции?

Опошляването дори на един човешки живот е страшно явление. Когато явлението е масово, то просто помита всичко.

Защото… видимото и регистрираното са само част от истината.

Надниквайки в един видим пласт на реалния живот и реалната психология, тези продукции с лекота подвеждат участниците си и ги лишават от лично пространство. Изкушените автори и зрители също са в този процес.

Така се разрушава съкровената реалност на Живота.
- - -

…Време е да се върна и към другата своя начална теза – в цялото им многообразие риалити форматите носят и огромен позитивен потенциал. Но този потенциал трябва да се отключи от мислещи и отговорни хора.

Още с първите си варианти през 40-те риалити форматите са възможност и за автора, и за зрителя да влезе в реалния живот, да се излезе от изолацията си, от себичното затворено съществуване. Да разшири човешкия си и социалния си хоризонт, да помогне на слабия, бедния, нуждаещия се…
Интерактивността не е само евтина игра.

Слава Богу, интелигентният зрител на новата дигитална телевизия все повече ще отстоява своя избор и няма да участва в евтини наддавания.

Продуцентите и авторите могат да направят много за култивиране на интерактивността. /Интересен е фактът, че в Румъния, където има наистина нова румънска вълна в киното, Биг Брадър се е провалил !/

Съзтезателните риалити формати като „Мюзик айдъл” са наистина прекрасна възможност за толкова талантливи млади хора да разкрият таланта си, да излязат от анонимността…

Всички варианти на личностно развитие и солидарно живеене, на разгръщане на фантазията, на смислени социални експерименти могат да бъдат отправна точка за нови риалити замисли…

…. Накрая, в търсенето на малко повече оптимизъм, бих искала да завърша с два цитата за телевизионното творчество - от преди почти 90 години.

Първият е от началото на теоретичното осмисляне на телевизионната специфика, много преди самата телевизия да се е утвърдила като явление. Той принадлежи на Сергей

Айзенщайн: „…Телевизионният киновълшебник, бърз като мигновен поглед или като припламването на мисълта, жонглирайки с размерите на обективите и с гледните точки на кинокамерите, пряко и непосредствено ще изпраща на милиони слушатели и зрители своята художествена интерпретация на събитието в неповторимия момент на самото му извършване, в момента на първата и безкрайно вълнуваща среща с него.”

Вторият е на Дзига Вертов:

„ … Трябва да се вижда и слуша живота, да се отбелязват неговите завои и преломи… да се фиксират и организират отделните характерни жизнени явления в някакво цяло, в екстракт, в извод – ето нашата най-близка задача”… пише той през 20-те години.

И двамата са били единодушни в своята голяма надежда, че такова телевизионно творчество е напълно възможно.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Любомир Методиев , Култура и телевизия, /Годишник на деп. М. ком-ии, 2006/

http://www.nbu.bg/webs/masscomannual/content/p3744.htm

2. Jeffrey Ruoff, An American Family: A Televised Life,. (University of Minnesota Press; 2002)

3. Найден Йотов : „Бодрияр - теоретик на съвременното общество”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=49132
4. en.wikipedia.org/wiki/Reality_television

5. realityshows.com

6. bg.wikipedia.org/wiki/Биг_Брадър

7. www.palnapromiana.com

8.ВладимирМихайлов, Медийна рецепция, НБУ, 1998.

9.Мисли за киноизкуството, Наука и изкуство, 1972.

Изтегляне 275.58 Kb.

Сподели с приятели: