Предизвикателства и възможности за изграждане на нови производствени енергийни мощности ст ас. Николай Щерев, Димитър Благоев унсс, катедра „Индустриален бизнес и предприемачество”



страница1/3
Дата20.08.2018
Размер0.72 Mb.
#81151
  1   2   3
Предизвикателства и възможности за изграждане на нови производствени енергийни мощности

ст.ас. Николай Щерев, Димитър Благоев
УНСС, катедра „Индустриален бизнес и предприемачество”

Резюме

Статията разглежда актуални въпроси в енергийния сектор на България. В тази насока са анализирани показатели за производството и потреблението на електроенергия както през последните години, така и прогнозни данни в дългосрочен план – до 2015 г. Направен е съпоставителен анализ и оценка по разнообразни критерии на производството на енергия от различни енергоизточници. Изводите от анализа аргументират необходимост от допълнителни инвестиции в изграждане на нови енергийни мощности. Изведени са и държавно административни инструменти за стимулиране на инвестициите в изграждането на нови енергогенериращи мощности в страната.


Ключови думи: енергиен сектор; енергийни мощности; енергиен баланс; енергийна ефективност; енергийна политика.

JEL: E69, L94, Q40.

Постановка

Следващите няколко години могат да се разглеждат като „преломни” за българската икономика. Предстоящото членство на страната в Европейския съюз предлага нови възможности за развитие, но същевременно отправя и значителен брой предизвикателства.

В това направление един от приоритетните индустриални сектори в българската икономика е разделът „Производство и разпределение на електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия” в сектора „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода1. Неговата важност се обосновава основно в две направления: 1) той формира голяма част от брутния вътрешен продукт на страната и е експортно ориентиран раздел на икономическите дейности; 2) равнището на макроикономическо равновесие оказва пряко въздействие върху равнището на разходите в реалната икономика и оттам върху равнището на конкурентоспособност на фирмите и икономиката като цяло.

Основната теза на статията е, че развитието на енергийния сектор в страната има голямо значение за постигане на макроикономическо равновесие и на устойчиво икономическо развитие. В съответствие с това се налага държавна подкрепа за целенасочени инвестиции в нови енергийни мощности, основани на традиционни енергийни ресурси като цяло, и в частност посредством технологията на топлоелектрическа централа (ТЕЦ).

В статията се акцентира върху следните опорни точки: 1) състоянието и тенденциите в развитието на енергийния сектор до 2015 г.; 2) сравнителен анализ на използването на алтернативни енергийни ресурси и 3) необходимост от нови енергогенериращи мощности. В заключение се извеждат и някои препоръки към държавната администрация по отношение стимулиране на необходимите инвестиции в енергийния сектор.

Разработката се основава на разбирането на авторите, че изграждането на нови и поддържането на съществуващите енергогенериращи мощности трябва да се осъществява в диалог и чрез съвместни и координирани действия между държавата и собствениците на тези мощности.

1. Преглед на състоянието на енергийните мощности, производството и потреблението на електроенергия в България

България е изправена пред редица сериозни предизвикателства в енергийния сектор, породени както от обективни причини и обстоятелства, резултат от новите тенденции в световната икономика, така и от забавяне на реформите в сектора през годините на преход.

България е енергийно силно зависима, защото внася повече от 70 на сто от първичните си енергийни ресурси (фиг. 1).

Фиг.1. Структура на първичен енергиен баланс

Източник: Програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕС относно ограничаване на определени замърсители на въздух от големи горивни инсталации.
Единственият значим местен енергиен ресурс са нискокачествени лигнитни въглища с високо съдържание на сяра. Разчита се предимно на вносни руски горива – петрол, природен газ, качествени въглища и ядрено гориво. Тази структура на енергийния баланс буди тревога от гледна точка на сигурността на енергоснабдяването. Европейският съюз, чиято зависимост от внос е по-малка - около 40 на сто, но с тенденция за увеличаване до 70 на сто след 20 години - полага сериозни усилия в две основни направления:

- намаляване на относителното енергийно потребление на единица брутен вътрешен продукт (БВП) на икономиката;

- оползотворяване на местни енергийни източници.

За разлика от много страни – членки или кандидат-членки на Европейския съюз, където местният въгледобив няма перспективи и икономически основания за развитие, местните (българските) лигнитни въглища имат силни позиции като ресурс за производството на електрическа енергия. Това, съчетано със значението им за сигурността на енергийните доставки, определя значимото им място в структурата на енергийния баланс на страната. Проучванията сочат, че въгледобивът продължава да бъде основата на българската енергетика, където може да се каже, че водеща роля имат мини „Марица-изток” ЕАД. Дружеството разработва и експлоатира Източномаришкия въглищен басейн, който е най-голямото находище на лигнитни въглища в страната с геоложки запаси от 2273 млн. тона, от които 1321 млн. тона доказани2.

Въпреки оскъдния местен енергиен потенциал, българската икономика се отличава от другите страни (както от развитите, така и от страните в преход от Централна и Източна Европа) с енергийната си разточителност. Поради това основната стратегическа цел на икономиката и в частност на енергетиката трябва да бъде рационалното използване на енергийните ресурси. Липсата на пазарни средства за въздействие не позволява на този етап да се постигнат забележими резултати въпреки сериозния научен и технически потенциал, включен в изпълнението й.

Необходимо е ускорено и паралелно да се извършат комплексни действия за насока изграждане на нови енергийни производствени мощности, които да използват местни суровини за енергопроизводство, а от друга страна, произведената електроенергия да е с ниска или относително ниска себестойност.



1.1. Потребление на електроенергия в България

Потреблението на електроенергия в страната е функция и следствие на икономическото развитие. От 1990 г. до 2003 г. то спада средно с около 20-25 %, като функцията за периода е плаваща и се наблюдават както периоди на спад (през 1990-1993 г. с 22 % и 1996/1997 г. с 31 %), предизвикан от хиперинфлация и стагнация на икономиката, така и периоди на слабо повишаване (през 1995 г. с около 10 % и в годините след 1998 г.).

Производственият сектор, в това число добиващата и преработващата промишленост, е основен консуматор на енергия с относителен дял от 45 до 56 % и главно на нейното преструктуриране се дължи намаляването на потреблението за периода 1990-1997 г. Характерно е, че като цяло секторът „Преработваща промишленост” намалява своя относителен дял в индустриалното потребление на енергия. Това не важи за големите предприятия в този сектор, които са с традиции в производството на машини, метални конструкции и др. и все още работят, но с намалени мощности. Тенденцията при тези предприятия е за запазване нивото на потребление на електроенергия през последните 6-7 години.

В общото потребление на електрическа енергия в България преобладават твърдите горива, като може да се отбележи, че общото крайно потребление на енергия е приблизително 50 % от общото потребление на първична енергия, като разликата се дължи предимно на загуби при преобразуване (81 %), потребление от енергопроизводствените мощности (12 %) и загуба в преноса и разпределението (7 %)3. Тези данни доказват, че страната се отличава както с неефективна електропреносна и разпределителна мрежа, така и с разточителна в енергийно отношение индустрия, генерираща големи енергийни загуби.

Населението е вторият по големина потребител на електроенергия в страната, като се наблюдава нарастване на относителния дял на потребителското търсене от 28,4 % през 1990г. до 35,3 % през 2003 г. Потреблението се колебае в периода 1990-1999 г., но в последните години се наблюдава тенденция за минимално намаляване на консумацията.

Характерно за България е ниското потребление на горива и енергия в бита в сравнение с останалите страни от Европа. То е с около 50 % по-ниско от средното потребление в Полша, Чехия и Унгария и с 2 до 4 пъти по-ниско от потреблението в развитите европейски страни.

Въпреки това относителният дял на потреблението на електроенергия в общото енергийно потребление в бита е висок. В периода 1990-2003 г. той се движи в границите между 32 % и 42 %, докато в европейските страни е между 10 % и 20 %4.

1.2. Производство на електроенергия в страната

Производството на електроенергия е в обем, който позволява безпроблемното задоволяване на нуждите на страната (на индустрията и населението), а също и осъществяването на износ за съседни на България страни.

Производството на електроенергия за 2003 г. е 42 500 GWh и е едно от най-големите за периода 1990-2003 г. Въпреки извеждането от експлоатация на 880 MW мощности на АЕЦ Козлодуй, тя все още произвежда голям дял от електроенергията. Относителният дял на произвежданата електроенергия от АЕЦ в общото нетно електропроизводство е 41,9 %, делът на ТЕЦ е 49,6 %, а на ВЕЦ - 8,5 %.

На фиг. 2 са представени в графичен вид разполагаемите производствени мощности на електроенергия в страната, обем на произведената и потребената електроенергия.



Фиг.2. Производствени мощности, производство и потребление на електроенергия

Източник: Министерство на енергетиката, http://www.doe.bg/i.pl?l=18p=717

В контекста на представеното процентно разпределение на мощностите за производство на електроенергия и поетите от България ангажименти за затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” (а и неясното бъдеще на АЕЦ Белене), може да се каже, че прогнозите са да се увеличава делът на произвежданата енергия от останалите два вида електроцентрали, а именно от ТЕЦ и ВЕЦ. Въпреки добрите перспективи по отношение спазването на екологичните норми при производството на енергия от ВЕЦ и засиленото им изграждане в България през последните 2-3 години, те все още са с малки производствени мощности и задоволяват предимно местни нужди.

Структурата на ВЕЦ и ПАВЕЦ, производствените мощности и произведената електроенергия за 2003 г. е представена в таблица1.



Таблица 1. Производство на електроенергия от ВЕЦ и ПАВЕЦ през 2003 г.

Водната енергия е основната и реално използвана част от така наречените „възобновяеми енергийни източници” (ВЕИ). В сравнение с директното използване на слънчевата, вятърната или геотермалната енергия, както и енергията на морските вълни, ВЕЦ използва концентриран хидропотенциал с по-добри технико-икономически показатели.

Като недостатък на ВЕЦ може да се посочи и фактът, че те са силно зависими от природните условия (дебита на реките, на които са построени и падналите валежи през годината). Въпреки това перспективите за тяхното развитие са добри и ще продължава да нараства делът на произвежданата от тях електроенергия. В западноевропейските страни все по-голямо внимание се отделя на изграждането на алтернативни източници на електроенергия. Това е продиктувано както от съобразяването с редица екологични фактори (напр. протокола от Киото за ограничаване и намаляване на емисиите от парникови газове), така и от по-ниската себестойност на произвежданата електроенергия в сравнение с тази, произвеждана от въглища и петрол. Към алтернативните източници на електроенергия спадат: геотермалните, соларните, биомасата, използването на силата на ветровете и на приливите и отливите. За България съществуват известни перспективи за изграждане само на соларни енергопроизводствени мощности и на такива работещи със суровина биомаса, тъй като за използването на останалите алтернативни източници в страната не съществуват подходящи природни и климатични условия. Ето защо, след затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ, не се очаква значително увеличение на техния дял в общото производство на електроенергия и за нуждите на националния енергиен баланс ще трябва да се разчита главно на ТЕЦ.



1.3. Необходимост от изграждане на нови мощности за производство на електроенергия

Плановете за развитие на българския енергиен сектор предвиждат умерен растеж на електропроизводството с 0,7 % годишно до 2006 г., а след това нарастване в диапазона 1,2 до 1,8 %. Като се имат предвид поетите ангажименти в преговорния процес за присъединяване на България към ЕС за поетапно извеждане от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй”, може да се твърди, че значително нараства ролята на действащите и новопостроените електропроизводствени мощности, изгарящи въглища и природен газ.

Към 2002 г., преди преждевременното прекратяване на експлоатацията на първи и втори блок на АЕЦ „Козлодуй”, инсталираните електрогенериращи мощности в страната са били общо 12668 MW от които5:


  • в ТЕЦ – 6556 MW или 51,7 %;

  • в АЕЦ – 2880 MW или 29,7 %;

  • във ВЕЦ – 1920 MW или 15,2 %;

  • в ПАВЕЦ – 432 MW или 3,4 %.

През 2004 г. България разполага с инсталирани общо 12331 MW електропроизводствени мощности, от които6:

  • ТЕЦ – 6613 MW или 53,6 %;

  • АЕЦ – 2880 MW или 23,4 %;

  • ВЕЦ – 1974 MW или 16,0 %;

  • ПАВЕЦ – 864 MW или 7,0 %.

Сравнителният анализ за периода 2002-2004 г. показва намаление на производствените мощности с 337 MW, като за периода има изведени мощности за 880 MW и съответно въведени за малко над 540 MW. На фона на тенденциите за повишаване на енергопотреблението в страната, продиктувано от стабилизиране и минимален растеж на българската икономика, намаляването на енергогенериращите мощности се очертава като негативна тенденция както за потребяващата електроенергия българска икономика, така и за енергийния баланс на страната като цяло.

Повишаването на количеството електроенергия, произвеждано от ВЕЦ и ПАВЕЦ, е добра тенденция, тъй като този вид производство се отличава с ниска себестойност и екологичносъобразност, но въпреки това се вижда, че делът на произвежданата електроенергия от тези два вида мощности е все още нисък и на него не може да се разчита в пълна степен за покриване нуждите на енергийния баланс.



Развитието на енергийния сектор на България ще се основава на максималното използване на местните енергийни ресурси. Това включва използването на лигнитни въглища чрез рехабилитацията на съществуващите големи генериращи мощности и строителството на нови. От таблица 2 се вижда какво е съотношението на изведените и перспективите за изграждането на нови генериращи мощности.

Таблица 2. Допълнителни и изведени генериращи мощности

Година

ДОПЪЛНИТЕЛНИ

ИЗВЕДЕНИ

Електроцентрала

гориво

блокове

мощност

Електроцентрала

блокове

мощност

2000













ТЕЦ Девня




100

2003

Малки блокове за комбинирано производство

мазут

различни

20

АЕЦ Козлодуй бл.1 и 2

2

440

2004

Разширено комб. производство в ТЕЦ София

пр.газ

1

25










Малки блокове за комбинирано производство

мазут

различни

10










2005

Разширено комб. производство в ТЕЦ Девня

пр.газ

1

230

Марица 3

1

120

Малки блокове за комбинирано производство

мазут

различни

20










2006

Нови турбини комбиниран цикъл

пр.газ

1

450

Марица изток 1

4

50

2008

Нова ТЕЦ

лигнит

1

300

АЕЦ Козлодуй бл.3

1

440

Разширено комб. производство в ТЕЦ София

пр.газ

1

35










2009

Нова ТЕЦ

лигнит

1

300

АЕЦ Козлодуй бл.4

1

440

2010

Нова ТЕЦ

вн.въглища

1

300










2012

Нова турбина с отворен цикъл

пр.газ

1

25










2013

Нова ТЕЦ

лигнит

1

300










Общо добавени мощности (MW)

2 015

Общо изключени мощности

1 860

Видимо добре се очертава тенденцията за оказване на приоритетно внимание на изграждането на ТЕЦ и извеждането от експлоатация на АЕЦ. Тези данни са потвърждение на политиката за привличане на инвестиции за изграждането на ТЕЦ „Марица-изток” 1 и 2 и бъдещата им ключова роля в енергийния баланс на страната.

Въпреки това анализите показват, че до 2008 г. няма техническа възможност за строеж на нови големи производствени мощности. При варианта с извеждането от експлоатация на блокове 3 и 4 в АЕЦ Козлодуй в края на 2006 г. се наблюдава тенденция за намаляване на резервните мощности под допустимото ниво в периода 2007-2008 г., което може да бъде компенсирано единствено с повишаване на енергийната ефективност на националната икономика или с внос на електроенергия.

2. Оценка на някои ефекти при производството на електроенергия

През последните години все по-често в теорията и практиката обект на разглеждане са актуални въпроси относно повишаване на ефективността от използване на разнообразни източници на енергия. В това направление следва да се посочат някои основни енергоизточници.

Най-общо източниците на енергия могат да се диференцират в две групи: възобновяеми и невъзобновяеми.

Първата група, невъзобновяеми източници, включва тези източници, които не могат да бъдат възстановени в първоначалния си вид, т.е. за тяхното получаване се изисква продължителен период от време. Към тях се отнасят традиционните енергоизточници: твърди горива (въглища), течни горива (петрол и петролни продукти), природен газ, ядрени горива.

Втората група, възобновяеми източници, включва тези източници на енергия, които могат да бъдат възобновени, т.е. тяхното количество и качество не зависи от интензивността на потреблението им. Към тях се отнасят: слънчева (соларна) енергия, вятърна енергия, водна енергия, геотермална енергия, биомаса. Тези източници са сравнително нови, използването им е свързано с развитие на научно-техническия прогрес и в голяма степен зависят от природните фактори в страната.

Изборът за разширяване на инвестициите (респ. корпоративни или държавни) се основава на оценка на ефектите, получавани при използване на едни или други източници на енергия. Съответно ефектите се оценяват в зависимост от целите на използване на енергията, респ. електроенергията:



  • задоволяване на собствени нужди от енергия;

  • продажба на електроенергия и включване към енергийната система на страната;

  • постигане на макроикономически ефекти – енергиен баланс, макроикономически баланс, опазване на околната среда и др.

Най-общо критериите за оценка на ефекта от използването на различните енергоизточници могат да се разглеждат на две равнища – микро- и макроравнище.

На макроравнище се оценяват резултатите от използване на даден енергоизточник за макроикономическия баланс.

На микроравнище се оценяват резултатите от използването на даден енергоизточник за микроикономическия баланс, респ. за фирмите и отделните индивиди.

2.1. Оценка на макроикономическите ефекти

Макроикономическите ефекти от използването на отделните източници на електроенергия могат се оценят при прилагането на следните критерии:


  1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница