Предизвикателства пред интеграцията на България в евроатлантическите структури



Дата28.01.2018
Размер115.77 Kb.


Предизвикателства пред интеграцията на България в евроатлантическите структури

/военнополитически аспекти и динамика на армейското обществено мнение/


Йордан Дойков*
След падането на Берлинската стена международната система, която се основаваше на блоковото противопоставяне, изпадна в дълбоко неравновесие. Новите условия наложиха и ново виждане за архитектурата на сигурност в Европа и в света. Предизвикателствата пред националната сигурност на страната, отправени от външната среда имат и вътрешни измерения, които произтичат от същността и съдържанието на националния отговор.
Предизвикателствата на външната среда
На първо място, предизвикателствата на външната среда произтичат от рамката на определящите тенденции и географските параметри. Това означава, че международнополитическите условия за реализацията им се определя от три глобални тенденции:

- преходът от геополитически към геоикономически подходи и решения в международната политика, като първите използват военнополитическия инструментариум на отминалата „студена война”, а вторите – не са разработили механизмите на по-справедливото разпределение на световното богатство и формулата на отношенията между световните икономически центрове;

- тенденцията към интеграция като средство за преодоляване на проблемите и като посока, противоположна на тенденцията на фрагментация;

- тенденцията към задълбочаване на регулационната криза в международните отношения, която е изключително неблагоприятна за по-слаби страни.



На второ място, външните предизвикателства следват и от конфигурацията на формиращите поведение фактори. Те включват:

- северноатлантическата интегарция и НАТО. България се нуждае от всички гаранции за националната си сигурност, в т.ч. и НАТО като най-мощния военнополитически съюз в света, имащ в своята зона за отговорност (по устав – б.а.) и европейския континент. Членството в Алианса е най-добрият начин да се получат исканите гаранции за сигурност от единсвената ефективна военнополитическа организация на континента;

- европейската интеграция и Европейският съюз. България няма нито потенциала, нито интереса да противостои на доминиращата тенденция към европейска интеграция. Освен това, страната не е нито Швейцария, нито Норвегия. ЕС е привлекателен, защото има универсален обхват и освен като потенциален фактор на сигурност, действа и като фактор на развитието на държавите-членки;

- руският фактор. Наличието на концептуална криза за бъдещата роля и развитие на Русия лишава България и останалите страни от съществени перспективни ориентири на политиката. Интересите на страната налагат руската роля в Европа и в света да се разглежда в нейната цялост и отвъд хоризонта на сегашния кризисен етап като не се допуска участие във външнополитическото маргинализиране на руската държава.

- субрегионалната роля на България на Балканите. Балканският фактор е решаващ за сигурността на страната, още повече, че е осъзната формулата, че грижата за собствената сигурност включва отчитането и на сигурността на съседите.

НАТО, европейската архитектура на сигурност и България
Процесите на трансформацията в НАТО безспорно е сред предизвикателствата в областта на сигурността, които следва да се отчитат от българска страна. Проблемите на трансатлантическото сътрудничество предизвикват периодични дебати в Алианса с оглед променените реалности в международните отношения. На първо място, в исторически план те засягат позициите за степента на американското участие в европейската сигурност. Намаляващата роля на „интегристите”, т.е. на застъпниците на по-голямата роля на САЩ в общата отбрана и нарастващата роля на европейските съюзници намери израз в Стратегическата концепция на НАТО, предвиждаща значително снижаване на американското военно присъствие на континента. По-голямата европейска роля се очерта от концепцията за „многонационалните съвместни операции” (CJTF), формираща гъвкави командни структури и щабове, които да се ползват, както за операции на НАТО, така и за ЕС. На второ място – политиката на прием на нови страни-членки от Източна Европа. Това се разглежда и през призмата на засилването т. нар. „европейския стълб” на пакта. На трето място, механизми като САСС и инициативата „Партньорство за мир” като най-ярка проява на стремежа за изграждане на нови общи подходи в областта на сигурността и оформянето на съответните практически рамки за тяхното осъществяване по пътя за членство в НАТО. На четвърто място, формирането на общи европейски политики: от европейското политическо сътрудничество през общата политика по външните работи и отбраната до европейската политика по сигурността и отбраната.
НАТО и ЕС: предимства и недостатъци на модела за сигурност
Моделът за сигурност в Европа търси решение чрез съществуващите структури – ОССЕ, НАТО, ЕС. Всяка от тези структури е в процес на търсене и реализиране на формули за развитие в сектора на сигурността. Опитът показва различна динамика на приспособяване към международните реалности. Това произтича от различния характер и формат на тези организации. Предизвикателствата пред тях са и предизвикателства и пред България, доколкото тя е член за първите две и бъдещ член на третата. От гледна точка на реалните ефективи в сферата на сигурността (наличието на силови компоненти – б.а.) особено значение имат НАТО и ЕС. Те разполагат с уникални възможности и определен опит в онези области на сигурността, които представляват предмет на дейността им. Същевременно следва да се отчетат техните налични предимства и недостатъци.
А. НАТО

Предимства

- Мощни въоръжени сили, въоръжения и техника, действащи на основата на общи военни доктрини;

- Интегрирана военна структура, единно командване, система за команден контрол и комуникация;

- Налични правни, организационни, институционални и научни механизми;

- Високоразвита инфраструктурна мрежа: транспорт, комуникации, бази, летища, пристанища, тръбопроводи, радарни и навигационни инсталации и т.н.;

- Комплексна ресурсна осигуреност;

- Опит в непосредствени действия по поддържане на сигурността.

Недостатъци


  • Необединява всички европейски държави;

  • Ограничена по устав зона на отговорност;

  • Цялостна трасформация на структурите с оглед политиката на разширяване;

  • Интеграционни проблеми с комплексен характер с новоприетите страни-членки от Източна Европа;

  • Не покрива всички аспекти на сигурността;

  • Не предоставя гаранции за сигурност на страни – нечленки на алианса.


Б. ЕС

Предимства

  • Силна и динамична структура;

- Интеграционна форма на сигурност (след Маастрихт покрива всички аспекти на сигурността-ОЕПСО);

- “Европейски стълб” на НАТО (на основата на ЗЕС, опит във формирането на войскови обединения на многостранна основа, EUFOR).


Недостатъци

- Организация с високи изисквания за членство;

- Процес на развитие на конституционна, законова, организационна и институционална уредба;

- Процес на формиране на общоевропейска политика по сигурност и отбрана;

- Липса на интегрирана съюзна военна структура с единно командване и системи за команден контрол и комуникация;

- Трупа опит за непосредствени действия по поддържане на сигурността /EUFOR/.


Предизвикателствата пред вътрешните фактори
На първо място, предизвикателствата пред вътрешните фактори произтичат от рамката на вътрешнополитическия дебат по националната сигурност на страната. Той протече в противоборство на позициите:

  • „членство в ЕС и неутралитет” и

  • „членство в ЕС и НАТО.

Характерното за тези външнополитически виждания е единството по членството в ЕС, докато въпроса за членството в Северноатлантическия пакт е предмет на политическа реторика и противостоене. Този дебат приключи през 1997 г. когато привържениците на тезата за членство в Алианса надделяха, което доведе до консенсус на политическите сили.

На второ място, предизвикателствата пред вътрешните фактори следват от реализацията на практическите мерки от военните аспекти на интеграцията на България в евроатлантическите структури, преди всичко в НАТО. Тези практически мерки се разполагат в две плоскости:

- действия на полето на военната дипломация и военното партньорство, включващи дейности като подписване на Допълнителните мерки за укрепване на доверието и сигурността към Виенския документ с Гърция и Турция; присъединяване към инициативата “Партньорство за мир” – 14.02.1994 г. (военноморски учения “Бриз”, военновъздушни учения по системата “свой-чужд”, командно-щабни учения и учения по реализация на хуманитарни операции); логистично осигуряване мисията на KFOR; участие в мисиите KFOR, SFOR, ISAF в Босна и Херцеговина, Косово и в Афганистан и Ирак. Те представляват и подготвителни етапи към постигането на оперативна съвместимост на Българската армия с армиите на съюза.

- действия по реформата на Българската армия. Те обхващат действия по цялостното реформиране на армията като бяха предложени два подхода за постигането на тази цел. Тези два подхода могат да се обозначат съответно като План 2010 и План 2004. Видно е, че първият подход е плавен, изискващ по-продължителен период от време, докато втория е радикален. План 2004 е утвърждаван като подход на политическото ръководство на Българската армия и в следствие с препоръките на бъдещите съюзници от НАТО (т. нар. „Доклад Кивенаар” – б.а.). По същество с План 2004 се изпълниха основните военни критерии за членството на България в пакта. Фактически плана се явява основа за План 2015, който следва да изгради и модернизира новата българска професионална армия по стандартите на Алианса.

Предизвикателствата пред реформата на Българската армия изискваха преодоляването на следните етапи за постигане на набелязаните цели:

- Провеждане на корпусно-бригадната реорганизация на БА и съответното предислоциране;

- Приемане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Концепцията за националната сигурност и Военната доктрина и др.;

- Реформа в кадровия подход (възприемане на ротационния и мандатния принцип; професионализация на армията; “смесен” принцип на комплектуване; професионална, гражданска и езикова подготовка);

- Преминаване на военно-промишления комплекс към натовски тип производства от ноу-хау до пазарна реализация;

- Съвмествяване на оперативното планиране, на уставите и наставленията, регулиращи конкретни военни дейности, на уравлението и свръзките, на ПВО, авиацията и т.н.;

- Стартиране на система за управлението и развитието на въоръжените сили.

Първите два етапа са преминали (вторият ще бъде предефиниран като ЗОВСРБ ще заменен от пет устройствени закона в рамките на материята на националната отбрана – б.а.), а останалите са в процес на реализация или им предстои такава. Предизвикателства отправя старта на цялостната система за управление на развитието на въоръжените сили. Тя има четири подсистеми. Първата е системата за планиране, програмиране и бюджетиране и тя действа вече няколко години. Началните стъпки не рамкират особени проблеми, като разбираемо тя се нуждае от корекции в оптимизиращ аспект. Втората система е за придобиване а материални средства, въоръжение и техника. Тези две системи работят. Те обаче не са водещи. Водеща ще е системата за необходимите отбранителни способности. Тя определя потребностите и приоритетите и чрез останалите системи се реализира. Тази система липсва в момента. Разработена е, но все още не е започнала да работи, а необходимо това да стане възможно най-скоро. Четвъртата система е за кадрите. Понастоящем усилено се работи по изграждането на нов модел за тяхното развитие. С този последен елемент цялата система за отбрана ще се затвори като цикъл. Степента на нейното функциониране, както и действията в другите области на армейската реформа ще дадат най-добрият отговор на отправените предизвикателства пред нормативното и структурното равнище на евроатлантическата интеграция на страната в сектора на сигурността.


Динамика на армейското обществено мнение. Информираност и нагласи към процеса на интегриране в НАТО и ЕС
Предизвикателства, произтичащи от вътрешните измерения пред националната сигурност на страната се отправят и от общественото мнение, в т.ч. и армейското. В този смисъл от интерес е проследяването на тази динамика в годините предхождащи членството в НАТО и ЕС. Един от значимите аспекти в търсеното армейско обществено мнение се конструират, например от въпроси като: “най-добрата гаранция за националната сигурност на Р България” и “отношение към интеграцията в НАТО и в ЕС”. Регистрираните данни показват, че мнението на военнослужещите зависи от съдържанието на вътрешнополитическия дебат за членството в евроатлантическите структури, което следва етапите на развитие на дебата, както и практическите действия на държавните институции, и най-вече на министерството на отбраната, при вече постигнатия консенсус. Последното е особено показателно отразено в динамиката на армейското обществено мнение през периода от 2000-2002 г., който е характерен със същностни реформени стъпки по покриване на критериите за членство в Алианса. Така например, “най-добрата гаранция за националната сигурност чрез членство в НАТО” се припознава от 37,0% през ноември 2000 г., към 42,6% - февруари 2001 г., 39,6% - септември 2001 г., до 46,4% през февруари 2002 г., докато същевременно колебанията за позицията “България да остане неутрална държава” варират съответно 15,9%, 15,6%, 18,5% и 15,4%. Резултатите от графика 1, показват, че двете крайни позиции обяснимо се движат на принципа на “скачените съдове” и отразяват колебанията в дейността на вътрешноинституционалните фактори по реализиране на реформите в сектора на сигурността.

графика 1

(в % от положителните отговори)



Изследването на информираността и нагласите към процеса на интегриране в НАТО и ЕС в сравнителен аспект дава по-голяма яснота за реалните предизвикателства пред управленския фактор и институциите. Това най-релефно се откроява при 84,0% от кадровите военнослужещи и гражданските лица и 75,5% от наборните военнослужещи, които заявяват, че получават информация по проблемите на присъединяването към НАТО и ЕС от електронните СМИ.

По-голямата част от личния състав на армията има положително отношение към предстоящото членство на страната ни в евроатлантическите структури (графика 2).

графика 2

(в % от положителните отговори)




Повече от 60% от офицерите и сержантите са на мнение, че в глобален мащаб Европа може да бъде равнопоставен партньор на САЩ. При войниците тази теза се поддържа от 45,0% от тях (графика 3).

графика 3

(в % от анкетираните)


Налице е и положителна оценка относно създаването на Европейски сили за бързо реагиране (ЕСБР) и участието на България в тях (графика 4).


графика 4

(в % от положителните отговори)




Тенденцията ЕСБР да станат главен фактор и гарант за сигурност в Европа се възприема до определена степен. Повече от половината военнослужещи посочват, че успешното изпълнение на мисията в Косово от ЕСБР биха повишили влиянието на ЕС, както в самата Европа, така и в глобален мащаб (графика 5).

графика 5

(в % от анкетираните)


Същевременно преобладаващата част от военните не могат да отговорят дали ОЕПСО дублира дейността на НАТО. Само около 15% отговарят утвърдително на този въпрос. За 17,8% от кадровите и 11,5% от наборните военнослужещи ОЕПСО и НАТО се допълват и обогатяват. Категорични, че това са две различни организации със специфични функции, са 17,0% от кадровите и 7,8% от наборните военнослужещи. Близо 60% от войниците и 43,3% от офицерите и сержантите не дават оценка по въпроса.

Според армейския състав България трябва да участва активно в ОЕПСО. Положително мнение са изразили 72,2% от кадровите и 53,9% от наборните военнослужещи. На този етап обаче при непознаването на основните принципи на ОЕПСО близо 1/3 от войниците и 1/5 от офицерите и сержантите се въздържат от точен отговор. Около 1/4 от военнослужещите са за това България да изчака приемането си в ЕС и тогава да се занимава с проблемите на ОЕПСО. Всеки четвърти от офицерите и сержантите обаче счита, че участието ни в този процес е гаранция за успешно членство и в ЕС, докато при войниците – този процент е 11,2%. За 16,3% от кадровите ОЕПСО е процес, който спомага за евроатлантическата сигурност и независимо от това дали е свързан с членството ни в ЕС, България трябва да участва в него. Членството ни в ЕС се приема като положителен елемент в цялостната политика на страната и поради тази причина повече от половината от военнослужещите посочват, че участието на България в ОЕПСО е важен фактор за бъдещото й членство в ЕС.



От очертаването на възможната рамка на предизвикателствата пред интеграцията на България в евроатлантическите структури могат да се направят следните обобщения:

  1. Решаването на проблемите на националната сигурност се търси основно чрез интеграцията на България в евроатлантическите структури.

  2. Предизвикателствата пред евроатлантическата интеграция, произтичат и от степента на адекватност на отговорите, давани от вътрешнополитическите фактори в областта на сектора по сигурността.

3. Наличието на проблемни полета в евроатлантическата интеграция, породени от непознаване на организационни механизми и структури влияят отрицателно на интеграционните процеси и се отразяват от актуалното обществено мнение.

___________________________________________

* Авторът е експерт в МО и докторант в катедра “Политология” на СУ “Св. Кл.Охридски”




Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница