Предизвикателства при настаняването и адаптацията на бежанците мюсюлмани

Мюсюлманите бежанци все повече се запознават с основните си човешки права и със системата, която защитава тези права, но те продължават да се нуждаят от подкрепа в редица области.

• 
  Абу Бакр ас-Сидик, който не само придружава Мохамед в Медина, но е бил определен да замества пророка по време на последното му заболяване;
  
• 
  Омар Ибн ал-Хатаб, способен и верен сподвижник на Мохамед;
  
• 
  Осман Ибн Афан, уважаван човек и един от първите мюсюлмани;
  
• 
  Али Ибн Абу Талиб, роднина на Мохамед, братовчед и зет, съпруг на дъщерята на пророка Фатима.
  

• 
  Уахабити (Саудитска Арабия);
  
• 
  Ахмадии или Кадиани (Пакистан) – създадена през 1889 г. от ходжа Гулам Ахмад Кадиани в Пенджаб, в тогавашната британска колония Индия. Той се обявява за реформаторът на ХІV в. (от хиджрата) и създава религиозната “Общност на ахмадиите”. През 1891 г. е признат като новия пророк, приема се от последователите си като месия на мюсюлманите, християните и юдеите и като аватара на индуисткия бог Кришна. Ахмадиите са били с проанглийска ориентация, а след създаването на държавата Пакистан започват да проповядват отделянето на Ахмадийска република, основаваща се на социалното равенство. Основната общност на ахмадиите се намира в Пакистан (над 500 хил. души), по-малки общности има в Индия и в други страни в Азия. Мисии на ахмадиите се срещат в редица страни на Азия, Европа и Америка.
  
• 
  Ханафити (Школа по ислямско право);
  
• 
  Маликити (Школа по ислямско право);
  
• 
  Ханбалити (Шнола по ислямско право);
  
• 
  Шафиити (Школа по ислямско право).
  

• 
  Хариджити - към 0.5 млн.(Оман и др.);
  
• 
  Зейдити – към 6 млн. (Йемен);
  
• 
  Бабизъм - малка общност (Иран и съседните страни);
  
• 
  Исмаилити – около 15 млн. (Индия, Източна Африка);
  
• 
  Алауити – към 2 млн. (Сирия, Турция);
  
• 
  Бахайци – към 7.5 млн. (Азия и Източна Африка);
  
• 
  Имамити – към 105 млн. (Иран и съседни страни);
  
• 
  Друзи - 0.3 млн. (Сирия, Израел, Ливан).
  

За мюсюлманите жизнено важна преди всичко е независимостта на тяхната фамилия, а не независимостта на отделния индивид или на отделната семейна единица. Подобно на други общности, в страните си на произход бежанците-мюсюлмани най-често живеят в рамките на многобройни фамилии (родове, кланове), поради което се предполага, че се чувстват некомфортно да се настаняват в самостоятелни апартаменти, пригодени да приютят само отделни семейни единици. Това означава, че бежанците-мюсюлмани следва да се приучат да живеят в наличните за настаняване жилища, т.е. като самостоятелни семейства, а не като родови фамилии. Същевременно приемащата бежанци страна би могла да положи усилия да настанява мюсюлманите от една фамилия в разположени в близост един до друг апартаменти.

Наред с това бежанците-мюсюлмани биха се чувствали по-добре, ако бъдат настанявани в среда, където да са заобиколени от хора с близка до тяхната култура, език и традиции. По този начин ще им се помогне по-лесно да преодолеят чувството на изолираност и на бежанците се предоставя възможност сами да създават нови контакти.

Много мюсюлмани не са свикнали да живеят на един адрес с лица, които не са членове на тяхната фамилия и са от друг пол. Ако на едно място бъдат настанени едновременно мъже и жени, това би предизвикало стресова ситуация и би породило проблеми на адаптирането за много представители-мюсюлмани от Близкия изток, Африка и Азия. Чувствителността на посочения проблем може да бъде преодоляна като самотни мюсюлмани/ки се настаняват само с бежанци/ки от същия пол.

Когато новопристигнали бежанци-мюсюлмани биват настанявани в жилища, трябва да се отчита, че те ще предпочитат да се хранят само с халал – месо от животни, убити според изискванията на исляма, т.е. да им се дава храна, която не съдържа животински продукти и е приготвена с растително олио. Новопристигналите следва да бъдат информирани, че храната е приготвена в новозакупени съдове, или в съдове, използвани дотогава от мюсюлмани. Това би означавало, че в тези съдове не е готвено свинско месо, а само храна халал.

Подобно на други бежанци и мюсюлманите могат да откажат да приемат употребявани дрехи по редица причини – за много от бежанците-мюсюлмани приемането на такива дрехи би означавало, че положението им се е променило, че вече не могат сами да си купуват нови дрехи, както са правили преди. Те могат да считат че употребяваните дрехи не са чисти, някои могат да се опасяват, че същността на предишния им притежател остава в дрехите и може да им донесе нещастие.

Всички бежанци се надяват да си намерят работа, съответстваща на тяхната професия, умения и интереси с цел да си осигурят достатъчно доходи за задоволяване на собствените си и тези на семейството си нужди. Когато приемащата страна се заема да осигури трудова заетост на бежанците-мюсюлмани, тя трябва да се съобразява със социо-културните и религиозните особености и нужди на всеки индивид, а именно:

• 
  необходимост от два дохода – видовете работа, достъпни за бежанците, особено за тези с ограничени познания на български език, са ограничени, поради което най-често се налага двама възрастни членове на семейството да се трудят за да покрият основните нужди;
  
• 
  някои бежанци-мюсюлмани мъже, най-вече съпрузи и бащи, са против това жени от фамилията да работят извън дома в непозната обстановка; ислямът подчертава ролята на съпруга като изхранващ семейството и мъжете-мюсюлмани от някои социо-културни групи могат да разглеждат необходимостта съпругата да работи като смущаваща, макар че това не е често срещано явление;
  
• 
  от друга страна жени-мюсюлманки с определен социо-културен произход могат да се чувстват некомфортно от идеята да работят постоянно съвместно с непознати хора, особено с мъже, които не са членове на фамилията; бежанките-мюсюлманки може да се чувстват доста притеснени на работа, която изисква чести контакти с хора, поради което да изразят желание да си останат в къщи;
  
• 
  посочените противоречиви чувства, които могат да изпитват в новата среда мъжете и жените бежанци-мюсюлмани може да бъдат породени не само от религиозни съображения – те може да възникнат в резултат на комплекса от техните културни традиции, от желанието жената да бъде под закрилата на семейството/фамилията, от несигурността на бежанеца, сблъскал се със сериозни опасности; някои фамилии биха приели идеята съпругата и дъщерите да работят извън дома, ако не се налага дълго и сами да пътуват до местоработата си, както и да контактуват с много хора;
  
• 
  същевременно има много бежанки-мюсюлманки, които са привикнали да работят извън дома си и те не се сблъскват с горните проблеми.
  

За мъжете бежанци-мюсюлмани може да бъде трудно да се адаптират на работно място, където може да имат жена-началник. Може да възникне отпор да се работи под ръководството на жена, ако бежанецът идва от социо-културна среда, където мъжете и жените работят в отделени професионални сфери. Проблемът може да бъде решен по следния начин:

• 
  служителят бежанец-мюсюлманин би могъл да докладва на друг мъж на ръководна позиция във фирмата, а не на жената-началник;
  
• 
  помощ при преодоляването на неувереността да бъде подчинен на жена би могъл да получи от друг бежанец-мюсюлманин, който вече се е приспособил към подобна ситуация успешно.
  

Това, което един/една бежанец/ка-мюсюлманин/ка трябва да знае за правата си като служител/работник в български условия е:

• 
  има право на честен подход при назначаване, уволнение и повишение;
  
• 
  има право на невраждебна обстановка на работното място;
  
• 
  има право да се жалва, ако е обект на дискриминация без да се страхува от репресивни мерки;
  
• 
  има право на разумни условия за практикуване на религията си, което означава:
  

• 
  да носи традиционно облекло;
  
• 
  да има брада;
  
• 
  да отправя молитва на работното си място;
  
• 
  да присъства на петъчната проповед в джамията.
  

За много мюсюлмани и представители на други социо-културни общности традиционният начин на поздравяване не е ръкостискането. Наред с това за не малка част от бежанците-мюсюлмани би било неудобно да се ръкуват с представители на противоположния пол и това действие би било едно предизвикателство за тях.

Социалните работници, съдействащи на бежанците-мюсюлмани в търсенето на подходяща работа имат две опции за решаване на проблема с ръкостискането: да проведат предварителен подготвителен разговор по въпроса с бежанеца, или да направят това с потенциалния работодател.

Свинското месо и алкохола

Известно е, че преобладаващото мнозинство мюсюлмани категорично не консумират свинско месо и с по-големи изключения не консумират алкохол. В тази връзка някои бежанци-мюсюлмани няма да се чувстват добре ако работят в ресторант или заведение, където се сервира свинско месо и алкохол. Ако мюсюлманинът приготвя храна, съдържаща свинско месо, докосването до месото би предизвиквало отвращение у него. За някои мюсюлмани решението може да бъде използването на гумени ръкавици, но за други и това не би било решение.

Работодателят няма право да откаже работа на жена, която носи мюсюлманско облекло, нито да я кара да го свали. Същото се отнася до мъжете, които са облечени в куфа (дълго облекло, подобно на рокля или пола).

Ако бежанецът-мюсюлманин носи брада по религиозни причини, от него не може да се изисква да я обръсне.

Отправяне на молитва и спазване на религиозните празници

Бежанците-мюсюлмани, които спазват практиката да се молят пет пъти всеки ден ще се нуждаят от кратки почивки (паузи) през работно време и от уединено място, където да могат да отправят молитва. При най-масовото работно време от 09 до 17 часа това би означавало почивки за молитвите по обед и късно следобед. Не всички мюсюлмани се молят пет пъти дневно, някои правят това само рано сутрин и вечер (при залез), други въобще не спазват изискването за ежедневна молитва.

Преди всяка молитва се извършва ритуално измиване. Социалните работници биха могли да препоръчат на духовното лице (имама) или на някого от лидерите на мюсюлманите в района да разговарят с бежанците-мюсюлмани да не разливат голямо количество вода на мястото, където се молят, както и да не измиват краката си в умивалниците в тоалетните там, където работят, което е неприемливо за представителите на останалите социо-културни групи. Ако мюсюлманинът извърши ритуално измиване и незабавно обуе чорапите си, не е необходимо отново да извършва такова измиване през следващите 24 часа. Чорапите следва да бъдат обути с мокри ръце. Новопристигналите бежанци-мюсюлмани могат да бъдат посъветвани за тези практични стъпки, свързани с молитвата, от друг бежанец-мюсюлманин, а не от социалния работник или служителя по интегрирането на бежанците.

Петък е свещен ден за мюсюлманите. Някои работодатели позволяват гъвкаво работно време с цел служителите мюсюлмани да имат възможност на напуснат работа в петък сутринта за по-продължително време и да присъстват на петъчната проповед в джамията. Друго решение на въпроса е на служителите-мюсюлмани да се разреши свободен ден в петък, който те да отработват в събота или неделя.

Спазването свещения месец Рамадан може да затрудни служителите-мюсюлмани. Приготвянето на храната за прекратяване на поста при залез слънце всеки ден е важна част от ритуала по време на Рамадана, но работещите бежанки-мюсюлманки ще са затруднени да спазват тази традиция. Повечето бежанци-мюсюлмани успяват да пригодят изискванията на трудовите задължения със спазването на религиозната традиция през Рамадана, най-вече като взаимно си помагат.

Бежанците мюсюлмани могат да срещнат по-сериозни трудности по време на Празника на жертвоприношението (Еид ал-Фитр, Коч-байрям), който продължава обикновено около четири дни и всяка година е в различно време. Работодателите следва да подхождат гъвкаво, като освобождават от работа служителите-мюсюлмани по време на техните религиозни празници, замествайки ги със служители от останалите социо-културни групи, и използвайки ги по време на почивните дни на другите групи, когато те празнуват своите религиозни празници. Рядко се случва религиозните празници на различните групи да съвпадат през годината.

Образованието за семействата на бежанците включва както образование за възрастните, така и образование за децата на училищна възраст. Що се отнася до образованието на вързастните, то при бежанците-мюсюлмани налице са същите нужди и опит, същите ограничения и трудности както при останалите социо-културни групи. Мюсюлманите с професионална подготовка трябва да се научат как да предложат своите умения в новата заобикаляща среда, в някои случаи те ще трябва да разширят професионалните си познания или да усвоят нови такива.

Пристигащите в България бежанци-мюсюлмани следва да изучават български език с цел да не бъдат възпрепятствани при намирането на работа. Невладеенето на български език може да бъде използвано от някои работодатели като дискриминационна пречка за наемането на бежанци-мюсюлмани на работа. За по-голямата част от бежанците-мюсюлмани в България през началния период е характерна нископрофесионалната заетост докато не усвоят нови професионални умения и не научат български език на необходимото ниво.

Бежанките-мюсюлманки, които предпочитат да си намерят надомна работа, също се нуждаят от образование. Социалните и интеграционните работници трябва да намерят начин те да учат български език, да се приспособяват към живота в България и да участват активно в процеса на образование на децата си.

Често децата се адаптират по-бързо от родителите си към живота в България. В училище, наред с български, те изучават и други предмети, социализират се сред връстниците си с помощта на учителите и сациалните работници как да бъдат приети в новото общество. Същевремонно децата на бежанците живеят в две различни среди – училището и семейството. В къщи те живеят с религиозните и културни норми на страната на произход на родителите си, а в училище и в съседската среда са под влиянието на връстниците си и на учителите, под влиянието на българската социо-културна среда.

Учителите трябва да са запознати с датите на мюсюрманските религиозни празници и да ги използват като повод да обучаване на учениците в търпимост към религията и културата на другите.

Необходимо е да се избягва определянето на дати за основни изпити и тестове по време на религиозните и традиционните празници на представителите на различните социо-културни групи, сред тях на учениците-мюсюлмани, или да им дават възможност да се явяват на тях през друго време.

Нужно училището да насърчава родителите да играят активна роля при образованието на децата си, да им се обяснява какви са очакванията за тяхното участие във възпитанието им. По време на родителски срещи да се осигуряват преводачи с цел привличане на родителите-бежанци и активното им включване в работата с децата на бежанците-мюсюлмани.

На родителите бежанци-мюсюлмани, които консумират само халал-храна, да се обяснява как да четат менюто на училищните столове (където ги има) с цел децата им да могат да се хранят в училище.

Да оказват помощ на учителите да бъдат по-чувствителни към учениците, които спазват поста по време на свещения месец Рамадан. Обикновено децата-мюсюлмани започват да спазват поста при достигане на пубертета, но някои могат да започнат и по-рано.

По време на пост постещото дете не необходимо да посещава с другите деца столовата или бюфета на училището през голямото междучасие или на обяд. По време на Рамадана, ако има часове по физическо възпитание в късния следобед или ако Рамадана е през топлите или горещи месеци на годината, редно е постещите деца да бъдат освободени от тези часове.

Необходимо е да се отчита, че децата на бежанците-мюсюлмани по време на пост често стават рано, преди изгрев за последно хранене преди дневното въздържание, поради което през деня могат да бъдат по-малко внимателни в часовете.

Възможно е по-големите ученици-мюсюлмани да желаят на присъстват на петъчната проповед в джамията по време на Рамадана, която е около 13:00 часа. Подобни желания следва да се обсъдят в контекста на учебната програма за деня, възможностите за осигуряване на транспорт и т.н.

Въпросите на приличието, касаещи децата на бежанците мюсюлмани, може да включват и начина на обличане на момичетата-мюсюлманки за часовете по физическо възпитание. Те могат да се чувстват некомфортно, ако трябва да са облечени с блузки без ръкави и с къси шорти или полички. Учителят може да разреши те да носят вместо или под това спортно облекло да носят фанелки с по-дълги ръкави и шорти с по-дълги крачоли.

Подобно на всички бежанци мюсюлманите се сблъскват с необходимостта да се запознаят със сложната за тях система на здравеопазване в Република България – децентрализирана структура, възможности да се избира лечебното заведение, необходимост от здравно осигуряване, изисквания за превантивни прегледи и др. Положението се усложнява допълнително от навиците, придобити в системата на здравеопазване в страната на произход на бежанеца.

Познаването на особеностите на исляма, които оказват влияние върху практиката на здравната помощ може да бъде полезно за разбирането на поведението на бежанците-мюсюлмани и направения от тях избор. Мюсюлманите са силно предразположени да търсят медицинска помощ и лечение. Здравето на всеки индивид представлява грижа за цялата фамилия. Ето защо мъжете-мюсюлмани често придружават жените и децата си, когато имат насрочен преглед при лекаря.

Подобно на представители на други бежански социо-културни групи те не винаги следват определен начин на поведение или взимат решения в зависимост от религиозни и културни съображения. Напр., някои избират лекаря си, водени от неговия опит като специалист, други избират лекарите в зависимост от пола им и етническата им принадлежност и уменията им като специалисти. Индивидуални интерпретации на исляма и влиянието на социо-културните традиции показват, че няма универсално разбиране на практиката на здравеопазването от гледна точка на ислямската религия.

Някои мюсюлмани се отнасят резервирано към разкриването на подробности за себе си и за семейството си пред непознати. Те може да се опитат да споделят колкото се може по-малко информация, което да затрудни поставянето на правилна диагноза. Въпроси от личен характер за живота им, за сексуалните им навици и сексуалните им отношения могат да бъдат нетактични и смущаващи за мюсюлманите и е желателно да бъдат избегнати, освен ако не са нужни на лекаря за поставяне на диагнозата. Добро решение би било бежанците-мюсюлмани да бъдат насочвани към лекари-мюсюлмани, каквито вече имат своя практика и в България.

Ислямската религия забранява консумацията на свинско месо и на хранителни продукти с такъв произход, както и на месо от животни, които не са убити според изискванията на исляма, или халал-храна. Ето защо на бежанците-мюсюлмани, настанени в болница, следва да се дава вегетарианска храна или храна, донесена от членове на семейството им.

По време на свещения месец Рамадан мюсюлманите в пубертетна възраст и по-големите постят от изгрев до залез слънце. Постенето включва отказ от храна, вода и лекарства. Изключения за постенето се правят по време на заболяване, менструален цикъл и старост. Чрез метода на убеждението изключенията могат да бъдат разпространени и по отношение на бременни жени и кърмачки, както и на родители на малки деца, които е възможно да не са се възстановили физически от недохранване или други причини, увреждащи здравето им.

Повечето от предизвикателствата, заплашващи сигурността на бежанците-мюсюлмани, са сходни с тези, с които се сблъскват и бежанците от другите социо-културни среди и страни на произход. Обикновено те живеят в по-бедните квартали – от една страна, защото нямат пари да си позволят по-скъпи жилища, от друга – защото се стараят да бъдат по-пестеливи. В резултат на това може да бъдат изложени на опасност от физическа и социална заплаха, характерна за тези райони.

Бежанци, които са имали проблеми с властите в страните си на произход, може да се откажат от услугите и помощта на полицията в България.

Необходимо е бежанците-мюсюлмани и техните семейства да се приучат да се обръщат за съвет, помощ и ли съдействие към организации, които оказват подкрепа при разрешаването на конфликти.

1. Задължително ли е да се покриваме с одеало по време на интимните ни отношения с жена ми?

2. Може ли съпрузите да гледат половите органи на другия?

3. Може ли да докосвам половите органи на съпругата си?

4. Може ли съпрузите да се целуват където и да е по-ниско от пъпа: бедрото, коляно, интимните части?

5. Допустима ли е в сферата на интимните отношения между съпрузите “френската любов”?

6. Отнася ли се семето на мъжа към наджас, т.е. към каноничната нечистота?

7. Може ли жената да се предпазва от забременяване?

Тези въпроси вълнуват повечето мюсюлмани в големия град.

Отговори:

Общото положение на нещата е: “…всичко, което не е забранено, е разрешено…”. Това канонично право се основава на положенията в свещения Коран и в Сунната. В един от хедисите се посочва, че “неотреченото от пророка е милост за вярващите…”.

Във всяка книга по въпросите на ислямското право може да се прочете, че основа на шериата е разрешеността, т.е. всичко, което не е забранено от шериата, е разрешено. Това правило се основава на Корана и Сунната.