Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп



страница1/26
Дата16.10.2018
Размер1.4 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26
ТРУДОВО ПРАВО
1
Предмет и система на ТП –
като правен отрасъл и като наука. Функции на ТП
Предмет на ТП – ТП е нов правен отрасъл. До началото на 19в. е част от

ГП и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези

отношения, които възникват при отдаване на работната сила. Римското

право е познавало 2 вида договора за наем: на вещи и на труд.

Следователно обществените отношения (ОО), които са били използвани от

правото са ползвали тези 2 вида договори. С развитието на индустриалните

форми на производството уредбата на ГП не може да обслужи ОО, свързани с

отдаването на работната сила и се привнасят нови елементи. Така се

получава една обособена уредба. Спецификата е в носителя на работната

сила – ЧОВЕКЪТ. Това налага и уредбата на работното време и почивките.

Възнаграждението е съобразено с човешката личност – цял институт;

безопасни и здравословни условия на труда.


В периода между 2-те световни войни се вижда, че е необходима

самостоятелна правна уредба, която се отделя от ГП. Но то остава своите

следи – ТП използва понятията “субективно право”, “договор”,

“недействителност” и т.н. Кой е специфичният предмет на правно

регулиране? – Онези ОО, които се поддават на трайно регулиране.
Центърът, около който те се създават и възникват, това е ТРУДЪТ. Затова

и тези отношения се наричат трудови отношения (ТО). Трудът е

целесъобразна човешка дейност, при която човек, използвайки своята

физическа и психическа енергия, създава блага, които имат потребителска

стойност. Трудовата дейност може да бъде само човешка.
В хода на трудовата дейност хората влизат в отношения помежду си. ТО

подлежат на правно регулиране и те са в основата на ТО, предмет на КТ –

чл. 1(1).
1. Същински ТО – създават се от контакта на хората и машините. Те се

свързват с начина, по който носителят на работната сила се свързва с

този, който има нужда от използване на работна сила. Условията, при

които се отдава работна сила (почивка, освобождаване от работа – болест,

майчинство, заплащане, начинът, по който може да се защити носителя на

работната сила) това са ТО според чл. 1(1) на КТ.


2. Отношения, непосредствено свързани с трудовите. Те не са трудови, но

влизат в правното регулиране. Те са такива, които непосредствено

предхождат или следват ТО. Те са пряка последица от тях. Такива са:
Отношения, свързани с професионалното сдружаване;
Отношения, свързани с тристранното сътрудничество – чл. 3 до чл. 3е КТ.

Държавата трябва да вземе мнението на работодателите и синдикалните

организации – Национален съвет по тристранно сътрудничество (НСТС);
Трудови спорове – глава 18 от КТ. Те са свързани със спорове или относно

възникването, или относно преустановяването на работната сила;


Глава 14 КТ – Социално-битово и културно обслужване, бази за отдих и

колективно хранене;


Контрол за спазването на трудовото законодателство и отговорността.
Между двете групи отношения съществува генетична връзка. Наличието на

същинските ТО предхожда и е условие на пораждане на втората група.

Втората група оказват влияние върху същинските ТО и при определени

случаи могат да ги променят. Двете групи отношения се пораждат в

различен темпорален момент – първи са същинските ТО, но и двете групи са

с еднакво значение.


Промените са свързани със субектния обхват на лицата, за които се

отнасят: отношения, свързани с търговията, занаятите, земеделски стопани

– работейки за своя сметка – тук не може да се говори за ТО, защото не

отдават никому работна сила.


Обособяват се държавни служители, които упражняват властнически

правомощия и те са отделени от ТП – техните отношения са

административни. Непрекъснато се разширява предметният обхват на ТП,

създават се нови правни институти – избор и конкурс, имуществена

отговорност на работодателя при увреждане живота и здравето на

работниците; колективното ТП включва Колективни трудови договори.


Място на ТП в системата на правните отрасли – ТП се отграничава по своя

предмет и способи, но неговата връзка с останалите правни отрасли се

базира било на генетичния произход, било на способите на правно

регулиране:


Най-близка е връзката му с ГП и тя личи от използваните понятия. В ТП

субсидиарно се прилагат нормите на ГП, когато работникът или служителят

са причинили вреда. В ТП не се отговаря за неимуществени вреди и

пропуснати ползи, когато вредата не е причинена умишлено – чл. 203(2)

КТ. Борави се общото понятие недействителност, а не с нищожност и

унищожаемост. Чл. 13 и 14 от ЗЗД – за момента на съвпадане на волите на

двете страни.
ТП се отличава от Осигурителното право (ОП) – ОП произлиза от ТП. Имат

различен субектен и предметен обхват – лицата осигуряват не само себе

си, а военни и др. Субекти са осигурител - осигурено лице – осигурителен

орган. Следователно ОП се занимава с отношения, които следват или

предхождат ТО. Те възникват при определени рискове – болест, майчинство,

смърт и т.н. При задължителното обществени осигуряване методът е на

власт и подчинение. При доброволното обществено осигуряване –

равнопоставеност. ОП има общи черти с ТП – голяма част от осигурените

лица имат качеството на работник или служител; част от осигурителните

права възникват от наличието на трудов стаж; размерът на осигуряването е

процент от брутното трудово възнаграждение.
Самият отрасъл ТП е специфичен и отделен, което дава отделна система:

има се предвид групирането на правните норми. Системата се състои от две

части:
1. Обща част – занимава се с въпросите на предмета, основните принципи,

методът и общото понятие “Трудово правоотношение” (ТПО). Тези правни

норми се съдържат в Конституцията, общите положения на КТ, ЗУКТС (Закон

за уреждане на колективните трудови спорове), ЗЗБУТ (Закон за

здравословни и безопасни условия на труда);
2. Специална част – включва изучаването на отделните правни институти –

два големи дяла: индивидуално и колективно ТП. Индивидуалното ТП урежда

отношенията между Р/С и РД и включва възникването и прекратяването на

ТПО, работно време и почивки, професионална квалификация, дисциплинарна

отговорност на Р/С, отговорност на РД при увреждане живота или здравето

на Р/С, трудова книжка и стаж, индивидуални трудови спорове.

Колективното ТП се занимава със защитата на колективния интерес. То

включва институти, които обуславят необходимостта от сдружаване на Р/С и

РД, тристранно сътрудничество, колективно преговаряне, КТД, колективни

трудови спорове и начини за разрешаването им. В специалната част на ТП

има част за контрол и спазване на трудовото законодателство.
Функции на ТП – основни насоки.
Функциите се извличат от правната уредба. Те се делят на две:
1. Закрилна функция – тя е иманентно присъща на ТП. Тя е производна на

цялата трудово-правна уредба и започва от възникването на ТПО –

минимална възраст (16г.), минимален размер на отпуската, минимален

размер на заплащането.


2. Производствена функция – тя е контрапункт на закрилната функция. Тя

е установена, защото е необходимо координиране на действията на

участниците в ТПО. РД установява задълженията за Р/С.

2
Метод на правно регулиране на ТП


Метод на правно регулиране – съвкупност от специфични начини и способи

за регулиране на ОО от държавата и служат за въздействие върху

поведението на лицата. Методът на правно регулиране на ТП – господстващо

е становището, че то е съвкупност от начини и способи, които се

използват от законодателя и които са в различно съотношения помежду си в

отделни правни отрасли. Тези способи в ТП се делят според:


Според положението на регулиращият орган в йерархичната структура на

държавните органи:


Централистично – от държавните органи;
Децентралистично – от местните органи;
Според положението на страните една спрямо друга:
Метод на равнопоставеност – в ТП се използва предимно този метод.

Подчинеността на работника или служителя (Р/С) е организационна, но не е

юридическа в смисъл на надмощие на работодателя (РД);
Метод на власт и подчинение;
Според свободата на страните само да определят поведението си:
Императивно регулиране – постига се с повелителни правни норми и не се

допуска отклонение от правната норма – когато се касае за закрилни

разпоредби: абсолютно и относително императивно регулиране (за работно

време през нощта, междудневна и междуседмична почивка, годишен платен

отпуск);
Диспозитивно регулиране – особено характерно за ТП – позволява на

страните да определят само своето поведение чрез споразумение или да

дерогират предписаното в закона – “..., освен, ако страните не са

уговорили друго”.


Според субекта, който осъществява регулирането:
Държавен или Недържавен;
Това деление е условно. В ТП има регулиране, което се осъществява от

недържавни субекти – от РД, Колективни трудови договори (КТД).

Законодателят е предоставил тази функция на тези органи, следователно

това е опосредено държавно регулиране. Държавното регулиране се

осъществява от нормативни актове на НС, МС, министри.
3
Източници на ТП. Видове ТПН
Източник на ТП са особени правила за поведение, облечени в правни норми

(ПН), санкционирани от държавата и регулиращи обществените отношения.

Това са трудово-правните норми (ТПН) – белези:
характеризират се със своята множественост на нормативните актове;
многостепенност – съдържат се в цялата йерархия на нормативните актове –

от Конституцията до актове на министри;


особена група актове са недържавните актове, издавани от недържавни

органи;
обхващат не само норми на вътрешното законодателство, но и актове, по

които България е страна;
Има две големи групи източници: вътрешноправни и международни –

обнародвани и влезли в сила. Според Решение № 7 на КС– те се намират

след КРБ, но преди законите от вътрешното законодателство. Източници:
КРБ;
ратифицирани, обнародвани и влезли в сила международни актове;
закони;
актове на МС (постановления, правилници и наредби);
актове на отделни министри (наредби);
актове на недържавни органи;
КРБ (12.07.1991) – нормите за регулиране на трудовите отношения:
чл. 16 – Принцип на закрила на труда, което става със закон;
субективни права, установени в чл. 48, 49, 50 – право на труд, право на

възнаграждение, свободен избор на професия и място на работа, забрана за

принудителен труд, право на почивки, право на сдружаване, право на

стачка. Те не могат да се отменят или изменят със закон. Законодателят е

отредил, че трудовите права са сред основните и могат да се защитават

пред съд.


Международни актове – България е страна-участник в редица международни

организации. Такива актове са универсални и специални:


универсални – Всеобща декларация за правата на човека;
двата пакта на ООН от 1966г.: Международен пакт за граждански и

политически права и Международен пакт за икономически, социални и

културни права. За България са влезли в сила от 1976г.;
Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи,

ратифицирана от България през 1992г.;


Европейска социална харта;
специални – уреждат и закрепват само трудови права – препоръките на МОТ

(България е член от 1920г.). Тези актове се отнасят само до отделни

институти на ТП като: труд на непълнолетни, минимална възраст за работа

и др.
Законите – делим ги на:


- актове, които установяват обща уредба на ТО и се отнасят за всички

Р/С – КТ, ЗУКТС, ЗЗБУТ, ЗНЗ (Закона за насърчаване на заетостта). КТ

дава уредба по същество на ТО – чл. 3, 4, 9, 15, 16, 18 – няма нужда от

подзаконови актове. КТ урежда минимално необходимите условия, под които

не може да се слиза. КТ дава простор на ТО чрез КТД. ЗЗБУТ е устройствен

закон, който урежда органите и условията, при които се осъществяват ТО.

ЗУКТС урежда отношенията при конфликт между Р/С и РД. Урежда два способа

за уреждане на конфликта: 1. доброволни – от преговори до арбитраж и 2.

силови – стачка;
- специални: Закон за народната просвета, Закон за висшето образование,

Закон за съдебната власт, Закон за железниците – при тях се прилага КТ,

само доколкото специални норми не го дерогират. Тук стоят и указите на

бившия Държавен съвет (имат сила на закон) – Указ 10/74 от 1974г. за

ограничаване заемането на материално-отчетнически длъжности от осъдени

лица.
Подзаконови нормативни катове:


Актове на МС: актове, които се приемат с постановления + наредби +

правилници и актове, които се приемат само с постановления. Към актове

на МС спадат например: Наредба за намаленото работно време, Наредба за

трудовата книжка и трудовия стаж и т.н.;


Актове на отделни министри – наредби от министъра на труда и социалната

политика и от министъра на здравеопазването. Чл. 333(1)т. 3 КТ – Наредба

№ 5 – при исхемия, диабет, нервни болести и онкологични.
Недържавни източници – имат регулативен ефект:
.КТД;
Правилник за вътрешния трудов ред – чл. 187, т.10 КТ;
Решения на общото събрание по въпросите за социално-битовите условия;
Съдебна практика – няма единодушно становище дали е източник или не.
Тълкувателните решения на Върховните съдилища са източник на правото.

Задължителни са за изпълнителната и съдебната власт – В. Таджер, М.

Павлова, Ат. Василев;
Съдебната практика не е източник, защото тя е държавно-властническа

дейност по разрешаване на правни спорове. Различава се от

нормотворческата дейност, по това, че не се създават нови правни норми.

(Белезите на Нормативните актове са: издавани от съответен компетентен

орган, неперсонифицирани, с перманентно действие).
ВИДОВЕ ТРУДОВОПРАВНИ НОРМИ (ТПН) :
Адресати са Р/С, РД, техните сдружения;
Предмет на регулиране са ТО, отнасящи се до възникването, изпълнението и

прекратяването на трудовите отношения;


Начин на създаване – от държавни и недържавни органи;
Структура – от една част – съдържа само хипотеза и диспозиция.

Санкционните норми – при неправомерно и противоправно поведение.


ТПН се делят на:
1.Според ранга на нормативния акт, в който се съдържат и органът, който

ги е създал: ТПН от КРБ, ТПН, съдържащи се в законите и подзаконовите

нормативни актове, ТПН от недържавни органи;
2. Според приложното поле: за всички Р/С или само за отделни категории

Р/С;
3.Според съдържанието: задължаващи, оправомощаващи, заповядващи;


4.Според свободата на действие на страните: императивни и диспозитивни

и ограничено императивни (определят минимална или максимална свобода на

действие);
5.Според това дали установяват права и задължения или реда за тяхната

защита: материални и процесуални. Материалните норми действие само за

напред. Процесуалните – обратно действие;
6.Фикции и презумпции: законодателят съзнателно се отклонява от реално

съществуващото и приема за съществуващо нещо, което не съществува.

Презумпциите съдържат предположения, направени от един известен за друг

неизвестен факт. Те биват: човешки или законови, оборими (чл. 8/2/ КТ;

чл. 69/1/ КТ) или необорими;
4
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ на ТП
Понятието “Основен принцип” на правото означава основно, ръководно

начало за изграждане на правна система. Основните принципи могат да са

закрепени в правни норми или да се извеждат от правни норми. Служат за

основа на конкретни правни институти и при изменение на трудово-правната

уредба трябва да се съобразят с основните принципи на ТП. Служат за

тълкуване при празноти в трудово-правната уредба. Основните принципи са

относително трайни и по-бавно изменящи се. Промяната на основните

принципи води до множество промени в отделните правни институти и това

става рядко.
Делят се на две части:
1. Основни принципи за целия правен отрасъл;
2. Основни принципи за отделни правни институти - принцип за спазване

на трудовата дисциплина, законоустановеност на основанията за

прекратяване на ТПО;
Правото на труд е субективно право и основен принцип (Между основен

принцип и субективно право има различия. Всяко субективно право, съдържа

благото, предоставено на неговия носител за задоволяване на неговите

нужди. Основният принцип е с по-голяма дълготрайност).


Основни принципи на ТП:
1. Свобода на труда – КРБ – всеки един гражданин на РБ може да

упражнява трудовата си дейност както и където намери за добре, без да е

ограничаван от законови норми в широк смисъл. Юридически гаранции –

влизането в ТПО може да стане чрез свободно и доброволно изявена воля на

лицето; ако служителят не желае да изпълнява задълженията си следва

невъзникване на трудово-правна връзка (чл. 63, чл. 86 КТ), с

предизвестие за едностранно прекратяване на трудово-правната връзка (чл.

336 КТ); забрана за принудителен труд (РБ е ратифицирала конвенциите за

забрана на принудителния труд);
2. Принцип на закрила на труда – установен в цялото ни трудово

законодателство. Осъществява се чрез установяване на минимум условия,

които не могат да бъдат преодолени дори при съгласие и на двете страни

(минимален размер на отпуската, майчинство, междудневна и междуседмична

почивка, минимален размер на заплащането, минимален размер на

допустимото трудово възнаграждение, основания за уволнение, възможност

за защита чрез искове при незаконосъобразно уволнение), (чл.16 КРБ –

трудът се закриля със закон);


3. Принцип на равенство пред закона и забрана за дискриминация – КРБ,

КТ – означава всички да имат еднаква възможност и средства за влизане в

ТПО. Забрана да се използва състояние на лицето или полова

принадлежност, семейно, обществено, материално положение. Чл. 8(3) КТ

изрично изброява принципите на дискриминацията. Те са свързани или с

привилегии или с ограничения. Дискриминацията може да бъде пряка или

непряка (чл. 8/3/;параграф1, т. 7 ДРКТ дава определение за непряка

дискриминация);


4. Личен характер на трудовите права и задължения – работната сила не

може да бъде отделена от човешката личност. Придобитите права и

задължения са непрехвърлими, незаместими, ненаследими. Установяват се

институти като “трудова дисциплина”, “отпуски”, “почивки”;


5. Добросъвестност при изпълнение на трудовите задължения - чл. 8(1)

КТ – РД трябва да докаже недобросъвестността на Р/С – легална

презумпция;
6. Принцип на социалния диалог – нов принцип от 1992. Има няколко

аспекта:


- тристранно сътрудничество в ТПО - преди издаване на съответния акт,

държавата трябва да вземе мнението на синдикалните и трудовите

организации – чл. 3 до чл. 3е КТ;
- двустранно сътрудничество - РД и синдикални организации (СО)

преговарят за условията;


- участие на Р/С в управлението на предприятието (най-слабо застъпена

страна);
7. Реалност и гарантираност на трудовите права – не се споделя

единодушно в теорията и този принцип е спорен, защото не само трябва да

са създадени юридически гаранции, а и те да работят;


5
ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ – понятие, обща х-ка, видове
Правната категория ТПО е непосредствено свързана с предмета на правния

отрасъл ТП.


О. ТПО - регулирано от правото, ОО между Р/С и РД при/по повод

отдаването на работна сила.


ТП урежда възникването, съществуването, изменянето и прекратяването на

ТПО.
Понятието ТПО е доктринално понятие, научна абстракция. Изградено е

върху общото учение за правоотношението. В теорията заслуга има професор

Радоилски, повлиян от съветската школа – Александров “Трудовое

правоотношение”, Иванов, Орловски.
В България, трудово-правната литература заслуга за учението за ТПО има

проф. Мръчков, който доразвива доктриналното понятие за ТПО. Понятието

ТПО не е само доктринално, но и легално (не се среща често). То се

използва само и единствено в смисъл на индивидуално ТПО (ИТПО) – глава

5, глава 16. В науката за ТП, ТПО се употребява в по-голяма степен.

Според едно становище ТПО е родово понятие с два вида – индивидуално и

колективно.Това родово понятие съдържа редица белези, които очертават

облика му:


чрез него и посредством него правните норми намират проявление;
негов предмет – най-съществен белег на ТПО е че възниква при/по повод

отдаване на работна сила от Р/С на РД;


регулативният елемент е свързан с редица права и задължения, но фокусът

е върху работната сила и условията, при които тя се отдава;


трудово-правната връзка са правата и задълженията – субективни права и

задължения, с оглед гарантиране упражняването и спазването им;


ТПО е саморегулиращо се и самозащитаващо се. Саморегулиращо – условия,

които имат нормативен характер. Самозащитаващо – уредени са възможности

и механизми, чрез които да се защитят установени права, не само чрез

намесата на трети, независим орган, но и чрез действията на участниците

в самия трудов процес (чрез доброволни способи или правото на стачка,

чрез възможността едностранно да се прекратят трудовите задължения на

работника, когато има опасност за неговото здраве);
Второ определение - ТПО е, уредено от трудово-прани норми, ОО, което

възниква при/по повод предоставяне на работна сила от Р/С на РД,

определяйки условията за нейното предоставяне и използване, и съдържа

произтичащите от товаП и З, както и тяхната защита и самозащита.


ТПО се проявява чрез своите видове – индивидуални и колективни. Общи

белези за двата вида са:


ИТПО и КТПО имат общ предмет – престация на работна сила + условията за

извършването и;


Сходство в субектите. В ИТПО Р/С и РД участват в индивидуалното си

качество, а в КТПО те участват чрез своите колективни организации;


ИТПО и КТПО се уреждат от ТПН;
Различия м/у ИТПО и КТПО :
Интересът – ИТПО защитава индивидуалния интерес, а КТПО – колективния;
Разлика по правните им признаци – различни субекти, разлика в

съдържанието на самото правоотношение. Различни са юридическите факти,

от които възникват ИТПО и КТПО (трудов договор, конкурс, избор – КТД,

решение на общото събрание).


Някои автори не се съгласяват с тази конструкция на понятието ТПО. В

определението се наслагват елементите на ИТПО и КТПО. Белегът на

предмета трябва да бъде наемният труд, а не работната сила. Следователно

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:


ТПО е уредено от трудово-правни норми правоотношение, имащо за

предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд.


Тук не се съдържат субектите и съдържанието, но те се съдържат

иманентно. От тук следва ОПРЕДЕЛЕНИЕ 2:


ТПО е уредено от трудово-правни норми правоотношение, имащо за

предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд, между Р/С

и РД (техните организации) и съдържащо произтичащите от това права и

задължения (родово понятие за определението).



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница