Педагогическа психология
Предмет на педагогическата психология. Педагогическата психология и другите науки.
Естествено научна и хуманистична парадигма в психологията. Методи на описателната психология.
Различието между естественонаучния и хуманистичния подход в науката се проявяват в психологията. Естественонаучната парадигма предполага извеждане на общи зависимости и закони, формулиране на хипотези и тяхната последваща опитна проверка. Човекът се превръща в източник на информация, не се анализира единичният случай. При нея има обективни изследвания и методи, които обясняват психологическото развитие и същност на човека.
Хуманистичната парадигма е свързана със знанието за собствено човешкото у човека, познаване на природата, обществото и самия човек. Хуманитарното познаване представлява ценностно-смислово познаване на човешкото битие. Човекът се приема като активен субект на общуването.
Като методи на описателната психология могат да бъдат представени:
Инстроспекция – вглеждане във вътрешните процеси на съзнанието
Самоотчет – словесен или писмен отчет за резултатите на самонаблюдението
Включено наблюдение – специфична форма на наблюдението, при която изследователят е активен участник
Емпатично слушане – метод, който се основава на способността на човека да разбере събеседника в неговите преживявания
Идентификация – способността на човека мислено да поставя себе си на мястото на другия
Беседата като диалог – изгражда се върху принципите на равноправното, равнопозиционно общуване, активни са двамата събеседници
Биографичен метод – начин за познаване на човека, основаващ се на изучаването на психологията на човека в контекста на описание на неговата история
Интуиция – знание, което възниква без осъзнаването на пътищата и условията за неговото получаване
Интерпретация на вътрешния свят на човека – основава се на използването от субекта на съвкупност от вътрешни психологически средства и на своя психологически опит
Херменевтика – общ метод за науките за обществото, културата и човека; изкуство и теория за тълкуване или разбиране на психологическия опит
Същност на мотивацията. Мотивацията като процес. Съдържателни и процесуални характеристики на мотивацията. Мотивационна система – същност и структура.
В психологията с понятието мотивация се описва доста широк кръг от явления: желания, предпочитания, влечения, стремежи, очаквания, нагласи, стимули, ценности и значения на ситуативните условия, цели, намерения и т. н. С мотивация се обозначава активирането, насочването и регулирането на поведението и дейността.
Мотивационен процес - Според Х. Хекхаузен, мотивацията е процес на избор между различни възможности за действие, чрез който се осъществява регулация и насочване на поведението за достигане на специфично за даден мотив крайно целево състояние. Първата фраза е актуализацията на подбудата. Втората фаза е оценка на ситуацията. Третата фаза - вземане на решение. Четвъртата фаза e избор на цел. Петата фаза е текущата оценка на поведенческите резултати.
Мотивационна система - Мотивационната система е изградена от компоненти, които не само се допълват, но и си противоречат. На ниво личност, развитието на мотивацията е представено като йерархична система от подбуди, които са проява на човешките потребности. Съдържателни характеристики: Ниво на осъзнатост; Степен на действеност. Динамични характеристики: Емоционална модалност; Интензивност; Устойчивост.
Теориите за мотивацията се подразделят на съдържателни и процесуални. Съдържателните теории се базират на основните потребности, които мотивират човека, а процесуалните са фокусирани върху процесите, които насочват човека да постъпва по един или друг начин. Към съдържателните отнасяме тази на А. Маслоу, ЕRG-теорията на Алдерфер, теорията на МакКлиланд, двуфакторната теория на Херцберг. Процесуалните мотивационни теории са представени от теорията за очакванията, теорията на равновесието, теорията на целите.
Личностни детерминанти и мотивационни медиатори в процеса на учене. Причинно приписване на успехите и неуспехите в обучението.
Концепции за способностите и подходи за тяхното формиране. Формиране на общите способности.
Формиране на специалните способности. Личностни особености на учениците с изявени способности.
Особености на съзнанието и значението му за учебно-възпитателния процес.
Особености, формиране и проявления на самооценката, самопознанието, самоконтрола и самовъзприятието в училищна среда. Аз-концепцията и нейното изграждане в училище. Психологически форми за формиране на самосъзнанието.
Психични състояния и техните проявления в училищна среда-тревожност, агресия.
Психологически проблеми на учителската професия. Място и функции на психолога в училище. Емоционална интелигентност – фактор за ефективност на учителската дейност.
Психологически аспекти на дисциплината.
Сподели с приятели: |
