Предпоставяне на изреченски части в английския и бълггарския език” за присъждане на образователната и научна степен „доктор”



Дата17.08.2018
Размер111.3 Kb.
#80140
РЕЦЕНЗИЯ

за дисертацията на Биляна Стефанова Овчарова, задочен докторант, по направление 2.1. Филология: Германски езици – Синтаксис на съвременния английски език, на тема „Предпоставяне на изреченски части в английския и бълггарския език” за присъждане на образователната и научна степен „доктор


Магистър Биляна Стефанова Овчарова е родена през 1970 г. Тя завършва висшето си образование по английска филология през 1993 г. в СУ „Св. Климент Охридски”. Започва преподавателската си дейност три години по-късно като хоноруван преподавател в Спортна академия, София. От 1997 г. проеподва в Лесо-технически университет в София, като преминава от позицията на преподавател в старши преподавател. От 2001 г. до момента преподава и в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, като хоноруван преподавател по дисциплини, пряко свързани с темата на дисертационния труд. В автобиографията е посочено и участие в международни проекти, но поради липса на конкретна информация, не мога да коментирам. Струва си да се отбележи, обаче, че с изключение на този пропуск, документацията на докторантката е една от най-прегледните и подредени, които съм виждала.

Биляна Овчарова има тридесет публикации, като 8 от тях са по темата на дисертацията. Голяма част от публикациите на докторантката Овчарова са с методическа насоченост или с приложно-практическа такава. Освен публикации с научна насоченост, Биляна Овчарова е автор или съавтор на учебни помагала по английски език, повечето от които в специфичната област на ландшафтна архитектура и горксо стопанство. Списъкът с релевантните публикации се съдържа в автореферата, като копия от статиите, свързани с темата на дисертационния труд бяха предоставени на членовете на научното жури.

Предмет на настоящата рецензия е дисертацията „Предпоставяне на изреченски части в английския и бълггарския език”, с обем 265 стр., от които 249 страници представляват самата научна разработка, а 15 страници съдържат библиографията на използваната научна литература и четири приложения, както и списък с релевантните публикации на докторантката. В начлото на дисертацията са представени в азбучен ред всички съкръщения и символи, използвани в текста. Първото приложение съдържа класификационния модел за типологизиране на видовете модели на предпоставяне в двата изследвани езика, включващ 5 модела, 11 подтипа и 7 индекса, с които са обозначени примерите в дисертацията и които са използвани за основа на квантитативните анализи. В Приложение 2 са представени източниците, литературни произведения за периода от 1971 г. до 2011 г., от които са ексцерпирани примерите за създаване на корпусите. Трябва да се отбележи, че освен данните от създадените балансирани корпуси, в дисертацията се обсъждат и примери, извлечени от други източници (корпуси със свободен достъп на писмена реч, два корпуса с устна реч, интернет, вестници и списания). Третото Приложение представя квантитативно обобщение на информацията, извлечена от корпусите. В Приложение 4 е представена инфромация за структурните типове с предпоставяне на пряко допълнение в българския език, с бележки относно удвояването на клитики. Самият текст на дисертацията е организирана в 5 глави: 1. Уводна част; 2. Теоретична основа на разработката; 3. Предпоставяне на допълнения; 4. Предпоставяне на предикативни и локативни комплементи и 5. Заключителна част. Анализът е и квалитативен и квантитативен, като преобладава качественият анализ. Анализът е илюстриран с графични изображения на синтактичните зависимости в дървовидни графики, с адеквтано отбелязване на празната позиция и какноничната и предпоставена позиция на съответния изреченски конституент.

За анализ на емпиричния материал докторантката е избрала два аналитични модела: описателния подоход на Хъдълстън и Пулъм (2002 г.) по отношение разбирането на конституентната структура и системно-функционалната граматика на Халидей (19994 г.) и на Халидей и Матийсен (2004 г.) по отношение на тематичната организация на изречението. Към аналитичния апарат е добавен и моделът за пакетиране на информацията на Уорд, Бърнър и Хъдълстън (2002 г.). За представяне и анализ на особеностите на едно синтактично явление в българския език, удвояването на клитиките, е възприет моделът на Августинова (1997 г.). В съзвучие с избрания модел, клитиките се разглеждат като неделеми компоненти от глаголния комплекс. Не приемам твърдението за прилагане на специален корпусен подход, тъй като корпусът е средство, а не метод на анализ. Корпусът се ограничава до събирането на данни, но няма пряко отношение към анализа на езиковя материал.

Похвално е, че дисертантката не се ограничава с избраните, горепосочени теоретични и описателни постановки, а се позовава на широк подбор от езиковедски изследвания в парадигмата на българското езикознание (Бояджиев, Куцаров и Пенчев (1998 г.); Георгиева (1974 г.; 1987 г.); Попов (1998 г.); Пашов (2013 г.); Брезински (1995 г.) и ГСБКЕ (1983 г.)).

Пряк обект на съпоставителното изследване между българския и английския език са изреченията с предпоставен елемент като зависимости с дистантен конституент и като информационни конструкции, което предполага двуякото тълкуване на изреченската структура като независима от контекста и като пряко обусловена от контекста.

Съобразно моделите, към които се придържа, Биляна Овчарова възприема следната трипланова структура на изречението: предядро, ядро и следядро. Ядрото съдържа подлог и предикат, като предядрото е полето, в което се разполагат предпоставените елементи, обект на настоящото изследване. Следядрото съдържа постпоставени елементи. Според прилагания модел при предпоставяне в ядрото остава празна позиция, коиндексирана с предпоставния елемент. Примейаки всичко това, у мен остава въпросът как при преместването си в позоция в предядрото елементът престава да бъде аргумент или по-точно, имам проблем с разбирането на следното твърдение: “Структурно ограничение за изреченията с предпоставяне е те да имат антецедент на празната си позиция, разположен в предядрото, което означава да имат конституент в неаргументна позиция” (стр. 5 от автореферата). Линеарност и категориалност са две различни измерения на изреченската структура и смесването им не е оправдано. Аргумент е логико-пропозиционално или семантично понятие и линеарното разположение на реализиращия го структурен елемент не би следвало да променя статута му. В тази връзка си запазвам правото в края на рецензията да отправя молба към дисертантката за разясняване на някои термини и постановки.

Що се отнася до връзката на предпоставянето с линеарността, докторантката приема наличието на каноничен, неутрален, немаркиран словоред в двата езика, без да коментира неговата фискираност. Докторантката коментира различни класификации на видовете словоред (спорд функционалната натовареност, мотивираността и др.) и обощава, че водещото в нейното разбиране за тази характеристика ще е словоредът като средство за отграничаване на начини на говорене за света, без да се променя съдържателната същност на казаното, а само информационно, емотивно, емфатичното натоварване на дадена синтактичен обект. В тази връзка, колкото и усилия да положих не можах да разгадая замисъла на следното твърдение: “Проблмът, че топикът не е задължително да изразява стара информация, както е отбелязано при Халидей (1994: 127), насочва дефинирането му с концепцията “относно” (the notion of aboutness).” (стр. 10 от автореферата). Ще съм благодарна ако дисертантката ни разясни каква е идеята зад енигматичното изказване.

По отношение на информационно-дискурсивните функции на предпоставянето, Биляна Овчарова приема че то е пряко заложено в изграждане на връзките на топик и фокус в рамките на изречението, без да е ясно дали се използва за фокализация или за топикализация. Както твърди Ламбрехт (1994: 31) предпоставеният компонент може да бъде в отношение на топик или фокус спрямо пропозицията, от която е неизменна част. В приложения от нея аналитичен апарат докторантката борави с разграничаване на фокусно предпоставяне и на нефокусно предпоставяне. Разбира се, крайното определяне на вида е в пряка зависимост от интонационния контур, като фокусът се изразява с най-ярка тоничност. В английския език тези два типа са пунктуационно различими, с наличието на запетая след предпоставения елемент в случаите на нефокусирано предпоставяне.

Изреченията с предпоставени конституенти са контекстуално специфични, като е необходим наличието на няколко условия за тяхната умесност: а) познатост на предпоставения елемент и б) дискурсивно позната отворена позиция. Именно с изясняване на степента на зависимост на предпоставянето от условието за познатост на предпоставения елемент в българския език се заема докторантката като конкртена изследователска задача, както и с установяване на видовете експлицитни връзки, които предпоставения елемент осъществяа с предходния контекст и в двата езика. За типологизация на тези видове експлицитни връзки, Биляна Овчарова се позовава на класификацията на Бърнър и Уорд (1998: 45), които включват: отношения на множество и подмножество; на част и цяло; тип и подтип; по-голям и по малък; и отношение на еднаквост.

Допълнителна изследователска задача, която дисертантката постига е и описание на подредбата на елементите в синтактичното ядро, т.е. със словоредни зависимости след предпоставения елемент, което включва случаи на инверсия и следпоставяне като други видове неканоничен словоред.

След проведен анализ, в глави 3 и 4 от дисертационния труд Биляна Овчарова представя предпоставянето на следните видове комплементи: пряко допълнение; непряко допълнение; предложно допълнение (или нелокативен предложен комплемент); вътрешно-глаголен комплемент под формата на подчинено изречение; предикативен комплемент, отнасящ се към подлога (познат в българската синтактична традиция като съставно именно сказуемо); предикативен комплемент, отнасящ се към допълнението (познат в българската синтактична традиция като второ сказуемно определение или предикативно определение при допълнението); и локативен комплемент. Предпоставянето на всички тези видове комплементи е обобщено в пет основни модела: 1) предпоставяне с прав словоред след предпоставения конституент; 2) предпоставяне с инверсиран словоред след предпоставения конституент; 3) предпоставяне, при което предпоставеният конституент е елемент от подчинено изречение; 4) предпоставяне с предпосатвеност на част от фразов конституент, с резултат разкъсаност на фразата и 5) препдоставяне на няколко конституента. Както става ясно по-късно в работата, при предпоставяне на повече от един елемент, единият задължително е адвербиален. Подтиповете, които са обособени в рамките на моделите, се определят на базата на експлицитен или имплицитен подлог, лично или безлично изречение (в българския език), инвересия на подлог и спомагателен или основен глагол, типа предпоставен конституент, специфика на частта от подчинено изречение, която е предпоставена и др. След подробно описание и диаграмно представяне на моделите и подтиповете, дисертантката прави някои изводи, а именно: 1) и в двата езика предпоставянето служи като похват за постигане на кохезия в текста; 2) и в двата езика предпоставеният елемент може да не е в експлицитна връзка с елемент от предходния контекст, заключение, което влиза в противоречие с условието, поставено в литературата по отношение на критерия познатост на предпоставения елемент. Не е за пренебрегване емпиричното оборване на теоретичен постулат. Дисертанката установява емпирично и друга важна зависимост: в случаите на инверсеия в ядреното поле на изреченската структура в английския език, предпоставеният конституент е фокус, докато в българския език такава зависмост не се установява. Важен извод за българския език е ролята на клитиките при случаи на предпоставеност като явен синтактичен маркер за дискурсивния статуст на познатост на предпоставения елемент. Дисертанката стига до заключението, че винителните клитики отнемат синтактичната неопределеност на предпоставения елемент като подлог или допълнение. Вторият важен извод по отношение на клиниките е ограничинето на тяхната употреба, в случаите, когато, макар и познат, предпоставеният елемент е натоварен с контрастивен фокус. Обяснение за тези факти Биляна Овчарова намира във възможността в българския език подлогът да бъде експлицитен или имплицитен, както и в по-голямата честотност на безлични конструкции.

Наред с важните изводи относно основни качествени характеристики на предпоставянето в двата езика, докторантката представя инфомация за честотността на предпоставянето в двата езика, като контрастно се откроява по-голямата честотност на тези структури в българския език (в рамките на изготвения за целите на изследването корпус). Голяма разлика в честотността (в полза на българския език) се забелязва при допълненията и подобните на допълнения комплементи, както и при локативните комплементи. Разликите при локативните комплементи засягат и семантиката на глагола, като в българския език е възможно и предпоставяне при динамични глаголи, докато в английския език то е ограничено до статични такива.

В обощенията си дисертатнката установява, че често няма еквивалетност между двата езика при съпоставяне на информационната структура на изречениия с маркиран словоред. Друго интересно нейно наблюдение е естетството на двата случая в английския език, които противоречат на изведената зависимост в литературата за установяването на експлицитна връзка между предпоставения елемент и предходния дискурс, а именно изречения с предпоставено допълнение, които имат ефекта на възклицателни изречения и изречения, които тя дефинира като изречения от типа “едно нещо знам”.

Важно е да се споменат и данните, които Биляна Овчарова обощава в изследването си по отношение на информационно-структурните типове в българския език, които не се ограничават до фокусирано и нефокусирано предпоставяне. В бъларския език предпоставният комплемент може да бъде представен като дискурсивно познат или не, да реализира зависима от подлога инверсия, както и да активира референта на предпоставената именна фраза или да я маркира като част от пресупозицията.

Въпреки разликите между двата езика, очевидно е, че привидно фиксираният на изреченско равнище словоред е гъвкав и пряко зависим от дискурсивни и информационни мотивиращи фактори, като и в двата езика маркираният по този начин словоред играе важна роля за постигане на кохезия на текстово равнище.

Преди да пристъпя към обощение и заключение, ще формулирам пряко въпросите си към докторантката, подксазани по-горе:


  1. Какво разбира под понятията аргумент и аргументна позиция?

  2. Как да тълкуваме следното: “Проблмът, че топикът не е задължително да изразява стара информация, както е отбелязано при Халидей (1994: 127), насочва дефинирането му с концепцията “относно” (the notion of aboutness).” (стр. 10 от автореферата).”

В обобщение, дисертантката е успяла да изпълни поставените си изследователски задачи и да проведе съпоставително изследване на маркиран словоред, реализиарн чрез предпоставяне или преместване в предядрото на различни видове комплементи, части от подчинени изречения и дори фрази и фрагменти от фрази. Сравнението на честотата и типологията на предпоставените елементи, дискурсивната им и информационна мотивиираност в двата езика помага да се определят основни структурно-функционални различия на синтагматични предпочитания в двата езика, което може да послужи като основа за понантатъшни контрастивни детайлни изследвания и за обучение по англисйки език и по превод. Не мога да не спомена и факта, че Биляна Овчарова е преработила текста на дисератционния си труд след вътрешното му обсъждане, като е приела и приложила предложенията, които е приела за целесъобразни.

Текстът е четивен и графично издържан, включително онагледяващите диаграми, всяка от които е идентифицирана според модел, подтип и индекс, съобразно изработения класификационен модел, като и според източника на ексцерпация. За да избегне неразбиране, предизвикано от различията в интерпретацията на предикативни комплементи в българската и английската езиковедски традиции, дисертанткаата е избрала именно термините предикативни и локативни комплементи, което подсказава придържане по-скоро към аналитичните подходи към този тип предикатни структури, характерни за англоезичната аналитична парадигма, отколкото българската традициа при описание на изречения с глаголи-връзки или глаголи изискващи локативна спесификация. В цялост работата е терминологично издържана, с подчертана последователност на употребата на дефинираните в първата част термини и понятия.

Основният принос на дисертацията е изработването на класификационен модел на структурите с предпоставяне на двата езика и в детайлното описание на видовете предпоставени елементи, според материалите в корпуса. Квантитатвините данни обобщават корпусите и не са представителни за двата езика в цялост поради специфичната жанрова ограниченост на корпусите.

В заключение, дисертацията представлява първо, самостоятелно, завършено научно изследване. Сред положителните страни на дисертацията са жанрово стилистичните умения на авторката на изследването, които демонстрират много добро владеене на английски език и изградените й жанрово и тематично специфични умения за създаване на научен текст. Не трябва да се пренебрегва и постигнатото от дисертантката по отношение на предаване на български език на аналитичния апарат и терминологичния ресурс на две школи в автореферата.

Дисертацията напълно отговаря на изискванията за присъждане на образователната и научна степен „доктор” (проведено самостоятелно изследване с прилагане на определена методология и изготвяне на цялостен научен текст, основан на емпирично изследване). Авторефератът пълно и адекватно отразява съдържанието на представения дисертационен труд. Приносите, определени от дисертантката в автореферата, правилно отразяват постигнатото в дисертационния труд.

Въз основа на гореизложеното мнение, предлагам на почитаемото жури да присъди на Биляна Стефанова Овчарова образователната и научната степен “доктор”.







Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница