Председател михаил миков: Благодаря Ви. Благодаря Ви, господин Йончев
Изтегляне 108.5 Kb.
|
| ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Йончев. Уважаеми народни представители, предлагам да гласуваме за допускане в пленарната зала на господин Иван Искров – управител на Българска народна банка, и господин Цветан Гунев – кандидат за подуправител на Българска народна банка. Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма. Моля да поканите господин Иван Искров и господин Гунев в пленарната зала. Господин Искров, заповядайте на трибуната, за да представите предложението, което сте направили на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българска народна банка. Заповядайте, уважаеми господин Искров. ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като това е моето първо появяване в Четиридесет и второто Народно събрание, позволете ми от името на Управителния съвет и от мое лично име да Ви пожелая успешна работа, успешен мандат! Искам да Ви уверя, че както винаги досега можете да разчитате на доказаната експертна подкрепа и знания на Българска народна банка. Вярвам, че тук няма човек, който да не осъзнава важността за продължаване на финансовата стабилност като предусловие за по-добър живот на всички наши граждани. Уважаеми господин председателю, ако позволите, бих желал в рамките на няколко минути да обърна внимание, по-скоро кратко да напомня как точно се ръководи Централната банка и как тук моето предложение днес се вписва в тази структура. Многократно съм присъствал и виждал как някой път – говоря за тази висока трибуна, се изпращат неполитически лица и народното представителство се възмущава, тъй като не му се представя в цялост съответното предложение, за да е ясно какво гласува. Уважаеми дами и господа, накратко, знаете, че Управителният съвет на Централната банка се състои от седем човека. Трима човека се назначават от Президента на Република България, които не са изпълнителни членове. Останалите четирима членове, в това число управителят и тримата подуправители се назначават от Народното събрание на Република България. Има три управления. Едното управление е банково и се ръководи от моя заместник господин Костов, който се занимава с надзора на платежните системи, с осигуряване функционирането на платежните системи на територията на страната, с обслужване на правителството, на всички бюджетни организации, в това число на Народното събрание. Много важно и встрани от погледа е, че той ни представлява в Европейската комисия в Комитета по финансови услуги. Вторият подуправител, към момента господин Калин Христов, когото добре познавате, управлява „Банково управление”, така наречения Валутен борд. Той основно се занимава с управление на международните валутни резерви на страната, които за щастие на всички нас са достатъчно високи – около 14 млрд. евро. Отговорен е за наличното парично обращение, простичко казано, всеки български лев – банкнота или монета, да стигне до всяко кътче на България, така че да могат да бъдат спокойни и добре обслужени нашите граждани. Господин Христов представлява държавата ни в Икономическия и финансов комитет, които подготвят решенията на финансовите министри и управителите по така наречения ЕКОФИН. На трето място ресорът, за който имам честта и отговорността днес да Ви предложа господин Гунев, е ресорът „Банков надзор”, досега управляван от господин Румен Симеонов. Голяма част от Вас добре го познавате. Това е управлението „Банков надзор”. Това управление може би е и една от най-конфликтните дейности на Централната банка, тъй като регулира бизнес за повече от брутния вътрешен продукт на страната, за над 80 млрд. лв. Това са 30 търговски банки и множество други дружества на регистрационен режим, които се занимават с потребителски кредити, и дружества за финансов лизинг. Това е типичният надзор, извършващ се там. Подуправителят, отговарящ за банковия надзор, носи също така голямата отговорност да следи всичко необходимо от гледна точка на регулативната рамка, да подготвя заедно със своите колеги от „Банков надзор” и съвместно с Правната дирекция на Централната банка да предлага на Управителния съвет на БНБ изготвянето на съответните подзаконови нормативни актове. Това е много тежък и отговорен ресор. Представителят ни в Европейския банков орган (ЕБО) е именно подуправителят на Централната банка. Това е новият Европейски банков орган със седалище в Лондон, където се определят всички правила и стандарти, както се казва, „правилата на играта” за целия Европейски съюз. Именно мандатът на този трети управител, уважаеми дами и господа, изтича на 15 юни, сега в събота. За този мандат предлагам, разбира се, ако ме подкрепите, да бъде избран господин Цветан Гунев. Както знаете, ръководството на Централната банка е високоспециализирана дейност, в това число и „Банков надзор”. Държа да подчертая, че предлагам колега, който не само отговаря на формалните законови изисквания – на Закона за Българска народна банка, но е и доста добре подготвен изцяло в дейността на „Банков надзор” на Централната банка. Познат е на банковата общност, доколкото ръководи точно Дирекцията за надзор на кредитните институции повече от шест години, която извършва надзора на всяка банка на индивидуална база, както и надзора на групова база, включително взаимоотношенията по така наречените „надзорни колегии” – взаимоотношенията между българските надзорни власти и властите на съответните държави членки, когато банка на държава членка оперира на територията на Република България. Уважаеми дами и господа народни представители! Предложил съм заедно с името съответните мотиви, които са подписани. Предложил съм и съответната професионална справка. Накратко, без да Ви губя времето, ще акцентирам на основните моменти от неговото професионално развитие. Господин Гунев завършва Университета за национално и световно стопанство, тогава ВИИ „Карл Маркс”. От 1982 г. започва професионалната си кариера като кредитен инспектор в Държавна спестовна каса. След две години през следващите осем години работи последователно като счетоводител в „Софстрой”, след което като данъчен инспектор в Софийската териториална дирекция. От 1992 г. постъпва на работа в Българска народна банка, Управление „Банков надзор”. Оттам се познаваме лично, тъй като аз самия съм кадър на „Банков надзор”, но постъпих по-късно – 1993 г. Постепенно преминава през всичките нива на „Банков надзор”: от инспектор, старши инспектор, главен инспектор до началник на отдел, което представлява ръководител на екип в нашата структура на „Банков надзор”. Господин Гунев е много балансиран човек, уважаван от нашите колеги. Поради добрата му работа през 2007 г., тогава аз като управител го предложих и назначих за директор на Дирекцията за надзор на кредитните институции. Както вече казах, през последните шест години той пряко се занимава с надзора на тази дейност. Накрая, уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, с което завършвам, в резултат на всичко казано, за мен е огромна отговорност да направя това предложение, което е на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българска народна банка – господин Цветан Любомиров Гунев да бъде избран за подуправител на Българска народна банка и ръководител на Управление „Банков надзор”, обръщам внимание, считано от 16-и настоящия месец, на практика още от тази седмица. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Искров. Заповядайте в залата. Кандидатурата е представена, откриваме разискванията. Има ли желаещи да вземат отношение по представената кандидатура на господин Гунев за подуправител на Българската народна банка? Има думата народният представител Румен Гечев. Заповядайте, уважаеми господин Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! Изборът на подуправител на БНБ с отговорностите за управление на банковия надзор e за ключова позиция, от която в значителен степен зависи стабилността и надеждността на банковата ни система, а оттам и стабилността на цялото ни национално стопанство. Този избор е повод да направим многократна оценка за състоянието на банковия надзор и в тази връзка да зададем два-три въпроса на предложения от Вас кандидат. През последните две години обхватът и степента на рисковете за банковата система се задържаха на ниско равнище, въпреки сравнително острата криза от 2009 г., когато спадът на брутния вътрешен продукт беше 6%. Кредитните институции съумяха да съхранят трите ключови показатели за финансова стабилност – адекватността на капитала, ливъриджа, или това е съотношението между балансовия капитал и активите на банките, и ликвидността на банките в България. В края на 2012 г . общата капиталова адекватност на банковата ни система беше почти 17% при минимално изискуеми 12%. Тоест тя сега е с около 40% по-добра от международните стандарти, което определено е добра новина. Делът на най-качествената част на собствените средства на банките в България надхвърля 90% от първичния капитал. Фактическото равнище на общата капиталова адекватност на банките у нас прави пренебрежимо нисък риска от системна криза към настоящия момент. Но очевидно има какво се желае по отношение на контрола върху дела на рисковите или така наречени класифицирани банкови кредити. Този дял бележи лека тенденция на повишение през април тази година и възлиза на около 10 млрд. лв., тоест проблемните кредити са около 23% от общото кредитиране. Този дял е сравнително висок и предполага по ефективен контрол от страна на БНБ. В тази връзка първият ми въпрос към колегата Гунев е: как виждате ролята на банковия надзор за свиване на дела на рисковите кредити до равнището на световните стандарти? ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, господин Гечев, сложете си картата в пулта. Правилна забележка, макар и негласна, от колегите, е, че не се отчита времето. Има достатъчно време на парламентарните групи. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, ще повторя първия въпрос. Как виждате, господин Гунев, ролята на банковия надзор за свиване на дела на рисковите кредити да равнището на световните стандарти? Второ, за ефективността на банковия надзор може да се съди и по размера на ликвидните активи на банковата ни система, които достигнаха 18,4 млрд. лв. в края на 2012 г. Вторият ми въпрос към Вас е: какво е Вашето виждане за усъвършенстването на мониторинга и контрола върху равнището на ликвидността и на ликвидните буфери в трите групи търговски банки в България, особено в първата група, от която в значителна степен зависи стабилността на общата банкова система? И още, нормативните документи на БНБ позволяват въвеждането на индивидуални ликвидни коефициенти за всяка отделна банка в зависимост от нейното конкретно състояние. Предвижда се тези индивидуални коефициенти да се налагат, когато дадена банка изпадне в евентуална ликвидна криза. В тази връзка, считате ли, че тази мярка би следвало да се прилага още при тенденция на трайно влошаване на ликвидността, тоест далеч преди възможността банката да изпита сериозни ликвидни проблеми, какъвто случай имаше с една банка преди около година и половина-две? Поддържането на надеждна, нискорискова банкова система, е задължително условие за устойчив икономически растеж, но сама по себе си сигурността не е достатъчна и не гарантира растеж на реалната икономика. Когато мерките за сигурност на банковата система са предозирани, това води до оскъпяване на кредитния ресурс и съответно до по-ниска ценова конкурентоспособност. Като се съгласяваме, че достатъчната сигурност на банковата система има абсолютен приоритет, бихме искали да чуем за Вашето виждане по отношение на оптимизирането на равнищата на тази сигурност и постигането на по-добър баланс на интересите между кредиторите, бизнеса и домакинствата. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев. Още четири минути в повече ще бъдат отчетени на Парламентарната група на Коалиция за България. Други желаещи за участие в разискванията? Заповядайте, уважаеми господин Горанов, имате думата. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Искров, Парламентарната група на ГЕРБ подкрепя Вашата институция, тя подкрепи Вашия избор, ще подкрепи и Вашата номинация. За нас Българската народна банка е основен стожер на финансовата стабилност. За времето, в което Вие ръководите тази институция, показахте, че можете да водите банковия сектор на страната през тежки кризи. Всичко това, което каза колегата преди мен, се споделя и от нас, но ние ще дадем време на Вашия екип да покаже, че управлява банковата система, както и досега, и няма да задаваме въпроси от парламентарната трибуна. Благодаря, че изпълнихте Вашия ангажимент и можете да разчитате и занапред на подкрепата като институция Българска народна банка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Горанов. Други желаещи за участие в разискванията, да изкажат мнение, да поставят въпрос? Заповядайте, уважаеми господин Янаки Стоилов. ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес сме изправени пред решаване на много важен въпрос. От гледна точка на срока, в който трябва да бъде прието това решение, аз разбирам спешността на неговото разискване, но от гледна точка на използването на всички възможности на парламентаризма за обстойни разисквания по темата, ние пропускаме някои важни етапи. Имам предвид обстоятелството, че този въпрос не се поставя в Комисията по бюджет и финанси на парламента заради придържането към срока за встъпване в длъжност на новия подуправител. Там мисля, че би било редно да се проведат обстойни дискусии, защото, да обърна внимание, България има две ключови системи, които се наричат независими. Едната е съдебната система по разбираеми причини, защото тя трябва да бъде арбитър във всички спорове между гражданите, между тях и държавни институции, между самите държавни органи. Втората независима система е Българската народна банка, защото тя трябва да провежда определена линия, да изпълнява функции, които не са конюнктурно зависими от действията на правителството и на други държавни органи. Точно заради това изборът на управителя и подуправителя е възложен на Народното събрание, тъй като те трябва да гарантират тази висока степен на независимост и тази висока взискателност към дейността на тези институции. Българското Народно събрание като че ли още не разбира ролята на Централната банка. Ние, като че ли сме още в плен на стереотипи от миналото. Госпожи и господа, ако разделим епохата на капитализма на основни етапи, трябва да видим, че десетилетия наред този капитализъм възниква и се развива като индустриален. От десетилетия насам той вече се е трансформирал, ако мога да го нарека, във финансов капитализъм, което означава, че ролята на финансовите институции започва да доминира в цялата икономическа система. И тук трябва да се поставят въпроси дали финансовите институции и специално търговските банки, работят за развитието на реалната икономика и за интересите на гражданите или те все повече се превръщат в самодостатъчна система, която започва в известна степен да изтощава икономиката и да поставя гражданите в неравностойно положение. Забележете това, което става в цяла Европа. Добре е, че в България няма сътресения в банковия сектор, но това не означава, че налагането на интересите на финансовите институции над интересите на гражданите и на реалния бизнес не е факт и в България. Тези въпроси са премълчавани. Тези въпроси според мен не са били в нужната степен на вниманието и на Централната банка –като че ли в редица случаи тя действа като представител и партньор на търговските банки, а не толкова като защитник на обществените интереси във финансовата сфера. Това е големият проблем и голямата задача, която според мен трябва да бъде поставена на тези институции. Затова бих искал да чуя тук и от господин Цветан Гунев като кандидат за тази висока и важна позиция – тя е толкова важна, колкото ролята на редица министри в осигуряването на стабилност на финансовата система, но бих казал – освен на стабилност, и на ефективност. Другата, по-голяма част от решаването на тази задача принадлежи на правителството, на другите институции, които водят финансовата политика и които трябва да създават регулациите. Но в рамките на тези регулации аз имам и няколко въпроса – от отговорите на тези въпроси ще формирам моята позиция при гласуването. Разбрахме, че има широко съгласие в Парламента да бъде подкрепена тази кандидатура. Но за мен е по-важно да се чуят, освен на зададените вече въпроси от господин Гечев, и отговорите на някои по-конкретни въпроси: Какво е Вашето отношение към фактически едностранната промяна на условията по лихвите по кредитите, от които се ползват много от търговските банки? Как ще тълкувате проблемите с ликвидността на някои банки – умишлено няма да споменавам никакви имена, въпреки че имам предвид конкретни примери, които и Вие би трябвало да знаете? Тоест как проблеми с ликвидността в някои от банките – оказваната им държавна помощ, за да се осигури тяхната стабилност, впоследствие им позволява например да участват в големи приватизационни сделки за десетки и стотици милиони левове? Не е ли това основание да се направи по-обстойна проверка как в едни случаи държавата трябва да помага на тях, а в следващата година те разполагат с достатъчно свободни средства, за да се явят и да участват като кандидати по такива сделки? Някои от банките, които имат същите проблеми, чрез фирми на свои акционери участват в купуването на медии. Ред въпроси, които засягат цялостното функциониране на системата, извън тесните предели на банковия сектор. Ще започне ли управление „Банков надзор” да се съобразява с издадени съдебни решения, със съдебни решения, влезли в сила? Да припомня, че банките са акционерни търговски дружества. Те са особени дружества, но именно поради тази причина „Банков надзор” е този, който може да действа в сферата на изпълнението на решенията, а за последните години си спомням само за един случай, в който се е намесил, без да коментираме начините и последиците, докато в други случаи тези възложени на банката правомощия не са били упражнявани въпреки наличието на съдебни основания. Ще действате ли активно за предотвратяване на случаи на вкарване на пари от контрабанда и на други пари с неясен произход в българската банкова система? Това са сериозни въпроси, на които очаквам Вашия отговор, защото само този отговор може да покаже дали стабилността, която е постигната, ще премине в активизиране на банковия надзор с оглед стриктното изпълнение на възложените от закона функции на това управление в защита на интересите на българските граждани и на самите акционери в банковия сектор. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Реплики? Не виждам. Имате думата, уважаеми господин Местан, за изказване. ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложението на господин Иван Искров за подуправител на Българска народна банка, защото смятаме, че действително БНБ е една от най-важните институции на българската държава. Всъщност това е институцията, с която се свързва в голяма степен усещането за държавност. Неслучайно ние смятаме, че решенията, които се отнасят за ръководството на Българска народна банка, трябва да бъдат абстрахирани откъм политически страсти. Водени точно от това разбиране, Парламентарната група на ДПС е подкрепяла решения, свързани с ръководството на Българска народна банка, и когато е част от едно или друго управляващо мнозинство, и когато има статут на опозиционна партия. Аз ще припомня на господин Иван Искров, че през 2009 г. Парламентарната група на ДПС бе принудена от обстоятелствата да гласува два пъти неговата кандидатура за председател на Българска народна банка. Нали си спомняте, господин Искров? Две хиляди и девета година, малко преди края на мандата на тройната коалиция – в името на стабилността на институцията БНБ ние преценихме, че Вие заслужавате втори мандат и с огромно мнозинство подкрепихме Вашата кандидатура. Тези, които днес заявиха, че за пореден път ще Ви подкрепят обаче, не Ви припознаха, унизиха Ви да си подадете оставката и трябваше да бъдете гласуван повторно вече като тяхно предложение! Така че много моля с малко повече памет, когато се изживяваме в ролята на подкрепящи, независимо от това дали сме управляващи, или опозиция. Добрият пример за абстрахирано от политически страсти отношение към Българска народна банка е на Парламентарната група на Движението за права и свободи и ние ще останем верни на стила и на разбиранията си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Местан? Няма. Други изказвания? Господин Шопов, имате думата за изказване. ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Говорим за Българска народна банка с безкрайно уважение, така както трябва да се говори за важна институция, без обаче да сме наясно – много от присъстващите в залата, за това, че не можем да говорим за автентична и суверенна българска институция. Това е така и не може да бъде иначе, след като Българска народна банка е банка на държава във валутен борд; банка, която е под прекия диктат на Световната банка, на Международния валутен фонд и се съобразява непрекъснато с регулации, които идват отвън – къде от Брюксел, къде от Вашингтон или от други банкови или небанкови институции! Световни лобита, които крепят един финансов ред на територията на Република България, която поначало не е суверенна, тя е колониална държава. В нея действат на всички нива – политическо, икономическо, в случая – на финансово ниво, чужди разпоредби, които се разпростират и в тази сфера, както във всички области на обществения и държавния живот. Българската народна банка се е превърнала в тих оазис, където се крепи статукво в прекрасната й сграда и откъдето се командва банковата система уж на България, но нищо не се командва и нищо не зависи от Българската народна банка, защото самата банкова система, търговските банки не са български. Да, те работят по един измислен за целта банков закон, но всички знаем, че 80-90% от банковия капитал в България не е български. Това са чужди банки или подразделения на чужди банки, които оперират на най-важния пазар, извличат своята печалба от България и обедняват всички нас, изнасяйки извън страната в различните години различни посочвани от различните статистики за годините доходи, но около 1,5 млрд. лв. печалби. Банката се е свела до значението на емисионна институция (тя печата пари) и до още една функция – на трезор, който трезор дори не държи цялото злато и целия златен запас на България, а държи една част – по-голяма или по-малка. В различните моменти се получават в пресата и в медиите съобщения за тонове, които са в трезора в БНБанка, а други са в Англия или някоя друга държава. Оттук произтича абсолютното безсилие и импотентност на Българската народна банка да влияе върху онова, което правят търговските банки, защото тя няма властта да го направи – първо законовата, второ фактическата. Не се позволява на председателя на БНБанка, на подуправителите и на Управителния съвет на БНБанка да посегне на която и да е от чуждите търговски банки в България, когато тези банки вършат флагрантни нарушения съобразно регламентацията, по която работят, и тогава, когато уж спазват закона, но се намират в един фактически картел, картел, който всички знаем, че съществува, но никой не назовава и никой в България не се опитва да разобличи. Правехме опити за разобличаване на други картели в минали народни събрания, при други мандати. Нещо бе казано за един друг картел – на горивата, но по отношение на банковия картел – бе омерта, абсолютно мълчание, което никой не смее да наруши, защото тук просто не се пипа, тук не може, тук не се дава да се стори това! Какво следва оттук? Преди малко в изказването на господин Стоилов се говорú за реалната икономика, за индустриализацията, с която отначало се бил развивал капитализмът. Точно така. Сега нещата се развиват по другия начин. Капитализмът се развива точно по този начин, по който той описа. Това не е случайно. Това е така, защото целта на банките не е да спомагат и да се развива реалната икономика, а да извличат печалба, тоест семейства и собственици да изнасят в близки или далечни, европейски или трансевропейски страни, да живеят добре за сметка на ниските лихви за вносителите, за кредитодателите, и високите лихви за кредитополучателите, тоест за ползвателите на кредити, каквито са българските физически и юридически лица, каквито са българските граждани и българския бизнес, българската икономика. В миналото Народно събрание ние внесохме законопроект, който се опитваше за първи път да внесе малко, малко свяст за всичко онова, за което говорим, опит за някаква корекция, макар и плаха. Знам, че тогава не бяхме достатъчно радикални. На това беше отговорено с война. Тези, които са били в този Парламент, си спомнят, че законопроектът влезе в пленарната зала и с одобрение от всички, освен от „Атака”, той беше отхвърлен. Гласуваха отляво, от така нареченото ляво, и от центъра, и отдясно. Нямаше политическа сила, която да се съгласи с едно наше много важно предложение, което, ако беше прието, бизнесът, състоянието на българската икономика щеше да бъде доста по-различно. Въведохме строги и ясни критерии за маржа, за размера на разликата между лихви по депозити и по кредити. Това беше обосновано от специалисти, хора познавачи, и то добри познавачи на материята. Това се прави в други страни, но под предлога, че не било пазарно, беше отхвърлено. И така, банките са свещените крави в тази държава. Няма други, няма фирми, няма производители. Банките са тези, които винаги са отгоре. Те не рискуват, те не играят, те не спекулират в положителния смисъл на понятието, защото думата „спекула” няма само отрицателно значение. Банките са места за пребиваване и гарантирана печалба. Ние от „Атака” много се съмняваме, че някаква промяна в ръководството на Българската народна банка може да промени тази мрачна картина, тези наши тъжни и много тежки констатации, които правим. Тук се касае до промяна, която би се основала на цялостна промяна в мисленето, във философията на държавното управление. Тази сфера е колониална. Тя се движи и ръководи от подставени лица. Нямам предвид ръководството в настоящия му вид. Не знам, не искам да го подценявам, но ръководството и в сегашния му състав едва ли има сили и волята да се опълчи срещу всички тези насложени, дълбоко предопределени обстоятелства, които са им се сложили на пътя, пък дори и да желае да направи нещо. Тук става въпрос за политическа воля, която трябва да бъде консенсусна, за да мръднат нещата. Само една българска държавна, обществена, търговска инвестиционна банка далеч не стига. А и тя не отиде никъде напред. Тя не мръдна. Тя беше създадена с добри намерения, обаче си остана там, където беше заложена, не осъществява и не упражнява своите общественополезни функции. Спомням си, когато тази банка беше създавана, какъв вой беше нададен от либералстващите в България групи и шайки икономистчета, а и от колеги – представители на политически сили в Парламента. Така че пред господин Гунев като подуправител, както и пред цялото ръководство, стоят всички тези проблеми. Ние от „Атака” обаче гарантираме, че ще продължим да се борим за това, което се опитахме да направим в миналото Народно събрание – най-после да се сложи намордник пред банките и да започнат те да работят на ползу роду, наистина в полза на българската реална икономика, на българския бизнес, а не да продължат да бъдат касички, от които да бъдат извличани огромни печалби, които да изтичат извън България. Това е нашето виждане по въпроса. Един нов подуправител или изцяло нова управа на Българската народна банка няма да променят нещата. Нещата трябва да се променят оттук, с адекватни закони и мерки, които да поставят банките на истинското им място. А те уж са особени институции, подчинени на особен закон. Излиза се с аргумент, че това е пазарна икономика, че тя щяла да реши въпроса с големината на лихвите, и видите ли, когато се подобри положението в България, тогава лихвите щели да станат по-ниски. Няма да стане така! Ясно е, че по въпроса за банковите такси нещата могат да станат автоматично и много бързо. Но и за това няма воля! За 3 лева, внасяни някъде, знаете, че се плащат 5 или 6 лева държавна такса. Там отиват неколкостотин милиона лева от българските граждани, от българските фирми само за тези такси, които в други държави и по други системи в Европа и по света, всички знаем, че са задължение на банките и са безплатни, защото банките печелят от влизането на тези пари и от тези операции. Да не говорим за нещата, които от „Атака” сме поставяли. Задавали сме въпроси за клоновете на търговските банки, които обслужват държавния бюджет, открити в сградите на службите за събиране на приходите – НАП, за липсата, нарочното изваждане и ликвидирането на касите на държавни учреждения, за да минават парите през банките, съответно с вкарването на държавни такси. Това са все въпроси и въпроси, които ние ще следим и ще продължим да поставяме. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Шопов. Има ли желаещи за реплики към изказването? Господин Захариев, заповядайте за реплика. МАРТИН ЗАХАРИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя реплика на уважаемия господин Шопов с, меко казано, несъгласие да слушам от трибуната на Народното събрание, че България е колониална държава. Това дълбоко поругава националното ни достойнство, моето лично, на всички Вас като народни представители. Истински вярвам, че Българската народна банка и търговските банки са една от най-стабилната обществена система на българския преход, включително и в последните четири-пет години на сериозна национална и световна икономическа и финансова криза. Самият господин Искров е една от малкото консенсусни фигури, получила доверието на не едно Народно събрание, включително и на Четиридесет и второто Народно събрание в момента. Българите сме способни да омаскарим и похабим всеки човек, дори той да е светец в човешки образ. Какъв е този тотален негативизъм?! Много рядко в тази зала съм забелязал – независимо дали съм бил част от гражданското общество, или част от народните избраници – три парламентарни групи да подкрепят безусловно една кандидатура. Това е, защото действително имаме усещането за стабилитет в БНБ и висок кредит на доверие към личността на нейния управител и в тази връзка към неговата номинация за подуправител. Очевидно тази номинация се подкрепя и от общността на търговските банки. В очакване на коректните отговори на номинацията на господин Искров, пожелавам успех и правилен избор на народното представителство! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Захариев. Господин Шопов, желаете ли дуплика? Заповядайте, имате думата. ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ако господин Захариев се чувства засегнат от нещо, това не трябва да бъдат моите думи, констатацията ми, а от факта, защото това е така и никой не може да ме убеди в противното, за огромно мое съжаление, и това е моя много голяма лична драма. За това са виновни всички управляващи досега, които се поставяха в услуга на чужди страни и интереси. Когато господин Захариев започне да гласува тук препоръките, инструкциите и така наречените „директиви” във вид на ратификации, може би постепенно ще започне да усеща как дългата ръка на големия брат ни налага неща и положения, които не са в българския национален интерес. Въпросът за колониалния гнет е много голям и това беше основно послание, основен въпрос, който „Атака” постави в предизборната си кампания, ако сте следили за какво сме говорили. Това беше надсловът и мотото на нашата програма, издадена в хиляди екземпляри, и ние доказваме това във всичките му аспекти – политически, финансов и в духовен. Това е много голям въпрос и тук е голямата разлика между нас и много други представители в българския парламент, българските управляващи – хората, от които зависи нещо в тази държава. Това е цивилизационна, радикална, огромна разлика в нашите възгледи. Това обаче е друга тема и с господин Захариев можем да говорим и спорим по тези въпроси, но това не може да стане от трибуната. Постепенно като нов народен представител в тази пленарна зала, надявам се, ще разбере и ще се убеди в някои неща, за които говоря. Впрочем и във Вашата парламентарна група, и в другите парламентарни групи има хора, които споделят това становище. ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Шопов. Има ли други желаещи за изказвания? Няма. Ще дам възможност на господин Гунев и господин Искров при желание да отговорят на поставените въпроси. Господин Гунев, заповядайте, имате думата. ЦВЕТАН ГУНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да благодаря за възможността да бъда пред Народното събрание – силно съм развълнуван от възможността, случва ми се за първи път в живота. Искам да благодаря и на господин управителя на Българската народна банка, че избра моята кандидатура за поста на подуправител и приемам това като признание за дългогодишния ми стаж в Българската народна банка, преминал през всички етапи на развитие. Ще премина директно към въпросите, които ми бяха поставени, на първо място, от господин Гечев. Първият въпрос касаеше контрола върху класифицираните банкови кредити. Контрол върху класифицираните банкови кредити има на няколко нива – веднъж, от външните одитори на банките, втори път – от Управление „Банков надзор” на БНБ и по-конкретно с това се занимава дирекцията, която ръководех и продължавам да ръководя в момента. Контролът се осъществява на базата на Закона за банките и кредитното дело и наредбите, регламентиращи това. Там са посочени всички критерии, по които всяка кредитна експозиция трябва да бъде класифицирана в съответната класификационна група и за която трябва да има заделен съответен обем провизии, които влияят върху собствения капитал на банките. Тоест ефектът от удължаването на кредитните експозиции, който не е чак толкова драматичен, колкото Вие казахте – 25 %, или 23 %, всъщност е не повече от 16 % от така наречените „необслужвани кредити” и кредити в категория „загуба”. Имайте предвид, че голяма част от всички тези кредити са провизирани до размера на обезпеченията, които имат. Провизиите минават през две направления – отчет за доходите за банката, като засягат нейната печалба, която пък е елемент от капитала. На втори ред, минават директно през собствения капитал като специфични провизии по дискрецията, която имаме във връзка с Наредба № 9 за класифицираните експозиции – тоест, те са пряк отбив от собствения капитал на банката. Поглеждайки по този начин, технологията на ефекта от влошаването на кредитните експозиции по никакъв начин не засяга интересите на вложителите. Той засяга единствено и само акционерите на банката, което е нашата роля като банков надзор – да наблюдаваме до каква степен ще достигне влошаването и до каква степен ще бъде наранен капиталът на банката, за да можем да отправим искане към акционерите на банката да го подкрепят, за да може тя да функционира в рамките на законоустановените регулации. Как виждаме ролята на банковия надзор за свиване дела на класифицираните кредити. Това е трудна задача от страна на „Банков надзор”, тъй като това е чисто бизнес задача. Банките трябва да могат да решават тези въпроси. Ако трябва да изкажа лично мнение, те трябва да се насочат все повече във възможността да правят нов кредитен портфейл, който да обира негативите от стария. Ликвидността. Не виждам да има някакъв проблем с ликвидността, за която и да е българска банка или банка, оперираща на територията на страната, тъй като, когато започна кризата, Управление „Банков надзор”, в лицето на досегашния подуправител, разбира се, и с решение на Управителния съвет, препоръчахме на търговските банки да поддържат коефициент на ликвидни активи спрямо депозитите от резиденти, местни лица, не по-нисък от 25%. В момента това съотношение се спазва от абсолютно всички банки, а някои дори го надвишават с поне 20-30%. Това всъщност е свързано и с въпроса как да се реши намаляването на дела на лошите кредити, а именно – имаме много голяма ликвидност. В момента банките са пълни с пари, имат много голяма ликвидност, има много голям капитал – достатъчен капитал и достатъчно капиталови буфери, за да се поеме нов риск. Това, което пречи да се случи, по мое виждане, е загубата на доверие и не малката доза страх между участниците на пазара. Според мен цялата криза се дължи точно на загубата на доверие. Това е въпрос, който трябва да се реши, като се възстанови доверието между субектите в икономиката. В резултат на всички мерки, които са взети досега по отношение на банковия сектор – като имате предвид, че тези мерки, както господин Шопов каза, не са директно приложени от страна на Българската народна банка, идващи от Световна банка, Международен валутен фонд или Европейски съюз. Не, общата европейска рамка – в момента действащата, дава минимални изисквания за ключови показатели, от които най-важният е капиталовата адекватност. Както знаете, на базата на тази обща рамка, всяка една страна – членка на Европейския съюз, може да направи такава вътрешна регулационна рамка, която да обхваща общоевропейската рамка, но и със съответните дискреции, от които ние сме се възползвали максимално. Една от тях е по-високата капиталова адекватност и може би е най-важната. Крайният ефект от всички мерки – доста динамичният и непрекъснат банков надзор върху кредитните институции недвусмислено доказва ефекта си, тъй като сами знаете, че през този период на сериозна криза, може би една от най-мащабните и мощни такива, в българската банкова система не бе вложен нито един лев публични средства за оздравяване, на която и да е банка. Към господин Янаки Стоилов. Как да се подобри ефективността на банковата система? Преди малко казах, че и в момента ефективността на банковата система е положителна, разбира се, като цяло банковата система в момента е на печалба, която е с пъти по-ниска от годините преди кризата, но единственото подобрение в тази посока може да дойде от съживяването на икономиката и от възстановяването на доверието между субектите. Що се отнася до защитата на потребителите. Съгласно Закона за БНБ, ако не се лъжа, това е чл. 2, ал. 6 от Закона за БНБ, е изрично, точно и категорично казано, че Българската народна банка има правата и задължението да защитава и опазва стабилността на банковата система, интересите на вложителите, тоест на депозантите. Ние получаваме много жалби от клиенти, опитваме се да решаваме и да съдействаме по някои въпроси, но не можем да се превръщаме в бюро „Жалби” по простата причина, че не можем да сме арбитраж. Що се отнася до защитата на вложителите – това са техните пари, това са парите, благодарение на които банките развиват дейността си. Те заемат техните пари, правят активни операции, от които печелят, и ако загубят, трябва да загубят капитала си. Така че нашата идея, идеята и философията на „Банковия надзор” се състои в това – има ли проблем, той трябва да бъде отнесен към акционера, не към вложителя. Вложителят трябва да е защитен, а допълнително от всичко е защитен и с Фонда за гарантиране на влоговете, както знаете до 100 хил. евро. Дали ще се съобразяваме със съдебни решения, когато има наложени такива – не знам да има случаи, може и да не знам, тъй като до момента не съм бил на това ниво. Може и да не знам, но не съм чул да има случаи, в който Българската народна банка или особено подуправителят, отговарящ за банковия надзор, да не се е съобразил с тях. Това няма как да стане. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) ЦВЕТАН ГУНЕВ: Разбира се, всичко което е в закона няма как да бъде пренебрегнато. Що се отнася до пари от контрабанда, пране на пари. Ние имаме специализирана дирекция, която се занимава с този въпрос. Периодични, текущи и всякакви проверки се правят на банките за спазване на правилата за оповестяване на съмнение за пране на пари или за финансиране на незаконни операции. По повечето въпроси на господин Шопов – те излизат малко от моя обхват на дейност. Не знам как е процедурата, но господин управителят на БНБ би могъл да отговори, тъй като повечето са в общия ресор на дейността на Българската народна банка. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гунев. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Господин Цонев иска да се изкаже – правилно ли Ви разбирам? Заповядайте за изказване, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, проследих внимателно дискусията и отговорите на въпросите. Вземам думата, за да припомня нещо, което не се каза в тази дискусия, а това произтича от нашите срещи – на всички нас, с избирателите в тази тежка и бурна избирателна кампания. Да, така е, финансовата системата е стабилна. Всички констатации, които направихте, и отговорите на въпросите, които дадохте, са екзактни, но трябва да знаете, моите колеги също ще го потвърдят, тези, които са се срещали по тези теми с избиратели, че има много неуредени въпроси между кредитополучателите, особено на ипотечни и потребителски кредити, и кредитните институции, в частност банките в страната. Част от недоволството е насочено към определени теми, към определени такси, които смятаме, че са излишни, към ипотечните кредити, които, след като ипотеката не покрива размера на необслужения кредит и продажбата на съответния залог не го покрива, за сметка на кредитополучателя остават да висят едни суми, рискът остава изцяло за него, а не за кредитната институция. Има редица проблеми, свързани с изпълнителните листи, и така нататък. Припомням тези неща не за друго, а ръководството на БНБ да обърне внимание, че в Програмата на кабинета Орешарски има абзац по тази тема – какво ние бихме искали, подкрепяйки кабинета, той да промени в тези регулации. Внимателно да ги погледнем, в диалог с Асоциацията на търговските банки, категорично – с участието на Българската народна банка, да се опитаме да подобрим тези отношения, защото те не са много равноправни. Нека да Ви кажа, тъй като познавам банковия сектор от поне 20 години, и то много отблизо, че не само не са много равноправни, на много места не са и пазарни. Ще имаме работа в тази посока и нека Българската народна банка да очаква от това Народно събрание, от това управляващо мнозинство, от кабинета Орешарски стъпки в посока нормално, пазарно регулиране на отношенията между банките и кредитополучателите в частност. Това исках да припомня, мисля, че не е излишно. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев. Други народни представители ще участват ли в разискванията? Не виждам. Разискванията са приключени. Раздаден е служебен проект, който ще прочета пред Вас. „РЕШЕНИЕ за избиране на подуправител на Българската народна банка Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 12, ал. 2 и ал. 4 и чл. 19, ал. 1 от Закона за Българската народна банка и по предложение на управителя на Българската народна банка Р Е Ш И: Избира Цветан Любомиров Гунев за подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”, с мандат 6 години, който започва на 16 юни 2013 г.” Гласували 179 народни представители: за 175, против 2, въздържали се 2. Господин Цветан Гунев е избран за подуправител на Българската народна банка. (Ръкопляскания.) Моля Ви, господин Гунев, да дойдете на трибуната за полагане на клетвата. Моля Ви да повтаряте след мен. (Всички стават.) ЦВЕТАН ГУНЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции, както и да пазя служебната, банковата, търговската или друга правно защитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията ми. Заклех се!” (Ръкопляскания.) Каталог: wp-content -> uploads -> 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София 2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady 2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г 2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г 2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г Изтегляне 108.5 Kb. Сподели с приятели:
|