Представите за човека, другия и света в сонетите на уилям шекспир
Изтегляне 74.05 Kb.
|
| ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ЧОВЕКА, ДРУГИЯ И СВЕТА В СОНЕТИТЕ НА УИЛЯМ ШЕКСПИР
Миналия час представихте присъствието на Шекспир в Английския Ренесанс и проследихте как еволюцията на драматурга и поета набелязва етапите в развитието на ренесансовите идеи в Елизабетинската епоха. Този час ще започнем наблюденията над Шекспировото творчество с прочит на някои от популярните му сонети – един от жанровете, създадени от Ренесанса като израз на неговата философи я и естетика. Вече припомнихте първите прояви на този жанр в поезията на италианския ренесансов поет Петрарка. Коя е основната тема на неговите сонети и как чрез нея се представя идеалът на твореца за свят и човек? – любовта, вдъхновена от дамата на неговото сърце. Любовта е един от основните съдържателни изражения на ренесансовия хуманизъм (защо?) – тя внушава близостта между хората, желанието им да живеят един с друг, търсенето на разбиране, както и преклонението пред красотата на любимия човек. В поезията на Петрарка другият обикновено е Жената. Превръщането й в основен обект на лирическото преживяване е едно от най-значимите различия с това, за което пишат средновековните творци – през ‘тъмните векове’ жената се мисли като израз на греха и не е обект на възхвала и възпяване в литературните текстове. Как е представен образът й в поезията на Пртрарка? – тя е въплъщение на красотата, нежността, дава любов и предизвиква любов. Чертите й се свързват със символиката на светлината – бяло лице, сини очи, руса коса – всички тези характеристики отвеждат към божественото. Ренесансът издига в култ Дева Мария – майката на Богочовека – и всички женски образи в изкуството по някакъв начин се опитват да се доближат до нейната благост, смиреност, одухотвореност, без това да отнема от женствеността, от физическата й привлекателност. Шекспировите сонети също говорят за любовта като доминираща духовна и емоционална сила, но по доста различен начин. В същото време през отношенията към Другия, другите се изказват мисли за живота, за обществото, както и за самия лирически човек, който говори в текстовете и търси познанието за себе си, като се оглежда и сравнява със света около себе си. Затова ви предлагам като тема на днешния ни разговор: ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ЧОВЕКА, ДРУГИЯ И СВЕТА В СОНЕТИТЕ НА УИЛЯМ ШЕКСПИР Преди да поговорим за съдържанието на някои от сонетите обаче, нека погледнем какви промени внася Шекспир във формата на този поетичен жанр. Италианският сонет разпределя 14-те стиха в 2 четиристишни и 2 тристишни строфи, като задава едно постоянно римуване в тяхната последователност (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd), например в това начало: Ако любов не е, какво е туй във мене? Ако пък е любов, какво тегло било! Уж сладостно, а аз на смъртно съм легло, уж мъка черна, а духът ми тъй блажен е! Развитието на темата обикновено се разгръща чрез теза и антитеза (любов или не, смърт или блаженство), а на финала се извежда единението на двете позиции (синтез). Това е доста сложен за следване модел, който от една страна потвърждава сложността и разноликостта на света и преживяванията му; а от друга – чрез неговата устойчивост се внушава и устойчивостта на битието, постигащо своята хармония чрез единството на противоположностите. Шекспир променя вътрешното разпределение на стиховете в сонета. Те се обособяват в 3 четиристишни строфи и една двустишна за финал-обобщение на казаното. Променя се и римуването: abba, cdcd, efef, gg – виждате, че остава само една обхватна рима в първото четиристишие, следващите са с кръстосана, а финалът – със съседна, които са много по-лесни за изпълнение от обхватната (в преводите много често остава само кръстосана рима, както е в тези на В. Петров и Вл. Свинтила). Така за развитието на темата остава по-голямата част от изказването, а заключението зазвучава като сентенция със своята краткост. Така Шекспир запазва границите на жанра, но му придава по-голяма вътрешна свобода – тезата и антитезата се преплитат, допълват се с изброяване на примери, а заключението идва като извод от раздвоението на лирическия герой. Нека се опитаме да открием тези особености в един от по-ранните сонети – 29-ти: Когато и бездушната Съдба, и хората ме гледат с неприязън, аз пълня свода с горестна молба и питам го, защо съм тъй наказан, и искам като тоз да съм богат и като онзи хубав и прославен, и виждам се лишен от благодат, онеправдан, отхвърлен и забравен. Но както съм готов да се меня, за теб си спомням и това ми стига, за да запея химни за деня със радостния глас на чучулига. Да, твойта обич дава ми криле и смяна не желая със крале!
И в радостта скърбя, като те любя, че имам туй, което ще загубя.
„Лови мига!“ — часовникът шепти; а джобното бележниче[5] запазва каквото ще запишеш в него ти. И в бръчките ще виждаш ти отсреща гробове със раззинати уста; и черната стрелка ще те подсеща, че Времето пълзи към Вечността; а вписваш ли на бялата хартия каквито мисли ражда ти умът, след време ще ти връща тя ония, които инак могат да умрат. От мен тез три поуки приеми ти и дни ще те очакват плодовити!
залъгвани от другите поети със хиляди сравнения превзети. И така, как е създаден образът на жената в този текст? – не пряко, а чрез множество отрицания на познатите клишета, с които обикновено се описва женската красота. Кои са стандартните белези, по които една жена се е определяла като красива? – те са изброени в кавичките като цитати от други неназовани текстове (очите, устните, гърдите, ръцете, гласът). Как си представяте 'обратния' образ на Шекспировата любима? – мургава, с лице, което не блести с изящна хубост; вероятно по-плътен глас. Какво ще кажете за съотношението между тезата и антитезата? – тезата е много по-разгърната, докато антитезата е събрана само в 2 стиха в края на 3-то четиристишие. Това намалява ли убедителността й? – напротив, след толкова отрицания на русокосите синеоки красавици, изборът на лирическия герой е изказан отново с отрицание, но то зачерква окончателно всички 'дивни жени', които не могат да се равнят на неговата любима. Коя е причината за този избор и къде е изказана? – финалното двустишие дава отговор на всички привидни недоумения, предизвикани от решението на героя: става ясно, че клишетата за красота са само превзети думи на поетите и не изказват истини, а просто просят одобрението на жените, към които са отправяни. Така, без да е казано направо, става ясно защо героят на Шекспир е влюбен в своята уж некрасива любима – тя е истинска, естествена, затова и думите на героя към нея са искрени и непреувеличаващи качествата й. Превръщането на реалното в идеал е може би най-силното признание в любов, което доказва, че ренесансовият човек цени не измислените, а истинските неща. От следващия час ще започнете разговора върху една от най-известните не само в творчеството на Шекспир, но и в цялата световна драматургия, трагедия «Хамлет». И ще забележите, че за съжаление истинските неща все повече са отстъпвали на лъжата и фалша във времето на неговото създаване. А това също са едни от белезите на кризата на ренесансовия хуманизъм, която намира израз в творбите от късното Шекспирово творчество. Каталог: upload -> metodika metodika -> Общочовешки проблеми в комедията “тартюф metodika -> Пародията “дон кихот” – обобщение на испанската действителност от края на 16 и началото на 17 век metodika -> С какво Просвещението се противопоставя на Класицизма и в какво го продължава като мислене за човека и изкуството? metodika -> Дон кихот – придобиване на идентичност metodika -> Разумът в лудостта на дон кихот metodika -> Уилям шекспир – лицето и гласът на английския ренесанс metodika -> Дон кихот и санчо панса – двете лица на един образ metodika -> Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма metodika -> Тартюф” – комедия на характерите Изтегляне 74.05 Kb. Сподели с приятели:
|