Представяне на данни

• 
  Атрибутите да бъдат представени като поредица от байтове с фиксирана или променлива дължина, наречени полета.
  
• 
  Полетата заедно се организират в набори с фиксирана или променлива дължина, наречени записи
  
• 
  Записите се съхраняват във физически блокове. Различните структури от данни са полезни, особено ако блоковете със записи трябва да се организират когато базата от данни се модифицира.
  
• 
  Колекция от записи която формира отношение се съхранява като колекция от блокове, наречена файл. За да поддържаме ефикасни заявки и модификации на тези колекции поставяме номер на индексирани структури на файла.
  

Елементи – стойностите на атрибутите при релационния или обектно-ориентирания модел. Елементите данни се представят с полета, които се използват за формиране на блокове.

Пример в релационните бази от данни:

CREATE TABLE Movie Star

(Name char (30) Primary key,

Address varchar (255),

Gender char (1),

Birthdate Date)

1. 
   как се представят типовете като полета?
   
2. 
   как представяме кортежите като записи?
   
3. 
   как представяме набор от записи (кортежи) като набор от блокове (т.е. къде ще отидат записите от блокове)?
   
4. 
   как наборите от блокове се използват за съхраняване и представяне на релации?
   
5. 
   как се оправяме със записи, чиито размери могат да варират за различните кортежи?
   
6. 
   какво става когато размера на записът се променя? Как се представят големи бинарни обекти?
   

1. 
   обектите могат да имат методи или функции, асоциирани с тях. При обектно-ориентирания модел тези методи и функции са част от схемата.
   
2. 
   обектите имат идентификатори, уникални в някакво глобално адресно пространство, между обектите има и връзки, които или са указатели или списъци от указатели. Методите се съхраняват заедно със схемата, т.к. те са общи с цялата база от данни.
   

• 
  int – 2-4 байта, float – 4-8 байта. Съхраняват и се разглеждат като поредица от битове, които се интерпретират от хардуера на машината.
  
• 
  Символни низове с фиксирана дължина char (n). поредица от n байта (всеки символ се представя с един байт). char (5) c a t_ _
  
• 
  Символни низове с променлива дължина varchar (n) представянето става по два начина: или да се задели един байт в началото, който съдържа дължината на цялото поле 3 c a t или да бъде използван специален символ за край c a t \x0.
  
• 
  Дата и време – датата е символен низ с фиксирана дължина.
  
• 
  Битове bit (n) поредица от битове, извършва се пакетиране по 8 бита (1 байт). bit (12) {1101 1011} {1011 X}
  
• 
  Булева стойност - true (1000 0000 или 1111 1111) или false(0000 0000)
  
• 
  Изброими типове – имат фиксирано множество от стойности за атрибути {RED,GREEN,BLUE}; {MON,…,SUN}. Множеството от стойности имат символични имена. Стойностите на изброимия тип могат да се представят с числови стойности {0,1,2}; {0,…,6}. Представят се с един байт, ако са по-големи от 255 – с два.
  

Групиране на полета в записи

1. 
   връзки към един или повече блокове, които са част от мрежа блокове, използвани за създаване на индекси.
   
2. 
   ролята, която играе блока в тази мрежа (индексен, за данни и др.).
   
3. 
   за това на коя релация са тези кортежи от блока
   
4. 
   директории на записите от блока (таблица, съдържаща офсетите към началото на всеки един запис).
   
5. 
   идентификатор на блока
   
6. 
   времето на последното обновяване или достъп да блока.
   

Операционната система и СУБД поддържат един сървърен процес, който предоставя данните от вторичната памет на един или няколко клиентски процеса. Клиентското приложение ползва конвенционалното адресно пространство (32-битова адресация). СУБД (операционната система) решава кои части от адресното пространство текущо ще бъдат заредени, а хардуера се грижи за преобразуването на виртуалните адреси във физически. Сървърните данни съществуват в адресното пространство на базите от данни. Там данните се адресират с адреси на блокове и с офсети в тях. Данните в това адресно пространство се представят чрез:

• 
  физически адреси – поредица от байтове еднозначно определяща къде се намира даден блок или запис във вторичната памет. Тя съдържа:
  

1. 
   име на хост (ако една база от данни се съхранява на повече от една машина).
   
2. 
   идентификатор на диск или друго устройство, на което е разположен.
   
3. 
   номер на цилиндър.
   
4. 
   номер на писта в цилиндъра.
   
5. 
   номер на блок в пистата.
   
6. 
   офсет в блока (ако става дума за запис)
   

• 
  логически адреси – прилагат се както за блокове, така и за записи - низ от байтове с фиксирана дължина. Имат таблица на изображението, която се съхранява на фиксирано място върху диска и служи за преобразуване на логически адреси във физически.
  

Представяне на логически и физически адреси

Инфор-мация

Свободно пространство

ЗаписN

...

Запис2

Запис1