Предварителни бележки



Дата18.06.2018
Размер150.16 Kb.
#74630
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРОФ. ДЮН ЦАНКА ЦАНКОВА


ИМУЩЕСТВЕНОБРАЧЕН РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ

DE LEGE LATA И DE LEGE FERENDA

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

1. Заглавието на доклада се определя от един обективен факт. В ход е промяна на семейното законодателство в Република България. Министерският съвет внесе в Народното събрание на Законопроект № 802-01-37 от 01.04.1008 г. за Семеен кодекс. Той вече е обект на обсъждане от парламентарните комисии. Очаква се на есенната сесия на парламента къдексът да бъде приет. Това е поредната реформа в частното право след приемането на Кодекс на международното частно право (ДВ, бр.42 от 2005 г.,изм. ДВ, бр.59 от 20.07.2007), приемането на Граждански процесуален кодекс ( ДВ, бр.59 от 2007 г., в действие от 01.03.2008 г изм. и доп. бр.50 от 30.05.2008 и бр.63 от 15.07.2008г.). Проектът установява радикални промени в регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. В него са отразени идеи и предложения от десетилетия и очакванията са най-после те да станат правно закрепен и уреден факт.

2. Бракът по българското семейно право е светски. Сключва се от длъжностно лице по гражданското състояние. Църковният обред няма правно значение. Българският закон не допуска и хомосексуален брак. Не признава семейноправни и гражднаскоправни последици на фактическото съпружеско съжителство (конкубината). Конституцията на Република България, чл.46 ни казва: “ Бракът е доброволен съюз на мъж и жена. Законен е само гражданският брак. Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.”
I. DE LEGE LATA

1.Регламентация. Семейните отношения в Република България се уреждат от Семеен кодекс (СК), в действие от 1 юли 1985 г.( ДВ, бр.41 от 28май 1985 г. Неколкократните изменения на кодекса не засягат имущественобрачния режим.

Регламентацията се основава принципа на равенство на мъжа и жената в брака и семейството и еднакво задължение и отговорност на двамата съпрузи за осигуряване благополучието на семейството( чл.3, чл.14, чл.18 СК). Равенството на мъжа и жената е провъзгласено още в Наредбата- закон за изравняване на правата на лицата от двата пола от 16.10.1944 г., положено е в основата на регламентацията в Наредбата –закон за брака от 12 май 1945 г., която урежда имуществените отношения между съпрузите съобразно традиционния режим на разделност в притежанието. Равенството е конституционно закрепено още в Конституцията от 1947 г. (1)

2. Характеристика. Имущественобрачният режим в република България се определя като режим на съпружеска имуществена общност. Това е общност на придобивките през време на брака. Въведена е от Семейния кодекс от 1968 г. Общността обаче не изчерпва уредбата. Общи са само имуществата изрично и изчерпателно посочени в чл.19 СК. Всеки съпруг освен общото притежание има и лично свое имущество. Следователно, позитивната правна уредба установява и разделност. Затова,имущественобрачният режим може да се определи като комбиниран режим. Този режим има няколко важни характеристики:

- Режимът е императивен. Законът определя точно приложното поле на общността и разделността в притежанието; условията за пораждане на общото притежание; правомощията на съпрузите относно общите имущества. Недействително е всяко съглашение между съпрузите, което ограничава, разширява или изключва общността. Невъзможно е да се премине от режим на общност към режим на разделност и обратно.

- Общността обхваща само права, не и задължения. Семейният кодекс установява лична отговорност на всеки съпруг за поетите от него задължения. Солидарна е отговорността на двамата съпрузи, само когато поетите задължения са за нуждите на семейството. Специални правила уреждат отношенията, когато съпругът едноличен търговец изпадне в неплатежеспособност и бъде обявен в несъстоятелност- чл.615 ТЗ.

- Този режим е приложим по силата на закона от сключването на брака до неговото прекратяване. Той е единственият възможен. Възниква със сключването на брака ex lege. Отнася се до всички бракове, независимо от това кога са сключени. Още Семейният кодекс от 1968 г. (в сила от 23.05.1968 г.),който въведе режима на общността му придаде обратно действие към заварените бракове. Такава уредба даде и СК от 1985 г. (§ 4 на преходните разпоредби).

- Прилагането на правилата относно имуществената общност не се влияе от фактическите отношения между съпрузите щом бракът съществува.

- Общото притежание върху вещите и вещните права е особена семейноправна категория различна от гражданската съсобственост. Общата собственост е неделима и бездялова. Тя се превръща в дялова след прекратяването и съпрузите имат равен дял- по ½. Съпрузите не могат да се разпореждат с бъдещия си дял.

- Съпружеската имуществена общност не изключва съществуването на гражданска съсобственост между съпрузите, в който случай се прилагат правилата на гражданските закони.(2)

3. Общи имущества. Съгласно чл.19, ал.1 СК общи на съпрузите са: вещи, права върху вещи и парични влогове. Общността върху паричните влогове е установена със СК от 1985 г., Придадено е обратно действие на уредбата и за заварените влогове по съществуващите към момента на влизане в сила на закона бракове.

Посочените имущества са общи на двамата съпрузи, когато са:

а). придобити през време на брака. Общност възниква и когато бракът е унищожаем, защото по българското семейно право унищожаването на брака има действие за в бъдеще, а последиците са както при развод;

б). за придобиването има принос на двамата съпрузи. Приносът се предполага, а формите на допринасяне са посочени в самия закон – (чл.19, ал.2 СК) – влагане на средства, на труд, грижи за децата, работа в домакинството. Презумпцията е оборима.

Двете условия трябва да са налице кумулативно.

Върху вещните права двамата съпрузи имат равни права на ползване, владение, управление и разпореждане. Действия на разпореждане се извършват само съвместно от двамата съпрузи. Кодексът урежда последиците на едноличното разпореждане. Използувани са критериите - обект на разпореждане, акт на разпореждане (възмезден или безвъзмезден), добросъвестност на третото лице. Целта е балансираност в интересите и гаранции за гражданския обмен. Особено практическо значение има последицата от еднолично разпореждане с недвижим имот, който съпружеска имуществена общност. Според българското право сделките с недвижими имоти се сключват във формата на нотариален акт пред нотариуса по местонахождението на имота. Ако не бъде изпълнено изискването на СК за съвеместно разпореждане и сделката бъде сключена само от единия съпруг, независимо дали е възмездна или безвъзмездна, тя поражда действие за неучаствалия съпруг, ако той в 6 месечен срок от узнаването не я оспори по исков ред. Правната природа на иска и на недействителността не е ясно определена в закона и това поражда много спорове в теорията.Отразява се негативно и на правоприлагането. Практически обаче резултатът е, че след уважаването на иска, сделката губи правно действие и третото лице се оказва евинцирано. Посоченото правило - чл.22, ал.3 СК, се отнася и до безвъзмездните сделки с движими вещи. Ако сделката с движима вещ е възмездна, нейната действителност зависи от добросъвестността на третото лице. Щом то е знаело или е могло според обстоятелствата да знае, че липсва съгласието на другия съпруг, сделката е нищожна.

Разпореждането с паричните влогове съпружеска имуществена общност се извършва от титуляра. Не се изисква съгласие на другия съпруг. Ако обаче с действията се застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, тогава той може да поиска от съда разпорежданията да се извършват с неговото съглсие. Искът се уважава, само ако обектът на разпореждане е налице. Решението на съда е с действие за в бъдеще. Тази уредба (чл.22,ал.5 СК)е подложена на критика. Посочва се нейната неефективност. Господстващо е убеждението, че общността върху паричните влогове е ненужна.

Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака – смърт на единия съпруг,респ.обявена смърт, развод или унищожаване на брака. През време на брака се допуска прекратяване само по съдебен ред, ако важни причини налагат това - напр. продължителна фактическа раздяла на съпрузите, тежка продължителна физическа или душевна болест, недееспособност и др. Преценката относно наложителността на прекратяването е на съда. Спогодба между съпрузите е недопустима. Върху отделни имуществени обекти, общността може да бъде прекратена при принудително изпълнение върху тях за личен дълг на единия съпруг. Производството за принудително изпълние е уредено в Гражданския процесуален кодекс (чл.502-чл.506 ГПК). (3)

Дяловете на съпрузите при прекратяването са равни. Семейният кодекс допуска при прекратяване на брака поради развод или унищожаване да бъде определен по-голям дял на съпруга, чийто принос в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг (чл.28,ал.3 СК). Искът се преклудира с изтичането на едногодишен срок от развода. Това не е единствената хипотеза на отклоняване равенството в дяловете на съпрузите. Предвидени са още два случая, основани на интереса на децата: 1) по-голям дял може да бъде определен на съпруга, комуто съдът е възложил упражняването на родителските права след развода и това му създава особени затруднения; 2) съпругът има право да получи свръх своя дял и движимите вещи, които обслужват отглеждането и възпитанието на децата (чл.28, ал.1 и ал.2 СК). ( 4 )



4. Лични имущества. Подчинени на режима на разделност са всички имущества, които не са вещи, права върху вещи и парични влогове, независимо че са придобити през време на брака и дори ако за придобиването им принос има и другият съпруг В такъв случай, законът признава право на съдействалият съпруг при развод да иска част от стойността на вземанията и на вещите за упражняване на професия, която съответства на приноса.

Кодексът изрично посочва вещните права и паричните влогове, които са вън от общността:

- придобитите преди брака;

- придобитите безвъзмездно - чрез дарение или по наследство ( на основание законно наследяване или на основание завещание);

- тези, които съпругът недлъжник е придобил погасявайки задължението на съпруга си длъжник в производството по принудително изпълнение за личен дълг ( чл.502- чл.506 ГПК);

- т.н. трансформирани имущества – придобитите през време на брака, но за сметка на предбрачни или други лични имущества (чл.21 СК). Кодексът признава както пълната,така и частичната трансформация;

- движимите вещи за упражняване на професия. В отговор на потребността от установяване на еднаква практика по въпроси, които пазарното стопанство и предприемаческата дейност поставиха след икономическите реформи и приемането на Търговския закон, и при очевидната празнота в регламентацията, Върховният касационен съд на Република България с Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданските колегии №2 от 27.12.2001г.по гр.д.№2 от 2001 г. прие, че предприятието на едноличния търговец, както и придобитото от него в резултат на реинвестиране на печалбата е лично имущество. Лично е и участието на съпруга в събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество. Съпругът – нетърговец не отговаря солидарно с търговеца за задълженията поети от него във връзка с търговската дейност. Така беше решен един голям и мъчителен спор в полза на свободата на професионална изява. Решението на ВКС насочи законодателя към изричната уредба, заложена в Законопроекта за нов семеен кодекс ( чл.23, ал.3).

- движимите вещи за обикновено лично ползуване.

Всеки съпруг се разпорежда свободно със своето лично имущество. Единствено разпореждането със семейното жилище, собственост на единия съпруг, се извършва със съгласието на съпруга несобственик. Ако той не даде съгласие, сделката може да се извърши с разрешение на районния съд. Разрешение се дава, ако тя не е във вреда на децата и семейството.
II. DE LEGE FERENDA

1.Реформа. Принципи. След повече от 20 години прилагане на Семейния кодекс, в условията на преустройство на обществото, на интензивен законодателен процес и на радикални промени в социалната политика при приобщаването и членството на Република България в Европейския съюз, ясно се открои необходимостта от адекватна на развитието на отношенията в семейството правна регламентация. Откроиха се и недостатъците на имущественобрачния режим. Затова реформирането на режима предложено в Законопроекта за семеен кодекс се приема като обективно необходимо. (5) Предложената нова регламентация се възприема като отговаряща на интересите на двамата съпрузи, на третите лица и на обществото. Израз е на разбирането за свобода на личността и за укрепването на брака.

Законопроектът за СК се основава на международно провъзгласени принципи, възприети от българското законодателсво принципи още през 50-те години на миналия век. Част от тях са закрепени и в Конституцията на Република България. Те, най-общо, отразяват цивилизационния прогрес в изграждането и нормирането на семейните отношения:

Закрила на брака и семейството от обществото и държавата ;

Равноправие на мъжа и жената;

Доброволност на брачния съюз;

Особена грижа за децата;

Равенство на брачни, извънбрачни и осиновени деца;

Уважение на личността и осигуряване на условия за нейното развитие;

Грижа и подкрепа между членовете на семейството

Тези принципи намират конкретно превъплощение в разпоредбите на проекта за кодекс. В това отношение, може да се каже, че Законопроектът е сполука. Осигурена е и приемственост в правните разрешения, налице е и връзката с нравствените и други регулатори в обществото на семейните отношения.

Предмет на регулиране от Семейния кодекс са отношенията основани на брак, родство и осиновяване. Поради липса на Граждански кодекс, въпреки определени възражения за нормативна чистота, СК урежда и настойничеството и попечителството.

Съвършено новото, непознато досега на българското семейно право, което предлага Законопроектът са разпоредбите относно фактическото съпружеско съжителство и брачния договор. И двете уредби отразяват реалностите и са в отговор на изискванията на живота. Разбираемо е, те да са и най-дискутираните. Докато въвеждането на института на брачния договор е свързано с принципа на диспозитивност при уреждане на имуществените отношения между съпрузите, посочването на фактическото съпружеско съжителство (чл.13) означава признаване за първи път на правни последици на едно фактическо отношение между мъж и жена, легализиране и от семейния закон на неформалната семейна общност.

2. Имущественобрачни режими. Законопроектът урежда три имущественобрачни режими. Два законови и един договорен. Съгласно чл.19 има:

- законов режим на общност на придобитото през време на брака;

- законов режим на разделност на притежанието на всеки съпруг, независимо че е придобито през време на брака;

- договорен режим.

Изборът на режим е по общо съгласие на встъпващите в брак. Такъв избор могат да направят и съпрузите през време на брака.

Изборът се вписва в акта за сключване на граждански брак (чл.10, ал.2 на Законопроекта) и в регистър, който е публичен (чл.20). Така се дават гаранции за интереса на съпрузите и на третите лица. Избор не могат да правят непълнолетните и ограничено запретените съпрузи, макар че българското семейно право допуска сключването на брак от тези лица.

3. Базисен е режимът на законова имуществена общност. Той се прилага освен при избор и тогава, когато съпрузите не са избрали режим и не са сключили брачен договор. Осигурена е приемственост с регламентацията на съпружеската имуществена общност по действащото право.

Законовият режим на съпружеска имуществена общност е със стеснено приложно поле. Тя обхваща само вещните права, така както беше уредена в СК от 1968 г. Изключена е общността върху паричните влогове. Те са лично имущество на съпруга и се подчиняват на правилата, установени за вземанията на съпрузите.

4. Режимът на имуществената разделност се основава на правилото: Имуществените права принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Той е техният титуляр. Внесена е безспорност в уредбата - титулярството на правото във всички случаи съответства на действителното притежание. Посочена е удобна и лека форма на установяване на режима – обща декларация с нотариална заверка на подписите на встъпващите в брак за избор на режима на разделност, депозирана пред длъжностното лице по гражданското състояние при сключването на брака. Декларацията се отбелязва в акта за сключване на брака и ако изборът на режима на разделност се прави през време на брака.

Двамата съпрузи носят солидарна отговорност от за поети задължения за текущи нужди на семейството. Изрично е записано и положението, че съпругът може да предостави лично имущество за ползване и управление от другия съпруг.

5. Брачният договор. Въвеждането в българското семейно право на брачния договор е съществена част на реформата. Въпросът “за” и “против” договора се обсъжда от десетилетия. Идеята е приета радушно. Позитивно е и отношението към нормативното й претворяване. Но както винаги, когато една идея трябва да се превърне в нормативни правила има и отрицание, има и поляризация на мнения. Особено при радикална промяна в основна правна материя, каквато е и предложената в Законопроекта. За първи път разпоредби относно брачния договор са включени в проекта за Семеен кодекс, внесен в 38-то Народно събрание през 1999 г. По обективни причини този проект не можа да се реализира. Сега има достатъчно време за дискусия и прецизиране на становища и разпоредби.

Предложеният Законопроект взема ясна позиция по два предварителни, но с изключително значение въпроса:

- относно времесключването на договора - допустимост да се сключи брачен договор от съпрузи през време на брака (включително и по заварени бракове), независимо от това какъв законов режим се прилага до сключването на договора.



- относно възможността през време на брака да бъде променян вече сключения брачен договор.

И на двата въпроса Законопроектът отговаря положително.

Няма съмнение, че както и всеки друг договор, брачният договор трябва да е израз на действителната, свободно изразена воля на встъпилите в брак. Той е “вътрешно” дело на съпрузите, но е и трябва да бъде достояние на третите лица, с които всеки от тях или двамата заедно или съвместно влизат в имущественоправни отношения. Ясно е също, че въвеждането на брачния договор означава по-сложен, по- комплициран имущественобрачен режим за съпрузите. Ясно е и това, че законът ще съдържа уредба, на която да се подчиняват имуществените отношения на брачните двойки, които не са сключили брачен договор, независимо от причината за това.

Какво ни предлага проектоуредбата за брачния договор?

Законопроектът за Семеен кодекс съдържа правила относно допустимостта, сключването, формата, съдържанието, действието, изменението, прекратяването и недействителността на договора. Регламентацията е достатъчно разгърната и съдържа всички основни положения за надежност на института, за сигурност и възможност на съпрузите взаимно, по общо съгласие да съобразяват своите и на семейството интереси при уреждане на имуществените отношения.

Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица. Непълнолетните, макар че се еманципират със сключването на брака и получават пълна дееспособност (чл.6, ал.4 на Законопроекта, съответстващ на чл.12, ал.3 на действащия СК) могат да сключват брачен договор след навършване на пълнолетие.

Брачният договор е формален. Сключва се лично. Формата за действителност е писмена с нотариална заверка на съдържанието и на подписите на страните. (6) Договорът, с който се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър. Сключените договори се регистрират в централен регистър към Агенцията по вписванията, който е публичен. Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от длъжностното лице по гражданското състояние.

Съдържанието на договора се определя свободно от страните, но в съответствие с изискването отнасящо се за всички договори – да не противоречи на императивни норми на закона и на добрите нрави. Санкцията е нищожност. – пълна или частична. Той може да съдържа клаузи само относно имуществените отношения между съпрузите. Единственото изключение е предоставената възможност да се уговаря издръжката на децата от брака - положение в законопроекта, което среща и възражения. Подходът на Законопроекта в регламентацията е на примерно изброяване на възможните имуществени въпроси и отношения, предмет на уреждане от съпрузите (чл.39). Съдържанието на договора може да се изчерпи само с възприемането на един от режимите, установени от закона – с или без отклонения. Възможно е договорът да има по- семпло или по-богато съдържание – да обхваща издръжката между съпрузите, правата и задълженията по поддържане на семейството и съдбата на имуществото при прекратяване на брака с развод и др. Може да урежда имуществените последици на развода. Възможно е различните имущества по волята на съпрузите да бъдат подчинени на различен режим, както и да се уговорят условията на ползването им. Не се допуска уговаряне предбрачно имущество на съпруга да стане съпружеска имуществена общност. В договора не могат да се съдържат разпореждания за случай на смърт. Биха били нищожни - те са едностранни волеизявления, а договорите върху неоткрито наследство са недопустими по българското право (чл.26, ал.1 на Закона за задълженията и договорите).

Брачният договор може да бъде съчетан с прилагане на законовите режими на общност или на разделност. За неуредените в договора отношения се прилага законовият режим на общност.

Законопроектът съдържа разпоредби в защита на третите добросъвестни лица. Освен посоченото вписване в регистъра към Агенцията за вписване на брачния договор и на промените в него (чл.20), изрично в чл.41 на Законопроекта е определено, че с договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването на договора. Това се отнася и до промените в договора.

Действието на брачния договор е за в бъдеще. Когато се сключва от встъпващи в брак, той поражда действие от сключването на брака, а когато се сключва през време на брака - от деня на сключването на договора или от датата, посочена в него.

Действието на договора се прекратява автоматически с прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването. Може да бъде прекратен по взаимно съгласие на съпрузите. Предвидена е възможност за прекратяване по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, когато вследствие на промяната договорът застрашава сериозно интереса на съпруга, на децата или на семейството.

Законопроектът урежда кратко недействителността на брачния договор с препращане към общите правила на гражданското право. Прилагането им е съответно. Това означава, че задължително трябва да се съобразява § 1 на допълнителните разпоредби на Законопроекта – прилагането да не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на добрите нрави, каквото императивно изискване има и в действащият Семеен кодекс. Изрично е посочено, че унищожаването на договора има действие за в бъдеще.

Брачният договор отразява волята на съпрузите. Сключването внася яснота, предвидимост и сигурност в техните отношения. Осигурява и справедливост при евентуални спорове, защото отразява постигнато единомислие. Институтът на брачния договор отговаря на разнообразието и динамиката на живота и според мен има бъдеще в българското семейно право.



БЕЛЕЖКИ:

  1. началото на кодификацията на семейното право започва с Закона за лицата и семейството от 1949 г. Първият Семеен кодекс е приет през 1968 г., отменен със Семейния кодекс от 1985 г.

  2. Вж. за имущественобрачния режим, Tzanka Tzankova, rapport bulgare dans Aspects de l`evolution recente du droit de la famille, Travaux e l`Association Henri Capitant, v. XXXIX, 1988, p.211-222

  3. От 01.03.2008 г. е в действие нов Гражданскопроцесуален кодекс(ГПК). По отменения кодекс уредбата беше в чл.389а- 389д ГПК , за принудително изпълнение върху вещни права, и чл.398а ГПК за паричните влогове. Прекратяване на общността има и при предприемане на изпълнение по Данъчноосигурителния процесуален кодекс – чл.259-чл.261 ДОПК .

  4. Tzanka Tzankova, The Bulgarian Family Law and the Well-being of Children, dans: Family law and the Well-being of Children, Institute for Legal Studies and Wellchi Network, S., 2006

  5. Вж.Ж.Сталев, Ц.Цанкова, Забележително тълкувателно решение на Върховния касационен съд,Юбилеен сборник в памет на професор В.Таджер,С., Сиби , с.436-446

  6. вж. ГПК, чл.569 – чл.577 , на гл.петдесет и четвърта “нотариални производства” .



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница