Преглед на печата 16 август 2010 г

• Подписваме споразумение за доставки на газ с Азербайджан и Грузия

• ЧЕЗ предупреждава за прекъсване на електрозахранването

• Цените остават ниски, поскъпват само доматите

• Строителите на магистрала „Люлин“ пак закъсняват

• Русия забрани износа на зърно до края на годината

• Правят стратегия за работата на експертите от Световната банка

• 
  Не сме обречените бедняци на Европа
  

• 
  България ще излезе от рецесията последна в ЕС
  
• 
  12% от пътуващите в столичния градски транспорт са гратисчии
  

• 
  Ветеринарен шеф: Използват стандартите за пари
  

• 
  Ще усвоим 60% от евросредствата, гарантира Борисов
  
• 
  Топкръчми по морето с 6 млн. лв. скрити данъци
  
• 
  Доларът укрепи позициите си
  

• 
  Държавата си иска милионите за сградата на Агенцията по вписванията
  
• 
  Икономиката отчете измамен ръст
  
• 
  Климатичните промени могат да предизвикат хаос на пазарите
  
• 
  През септември започва преброяване на земеделските стопанства
  
• 
  Красимир Коев, изп. директор на агенцията по лозата и виното: Започнахме износ на българско вино за турските курорти
  

Божидар Данев: Първите може би положителни сигнали, свързани с индустриалния сектор. Тоест, там където най-малко държавата се намесва. Затова и може би най-бързо се възстановява. Кои са положителните сигнали? Съществено нарастване на износа. Само за тримесечието той е 11,4 в сравнение с миналата година. Но не трябва да забравяме, че българската индустрия е само 32,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Основната част са услуги и част селско стопанство.Окуражителното е, че стартира /.../, но това са много плахи сигнали, особено предвид тази тежка структура на българската икономика.

В предаването „Неделя 150” на националното радио Божидар Данев обобщи предлаганите от стопанската камара мерки за ускоряване на икономическото развитие.

Божидар Данев: Предлагаме преди всичко да насочим усилията си към информационните технологии, към част от малката химия, фармацията и преди всичко към такива отрасли, и браншове, в които България вече има сериозен дял, каквато е например комбинацията електроника и оптика.

Божидар Данев: Добър ден, господин Конакчиев и на вашите слушатели.

Водещ: За анализа на Стопанската камара исках, но ето сега като си говорих с Мариана Коцева, познавате се, според вас излизаме ли от рецесията с този спад от 1.5 на брутния вътрешен продукт?

Божидар Данев: Първите може би, положителни сигнали, свързани с индустриалния сектор. Тоест, там където държавата най-малко се намесва.

Водещ: Където най-малко държава има.

Божидар Данев: Да, най-малко и затова, може би, най-бързо се възстановява. Кои са положителните сигнали? Положителните сигнали са, че имаме един съществено нарастване на износа. Само за тримесечието той е 11,4 в сравнение с миналата година. За петмесечието е 12,3, което един сериозен ръст за българската индустрия. Но не трябва да забравяме, че българската индустрия е само 32,5 на сто от брутния вътрешен продукт, 30, 2 на сто. Основната част са услуги, 62,3 и част селско стопанско. И ако погледнете внимателно данни, които, разбира се, и статистиката публикува, в услугите има един спад от 1,7 спадът в индустрията, независимо от нарастване на износа е минус нула и три. И имаме един не лош ръст в селско, 1.6, но те са само 5.5 от брутния вътрешен продукт на страната. Окуражителното е, че се стартира, но това са много плахи сигнали, много плахи сигнали, особено предвид тази тежка структура на българската икономика, която е наследена...

Водещ: Това сме го говорили за тежката структура, да.

Божидар Данев: Да, но това са положителните сигнали, да се надяваме, че те ще продължат, разбира се. И това на фона на липсата на немската икономика, където българската икономика знаете, че е свързана също с немската икономика, които тази година имат за това тримесечие имат ръст 3.75...

Водещ: И то е най-големият ръст от обединението на двете Германии, нали така?

Божидар Данев: Да, това е много сериозен ръст и той може би се дължи на големия спад, който имаха в /.../, като сценарий към него.

Водещ: Може би.

Божидар Данев: Но тенденцията е много съществена, което говори, когато Германия тръгва, постепенно се възстановява и Европа.

Водещ: А България?

Божидар Данев: Да не се надяваме, че ще се възстанови. Най-малко шест месеца след това е нормалният /.../. Разбира се, България има нужда да преодолее допълнителни структурни трудности, каквито са свързани с както с енергетиката, така и със строителството. Наистина енергетиката започва да избива в /.../ дори в някои центрове в страната, които произвеждат /.../ брутен вътрешен продукт и създават заетост. Така че България трябва този път две неща – първо да лекува деформираната структура. Второ да намери приоритетните отрасли, които ще я изведат напред и да доведе ръст в икономиката, господин Конакчиев, е най-важното нещо, щото /.../ и останалите видове дискусии.

Водещ: Помня един девиз на американския президент...

Божидар Данев: Ако няма икономика, няма да има пари за политиците, няма и за културата, няма и за здравеопазването, няма да има пари и за пенсионерите, няма да има пари и за БНР.

Водещ: Няма.

Божидар Данев: Така че основният проблем на България в момента е икономика, икономика и икономика и там трябва да бъдат насочени усилията, включително и на медиите, какво може да се направи.

Водещ: Така е.

Божидар Данев: Това, което...

Водещ: Кажете ми какво предлагате? Аз се запознах с анализа, давам право на Стопанската камара за този анализа, добър анализ е, но какво предлагате на кабинета?

Божидар Данев: Това, което предлагаме на кабинета, е разбира се, да насочи усилията си към отраслите, които биха могли да /.../ един сериозен потенциал в следващите години, тъй като добре се разбра, че на /.../ търговията с недвижими имоти едва ли ще може да просперираме. Имаме опасенията, че ще опитаме да /.../ нов икономически баланс за възобновяването на енергийни източници. И затова ние, които предлагаме е преди всичко да насочим усилията си към информационните технологии, към част от малката химия, фармацията и преди всичко към такива отрасли, в които, и браншове, в които България вече има сериозен дял, каквато е например комбинацията електроника и оптика, където България има действително сериозни постижения. Производство на изделия, които имаме свада между, разбира се, така простичко казано, където има сблъсък на две неща, има взаимно вземане на електроника и оптика. Това са нещата, които... Разбира се, това не означава, че ние трябва да загърбим другите отрасли, като смятаме, че преди всичко високото технологично селско стопанство крие един също сериозен потенциал. И, естествено, неща, които от години си говорим – логистичната позиция на България и използването, създаването на една сериозна инфраструктура, която може да комерсиализира тази добра геостратегическо положение на България и от гледна точка на добра логистика да създадем допълнителен продукт в икономиката.

Водещ: Малко сме закъснели, не с този разговор, а с това управляващите преди, сега да разберат, че точно това са пътищата.

Божидар Данев: За съжаление, нашите уроци са винаги много тежки.

Водещ: Много тежки, да.

Божидар Данев: Да и едва, когато нещата станат драматични, тогава започва да се чува и гласът на бизнеса. Но забележете, това което говорихме, и което разбира се, уважаваният министър Дончев сподели, независимо от всичките приказки, ние сме усвоили осем на сто от европейските средства. Тази година изтича програмата ИСПА, само 41 на сто от европейските средства и основната причина е лоша администрация.

Водещ: Това, което наричат административен капацитет.

Божидар Данев: Там, където има държава, не вървят нещата. Там, където е само частния бизнес...

Водещ: Потръгват, вървят.

Божидар Данев: Потръгват нещата, започват да вървят въпреки някои опити за облекчаване на бизнеса. Сега ще ви кажа и една друга цифра, от тези средства, които държеше държавата /.../ експертно, а признати от държавата 640 млн., само 77 млн. са изплатени. И то, защото пет месеца след решението, четири месеца след решението на правителството да бъдат изплатени, парите са в банката и не могат да се усвоят, /.../ поради бих казал, мудна администрация, която не желае да изведе съответните документи. А когато така нашите оценки, са ако се вкара един млрд. от тези средства, които се дължи на бизнеса, без да смятаме другите средства, които примерно, общините дължат на бизнеса, те ще възстановят най-малко 15 млрд.

Водещ: 15 млрд.?

Божидар Данев: Да, горе-долу едно към 15 като влязат свежи пари. /.../, представете си за 15 млрд. 20 на сто колко е приход за икономиката.

Водещ: Представям си и...

Божидар Данев: Да. Така че това са неща, които са азбучни истини и практиката на другите страни показва, че в един момент, когато икономиката стегнира, какъвто е нашият случай, трябва да се дадат някакви финансови инжекции, за да бъде възбудена икономиката и да бъде приведена в активно състояние. За наша радост като че ли индустрията възбужда вече икономиката, но отново подчертавам, че индустрията е само 32 на сто от брутния вътрешен продукт. Няма консумация, няма потребление, цифри да ви кажа може би след госпожа Коцева?

Водещ: Да.

Божидар Данев: Потреблението е спаднало 7,6.

Водещ: Това много ли е осем цяло, седем цяло и...

Божидар Данев: /.../ колективното потребление е 19.9, 20 на сто.

Водещ: Какви инжекции ще трябват за това потребление?

Божидар Данев: Ами, за да има потребление, трябва да се плащат заплати. Не се плащат заплати, защото няма обороти, няма инвестиции.

Водещ: Затворен кръг стана.

Божидар Данев: Спад на инвестициите минус 1.4, така че те са взаимносвързани нещата, това е система която не работи и това казвам, че единственият в момента положителен сигнал е, че индустрията се възстановява...

Водещ: Казахте плахо, плахо.

Божидар Данев: ... ще почне наново да получават средства. И то говоря някои браншове, самият /.../ има малък спад от минус нула цяло и три, но вече нарастването на износа е забележете, без... При намаление на вноса, а знаем, че нашия износ е доста /.../, показва се в момента не е толкова нараснала самата продукция, колкото може би на основите на запасите в индустрията се генерира този износ и това е един все пак стартиращ елемент във възстановяване на икономиката. Първите сигнали са знаете, безработицата, намалението, но там причините са за мен две.

Водещ: Сезонна.

Божидар Данев: /.../ да поздравим Министерството на труда и социалната политика и НАП, сериозни са проверките към сивия сектор. Изведнъж се оказа, че много от хората, които са заети, започнаха да излизат на светло.

Водещ: Много пъти сме говорили и в това предаване с вас, господин Данев. Имаше едно изследване вчера, онзи ден, 37% съгласен ли сте?

Божидар Данев: Тя расте, във всички случаи за ръст на икономиката в условията криза. И това са ясни явления, тъй като голяма част от бизнеса не би могъл да посрещне плащанията, които има и единственият начин, за да спестява е или да генерира безработица, или да намали плащанията към бизнеса, или да крие част от тези социални и данъчни плащания, които фактически са в приходната част на бюджета. А виждаме, че приходната част на бюджета, че е в едно драматично състояние.

Водещ: Така е. Но господин Данев, следващите седмици ще поканим министър Дянков, министър Трайков, ще ви поканим и вас, съгласен сте да продължим този разговор, защото икономиката е най-важното?

Божидар Данев: Аз се учудвам защо министърът на икономиката не настоява пред министъра на финансите да се /.../ задълженията да се плати на бизнеса.

Водещ: Те казват, че са почнали да плащат, но...

Божидар Данев: Почнали са да плащат от пет месеца, но са изплатили десет на сто.

Водещ: Ето това е една тема, която

Божидар Данев: Толкова /.../.

Водещ: Ще продължим тази тема, надявам се че ще бъдете пак...

Божидар Данев: Това е един от елементите, има десетки други неща, свързани с това явление, опасно явление за икономиката, които биха могли да намерят едно интелигентно държавническо решение.

Водещ: Благодаря ви. Ще продължим, обещавате този разговор?

Божидар Данев: Разбира се.

Водещ: Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара.

За първи път у нас социалното министерство предлага механизъм, по който да се определя минималната заплата в страната. Идеята е размерът й да е в границите между 125% от линията на бедност и 60% от средната работна заплата за миналата година. Ако тази тактика беше в ход, за 2010-а минималната заплата щеше да варира между 290 и 360 лв. Това е с 50 до 120 лева повече, отколкото е размерът й в момента. У нас на минимална заплата се осигуряват около 162 хил. души.За създаването на подобен механизъм за определяне на минималната заплата у нас от години настояват синдикатите. Не може размерът на минималната заплата всяка година да се определя на око, каза Мика Зайкова от КТ "Подкрепа". Заради това още преди месец КНСБ предложиха конкретни изчисления какъв би бил този доход, ако се обвърже с прага на бедност. Той варираше от 267 лв. бруто до 307 лв. Работодателите обаче са срещу подобен механизъм за формиране на минималната заплата. Според Българската стопанска камара това ще доведе до увеличаване на сивата икономика и до фалити на фирми. От КНСБ обаче изчислиха, че при минимална заплата 270 лв. допълнителната тежест за работодателя е 35 лв. на месец, което не би трябвало да повлияе значително. Въпреки това работодателите настояват таванът на минималната заплата да е 40% от средната по браншове.Освен минималната заплата в социално министерство се обмисля с прага на бедност от 230 лв. да се обвърже и минималният гарантиран доход. В момента той е 90 лв. Гарантираният минимален доход винаги ще е по-нисък от прага на бедност, но не може да е три пъти по-малък, каза Мика Зайкова. Ако се промени гарантираният минимален доход, през следващата година ще се увеличат и социалните помощи, тъй като те са вързани с него. Окончателно решение трябва да се вземе до края на август.

Минималната заплата да се определя в коридора между 125% от линията на бедност и 60% от средната заплата за страната. Това е решила преди дни специалната работна група, създадена по заповед на социалния министър Тотю Младенов да предложи механизъм на нарастване на най-ниското възнаграждение. По данни към момента това означава тя да бъде минимум 263.75 и максимум 381.60 лв. Сега минималната заплата е 240 лв.

За решението се разбра вчера от становище на Българската стопанска камара, която е против него. В бюджетните си намерения за следващите години кабинетът планира да замрази най-ниското възнаграждение, затова се очакваше, че споровете по определянето му са стопирани. По принцип държавата остави синдикатите и работодателите сами да се договорят по въпроса, но даде да се разбере, че и да се отиде към увеличение, то ще засегне само заплатата, но не и плащанията, обвързани с нея.

Няма окончателно решение по въпроса, преговорите продължават другата седмица, обясни пред "Сега" Йорданка Велинова, която участва в работната група от името на стопанската камара. Работодателите настояват механизмът задължително да се обсъди на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди да бъде одобрен от социалния министър.

Целта на профсъюзите е нетното най-ниско заплащане у нас да покрие прага на бедност от 211 лв., тъй като сега след удръжки на данъци и осигуровки пада под 190 лв. Дори се обсъждаше увеличение от 1 юли на 270 лв. Бизнесът обаче е категорично против обвързване с прага на бедност. Работодателите настояват минималната заплата да зависи от производителността на труда и инфлацията и смятат, че в момента те не предполагат повишаването й.

АРГУМЕНТИ

В малкото страни от ЕС, в които има въведени подобни механизми, минималната заплата не надхвърля 40% от средната отраслова заплата, изтъкват в становището си от БСК. От камарата посочват още, че ръстът на средното работно възнаграждение се подхранва основно от бюджетния сектор, който продължава да изпреварва с над 100 лв. доходите от частните фирми. "Това доведе до увеличение на преразпределителната роля на бюджета от 37.9% от БВП (2008 г.) до 42.3% (2010 г.)", напомнят от работодателската организация. И предупреждават, че такава стъпка в кризата ще увеличи сивата икономика, фалитите и безработицата, ще демотивира персонала и ще доведе до компресиране на границите в заплащането.

***

Бизнесът е концентриран главно в столицата, а най-печеливши са предприятията в сферата на търговията, показва изследване на Българската стопанска камара (БСК), публикувано вчера.

Преди активната фаза на кризата търговските фирми са реализирали повече от 90 млрд. лв. оборот. На второ място се нареждат предприятията от преработващата промишленост, които са спечелили близо 48 млрд. лв. А 19% от общите приходи от продажби се формират в сектора на услугите. Половин милион българи работят в сектора на търговията. Малко повече, 628 хил. души, са заети в преработващата промишленост. Предприятията, регистрирани в София през 2008 г., формират 48.8% от приходите от продажби в страната. Второ място заемат бургаските фирми със 7.8% национален дял, трети и четвърти са Пловдив и Варна, съответно със 7.2% и 7.1%. В област София-град има най-много регистрирани предприятия - 73 хил., или 24%. Следва област Пловдив - 28.8 хил., или 9.5%. Във Варна са регистрирани над 25 000 предприятия. По отношение на създаваната заетост София отново заема челна позиция с разкрити над 756 хил. работни места. В Пловдивска област заетите са 208 хил., а във Варненска - 168 000.

При направения анализ на предприятията с над 50% чуждестранно участие в България се оказва, че през 2008 г. с най-голям дял чуждестранно участие са предприятията от раздел “Услуги” - 43.5%, от “Търговия” - 32%, а от “Преработваща промишленост” - 15%.

Българската стопанска камара се обяви срещу решението минималната работна заплата да се определя чрез договаряне в диапазона между 125% от линията на бедност и 60% от средната работна заплата за страната. Предложението бе утвърдено от работна група, създадена от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.

Основните аргументи на камарата са, че минималната заплата е функция на ефекта от положения труд. Основен фактор за нейното повишаване следва да бъде нарастването на производителността на труда в съответните отрасли, измерена чрез показателя брутна добавена стойност на един зает. В тази връзка тя не може и не трябва да служи за решаване на социалните проблеми в обществото като бедността и социалното изключване. „Минималната заплата

е само част от дохода в семейните бюджети, поради което може да бъде както над, така и под линията на бедност. В малкото страни от ЕС, в които има въведени подобни механизми, тя не надхвърля 40% от средната отраслова заплата. Ето защо предложението за таван на минималното трудово възнаграждение до 60% от средната работна заплата е немотивирано и противоречи на европейската практика.

Добре известно е, че високият ръст на средната работна заплата у нас през последните години се определя от ръста на заплатите в бюджетния сектор, изпреварват този в реалната икономика паралелно с увеличението в броя на работещите в бюджетната сфера. Това доведе до нарастване на преразпределителната роля на бюджета от 37.9% от БВП (2008 г.) до 42.3% (2010 г.). Предлаганият механизъм не само

че не решава актуалните икономически проблеми, но и ще задълбочи тази опасна тенденция", се посочва още в становището на Българската стопанска камара. От БКС настояват преди окончателното одобрение на предложението от страна на министъра на труда и социалната политика въпросът да бъде внесен за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Българската икономика е с най-ниски показатели за иновации в Европа. Това показва изследване за технологичното развитие на Българската стопанска камара (БСК), публикувано в четвъртък. Проучването е направено в рамките на проекта "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони". Изследването сочи,

че българските предприятия изнасят предимно продукти с ниска добавена стойност, не инвестират достатъчно средства в нови технологии и иновации, и са с ниска патентна активност.

България е на последно място по индекс на глобална конкурентоспособност с най-малко патенти в страната и чужбина на милион жители сред членките на ЕС. "Страната ни е с най-ниски възможности

за творчество и иновации като финансиране и търсене на научни решения, а българската икономика е сред най-слабо обновяващите се", се казва в анализа на изследването. Високотехнологичният износ е с много нисък дял, а страната е с най-неблагоприятната структура на разходи за научно-изследователска дейност сред 27-те в ЕС. Стопанската камара препоръчва разработване на национална стратегия за развитие на България до 2020 година и постепенно увеличаване на средствата в бюджета за иновации до 0.8-0.9 на сто от БВП.

Общо 73 хил. предприятия, или 24% от всички регистрирани в България, са в София-град, показват данни от анализ на Българската стопанска камара (БСК).

Следва област Пловдив с около 29 хил. фирми, или 9,5% от всички.

От БСК правят уточнението, че информацията е събирана преди активната фаза на кризата през 2008 г.

Следващите градове с по-голяма концентрация на регистрирани предсприятия са Варна и Стара Загора.

По нетни приходи от продажби най-голям дял формират предприятията в София-град – 48,8%, следвана от Област Бургас – 7,8%, Област Пловдив – 7,2%, Област Варна – 7,1%, Област София – 3,4%.

Челната класация по заети отново се оглавява от София – град, където предприятията са осигурили работа за повече от 756 хил. българи. В Пловдивско заетите са 208 хил., във Варна – 168 хил.

Услугите са секторът, в който работят най-много българи – повече от 32 на сто от всички заети у нас. В преработващата промишленост работят 628 хил. нашенци, а в търговията – половин милион. За последния статистически период (2004-2008 г.) се наблюдава сериозно повишаване броя на заетите в строителството, което е обусловено от силно интензивното развитие на този сектор на икономиката.

46 на сто от бизнеса в сектора на услугите притежават най-много дълготрайни материални активи. Най-голям спад по отношение на дълготрайните материални активи се наблюдава при предприятията от преработващата промишленост, където за четири години спадът е почти с 13 на сто.

При направения анализ на предприятията с над 50% чуждестранно участие в България се оказва, че през 2008 г. с най-голям дял чуждестранно участие са предприятията от раздел „Услуги” - 43,5%, от „Търговия” - 32%, а от „Преработваща промишленост” - 15%.

У нас най-много сертифицирани по различните международни класификации са предприятия в сектора на преработващата промишленост. По 20 на сто имат строителните предприятия и бизнесът в сферата на търговията.

Още икономика и политика

средата на 2012 г. хората ще ходят на море по магистрала. Така че да бъдат търпеливи още една година^...) За една държава инфраструктурата, магистралите, жп линиите са живот, пари. Когато ги има, тя работи по един начин, когато ги няма - съвсем различно. (...) Геостратегически за България изграждането на магистрали е милиарди евро печалби за държавата. Това са спасени животи, защото тези катастрофи, по тези тесни шосета - просто да не тръгва човек на път. И затова ние атакуваме едновременно магистрала „Люлин", магистрала „Тракия", проектираме „Струма". Бойко Борисов, 13 август, пред БНТ

Магистрали и още... нищо. Това може би е най-кратката характеристика за икономическата политика на правителството след една година управление.

Да не се обижда премиерът - България има крещяща нужда от магистрали.

Нямаше политик в последните 20 години, който да не ги слагаше сред приоритетите си. И единствено при Бойко Борисов нещата като че ли започват да се случват. Шапка му сваляме за хъса да доведе работата докрай.

Обаче. Цяла година мина, а бизнесът продължава да се пече на бавен огън в очакване на едни 640 млн. лв. за изпълнени, но неразплатени договори с държавата. Дотук са изплатени едва към 135 млн. лв. чрез Банката за развитие по нейни данни.

Данните на Българска стопанска камара сочат в същото време, че расте преразпределителната роля на държавата, като бюджетните разходи се увеличават от 37,9% от БВП през 2008 г. на 39,5% през 2009 г. и до 42,3% от БВП през 2010 г. Обратно на тази тенденция липсата на средства в хазната доведе до замразяване на десетки общински обекти, свързани с ВиК и благоустрояване.

Пълен блокаж и мъгла има около знакови енергийни проекти като АЕЦ „Белене".

Агенция „Пътна инфраструктура" обяви замразяване на пътни ремонти, които се финансират със заеми по програма „Транзитни пътища".

Проектите за електрификация и модернизация на жп мрежата не само вървят мудно, но дори ще загубим средства за тях по програма ИСПА.

И т.н., и т.н. Примери много.

Защо обаче премиерът се е вторачил точно в магистралите? Те се виждат с просто око. Всеки може да отиде до магистралата, да я види, да я пипне да попътува по аутобана. Нещо трайно, с което името на Борисов ще се свързва за вечни времена оттук нататък. Така както статистиката за мачовете между „Левски" и ЦСКА отброява само резултатите. Това, че нещата можело да са различни, ама някой пропуснал да вкара, кой ти го помни. И кой ти го брои?

Премиерът обича ясните, простички и видими резултати. Не е като да броиш фалити на фирми например. По същия начин, когато бе кмет, Борисов тичаше нахъсано да прави копки и да реже ленти на станции за метрото, на ремонти по булеварди и т.н. Все видими неща. Това, че в столицата нямаше и тогава, и сега достатъчно детски градини, не бе проблем за спешно решаване. Метрото всички го виждат, липсата на места в детската градина е проблем само за част от жителите на София и някак си не е материално видим за останалите. В тази връзка с магистралите премиерът може би прави грешка, подобно на кметския си период -имаме булеварди и метро, но нямаме паркинги. В случая ще имаме магистрали, но останалите пътища окончателно може да замязат на лунни кратери заради минималните възможности за поддръжка и кърпеж. Автомагистралите сега са малко над 330 км. В края на мандата на това правителство може би ще станат 450-500 км. Останалите републикански пътища обаче са близо 19 000 км. Тях какво правим?

Средностатистическият българин пътува вероятно по няколко пъти в годината по „Тракия", но всекидневно ползва останалите пътища. Да не говорим, че сигурно десетки хиляди жители от Северна България никога няма и да видят с очите си „Тракия". Просто защото нямат път по онези места.

• 
  Всеки пети се води на минимална
  

• 
  Заплатата да е според труда
  

В периода 2011-2013 г. се предвижда да се запази размерът на минималната работна заплата от 240 лв. Това предвижда бюджетната макрорамка за следващите три години, оповестена преди месец от правителството на ГЕРБ. Причината е ясна - в условията на криза разходите за труд се свиват.

Само преди дни обаче работна група, назначена от министъра на труда, измисли следната формулировка за определяне на размера на минималната работна заплата: договаряне в коридори между 125% от линията на бедност (долен ограничител) и 60% от средната работна заплата за страната (горен ограничител). Решението е взето с гласовете на синдикатите и правителството въпреки съпротивата на работодателските организации.

Какво означава тази дефиниция? Ако се вземат стойностите за миналата година на прага на бедност (230 лв.) и

средната заплата (590 лв.), излиза, че догодина трябва да бъде определена минимална работна заплата в диапазона между 288 и 354 лв. Дори и долната граница е далеч по-висока от сегашната стойност на минималната работна заплата у нас.

Подобен механизъм за определяне на минималното възнаграждение в страната е неприемлив за бизнеса дори и в условията на икономически растеж. Минималната работна заплата трябва да е функция от ефекта на положения труд и е логично тя да нараства само ако има нарастване на производителността на труда, посочват от Българската стопанска камара.

В случая обаче излиза, че с минималната работна заплата се решават социалните проблеми в обществото. Единствена полза от подобно увеличение на минималните заплащания у нас ще имат най-неквалифицираните работници, много от които дори

нямат никакво образование. Те без никакво усилие ще получат бонус, а всички останали трудещи се ще бъдат ощетени. Защото, ако рецесията в икономиката продължи, скоро заплатите в реалния сектор няма да бъдат повишени. По-образованите, квалифицирани и с опит кадри, чиито възнаграждения са близо до нивото на минималната заплата, ще бъдат изравнени с тези свои колеги, които нямат никакво образование и никакъв опит. Подобно отношение ще демотивира почти всички, чиито възнаграждения са около средното заплащане в страната.

При такава „грижа" от страна на държавата защо му е на определена група от българското население да ходи на училище и да се опитва да получи професионална квалификация? Другият негативен ефект от неоправдано вдигане на минималната заплата са масови съкращения дори и сред квалифицираните кадри и разширяване на кръга на фалитите.

На Уолстрийт вече са открили формулата на успеха - Шанхай, Мумбай, Дубай или „Гуд бай”. У нас фирмите продължават да са стъписани от огромния и непонятен азиатски пазар

Докато у нас правителството се чуди как до 2012 г. да довърши 360-километровата магистрала София - Бургас, китайските власти планират как до 2020 - 2025 г. да изградят трансконтинентална високоскоростна жп връзка Пекин - Лондон. Влакът ще се движи с 320 км/ч, така че разстоянието от 8200 км да се изминава за 2 дни. Според някои неофициални информации има вариант линията да мине и през България. Но като нищо можем да изпуснем този влак - и в истинския, и в метафоричния смисъл.

Анализите за глобалната икономика недвусмислено сочат, че бъдещето е на Изток, накъдето през последните години се пренася световното богатство. Фирмите от Уолстрийт, които преди обикаляха света, за да убедят правителствата на развиващите се страни да разпродават активи на чуждестранни инвеститори, сега пътуват, за да се снабдят с кредит от богатите на кеш държави от Изтока. Както вече се казва на жаргона на Уолстрийт: Shanghai, Mumbai, Dubai or Good-bye. Очаква се към 2025 г. (а дори и по-скоро) Китай да бъде втората по големина световна икономика и водеща военна сила, а Индия и Русия да развият силния си потенциал за растеж. Икономиките на държавите от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) вероятно ще се изравнят с БВП на страните от Г-7 към 2040 г. - 2050 г. Всичко това не са вестникарски прогнози, а изводи от доклада на Националния съвет по разузнаване на САЩ "Глобални тенденции 2025: Промененият свят". От него става ясно, че в близките години и десетилетия светът ще гледа към Азия. "Разберете - целият свят е в Китай, а нас ни няма! По телевизиите им текат румънски реклами, в Пекин има цял руски квартал, чува се сръбска музика, разхождат се македонски бизнесмени, а ние не присъстваме там по никакъв начин", разказва Веселин Илиев от Българската стопанска камара, който наскоро е прекарал цял месец там.

Поне от 10 години насам родните политици говорят колко е хубаво да се засилят връзките с Китай, Индия, Индонезия, Тайланд, Виетнам и останалите развиващите се пазари в Югоизточна Азия. Ентусиазмът обаче бързо се изчерпва с поредната екзотична екскурзия на високопоставени особи из Азия. Затова и статистиката е безпощадна. За периода 1998 г. - 2009 г. България е привлякла нищожните 11 млн. евро китайски инвестиции, сочат данните на министерството на икономиката и енергетиката. Цифрите за Индия и страните от АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия) са още по-отчайващи: Индия - 5.5 млн. евро, Сингапур - 12.7 млн. евро, Тайланд - 0.1 млн. евро, Малайзия - 0.2 млн. евро, Индонезия - 1.1 млн. евро, Виетнам - 1 млн. евро, Филипините - 0 евро. Само с Корея и Япония ситуацията е по-добра, макар че отношенията с тези две държави са далеч от потенциала си.

България силно изостава и по отношение на търговските си връзки с региона. Българският износ за страните от АСЕАН плюс Китай, Индия, Япония и Корея е едва 4% от общия износ на страната през м. г. Като сума това прави 472 млн. евро. Вносът от региона също е само 4.6% от общия внос, т. е. 773 млн. евро, обяснява Дияна Найденова, шеф на дирекция "Външноикономическа политика" в икономическото министерство.

Не може да се отрече, че през последната година икономическото министерство засили активността си към региона. Например през октомври м. г. с огромна бизнес делегация от над 100 фирми у нас пристигна Си Дзипин, зам.-председател на Китайската народна република (КНР). Подписаха се 6 договора между български и китайски фирми за 850 млн. долара, като основният от тях беше контрактът за купуване на електролитна мед от България за рекордните 800 млн. долара. Хубаво беше също, че България все пак успя да участва на "ЕКСПО Шанхай 2010" въпреки поредната доза скандали за пари. Пробив беше и подписаният при юнското посещение на Трайчо Трайков в Китай меморандум за изграждане на българо-китайска индустриална зона до София, край Божурище, където ще оперират предимно китайски компании. Кабинетът се хвали и с контракт, чрез който българска компания ще изнесе в Китай технология за леене под налягане на джанти и други части за автомобили.

Завърнал се от Шанхай, Трайков обяви, че сред основните цели в икономическата му стратегия е България да се превърне във "входна врата в ЕС"за търговските потоци от Азия и най-вече от Китай. Лошото е, че почти няма страна от ЕС, която да не иска същото. Унгария например има доста голяма преднина в това отношение. Истината е, че пред икономическото партньорство на България с Азия стоят много проблеми. Първо, България е сравнително непозната в Китай, а и родният бизнес не може да преодолее трудностите от разликата в мащабите. "Европа вече си е дала сметка за това, че Китай е необятен пазар и предлага невероятни възможности. Там вече има регистрирани представителства и филиали на над 2500 италиански фирми, 5000 германски фирми и т. н., което им дава възможност да участват в местния тръжен процес, да печелят проекти. Много от тях имат успех, който буди благородна завист", разказва зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата Георги Стоев. През м. г. например малка френска дизайнерска компания с 4-ма души персонал спечелила търг за архитектурен проект на стойност 15 млн. евро. "За съжаление България за момента изпуска този шанс", твърди Стоев.

Китай усилено работи за обновяване на инфраструктурата си, което е добра възможност за българския строителен бизнес, твърди експертът. Стоев разказва, че м. г. БТПП разпратила покана до всичките си членове да участват в грандиозен инфраструктурен проект на 80 км от Пекин за строителство и проектиране на пътища, мостове, пречиствателни станции, жилищни сгради и др. Идеята била българското участие да бъде в областта на техническия надзор и консултантските услуги. Проектът е възлизал на умопомрачителните 8 млрд. долара, т. е. колкото половината държавен бюджет на България. В крайна сметка нито една родна фирма не намерила сили да се яви на търга. "Може би страхът на нашите компании е, че като се отиде на място, ще има необходимост от допълнителна помощ, изясняване на законите, техническите детайли, което им е сложно. А може би българските фирми все още се чувстват слаби и не са готови за този огромен пазар. Другото може би е липса на информация", коментира Стоев.

"Как да сме конкурентни на китайците и как ще ни пуснат да строим там, при положение че за изграждането на магистрала в Полша неотдавна те предложиха двойно по-ниска цена в сравнение с европейските фирми. Те просто работят много по-евтино", коментира шефът на Камарата на строителите в България Светослав Глосов. Румен Йовчев от Браншова камара "Пътища" твърди, че българските фирми са твърде малки, а и неподготвени за китайските мащаби и изисквания. "Преди време ми предложиха да изпратя български инженери за консултантски услуги в Китай. Оказа се обаче, че китайците имат невероятно високи изисквания към работната ръка - поне 20 години опит на международни обекти, дори за ниските позиции. При това положение българските инженери са изключително неконкурентоспособни", разказва Йовчев.

Веселин Илиев от БСК пък смята, че е крайно време бизнесът и политиците у нас да започнат да изучават китайската култура и начин на правене на бизнес. "У нас трябва да стане ясно, че много от големите китайски фирми са държавни и са свикнали да работят с държавата. Те очакват подкрепа от правителството, а ние сякаш не разбираме това", твърди Илиев. Според него именно липсата на държавен ангажимент е провалила голяма инвестиция в производството на климатици у нас преди 4-5 години.

Изводът е, че правителството и бизнесът имат още много работа, ако искат да подобрят икономическите връзки на България с Азия. Идеята на Трайчо Трайков страната да се превърне в логистичен център за азиатското карго за ЕС не е никак лоша. Оказва се, че България има добри шансове за пробив в транспорта по въздух и по-малки - по море, макар въздушното карго да излиза по-скъпо. Проблемът обаче е, че идеята изисква доста инвестиции в инфраструктурата на пристанищата и летищата у нас. От ситуацията има изход само защото самите азиатци проявяват интерес към концесиониране на подобни обекти в България. Но те проявяват такъв интерес и към Гърция. Неотдавна се разбра, че за да привлече големи инвестиции от Азия, южната ни съседка е готова да допусне китайския бизнес до стратегически отрасли на икономиката си като транспорт и туризъм. Между Атина и Пекин се обсъждат сериозни проекти за пристанищата в Пирея, Солун и Волос, за жп линии, корабостроителници и др. Китайската компания COSCO реши да установи средиземноморската си база на пристанището в Пирея, което взе на концесия за 35 г.

Другата хубава идея е да се стимулират смесените индустриални зони. Въпреки че за това се говори от години и че в края на мандата си тройната коалиция дори създаде специална държавна компания за целта, България все още няма истински индустриален парк. Бъдещата българо-китайска зона край Божурище и българо-корейска в Перник могат да са първите стъпки в тази посока.

Едва ли за някого е тайна, че за да не се превърне в обикновена търговска борса на Азия, България трябва да привлича производства. Стимулите за инвестиране у нас не са малко - ниски данъци, приемлива цена на работната ръка, евтина и дори безплатна земя за приоритетни инвеститори, безплатно прокарване на инфраструктура до производствените бази. Новата идея на Трайков - да се раздават и пари кеш, съответно до 10% от стойността на вложението за преработващата промишленост и до 50% за иновации и научни изследвания, прави инвестициите у нас още по-апетитни. Големият проблем обаче е, че няма контрол върху стимулите, поради което хиляди декари земя и милиони левове ще продължават да отиват в джобовете на приближени до властта фирми, а не за истински инвестиции в икономиката, независимо откъде идват.

Що се отнася до търговията с Китай, България, без да иска, е попаднала в неочаквано добра позиция преди няколко години. Тогава Пекин пое курс към туширане на неравновесията в търговията с някои европейски страни, така че да не се получават огромни отрицателни баланси в търговския обмен между тях. Причината за новата политика не е само стремежът на Китай по-бързо да бъде признат за "пазарна икономика" от Световната търговска организация, но и желанието да засили вътрешното си потребление и да отговори на бунтовете срещу социалните различия в страната.

България просто става една от страните от специален списък, който е сред официалните приоритети на Китайската народна република. Това означава, че Китай е готов да купува от България. Затова от около 2 години насам България е включена в програма за износ на потребителски стоки за Китай, а от 1 година - и за храни и напитки. Новата политика веднага е дала резултат - българският износ за Китай се е увеличил с 238% през м. г. в сравнение с предходната. Според Георги Стоев скокът е само в секторите суровини и материали и за да има по-добър ефект, трябва да се включат още сектори. "Но за това е необходимо постоянство и информация", казва зам.-шефът на БТПП.

За да се прави бизнес с Китай, Тайланд или Виетнам, е важно да се опознаят културата и начинът на работа на хората в тази част от Азия. Затова помагат инициативи на ЕС като например Understanding China. Тя дава възможност на европейските фирми да научат правилата на бизнеса в Китай.

***

1. Китай

- завод за асемблиране на телевизори във Велико Търново - SVA Group

- завод за автомобили край Ловеч - "Литекс Моторс" и Great Wall Motor Company Ltd.

- телекомуникации - ZTE и Huawei

- изграждане на сероочистващите инсталации на 5-и и 6-и блок на ТЕЦ "Марица Изток 2" - италианската компания "Идреко" и китайската "Инсигма"

2. Индия

- аутсорсинг център в София на ИТ компанията Sutherland Global Services

- завод за лекарства и хранителни добавки "Биомеда" в Пловдив, 61% от който бяха придобити от индийската фармацевтична компания Elder Pharmaceuticals

- производство на плодове и зеленчуци с експортна насоченост към ЕС - Nawdhari Seeds Pvt., Пловдив

- изграждане на вятърни мощности - "джойнт-венчър" между дъщерни компании на конгломератите от Германия и Индия Volkswind GmbH и Suzlon

3. Япония

- завод за производство на електрооборудване за автомобили край Ямбол "Ядзаки корпорейшън"

- ветроенергиен парк "Калиакра" - Mitsubishi Heavy Industries Ltd

- болница и банка "Токуда"

- завод за автомобилно оборудване в Мездра и Карнобат - корпорация "Сумитомо"

- търговия с автомобили "Ниссан"

- производство на електроника - Euro Tech

- проекти, финансирани от Японската банка за международно сътрудничество - рехабилитация на ТЕЦ "Марица Изток 2", разширяване на пристанище Бургас, удължаване на софийското метро и др.

4. Корея

- завод за силиконови трансформатори "Елпром трафо" в София - Hyundai Heavy Industries

- най-големият дистрибуторски продажбено-сервизен комплекс на "Хюндай" в ЕС

- изграждане на индустриална зона Перник - "Чойс" ЕООД

Икономиката на България отчита спад от 1.5% за второто тримесечие на 2010 година спрямо същия период на миналата година. Това показват експресните данни на Националния статистически институт. За първото тримесечие спадът при експресните данни беше 4%, като в последствие бе ревизиран до по-малък от 3.6%. За цялата 2009 година спадът на икономиката бе 5%. Прогнозите на анализаторите бяха за спад между 1 и 2%. Надеждите на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков бяха за 0% ръст. Общо за полугодието e налице спад от 2.5 на сто на годишна база. Според прогнозата на българското правителство, тази година БВП ще отбележи минимален ръст от 1%.

В номинално изражение БВП достига до 16 379 млн. лв. в текущи цени. Спадът на БВП през второто тримесечие на 2010 година се дължи основно на намаление на добавената стойност в сектора на услугите, която е с 1.7% по-малко в сравнение с второто тримесечие на 2009 година. В сравнение със същия период на миналата година реалният спад на добавената стойност в индустриалния сектор е 0.3%, докато в аграрния сектор брутната добавена стойност реално се увеличава с 1.6%.

Добавената стойност, реализирана от аграрния сектор, определя 5.5% от общата добавена стойност в икономиката. Относителният дял на индустриалния сектор е 32.2%, а секторът на услугите заема най-голяма част от общата добавена стойност - 62.3%. За първото тримесечие експресните данни на статистиката показаха, че реалният спад на добавената стойност в сектора на услугите е 2.2%, докато на индустриалния сектор брутната добавена стойност намалява реално с 1.3%.

Още преди дни в свой доклад от Българската стопанска камара констатираха, че са налице първите трайни признаци, че икономиката ни излиза от кризата. Според работодателската организация нарастването на износа от края на 2009 г. и, особено за първите пет месеца на 2010 г. на годишна база с 12.3%, както и първото намаляване на нивото на безработица на месечна база през март и запазване на тенденцията през юни, дават надежди на местните предприятия да започнат подготовка за увеличение на своето производство. През юни е отчетено увеличение на промишленото производство с 11.5 на сто в сравнение с предходния месец, съобщи по предварителни данни НСИ.

Признаците за излизане на страната ни от икономическата рецесия са окуражителни, но все още доста плахи.

Това коментира в ефира на БНР председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев.

"Първите, може би положителни сигнали, са свързани с индустриалния сектор, т.е. там, където най-малко държавата се намесва. Но не трябва да забравяме, че българската индустрия е само 32,5% от БВП. Това са много плахи сигнали, особено предвид тежката структура на българската икономика", каза Данев.

В предаването "Неделя 150" Божидар Данев обобщи предлаганите от стопанската камара мерки за ускоряване на икономическото развитие: "Предлагаме преди всичко да насочим усилията си към информационните технологии, към част от малката химия, фармацията и преди всичко към такива отрасли и браншове, в които България вече има сериозен дял, каквато е например комбинацията електроника и оптика".

Това коментира в ефира на БНР председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев.

"Първите, може би положителни сигнали, са свързани с индустриалния сектор, т.е. там, където най-малко държавата се намесва. Но не трябва да забравяме, че българската индустрия е само 32,5% от БВП. Това са много плахи сигнали, особено предвид тежката структура на българската икономика", каза Данев.

В предаването "Неделя 150" Божидар Данев обобщи предлаганите от стопанската камара мерки за ускоряване на икономическото развитие: "Предлагаме преди всичко да насочим усилията си към информационните технологии, към част от малката химия, фармацията и преди всичко към такива отрасли и браншове, в които България вече има сериозен дял, каквато е например комбинацията електроника и оптика".

България вероятно ще е последната страна - членка на ЕС, която ще излезе от рецесията. Това съобщиха вчера председателят на БСК Божидар Данев и шефката на НСИ Мариана Коцева. Отчетеното миналата седмица от статистиката забавяне на спада на БВП до минус 1.5% за последното тримесечие все още не означава излизане от рецесията - необходимо е поне едно тримесечие да има ръст на икономиката.

"Спадът на БВП се забави до 1.5%. За сравнение, първото тримесечие спадът беше -3.6%, а последното на миналата година - -5.8%", припомни Коцева. Според нея не е невъзможно до края на годината - примерно през последното тримесечие, българската икономиката да има макар и минимален ръст. Като се изключат Гърция и Латвия, чиито икономики също бележат спад, всички останали страни членки имат ръст на икономиката си. Коцева припомни, че България изпадна 6 месеца след останалите страни от ЕС в рецесия и според нея би било логично възстановяването също да дойде 6 месеца по-късно. Тя припомни, че първите сигнали за това вече са се появили - има ръст на износа и на промишленото производство.

"За отбелязване е, че признаци за излизане от кризата има само там, където намесата на държавата е най-малка - в Aиндустриалното производство и в износа", каза по "Неделя 150" шефът на БСК Божидар Данев. Той също смята, че преодоляването на кризата ще се случи в България най-късно в сравнение с останалите европейски страни. Фактът, че в Германия последното тримесечие има 3.7% ръст на БВП според Данев ще помогне на страната ни също да преодолее рецесията, защото икономиката ни е много тясно свързана с германската. Но и той смята, че това ще стане много бавно.

СРАВНЕНИЕ

Страната ни е с трети най-лош резултат за брутния вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие на 2010 г. в сравнение с година по-рано. Нашата икономика има 1.5% спад, Гърция е на минус с 3.5%, а най-зле е Латвия с 3.9 % срив. Шампионът на ЕС за втората четвърт на годината е Словакия с цели 4.9% ръст на годишна база. Следват Германия, Швеция и Естония с 3.7, 3.6 и 3.5%. От класацията на Евростат поради забавено предаване на данните отсъстват осем от 27-те членки на ЕС. Между тях са Румъния, Словения, Полша, Ирландия, Дания.