Present cndition and development needs for training facilities of maritime education and training institutions

1.1 Преглед на новите технологии

Според една популярна класификация на новите технологии в корабоплаването те се разделят в зависимост от мястото, където преобладаващо се разполагат основните им технологични елементи. Най-общо това са две групи:

2. 
   Технологии, прилагани на сушата, т.е. използвани в пристанищата и техните акватории.
   

Първата група основни технологии се включват в концепцията за интегрирано корабно управление (Integrated Ship Control), което означава технологии отнасящи се до корабните пултове и системи за управление (Ship Operation Centre and Systems) като тези свързани с планирането и провеждането на рейса и технологии за контрол, диагностика и мониторинг (планова подръжка на кораба, навигационни пособия, управление на пропулсивната уредба, авариййно управление, диагностични и алармени системи, товарни операции и документиране на процесите). Всички те (изброени са детайлно по-долу) са приложими на борда на корабите и са свързани пряко със съвременната им експлоатация:

1. Интегририрано управление на кораба, вкл. безвахтено машинно отделение (Integrated Ship Control)

1.1 Корабен пулт за управление (Ship Operation Centre)

1.1.1 Интегрирани пултове и системи на мостика (Navigation Control Console - NCC)
1.2 Системи за контрол и диагностика

1.2.1 Планиране (Voyage planning)

1.2.2 Контрол (Track planning, Automatic Track Control System)

1.2.3 Mониторинг

1.2.3.1 Система за планова поддръжка на кораба (PMS-Planned Maintenance System) и отчитане на резервните части

1.2.3.2 Средства за корабоводене и определяне позицията на кораба и комуникациионни системи:

1.2.3.2.1 Сензори

1.2.3.2.2 ARPA (S-BAND and X-BAND)

1.2.3.2.3 Радар

1.2.3.2.4 Средства за чертане на радарни изображения

1.2.3.2.5 Индикатори за скорост и разстояние

1.2.3.2.6 Автопилот

1.2.3.2.7 AIS

1.2.3.2.8 VDR (Voyage Data Recorder)

1.2.3.2.9 ECDIS

1.2.3.2.10 GPS

1.2.3.2.11 DGPS

1.2.3.2.12 Inmarsat

1.2.3.2.13 GMDSS (технология приложима основно на брега)

1.2.3.2.14 Locstar

1.2.3.2.15 Tранспондери

1.2.3.2.16 Sat-Nav приемници

1.2.3.2.17 Жирокомпас

1.2.3.2.18 Ехолот

1.2.3.2.19 Пособия за метеорологични наблюдения и прогнози

1.2.3.2.20 Doppler лаг

1.2.3.2.21 Рулеви системи
1.2.3.3 Системи за управление в машинно отделение

1.2.3.3.1 Системи за дистанционно автоматично управление на ГД

1.2.3.3.1 Системи за отчитане нивото на танковете

1.2.3.3.2 Уреди за контрол на горивната апаратура

1.2.3.3.3 Контрол на критичните състояния на пропулсивната уредба

1.2.3.3.4 Индикатори за положението на руля

1.2.3.3.5 Температурни датчици

1.2.3.3.6 Датчици за налягане

1.2.3.4.1 GMDSS, AIS и VDR

1.2.3.4.2 Системи за предотвратяване на сблъсквания

1.2.3.4.3 Системи за откриване на пожари

1.2.3.4.5 Общокорабни алармено-известителни системи

1.2.3.5.1 Експертни системи за диагностика и откриване на повреди

1.2.3.6.1 Датчици (пожарни, за хладилни камери, температурни, за влажност и пр.)

1.2.3.6.2 Контрол на стоките и товарите
2. Втората група технологии в корабоплаването, които се прилагат базирани преобладаващо на брега (повечето включват и елементи, базирани на борда на корабите) са:

1. 
   VTIMS;
   
2. 
   GPS;
   
3. 
   ECDIS;
   
4. 
   GMDSS;
   

В съответствие с друга класификация се отчитат пет основни категории нови технологии в корабоплаването, които се отнасят към: конструкцията на кораба, товара, машините и съоръженията, средствата за корабоводене, и към комуникациите и административно-ръководните системи. Всяка от тези категории се характеризира с широкомащабни иновации и технологично обновление. Няма да се спираме на тяхното описание тук, тъй като настоящия доклад има друга насока, но ще отбележим само, че най-голям ръст според заключителния доклад на програмата на ЕС -THALASSES (New technologies in maritime transport interacting with the human element assessment of impacts) се отчита при внедряването на новите технологии в последните две категории –средствата за корабоводене и комуникационно административните системи.

Съвременните обучаващи технологии, които намират приложение в МЕТ институциите, са от много голямо значение за това обучаваните да бъдат добре подготвени за придобиване необходимите знания и умения за експлоатация новите технологични решения на борда на корабите. Това са:

-Симулаторни системи GMDSS, ARPA/Radar, Navigation, Engine room;

-Компютърни системи за обучение - network PCs, Internet, CD ROM;

-Учебни работилници и лабаратории – по автоматизация, корабни системи, товарни операции и др.

Голямо приложение намират и аудио-визуалните средства, но те са по-скоро с помощен характер.

За да се постигне добро проследяване и обучение в прилагането на новите технологични решения е необходимо корабните офицери да преминават периодична допълнителна подготовка на период не по-малък от 2-3 години.

Доскоро, за обучение на базовите професионални умения в МЕТ институциите се използваха специално оборудвани учебни работилници, където механиците се обучаваха примерно да заваряват, а палубните офицери да сплитат въжета. В по-съвременната форма на учебни лабаратории и кабинети, механиците се обучават да работят, поддържат и ремонтират корабни двигатели, а навигаторите да използват радионавигационни средства и друго електронно навигационно оборудване. В последните години в МЕТ институциите на по-напредналите морски страни обучението на квалифицираните моряци в учебни работилници и лабаратории започва да намалява. От една част от придобиваните там умения те повече не изпитват необходимост, защото тези дейности вече се извършват от брегови специалисти или пък поради обстоятелството, че въпросния вид учебно оборудване вече е излязло от употреба. Ако пък вида на оборудването все още намира приложение, то се произвежда user-friendly и не се нуждае от специална поддръжка и сериозно обучение за онези, които го експлоатират. Една част от този вид учебно-технически средства обаче ще намира приложение и в бъдеще, особено тези, които са включени в обучението по въпросите на безопасността – противопожарни и полигоните за използване на спасителните средства. Ще има потребност и занапред от лабаратории по автоматизация на корабните системи, както и от компютърно-базирани езикови лабаратории за обучение по английски език.

Като цяло налице е нарастваща необходимост от компютърно оборудвани лабаратории за използване на приложен софтуер за обучение както на механиците, така и на навигаторите. Трябва да се разработи на по-високо ниво и съответен CAL (computer-assisted learning ) софтуер за обучение по придобиването на практически навици на бъдещите морски специалисти.

Това нарастващо използване на компютри и приложен софтуер обаче не съответства на развитието на “компютърната педагогика”. Повечето морски преподаватели и инструктори в МЕТ институциите се обучават за използване на обучаващите компютърни системи, докато преподават учебния материал и нямат съответната подготовка за педагогически правилното използване на тези средства. По същите причини, тези средства не намират достатъчно приложение и за оценка на компетентността. Накратко има сериозна празнота в използването на компютърно-базираните учебни средства и тя е налице както по отношение на това “как” да се преподава, така и по отношение на това “какво” да се преподава. Втората страна –“какво да се преподава” се затруднява в развитието си и от факта, че морската индустрия няма ясна позиция какви нужди от обучение на заетите в нея специалисти има. Тук трябва да се отбележи необходимостта от сътрудничество между МЕТ институциите и индустрията за определяне общите цели и задачи на морското образование и обучение.

В повечето напреднали морски страни се отбелязва многократно увеличение на броя на инсталираните симулатори за обучение. Значителен практически опит в тяхното използване е натрупан в повечето МЕТ институции, които са добре оборудвани с такива средства. Въпреки това и тук е налице липсата на добре разработена “симулаторна педагогика”. Морският опит, който един добре подготвен преподавател/инструктор предава на обучаваните посредством използването на симулатор е най-малко половината от стойността на постигнатия учебен резултат и придобива все по-голямо значение. Въпреки, че разработването на стандартни симулиращи сценарии бързо прогресира (заключителен доклад на програмата на ЕС – MASSTER), то все още не е достатъчно ясно кои симулаторни упражнения са най-ефективните. Същото е състоянието и проблемите при използването на симулаторите за оценка на компетентността на морските специалисти. Не са определени и възможностите за прилагане на симулаторното обучение като алтернатива на обучението на борда на корабите или опита в това отношение все още не е систематизиран. По-нататъшното изследване на приложението на симулаторите за обучение, включва и обръщането на все по-голямо внимание на човешкия фактор (Bridge/Engine Resource/Team Management) и причините, които водят до фатални човешки грешки.

Може да се очаква, че модерните ІТ средства в бъдеще ще се използват за предлагането на дистанционно обучение и за използването на съвременен приложен софтуер за обучение на борда на корабите. МЕТ инститциите трябва да се включат в разработването на програми за дистанционно обучение. Връзката и взаимодействието с морската индустрия е необходима за определянето на приоритетните дисциплини, които ще се предлагат във формат за дистанционно обучение. Привличането на експерти в тази подготовка също е необходимо за да се намерят пътищата за най-ефективно представяне и доставяне на материалите и използването на нужните технически възможности. Използването на Интернет също е в категорията на осигуряването на съвременните технологии в обучението на моряците.

Друго следствие от прилагането на бързо напредващата ІТ е подготовката на обучаваните за “електронния век” чрез подобряване на техните компютърни умения и по-скоро за изучаване използването на информацията, предхождаща и съпътстваща процесите, отколкото нейното получаване.

В резюме, отчита се необходимостта от една обща схема, по която да се постигне прилагане на новите технологии в МЕТ. Внедряването на новите технологии е свързано и с намаляването на числеността на екипажите. Естетствено, едно такова количествено въздействие означава също и качествено изменение в знанията и уменията на моряците. Проблеми има и в съответствието на прилаганите нови технологии на борда на корабите с “новите” образователни и квалификационни изисквания към морския персонал, насочени към подобряване икономическата и техническа ефективност на морския транспорт без да се допускат компромиси, като например с безопасността и опазването на морската среда.

Следната схема обобщава и дава преценка за МЕТ по отношение развитието и прилагането на новите технологии.

Нови технологии

MET

Обозначаване и приложно поле

Мерки за въздействие

Как да се преподава?

Свидетелства за правоспособност

Задължителни опреснителни курсове

Трябва да се отбележи, че новите образователни и квалфикационни изисквания ще трябва не само ясно да се очертаят, но и тяхното практическо приложение трябва ефективно да се въведе в МЕТ институциите. Главният проблем тук е слабата връзка между програмите, насочени към придобиването на теоритични познания и осигуряването на практически умения и опит.

Необходимите действия за прилагане новите технологии в MET се характеризират основно в две групи:

• 
  Организационни;
  
• 
  Oперативни.
  

Втората група основно се отнася до това как MET системата реално работи, т.е. до методиката на преподаване. Конкретно, тази втора група е свързана с две основни направления:

• 
  Как да се преподава
  
• 
  Какво да се преподава.
  

Развитието на новите технологии ще почертае още веднъж необходимостта от въвеждането на норми за качество, които ще се прилагат в МЕТ. Важни организационни стъпки са и определянето на входното ниво в МЕТ институциите, оптималното отношение обучавани/преподавател и особено изискванията към преподавателите (оптимално е условието за академична кариера, съчета с пратически опит на море и свидетелство за морска правоспособност на управленско ниво)

Голямо внимание при прилагането на новите технологии в МЕТ трябва да се отдели на образователните дисциплини, отнасящи се до психологическата подготовка, мотивация и мироглед, лидерство и пр., както и до квалификационното обучение за постигане на психологическа и умствена устойчивост.

Дисциплините, които трябва да се реформират основно са: Автоматизация; Компютърна и ІТ подготовка; Електроника; Физика; Английски език.

Като дисциплини, които трябва да се обновят и допълнят в учебните програми, за да се справим с прилагането на новите технологии на борда, могат да се отбележат:

• 
  Управление на аварийни процедури (планиране,обучение,преглед);
  
• 
  Безобасност на борда на кораба;
  
• 
  Moдули CD ROM;
  
• 
  Противопожарна подготовка;
  
• 
  Система за управление на повреди и неизправности
  

По-долу е предложена обща схема за оценка необходимостта от промени в МЕТ, предизивкани от прилагането на новите технологии на борда на корабите и бъдещите потребности от обучение

З

Н

Н

И

подготовка

в клас





Мултимедийно представяне (компютърни и аудио-визуални средства)

Пример:

• 
  безопасност
  
• 
  аварийни действия
  
• 
  Електронни навигационни системи
  
• 
  ECDIS
  

У

М

Н

И

Практическо обучение

(1) Английски, математика, физика и механика, електроника, химия и изчислителна техника

(2) Психология, логика, социология

(3) Действия на мостика: контрол и мониторинг на системите, корабоводене, автоматизация; интегрирани системи на мостика; управление на аварийни процедури, безопасност; GMDSS, сателитни връзки, пилотаж, пристанищна организация и икономика, пристанищни технологии, логистика, корабни товарни операции и др.

Ясно е напълно, че технологичното развитие на борда на корабите не позволява на персонала, ангажиран да работи на тях да се образова и квалифицира “ от самосебе си” без наличието на подходящ път за допълнително обучение, въведено и реализирано посредством МЕТ институциите.

STCW 95 също предлага възможността и насърчава страните при обучението и оценката на компетентността на моряците да се използват симулатори. За две от включените в Конвенцията норми за компетентност ( работа с радар и ARPA за поддържане на безопасно корабоводене) задължително се изисква използването на одобрени ( от Администрацията на съответната страна) симулатори за обучение и оценка.

Когато симулаторите се използват като средство за оценка съответствието на други норми за компетентност (различни от радар и АРПА), то също задължително изискване е да се използват одобрени симулатори (STCW 95 Пр.І-12). Най-общо симулаторите, които се използват за задължително обучение, трябва да отговарят на следните изисквания:

-да са подходящи за избраните учебни цели и задачи.

-да имат възможности за симулиране на експлоатационните характеристики на корабното оборудване по отношение ниво на физически реализъм за съответната учебна цел и да включват възможностите, ограниченията и възможните грешки на това оборудване.

-да постигат контролирани работни характеристики, необходими за възпроизвеждане на различни условия на работа, вкл. аварийни ситуации, опасности и неприсъщи условия според учебните задачи.

-да осигуряват връзката, чрез която обучаваният може да въздейства на оборудването и симулираните условия на работа.

-да позволяват на инструктора да контролира, наблюдава и документира провежданите упражнения със симулатора, с цел постигане на ефективния им разбор с обучаваните.

Подобни са и изискванията, които Кодекса STCW поставя към симулаторите, използвани за оценка на компетентността.

За да бъдат систематизирани и ефективно прилагани горепосочените изисквания, норвежката класификационна организация DNV е разработила стандарт за симулаторни системи. Друга негова цел е постигането на единни норми за качество в тази област. Този стандарт определя изискванията за изпълението на морските симулатори и неговата задача е да потвърди, че симулациите осигурени от кой да е от тях, съдържат съответното ниво на физически и поведенски реализъм в съответствие с поставените предмети и цели на обучението и оценката на моряците. Техническите характеристики и описания в този стандарт са избегнати, доколкото е възможно, като ударението се поставя на това, какво обучаваните виждат и усещат при работа със симулатора, а не какви физически процеси текат зад панелите. Главното е обучаващата институция да може да покаже, че някои предварително определени задачи могат да бъдат изпълнени при обучението и оценката с използване на съответния симулатор. Според стандарта, морските симулатори се разделят в 4 функционални области на приложение:

-за работа на мостика (Bridge Operation)

-за работа в машинно отделение (Machinery Operation)

-корабни радиосвръзки (Radio Communication)

-корабни товарни операции (Cargo Handling)

Подобна класификация е въведена и за симулаторите на машинно отделение и за корабни товарни операции.

Какви са изискванията на националните норми в тази област? За съжаление те се споменават съвсем общо и твърде бегло в действащата Наредба 6 за компетентността на морските лица в РБългария. По-конкретно изискванията към материално-техническото осигуряване на провежданите одобрени курсове се посочва в учебните им програми. Липсата на единни национални изисквания в тази област , съобразени с тези, посочени в Конвенцията STCW и актуалните моделни курсове на ІМО е довела до сериозни отклонения в качеството на провежданите одобрени подготовки в голяма част от нашите МЕТ институции. Друго следствие от липсата на национални изисквания по отношение учебно-материалното осигуряване е, че у нас не се насърчава използването на симулаторите за обучение и оценка на компетентността. Така една задължителна морска подготовка/курс завършва с едно и също свидетелство за компетентност, независимо дали се използват скъпоструващи симулатори в обучението или не се използват.
3. Състояние на учебно-материалната база във висшите и средни учебни заведения и квалификационните центрове – съответствие с изискванията.

Учебно-материалната база(УМБ) за обучение и квалификация на морските специалисти в съответствие с STCW78/95 в Р България е основно разположена във ВВМУ “Н.Й.Вапцаров”- Варна, ТУ – Варна, БМКЦ-АД – Варна, ВМГ “Св. Николай Чудотворец” – Варна и ССУМОР – Бургас.Исторически нейното създаване е започнало още с учредяването на съответното учебно заведение, но най-интензивно развитие е получила в периода 1965-75 година с оглед да отговори преди всичко на нарасналите нужди на българския военен и граждански флот. Разбира се непрекъснато обновяване и развитие има и след тази дата. Източници на финансиране на нейното развитие са бюджета, пряко дарение от корабоплавателни фирми ( основно Параходство БМФ и СО “ Океански риболов” ) и частично с вътрешни ресурси.

Съществуващата УМБ за целите на този преглед на състоянието й условно ще да бъде разделена както следва:

• 
  учебно-битова ( сграден фонд, учебни помещения и зали, маси, чинове, столове, черни и бели дъски, санитарна част и др.);
  
• 
  учебно-демонстрационна (диапроектори, шрайбпроектори, видеоплейери, видеофилми, мултимедийни проектори, действуващи образци и макети, демонстрационни табла и др.);
  
• 
  учебно-тренировъчна( действуващи модели и реални образци, тренировъчни полигони, симулатори и тренажори, учебно-тренировъчни лагери, учебни кораби, катери, лодки и др.);
  
• 
  учебно-информационна( учебна литература и учебни пособия, морска изчислително-справочна литература и др.).
  

• 
  УМБ, осигуряваща общообразователната подготовка на морските специалисти;
  
• 
  УМБ, осигуряваща общо инженерна и общо техническа подготовка на морските специалисти;
  
• 
  УМБ, осигуряваща специфичната морска подготовка на морските специалисти, наричана по нататък СМУМБ. Именно към нейното състояние и нуждите за нейното развитие и усъвършенствуване е насочено по нататъшното изложение.
  

• 
  закупуване на нови образци на различна корабна техника;
  
• 
  закупуване на нови тренажори, симулатори и лабораторни постановки;
  
• 
  монтиране на образци на различна корабна техника от снето от кораби ( предимно бракувани) обзавеждане;
  
• 
  създаване със собствени средства на макети, полигони и симулатори;
  
• 
  закупуване на специализирана морска учебна и изчислително-справочна литература;
  
• 
  ползване на собствени и наети учебни кораби, катери, лодки и полигони и симулатори.
  

С цел оценка на състоянието на специализираната морска УМБ и нейната адекватност на съвременните изисквания, най-удачно е тя да се разглежда по хронология и в съответствие със Приложението на Конвенция STCW 78*95.

Най-мощна и многофункционална специализирана морска УМБ е създадена във ВВМУ “Н.Й.Вапцаров”. Тя е изграждана в течение на много години и е насочена основно към основният предмет на дейност – обучение на ниво “магистър” на вахтени палубни офицери. Най-силно развитие тя получава в периода 1975-90 година и частично се развива до 2001 год. Широк е обхватът на тази база: различни морски и мореходни измервателни прибори , основно бивше съветско и полско производство,действуващи реални образци на технически средства за корабоводене, основно бивше съветско производство( с изключение на 2 жирокомпаса и 3 приемоиндикатора на РНС), действащи и статични макети на кораби, корабни устройства и други мореходни прибори,тренажори и симулатори ( включително и планетарий), създадени в период от преди 15-20 год. с изключение на комплексния тренажор по управление на кораба, създаден през 2001 год.,навигационни карти и книги и специализирана морска учебна литература – значителен брой, основно датирани в периода 1985-95,собствен учебен кораб – УБК 421(тип пътнически) и ползва УВК “Калиакра” – 247БТ (тип пътнически ветроход),гребно-ветроходни лодки и моторен катер.

Тази мощна специализирана морска УМБ в голяма степен е адекватна на изискванията на Конвенция STCW 78*95( с някои изключения като ECDIS, съвременни образци компаси, автопилоти и лагове и GPS, недостатъчна специализирана литература по морски конвенции и др.) за подготовка на палубни вахтени офицери . В значителна част тази УМБ е остаряла и амортизирана и едностранно ориентирана.

В ТУ-Варна, специализираната морска УМБ за подготовка на щурмани се изгражда след 1992 год.. Тя се състои от : различни морски и мореходни измервателни прибори – ограничен брой от различни производители, действуващи реални образци на технически средства за корабоводене – 4 бр. – съветско( 1975 г.) и японско производство(1999 г.),тренажори и симулатори – компютърна анимация – 2 бр.- доставка 1999 год.,навигационни карти и книги и специализирана морска учебна литература – ограничен брой, основно датирани в периода 1995-99. В значителната си част тази УМБ също не е на високо съвременно ниво.

В БМКЦ – АД – Варна, е създадена специализирана морска УМБ, ориентирана към следдипломната квалификация на палубните офицери. Основно тя се състои от симулатор на корабен мостик, вкл. ARPA/Radar и компютърна лабаратория, изградени след 1990 год. Ползва се симулаторът по управление на кораба във ВВМУ, изграден през 2001 год.,навигационни карти и книги и специализирана морска учебна литература – значителен брой предимно на английски език и оригинална информация на IMO, основно датирани в периода 1992-2002 год.БМКЦ-АД-Варна разполага с добра специализирана морска УМБ, която в голяма степен е адекватна на изискванията на Конвенция STCW 78*95( с някои изключения например като пълен тренажор за ECDIS) за подготовка на палубни офицери от управленческо ниво. част от тази УМБ се нуждае от актуализация.

В ПГКК “Св. Николай Чудотворец” – Варна и ССУМОР – Бургас е създадена СМУМБ с оглед да обслужва обучението на висококвалифицирани морски специалисти със средно образование. Основната й конфигурация е : различни морски и мореходни измервателни прибори, основно бивше съветско производство, доставяни от преди повече от 20 год., действуващи реални образци на технически средства за корабоводене, основно бивше съветско производство, доставени от преди повече от 20 години, някои дори с историческа стойност, действащи и статични макети на кораби, корабни устройства и други мореходни прибори, създадени в период от преди 15-25 год., симулатори ( с ограничени възможности ) – създадени в период от преди 5-15 год.,навигационни карти и книги и специализирана морска учебна литература, ограничен брой, предимно на български и руски език, основно датирани в периода 1975-95. В сегашният си вид тази УМБ може да удовлетвори подготовката ( с незначителни изключения) на изпълнителски палубен състав по Правило ІІ/4( с компромисно допускане най-много до правило ІІ/3 в опцията крайбрежно плаване) на Конвенция STCW 78*95.

Във ВВМУ “Н.Й.Вапцаров” е създадена мощна СМУМБ, получила най-интензивно развитие в периода 1975-90 год. Основната и конфигурация е изградена от действуващи и статични модели и образци на КСУ, основно руско, полско и немско производство,макети и модели на различни спомагателни корабни машини и механизми, стендове и лабораторни постановки по КСУ, симулатори, полигони, експериментални и изследователски лаборатории,специализирана морска техническа учебна литература и техническа документация, значителен брой, предимно на български и руски език, собствен учебен кораб – УБК 421(тип пътнически) и ползва УВК “Калиакра” – 247БТ (тип пътнически ветроход). Във ВВМУ “Н.Й.Вапцаров” се разполага с мощна специализирана морска УМБ, която в голяма степен е адекватна на изискванията на Конвенция STCW 78*95 за подготовка на вахтени механици. В значителна част тази УМБ е остаряла и амортизирана и едностранно ориентирана.

В ТУ-Варна , специализираната морска УМБ се изгражда след 1962 год.. Тя се състои основно от : действуващи и статични модели и образци на КСУ, основно руско, полско и немско производство,макети и модели на различни спомагателни корабни машини и механизми,стендове и лабораторни постановки по КСУ, симулатори, експериментални и изследователски лаборатории,специализирана морска техническа учебна литература и техническа документация, значителен брой, предимно на български и руски език. В ТУ-Варна се разполага с добра специализирана морска УМБ, която в голяма степен е адекватна на изискванията на Конвенция STCW 78*95 за подготовка на вахтени механици. В значителна част тази УМБ е остаряла и амортизирана.

В БМКЦ – АД – Варна, е създадена специализирана морска УМБ, ориентирана към следдипломната квалификация на механиците. Основно тя се състои от: симулатори, стендове и експериментални лаборатории изградени след 1990 год., специализирана морска техническа учебна литература – значителен брой предимно на английски език и оригинална информация на IMO, основно датирани в периода 1992-2002 год. БМКЦ-АД-Варна разполага с добра специализирана морска УМБ, която в голяма степен е адекватна на изискванията на Конвенция STCW 78*95(с някои изключения ) за подготовка на машинни офицери от управленческо ниво. част тази УМБ се нуждае от актуализация.

В ПГКК “Св. Николай Чудотворец” – Варна и ССУМОР – Бургас е създадена СМУМБ с оглед да обслужва обучението на висококвалифицирани морски технически специалисти със средно образование. Основната и конфигурация е : различни морски технически измервателни прибори, основно бивше съветско производство, доставяни от преди повече от 20 год.,действуващи реални образци, основно бивше съветско производство, доставени от преди повече от 20 години, някои дори с историческа стойност, действащи и статични макети на кораби, корабни устройства и прибори, създадени в период от преди 15-25 год.,тренажори и симулатори ( с ограничени възможности ) – създадени в период от преди 5-15 год., специализирана морска техническа учебна литература, ограничен брой, предимно на български и руски език, основно датирани в периода 1975-95;

3.3. Специализирана морска УМБ, осигуряваща обучението по Глава ІV на STCW 78*95 – “Радио комуникации и радио персонал”:

Във ВВМУ “Н.Й.Вапцаров” и ТУ-Варна е създадена в периода 1970-95 год. мощна и разнообразна УМБ, осигуряваща общо инженерната и специализирана подготовка по радиоелектроника и съобщителна техника. Изискваната най-съвременна СМУМБ за подготовка по радиосвръзки на море – GMDSS компютърен симулатор засега има в ТУ-Варна.

В БМКЦ-АД съществува богата учебна база в тази област -компютърен симулатор за GMDSS (актуализиран с най-съвременен софтуер през 2002 год.) и реална корабна радиоапаратура.

В ПГКК “Св. Николай Чудотворец” – Варна и ССУМОР – Бургас се разполага с елементарна специализирана радио морска УМБ. ССУМОР – Бургас разполага със компютърен симулатор GMDSS (1995 год.).

Като цяло в Република България е налице достатъчна съвременна СМУМБ по радио комуникации на море.
3.4. Специализирана морска УМБ, осигуряваща обучението по Глава V на STCW 78*95 – “Специални изисквания за подготовка на екипажите на определени типове кораби”:

Тази задължителна подготовка е насочена за работа на различни видове танкери и ро-ро пътнически и пътнически кораби.

Във ВВМУ “Н.Й.Вапцаров” и ТУ-Варна съществува елементарна СМУМБ за танкерна подготовка, основно представена в специализирана учебна литература

( предимно на руски език) и видео демонстрационен материал.

В БМКЦ-АД е инсталиран компютърен тренажор за управление на операциите с течни товари (танкерна подготовка), който се нуждае от осъвременяване и достатъчна специализирана морска литература, предимно на английски език и видеоматериал.

В ПГКК “Св. Николай Чудотворец” – Варна и ССУМОР – Бургас съществува съвсем елементарна СМУМБ за танкерна подготовка.

Обучението за работа на борда на ро-ро пътнически кораби и пътнически кораби се води и (водеше) във всичките морски учебни заведения предимно лекционно, без и с използването на видео демонстрационен материал. Единствено в БМКЦ-АД, частично се е използвала компютърна симулация и тясно специализирана литература по укрепване на товарните единици и интегрититет на корпуса на ро-ро кораби.

Като цяло в Република България не се разполага с достатъчна съвременна СМУМБ по танкерна подготовка и подготовка за работа на борда на ро-ро пътнически кораби и пътнически кораби.

СМУМБ по тази глава е свързана основно с противопожарна подготовка, медицинска помощ и водач на спасително средство и дежурна лодка.

За воденето на качествена противопожарна подготовка на офицерски и изпълнителен състав има конкретни международни изисквания за противопожарните тренировъчни полигони. ВВМУ “ Н.Й.Вапцаров” няма изграден такъв полигон. Преди е използван противопожарния полигон на ВМБ-Варна (не съответстващ на изискванията на STCW 78/95 ) и в последно време този на ПГКК “Св. Николай Чудотворец” – Варна.

ТУ-Варна има изградена собствена “имитация” на такъв полигон в района на института.

В БМКЦ-АД – Варна на борда на ПУБ “Петър Берон” е изграден разширен противопожарен учебен полигон, който също не отговаря напълно на всички необходими изисквания.

В ПГКК “Св. Николай Чудотворец” – Варна и ССУМОР – Бургас са изградени елементарни и неотговарящи на изискванията за подготовка противопожарни учебни полигони.

Екипировката за противопожарна подготовка в повечето МЕТ институции също не отговаря на минималните изисквания на актуалните ІМО моделни курсове.

Като цяло в Република България не се разполага със съвременна и достатъчна СМУМБ по обучение на офицерски и изпълнителски състав за предпазване и борба с пожари на море.

Първият вид подготовка се води във всичките морски учебни заведения. Обучението се извършва основно с видеоматериал и елементарно медицинско оборудване. До колкото обучението е елементарно и по правило българските курсисти имат някакво първоначално ниво, СМУМБ по този вид подготовка може да се счита за удовлетворителна. За следващите две нива в обучението се изисква професионално медицинско обзавеждане за оказване на първа педицинска помощ, реанимация и спешно лечение. Кабинет с таково обзавеждане има изграден в БМКЦ-АД (2001 год.). В останалите морски учебни заведения няма такава учебна медицинска база. Във ВВМУ “Н.Й.Вапцаров” в момента е в ход изграждането на такъв кабинет.

Обучението в курсовете за водач на спасително средство и водач на спасителни средства се води във всички морски учебни заведения.(за сега с изключение на ТУ-Варна). Ползват се основно демонстрационни видеоматериали, макети и статични модели на спасителни средства. За практическите занятия на тренажор на реална спасителна лодка и спасителен плот се ползват и наети по договор такива реални съоръжения на различни кораби. Поради организационни и технически съображения, реално такива съоръжения не се ползват.

В Република България няма изграден брегови тренировъчен полигон за практически занятия за водачи на спасителни средства и дежурна лодка. Също така няма никъде налична бързоходна дежурна лодка и такова обучение не се води.

В резюме, налага се извода, че в Република България има изградена добра СМУМБ за обучение основно по функциите “Корабоводене” и “Морско инженерство” и “Радиосвръзки”. С някои изключения може да се счита, че тя все още отговаря на изискванията на Конвенция STCW 78*95. Нужно е бързото и обновяване и разширяване. СМУМБ за провеждане на танкерна подготовка не е на необходимото съвременно ниво. Нужно е нейно спешно модернизиране.
4. Нужди от развитието на учебно-материалната база за обучението на българските моряци
Корабоплаването е глобализирана индустрия и свързаните с него дейности също е естествено да изпитват тенденции да бъдат глобализирани. В продължение на тази логика все по-честото използване на многонационални екипажи, доминирано най-вече от световния недостиг на квалифицирани морски офицери глобализира и пазара на МЕТ. В тази среда, изискванията към развитието на УМБ у нас не може да се различават от високите изисквания на международните документи и големите корабни оператори. Съвременната корабоплавателна индустрия се нуждае от добре подготени специалисти, изпълнени с добро професионално отношение към морето и морските дейности. Тези висококвалифицирани специалисти се изграждат само при наличието на добри преподаватели и с използване на модерна учебно-материална база и съвременни учебни програми и методика. Всеки един от тези елементи на МЕТ се характеризира с нужди за неговото развитие. В същото време те са и взаимно обусловени и неразривно свързани.

За да се оценят нуждите от развитието на учебно-материалната база за обучение на българските моряци ще посочим изводите на заключителния доклад на програмата на ЕС – МЕТНАR (Maritime Education and Training Harmonization) от 2000 г., която изследва МЕТ средата в 15 страни от ЕС и 3 от Източна Европа. В него се посочва бързото развитие и приложението на симулаторите в МЕТ. 97% от МЕТ институциите използват Radar and ARPA симулатори за обучение и подготовка, навигационни симулатори от клас С и Х притежават 83% от институциите, симулатори за управление на кораба на различни нива имат 58%, а за машинно отделение – 39% от изследваните. Симулатори за товарни операции са инсталирани в 47% . GMDSS симулатори се използват 100% за обучение, но такива има инсталирани едво в 40% от институциите.

Сравнително малък е броя на симулаторите на автоматизирани системи за управление, инерт-газ системи и на хладилни уредби. В нито един учебен център няма инсталиран симулатор за управление на нефтените разливи. Общия извод е свързан с констатиране растящото насищане на симулатори в МЕТ институциите и че сравнителното им поевтиняване се отразява положително на използването им за обучение и оценка на компетентността на морските лица. Това вдъхва увереност, че симулаторите ще улеснят постигането на по-висока компетентност и за покриване изискванията на STCW конвенцията.

Две трети от изследваните МЕТ институции са наситени с компютърни средства и оборудване. Използването на РС за computer assisted learning (CAL) и computer based training (CBT) чрез мрежови компютърни системи е все по-широко разпространяваща се практика, осигурена посредством Internet и Email средства. Използването им обаче е по-слабо в сравнение със симулаторните системи и това се дължи в голяма степен на недобрата подготовка на преподавателите в тази област CD-ROM средствата имат сравнително по-голямо разпространение. Стартира използването на интерактивните видеосисетми. CAD-CAM приложенията, въпреки широкото им използване в корабостроенето и корабното машиностроене, за съжаление не се използват достатъчно за обучение. Липсата на добър софтуер за обучение в повечето практически области на приложение в експлотацията на корабите затрудняват използването на гореспоменатата учебна среда, но целенасочените изследователски усилия са на път да преодолеят този проблем.

Обучението на механиците е добре осигурено с наличието на лектротехнически, електронни и КДВГ лабаратории в 75% от институциите, включени в проучването. Около две трети от тях имат осигурени лабаратори по кораборемонт, заваряване, монтаж и диагностика. В 82-95% от случаите те се използват за обучение и в 56-60% - за оценка на компетентността. Някои от тези подготовки могат да се провеждат и на учебни кораби. Отбелязва се, че 39% от институциите оперират учебни кораби, но тенденцията е за рязкото им намаляване, поради големите разходи за експлоатация и поддръжка.

Около 55% от институциите разполагат с езикови лабаратории, които в най-висока степен се използват както за обучение, така и за оценка на компетентността в съответствие с STCW 95.

По-малко от една трета от центровете имат собствени полигони за противопожарна подготовка и оцеляване на море.

Всички изследвани институции са добре оборудвани с презентационна техника и мрежови компютърни системи и въпреки това новите учебни технологии не са добре застъпени в учебния процес.

Следвайки горните изводи, се открояват и очертанията на нуждите от развитие на учебно-материалната база за обучение на българските моряци. Необходимо е закупуването и инсталирането на модерни симулатори, покриващи всички функционални области. В момента са покрити само две от тях – за управление на кораба и радиосвръзките. С тяхното осигуряване националната нормативна база трябва да насърчи използването им за обучение и оценка на компетентността. Необходимо е изграждането на съвременни лабаратории по автоматизация, товарни операции и езикова подготовка. Все по-пълно трябва да се осигури използването на компютърно-базираните системи за обучение у нас. За целта трябва да се закупи и/или разработи съвременен приложен софтуер. Да се осигури дистанционно обучение на моряците като най-съвременна система за обучение, даваща гаранция за тяхната мобилност. И не на последно място е необходимо бързото изграждане на съвременни полигони за противопожарна подготовка и за оцеляване на море. Липсата им привлича вниманието, както на корабните оператори, потребители на български морски кадри, така и на международните одитори.

Българската МЕТ система трябва да намери пътищата за постигане на съвременно развитие на учебно-материалната база. Осигуряването на подходяща нормативна уредба е важен елемент за постигане на тази цел. Намирането на финансовите механизми, концентрацията на ресурсите, тясното взаимодействие с корабните оператори са само част от предизвикателствата, които предстои да преодоляваме през следващите години.