Пресичайки река йордан мажоритарна избирателна система и нова конституция са последните български спирки преди Обетованата земя



Дата23.07.2016
Размер60.05 Kb.
#1699
ПРЕСИЧАЙКИ РЕКА ЙОРДАН

Мажоритарна избирателна система и нова конституция са последните български спирки преди Обетованата земя
Калин Манолов
Вторник, 26 юли 2005 г., бе хубав ден за българската демокрация. На този ден за първи път българските комунисти, спечелили най-много гласове на последните парламентарни избори, се оказаха изолирани от всички останали партии в българския парламент. В полупразната зала с БСП останаха само тези, които партията преди 20 години подложи на геноцид, и които преди 15 години, преди да завият наляво, за отмъщение искаха да я забранят. Станишев и Доган символно помириха жертви и палачи. Един цикъл от българското обществено и политическо развитие завърши. Вече можем да започнем на чисто.

До сряда сутринта това бе възможен прочит на вътрешнополитическата криза, която можеше да завърши или с връщане на мандата от Станишев, или с бламирането му и получаване на втория мандат от НДСВ, което заедно с останалите опозиционни партии съставя правителство и започва да управлява.

Начинът, по който обаче екскомунистите “реализираха” мандата си, и въвличането в този трагикомичен фарс на всички парламентарно представени политически сили, не оставя съмнение - разпадът на политическото е в толкова напреднал стадий, а деградацията на цялата политическа класа е толкова очевидна, че от ситуацията може да се излезе само с предсрочни парламентарни избори. Още тази есен. Избори, чиито резултат този път бедните, пенсионерите и неграмотните, които обикновено гласуват, няма да предопределят в полза на някакъв вид комунизъм. Избори, в които мислещите, активни и предприемчиви българи, които обикновено не гласуват, най-после ще участват, защото ще има какво и кого да изберат. Избори, проведени по мажоритарна избирателна система, за да знаем кого избираме, и за Велик парламент, за да напишат депутатите в него изцяло нова българска конституция.

Тогава името на всичко, случило се от 25 юни насам, би могло да бъде Катарзис. Време, в което всички грешни плащат за греховете си. Като в библейската притча за четиридесетгодишния поход на евреите през пустинята, която пред всичките тези години никой не разказа докрай. Никой не каза, че дори Мойсей, избраникът на Бог, въртял 40 години евреите в кръг с радиус 400 километра, не прекоси река Йордан. Той видя Обетованата земя, но остана на другия бряг. Защото сам бе роден роб.

До предсрочните парламентарни избори обаче заради предвидената в сегашната конституция “парламентарна рулетка” вероятно ще се върви още две седмици. НСДВ, което провали турско-червения мандат заради нараненото царско его, трябва да получи своя шанс да състави правителство. Този шанс ще бъде провален от БСП- заради унизеното Станишево его. После ще се провали Доган, Костов, Сидеров или Михайлова. И чак тогава президентът ще разпусне парламента и ще назначи служебен кабинет. Поне тези две седмици могат да спестят на страната следващите обречени мандатоносители, като откажат да получат мандат за съставяне на правителство. Засега изглежда обаче, че и НДСВ ще пробва шанса да се спазари, струпвайки набързо някакъв вид програмно правителство. Естествено без успех. После може би Доган още седмица ще точи тежък, но също толкова обречен лаф. Конституцията го позволява. Още една причина да се иска спиране от движение на партийните автобуси, с които народните представители 16 години влизат в парламента, и друг правилник за движение в политиката, който разрешава, а не създава и задълбочава парламентарни и правителствени кризи.

Единствената спасителна формула за България сега са предсрочните избори – по мажоритарна избирателна система и за Велико народно събрание. Дълг на политиците е да ги гласуват и организират. Това ще е израз на тяхната национална отговорност. Избирателите обаче трябва да проявят своята национална отговорност – като с гласа си да принудят комунистите от всички български партии да си съберат сърповете и чуковете и да си отидат.

Това е част от естествената еволюция на българската политическа система. Може би най-революционната й част, но това, което обикновено наричаме революция, всъщност е един особен момент от еволюцията – моментът, в който промяната, предизвикана от постепенното натрупване на причини, става видима. В момента сме свидетели на това. Има криза не само на партийното, но и на политическото представителство - от една страна избирателите не чуват адекватно на личните им интереси партийно послание; от друга конституцията им забранява индивидуалното политическо представителство, постановявайки, че партиите са задължителни посредници на политическите им права. Тази криза обаче е логичен завършек на 15 годишния цикъл на дезинтересиране на българите от политиката, чието видимо проявление е отказът от гласуване. Ако не искат на следващите избори още по-малко българи да отидат до урните, което ще направи резултата от следващите избори още по-непредсказуем, народните представители трябва да дадат на избирателите реална възможност да избират. Преди да се саморазпуснат, сегашните депутати трябва с гласуване да сменят пропорционалната избирателната система с мажоритарна, или най-малкото да приемат смесена избирателна система. Възможен неин модел бе проигран преди 15 години при изборите за 7 Велико народно събрание. Законопроект за друг вид смесена избирателна система, който разделя вота на всеки гласоподавател, давайки му право който да гласува и за партия, и за личност, пък три години отлежаваше в предишния парламент. Трябва само да бъде изтупан от праха.

В тази прах може дори да не се търколят депутатски глави, ако следващите избори са за Велико народно събрание. Просто защото то се състои от 400, а не от 240 народни представители, и това запазва шансовете дори на статистите в сегашния парламент, който ще трябва да се саморазпусне. Разбира се, не от грижа за сегашните депутати, нито дори заради прословутото решение на Конституционния съд, забранило на обикновен парламент да реформира съдебната система, следващите избори трябва са за Велико народно събрание. В конституцията от 1991 г. има драстично несъответствие между избрания модел парламентарна република и мястото и правомощията на трите власти в него. За сметка на това няма механизъм, присъщ на парламентарния политически модел, който да позволява на властите, освен взаимно да се одобряват, и взаимно да се разпускат.Орязани са правата на президента, но изборът му е пряк. Централната власт е натоварена с функции, които предопределят икономическия и политически живот на обществото по недопустим начин. И най-важното – сведено е до минимум участието на гласоподавателите в управлението на държавата, и им е отнета възможността за ефективен контрол върху властта. Сега “електоратът” гласува за президент, който няма правомощия да управлява; гласува за местни органи на управление, които са подчинени на изпълнителната и законодателната власт, тоест на партийните централи; гласува пропорционално за парламент, така че пак партийните централи решават кой да бъде народен представител...

Подобни дефекти не се отстраняват с козметични промени. Българската конституция трябва да се пише отново – от мажоритарно избран Велик парламент. А докато последното в българската история Велико народно събрание действа – вероятно около година, с оглед на непопулярните решения, които правителството ще трябва да взема, би било разумно то да е програмно. Или експертно, или неполитическо – каквото име великите депутати му харесат. Партиите ще имат достатъчно работа по изработването на новата конституция, за да управляват и страната. Само в техен интерес е да излъчат програмен кабинет, който да осъществи или поне да започне непопулярните реформи в съдебната власт, образованието и здравеопазването, отлагани досега. От гледна точка на политик, който мисли само м мащабите на един мандат, и не взима решения, които могат да отблъснат избиратели, подобни непопулярни реформи са гаранция за провал. От гледна точка на експерти, чиито смисъл на живота не е политиката, провеждането на тези реформи е шанс да докажат своята компетентност, работейки за бъдещето на България. Най-разумните велики депутати и най-успешните програмни министри ще формират ядрото на новия политически елит, който изборите за 41-то обикновено народно събрание и следващите избори за президент окончателно ще оформят.

Какво става през това време с европейския ни избор? Просто го осмисляме, отговаряйки на въпроси. Например – каква част от брутния вътрешен продукт да преразпределя държавата? Ниски или високи да бъдат данъците и осигуровките? Каква да е пенсионната и здравноосигурителна система – с преобладаваща разпределителна роля на държавата, или с приоритет на частните фондове? Да се въведе ли ваучерна система в образованието?

Отговорът на тези и много други въпроси ще определи мястото на България в ЕДИН ОТ ДВАТА “лагера” на Европейския съюз – социалния или либералния. Европа вече не е федерация на европейските социалистически държави, а държавите на благоденствието не са временна спирка към социализма. Европейският интеграционен процес не може да продължи, без членовете на ЕС да намалят социалните помощи, данъците и регулациите, и да се върнат към децентрализирания, дерегулиран, пазарно-ориентиран икономически модел, наричан за краткост капитализъм.

България трябва да направи същото. Първа стъпка в тази посока ще са предсрочните парламентарни избори. В резултат на тях постепенно трябва да се оформи нова политическа система, в центъра на която е личността и нейните права, а не държавата и нейните претенции.



Смяната на системата ще започне с персонална подмяна на елита. Тези, които досега ни водеха през пустинята, не трябва да влизат в Обетованата земя. В това има висша справедливост - от библейски времена само родените свободни пресичат река Йордан.





Каталог: pueron -> gostinapueron -> kalinmanolov -> publikazii
gostinapueron -> Държавната наука. # 32. Законът на бан срещу бан. The state science. # 32. The law of bas against bas
gostinapueron -> Държавната наука. # 35. Втора истинска история за беднотията и деструкцията The state science. # 35. Second true story about the poverty and destruction
gostinapueron -> Държавната наука. # 36 Tрета истинска история за беднотията и деструкцията The state science. # 36 Third true story about the poverty and destruction
gostinapueron -> Държавната наука. # 40. Морална дилема The state science. # 40. Moral dilemma проф дбн Иван Канев
publikazii -> Свобода или власт? В новата управленска коалиция никой не е това, за което се представя Калин Манолов
gostinapueron -> Държавната наука. # 39 Почетните членове на бан the state science. # 39 The Honored members of bas проф дбн Иван Канев
gostinapueron -> Участници в Семинара защита на интелектуалната собственост на научни продукти софия, хотел Европа, 01. 12. 2007г
gostinapueron -> The state science. # 38. Authoritarian regime in bas
publikazii -> Пътеводител на политическия бездомник в “многоликия” български политически спектър сега няма партия, която да изповядва философията на свободата


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница