Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 07. 06. 2014 Национални вестници

Свръхмодерна онкологична болница ще се появи на българския здравен пазар. В нея ще бъдат инвестирани 60 млн. лева. Проектът е съвместен между столичната "Сити Клиник" и Университетския център за лечение на онкологични заболявания "МД Андерсън" в Хюстън (САЩ). Новата онкология ще работи със здравната каса и по план трябва да приеме първите си пациенти в края на следващата година.

"Нашият център в Хюстън е №1 в света, защото прилагаме мултидисциплинарен подход към заболяването - не действаме самостоятелно, а всички специалисти в различните направления обединяват усилията си срещу болестта. Ще помогнем за изграждането на център от световна величина и в София, ще споделим медицинските си подходи и медицинските протоколи, за да бъдем максимално полезни на българските си колеги. Разбрах, че една трета от раковоболните в България сега се лекуват в чужбина. Ние ще ги върнем, защото ще предлагаме най-висок клас лечение", каза вицепрезидентът на американската клиника професор Едуардо Диаз.

Сега най-предпочитаната от българските пациенти дестинация за лечение на онкозаболявания е Турция, където цените са в пъти по-високи, но качеството е гарантирано.

От своя страна медицинският директор на "Сити Клиник" доц. Иво Петров изтъкна, че в последните 10 години България е излязла напред в лекуването на сърдечносъдовите заболявания чрез прилагането на модерна терапия, съвременни технологии и международна изявеност, но не така стои въпросът с онкологичните болести. "У нас има огромен дефицит по цялата верига на онколечението - от ранното откриване, до точното диагностициране и адекватната терапия. Навреме открит, ракът е напълно лечим. Амбициите ни са да върнем много български специалисти, които правят успешни кариери в известни западни онкологии", каза Петров.

Центърът за комплексно лечение на рака ще разполага със 140 легла, а като ниво на оборудване, апаратура и методи на лечение ще е най-добрият в региона. В него ще работят над 300 елитни специалисти, обучени в чужбина, предимно в университетския център "МД Андерсън". Онкологията на "Сити Клиник" ще бъде построена на "Околовръстен път" до едноименната сърдечносъдова болница. Тя ще предлага най-широк спектър медицински услуги - лъчетерапия, нуклеарна медицина, трансплантация на костен мозък, пълна гама хирургична онкология, генетични консултации, онкохематомия и други. Проектант е водещото американско архитектурно бюро HKS, специализирано в създаване на болници из целия свят.

"Всички видове терапия ще бъдат достъпни за хората", уточни Илиан Григоров - съoсновател и управител на "Сити Клиник". Дали това ще е така до голяма степен обаче зависи от стабилизирането на бюджета на здравната каса. В сегашния си "продънен" вид той не може да плаща на новите болници дори да предлагат най-високо качество на услугите. Доказателство е случаят с многопрофилната болница "Надежда", откъдето неотдавна заявиха, че ще бъдат принудени да върнат 195 онкоболни пациенти заради неясните правила за заплащането на надлимитната дейност. Парадоксалното е, че онкологичната им клиника отвори врати преди по-малко от два месеца. Ръководството на "Надежда" посочи, че за април само медикаментите, приложени на пациентите, са на стойност над 200 хил. лв., а от касата за тях са обезпечени едва 5724 лева.

"Оказваме се в позицията да финансираме лечение на здравноосигурени пациенти вместо касата, да връщаме хора или да им искаме доплащане", декларираха оттам.

От здравното ведомство репликираха, че до 21 май по клинична пътека "Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години" са изплатили на болницатав42 247 лв., но от лечебното заведение настояха, че въпросната сума е едва 1880 лева. Така и не се разбра кой е крив и кой е прав. Ясно е обаче, че проблемите с финансирането на онкологията са на всички нива. И за 2014-а се очаква дефицитът в бюджета за онкологични лекарства да е минимум 23 млн. лв. въпреки договорените от касата отстъпки в цените на някои медикаменти.
Пак се точат на спецосигуровките

Румен Савов

Банкеръ  стр. 24  

Идеята, родена тези дни в БСП, всички държавни служители, магистрати, военни и полицаи сами да си плащат здравните осигуровки със сигурност има своите горещи поддръжници, но ще се сблъска с ледено мълчание от страна на МВР, съдебната власт и хората с пагони. От едната страна са Българският лекарски съюз, здравният министър Таня Андреева и комисията, а от другата - нищо неподозиращите служители на Темида, МВР и Министерството на отбраната.

В мотивите си поддръжниците на идеята подчертават, че ако предложението се приеме, това ще доведе до увеличение на приходите на Националната здравноосигурителна каса. Първоначалните изчисления сочат, че така парите в НЗОК могат да скочат до 3 млрд. лв. вместо предвидените сега 1.8 млрд. лева. Ако реформата се случи, осигуровките ще се удържат всеки месец при изплащане на заплатата. В БСП са изчислили, че вноската ще представлява 3.8 на сто от заплатата на всеки полицаи, военен, магистрат или държавен чиновник. Останалата сума до 8% ще се покрива от държавата.

Как ще бъде прието това предложение в средите на засегнатите отсега е ясно. В МВР тъкмо се зарадваха на новия си закон, който ще им вдигне възнагражденията с 10 на сто със задна дата от 1 януари. След като години наред в министерството заплатите бяха замразени, скокът със сигурност може да мине в графата с червени точки в полза на настоящето държавно управление. Посягането срещу току-що полученото повишение обаче ще дойде като леден душ за полицаите.

Може би предчувстващи реакцията им, в комисията са коментирали възможностите възнагражденията на засегнатите да бъдат увеличени точно с толкова, с колкото те ще се бъркат за здравни осигуровки. В МВР основните възнаграждения се формират от два компонента - заплата за категория и заплата за длъжност, което е определено с постановление на Министерския съвет. Увеличението, което беше обещано, се начислява за длъжност. Новопостъпил редови полицай досега получаваше за длъжност 216 лв., което след увеличението ще стане някъде около 240 лева. Месечната му заплата обаче се формира и от парите за категория, които са 324 лева. Така общо полицаят взима около 560 лева. Въпросът е кой компонент от основното възнаграждение на полицая трябва да се компенсира с 3.8 на сто увеличение, ако той трябва да поеме плащането на здравната си осигуровка?

Ако тръгнат да реализират предложението си, управляващите ще се изправят пред трудната задача да отговорят на този въпрос. Още по-трудно ще им бъде да преценят по какъв начин да вдигнат заплатите на представителите на съдебната власт. За тях се знае, че младши магистрат взима около 1500 лв. на старта и по пътя в кариерата си може да стигне 4000 лв. възнаграждение, че и отгоре.

Очевидно е, че за една такава реализация ще са необходими пари. Смешното е, че ако здравните осигуровки се поемат от държавните служители и запълнят дупката в НЗОК, държавата ще трябва да извади отнякъде пари, за да ги компенсира - едно упражнение, което изглежда лишено от всякакъв смисъл. Такъв има само ако държавните служители, сред които полицаи и останалите заети в МВР, магистрати и военни не получат никакво увеличение за сметка на здравните осигуровки. В случая въпросът е стиска ли му на кабинета да въведе идеята в изпълнение в тази сложна вътрешнополитическа ситуация и остра финансова криза?

Подобно предложение отдавна занимава бизнес средите и политическия елит. През 2010 г. премиерът Бойко Борисов заигра на популистката струна, като обяви, че държавата реже привилегиите на чиновници, армия и полиция, като те ще си плащат сами здравните и социалните осигуровки. Тогава Борисов заяви, че промяната влиза в сила от 1 април. "Винаги съм бил за предложението държавните служители да се осигуряват равнопоставено с останалите. Не може да държим здравеопазването недофинансирано", коментира Борисов, който спечели привърженици с идеята си сред всички работодателски организации и икономисти.

Тогава от Министерството на финансите обявиха, че антикризисната мярка ще засегне над 150 000 души - 35 000 чиновници, 55 000 служители на МВР, 40 000 военни и цивилни в Министерството на отбраната, към 13 000 магистрати, 8000 данъчни, неизвестен брой работещи в ДАНС, разузнаването, държавни комисии и т.н. Мярката целеше да се пресече изкривяването на пазара на труда и сериозния недостиг в бюджетите на здравното и социалното осигуряване.

Борисовото предложение обаче така и не се реализира. През 2012 г. управляващите от ГЕРБ дадоха заден ход и се отказаха напълно от идеята да прехвърлят на държавните служители плащането на осигурителните вноски. "Това упражнение би имало смисъл, ако се намери допълнително ресурс от държавния бюджет, за да се компенсират заплатите на тези хора, защото иначе те биха намалели. На този етап мисля, че то е неосъществимо", призна социалният министър Тотю Младенов.

Истината за недостига в бюджетите на НОИ и ЗНОК беше осветена от тогавашния военен министър Аню Ангелов: "Хората си мислят, че някой друг плаща осигуровките на държавните служители и военнослужещите от МО. Няма такъв друг. Те се плащат от фонд "Работна заплата" на Министерството на отбраната. Единственото изключение е, че Министерството на финансите директно ги превежда в НОИ. Те са в нашия бюджет и ние ги плащаме тези осигуровки", каза военният министър.

По същия начин стоят нещата и в МВР. И там брутните възнаграждения на служителите са предвидени в бюджета на министерството, отпуснат от републиканския портфейл. Полицаите получават нетните си заплати след съответните удръжки, предвидени по закон.

Държавата, независимо коя политическа сила е на власт, не е плащала и продължава да не плаща редовно и навреме осигуровките. Очевидно това е проблемът, който трябва да се разреши.
Здравната реформа се отлага

Банкеръ  стр. 2  

Депутатите от парламентарната здравна комисия изненадващо бламираха опита на ресорния министър д-р Таня Андреева да започне реформа в сектора. Те отхвърлиха на първо четене внесения от здравното министерство законопроект за промени в Закона за здравето с 10 гласа "за", 7 "против" и 3-ма въздържали се. Най-дискусионните поправки бяха за закриване на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата и създаването на аналогична структура "под шапката" на здравното ведомство, както и идеята министърът еднолично да разрешава или да отказва откриването на нови лечебни заведения още на етап инвестиционно намерение.

В текстовете на проекта, чието приемане предполага поправки в още осем норматива, са засегнати въпросите за създаването на единна здравно-информационна система и електронна здравна карта. Предвидено е акредитацията на болниците да стане задължителна вместо пожелателна, както и да се въведе задължителна национална здравна карта, с която да се определи точно броят на болничните легла по специалности в отделните региони. Друго нововъведение, подкрепяно от съсловните организации и всички парламентарно представени партии, е връщането на арбитражните комисии при споровете между лечебниците и техните доставчици.

Бившият здравен министър на ГЕРБ Десислава Атанасова каза, че не вижда причина една добра практика, каквато според нея е Националният съвет по цени и реимбурсиране, да бъде премахната. Тя цитира изказване на председателя на съвета - проф. Татяна Бенишева, че за една година са обработени над 800 процедури и са смъкнати цените на около 1300 медикамента. Според Атанасова членовете на парламентарната здравна комисия не трябва да позволяват превръщането на съвета в структура на министерството, тъй като това е

"порочен модел". Колегата й от ГЕРБ Семир Абумелих, които е бивш собственик на верига болници, пък е на мнение, че министърът може да взима решение кои нови болници да започват работа само ако бъде премахнат монополът на здравната каса.

От ДПС обявиха, че биха подкрепили законопроекта, но само ако той бъде променен между първо и второ четене. Според д-р Тунчер Кърджалиев практиката министърът да дава разрешение за изграждане на нови лечебници би създала условия за ликвидиране на конкуренцията, фаворизиране на старите болници и появата на корупционни практики.

От своя страна Андреева заяви, че предложението министърът да решава кои нови болници имат право да работят е продиктувано от огромната концентрация на лечебни заведения в големите градове и този проблем може да бъде решен само с въвеждането на задължителна здравна карта. Колкото до закриването на Националния лекарствен съвет, министър Андреева напомни, че сега той е на подчинение на Министерския съвет и здравното ведомство не може да контролира работата му, което създава затруднения.

Заместникът й - д-р Бойко Пенков, допълни, че няма да има корупционни практики с издаването на разрешителни за нови болници, тъй като решенията ще се взимат от комисия. "Това е инструмент на здравното министерство за контрол върху броя на леглата, съгласуван с националната здравна карта. Процедурата ще бъде публична и не може да има условия за корупция", категоричен бе Пенков.

Председателят на здравната комисия д-р Нигяр Джафер подкрепи намерението лекарственият съвет да бъде на подчинение на ресорното ведомство. Но не като дирекция или отдел, а като самостоятелен орган.

След като депутатите отхвърлиха законопроекта, министър Андреева коментира пред журналисти, че народните представители от ГЕРБ и "Атака" реално са спрели здравната реформа.

Четири екипа от общинските болници ще помагат с нощни дежурства на колегите си от столичния Център за спешна медицинска помощ. Кметът на София Йорданка Фандъкова уточни, че медиците ще останат в линейките до 45 дни, както повелява законът. За това време трябва да се намери генерално разрешение на кризата в сектора. Доброволците лекари, медицински сестри и шофьори на линейки ще получават възнаграждения за извънреден труд, а работата им в центъра ще бъде съгласувана с директорите на болниците.

Ръководството на Столичната община и заместник здравният министър Бойко Пенков обсъдиха идеята и за създаване на единна комуникационна система между дежурните "спешни" звена в лечебниците, поликлиниките и диспечерите на "бързата" помощ, с която да се гарантира, че тежките случаи ще стигат навреме до здравните заведения. Планира се и връщането на телефон 150. Фандъкова съобщи, че от откритите в града пет спешни филиала работят само тези в Кремиковци и град Нови Искър, докато в "Люлин", "Надежда" и "Студентски град" са замразени поради липса на екипи. Според изчисленията на градоначалника за столицата са необходими поне 40-50 екипа. Сега звеното разполага с 11 и едва успява да насмогне на обажданията.

Временно назначеният за директор на столичния спешен център д-р Александър Златанов обеща, че в близките дни още 15 екипа ще поемат дежурства. От Националната асоциация на работещите в спешната помощ обаче реагираха остро на идеята въпросните медици да бъдат командировани от провинцията. В протестна декларация до здравния министър Таня Андреева се посочва, че през юни и юли изпълнението на подобна заповед е невъзможно, защото и по места едва достигат екипите, които изпълняват графиците. Според лекарите, ако един екип се командирова в София, ще бъдат натоварени с извънредни дежурства колегите от съответния център. Друг аргумент "против" е, че командировката ще изяде доходите им и ще ги лиши от възможността да ползват летните си отпуски.

"Не можем да си представим как ще се справи шофьор от провинцията в двумилионна София, разкопана от ремонти, след като не познава града", се казва в декларацията. Според медиците е невъзможно "новодошлите" да се ориентират и къде да хоспитализира пациента си в големия град със специфично райониране и над 90 болници, някои от които нямат спешни приемни отделения, а други са строго специализирани. Те добавят и, че никога няма да заемат местата на колегите си, подали оставки в столичното звено, тъй като спешните лекари "винаги работят в екип". Така че от здравното министерство явно ще трябва да търсят друга опция.

От своя страна д-р Александър Златанов се настани на управленското кресло в софийския спешен център, без да се сблъска с обещаната от протестиращите жива верига. Според него исканията на медиците за по-високи заплати са основателни, но трябва да бъдат отчетени и сегашните икономически възможности. Все пак Златанов обеща, че повишение на доходите ще има, но то ще стане с вътрешно преразпределение на бюджета и оптимизация на разходите. "Ако има добри правила и перспективи, хората едва ли ще напуснат в края на юни. Искам, ако мога, да им увеличим заплатите, да им дадем оборудване и една сигурност, защото работят в рискова среда", отбеляза той. А за времето за пристигане на линейките до адресите Златанов отбеляза, че то трябва да бъде оптимизирано до максимум 17 минути, както е по европейските стандарти. В тези минути се включват получаването и обработването на сигнала от диспечерите на тел.112, прецизирането какъв екип да отиде, предаването на сигнала до линейката и пристигането й на мястото на инцидента.

Спад в продажбите си с 14% спрямо май миналата година отчете "Софарма" АД. фармацевтичната компания запазва обема на продажбите си за вътрешния пазар, но в същото време с 18% намаляват изнесените количества лекарства. Това се дължи основно на стагнацията на украинския пазар и затруднения достъп до източните региони на Украйна.

Обобщените данни за приходите от продажби през първите пет месеца на 2014 г. също намаляват, макар и само с 2 на сто.
БФБ потопи индексите

Гено Тонев, Портфолио мениджър УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД

Банкеръ  стр. 39  

Борсовите индекси се опитваха да запазят равновесие върху тънкия лед на политическата несигурност и отдавна изконсумирания оптимизъм в продължение на няколко седмици. В крайна сметка през последните дни върху тях се стовари тежката действителност - дори прословутата българска предприемчивост е безсилна, когато държавата се управлява некомпетентно. А когато това е комбинирано и с арогантно потъпкване на националните интереси, едва ли ще има поводи за радост.

Вероятно в резултат на подобни размисли много от инвеститорите с добра памет бързо смениха лагера и това създаде известен дискомфорт на останалите, които имат повечко акции в портфейлите си. Всъщност нищо драматично не се е случило, независимо от личната ми оценка за управляващите през последните години, но ако някой е очаквал, че пазарът ни може да се откъсне задълго от реалността, вероятността да пострада е много голяма.

Макар да направи опит за летене предишната седмица,възползвайки се най-вече от сплита (увеличаване на броя на намиращите се в обращение акции чрез предоставяне на допълнителни акции на всеки акционер) при "М + С хидравлик" SOFIX беше плавно приземен през последните пет дни, отчитайки седмичен спад от 2.63% след първите два часа от петъчната търговия (на 6 юни). Обективно погледното, единствено стабилната подкрепа при "Софарма", "Монбат", Първа инвестиционна банка, "Стара планина холд" и "М + С хидравлик" прави индексите да изглеждат "не толкова зле".

Сред най-пострадали-те през седмицата "сини чипове" се наредиха Централна кооперативна банка, "Химимпорт" АД (въпреки непрестанните опити да се "реанимира" цената след всеки спад), "фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ, "Булгартабак холдинг" (ако някой все още се интересува от едно, на практика, ЕАД), "Индустриален холдинг България", "Еврохолд България". Останалата част от пазара бе още подепресирана, като много от борсовите "ракети" от началото на годината отбелязаха значителни загуби. "Евроинс" АД слезе до минимална за седмицата цена от 1.452 лв. за дял, "Спарки Елтос" едва се задържа около левче, "Трейс груп холд" загуби над 65 стотинки - до 6.70 лв., а "Енемона" АД пострада на два фронта - с обикновените и привилегированите книжа, отчитащи спадове, съответно до 2.36 и 3.25 лв. за акция.

Под ударите на продавачите попаднаха и компенсаторните инструменти, чието търсене рязко секна, оставяйки истинска бездна под няколкото актуални котировки "купува". В петък разпродажбите . на компенсаторки и на книжа на повечето активно търгувани компании получиха ново ускорение след поредица изказвания на български политици, в това число и членове на управляващата в момента коалиция. Вместо повече яснота обаче въпросните публични изяви формираха основателни притеснения за психическото здраве на част от политическия ни елит. Дори да изключим все по-вероятното биполярно разстройство на един от новите играчи (призоваващ едновременно за република на народа и монархия...), изказванията на останалите основни фигури са, меко казано, противоречиви. Уж всички са "за" предсрочни избори, но едновременно с това искат да се даде време на правителството да... завърши ключови реформи! Ако не бъркам, смисълът на предсрочните избори е да се прекрати явно неодобряваната от електората политика на управляващите в момента. Колкото и да се напрягам, не мога да си представя поради каква причина суверенът (да използвам този модерен напоследък израз) би искал продължаване на действия, които открито е заявил, че не харесва и изпълняващият ги дори се е съгласил с тази оценка?! Все едно преди да ви уволнят заради некомпетентност, да ви оставят да довършите проектите си докрай... На подобна логика би завидял дори Йосарян, а Параграф 22 вече никога няма да е същият връх в сатирата.

Единственият проблем е, че инвеститорите явно са загубили чувството си за хумор. Иначе всичко е наред.
Политпророци вещаят финансов крах

Петър Илиев

Банкеръ  стр. 9, 10  

Финансов погром, катастрофа, разруха и какви ли не още други ужасни квалификации изсипаха за състоянието на държавните финанси лидерите на опозицията през седмицата. И Всичко това, защото дойде време да се емитира отдавна планираната емисия от облигации за продажба на външни пазари. Както в. "БАНКЕРЪ" прогнозира, противниците на кабинета "Орешарски" я вкараха мощно в речника на популизма. В ролята на мрачен архипророк този път обаче се изяви не само Бойко Борисов. Като "поддържаща група" към него са и Радан Кънев и Мартин Димитров. Веднага след изборите за евродепутати бившият председател на СДС Мартин Димитров заяви: "За една година това правителство е успяло да натрупа 10 млрд. лв. нови краткосрочни задължения. В това число влизат 3 млрд. лв. нови дългове, които предстои да бъдат взети, 3 млрд. лв. дълг на НЕК, 1 млрд. лв. дълг на БЕХ, бюджетен дефицит само до момента от 800 млн. лв., задлъжнялост и недостиг в общините 500 млн. лв., недостиг в здравеопазването 500 млн. лв. и средства, които ще бъдат похарчени за проекта "Южен поток" - 1.2 млрд. лева". След което Димитров дори поиска да бъде свикан Съветът по национална сигурност към президента, който да обсъди този проблем.

В началото на седмицата в същия мрачен ритъм започна да нарежда и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. В сутрешното предаване на една от националните телевизии той обяви: "Дълго време съм бил кмет на София. После съм бил премиер. С други думи, 10 години съм се занимавал с това как се прави бюджет. Това, което виждам сега, е вече случила се катастрофа. Недофинансирането на болниците и дупката в здравната каса се очертава до края на годината да стигне половин милиард лева. Това, което виждам на сайта на финансовото министерство, е дупка от 864 млн. лева. Прехвърлените пари за осигуровки за 2015 са още 200 млн. плюс 7 млрд. лв., които взеха за енергийните дружества. Виждате ли каква цифра става. Затова всички говорят за избори наесен. Тъкмо когато започне да се прави новият бюджет."

Лидерът на ГЕРБ може дълго време да е "правил" бюджет, но относно познанията му за това какво влиза като приход и разход в консолидираната фискална програма и при изчисляването на държавния дълг е останал на ниво занималня. Дори и първи клас не е минал. Поне такова впечатление създават изявленията му и начинът, по който борави със статистически данни. Защото според електронните сайтове пак той бил казал, че управляващите "ни загробвали" с плащания по дълга от 3 млрд. лева.

Ако беше прочел Закона за държавния дълг, по който работеше неговото правителство, и Закона за публичните финанси, приет от предишното Народно събрание, доминирано от мнозинството на ГЕРБ, Борисов щеше да е наясно, че дълговете на държавните дружества и разходите за тяхното обслужване не се отразяват на държавния дълг и на държавния бюджет. Това се случва само ако по тези дългове има държавни гаранции. Но такива няма. Защото, ако имаше, още по времето на правителството на ГЕРБ, когато например дългът на железниците към "Сименс" не бе обслужван, външните кредитори щяха да ни принудят да го платим. В този ред на мисли да попитаме защо наистина видният бюджетен професионал Борисов и още по-видният експерт на Световната банка - финансовият му министър Дянков, не платиха дълга към "Сименс"? И кой е виновен, че той още виси на гърба на българските граждани? Защо не платиха тогава, а сега вият на умряло за него? Това поведение как да окачествим?

Впрочем сегашният финансов министър Петър Чобанов даде много точно определение на ситуацията, като призова въпросът с държавния дълг да не се профанизира. Това не е някаква обида, защото за познавач на древните езици, какъвто според някои свои прояви в парламента е Борисов (сигурно си спомняте цитирането на латински сентенции от трибуната на Народното събрание), е напълно ясно, чe според древните във всяка една сфера съществуват две пространства - сакрално, където се намират посветените, знаещи и можещи люде, и профанско, където са масите, които не са наясно със същността на нещата. Та в този смисъл нека бюджетният специалист Бойко Борисов да не профанизира въпроса с дълга, а да поддържа дебата за него на полагащото му се експертно ниво.

Защото проблеми във фискалния сектор наистина съществуват, но те не са от вчера и има решение за тях. Например с дълга на енергийния сектор, както и на БДЖ. Тези задължения не влизат в размера на държавния дълг, но се отчитат в брутния дълг на Република България, който към март 2014-а е 37.9 млрд. евро. За цялото управление на ГЕРБ от юни 2009 до февруари 2013-а този брутен външен дълг е варирал между 36.7 и 38 млрд. евро. Така че нищо в това отношение не се е променило и ако сега съществуват проблеми с външната задлъжнялост на държавните фирми, тях ги е имало и при управлението на ГЕРБ. Но не е направено нищо за решаването им.

За изявленията, че сме имали плащания по дълга от 3 млрд. лв., въобще не си струва да говорим, защото подобни бюджетни плащания може да има само ако главницата на държавните задължения е между 60 и 70 млрд. лева. А такива техни размери не сме и сънували и скоро няма да видим. Подобни разходи може да има само при годишните плащания по лихви и главници на брутния външен дълг на България. Само че там 90% от плащанията са на търговски дружества (тук влизат и търговските банки, и частните фирми), които нямат отношение към държавния бюджет. Така че Борисов да не плаши гаргите.

По отношение на бюджетния дефицит и приходите в хазната - това, че за първите четири месеца на годината бюджетът е на червено с 864 млн. лв., е факт. Но от него не бива да се прави трагедия, защото при управлението на ГЕРБ през 2010-а за същия период дефицитът е бил 937 млн. лева. Тогава наистина се наложи да има актуализация на бюджета, с каквато ни плашат и в момента. Но когато правителството на Борисов бе принудено да коригира числата за приходите и разходите, то дори и не помисли да подава оставка.

Освен това промяната в бюджета през 2010-а бе наложена от неизпълнението на данъчните приходи - 25.9% от заложените. Изпълнението на данъчните приходи за четирите месеца на 2014-а е доста по-голямо - 30.1% от предвидените в Закона за държавния бюджет. Вярно е, че не всичко в това отношение върви гладко, но пък именно затова съществуват така наречените бюджетни буфери, които правителството на Орешарски предвидливо задели, а Симеон Дянков и през 2010-а, и след това високомерно загърби.

По някои оценки въпросните буфери са в размер на малко повече от 1 млрд. лв. и могат да покрият както изоставането в събирането на приходите, така и по-високите разходи на Здравната каса и на болниците. Става дума за това, че според закона за държавния бюджет, при опасност от неизпълнение, правителството може да съкрати 10% от текущите бюджетни разходи и по този начин да икономиса 830 млн. лева. Отделно от това за близо половината от 500 млн. лв., предвидени за инвестиционната програма на общините и областните управи, не са подготвени проекти, така че около 250 млн. лв. от заделените за нея пари могат да бъдат пренасочени към други пера. Ето откъде идва резервът, с който може да бъде балансиран бюджетът. Всички тези похвати са ясни на експертите, но Борисов явно не е в тази група. Да не говорим, че те се прилагат у нас вече две десетилетия, в това число и от ексфинансовия министър на ГЕРБ Симеон Дянков. Затова е най-добре и за самия Борисов да престане да вещае страхотии, защото прилича на онези първобитни шамани, които до умопомрачение се въртят в кръг и до безсъзнание напяват "Кааатаааастрооофааа" с единствената надежда прорицанието им все някога да се сбъдне.