Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 09. 05. 2016 Национални вестници

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ПАЦИЕНТИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ

- Интересен въпрос. Ами най-добре е да не слагам диагноза, още повече става дума за един-единствен човек, пък дори да се казва България.

По принцип описанието на психичното здраве е нещо, което е в много широки граници и за да каже човек, че е психично здрав или болен, най-малкото трябва общува с някого. Един от белезите на болестта е в нарушенията в комуникацията. Когато са нарушени връзките ти с околния свят, тогава се говори за психична болест. Ако е нарушено общуването с другите или ако човек е подозрителен към другите, или е озлобен, или пък е свръхтолерантен към другите, всичко това е белег на някакво отклонение.

- Без да съм съмнително подозрителен, струва ми се, че сме залети от много агресия напоследък - не говоря само за това, което се случва по пътищата, но в комуникацията между хората, в лошите новини, които са на мода, ако щете. На какво се дължи това?

- И аз често си задавам този въпрос. Сякаш периодично има някакви експлозии на агресия. Дали това ще са междуетнически, дали са свързани с човешкото общуване.Това като чели е проява на някаква черта от характера на българите, хайде да не казвам по-силната дума "народопсихология".

Поначало ние, българите, сме толерантни хора, но в тази толерантност се трупат негативи от всякакво естество и след търпението следва взрив. Има и много други причини, които не са чак толкова медицински. Те са предимно социално-психологични. Но иначе всички сме свидетели, че хората днес са склони да реагират по-бурно, по-грубо, отколкото обратното. Даже да се случи човек да покаже добро отношение към друг е по-скоро изключение. За съжаление.

- Споменахте статистиката. Какво казва тя за психичното здраве на българите? Говори се, че всеки четвърти има проблеми.

- Около 20 на сто от българите имат психиатрични проблеми, а ако говорим за психологични проблеми, те са много повече. Но все пак българите не сме най-зле, по-скоро сме някъде по средата. Има далеч по-високи стойности в други държави.

Имайте предвид, че у нас няма правени актуални изследвания, нито пък имаме достатъчно регистри, чрез които преброим хората с психиатрични проблеми.

- Тези хора за кого са опасни?

- Не може да се говори за опасни, дори напротив. Изследванията, които се правят у нас и в чужбина, показват, че хората с психични заболявания не извършват повече престъпления, особено когато става въпрос за тежки престъпления, в сравнение стези хора, които се водят за нормални. И дори нещо още по-тревожно. Хората с психични заболявания много често са обект на престъпления, при това много тежки престъпления.

- Да така е, но забележете, че ако стане някакво престъпно деяние, дело на човек с проблеми, веднага медиите гръмват и се фокусират върху него, докато в същото време може да са извършени стотици други престъпления, дело на нормални хора, но те не са обект на внимание. Това фокусиране води и до много тежки последици за хората с психични заболявания и техните семейства - стигмата и автостигмата. Хората сами се определят като различни и се държат така, сякаш са виновни.

- Тези, тежките болести, каквито са шизофренията и афективните разстройства, са приблизително разпределени поравно по света. По-леките, но и почести заболявания, каквито са тревожните разстройства, паническите атаки, стресовите състояния, се влияят много повече от външните фактори и социалните причини и те са много по-чести в обществата, в които няма грижа, насочена към хората с подобни проблеми.

- Мога да ви дам пример с една друга актуална тема - бежанците. Оказва се, че голяма част от мигрантите през последните години, които са се установили в по-богатите страни на Европа, се оплакват от много други заболявания, ние ги подставяме в рубриката "соматизационни". Оплакват се от болки, от общо неспокойствие, трудно се адаптират и започват да търсят помощ в социалните служби и тяхната здравноосигурителна система. Като се направи такава равносметка, мигрантите много повече стават обект на тези служби.

- Да, стават по-тревожни, не могат да се адаптират. Интеграцията не е лесен процес. Има, разбира се, и други причини, но никой не иска да ги каже. Това са много сложни неща. Вие чували ли сте някой да има психиатрични проблеми от бежанците? При нас такива хора не са попадали.

- Основното е доброто обучение, качествено образование. А то не е малко - добър подбор на студенти, на преподаватели и не на последно място, перспектива за тези, които завършват. Това върви, разбира се, ръка за ръка с логистиката - по-добри зали, по-добра база като цяло. Един от начините за привличане и на повече чуждестранни студенти е изнесеното обучение, което ние в момента провеждаме.

- В първите два курса, в които се изучават предклинични дисциплини-биология, химия, изобщо теоретичните дисциплини, които подготвят студентите, лекциите се изнасят в различни центрове в чужбина. В тези центрове наши преподаватели подготвят през тези две години студенти, които са главно от Европа.Тези центрове са в различни места. До момента имахме в Швейцария, предстои да се пренесе център в Италия, в Кипър и току-що бе подписан договор за откриване на подобен център и в Кьолн, Германия. В него за само за две седмици са се записали 60 кандидати.

След като завършат втори курс, могат да дойдат в България и да следват клиничните дисциплини до шести курс. Между другото имаме доста студенти от 65 държави.

- Какво би привлякло един германец да учи в българска школа?

- Ние имаме много добри преподаватели и нивото е доста високо. Нашите доктори са добре приети по света - огромна част от студентите завършват и ги поглъщат в Европа, което не е много за хвалене. Отделно е и цената на образованието, което у нас е значително по-евтино, отколкото на запад. Има и още едно предимство.Тук студентите виждат болни.

- Те учат и след това имат възможността да бъдат в клиниките, да виждат истински болни, докато на запад не е така.

- Пускат им филми, упражняват се върху модели, актьори. Особено в психичните болести - там няма пациенти, има актьори. Тук, в България, обаче си в клиниката. Виждаш всички клинични картини на живо, имаш възможност да работиш с пациенти. Даже при нас имаше един почти комичен момент, в който наш пациент знаеше едновременно турски, български, английски език и на моменти превеждаше между студентите. Помагаше им.

- Мисля, че доверието е доста разклатено.

- За съжаление, така се оказва. То не е само корупцията, защото авторитетът на лекаря не се накърнява само от едно плащане.Това е отношението лекар към болен и обратното. Това е много сложен въпрос и е нещо, което трябва да бъде поставено в центъра на нашето обучение - как се общува с пациента. Трябва да има много повече доверие, много повече да се обяснява, да се говори на пациента. Лекарят трябва да знае как да постъпи в определени ситуации. Това обаче е цялостен процес, за който трябва много време.

- Да, има и сблъсък има и тапа пред развитието на младите лекари. Това е сериозен проблем. За да специализира един лекар, според действащите наредби трябва да има свободно място, на което той да бъде назначен, но се оказва, че местата са много ограничени. Един лекар, за да продължи да работи, трябва да има специализация, защото да работиш без специалност е като да си без почва под краката. Трябва да има такива механизми, които хем да ги задържат у нас, хем да им дават достойно развитие.

- Да, точно за това става въпрос.

- Министерството, но в момента тази система не работи добре. Ние всички, които работим, особено в клиничните дисциплини, сме на едно и също мнение. Първо, местата трябва да бъдат много повече, а и заплащането трябва да става чрез други механизми.

- В момента зависиш от ди ректора на болницата, а всъщност финансирането трябва да бъде независимо, държавно, а болницата да бъде стимулирана да отваря места за специализанти.

- Възможно е, но точно затова трябва да има някакво обвързване. В клиниката, в която работя, има млади лекари, едни от тях взеха специалности и тръгнаха, но други останаха. В крайна сметка не можеш да слагаш вериги на хората.Те имат собствен животи правят избор за по-доброто си бъдеще. Но ми се ще да остават.