Пресклипинг: „Здравеопазване” 29. 11. 2014 Москов ще мести болничните легла

Спешните звена на болниците ще бъдат ремонтирани и технологично обновени, включително с модерни уреди за дистанционни консултации със светила в медицината. Преструктурирането на лечебниците ще се обезпечи с пари по оперативните програми "Регионално развитие" и "Региони в растеж", както и чрез Норвежкия финансов механизъм. Дано в това отношение сегашното ръководство на ресорното ведомство постигне по-голям успех, тъй като досега усвояемостта на евросредства за здравеопазването е минимална.

За спешната помощ в новата концепция пък е планирано 34 болници да бъдат превърнати в комплекси, в които линейките ще карат неотложните пациенти. Системата ще бъде разделена на две нива на компетентност. Най-отгоре са "11-те пироговчета", които започна да строи бившият здравен министър Таня Андреева, а под тях са спешните центрове на болниците. Извънболничната част включва създаването на структури само за бърза медицинска помощ. Техни филиали или мобилни екипи ще покриват най-отдалечените и труднодостъпни райони. В новите центрове ще могат да работят джипита и специалисти от всички области. Тези звена "в пакет" трябва да покрият напълно бързата помощ в страната. Те ще бъдат профилирани по райони на обслужване и според диагнозите, които ще лекуват. Държавата се ангажира да осигури достатъчно екипи и нови автомобили, които да се ползват и в случаи на големи аварии, природни бедствия и катастрофи.

По думите на заместник-министъра д-р Ваньо Шарков дефицитът на лекари, сестри и санитари в спешната помощ може да бъде разрешен до 2020-а. Планирано е заплатите на медиците за този период да скочат двойно. За догодина е предвидена първата стъпка - 20% увеличение на доходите.

Двете концепции в цялост са насочени в правилната посока - по-ефективно лечение на пациентите. Но е утопия да се мисли, че те могат да бъдат осъществени с парите, които циркулират в системата. Само с икономии няма да стане, още повече че средствата за здравеопазване в следващия държавен бюджет може дори да бъдат намалени.
Ген. Тонев ще командва здравната комисия

Калоян Атанасов
Генерал Стоян Тонев изненадващо за мнозина спечели вътрешнопартийния балотаж на ГЕРБ и бе избран за председател на парламентарната Комисия по здравеопазване. Бившият шеф на Военномедицинска академия бе предпочетен пред спряганите като фаворитки Десислава Атанасова и д-р Даниела Дариткова. Атанасова обаче бе изпратена да развива "красноречието си" като заместник-председател на правната комисия, докато Дариткова ще е едно от вицетата на Тонев. Другите заместници в здравната комисия са познатият ресорен експерт на БСП д-р Емил Райнов и Красимира Ковачка от "Българския демократичен център". Любопитното е, че ген. Тонев се сблъска с Райнов и със сегашния здравен министър д-р Москов в предизборен телевизионен дебат на тема "здравеопазване" и спечели най-голямо одобрение от зрителите. Представяйки позицията на ГЕРБ, той очерта пет основни приоритета в системата - спешната помощ, финансирането, избягване на дублирането на дейности, достъп до здравеопазване и иновации. Тонев бе категоричен, че първото нещо, което трябва да се направи, е държавата да стане коректна към гражданите и да плаща 100% от вноските, които тя дължи за здравно неосигурените. Тази мярка обаче едва ли е сред приоритетите на правителството, тъй като ще предизвика допълнителни бюджетни разходи. Според Тонев спешната помощ е най-бързо решимият въпрос, а проблемите опират до финансирането й и до квалификацията на кадрите. "За такива болници като тази в Девин сме изработили модел, който ще бъде приложен като пилотен и ще важи и за останалите. Тя няма да бъде закрита, а напротив - към нея ще се добави и отделение за долекуване", каза генералът. Моделът вече съществува "черно на бяло" и бе одобрен от кабинета.

Неотдавна Тонев взе отношение и по повод на графика, който си самопостави министър Москов - да въведе електронна здравна карта, да прецизира пакетите от дейности, които ще поемат касата и частните фондове, както и за останалите здравни реформи. Тонев смята, че "планът Москов" трябва да е съгласуван с възможностите на държавния бюджет и уточнен с Българския лекарски съюз и пациентските организации. "Проблемът е за сметка на какво и на кого да стане реформата - посочи той. - Пациентът трябва да контролира парите, които вървят с него. Стои и въпросът за ефективното използване на средствата за здраве и е необходимо контролният орган да е здравната каса. На нея трябва да се прехвърлят част от контролните функции, изпълнявани от изпълнителна агенция "Медицински одит" и от министерството."

За идеята на Москов да се сливат болници на регионален принцип ген. Тонев отбеляза, че проблемът в подобно обединяване е то да не доведе до още по-големи разходи в системата. Доскорошният заместниккмет на София изтъква, че с електронната здравна карта министерството, касата и самите болници ще получават пряк информационен поток, който във всеки момент ще им показва къде е болният, какво е направено с него и колко струват съответните процедури. Тонев е твърд противник на увеличението на потребителската здравна такса за пенсионерите, но смята, че е необходимо да се намери начин да бъде компенсирана дупката в бюджета, която заплащането й отваря.

Като цяло ген. Тонев и министър Москов имат сходни виждания за необходимите реформи в здравеопазването, а съсловният им произход още повече ги сближава. Но дали два "остри камъка" от различни партии могат да мелят брашно заедно?

Управителят на касата Румяна Тодорова обяви, че тя и колегите й от частните дружества предлагат помощ на здравния министър Петър Москов, за да се справят заедно с порочните практики. Проблемите произтичали от възможностите за широко тълкуване на Наредбата за достъп до медицинска помощ, където се указва за какво болниците могат да искат доплащане. Те често се опитвали да прибират средства за една и съща услуга веднъж от здравната каса и веднъж от частните застрахователи. Тодорова заяви, че отдавна се опитва да води битка с тези практики, но срещала съпротива от страна на националните консултанти, тъй като при затягане на контрола щяло да се стигне до затваряне на цели отделения.

Мими Виткова, която е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, изнесе фрапиращи случаи от практиката на частните дружества: "Не може да се плащат 330 лв. за ползване на стая с едно легло.

В кой хотел в България цената на легло е 330 лева? Не може да дават за три дни престой 980 лв. за интернет и телевизия и още 450 лв. за самостоятелна стая. Нашето дружество заплати 10 000 лева за раждане, а в същото време болницата има договор и с касата и черпи обществен ресурс. Пакетната цена за наблюдение на бременност в някои болници достигала до 1000 лв., въпреки че 80% от прегледите и изследванията се покриват по програмата "Майчино и детско здравеопазване" на здравната каса и са безплатни", посочи Виткова. По думите й служители в болници твърдели, че касата не плаща определено медицинско изделие, а в същото време тя го покрива. Лекар специалист пък издал фактура за избор на екип в извънболничната помощ, а това е абсолютно незаконно, тъй като избор има само в болниците. Имало случаи в един ден пациентът да плаща 900 лв. за избор на екип и 700 лв. за консултативен преглед. Тодорова добави, че е абсурдно болниците да таксуват като допълнителна услуга настаняването в "реновирана стая". А заместник-председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова отбеляза, че застрахователните дружества оперират на пазара от една година и са изумени от некоректните практики. "Това не е пазар или бизнес. Той не се подчинява на нормални търговски и пазарни правила. В работата си сме се нагледали на некоректни практики в различни сфери, но това е несравнимо с нищо", изтъкна тя.

Причината за рекета върху пациентите е заложен в наредбата на здравното министерство за достъпа до лечение. В нея се казва, че болниците могат да искат пари почти за всичко, обясниха експертите. Затова искаме д-р Москов да прецизира този текст, каза д-р Румяна Тодорова, директор на НЗОК. Така ще е ясно за какво точно може да се доплаща. Също така в клиничните пътеки да се опишат изделията и лекарствата, за които може да се искат пари от пациентите. Специалистите настояха и да се види дали болниците, които работят с НЗОК, трябва да получават и още пари за същите дейности на частно. Също така те настояха да се засили контролът над клиниките и да се спре гаражната медицина. Не може една хистероскопия (вид гинекологична операция), за която е нужна болница, да се върши в поликлиники или необорудвани клиники, дадоха пример застрахователите.

- Първият етап от стратегията за развитие на Медицинския университет е приключил -сградният ни фонд е изцяло обновен. Вторият етап са гигантските строежи, които ще обхванат три години и ще са ни нужни около 100 млн. лева. Ние ще имаме тази инвестиция от наши собствени средства. Първото, което ще направим, е огромен учебно-административен комплекс на мястото на стол номер 8. Ще имаме учебни аудитории и зали, които сега са ни безкрайно необходими от 15 до 150 души, както и една аула за 800 души. Отдолу ще има спортен комплекс плувен ба сейн. Другото, което ще направим, е 20-етажно общежитие. То ще разполага с 500 луксозни единични стаи за студенти и три етажа апартаменти. Те ще бъдат ползвани както от по-платежоспособни чуждестранни студенти, така и от гост-преподаватели и от болни, които ще идват да се лекуват в района на Александровска болница. Ще построим и ново крило^в Медицински колеж "Йорданка филаретова". Във Враца ни подариха сградата на химическата гимназия, която беше на "Химко". Тя е в идеално състояние за ремонт, защото е изцяло ограбена - каквото е имало, е свалено. Там ще настаним филиала си във Враца. Вече имаме и хабилитирани кадри, които израснаха там. Това е нашата помощ за Северозападна България, знаете колко много се говори за най-изостаналия край в Европа. За стогодишнината след три години се надявам да имаме нов университет.

- Да, ще даде възможност да приемем още по-вече чуждестранни студенти. Ще имаме нужда и от още повече преподаватели. Тенденцията е да се разширим, вече имаме плацдарм и в Швейцария, вече втора учебна година започваме там. Смятаме да открием и в Сан Марино, искаме да го направим и в Италия и Испания. Ние имаме италиански студенти, искаме да станат и повече, но в момента по типично български маниер някои се опитват да ги привличат с дъмпингови цени.

- Турция се сви много. Тази година сме приели 20 турски студенти, а преди приемахме по 500. Това е вследствие на много енергичната намеса от страна на турското правителство, което буквално смаза желанието им да идват да учат тук с приравнителни изпити и процедурни хватки. Но това не ни се отрази, тъй като никога не сме залагали на една държава. За съжаление има университети, които са много силно зависими - това са техническите, те претърпяха финансови поражения. При нас това не се усети, тъй като попълнихме със студенти от Европейския съюз и аз съм много доволен от това преструктуриране, тъй като те са много добре подготвени. В момента водим преговори да изнесем преподаване и в Германия.

- Най-важното нещо е приемането на стратегията за развитие на висшето образование, което трябва да стане много бързо. В момента има пълно съгласие по нея, разбрахме се много трудно и след много преговори. Ако отново тръгнем към дискусии, може и да се провали. Второто нещо е един пакет от законови поправки, които се опитахме миналата година да внесем в комисията по образование. Едно от тях е платеното обучение. То бе въведено като антикризисна мярка преди 4 години и се оказа, че действа много добре. То дава възможност на тези студенти, които са взели изпитите си, но не са приети, да учат срещу заплащане. Иначе алтернативата пред тях е да отидат в държави като Македония, Румъния, Молдова. Нивото там е по-ниско, това са допълнителни разходи за тях, а и държавата губи. Да има желаещи да учат в България и ти да ги гониш навън заради това, че няма законова уредба, е просто безумие. Искаме поправки и в закона за франчайза, защото те ще ни развържат ръцете да изнасяме филиали и факултети навън и да сме равнопоставени с държави като, да речем, Унгария. Третото важно нещо е университетите да имат право на стопанска инициатива, за да можем да си повишим приходите. Отдавна се борим и за две неща, едното от които винаги предизвиква бурни дебати и то едни и същи - да имаме право като частните университети и на Друга структура, и второто е прословутият въпрос с мандатността на ректорите да се решава от общите събрания на университетите. Журналистите правят списъци на ректорите, които ги касае това, и моетс име е на първо място, защото съм вече втори мандат. Но темата с отпадането на мандатите стоеше още през 2007 година, когато ректор на нашия университет бе проф. Владимир Овчаров. Защо един министър, депутат, кмет, директор на болница, партийни лидери могат да нямат мандати и възрастови ограничения? Къде би бил проблемът, ако някой университет реши ректорът да има и трети мандат, при положение, че става дума за мажоритарен вот. А това да бъдем наричани феодали от хора, които нямат понятие от управление на университети - не знам някой феодал да минава през четири години на избори. Бихме желали всички тези неща да минат през комисия, да се гласуват - ако тогава решат, че сме заплаха за демокрацията, да ни направят и по един мандат.

- Трябва да има минимални критерии, които важат за всичките вузове и не трябва да се прескачат. Наистина има драстични случаи за избиране на доценти и професори, които не отговарят на никакви критерии. Тези критерии може да не важат за нашия университет, при нас са по-високи, но все пак на други места ще пречат да бъдат избрани хора, които нямат никакви качества. След либерализацията на закона натискът отдолу да има хабилитации е много голям. Всеки, който стане "малък доктор", смята, че трябва да бъде избран за доцент, а всеки доцент смята, че след една-две години трябва да стане професор. Но със стратегията до голяма степен тези неща ще се саморегулират. В нея е заложено около 50% от финансирането да зависи от рейтинговата система. Тогава ректорите ще бъдат принудени да преструктурират направленията си. Всеки ще гледа да се освободи от тези направления, по които получава по-малка субсидия, и там няма да има производство на кадри.

- Щом рейтинговата система ще бъде базата, трябва да бъде максимално перфектна. Тя всяка година има подобрение. Ректорите искаха да се завиши тежестта на оценката, която дава Националната агенция за оценяване и акредитация, и тя действително бе завишена на 20%, освен това в тях вече се включва и институционалната акредитация на университета, която до момента не присъстваше. Намалиха се субективните критерии. Добре би било да се включи и друг критерий - големина на направлението. Защото не е едно и също да обучаваш сто души, 5000 души или 20 души. Според мен трябва да се увеличи и тежестта на науката. Набляга се много на реализацията, но при медиците при този глад за кадри тя е почти стопроцентова. За да се направи разграничение между университетите, трябва да се вземе предвид научната дейност, но с още по-голяма тежест. Анкетите трябва все повече да намаляват, защото ректорите са изключително подозрителни към тези резултати. Правят се от една агенция, не знам как се извършва контролът. Така и досега не съм видял наши студенти, които са попълвали тези анкети. Много от ректорите се съмняват, че тази система на анкетиране дава възможности за субективизъм.

- Този процес е световен - има теч на кадри от България към Германия, оттам към САЩ. Привличането става по един начин - с по-добро заплащане. Тук не става въпрос да се прекрати процесът, а да се ограничи. Това може да стане, когато има повече звена като МУ -София, където за младите има перспектива за развитие и сравнително добро заплащане. От едната страна са заплатите, но от другата са перспективите за развитие, защото за един млад човек това е много важно.

- С тях става вече обратното - не можем да си попълним бройките. Защото тези, които отиват да специализират в Германия, ги чакат с хляб и сол, правят им курсове по езика, дават им десет пъти повече пари, отколкото у нас. Но аз не приемам толкова драматично изтичането на лекари. Защото, ако тука се пооправят нещата, съм убеден, че част от тях ще се върнат. Но вече с този манталитет и знания, които имат колегите им в Западна Европа.

"Още от първи клас исках да стана лекар. Майка ми бе медицинска сестра и затова линейката често идваше да я взема вечер заради спешни операции. Беше ми много интересно. Но в същото време тайнствено, загадъчно и увличащо. И ето - станах лекар!"

Това разказа пред "Труд" бриг. ген. проф. Николай Петров, началник на ВМА, председател на Дружеството на анестезиолозите в България и на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене. Водещият ни специалист е член на много наши и чужди научни дружества, а през тази година бе избран и за вицепрезидент на WorldSIVA - Световната асоциация по интравенозна анестезия.

Професорът е роден в Грудово, днес град Средец. Още като ученик обаче се премества със семейството си в Бургас, където завършва гимназия. Веднага след това го приемат във Варненския медицински университет. Но преди да започне да следва, изкарва 2-годишна военна служба в родното Грудово. "За това време от главата ми почти се "изтри" наученото в гимназията", пошегува се професорът. Затова през първата година му е доста трудно, но в третата вече е отличник. И все така, с каквото и занапред да се захване.

"Колко дежурства като малък съм изкарал с майка ми в болницата в Грудово. А после и в онкологията в Бургас, защото нямаше кой да ме гледа, та как да не заобичаш професията?! Гледах докторите като богове. Те режеха хората, лекуваха ги и болните се оправяха. Затова, след като завърших гимназия, не съм кандидатствал на нито едно друго място освен във Варненския медицински университет", каза проф. Петров.

Защо обаче се спира на толкова тежка специалност като анестезиологията, вместо да си осигури спокойствие примерно с офталмология? Отговорът му е: "Заради динамиката в нея." Професорът най-много се гордее с изпита, който полага, когато кандидатства за специалността. Класиран е на първо място сред явилите се от цялата държава кандидати. А отсяването е жестоко - много по-тежко от кандидатстудентския изпит.

Проф. Петров е минал през всички стъпала на медицинската йерархия. "Нищо не ми е спестено, защото нямах връзки", с усмивка казва той.

"Знаете ли, бях единственият анестезиолог в бургаската болница, което значи, че си на денонощно разположение. Тогава нямаше мобилни телефони, нито интернет. Независимо къде исках да отида -примерно на кафе на плажа, трябваше да съобщавам местонахождението си, защото в случай на нужда линейка идва и ме взема. Колко пъти се е случвало тъкмо седна някъде и хайде - викат ме по спешност. А стресиращото е, че шофьорът не знае за какво си нужен. Научаваш чак когато отидеш в болницата", разказва професорът.

В Бургас работи през 1991 -ва и 1992 г. След това идва в София, където и остава. Междувременно печели едногодишна стипендия на френското министерство на външните работи и специализира в една от най-големите парижки болници - "Питие Салпетриер". Това се случва през 1995-1996 г. "Каквото научих там, пренесох го тук, във ВМА. А когато се прибрах, систематизирах знанията си и защитих първия си докторат", каза проф. Петров.

Той е помогнал на хиляди пациенти, които са били на косъм от смъртта. И известни, и неизвестни. "Спомням си за един българин, който бе началник на отдел за застраховане на коли в някогашната ДЗИ. Явно обаче не е направил нещо, което му е било поискано, и бе потрошен от бой. Нямаше непо-страдало място по тялото му. Докараха го при нас в много тежко състояние. Но го вдигнахме на крака (смее се). После го направиха началник на целия сектор за автомобилни застраховки в ДСК", каза лекарят.

Преди години имал мечти, днес иска само да се наспи и да не вдига телефона, призна си генералът, който е племенник на известната българска народна певица Янка Рупкина. Самият той свири много добре на акордеон, затова се радва и на приятелството на доказани музиканти като Александър Райчев, Нешко Нешев, Бинка Добрева.

"С леля Янка все си казваме, че както когато бях по-млад, трябва пак да се съберем - аз да свиря, тя да пее, да порепетираме, та ако отидем заедно някъде, да се представим добре", сподели професорът.

За него контактът с музикалния инструмент е невероятен. "Понякога се прибирам напълно изтощен и го вземам. Защото примерно по радиото съм чул фрагмент от песен и искам да го изсвиря. Съпругата му тогава казва: "Ти си пребледнял, не си хапнал нищо, а свириш." Но аз вземам акордеона и докато не изсвиря това, което искам, не го оставям", завърши професорът.