Превод: нели спиридонова-хоринска

ВТОРОТО СЕДЕМЛЕТИЕ

Винаги, когато нещо вече е завършено, може да започне нещо ново. Силите, които преди това са били ангажирани в мъдрото изграждане на органите, сега се поставят на разположение на мисленето, спомнянето и ученето, както и на душевния растеж и вътрешното израстване. Младият човек вече започва душевно да се разпростира в света. Протичащият някога в органите живот сега се преобразява в изливащ се навън душевен живот. Но всеки поток се нуждае от определена насока, проправяне на пътя и ръководство: Така сега и детето има нужда от „обичан авторитет“, уважение и признание към мъдростта и жизнената опитност, твърда вяра в хората. В тази възраст душата търси да се свърже със света и събуждайки се все повече и повече ­ също и с душевните сили, които се излъчват от другите хора. Ако това търсене не се задоволи, по­късно се проявяват антисоциални, презиращи хората тенденции, което днес така често срещаме. Човек вече не вярва на хората!

От разговорите с много зависими от наркотиците младежи все по­ясно се вижда, че във второто седемлетие те не са срещнали нито един човек, в когото да могат да вярват, който да им бъде образец на подражание, на когото да могат да имат доверие, без да се налага сами критично да изследват и преценяват. Нима недоверието не е една от характерните страни на характера при наркоманите?

Смислената педагогика, закрилата в семейството и правилното физическо­душевно хранене са трите стълба на наркотичната профилактика! Но за това трябва да се разбира нещо от същността на развиващия се човек. През възрастта между седем и четиринадесет години, при младите хора се сменят интересът към света и интересът към себе си, също както вдишването и издишването. Този присъщ на правилния душевен живот процес на отдаване на света и обръщане към себе си, изливане навън и прибиране навътре, отваряне и затваряне в себе си, в своята ритмична смяна, се наричаше от древните и средновековните лека ри „Меркурий“ ­ името на носещия се напред­назад вестоносец на боговете, но също и името на подвижния живак.

В този период душата може да бъде провалена чрез възпитанието и околната среда и с това да бъде затруднено земното узряване, което всъ- щност сега би трябвало да се извърши. „Не отваряйте пъпката на детството твърде рано“ казва поетът Жан Пол ­ а колко брутално днес тя се отваря, често с вярата, че детето трябва рано да опознае проблемите на този свят, за да може да се защитава.

Има един неопровержим закон, че душата става силна само чрез вярата в нещо възвишено. С това се полагат основите на вътрешни сили. Ако душевното не се намери в света, а се апелира само към мъртвия интелект, то по­късно се правят опити, да се „изстискат“ душевните сили от собственото тяло с помощта на определени наркотични средства.

Със загубата на правилния и обичан от децата авторитет започва едно много голямо зло в човешката история, защото който никога правилно не е ръководен, по­късно и сам не може да се ръководи, а търси опора при всякакви съмнителни кумири. Оставен ли е подрастващият сам на себе си, преди душевно да е узрял за това, то се поставят основите на всякакви предразсъдъци, недоверие и разрушителна критика. Недоразвитите още душевни сили се ангажират прекалено рано и интелектът изгражда една стена между хората и света. Жертвите на това ранно, насилствено създаване на преценки, резултатите на така нареченото „антиавторитетно“ възпитание можах достатъчно да опозная по време на лекарската ми практика с наркотично болните. Една млада наркоманка ми разказа за своето семейство и как веднъж, като казала на майка си, че я обича, „анти авторитетният“ отговор на майката дословно гласял: „Ка-
рин, това е твой проблем, с който сама трябва да се справиш...“. Нищо не е по­вредно от това, да се отпратят младежите с цинични или подигравателни забележки. Това създава условия, да се изроди тенденцията за вътрешно затваряне в инат и съпротива. Децата наистина стават вътрешно самотни. Подигравка и инат са най­големите врагове през второто седемлетие. Липсата на вътрешното ръководство по­късно става причина за лесно изкушаване.

Както през първото седемлетие жизнените сили в детския организъм осигуряват растежа и регенерирането черпейки от космичните картини­образци, така и след тяхното преобразяване в интелектуални силите трябва да бъдат запазени и опреснени чрез подходящите картини. Това конкретно означава: Мъртвите, абстрактни представи да бъдат изпълнени с душевно съдържание, което въодушевява вътрешните усещания, както е познато при творческия процес на изкуството. Вътрешното укрепване с помощта на пълноценно идейно съдържание, вярата в доброто, в света и в човека, чувството „аз ставам голям, аз раста“ е солидна та душевна база за следващата степен на узряването на Аза. На края на това седемлетие се вижда, дали е могъл да бъде събуден интересът към земните неща, или младежът се е обособил и изолирал. Затова между седмата и четиринадесетата година се намира най­важният период относно наркотичната профилактика и той се нуждае от особено внимание. Въпреки съществуването понякога на някаква външна зрялост, подрастващите се нуждаят от особена закрила. В много случай от страна на възрастните те прекалено рано се оставят сами на себе си и с това лесно могат да се подадат на различни съблазни и изкушения. Често родителите дори не знаят, къде са пренощували техните дванадесет ­ тринадесетгодишни деца!

В това второ седемлетие, периода на „средата“ и оттам на оформянето на душевното отношение към себе си и към света, лежат основополагащите и носещи тежки последствия възможности да се сгреши. Те могат да доведат до душевни „осакатявания“ на индивидуалните душевни сили, които вече започват да се изявяват от момента на пубертета и под формата на саморазрушителни тенденции, отказване от храна, наркотици, чужди на света сектантски групировки, дори душевни ненормалности или криминални постъпки, и трябва да бъдат категоризирани като „увреждания на земното узряване“. Невъзможно е достатъчно категорично да се изтъкне, че възпитанието до пубертета е една от най­важни- те културни задачи на човечеството и е основата за по­нататъшното развитие в определени социални рамки или пък в пълна изолация. Това състояние на изолиране, на „вътрешен стъклен ковчег“, в което може да изпадне подрастващият, виждаме описано в образна форма в приказката
„Снежанка“, ­ към това ще се върнем по­късно. Тук се показва основният проблем на подрастващото и бъдещото поколение. Уважение, доверие и обичан авторитет могат да бъдат създадени само ако възрастните сами се държат като пример за подражание и с това могат да бъдат признати за истински авторитет. Според мен това е напълно възможно, но изисква значителна степен на честност и самокритика от страна на възрастните, а не натрапена евтина фамилярност към младежите. Верните истински опитности най­често са достатъчен авторитет. Тогава се виждат и признават грешките, когато човек се придържа към тях. Морализирането е лошо, защото създава душевен натиск и винаги води до кавга.

Поради комплектността на проблемите през второто седемлетие тук се изтъкват някои важни моменти, които са от значение за нашата тема. Вече се спомена, че разнородните юношески проблеми достигат първата си кулминация през пубертета, когато младият човек се отдръпва от света на възрастните и дори може да покаже някои саморазрушителни или по някакъв начин революционни тенденции. Проспят ли се тези сигнали за помощ, то подрастващият се плъзга още по­дълбоко в мизерията. Тук ще се разгледат по ­конкретно някои невротични точки.