Превод от немски: д-р димитър димчев

ПРЕДГОВОР НА ПРЕВОДАЧА

Постепенно Антропософията нав­ли­за в об­лас­ти ка­то пе­да­го­ги­ка­та (т.н. Валдорфски училища), ме­ди­ци­на­та (ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ме­ди­ци­на е приз­на­та за офи­ци­ал­на те­ра­пев­тич­на док­т­ри­на от Европейския пар­ла­мент през м. юли 1992 год. в Страсбург), би­оди­на­мич­ни сел­с­ки стопанства, архитектура, бан­ко­во дело, фармацевтика, индустрия...

След пър­ви­те из­да­ния на въ­веж­да­щи­те ан­т­ро­по­соф­с­ки кни­ги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съ­чи­не­ния №13), „Ду- ховното ръ­ко­вод­с­т­во на чо­ве­ка и човечеството" (№15), „Христос и чо­веш­ка­та душа" (№155), „Какво пред­с­тав­ля­ва Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" - с по­мощ­та на фон­да­ция „Инфо 3" - пред­ла­га и пър­во­то бъл­гар­с­ко из­да­ние на „(Същност на со­ци­ал­ния въпрос" (Събрани съ­чи­не­ния № 23) с надеждата, че въп­ре­ки мал­кия тираж, кни­га­та ще по­пад­не в ръ­це­те и съз­на­ни­ето на тези, за ко­ито е предназначена, за те­зи ко­ито ще съ­уме­ят да се вслу­шат в су­ро­во­то пре­дуп­реж­де­ние на Рудолф Щайнер, че след „дик­та­ту­ра­та на про­ле­та­ри­ата не­из­беж­но ид­ва епо­ха­та в ко­ято ще се по­яви дик­та­ту­ра­та на съве- стта".

Според въз­г­ле­ди­те на Рудолф Щайнер, съз­да­тел на Антропософията, Първата све­тов­на вой­на въз­ник­ва не по си­ла­та на во­ен­на и све­тов­но­-по­ли­ти­чес­ка необходимост, а до го­ля­ма сте­пен по­ра­ди не­ов­ла­дя­ни со­ци­ал­ни проблеми, ко­ито пра­ви­тел­с­т­ва­та заобикалят, пред­по­чи­тай­ки да тър­сят стъл­к­но­ве­ния с външ­ния враг. След очер­та­ва­щия се не­из­бе­жен крах, през 1917 год., Рудолф Щайнер по­тър­си час­т­ни пъ­ти­ща за да за­поз­нае ръ­ко­вод­ни­те лич­нос­ти на Германия и Австро-Унгария с пред­ло­же­ни­ята си за ле­чеб­ни мер­ки спря­мо бо­ле­ду­ва­щия со­ци­ален организъм. Гласът му не бе­ше чут, а ця­лос­т­на­та си кон­цеп­ция за оз­д­ра­вя­ва­не на правния, ико­но­ми­чес­ки и ду­хо­вен жи­вот той оп­ре­де­ли ка­то „тро­ич­но раз­де­ля­не на со­ци­ал­ния организъм". То ид­ва след ед­но дру­го „тро­ич­но разделяне" - то­ва на чо­веш­кия организъм, ко­ето свръх­се­тив­ни­те му из­с­лед­ва­ния от­дав­на под­гот­вят за да на­ме­ри за­вър­шен из­раз в из­ляз­ла­та през 1917 год. кни­га „Върху за­гад­ки­те на душата" (Събрани съ­чи­не­ния № 21). Там ста­ва ясно, че чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм е ед­но ця­ло са­мо за външ­ния и по­вър­х­нос­тен пог­лед вър­ху нещата.

Още с пър­ви­те си опи­ти да раз­ши­ри поз­на­ни­ето ни за чо­веш­ко­то съ­щес­т­во Антропософията об­ръ­ща внимание, че всъщ­ност чо­ве­кът се със­тои от че­ти­ри със­тав­ни части: Физическо тя­ло - неживо, веществено, „мине-
рално" Етерно тя­ло - или „жиз­не­но тяло", „растително" Астрално тя­ло - ле­жи в ос­но­ва­та на се­тив­на­та

ор­га­ни­за­ция и чувствата, „животинско" Азова ор­га­ни­за­ция - ле­жи в ос­но­ва­та на индивидуалните, ду­хов­ни „човешки" ка­чес­т­ва Взаимодейст- вието меж­ду те­зи със­тав­ни час­ти в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм на­ми­ра из­раз имен­но в не­го­во­то фун­к­ци­онал­но­-мор­фо­ло­гич­но тро­ич­но разделяне, включващо:

1. нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма - но­си­тел на мис­ле­не­то

2. рит­мич­на сис­те­ма - но­си­тел на чув­с­т­ва­та

3. сис­те­ма­та „веществообмен-крайници" - но­си­тел на во­ля­та

По съ­щия на­чин държавата, или со­ци­ал­ни­ят организъм, да­леч не пред­с­тав­ля­ва ед­но един­но цяло. В нея тряб­ва яс­но да се раз­г­ра­ни­ча­ват три раз­лич­ни сили:

1. си­ли­те на ико­но­ми­чес­кия жи­вот

2. си­ли­те на ду­хов­ния жи­вот

3. си­ли­те на пра­во­вия жи­вот

Тези си­ли ви­на­ги са при­със­т­ву­ва­ли в чо­веш­ки­те общества, но до­се­га не са би­ли яс­но осъзнавани. Те са тези, ко­ито съз­да­ват сво­ите ин­с­ти­ту­ции и „органи" в хо­да на от­дел­ни­те цивилизации. С на­рас­т­ва­не­то на автори- тарното, ма­те­ри­алис­тич­но мис­ле­не и стре­меж към по­ли­ти­чес­ка власт дър­жа­ва­та все по­ве­че се опит­ва да под­чи­ни как­то икономическите, та­ка и ду­хов­ни­те си­ли на обществото. Комунистическите ре­жи­ми ни де­мон­с­т­ри­рат то­ва по един чу­до­ви­щен начин.

Но още пре­ди на­ча­ло­то на ве­ка пра­ви­тел­с­т­ва­та и на­ро­ди­те свик­на­ха с мисълта, че монополистичната, цен­т­рал­но ръ­ко­во­де­на държава, е изоб­що един­с­т­ве­но въз­мог­на­та фор­ма на съв­мес­тен чо­веш­ки живот.

Френската ре­во­лю­ция съ­що не стиг­на до ни­къ­де с прос­ло­ву­тия си де­виз „Свобода, Равенство, Братство", за­що­то до­ри ре­пуб­ли­кан­с­ки­ят на­чин на мис­ле­не бе­ше ка­то хип­но­ти­зи­ран от иде­ята за „един­на­та държава". А по сво­ята вът­реш­на същ­ност тя ви­на­ги то­ле­ри­ра прав­но­-по­ли­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния за смет­ка на ико­но­ми­ка­та и ду­хов­ни­те им­пул­си на човека.

Ето за­що след при­вид­но пос­тиг­на­то „равенство", све­тът бър­зо бе­ше за­лят от но­во неравенство, а „свобода" и „братство" от­дав­на са ста­на­ли на­пъл­но праз­ни ду­ми в об­щес­т­ве­ния живот.

Тук е мяс­то­то да по­со­чим и прек­рас­ния из­вод на Рудолф Щайнер, над кой­то чо­век мо­же да мис­ли и ме­ди­ти­ра дълго: Братството - мо­же и тряб­ва да се осъ­щес­т­вя­ва един­с­т­ве­но в об­лас­т­та на ико­но­ми­ка­та Равенство- то - мо­же и тряб­ва да се осъ­щес­т­вя­ва един­с­т­ве­но в об­лас­т­та на пра­во­то Свободата - мо­же и тряб­ва да се осъ­щес­т­вя­ва един­с­т­ве­но в об­лас­т­та на ду­хов­ния живот. Седемдесет го­ди­ни слея Октомврийския прев­рат в Ру- сия, ин­с­пи­ри­ран от оп­ре­де­ле­ни окул­т­ни сре­ди на Западна Европа, и пет­-

Изход има и той се със­тои в но­во­то „тро­ич­но раз­де­ля­не на со­ци­ал­ния организъм".

„А как?" - то­зи тежък, мъ­чи­те­лен въп­рос не тряб­ва да ни плаши. Инст- рукции и точ­ни ука­за­ния тук няма. Напротив, ис­тин­с­ка бла­гос­ло­вия е - съ­що­то ва­жи и за Валдорфските учи­ли­ща - че то­зи им­пулс ид­ва не от държавата, а мо­же да се по­ро­ди са­мо в ре­зул­тат на оп­ре­де­ле­на ду­хов­на ак­тив­ност от стра­на на от­дел­на­та личност. Пречки и труд­нос­ти ще се по­явя­ват непрекъснато, то­ва е на­пъл­но естествено.

Обаче да не забравяме, че Рудолф Щайнер, чо­ве­кът кой­то да­де на све­та Антропософията и раз­чу­пи гра­ни­ци­те на познанието, раз­ши­ря­вай­ки ес­тес­т­ве­но­на­уч­на­та ме­то­до­ло­гия в об­лас­т­та на свръх­се­тив­ния свят, чо­ве­кът ко­ито се ос­ме­ли да раз­к­рие на хо­ра­та „Петото евангелие" (Събрани съ­чи­не­ния №148), при­да­ва­ше та­ко­ва зна­че­ние на „тро­ич­ния со­ци­ален организъм", че нап­ра­во свър­за ис­то­ри­чес­ко­то оце­ля­ва­не на на­й-б­лиз­кия до Антропософията на­род - нем­с­кия - с ис­то­ри­чес­ка­та за­да­ча за из­г­раж­да­не­то на то­зи „тро­ичен со­ци­ален организъм", Днес ис­тин­с­ки­ят ево­лю­ци­онен им­пулс на Средна Европа е не в об­лас­т­та на изкуството, ре­ли­ги­ята или науката, а в жиз­нес­по­соб­нос­т­та на иде­ята за „тро­ич­ния со­ци­ален организъм" и във во­ля­та за ней­но­то осъществяване.