Превод от немски: димо даскалов

ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

Плодът на една съвместна работа бе изложен в тази малка книга.

Учението на антропософията, което представлява една златна мина от подбуди именно за медицинската наука, аз го приех без остатъчно и намерих в него един извор на мъдрост, от който човек можеше да черпи неуморно и който може да освети да реши много, днес още нерешени проблеми на медицината. Така между Рудолф Щайнер и мене се роди една активна съвместна работа за медицински познания, която се задълбочи особено много през последните две години, така че можа да стане възможно и да се осъществи едно общо написване на една книга. Рудолф Щайнер постоянно се стремеше и тук аз проявих най-пълно разбиране към него да възобнови старата същност на мистериите и да направи тя да се влее в медицината. Защото от най-древни времена тази същност на мистериите е била в най-тясна връзка с лечебното изкуство, и добиването на духовни познания е било свързано с лечението. Ние не трябваше да подценим научната медицина по един дилетантски и непосветен начин; тя бе напълно призната. Важното беше обаче това, да прибавим към съществуващото онова, което може да се получи от духовното познание като средство за разбиране процесите на заболяване и лечение. Самопонятно е, че не трябваше да оживее отново психическият инстинктивен подход на древните мистерии, а един такъв подход, който да отговаря напълно на вече изцяло развитото и издигнато до духовното модерно съзнание.

Така бяха положени първите начала и основаният от мене клинично-терапевтичен институт в Арлесхайм даде практическите основи за изложените тук теории. Направен бе опит да бъдат показани пътища за лечебното изкуство на онези, които желаят едно разширение на техните медицински познания в посочения тук смисъл.

Ние имахме намерението, тази малка книга да бъде последвана от още една, която да бъде плод на нашата обща работа. За съжаление това не беше вече възможно. Въпреки това аз възнамерявам, от многото подбуди и бележки, които притежавам, да напиша един втори, а може би също и един трети том. Нека обаче този първи том, бе коригиран от него с радост и вътрешно задоволство три дни преди смъртта на Рудолф Щайнер, да намери своя път при всички онези, които от загадките на живота се стремят да стигнат до разбиране на живота в неговото великолепие и величие.

Арлесхайм Дорнах, септември 1925 г.

Д-р мед. Ита Вегман
1. ИСТИНСКОТО ПОЗНАНИЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО КАТО ОСНОВА НА МЕДИЦИНСКОТО ИЗКУСТВО

В тази книга се посочват нови възможности за лекарското знание и умение. Върху изнесеното тук ще се съди правилно само тогава, когато човек може да вникне в гледните точки, които служеха като ръководство, когато се родиха медицинските възгледи, за които се говори тук.

Тук не се касае за някаква опозиция против медицината, която работи с признатите научни методи на настоящето. Ние признаваме напълно тази медицина в нейните принципи. И сме на мнение, че даденото от нас може да бъде приложено в лечебното изкуство само от онзи, който може да бъде напълно лекар в смисъла на тези принципи. Обаче към това, което може да се знае върху човека с признатите днес научни методи, ние прибавяме по-нататъшни познания, които могат да бъдат намерени чрез други методи, и затова се виждаме принудени, изхождайки от това разширено познание на света и на човека, да работим също за едно разширение на медицинското изкуство. Признатата медицина не може всъщност да направи някакво възражение против това, което ние изнасяме, тъй като ние не я отричаме. Само онзи, който желае не само неговото знание да бъде признато, но освен това предявява претенцията, че не трябва да се говори за никакво познание, което надвишава неговото, той може да отхвърли предварително нашия опит.

Разширението на познанието върху света и човека ние виждаме в основаната от Рудолф Щайнер антропософия. Към познанието на физическия човек, което може да се добие чрез съвременните методи на естествената наука, тя прибавя познанието за духовния човек. Тя не преминава чрез просто размишление от познания на физическото до такива на духовното. По този път човек се вижда само поставен пред повече или по-малко добре измислени хипотези, за които никой не може да докаже, че те имат някакво съответствие в действителността.

Преди да се изкаже върху духовното, антропософията развива методите, които я оправдават да прави такива изказвания. За да добие човек едно разбиране за тези методи, нека помисли върху следното: Всички резултати на признатата днес естествена наука са добити всъщност от впечатленията на човешките сетива. Защото макар в експеримента или в наблюдението човекът да разширява с инструментите това, което сетивата могат да дадат, чрез това не се прибавя нещо съществено ново към опита върху света, в който човекът живее чрез своите сетива. Но също и чрез мисленето, доколкото то действа при изследването на физическия свят, не се прибавя нищо ново към даденото чрез сетивата. Мисленето комбинира, анализира и т.н. впечатленията на сетивата, за да стигне до закони (природни закони); обаче изследователят на сетивния свят трябва да си каже: Това мислене, което извира от мене, не прибавя нещо действително към действителността на сетивния свят. Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието. Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи. Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин. Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли. Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно. (Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описание и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-антропософското издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.

Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето въображение. Обаче антропософията показва същевременно, как трябва да протичат упражненията, за да отпадне това възражение. Тя показва, как през време на упражнението човек върви напред в своето съзнание по един напълно разсъдлив начин както при решението на една аритметическа или геометрическа задача. Както в математиката съзнанието не може да се отклони никъде в несъзнателното, така и през време на горепосоченото упражняване не може да му се случи нещо подобно, ако той правилно спазва указанията на антропософията.

Преследвайки това упражняване човек стига до едно укрепване на силата на мисленето, за което по-рано не е имал никакво предчувствие. Той чувства в себе си царуващата сила на мисленето като едно ново съдържание на неговото човешко същество. И едновременно с това съдържание на собственото човешко същество се разкрива едно съдържание на света, което човек по-рано може би е предчувствал, но не го е познавал чрез опит. Когато в моменти на самонаблюдение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в сравнение с впечатленията, които сетивата дават. Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание, конкретно-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления. За човека изгрява един нов свят, когато е разширил по посочения начин силата на своята възприемателна способност. Когато човек се научава да възприема в този свят, както по-рано можеше да възприема само в сетивния свят, на него му става ясно, че всички природни закони, които по-рано е познавал, важат само във физическия свят; и че същността на света, в който сега е навлязъл, се състои в това, че неговите закони са други, даже противоположни на тези на физическия свят. В този свят не важи законът на притегателната сила на Земята, а обратно, явява се една сила, която действа не от центъра на Земята навън, а действа обратно така, че нейната посока върви от окръжността на вселената към центъра на Земята. Съответното важи и за другите сили на физическия свят.

В антропософията добита чрез упражнение способност на човека да вижда този свят се нарича имагинативна сила на познанието. Тя се нарича имагинативна не поради това, че имаме работа с "въображения", а защото съдържанието на съзнанието е изпълнено не със сянкообразни мисли, а с образи (имагинация образно виждане). И както чрез възприятието на сетивата човек се чувства в непосредствено изживяване на една действителност, така е също и в психическата дейност на имагинативното познание. Светът, към който се отнася това познание, е наречен антропософия етерен свят. Тук не се касае за хипотетичния етер на съвременната физика, а за нещо действително духовно виждано. Това име е дадено в съгласие с по-стари инстинктивни предчувствия нямат вече никаква познавателна стойност в сравнение с това, което понастоящем може да бъде ясно познато. Но когато искаме да назовем нещо, ние все пак се нуждаем от имена. Сред този етерен свят постигналият горепосоченото имагинативно познание познава чрез новото възприятие, че наред с физическото тяло човекът притежава също и едно етерно тяло. Това етерно тяло е нещо, което по неговата същност се намира също в растителния свят. Растенията имат своето етерно тяло. Физическите закони важат фактически само за безжизнените минерали.

Светът на растенията е възможен на Земята благодарение на това, че в земната област съществуват вещества, които не остават затворени сред физическите закони, а които не се подчиняват на никаква физическа закономерност и приемат една такава закономерност, която е противоположна на физическата. Физическите закони действат като разливащи се от Земята; етерните закони действат като вливащи се от всички страни на мировата окръжност към земята. Ние разбираме развитието на растителния свят само тогава, когато виждаме в него съвместното действие на земно-физическото и на космическо-етерното. Така е и по отношение на етерното тяло на човека. Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на силите на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили. Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили. В течение на земния живот една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите.

От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж. Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно. Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето. И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот. Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето. Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето.

Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: - Тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа. В това отчуждаване те влизат в един свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина. Да се издигне човек до етерно-живото същество на човека, както това бе описано тук, е нещо съществено различно от ненаучното твърдение, че съществува една "жизнена сила", което твърдение беше нещо общо прието до средата на 19-то столетие, за да се обяснят живите тела. Тук става дума за действително виждане за духовното възприемане на една жива същност, която съществува в човека както и във всичко живо, така както съществува физическото тяло. И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля един друг свят чрез силата на въображението; напротив човешкото познание бива разширено по един съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху един разширен свят.

Упражненията, които произвеждат едно по-висше възприятие, могат да бъдат продължени. Както се прилага една повишена сила, за да може човек да се концентрира върху мисли, които поставя в центъра на своето съзнание, прилагайки също така една повишена сила, той може да подтисне имагинациите (образите на една духовно-етерна действителност). Тогава той постига състоянието на изцяло празното съзнание. Той е само буден, без първото състояние на будност да има едно съдържание. (По-точни указания по въпроса се намират в горецитираните книги.) Обаче това будно състояние без съдържание не остава така. Опразненото от всички физически, а също и от етерно-образни впечатления съзнание се изпълва с едно съдържание, което се влива в него от един действителен духовен живот, както във физическите сетива се вливат впечатленията от физическия свят.

Чрез имагинативното познание ние се запознахме с един втори член на човешкото същество; чрез изпълване на празното съзнание с духовно съдържание ние се запознахме с един негов трети член. Антропософията нарича познанието, което се ражда по този начин, познание чрез инспирация (вдъхновение) или инспиративно познание. (Не трябва да се заблуждаваме чрез такива изрази; те са взети от един принадлежащ на първобитни времена, инстинктивен начин на виждане в духовните светове. Обаче това, което се разбира с тях тук, е казано точно.) И светът, в който човек навлиза чрез Инспирацията, е наречен астрален свят. Когато се говори, както бе обяснено тук, за етерен свят, разбират се действията, които се упражняват от окръжността на света към Земята. Обаче косато се говори за "астрален свят", изхожда се съобразно с това, което инспиративното съзнание наблюдава, от действия, които се упражняват от окръжността на света от определени духовни същества, които се изявяват в тези действия, както в изходящите от Земята сили се изявяват земните вещества. Говори се за действащи от далечините на света конкретни духовни същества, както при сетивното гледане на нощното небе се говори за звезди и звездни образования. От тук и изразът "астрален свят". В този астрален свят човекът носи третия член на своето същество: Астралното тяло.

Земните вещества трябва да се вливат също и в това астрално тяло. С това те се отчуждават по-нататък от тяхната физическа същност. Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят. Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието. Антропософията говори тук за интуиция. В Инспирацията се изявява един свят на духовни същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувства като човешки дух между други духовни същества. В Инспирацията се изявяват духовните същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества.

Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познаваме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.

И ние можем да мислим за лечебни средства само тогава, когато развием едно знание върху това, как едно земно вещество или един земен процес се отнася към етерното, към астралното и към Аза. Защото само тогава, чрез внасянето на едно земно вещество в човешкия организъм или чрез третиране с една земна дейност можем да произведем, защото по-висшите членове на човешкото същество да могат да разгръщат тяхната дейност безпрепятствено, или също земната материя да намери една подкрепа във внесеното лечебно средство, за да навлезе в пътя, в който тя може да бъде основа на земното действие на духовното.