Преводач european islamic research center (eirc)

الرومانسية في الإسلام باللغة البلغارية

د. عبد الرحمن بن عبد الكريم الشيحة

ПРЕВОДАЧ

EUROPEAN ISLAMIC RESEARCH CENTER (EIRC)

المركز الأوروبي للدراسات الإسلامية

РЕДАКТОР

Слава на Аллах, Господаря на световете, мир и благослов над Мухаммед, неговото семейсто и всичките му сподвижници.

Пратеникът е вестител от Аллах, затова не е прикрил нито едно дело за мюсюлманите от неговия живот. Няма нито малко, нито голямо, нито лично, нито обществено дело, освен да се е разбрало, разпространило между тях и предало от поколения на поколения. Поради факта, че това са неговите думи и действия, а действията му са постановления и закономерности, чрез които мюсюлманина се запознава с религията си, която го води към обичта на Аллах, задоволството Му и Неговия Дженнет.

Наистина от основата на Исляма е обичта, която те кара да се покоряваш на Този, Когото обичаш, да вършиш това, което ти повелява, да изоставяш онова, което ти възбранява и да се опитваш според възможностите си да се доближаваш все повече до Него, като вършиш нещата, които обича. Най-великата и знаменита обич е обичта към Всевишния Аллах, чрез която се осъществява правилното насочване на мюсюлманина, като това е причина да се избави от егоизма, да прогресира с чувствата си и да се издига чрез тях. Полага обич, милост и любов към създанията на Аллах, без да очаква нещо в замяна от тяхна страна и да се избави от себелюбието си, което е базирано единствено върху собстената полза и изгода.

След това идва мястото на обичта към Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. Искрената обич, която е преди обичта към собствената душа, богатство и деца. И това е, защото той е причина за напътствие и показател към Аллах и към Неговата правилна религия, която Той направи да е спасение от огъня и причина за влизане в Дженнета за този, който я последва. Именно заради силното обожание, подчинение и смиреност към своя Господар, Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е заслужил това високо място и тази извисена степен, с която го е удостоил Аллах. Казва Всевишния Аллах:

Кажи: “Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора. (Ет-Теубе: 24)

А що се отнася до този, който твърди , че Исляма е религия на строгостта и грубостта, то той е сбъркал и се е отдалечил от истината. Исляма е всеобхватна религия, т.е. не е изпуснала нищо, било то малко или голямо в живота на мюсюланина. Независимо дали касае материалното или духовното, Исляма дава правилната насока и поставя всяко нещо на правилното му място. Исляма не е религия единствено и само на убежденията, постановленията и поведението. Нещо повече- той е религията на любовта, според широкото и разбиране в Исляма прояваваща се в обич, милост, състрадателност, добротворство, нежни чувства, извисено поведение, и висша форма на взаимоотношения с всички създания, които обкръжават човека в тази вселена. В никакъв случай не се проявява единствено и само във взаимоотношенията от думи и действия между мъжа и жената. Не е от Исляма да си с добро поведение единствено спрямо този, когото обичаш и да си с лошо такова спрямо останалите. Поради тази причина ще изброим част от качествата и нравите на мюсюлманина, за да се изясни разбирането за любовта в Исляма и че тя е към всичко, което го заобикаля.

• 
  Мюсюлманинът е този, от когото хората са спокойни за самите тях, за богатствата си и за имуществото си, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:
  

• 
  Освен това, мюсюлманинът е и този, който обича доброто и го разпространява сред хората, стремейки се да достигне до тях без да очаква отплата за това. Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:
  

• 
  Мюсюлманинът е този, който е справедлив със себе си, обществото, дори с враговете си и не съди никого за грешките на другия. Когато Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ изпращаше войска срещу съдружаващите, които му вредяха и го прогониха от дома му, убиваха сподвижниците му и наказваха онези, които го следваха, той се обръщаше към водача на войската казвайки: „Отивайте с Името на Аллах!“- а след това се споменава също в хадиса и следното: „Не убивайте дете, нито жена, нито възрастен човек, не затрупвайте извори, не отсичайте дърво, освен дърво, което ви пречи за сражение или е преграда между вас и съдружаващите, не отсичайте органите на хората и животните, не коварствайте и не мамете в плячката.„ (Бейхаки)
  

• 
  Мюсюлманинът е този, който опазва околната среда, която го заобикаля и тварите, които са в нея, като е против те да бъдат измъчвани.
  

„Нима не е достигнало до вас, че аз проклех този, който жигосва животното по лицето или го удря по лицето?!“ (Ебу Дауд, достоверен.)

- Отнася се към тварите с нежност и милост, както казва Айша /радийеллаху анха/:
„Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ лично пълнеше съда за вода, от който котката пиеше.”

- Опазва птиците, като не ги плаши и не ги лови, освен когато има нужда от това.

• 
  Мюсюлманинът опазва обществените места и пътищата, като не ги замърсява и не възпрепятства използването им .
  Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Предпазвайте се от две проклети неща (неща, които предизвикват проклятието на хората):
  Облекчаването по нужда по пътищата на хората и до техните места за отдих.” (Ебу Дауд, достоверен)
  

• 
  Нещо повече, мюсюлманинът е този, който премахва всяко нещо, което е във вреда на хората, заради словата на Пратеника /саллеллаху алейи уе селлем/:
  

• 
  Мюсюлманинът опазва това, което има полза за околната среда и за хората, като например дърветата, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:
  

• 
  Мюсюлманинът е този, който призовава за опазване на околната среда, като подтиква засаждането на дървета и зеленина, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:
  

• 
  Мюсюлманинът е този, който опазва водите, като не ги замърсява. Казва Джабир /радийеллаху анху/:
  

„Мюсюлманите са съдружници в три неща: в храната, водата и огъня.“ (Ебу Дауд)

• 
  Труди се също и да опази източниците на вода развивайки ги, за да се възполза от тях общността от хора, животни и растения, като не я прахосва и разпилява без да има нужда, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ отправени към Сеад по време на Абдест:
  

Следването на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е убеждение, което е част от вярата на мюсюлманина. И това е поради факта, че ни е заповядано да следваме Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, и че той е пример за съвършения нрав в пълния смисъл на тази дума, заради висшата си степен на взаимоотношение с всяко едно от създанията, което го заобикаля. Мюсюлманинът вярва в следването на Пратеника с.а.с. и се стреми да прилага неговия пример във всеки аспект от своя живот, търсейки задоволството на Аллах.

Казва Всевишния Аллах:

Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.” (Али Имран: 31)

Това е Исляма

Обичта към всяко нещо, което Аллах е сътворил се осъществява, чрез прилагането на повелите на Аллах. Така, както се съживява тялото чрез храната и водата, също така душата се съживява чрез религията. Именно тя ни извисява към света на превъзходството и ни отдалечава от света на животинското и сладострастията, възпитава чувствата ни и изостря нашите усещания. Това е Исляма.

В тази книжка ще разгледаме една страна от живота на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, а именно романтичната, която се изявява към неговите жени, понеже изпращането му като пратеник е едно прекрасно сияние над целия свят, и в частност над жените . Защото той /саллеллаху алейхи уе селлем/ издигна тяхното място, направи задължително уважението към тях и премахна гнета, упражняван върху тях. Жените преди Исляма бяха изолирани от социалния живот, както ни описва за това Омар ибн Ел-Хаттаб /радийеллаху анху/- водач на вярващите и праведен халиф на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ с думите:

„Наистина по време на невежеството не зачитахме жените за нищо, докато Аллах не низпосла по отношение на тях това, което низпосла, и не отреди дял за тях.“ (Бухари и Муслим)

Когато се появи Исляма, повелите относно жените бяха ясни и беше пояснено, че от добротворсвото на мъжа и от пълнотата на благородния му нрав е да се отнася по най-добрия начин към жената\ите.

В тази връзка Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:

„Най- добрия измежду вас е този, който е най-добър към съпругата\гите си! „ (Хаким, достоверен)

И така, за жената в Исляма бе отредено извисено място и висока позиция, която не е дадена нито на мъжете, нито на жените от другите общества. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ обичаше жената дори само в качеството си на човек. Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:

„Заобичани за мен от вашия земен свят са жените и парфюмите, а най-голямата ми радост беше сторена да е в намаза (молитвата). (Бейхаки)

Това е обич обвита с нежност, любов и състрадание, защото Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:

„Отнасяйте се към вашите жени с добро.“ (Муслим)

Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ повелява да се съхраняват правата и, а не да бъдат потъпквани, да се отнасят с нея по най-добрия начин, да я почитат и да не я унижават, както казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ :

„Наистина вярващите с най- пълната вяра са онези, които са с най- добрия нрав, а най-добрите сред вас са онези, които са най-добри към техните жени.”

Поставянето на жената на нейното място, което беше възбранено за нея преди Исляма, направи тя да е равна с мъжа във всяко едно отношение, освен това, от което я ограничиха повелите на Аллах като наследство, свидетелство и т.н., за които има доказателство и я направи подобие и подкрепа на мъжа. Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

„Наистина жените са подобия на мъжете.“ (Ебу Дауд)

Нещо повече Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ я направи да е най- превъзходното нещо, което Аллах е дал на този свят като казва:

„Земния свят е наслада, и най- добрата наслада на този свят е праведната жена.“ (Муслим)

Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ направи жената да е ключа към щастието на този свят казвайки:

„Четири неща са от щастието: праведната жена, просторното жилище, праведния съсед и спокойното яздливо животно.“ (Тирмизи)

Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ направи праведната жена да е половината от вярата на мъжа, която е причина за насочване на нейния съпруг в правилната насока, като казва:

„Когато човек се ожени , тогава той е изпълнил половината от религията си, затова нека се бои от Аллах в останалата половина.“ (Бейхаки)

Така, както Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ заобича жената като човек, също я заобича и като майка, като направи задължително уважението, послушанието, грижата и заинтересоваността от нея, и направи това да е причина за влизането в Дженнета.

Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ направи така, че тя да бъде преди бащата като почит, заради заповедта от Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ към човека, който го попита казвайки:

Така както Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ обичаше жената като съпруга, не по- малко я обичаше и като дъщеря. Казва Айша /радийеллаху анха/:

„Не съм видяла никой да прилича по улеснение, начин на действие и напътстие (леснина, методика, добро състояние от смиреност и покорност към Аллах, добро поведение, нежни думи, спокойствие и уважение) с Пратеника на Аллах в ставането и в сядането така, както Фатима- дъщерята на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/. Разказва (Айша): „Когато тя влезнеше при Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, той ставаше, целуваше я и я канеше да седне при него, а когато той /саллеллаху алейхи уе селлем/ влезнеше при нея, тя ставаше, целуваше го и го канеше да седне при нея...“ (Тирмизи)

Това е възвисеното взаимоотношение към всички хора, но към жените то е по- специално. Изцяло произлизащо от Божествените напътствия за всички мюсюлмани, а именно с доброта, нежност, уважение и съчуствие към тях. Казва Всевишния Аллах:

„...И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидили, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.“ (Ен-Ниса: 19)

Казва ибн Кесир в тълкуването на този айет:

Както казва Всевишния:

„И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая...“ (Ел-Бакара: 228)

Сподвижниците на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем / се надпреварваха в прилагането на този план и придържането им към Господските наставления. Поради тази причина един от най- висшите духовници на тази общност Ибн Аббас казва:

„И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая...“ (Ел-Бакара: 228)

Наистина романтиката, добрите взаимоотношения, нежноста и търпението към другия за праведния мюсюлманин са в основата на житейския му път. Следва го, прилага го и работи с него осъществявайки повелите на Аллах. Именно заради това един от видните Ислямски учени наставлява сина си в нощта на неговата сватба, и го научава на правата и задълженията към съпругата му казвайки:

„Ей, синко, ти няма да постигнеш щастие в твоята къща, освен чрез десет качества, които е нужно да придобиеш, предоставяйки ги на съпругата си. Запомни ги добре и се придържай към тях:

Що се отнася до първото и второто:

- Наистина жените обичат ласките и изтъкването на любовта към тях, затова не бъди стиснат към съпругата си в тази насока. Ако ти не проявиш тези неща към нея, ще направиш невидима преграда от безразличие и ще отслабиш любовта помежду ви. Запомни го от мен и постоянствай в него!

- Наистина жените мразят строгите и твърди мъже и злоупотребяват със слабите и нежни мъже, затова използвай всяко качество където му е мястото. Това най-силно подбужда любовта и носи най-много спокойствие в брака!

- Наистина жените обичат от мъжете това, което мъжете обичат от тях, като нежни думи, добър външен вид, чисти дрехи и добра миризма, затова бъди във всяко положение по този начин!

- Наистина къщата е кралството на жената, в него тя чувства, че е седнала на трона си и че тя е господарката в него, затова да не си посмял да разрушиш това кралство, в което живееш и да не си посмял да я отдалечиш от нейния трон. Ако го направиш ще отнемеш нейната власт, а за владетеля няма по-голям враг от онзи, който му отнема властта, та дори явно да показва друго!

- Наистина жената желае да спечели мъжа си, но без да губи семейството си (родителите си), затова се предпазвай да поставяш себе си и семейството и в една везна. Тогава ще си или ти, или семейството ѝ, а ако те избере за сметка на нейното семейство тя ще потъне в тъга, и враждебността и ще се пренесе в твоя живот, съпътствайки те всекидневно!

- Наистина жената е създадена от извито ребро и това е тайната на красотата и на привлекателността и, но в никакъв случай не е неин недостатък.

„Нещото, което прави веждата красива е извитостта.“ Затова не я съди непрестанно всеки път, когато тя сгреши опитвайки се да изправиш кривината. Тя може да се счупи, а счупването в този случай е развода. Но също така не я оставяй, когато тя греши, та да се увеличи кривината ѝ, и да се удиви сама от себе си, чрез което да престане да вижда за нужно да ти се подчинява, а винаги бъди умерен спрямо нея в тези две неща!

Що се отнася до осмото:

- Наистина в природата на жените е заложено да са неблагодарни към мъжете си и да оспорват одобреното. И ако ти вършиш добро към една от тях в продължение на години, след това постъпиш лошо с нея, тя ще каже: “ Никога не съм видяла от теб нещо добро!” Затова нека това нейно поведение не е причина да я мразиш и отбягваш. Ако ти намразиш в нея това поведение, ще намериш друго, от което ще си доволен!

- Наистина жената преминава през периоди, в които чувства телесна слабост и душевна умора. Дори Пречистия Аллах я освободи от задължения, през тези периоди, като я освободи изцяло от молитвата- намаз, и и предостави отсрочка за говеенето, докато тя се възстанови. Затова бъди възпитан към нея в тези положения. И така, както пречистия и Всевишен Аллах я улесни в нещата, които ѝ е заповядал, по същия начин и ти я улесни в твоите желания, нужди и повели!

- Знай, че жената е като пленница при теб, затова бъди милостив към нейното пленничество и бъди до нея в слабост, за да бъде тя най-добрата наслада за теб и най- добрия ти партньор!

Така, както мъжете имат принос в ислямската романтика, също така и жените имат такъв, като повеляват доброто съжителство и добрите взаимоотношения на съпругата към съпруга ѝ. Като пример ще дадем- Умму Ийяс бинт Ауф ибн Алем Еш-Шейбани. Когато Амр ибн Хаджер се сгоди за нейната дъщеря и настъпи време за женитбата, майката се усамоти с дъщеря си, като и даде наставления, чрез които ѝ поясни основите на щастливия семеен живот и задълженията, които тя има към съпруга си, казвайки ѝ:

- Бъди смирена към него със задоволство, добро послушание и подчинение.

- Контролирай неговите очи и нос. Или иначе казано нека не виждат неговите очи в теб нищо лошо, и нека помирисва неговия нос от теб само приятна миризма.

- Съблюдай времето му за хранене и сън. Наистина чувството на глад е изгарящо и усещането за сън предизвиква гняв.

- Опазване на богатството му и доброто отглеждане на децата му. Нещото, което владее богатството е правилното му разпределяне, а нещото, което владее семейството е добрата грижа за него!

- Не се опълчвай на неговата повеля и не разпространявай тайните му! Защото ако измениш на неговата повеля ще разпалиш гнева му, а ако разпространиш тайните му, ти няма да си в сигурност от неговата измяна!

От всичките тези неща става ясно голямото място и възвисената степен, която е отредена на жената под сянката на Исляма. Всички тези неща са отговор за този, който казва, че Исляма угнетява жената. Как би могъл да угнетява и подтиска правата и Онзи, Който я обича и е направил голяма част от напътствията му да са съобразени с нея и с нейните грижи?!

Това е нещото, което ще ти се изясни посредством тази малка книжка, уважаеми читателю. В нея ще погледнем романтичната страна от живота на милостивия и насочващ ни по правия път Мухаммед, към неговото семейство. Ще видим как това, че е вестител на религията и водач на общността не му попречи да се грижи за семейството си и да описва тази грижа с малобройни думи, носещи обаче дълбоко значение и наставление, правейки ги завет за неговата общност казвайки:

„Най- добрият от вас е най-добрия за своето семейството, а аз из между вас съм най-добрия за своето семейството.“ (Бухари)

Добротата на мъжете се измерва според добротата им към техните семейства и доброто съжителство с тях, което е причина за обич и милост. В тази връзка най-добрият човек е Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/, а причината за това беше съвършеният му нрав и качества, които проявяваше като обич, милост и добро отношение към всички хора и най-вече към неговото семейство. Това, което доказва тези думи е момента, в който беше спуснато знамението, което предоставя избор на неговите жени дали да останат с него или да се разведат. Причината беше, че те потърсиха от него препитание, което бе извън възможностите му. След низпославането на знамението те ибраха да останат с него, изоставиха земния живот и украшенията му и се задоволиха с това, което Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ бе избрал за себе си от нещата нужни за преживяване.
Казва Айша /радийеллаху анха/: „Когато на Пратеника на Аллах беше повелено да даде избор на съпругите си, започна с мен като каза:

„Ще ти спомена едно нещо, затова не избързвай, докато не се посъветваш с родителите си.“ Каза Айша: „Той много добре знаеше, че родителите ми нямаше да ми повелят да се разделя с него.“ След това каза: „Всевишния и Велик Аллах казва: „О, Пратенико, кажи на своите съпруги: “Ако сте пожелали земния живот и неговата украса, елате да ви дам [задължителната плата] и да ви освободя с добро! А ако сте пожелали Аллах и Неговия Пратеник, и Сетния дом, то Аллах е приготвил за благодетелните сред вас огромна награда.” (Ел-Ехзаб: 28,29)

Това тяхно решение доказва обичта, задоволството и придържането им към Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ поради това, което са намерили в него като прекрасен нрав, нежнос, добро отношение, обич и състрадание. Неща, които бяха обгърнали всички тях и които бяха причина да се убедят, че няма да намерят това при друг, освен при него. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ имаше девет жени, които живееха при него щастлив и спокоен живот. Казва за него италианската писателка Laura Veccia Vaglieri в нейната книга „В защита на Исляма“ ,защитавайки го от тези, които го обвиняват в сладострасие:

Във всеки един от тези бракове е имало обществена и политическа причина. Това е така, защото той е целял, да изрази почитта си към тези жени, заради тяхната богобоязън, и установяването на добри отношения с част от племената, като по този начин е искал да отвори път за разпространението на Исляма. Изкючение прави единствено Айша. Мухаммед се е женил за жени, които не са били нито девици, нито млади, нито красиви (с изкючение единствено на Айша). Дали наистина е бил човек на сладострастията?! Та той е бил човек, а не Бог! Желанието му за мъжко дете е нещото, което го е подтикнало да се жени отново, защото момчетата, които били родени от Хадиджа вече били мъртви. И така без да има големи доходи и наред с пробуждащата се старост в него, той поема грижа за огромно семейство, но наред с това, той винаги се придържа към равенството по отноношение на всичките си жени и никога не прави разлика между никоя от тях. Той се е отнасял с тях вземайки за основа пътя на предишните пратеници като Муса и тези от тях, които нито един човек не е порицавал за това, че са се женели за повече от една жена. А дали причината за това не се крие в оскъдната информация, която имаме за предишните пратеници, за техния живот и ежедневие?! Но що се отнася до Мухаммед, то ние знаем всяка една подробност от неговият семеен живот!“

Наистина Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се счита за най-великата личност в историята. Личност, която има огромен принос в промяната на света, и за това свидетелстват справедливи и безпристрастни хора, които не са мюсюлмани, но са се задълбочили в изследването, влиянието и разпространението на учението на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/.
Подобно на тази е и истината, за която свидетелстват и други изследователи на Исляма. Ето какво казва Майкъл Харт в книгата си „Стоте най-влиятелни личности в човешката история“:

„Наистина избора ми Мухаммед да оглави първото място от поредицата ми- личности с най- голямо влияне над хората в света, може да изуми някои читатели, а други дори биха се противопоставили на това. Но той е единствения човек, който е успял да осъществи явен успех във всеки един аспект от религията и земния живот.”

Това нещо се потвърждава от бързото разпространение на неговия призив и големия стремеж при неговите последователи в следването на пътя му и полагането на усилия от богатия до бедния от тях, за разпространението на неговия суннет. Колко много са хората, които приемат неговата религия, и колко малко са хората, които излизат от тази религия!!!

Когато истината докосне желанието на сърцето и се слее с душата, става техен водач. Билял Ел-Хабеши, когато прие Исляма беше наказван с бичуване, беше поставян камък върху гърдите му и е беше влачен по улиците на нагорещената земя в Мекка, за да се откаже от религията си. Но силното наказание не му надбави нищо друго освен твърдост, упорство и повтаряне на вечната дума „Един...Един...“

От тези примери също е и Сеад ибн Еби Уеккас, човек известен с уважението и почитта към майка си. Когато той прие Исляма неговата майка му каза: „Няма да се храня и няма да пия, докато умра! Тогава ще си платиш, след като хората започнат да ти казват: „Ей, убиецо на майка си.“, а той отговори:

„Не върши това мила мамо, защото аз няма да оставя тази религия за нищо.”

После тя прекара един ден без да се храни, и когато осъмна вече се беше изтощила. След това прекара още едно денонощие без да се храни и още повече отпадна. След това ѝ каза: „Знаеш ли мила мамо, кълна се в Аллах, дори да имаше сто души и една по-една те да излизаха, нямаше да оставя тази религия за нищо. Ако искаш храни се, ако ли не гладувай!” И когато чу тези думи майка му вече започна да се храни.

Отношенето на Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ към неговите съпруги