Преводаческите инструменти в образованието стефан Стефанов Summary

Стефан Стефанов

Компютрите никога няма да заменят преводачите, но преводачите, които използват компютри, ще заменят преводачите, които не използват.¹

Тимъти Р. Хънт

Всички обяви за търсене на преводачески услуги в най-големия сайт в тази област в света, Proz.com, имат в описанието си следната точка: „Предпочитан софтуер“, като в май-малко 2/3 от случаите срещу нея ще видите „SDL Trados“ или „Wordfast”. Това означава, че от преводачите, които ще изпратят ценова оферта за съответния проект, се очаква да изпълнят задачата, използвайки посоченото приложение.

Имената на приложения, посочени по-горе, редом с други от същата категория като напр. Memo Q, Déjà Vu, TO3000, GeoWorkz, Alchemy, XTMCloud, са представители на групата софтуерни продукти, известна катоCAT Tools или Computer Aided Translation Tools². Това са софтуерни приложения, които преводачът може да използва в работата си за по-голяма бързина, по-добра терминологична консистентност и по-високо качество на преводите, а и те отдавна са задължителни за всички, упражняващи тази професия.

Макар да е възможно законното упражняване на професията „преводач“ при завършено средно образование в гимназия със засилено изучаване на езици³, читателят ще се съгласи, че статутът на преводач с висока квалификация е много трудно постижим без висше филологическо образование. От университетите се очаква да подготвят висококвалифицирани кадри с умения, отговарящи на актуалните потребности и изисквания на бизнеса. Оказва се, обаче, че бъдещите професионалисти, завършващи бакалавърски степени, даващи им квалификацията „преводач“ в български университети, дори не са чували да се споменават инструментите за превод с помощта на компютър, а магистрите рядко са имали възможността да направят и един превод с използването на такъв софтуер.

Бърз поглед на учебните програми на някои от по-популярните университети в света, даващи квалификацията „преводач“ на свои възпитаници, показва, че обучението по използване на компютърни технологии в превода там е силно застъпено. Магистърската програма по превод на Института в Монтерей⁴ например включва в първите два семестъра предметите „Introduction to Computer-Assisted Translation“ и „Advanced Computer-Assisted Translation“⁵, а в програмата на Магистърска степен по преводачески науки на университета в Шефилд откриваме следните два ключови модула: Theories of Translation и Translation Technologies⁶.

Модули с подобно съдържание ще бъдат открити в програмите на почти всички „западни“ университети не само на ниво магистърска степен, а и на бакалавърска. От стажантите по превод в институциите на Европейския парламент се очаква те вече да знаят да работят с CAT инструментите⁷, а нерядко български преводачески фирми също спускат това изискване пред тези, с които работят.

Трябва обаче да признаем, че учебните програми на университетите в България правят сериозния пропуск да не поставят модулите с подобна насоченост във водещ план. В магистърската програма „Превод“ към специалност „Английска филология“ на Софийски университет под №9 намираме дисциплина „Софтуер и превод“, която се изучава в продължение на 30 академични часа лекции през първия семестър⁸. В магистърската програма по „Превод и бизнес комуникация“ на Пловдивския университет за 2010/2011 г. например откриваме дисциплината „Информационни технологии за превод и работа с база данни“, която включва общо 30 часа, от които 0 часа лекции и 30 часа упражнения и още 30 часа извънаудиторна заетост⁹. В програмите на магистърските програми към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ откриваме предмет „Информационни технологии и превод“ (30 часа упражнения) и „Компютърна лингвистика“ (30 ч. упражнения + 30 ч/. лекции) съответно в направленията „Транслатология“ и „Лингвистика и превод“. Трябва да отбележим обаче, че фокусът в тези предмети не е върху преводаческите инструменти. Единствената магистърска програма в България, в която изрично е посочено, че се включва работа с тези инструменти, е програмата „Компютърно подпомогнат превод“ на НБУ, в която има специален курс, посветен на използването на Wordfast¹⁰.

Защо е необходимо да се наблегне – и то сериозно – на обучението по компютърни технологии в превода? Краткият отговор е: не само защото спестява време и увеличава производителността на преводача и защото дава възможност за прецизен контрол над качеството на готовия текст, а и защото е нормативно изискване със задължителен характер. И тъй като професията на преводача е практично ориентирана, и университетите целят да подготвят кадри с високи шансове за професионална реализация – нещо, което е и водещата причина за изучаване на висше образование, разбира се, не само сред лингвистите –необходимостта от акцентиране върху същността и работата с инструменти за превод с помощта на компютър е очевидна.

Настоящата статия цели да разгледа практическите ползи от преводаческите инструменти, както ще ги наричаме за краткост, и да подчертае важността на своевременното реализиране на учебен модул с голяма тежест не само в магистърските програми в българските университети и в частност ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а и в бакалавърските такива. За целта тук ще се постараем да дадем един стегнат, но изчерпателен отговор на въпроса от предходния параграф, като проследим обичайния процес на извършване на превод с помощта на преводаческите инструменти. Преди това обаче би било полезно и логично да въведем използваната терминология.

Ключови понятия

Както всяка една нова технология, преводаческите инструменти носят със себе си набор от терминология, описваща начините на функциониране на приложението и възможностите, които предоставя на ползващия го. Това са понятията преводаческа памет, сегмент, поставимо, изходен текст, целеви текст, работен или двуезичен файл и др. Наблюдава се тенденцията, която е обща за всички сфери на работата с компютър, термините да се калкират поради трудността да се намери българска дума, която точно да предава смисъла им, без да съдържа понятие, нямащо ясна връзка с описваната функционалност.

Изходният текст или текстът, който преводачът получава за превод, има различен „синтаксис“ от този на обикновеното изречение, което срещаме в писмената или устната реч. Тук основният градивен блок на текста е сегментът, а не изречението, макар много често двата да съвпадат по съдържание. Един сегмент включва откъс от текст, демаркиран от един от следните пунктуационни знаци: точка, точка и запетая, въпросителен знак или удивителен знак. По този начин едно сложно изречение може да бъде разделено на няколко сегмента, които не винаги ще отразяват смислова завършеност на отделената (сегментирана) част.

Текстовете, особено тези с практическа насоченост, като например договори, технически ръководства, продуктови описания и т.н., обикновено съдържат както числа, така и съществителни собствени имена, които не трябва да се превеждат, а да се поставят в целевия текст без промяна или само с промяна на формата, напр. в английски текст числото 220,000 на български следва да се преобразува в 220 000. Тези и други елементи на текста, които остават непроменени в процеса на превода се наричат „placeables“или „поставими“¹¹, защото се вземат от изходния текст и се „поставят“ в целевия текст, без да се налага да бъдат превеждани.

Всеки един сегмент от изходния текст се съхранява в преводаческа памет (TM, translation memory) заедно с неговия превод, като преминаването към всеки следващ сегмент от текста е съпроводено с „претърсване“ на преводаческата памет за съвпадения (matches) на новия сегмент с вече преведените сегменти. Ако бъде открито съвпадение – частично или пълно – програмата автоматично попълва полето на целевия текст с откритото съвпадение, а задачата на преводача е да извърши необходимата редакция, ако съвпадението е било частично.

Преводаческата памет дава възможност от многократно използване на вече преведени текстове, а всеки преводачески инструмент дава възможност за едновременното използване на няколко памети, които могат да бъдат групирани по сфера на текста (правен, финансово-счетоводен, компютърно-технически и пр.) или по клиент (ПП на Фирма 1, ПП на Фирма 2 и т.н.) или по сфера на текста и по преводач (напр. медицинска терминология на Преводач 2, която Преводач 1 да използва в своята работа, но намерените от която памет съвпадения да бъдат маркирани с „наказателна“ стойност на съвпадението (penalty)¹².

Освен преводаческа памет или памети, преводачът може да използва и терминологични бази (termbases), които ще бъдат претърсвани за съвпадения при отварянето на всеки следващ сегмент и откритите в тях съществуващи преводи ще бъдат предлагани за използване.

Работен процес

Когато преводачът получи нов проект (който може да се състои от няколко на брой документа), той/тя преминава през четири фази на работа: подготвителна, същински превод, коректурно четене/редакция и приготвяне на т.нар. „чисти файлове“.

Подготвителната фаза се състои от създаване на нов проект или отваряне на съществуващ такъв и създаването на нова памет или отварянето на съществуваща такава, или и двете едновременно. Освен това по желание може да бъде заредена и терминологична база, която в някои от случаите може да бъде предоставена от самия клиент, с цел консистентност на всички преведени текстове на този клиент. Следва отварянето на документа, който ще се превежда – тук приложението извършва автоматична сегментация на текста, използвайки вградените правила за сегментация и евентуално допълнения към тези правила, които самият преводач е въвел¹³. В настройките на приложението преводачът има възможност да зададе праг на повторенията, при достигането на който целевия сегмент на новоотворения файл да се попълва автоматично, напр. 100% или 99%. При първоначалното отваряне на файла се създава т.нар. работен или двуезичен файл (bilingual/unclean file), който обикновено е в собствен за съответното приложение формат, например.ttx/.sdlxliff за Trados или .txml за Wordfast.

Процесът на същинския превод се състои от обхождането на сегментите в текста, обикновено в линейна последователност и извършването на превод за празните целеви сегменти или корекция/допревеждане на автоматично попълнените от програмата сегменти, за които е било намерено съвпадение. Тук също преводачът може да зададе праг на съвпаденията, под който софтуерът да не предлага извадка от паметта – по подразбиране тази настройка на софтуера е 75%, но свалянето на прага до 60%, според опита на автора на настоящата статия, често дава много добри резултати. В зависимост от настройката за терминологична консистентност, приложението може да показва предупреждение, ако в превода е използвана дума или израз, различни от тези, които са открити в терминологичната база за употребен в изходния текст термин или комбинация от термини.

При достигане края на текущия текст софтуерът предлага на преводача да започне отначало (за да извърши проверка) или да затвори файла. Отчет за терминологична консистентност може да бъде показан и в края на работата по конкретния текст, вместо при отварянето на нов сегмент. Постоянният и непосредствен достъп до изходния текст и направения му превод предоставят възможност за коректурно четене с цел постигането на максимално високо качество на готовия превод. Честа практика е преводаческите агенции да използват втори или дори трети коректор, на когото софтуерът дава възможност както да редактира текста, така и да вмъква коментари за всеки сегмент, за които има въпроси, предложения или забележки.

След като двуезичният файл достигне до фазата, в която не са необходими повече промени по преведения текст, идва ред на „изчистването“ (cleanup) на работните файлове. „Изчистването“ е автоматизиран процес, при който приложението премахва изходния текст и оставя само целевия, след което създава нов файл в същия формат като този, който клиентът е предоставил, запазвайки оригиналното му форматиране (шрифт, цвят и големина на текста, отстояние между редовете и параграфите и т.н.), както и оригиналното разположение на илюстрациите в текста, ако е имало такива. Заедно с това в преводаческата памет се запазват окончателните версии на комбинациите между изходен текст и превод, като е възможно и запазването на различни варианти на един и същ изходен текст с помощта на записването в паметта на специални атрибути (напр. идентификатор на преводач, контекстно съвпадение и др.).

При предаването на готовия текст (или на работния, двуезичен файл) на клиента (или агенцията възложител), от преводача може да бъде поискано да предостави в допълнение както преводаческата памет, така и актуализираната терминологична база, ако е била предоставена/използвана такава.

Освен изброените по-горе четири етапа на преводаческия процес има и друг етап, който се състои от две части, едната от които предхожда първата, подготвителната фаза, а другата се извършва едновременно с последната фаза на „изчистване“ на работния файл. Това е фазата на анализ на текста, на базата на която се изчислява възнаграждението на преводача и се изготвя ценова оферта до клиента. Анализът се състои от „прочит“ на текста от преводаческата програма, по време на който се изготвя статистика на повторенията, която обикновено се представя в табличен вид и показва стойности за нива сегменти, думи и знаци.

Заплащането, което преводачът ще получи, се изчислява на базата на повторенията на ниво думи¹⁴ като обикновено за 100% съвпадение не се заплаща нищо, за 95% - 99% съвпадение се заплащат 10% от цената за нова дума, за 85% - 94% – 20%, за 75% - 84% – 35% от цената на нова дума¹⁵. Пълните версии на преводаческите инструменти традиционно включват компонент за управление на проектите, който в една преводаческа агенция се използва от мениджърите на проекти, явяващи се посредници между клиента и агенцията и между агенцията и преводача, и между агенцията и коректора. Този многофункционален компонент отговаря също и за автоматичното изчисляване хонорара на преводача и дължимото от клиента.

Приложение на преводаческите инструменти

Както отбелязахме в началото, почти всички обяви за търсене на преводачески услуги от страна на клиенти или на агенции извън България поставят изискването за използване на конкретен инструмент или такъв по избор на преводача. Преводаческата индустрия отдавна е задминала нивото на работата в текстови редактор на компютър, а дори повърхностният поглед над предложенията за работа показва, че преводач с „отлични умения за работа с MS Word/Excel” трудно би могъл да бъде конкурентноспособен, дори да има много по-голям опит от преводача, който може да работи с преводачески инструменти – често поради простата причина, че или офертата му няма да бъде разгледана поради несъответствие на критериите, или той/тя въобще няма да получи уведомление за обявения нов проект от автоматизираната система за известяване, която „решава“ кои преводачи да извести според уменията и тематичните познания, които преводачът е посочил, че притежава при регистрацията си в съответния преводачески портал.

Освен критерия за избираемост (eligibility) на базата на уменията и знанията, които преводачът притежава и които го правят конкурентноспособен на пазара на преводачески услуги, от голяма важност при работата с преводачески инструменти са несравнимите възможности за качествен контрол, които този софтуер предлага. Човешката памет не е безкрайна и дори тренираната памет на преводача, особено на професионалиста, който работи само това и в големи обеми, не винаги е способна услужливо да „извади“ (навреме) правилния термин или израз. При използването на преводачески инструмент, ако в паметта не бъде намерено съвпадение, което да върши работа, или намереното такова не е удачно, в услуга идва опцията за контекстно търсене, резултатите от което ще покажат търсената дума или израз в различни контексти и преводачът ще има възможност да направи избор.

Някои от преводаческите инструменти предлагат също така възможност за интеграция с външен речников софтуер, в чийто бази данни да се търсят съвпадения, които да улесняват преводача. Така например, ако към приложението бъде „закачен“ речник, даващ възможност за работа с много речникови бази едновременно¹⁶, преводачът ще може да работи много по-бързо, отколкото ако трябва да въвежда желаната дума или израз в речниковия софтуер, да намира търсеното значение и превод и да го въвежда в работния файл.

Не по-малко важна е и възможността за използване на машини за автоматичен превод, също известен и като „машинен превод“. Настоящата статия не дискутира разликите между „машинния превод“ и превода, правен от човек, но с помощта на преводачески инструмент, защото допуска, че целевата аудитория не бърка двете понятия, които са коренно различни.

Инструментите за превод с помощта на компютър могат да бъдат настроени така, че да работят и със сървъри, предоставящи услугата „машинен превод“, като например този на Google¹⁷. По желание на преводача, тази услуга може да бъде ползвана само за конкретен сегмент, с натискането на специален бутон на панела за управление на програмата или за целия проект. Всеки път щом софтуерът запълни целевия сегмент с „машинен превод“ – винаги след като преди това е претърсил за съвпадения наличните преводачески памети – той маркира нередактирания от преводача текст в ярък цвят и ако този сегмент не бъде проверен (и при необходимост редактиран) преди затварянето на файла, ще бъде направено предупреждение за нужда от качествен контрол.

Така се постига не само оптимизация на труда на преводача, консистентност на терминологията и качествен контрол, но и става възможно обогатяването на терминологичните ресурси за бъдещо ползване. Също така значима е и възможността за работа в екип, посредством опциите за работа в мрежа (вътрешна в дадена преводаческа агенция или външна – за синхронна връзка между преводачи в различни градове или страни, които да работят върху един и същ проект).

Преводаческите инструменти в образованието

Гореизложеното би трябвало да е дало добра представа за ползите, които както преводачът, така и клиентът биха могли да извлекат от използването на преводачески инструменти. Както е известно и вече отбелязахме в настоящата статия, университетите, предлагащи образователната квалификация „преводач“, имат за задача да подготвят конкурентноспособни кадри, които да постигнат успешна реализация на пазара на преводачески услуги. Това е невъзможно без теоретическа подготовка в областта на превода с помощта на компютър и без практически занятия по използването на най-разпространените инструменти. Постигането на една относителна лекота и увереност при работата с тези компютърни приложения не може да бъде постигната, според скромното мнение на автора, за по-малко от 24-те часовникови часа, които Пловдивският или Софийският университет отделят за занятия в тази област, още по-малко за няколкото часа практическа работа, които нашият Великотърновски университет предоставя.

Предвид стремежа на Великотърновския университет да играе водеща роля в производството на квалифицирани кадри в областта на езикознанието и превода, обучение по предмет „Инструменти за превод с помощта на компютър“ трябва да бъде въведено възможно най-скоро и на него да се акцентира в максимална степен, било то за сметка на предмети с по-слаба практическа значимост или за сметка увеличаване общия хорариум часове в съответната магистърска или бакалавърска програма.

Въвеждането на модул „Преводачески инструменти“ в учебната програма в един съвсем практически план ще покаже също така на обучаващите се, че решението им да инвестират средства и време в това образователно направление е рационално и икономически рентабилно. От гледна точка на постигане на по-голяма конкурентоспособност на пазара на труда би било неадекватно завършилият студент с квалификация „Преводач“ да трябва да посещава ускорени обучителни курсове, предлагани от частни фирми, чиято цена е равна на не по-малко от половин семестриална такса само за началното ниво.

Същевременно, тази по-практическа насоченост на обучението ще представлява и като мярка, която образователните институции и най-вече ВТУ, предприемат в отговор на критичните констатации от страна на бизнеса в страната, че „[о]бразователно-квалификационната структура на населението, респективно - на трудовия ресурс, с всеки изминал ден се влошава“ и че „[в]ръзката между броя и специалностите на новоприетите и обучаващите се студенти с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства“.¹⁸ Във време на финансова криза и нарастваща безработица, авторът на настоящата статия вярва, че усвояването на едно такова ключово умение от обучаващите се като компетенциите за работа с преводачески инструменти би им дало значително по-добър шанс за реализация.

Стефан Стефанов е асистент по практически английски език в катедра „Англицистика и американистика“ на Филологически факултет при ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Работи и като преводач на свободна практика и има стаж от над 14 години, като от 2005 г. работи предимно с чуждестранни възложители. Авторът обръща специално внимание на приложението на професионалните преводачески инструменти в професията и в обучението на бъдещите специалисти поради факта, че той самият е трябвало да премине курс по самообучение, за да може да предлага конкурентноспособни и висококачествени преводачески услуги на чуждестранния пазар.