Преводна лирика
Изтегляне 275.74 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПОГЛЕД Във очите ти лъчисти
- ТИ НЯМА ДА ГО КАЖЕШ С ДУМИ
- От своя рай прокуден мъж
- ПОГЛЕДЪТ Просияват небесата
- СОНЕТ
- НА ПОЕТА, КОЙТО МИ ИЗПРАЩА
П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е VI
ПРЕВОДНА ЛИРИКАУниверситетско издателство “Св.св. Кирил и Методий” Велико Търново, 2005 г. Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ VI” съдържа творби на студенти от кръжока по стихотворен превод при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на премираните участници в обявените от Сдружението на преводачите в България конкурси за превод на поезия (май 2004 г. и май 2005 г.) и на студенти, завършили магистратура по превод към Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет “Св- Климент Охридски”. Издава се под редакцията на: проф. дфн. Паисий Христов гл.ас. д-р Мариана Шопова В началото... В началото е ентусиазмът. И романтичната нагласа за себеизява. После. После идва вдъхновението, което увлича и предизвиква. Започва себедоказването. Провокиращо и всепоглъщащо. И онова съизмерване, без което тичането по трънливата пътека на превода е немислимо. Защото сътвореното от предшествениците настойчиво провокира пресътворения. Първо, второ, трето – и така до безкрая. Закъдето всички сме се запътили с надеждата за поредната победа на духа. Най-силното оръжие в арсенала на преводача. Този, който гради духовни мостове и руши твърдите стени на бездуховността. Този, който социологизира макар и за миг механизирания до метафизичност наш динамичен стереотип. И ни припява есенната песен на Верлен, потапя ни в екзотичния аромат на Бодлер, кара ни да летим с безумната птица на Цесарич... Поредното “Пресътворение” е безспорно доказателство, че в академичната общност се утвърждава ярка поредица със студентска преводна лирика, която заслужава нашите адмирации и искрените ни намерения за подкрепа.
Зам.-ректор на ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”
Петя ИвановаБританистика (ВТУ) ГАЛОПКогато галопира сърцето ми и спира, и пак поема плахо, поглъща ме скръбта. Със мисъл, окована на вятъра в синджира, аз дебна пулса глъхнещ във мрака на плътта.
града и хоризонта. Сърцето ми зове разпръснатото ято, което, щом се върне, света безшумен в мене населва с гласове. Събличам всяко нещо от дрехата му земна и всички приютявам във нов и звучен свят. Те вече са приспали властта си ефимерна и с корени дълбоки за мене се държат. Дали ще мога всичко във себе си да взема? Аз бързо натежавам – тежат нещата в мен. Прозорецът е пълен, а вече няма време. Ще трябва цяла вечност, а имам само ден. Ноел РЮЕ ПОГЛЕДВъв очите ти лъчистислънцето оглежда лик. Те говорят с думи чисти чуден, ангелски език.
дават на сърцето глас. Но в очите щом погледнем, всичко виждаме във нас. Блика изворът вълшебен, който бе ми забранен, и разлива лъч неземен от очите ти във мен. И под взора ти се раждат в мене всичките неща. И скръбта си – тази жажда – утолявам с радостта. Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ НА ЕДНА ДАМА, В ОТГОВОР НА ВЪПРОСА ЗАЩО СИ ТРЪГНАХ ОТ АНГЛИЯ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА Адам, когато вън от Рая, за миг пред портите се спрял, през лъч, припламнал от безкрая, проклятието си съзрял. Но, прекосил далечините, той се научил да търпи. Въздишал тихо и лъчите гасял със земните беди. Така, любима, е и с мене, ще трябва да си тръгна аз, щом споменът за теб пленен е от близостта на твойта власт. Ще бъде бягството ми, зная, спасение от мил капан. Не мога аз да гледам рая, без да копнея да съм там. Джордж Гордън БАЙРОН ТИ НЯМА ДА ГО КАЖЕШ С ДУМИТи няма да го кажеш с думи, а с огнен дъх – уста в уста, и пулсът ти със звънки струни е изповед на любовта.
и после се притискаш в мен, улучена под свойта стряха и хваната в безмълвен плен. Ту пърхаш надалеч от мене, ту ме целуваш и трептиш. И искаш, вече победена, напразно ти да победиш. Теодор ЩОРМ КОГАТО ОСТАРЕЕШКогато сива старост те приспива край огъня, ти книгата вземи и бавно я чети, и си спомни на твоя взор за сянката красива.
възлюбиха те – истински и не, един в духа ти скитащ се закле, обикна в теб скръбта ти непонятна. И ти сега, до огъня присвита, признаваш с вопъл тих, че Любовта е литнала към сините бърда и после се е скрила сред звездите. Уилям Б. ЙЕЙТС ОСТАВА В НАС Остава в нас най-скъпото, но бягаме, рушим на имената си затвора и после търсим в липсата опора. Тиранинът, от който се спасяваме, остава в нас.
водата, други ниви напоява, безплодните полета подминава, аз бягам като нея, ала коренът остава в нас.
О, колко дни пред мен се изредиха! И страх ме е, че музиката тиха на този глас, когато спрем да чуваме, остава в нас.
Пейо КАРПУЗОВАнглийска филология (ВТУ) НА ЕДНА ДАМА , КОГАТО МЕ ЗАПИТА ЗАЩО НАПУСКАМ АНГЛИЯ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА От своя рай прокуден мъжпред прага стар за миг се спрял – зад него бил щастлив веднъж, а клел сега той своя дял.
и своята печал той, клет, забравял в чуждите страни – със други там дела зает. Така, госпожице, и аз далече трябва да вървя, че щом тъй близо съм до вас, в копнежи минали кървя. Ще бъде мъдро в чужди край да бягам от примамлив чар; не ще за мен да има рай, остана ли при спомен стар. Джордж Гордън БАЙРОН ЩЕ ПОМНЯ ТЕБ! ЩЕ ПОМНЯ ТЕБ! Ще помня теб! Ще помня теб! Докле в гърдите имаш плам, ще бродят като в сън след теб и разкаяние, и срам. Ще помня теб до сетен час! Ще помним двама с твоя мъж, че бе предаден той, а аз че с дявол бил съм неведнъж. Джордж Гордън БАЙРОН КОГАТО ПОБЕЛЕЕШ Когато побелееш, си спомни чрез този стих как погледът ти стар горял е някога със нежен чар – отдавна вече, в миналите дни. Мнозина как са любели преди със вярност твойта прелест, и с лъжа; един обаче – твоята душа на скитница под вехнещи черти. И свита до жарта, в сподавен вик от горест прошепни, че любовта далеко вече е от теб, че тя е скрила сред звездите своя лик. Уилям Б. ЙЕЙТС Моника ЯНЕВАСлавянска филология (ПУ) ПОГЛЕДЪТПросияват небесатав две усмихнати очи. И безсилни са словата – погледни ме, замълчи.
на сърцето твоят глас, а във погледа сияен дълго да потъвам аз. Виждам изворът да блика, от небето да струи, светлината му ме вика от най-чистите очи. И сърцето се разтваря, в миг познало радостта – погледът ти да изгаря страдаща без теб душа. Й. Ф. Фон АЙХЕНДОРФ Жанета КЮЧУКОВАСлавянска филология (ПУ) * * *
Никога не ще забравямоите поля вълнисти, моите гори-дъбрави и водите мои – бистри, чисти!
Де е мойта малка къща? Там в градини и ливади месец блед белило вади. Де е пътчето домашно със тревата росна, прашно? Все натам очи аз взирах и роса горчива сбирах... Пътят бяга, не се връща... И реката – и тя също. Няма връщане към прага, Межда чужда не е драга! Мария КОНОПНИЦКА Сибила АЛЕКСОВААрабистика (СУ) ГАЛОПСкочи ли сърцето ми в галоп или притихне, нерешително ли тръгне пак, чувствам се без път. Мъти се главата ми под шлема ми от вихри, с който дебна глъхнещия шум в нощта от плът.
към прозорците. Да чуе само мойта тишина виковете на разпръснатите птици, разпореждам: нека да направят те душата ми една. Името им тук към всяко земно нещо свеждам. Давам им света отново с друг глас, променен. Своя мигновен сезон не помнят. И изглежда, те сега държат единствено на мен. Всичко ли ще отнеса, което ме прониква? Тялото ми е товар, вече прекален. Зад прозореца една тълпа изниква. Нужен ми е век, а имам само ден. Ноел РЮЕ Нели ДЕМИРЕВААнглийска филология (ПУ) ДО ЕДНА ДАМА, КОЯТО МЕ ПОПИТА ЗАЩО СЪМ НАПУСНАЛ АНГЛИЯ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА Кога Адам от Рая бе прогонен, край портите небесни се поспря. Той знае – Раят ще остане спомен, проклина бъдещата си съдба. В земи далечни дълго броди, тъгата си безмерна той прие. И суетата светска днес го води, а споменът по-слабо го зове. Така и аз ще чезна, мила, без да те зърна и за миг дори. До теб въздишал бих със пълна сила за туй, което съм познал преди. Но не – от изкушение ще бягам, на близостта ще сложа край. Не мога аз в безмълвие да страдам, не мога без изгубения рай. Джордж Гордън БАЙРОН Цветелина БОЯДЖИЕВАБългарски и английски (ПУ) * * * Щом в тревога изгаря сърцето и е взорът стоманено-сив, тръгвам аз към Париж, накъдето вечно тегли ме пътят мъглив. Ромоли вън дъждовно тъмата. Под краката ми сенките спят. Така властно зове ми душата пак безкрайният, тихият път. Как обичам аз пътните карти! Шум на гуми, простори... Вървиш... Накъдето да тръгнеш от Шартър, всички пътища водят в Париж. С часове съм умислена, няма. Зле прикрила и болка, и яд, гледам пътя, по който аз няма да се върна един ден назад. Ирина КНОРИНГ Розалина ВАСИЛЕВААнглийски и полски (ВТУ) * * * Никога не ще забравя вас, полета, тъй вълнисти, вас, гори, така безкрайни, вас, води прозрачно-чисти. Пътят вие се и бяга. Де е къщата тогава? И градините зелени, от луната осветени? И къде блести следа сутрин в росната трева? Там очите ми остават, от роса се замъгляват. Пътят вие се и тича... Кой поток назад потича? И кога до роден праг се е връщал пътят пак? Мария КОНОПНИЦКА Валерия ЦЕНОВСКА (СУ) ПОГЛЕДОтправиш ли към мене своя поглед, с усмивка, като че небесен дар, усещам как мълвиш ми ти слова, тъй както ни една уста не би могла.
това, което от сърцата ни извира, ала очите, както си мълчат, ще сторят туй по-мило и красиво. От тях в миг бликва извор светлина, небесен извор, дълго време скрит, и носи той от тази чистота, в която твоят поглед е обвит. Сърцето си отключвам аз безмълвен и този поглед вижда всичко в мен, а бездната, с нещастие изпълнена, препълва с радост изворът благословен. Й. Ф. Фон АЙХЕНДОРФ Антония ГЕОРГИЕВА-ИВАНОВА Магистратура по испански език (СУ) ГАЛОП
и тръгва боязливо пак, аз чувствам се сломен. А поривът на вятъра в главата ми напира, в тъмата дебна на плътта звука й приглушен.
Обгръща взорът ми града, небето. Моля да ме догонят реещи се птици в тишината, да я изпълнят с крясъци, отекващи на воля. Извиквам името им от всемира земен и давам им нов свят, но със различен глас. Забравили са те сезона кратковремен. Единствената им опора днес съм аз. Ще отнеса ли тъй и всичко, дето ме пронизва? Тежи ми вече тялото и дишам затруднен. А зад прозореца тълпата се занизва. Мен трябва ми цял век, а имам само ден. Ноел РЮЕ Мария БАЛТАДЖИЕВА Немска филология (СУ) ПОГЛЕДПогледнеш ли ме нежно отново с твоя поглед, усмихвайки се, сякаш ей там от висините, усещам аз, че няма, не съществуват устни, които да владеят езика на очите.
това, което блика дълбоко от сърцето, нанесено безмълвно със багри по лицето, ще се изпълни то със сладост от небето. А аз ще видя, зная, там извора небесен, тоз, който бе заключен за мен и мойта песен, как блика, чурулика в най-чиста светлина, не спира да извира от двете езера. И тихичко, спокойно аз ще отворя всичко за този поглед, всичко, което е в сърцето! И пропастта от болки за миг той ще изпълни със щастие обилно, струящо от небето. Й. Ф. Фон АЙХЕНДОРФ Мария ПАШОВА Немска филология (СУ) НЕ ИСКАШ ДА ГО ИЗРЕЧЕШНе искаш да го изречеш, додето мълви го на целувките жарта и неспокойствието ти в сърцето вести ми тайната на любовта.
притиснала до мойта гръд глава; на любовта си лесна плячка вече, ала не осъзнаваш ти това. От мен отдръпваш стройното си тяло, но впиваш в устните ми ти уста; желаеш да се съхраниш, изцяло изгубена в потока на страстта. Теодор ЩОРМ ЩОМ СТАРА СИ И ПОБЕЛЯЛА ВЕЧЕ Щом стара си и побеляла вече и дремеш край жарта, препрочети ти този стих, потънала в мечти за младостта, останала далече. Фалшиво или вярно красотата в теб любеха, ала едно сърце обичаше в теб скръбното лице, а също и на пилигрим душата. И свита до горящата камина, ти прошепни с тъга: как Любовта към планината горе отлетя и всред рояка от звезди премина. Уилям Б. ЙЕЙТС Милена КРЕМЪКОВА Социология (СУ) НА СТАРИНИНа старини, сънлива и сребриста, пред огъня за младостта бленувай; от стиховете бавно ще изплуват очите ти, дълбоки и лъчисти.
горяха в страст или със обич чиста; един – духа ти, търсещ своя пристан, обикна и в тъга, и в грижа сива. И потъжи над тлеещата жар за Любовта, отлитнала без време, лицето му успяла да ти вземе и на звездите го принесла в дар. Уилям Б. ЙЕЙТС Благовест АСЕНОВ Руска филология (ВТУ) ЕСЕНЕН РОМАНСИ гледам те тъй равнодушно, а горест в сърцето струи... Навън е мъчително душно, но слънце в дима се таи.
но вярвам – а ти? – във това. В алеята – жертва излишна – се ронят умрели листа. Събра ни съдба ослепяла – Бог знае ще бъдем ли там... Но чуй ме... Не смей се, видяла напролет, че тъпчеш лист ням! Инокентий АНЕНСКИ Ева СТОЙЧЕВА Скандинавистика (СУ) НЕ ИСКАШ ДА ГО ИЗРЕЧЕШ НА ГЛАС Не искаш да го изречеш на глас, но устните ни тъй са долепени, че в мене твоя пулс усещам аз: той ми нашепва тайни съкровени. Като гугутка бягаш ти от мен, но щем в обятията си те взема, на любовта попадаш в сладък плен: и мисли, и слова тя ти отнема. Устата ти е жадно в мойта впита, макар че тялом се отдалечаваш. Объркана, душата ти се пита как на копнежа да не се поддава. Теодор ЩОРМ Ирина ДОНЧЕВА Магистратура по транслатология с френски език (ВТУ) РОЗИТЕ НА СААДИ Да те даря със рози бях аз пожелала, но тази сутрин твърде много бях набрала, че не можаха в пояс да се поберат.
от вятъра в морето те се разпиляха, поели вече по водата своя път.
от тях сега е роклята ми напоена: помириши – за спомен те дъхтят.
ДЕТЕТО СИ ЩЕ ЗАВЕДА Детето си ще заведа където аз не съм бил досега: сред мраморната белота в палатите ще се усмихвам на цветнокожите лица.
земята цялата огряло – в което аз успях, на невиделите това, което аз видях. Пол ЕЛЮАР Иван КИТАНОВ Френска филология – магистратура (СУ) * * *
гори ме огън, а скован съм в лед. И ту в захлас съм, ту от смут обзет – утехата ми идва след неволя.
и се любувам аз на своя гнет. Уж смел съм, но съм плах, когато пред Амур изправям се по своя воля. Засегнат ли ме, не отстъпвам. Да, аз искам да съм роб на свобода. И пак се раждам аз, и пак умирам
за любовта пак сили не намирам и правя само туй, що мога аз.
града тъй горд, заплаха и за Бог. Тук дързък хълм, там някой стар чертог и гробници, и храмове и арки. Съди сега пред руините жарки, че времето е демон най-жесток – и днес за най-прецизен технолог развалините служат като мярка. А гледай после как от ден на ден античен Рим ще е възстановен с творби – като от небесата сини.
опитва пак, все тъй непобедим, да съживи забравени руини.
върви една жена сред уличната врява. минавайки край мен, полите си развява с ръка, върху която проблясва накит скъп. На прага й аз свит съм, стоя опиянен пред нейната снага, чевръста, горда, млада, пленява с нежност тя, погубва ме в наслада и чувствам буря страшна да се надига в мен. Проблесна и отмина! Неземна красота, която върна в миг живота ми обратно, дали ще зърна теб поне във вечността.
Къде ли бягаш ти, къде отивам аз? О, как те бих обичал! – Познаваш мойта страст.
когато град съзрях и то досущ приличен на тоз, що бе видял вестителят античен, обаче в пясък бе темелът построен. Върхът му – сякаш към небето устремен, видът – величествен, като в разкош облечен, достоен, извисен, обречен да е вечен, ако такъв град бил е нявга сътворен. Тъй както смаян бях аз пред творбата чудна, от север връхлетя стихия непрокудна, вилнеейки, с раздирана от ярост гръд,
и в миг загърна тя под прашно одеяло стените, на които крепеше се градът.
СПЯЩИЯТ В ДОЛАВъв дол зелен една река пенлива тича, разпръсква сред тревите сребърни искри. А слънцето, което зад върха наднича, блести в дола, окъпан в утринни лъчи.
безсилен, с врат потънал в свежите треви, под дъжд от светлина, самин, глава оборил, излегнат под небето, в зелено ложе спи. Сред гладиоли бели заспал е той, усмихнат, като детенце болно, във унес е притихнал. В прегръдка го стопли, Природо, зъзне той.
с ръка върху гръдта спи своя сън спокоен, с кървящи рани – две следи от сетен бой.
ЕКЗОТИЧЕН АРОМАТОчи като притворя в здрач на есен жарка, от твойта гръд аз вдишвам аромат блажен и райските земи разстилат се пред мен, където лъч ленив завеса шие ярка.
дървета причудливи, сладки плодове, мъжете там са яки, със жилави ръце, жените с поглед чист изпълват с блян сърцето. От твоя дъх поведен към приказна страна, съзирам пристан, пълен с мачти и платна, от спора си с вълните още уморени;
и въздухът трепти, душата ми във плен е – а песен на моряци звучи сега във мен.
Звезди жестоки, богове без свяст, небе-завистник, мащеха-природа, дали случайно или за изгода животът си изтича час по час?
и вдигаха устоите тъй здрави? Защо така желаха да направят във Рим устойчив всеки горд палат? Аз знам присъдата на вековете, че всички живи твари под небето тук неизбежна гибел ги грози.
безкрайно този свят не продължава, Съдбата просто всичко ще срази.
МУЗИКА
Чувам музика вълшебна; песен звучна, задушевна; букът – даже той запява.
тук поезия се лее. Някой плаче, друг се смее... Господ всичко тук диктува. Боже, всичко как ухае; как разцъфва любовта ми, гали музика слуха ми. Истина нима това е?! В ритъм пуква се зората, трепва леко, засиява, с ласка нежна ме дарява. Чезнат сенки в далнината. Хоризонтът в миг просветва. Над върхарите в небето ярък лъч пробягва. Ето, музика пак в мен отеква. Фернан МАЗАД СОНЕТЛула си пуша аз на наръч от дърва, ръцете си опрял в камината тъй топла, в земята втренчил взор, душата пълна с вопли, потънал в мисълта за злата си съдба.
стреми се да сподави мъката ми лична, отрежда ми съдба по-друга, по-различна и прави ме от Цезар по-горд и извисен. Но щом тютюнът ми на пепел се превръща, унинието пак сърцето ми обгръща и зазвучава в мен рефрен неоспорим:
надеждата е както тютюнът за лулата – едното вятър е, а другото е дим.
спокоен ден, а в моя ум се смесват малко вечна слава със злободневен светски шум. И тъй, с душа от мир обзета, самотен, сбирам аз в ръка отроненото от поета и от орловите крила. И сякаш че от небесата подарък двоен улових: перо орелът ми изпрати, а пък поетът – своя стих. Добре дошли при мен бъдете, перо и стих – дар най-честит, сновали горе под небето, из синия простор открит. Виктор ЮГО ПРИЛОЖЕНИЕ ОРИГИНАЛИНА СТИХОТВОРЕНИЯТА, ПРЕВЕЖДАНИ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСИТЕ ЗА ПОЕЗИЯ ПРЕЗ 2004 И 2005 г. GALOP
Et repart indécis, je me crois sans recours. Sous le casque de vent qui tourmente ma tête, Je guette dans la nuit de la chair son bruit sourd. Je tourne mon regard du côté des fenêtres. J’appréhende la ville et le ciel. Je prescris Aux oiseaux dispersés de rejoindre mon être Afin que mon silence écoute seul leurs cris. Je retire leur nom aux choses de la terre Et je leur donne un monde avec une autre voix. Elles ont oublié leur saison éphémère. Elles semblent enfin ne plus tenir qu’à moi. Vais-je emporter ainsi tout ce qui me pénètre ? Mon corps est déjà lourd ; il est bientôt trop lourd. Une foule surgit derrière la fenêtre. Il me faudrait un siècle et je n’ai plus qu’un jour. Noël RUET TO A LADY ON BEING ASKED MY REASON FOR QUITTING ENGLAND IN THE SPRING When Man, expell’d from Eden’s bowers, A moment linger’d near the gate, Each scene recall’d the vanish’d hours, And bade him curse his future fate. But, wandering on through distant climes, He learnt to bear his load of grief; Just gave a sigh to other times, And found in busier scenes relief. Thus, lady! will it be with me, And I must view thy charms no more. For, while I linger near to thee, I sigh for all I knew before. In flight I shall be surely wise, Escaping from temptation’s snare; I cannot view my paradise Without the wish of dwelling there. George Gordon BYRON * * *
Pola moje przefaliste, Lasy moje przeogromne, Wody moje bystre, czyste!
Gdzie ta chata, gdzie daleka? Gdzie te sady i lewady, Które bielił miesiąc blady? Gdzie ta ścieżka, wydeptana Wskroś zroszonej trawy z rana? Moje oczy tam patrzyły, Gorzkiej rosy naprószyły… Droga idzie i ucieka… Nie zawróci w biegu rzeka, Nie zawróci się do proga, Z cudzej miedzy smętna droga! Maria KONOPNICKA DER BLICK Schaust du mich aus deinen Augen Lächelnd wie aus Himmeln an, Fühl ich wohl, daß keine Lippe Solche Sprache führen kann. Könte sie’s auch wörtlich sagen, Was dem Herzen tief entquillt, Still dem Augen aufgetragen, Wird es süßer nur erfüllt. Und ich seh des Himmels Quelle, Die mir lang verschlossen war, Wie sie bricht in reinster Helle Aus dem reinstern Augenpaar. Und ich öffne still im Herzen Alles, alles diesem Blick, Und den Abgrund meiner Schmerzen Füllt er strömend aus mit Glück. J. F. von EICHENDORFF * * *
А глаза холоднее, чем сталь, – Я иду по парижской дороге В синеватую, мглистую даль.
Тень длиннее ложится у ног. Никогда не могу не поддаться Притягательной власти дорог. Как люблю я дорожные карты, Шорох шин, и просторы, и тишь... А куда бы не выйти из Шартра – Все дороги уводят в Париж. И часами безмолвно и строго, Плохо скрыв и волненье, и грусть, Я смотрю на большую дорогу, По которой назад не вернусь. Ирина КНОРРИНГ SANS L’OUBLIERSans l’oublier, on peut fuir ce qu’on aime, On peut bannir son nom de ses discours, Et, de l’absence implorant le secours, Se dérober à ce maître suprême, Sans l’oublier! Sans l’oublier, j’ai vu l’eau, dans sa course, Porter au loin la vie à d’autres fleurs; Fuyant alors le gazon sans couleurs, J’imitai l’eau fuyant loin de la source, Sans l’oublier!
Oh! que de jours j’ai vus naître et finir! Je la redoute encore dans l’avenir: C’est une voix que l’on cesse d’entendre, Sans l’oublier!
WHEN YOU ARE OLDWhen you are old and grey and full of sleep, And nodding by the fire, take down this book, And slowly read, and dream of the soft look Your eyes had once, and of their shadows deep;
And loved your beauty with love false or true, But one man loved the pilgrim soul in you, And loved the sorrows of your changing face; And bending down beside the glowing bars, Murmur, a little sadly, how Love fled And paced upon the mountains overhead And hid his face amid a crowd of stars. William B. YEATS ОСЕННИЙ РОМАНСГляжу на тебя равнодушно, А в сердце тоски не уйму... Сегодня томительно-душно, Но солнце таится в дыму.
Но верен хоть снам я, – а ты?.. Ненужною жертвой в аллею Падут, умирая, листы... Судьба нас сводила слепая: Бог знает, мы свидимся ль там... Но знаешь?.. Не смейся, ступая Весною по мертвым листам! Иннокентий АННЕНСКИЙDU WILLST ES NICHT IN WORTEN SAGEN Du willst es nicht in Worten sagen; Doch legst du`s brennend Mund auf Mund, Und deiner Pulse tiefes Schlagen Tut liebliches Geheimnis kund. Du fliehst vor mir, du scheue Taube, Und drückst dich fest an meine Brust; Du bist der Liebe schon zum Raube Und bist dir kaum des Worts bewußt. Du biegst den schlanken Leib mir ferne, Indes dein roter Mund mich küßt; Behalten möchtest du dich gerne, Da du doch ganz verloren bist. Theodor STORM С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Преводи от Петя Иванова Ноел РЮЕ
Галоп Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ Поглед Джордж Г. БАЙРОН На една дама Теодор ЩОРМ Ти няма да го кажеш с думи Уилям Б. ЙЕЙТС Когато остарееш Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР Остава в нас
Джордж Г. БАЙРОН На една дама Ще помня теб! Ще помня теб! Уилям Б. ЙЕЙТС Когато побелееш Превод от Моника Янева Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ Погледът
Мария КОНОПНИЦКА Никога не ще забравя
Ноел РЮЕ
Галоп Превод от Нели Демирева Джордж Г. БАЙРОН До една дама
Ирина КНОРИНГ Щом в тревога изгаря сърцето
Мария КОНОПНИЦКА Никога не ще забравя
Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ Поглед
Ноел РЮЕ
Галоп Превод от Мария Балтаджиева Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ Поглед
Теодор ЩОРМ Не искаш да го изречеш Уилям Б. ЙЕЙТС Щом стара си и побеляла вече
Уилям Б. ЙЕЙТС На старини
Инокентий АНЕНСКИ Есенен романс
Теодор ЩОРМ Не искаш да го изречеш на глас
Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР Розите на Саади
Пол ЕЛЮАР Детето си ще заведа
Пиер дьо РОНСАР С надежда, в страх, безмълвно аз се моля
Жоашен дю БЕЛЕ Пленен от Рим, ти виждаш в багри ярки
Шарл БОДЛЕР Висока, слаба, тъжна, потънала във скръб
Жоашен дю БЕЛЕ Дълбоко страдал бях, от куп злини сломен
Артюр РЕМБО Спящият в дола
Шарл БОДЛЕР Екзотичен аромат
Жоашен дю БЕЛЕ Звезди жестоки, богове без свяст
Фернан МАЗАД Музика
Сонет
Виктор ЮГО На поета, който ми изпраща перо от орел ПРИЛОЖЕНИЕ ОРИГИНАЛИ НА СТИХОТВОРЕНИЯТА, ПРЕВЕЖДАНИ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСИТЕ ЗА ПОЕЗИЯ ПРЕЗ 2004 И 2005 г. Преводът е осъществен съвместно от студентите в магистърския курс по френска версификация (СУ): Иван Китанов, Нели Минчева, Стела Иванова, Ася Баламан, Данаил Велков, Даниела Джоргова и Евгения Николова. Преводът е осъществен съвместно от студентите в магистърския курс по френска версификация (СУ): Иван Китанов, Нели Минчева, Стела Иванова, Ася Баламан, Данаил Велков, Даниела Джоргова и Евгения Николова. Каталог: pages pages -> Джошкун кьокел pages -> V здравноосигурителни вноски pages -> Програма за болнична хигиена "Хигия" Химиотерапията на инфекциозните заболявания е лечение с химични средства, насочено срещу причинителите им pages -> Проф д-р Георги Ончев, дмн pages -> St cyril and st methodius pages -> Инструкция за реда и условията за предоставяне на стипендии за успех и специални стипендии по проект bg051PO001 06 „студентски стипендии, осъществяван с финансовата подкрепа на оперативна програма pages -> Аржентина водопадите игуасу бразилия не просто танго, вода и самба pages -> Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (извлечение) в сила от 17. 09. 2010 г. Обн. Дв бр. 73 от 17 Септември 2010г., изм. Дв бр. 88 от 9 Ноември 2010г., изм. Дв б pages -> 1. един важен въпрос pages -> Отчет за развитието на Изтегляне 275.74 Kb. Сподели с приятели:
|