През август и септември 2014 г



страница1/3
Дата27.10.2018
Размер495.62 Kb.
#101685
  1   2   3



1. Въведение

На 28 май 2014 г. Комисията прие своята Европейска стратегия за енергийна сигурност, която предлага цялостен план за увеличаване на сигурността на енергийните ни доставки1. Предвид на положението в Украйна и възможния свързан риск от прекъсване на доставките на газ за ЕС в Стратегията се включиха мерки, които трябва веднага да се предприемат, за да се подобри способността на ЕС да се справи със сериозно нарушаване на доставките на газ през предстоящата зима. Като част от тези непосредствени мерки, на 27 юни 2014 г. Европейският съвет одобри предложението на Комисията за извършване на т.нар. „стрес тестове“, за да се прецени способността на европейската газова система да се справи със сериозно нарушаване на доставките на газ за ЕС през тази зима2.


В началото на юли Комисията поиска от държавите членки, договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност и Грузия3, както и от Швейцария и Турция да симулират въздействието от възможните различни варианти за прекъсване през тази зима на доставките на газ в държавите си и да опишат разработените мерки за справяне при недостатъчни доставки. Също така Комисията поиска от Норвегия да информира за способността си да реагира в такава ситуация, като увеличи доставките си на газ. Комисията предложи създаването на три целеви групи, които да обхванат конкретно регионите, в които е най-вероятно последиците от прекъсването на доставките да са най-тежки, а именно Югоизточният регион на ЕС (България, Хърватия, Гърция, Унгария и Румъния); балтийските държави и Финландия и договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност. Националните органи положиха сериозни усилия през лятото, за да съберат данните и да извършат оценките в кратки срокове, и представиха на Комисията националните си доклади4 през август и септември 2014 г. Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ENTSOG) също симулира въздействието, което ще има прекъсването на доставките върху газовата система на нивото на ЕС, като и няколко браншови организации, Международната агенция по енергетика (МАЕ)5, Г-7 и други основни партньорски държави представиха мнението си.

Методология и варианти на стрес тестовете

Вариантите, които предложи Комисията на всички участници в тези тестове, обхванаха прекъсването на транзита на газ през Украйна и на всички потоци руски газ за Европа за периоди от един месец и шест месеца (септември — февруари), като във всеки случай се предполагаха средни зимни условия. Освен това ENTSOG разработи подвариант със студена вълна от 2 седмици през февруари, за да се обхванат и последиците от върхово потребление при вече нарушена система на доставки. Тези предложения се основаваха на минал опит и на необходимостта от проверка на енергийните ни системи при крайно затруднени условия, а именно прекъсване на всички потоци от основните външни доставчици на природен газ за Европа.

Последиците при вариантите с прекъсване на доставките при транзита през Украйна или на всички руски доставки, които ще изпитат югоизточните европейски държави (чиито доставки до голяма степен преминават през Украйна), са много сходни, докато балтийските държави членки и Финландия остават незасегнати при симулирано прекъсване на транзита през Украйна. Поради това, в доклада Комисията предимно разглежда последиците при варианта с 6-месечно прекъсване на доставките на руски газ при нормални зимни условия и при студена вълна.

Тези тестове вече доказаха значението си, тъй като за първи път се получи такава пълна картина за възможните последици върху европейския газов сектор и подготвеността му с оглед на евентуално сериозно нарушаване на доставките на газ от Изток.

В настоящото съобщение Комисията представя основните заключения от тези стрес тестове и формулира известен брой конкретни препоръки. В допълнение към това съобщение службите на Комисията изготвиха работни документи, които съдържат докладите от трите целеви групи, доклад за сътрудничеството с Г-7 и други партньорски държави, както и доклад за прегледа на Регламента за сигурността на доставките на газ6. Също така Комисията е в процес на приемане на препоръката си за прилагане на правилата за вътрешния пазар към Енергийната общност.


2. Резултати от стрес тестовете



2.1 Транзитни потоци
Успоредно със стрес тестовете и още от пролетта Европейската комисия полага значителни усилия за постигане на компромисно решение между Украйна и Русия при спора им за плащанията и задълженията във връзка с газа, като цели да осигури достатъчни доставки на газ за Украйна и стабилен транзит за ЕС и другите договарящи страни по Договора за създаване на Енергийна общност. През годината се проведоха редица срещи между Европейската комисия и украински и руски органи, включително и срещи на министерско ниво. На последната тристранна министерска среща на 26 септември в Берлин страните сближиха позициите си по ключови точки от компромисно предложение, изготвено от Комисията. Понастоящем този т.нар. „пакет от мерки за зимата“ се обсъжда в Москва и Киев, а следващата тристранна среща е планирана да се състои преди Европейския съвет през октомври. Едно споразумение би гарантирало доставките на газ за Украйна през цялата зима.

Като цяло стабилността на доставките на руски газ за ЕС и преносът му през Украйна зависят от множество фактори, от които само някои са под контрола на ЕС. Поради това предпазливостта изисква да се разгледат всички възможни варианти, включително сериозно нарушаване на доставките на газ. В това отношение подробно изложените по-долу перспективи не следва да се разглеждат като прогноза, а като възможен вариант и основа за спешни мерки.

През септември и октомври 2014 г. потоците от руски газ за ЕС бяха в пъти по-малко от очакваното, което по мнението на Комисията е притеснително. По-конкретно, през септември беше съобщено за намалени доставки на Газпром за редица дружества от ЕС, въпреки че тези намалени обеми не оказаха неблагоприятно отражение върху сигурността на доставките в ЕС или съседните му държави. Физическият обратен поток от Словакия за Украйна беше стабилен. Обратните потоци от Полша за Украйна бяха временно прекъснати за два дни, но бяха бързо възстановени. Освен това доставките от Унгария за Украйна бяха прекъснати на 25 септември за неопределено време поради по-големите количества газ, влизащи на територията на Унгария на път за хранилищата. Комисията внимателно следи положението заедно с Групата за координация по въпросите на природния газ.

2.2 Положението в Европа при прекъсване на доставките

По искане на Комисията ENTSOG симулира различни варианти за прекъсване на доставките. Симулацията показва, че при различните варианти за шестмесечно прекъсване на доставките и след като са извършили промени по отношение на източниците на доставките, ЕС и договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност (без Украйна) все още биха изпитвали общ недостиг от между пет и девет млрд. куб. метра газ7. При хипотезата за максимално използване на инфраструктурата и нормални пазарни условия8, симулацията показва също така, че при шестмесечно прекъсване руският газ се замества по-конкретно с внос на допълнителни количества ВПГ9,10. Въпреки че ENTSOG не е симулирало ценовите последици от прекъсването на доставките, необходимостта от заместване на нарушените доставки ще е придружено от покачване на цените, което ще доведе до внос на значителни допълнителни количества ВПГ. Това са ценовите аспекти, които, доколкото позволява капацитетът на междусистемните връзки или прекият достъп до съоръжения за внос на ВПГ, водят до пренасочване на обемите газ към пазарите, които в най-голяма степен имат нужда от него, например за отопление и производство на електрическа енергия. По-високите цени също така ще доведат до интензивно използване на запасите и до съзнателно намаляване на търсенето.

При симулацията се установява също така кои държави биха били най-засегнати от прекъсването на доставките на газ.
Таблица 1. Недостиг на газ по засегнати държави при 6-месечен период на прекъсване на руските доставки и студена вълна (общ недостиг в млн. куб.м. и най-голям относителен месечен недостиг в %)

Източник: ENTSOG



Фигура 1. Заместване на руския газ при варианта с 6-месечно прекъсване на руските доставки11

Източник: ENTSOG


За целта ENTSOG симулира варианти със и без сътрудничество между държавите12. Основната разлика е, че вариантът на ENTSOG със сътрудничество предполага като ключов елемент равното (относително) поделяне на тежестта, при което се проявява солидарност между държавите членки до степен, че недостигът на газ се разпределя поравно между съседни държави членки. Обратно, при варианта без сътрудничество държавите членки биха ограничили или спрели износа на газ помежду си и към договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност, когато вътрешното търсене не може да бъде повече напълно задоволено. Вариантът със сътрудничество предполага, че Украйна и Молдова13 непрекъснато получават доставки от държавите членки поне през Словакия при пълно използване на капацитета, докато вариантът без сътрудничество предполага износ при използване на 50 % от капацитета за обратен поток на Словакия.

При липсата на сътрудничество между държавите членки и на допълнителни национални мерки би могъл да се усети сериозен недостиг на доставки от 40 % и дори от значително по-висок процент14, най-малко към края на 6-месечния период на прекъсване на доставките, за България, Румъния, Сърбия, бившата югославска република Македония и Босна и Херцеговина (при варианта на прекъсване на транзита през Украйна и варианта на пълно прекъсване на руските доставки). Литва, Естония и Финландия биха имали подобен недостиг при варианта на пълно прекратяване на руските доставки за ЕС. Макар и по-слабо Унгария и Полша15 също биха били засегнати в значителна степен (съответно недостиг от 30 % и 20 %). Основните последици от прекъсването на доставките могат да се видят на фигура 2.

При варианта със сътрудничество последиците от прекъсването на доставките могат значително да се смекчат в най-засегнатите държави членки и договарящи страни по Договора за създаване на Енергийна общност, а именно България, Естония, Босна и Херцеговина, бившата югославска република Македония и Сърбия. В същото време е вероятно Гърция и Латвия да имат известен недостиг, който да не е незначителен16. Според симулацията поради своята съществуваща инфраструктура за доставки на газ и източниците си на газ държавите членки, които са дадени в сиво на картите, няма да бъдат пряко засегнати.


Фигура 2. Карти на вероятните прекъсвания на доставките — преди допълнителни национални мерки — през февруари на края на варианта с 6-месечното прекъсване на доставките на руски газ при вариантите със и без сътрудничество и при средни зимни условия17



Вариант със сътрудничество

Вариант без сътрудничество

Източник: ENTSOG



Последици, които би имало едно продължително прекъсване на доставките за Украйна

Украйна е в доста специфична ситуация измежду договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност. Тя създаде капацитет за пренос и съхранение, който въпреки необходимостта от модернизация осигурява на държавата възможности да се справи с прекъсване на доставките по по-разнообразен начин, отколкото други договарящи страни. Нормалното потребление на Украйна е около 50 млрд. куб.м. на година, от които около 20 млрд. куб.м. са вътрешно производство, а по-голямата част от останалото количество е внос от Русия. Въпреки това доставките от Русия на газ за потребление в Украйна са прекратени от 16 юни 2014 г.

Оценката от стрес теста на Украйна показва, че вътрешното производство и съхраняваните количества могат да покрият 50—70 % от търсенето, ако се приложат мерки във връзка с търсенето. Вносът от ЕС би могъл частично да покрие недостига на газ при оптимистичния вариант, предвиден от Украйна18. Важна стъпка в това отношение беше реверсивната връзка, т.е. за обратен поток, между Словакия и Украйна, която функционира от началото на септември и по която могат да се пренасят до 27 млн. куб.м газ на ден, две трети от които са гарантирани.

Със сигурност евентуална 2-седмична студена вълна към края на 6-месечното прекъсване на доставките би усложнила положението от гледна точка на сигурността на доставките. Както може да се види на Фигура 3, според симулацията на ENTSOG и в този случай вариантът със сътрудничество би дал възможност недостигът в най-засегнатите държави да намалее от изключително високото ниво, което би се наблюдавало при вариант без сътрудничество. При варианта със сътрудничество други държави членки от Централна Източна Европа и от Западна Европа, като Австрия, Чешката република, (Северна) Германия19, Италия и Словакия, биха били обаче също засегнати в резултат на насочването на газа към държавите, където недостигът е по-голям. На базата на симулацията този недостиг би бил на ниво под 10 %. Обикновено това е ниво, при което се наблюдава намаление на търсенето поради цените, без да са необходими допълнителни мерки.


Фигура 3. Карти на вероятните прекъсвания на доставките — преди допълнителни национални мерки — през февруари на края на варианта с 6-месечното прекъсване на доставките на руски газ при вариантите със и без сътрудничество при студена вълна

Вариант със сътрудничество

Вариант без сътрудничество

Източник: ENTSOG



Последици за сектора на отоплението от прекъсването на доставките на газ

Около половината от потреблението на първична енергия в ЕС е за отопление и БГВ в жилищни сгради и сектора на услугите и за топлинна обработка в промишлеността. Особено в Унгария, Италия, Нидерландия и Обединеното кралство за отоплението и БГВ в сградите се използва главно газ, както е показано на Фигура 4 по-долу.

Фигура 4. Разпределение на държавите членки от гледна точка на търсенето на топлинна енергия за крайно потребление за отопление и БГВ в жилищни сгради и в сектора на услугите по вид гориво и енергиен носител

.

Източник: оценка за 2010 г. на пазара на топлинна енергия на ЕС-28 на Stratego.

По-голямата част от отоплението и производството на БГВ (88 %) в ЕС се извършва от собствени парни котли, докато дялът на централното отопление е 12 %. В рамките на този среден процент се наблюдават обаче големи разлики между държавите членки от Северна, Централна и Източна Европа и балтийските държави, като централното отопление доставя между 14 % и 56 % от топлинната енергия20, а обслужва между 10 % и близо половината от битовите потребители.21 Средно 44 % от централното отопление е на газ, като този дял стига до 80 % в държавите, където то е широко разпространено, като Латвия, Литва, Словакия, България и Унгария. Следователно в балтийските държави и Финландия потреблението на газ в централното отопление и централите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия обикновено представлява около 50 % от общото потребление на газ.

Обикновено газовите топлофикационни централи (освен ако имат капацитет за промяна на горивната база) и клиентите на централното отопление се считат за защитени клиенти22 и чак на последно място ще бъдат засегнати от евентуално прекъсване на доставките. Освен това много държави членки задължиха топлофикационните централи да преминат към други горива, въпреки че дялът варира от 100 % във Финландия до под 20 % в Румъния и България.



2.3 Оценка на мерките, предложени в националните доклади
Както е показано във вариантите на ENTSOG, държавите членки биха били засегнати по много различен начин от евентуално прекъсване на доставките на руски газ, като това зависи от географското им разположение и възможностите им за снабдяване с газ. Това различно отражение намира също така израз в мерките, които държавите членки и договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност са посочили в докладите си за стрес тестовете, представени пред Комисията. Докато някои от най-уязвимите държави сравнително бързо могат да прибегнат до радикални мерки (като съкращаване на доставките или освобождаване на стратегически запаси) по време на периода в рамките на симулацията, други държави членки дават възможност на газовия си сектор да функционира въз основа на основните пазарни принципи. Важно е да се отбележи, че стабилното управление на кризата с доставките въз основа на пазарни принципи в по-слабо засегнатите държави ще има цялостен благоприятен ефект върху целия ЕС и Енергийната общност с оглед на справяне с недостига на доставките.
Фигура 5. Преглед на различните мерки, предвидени от държавите членки в докладите им при евентуално 6-месечно прекъсване на транзита през Украйна и съответно на всички руски доставки


Източник: националните доклади за стрес тестовете.

2.3.1 Запаси

Където са налице, запасите са основен инструмент за балансиране на предлагането и търсенето във всички държави членки и договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност23. В началото на октомври нивата на попълване на хранилищата в ЕС бяха много високи (около 90 %). Само две държави членки (Унгария и Португалия) имат запаси на равнища под 80 %, но поради големия си капацитет за съхранение Унгария вече има съотношение на попълване на запасите спрямо търсенето, което е над средното.


Фигура 6. Нива на запасите (%) по държави членки, попълване на запасите като % от вътрешното търсене и капацитет за съхранение като % от вътрешното търсене, октомври 2014 г.24

Източник: платформата за прозрачност AGSI на GSE и Eurogas; анализ на Комисията.


Независимо от това според данните, представени в националните доклади и анализа на ENTSOG, дълготрайна криза или студена зима биха довели до бързо изчерпване на запасите и оттам и до нужда от други доставки, за да се обезпечат клиентите.
При оценка на отделните национални планове за използване на запасите трябва да се направят няколко важни наблюдения. На първо място, съществуват малки възможности или въобще не е възможно физически да се увеличи капацитетът за съхранение в краткосрочен план. На второ място, освен ако се предприемат впоследствие мерки за избягване на твърде бързото изчерпване на запасите, държавите, които в краткосрочен план разчитат на увеличение на използването на запасите, трябва да се справят с последиците по-късно в случай на продължително прекъсване на доставките, включително и с това, че ще спадне значително темпът на използване на запасите, ако те са на ниско ниво.
Попълването на запасите над обичайните равнища и предприемането на необходимите мерки за това темпът на използване на запасите да е съобразен с възможността за един по-продължителен зимен период могат да се окажат важни подготвителни мерки в държавите членки, които са най-застрашени в случай на криза. Запасите могат да се използват за обезпечаване на доставките по начини, които са повече или по-малко основани на пазарните принципи. Няколко държави членки предприеха превантивни мерки, за да осигурят доставките, под формата на задължения за съхранение на запаси с оглед на обезпечаване на доставките (напр. България, Дания, Франция, Италия, Полша, Португалия, Словакия и Испания) и под формата на стратегически запаси (напр. Унгария). Освен това в някои национални планове (като този на Унгария) се предвиждат мерки за насърчаване на попълването на запасите чрез намаление на преносните такси, които могат да представляват значителен дял от разходите по съхранението. Специално внимание следва да се обърне, че напълно законната дейност по улесняване на попълването на запасите — често като се използва внесен газ, не е за (експлицитна) сметка на трансграничните операции, насочени към доставки на газ извън съответната държава.
2.3.2 Решаване на проблема с недостига чрез увеличение на вътрешното производство или чрез закупуване на повече газ от друг източник.

Очевиден начин за решаване на проблема с недостига на газ от един източник е чрез внос от друг източник или чрез увеличение на вътрешното производство.


Като цяло е налице малък капацитет или въобще не е възможно да се увеличи добивът на газ в ЕС така, че да има значителен ефект в краткосрочен план, по-конкретно поради техническите ограничения в системите.
По отношение на вноса възможностите за допълнителни доставки по тръбопроводите от Северна Африка понастоящем са ограничени, а норвежкото производство е близо до пълния си капацитет. Ясно е, че ВПГ е източникът на внос с най-голям потенциал, тъй като терминалите за ВПГ в ЕС имат значителен капацитет, за да поемат разтоварването в тях на допълнителни количества ВПГ25. От стокова гледна точка глобалният спот пазар на ВПГ е достатъчно голям, за да осигури допълнителни количества, като това важи и за превоза с кораби. Освен това поради спада в последно време на цените на ВПГ в Азия той стана в още по-голяма степен алтернатива за ЕС от икономическа гледна точка. Независимо от това, като се има предвид, че при прекъсване на доставките и недостиг на газ цената на ВПГ ще се увеличи, цената на спот доставките може да е висока26. Също така превозът до кризисната зона може да изисква поне една седмица.
2.3.3 Използване на търсенето

Намаляването на нуждата от газ ще смекчи въздействието от прекъсването на доставките. Като общо наблюдение голяма част от националните доклади, особено в най-засегнатите региони, не съдържат оценка на последиците от евентуално намаляване на търсенето (от промишлени клиенти или евентуално за производство на електрическа енергия от газ) в резултат на увеличение на цените при прекъсване на доставките. Търсенето с висока ценова еластичност (възлизащо според оценките на около 10 %) вероятно най-напред ще изчезне от пазара поради спирането на производствени единици по икономически съображения или промяната на горивната база (биомаса или нефт), ако това е икономически ефективно. Само в много малко на брой национални планове са заложени основани на пазара насърчаващи мерки във връзка с търсенето и липсва опит по прилагането им в най-засегнатите държави.


Крайното средство във връзка с търсенето, с което разполагат органите — всички от които са готови да го използват с оглед на разпоредбите от Регламента за сигурността на доставките на газ, е намаляването на доставките последователно по групи потребители. Обикновено при такива планове се започва с най-гъвкавите промишлени потребители и се завършва със защитените клиенти, основно домакинствата. По отношение на подобно намаляване на доставките за потребителите Комисията отбелязва, че много от плановете не съдържат количествени оценки, нито посочват точните последици от предвижданите мерки за намаляване на доставките за отделните групи потребители, в резултат на което се наблюдава известна неяснота във връзка с точното измерение на евентуалните последици при прекъсване на доставките за отделните групи клиенти27.
2.3.4 Промяна на горивната база

Топлофикационните системи в много от засегнатите държави членки работят предимно на газ. Освен това дялът на производството на електрическа енергия от газ е бил 25 % или повече през 2012 г. в Хърватия, Гърция, Унгария, Латвия и Литва28. Увеличение на цените на газа може да доведе до известна временна промяна на горивната база, породена от икономически съображения в кризисна ситуация. Освен това в националните планове на всички държави, които са застрашени от евентуално прекъсване на доставките, се предвижда възможността за задължителна промяна на горивната база. При такива мерки обикновено се изисква от потребителите, които имат капацитет да използват два вида гориво, да преминат към другото гориво. Държавите членки съобщиха за съществуването на задължения за съхранение на място в обектите на алтернативни горива (напр. биомаса или нефт) за определен, относително кратък брой дни29. Като цяло държавите членки не очакват сериозни логистични проблеми или затруднения, свързани с доставките, по отношение на промяната на горивната база в рамките на периодите за задължителни доставки по националните планове. Въпреки това остават непроучени хипотезите за прекъсване на доставките за дълги периоди и продължителността на периодите, в които ще се използва друго гориво. Където е необходимо, стратегическите запаси от нефт могат да се използват за захранване на електроцентралите и топлофикационните дружества в съответствие със законодателството30.


Комисията отбелязва, че в някои държави от Енергийната общност могат да произтекат затруднения поради липсата на запаси от нефт и въглища за отоплителни цели. Например в Сърбия или в Босна и Херцеговина запасите от нефт биха се изчерпали бързо, въпреки че една трета от топлофикационните централи са в състояние да преминат от газ на нефт. Също така в Молдова преминаването от газ на въглища за производството на електрическа енергия не би било наистина възможно, ако запасите от въглища не са попълнени своевременно.
В няколко национални плана се отбелязва възможността за преминаване от потребление на газ, особено за отоплителни цели, към потребление на електрическа енергия, включително към енергия от възобновяеми източници (местна устойчива биомаса, термопомпи и др.) и използване на възможностите за термално съхранение в топлофикационните системи. Въпреки че електрическата енергия може да е ефективна мярка за намаляване на недостига на газ до значителна степен, трябва да се отчетат внимателно аспекти, като ролята на газовите електроцентрали за попълване на резервите на системата и за балансиране, от една страна, и границите, в които мрежата може да се справя своевременно с продължително изключително високо търсене, от друга страна31. Обсъжданията между балтийските държави и Финландия, както и между други държави, като Гърция и България, насочват вниманието към сътрудничеството и съвместното разглеждане на взаимовръзката между двата сектора. Като цяло обаче националните планове и оценката, изготвена от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E), въз основа на най-добрите налични данни не осигуряват пълен поглед върху вторичните последици от прекъсването на доставките на газ за електроенергетиката.
2.3.5 График за въвеждане на непазарни мерки

На Фигура 7 по-долу е представен анализ на Комисията за възможния график за въвеждане на непазарни мерки през целия 6-месечен период на пълно прекъсване на доставките от Русия. Някои от различията — извън различията в нивата на риска от недостиг — вероятно се дължат и на решения на политическо равнище в държавите членки по отношение на подхода към кризата в доставките. Някои от тях, например Чешката република и Германия, които въз основа на изчисленията на ENTSOG по „варианта за сътрудничество“, вероятно ще бъдат засегнати в по-малка степен, само при студена вълна, предвиждат въвеждане на непазарни мерки на много ранен етап по изпреварващ начин, за да се осигурят доставките за защитените клиенти. Другите различия са свързани с бързото насочване към непазарни мерки, например от страна на Гърция и Хърватия, в сравнение с подчертания стремеж към пазарни мерки в рамките на възможното от страна на държави като България, Унгария и Румъния. Освен това при общия прочит на тези национални анализи в съчетание с изготвените от ENTSOG карти на регионите и нивата на засегнатост при криза в доставките може да се забележи, че при варианта за сътрудничество въвеждането на непазарни мерки може да закъснее съществено. Това предполага възможност за подобряване на общата ситуация въз основа на по-тясно съгласуване.


Фигура 7. График на въвеждането на национални мерки

Източник: национални доклади, анализ на Комисията





  1. Заключения

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница