Презентация: Христо Христов (?) Славословие призив: №4 и 5 от раздел Призвание за поклонение в еп молитва Песен: Младежко хваление



Дата22.05.2018
Размер99.84 Kb.
#69351
ТипПрезентация


БЛАГОВЕСТИЕТО НА ЦАРСТВОТО

Богослужение на 27 януари 2013, неделя.


Водещ: Николай Златев

Проповед: п-р Данаил Игнатов

Презентация: Христо Христов (?)
СЛАВОСЛОВИЕ

Призив: № 4 и 5 от раздел Призвание за поклонение в ЕП

Молитва
Песен: Младежко хваление

ОТВЕТЕН ПРОЧИТ: № 27 (Исая 55:1-11)

Песен: Младежко хваление
ПРОЧИТ: Лука 4:43, 9:57-62 / 10:1-2

Молитва


Песен: Нозете ми взе (ЕП 347)
ПРОПОВЕД

Песен: Води ме Отче за ръка ( ЕП 310, ДП 174)



Събиране на дарения и молитва за даренията

Съобщения: …………………………………………… Годишно събрание

Песен: По твойта заповед, Христе (ЕП 607 ДП 345)

ОТСЛУЖВАНЕ НА ГОСПОДНА ТРАПЕЗА

Песен: Има Изкупител (ЕП 496) 1 и 3 куплет

БЛАГОСЛОВЕНИЕ

План на проповедта:


  1. В благовестието на Божието царство няма място за наивници.

  2. В благовестието на Божието царство няма огледала за обратно гледане.

  3. В благовестието на Божието царство няма безработица.

  4. Благовестието на Божието царство е : Христос във всеки град.

БЛАГОВЕСТИЕТО НА ЦАРСТВОТО

П-р Данаил Игнатов
Скъпи братя и сестри,
Бих искал да започнем нашите разсъждения тази сутрин с един въпрос: Ако трябва да опишем с една дума основното занимание на Господ Исус Христос по времето на неговия живот на Земята - коя е тя, кое е то ?


  • Можем да изброим няколко : Обучение (на ученици), лечение (на болни), изхранване (на гладни) , вършене на чудеса и знамения …;

  • Но със сигурност основната дейност на Исус беше да проповядва. Думата е БЛАГОВЕСТИЕ.

И друг път сме обяснявали, че терминът който се употребява за това в оргиналния текст на в Новия Завет на гръцки е евангелидзо (ευαγγελίζω), което означава съобщаване на добра, радостна вест. Думата се е използвала в древността, когато пратеник на един военачалник идва от бойното поле и съобщава за победа над вражеска армия.

Днес вече думата „благовестие” не се използва в разговорния език. Днес използваме изрази като „имам да ти кажа страхотна новина” или „медиите разпространиха сензационна новина”. А когато чуем „благовестие” винаги си мислим за проповед в църква, за това, което се говори в църквата. И нека си признаем, ние евангелистите, които слушаме проповеди всяка неделя, сме изхабили и притъпили в съзнанието си нейното значение за живота ни. Голяма част от нас мислено се прозяват, когато я чуят. А евангелист не означава нищо друго освен това да бъдеш благовестител. Да разпространяваш ЕВАНГЕЛИЕТО на Господ Исус Христос

Нека, обаче, днес, макар че на някои от нас все още ни се спи, да се отнесем по-сериозно към БЛАГОВЕСТИЕТО на Господ Исус. Защото то засяга смисъла и посоката на нашия живот. Това би трябвало да бъде стряскаща, разстърсваща мисъл и велико преживяване.

И най-малкото, не можем да се отнасяме наивно към него.




  1. В БЛАГОВЕСТИЕТО НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО НЯМА МЯСТО ЗА НАИВНИЦИ.

А като вървяха по пътя, един човек Му каза : Ще те следвам където и да идеш. Исус му каза : Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. (Лк 9:57-58)

Как възприемаме днес този толкова кратък разговор?

Нека признаем, изглежда доста странен.

Исус би трябвало да се зарадва, че има такъв човек, който иска да го следва. Ние поне бихме се зарадвали.

Това с което каним всички хора е именно – да следват Исус. А този човек казва, дори, че е готов да го следва където и да иде. Не всички хора, които следват Исус са готови на такава декларация. Не всички хора са обзети от такъв ентусиазъм и да не се замислят за последствията, които може да им струва следването на Христос. Обикновено ние хората сме по-предпазливи, по-пресметливи и се опитваме да следваме Бога с много колебания, с много уговорки.

Исус вместо да каже: „Най-после един, който не мисли много за да дойде след мене”, вместо да каже нещо подобно, отговаря доста ледено :

„Помисли ли къде ще спиш, като тръгнеш с Мене? Не постъпваш ли твърде наивно ? Ходенето с Мене не е комфортно съществуване, а напротив – много неудобства и рискове. Готов ли си да ги поемеш?„

Точно преди няколко дни ми се случи нещо, което ме накара доста да се замисля. Тези, които бяха на предишното молитвено събрание знаят, че помолих Църквата да ме придружи в молитва за едно пътуване до Париж. Там трябваше да участвам в работна среща на евангелски пастири, мисионери и богослови. След срещата се уговорих с пастира на една църква да остана още два дни, за да посетя още няколко приятели от околните църкви. За да вляза в помещението, което беше на мое разположение трябваше да премина през две врати с кодова инсталация. На втората вечер си върнах, в прилично време, около 22 часа. Преминах през едната врата. Но когато натиснах бутоните на втората, тя не се отключи. Опитах няколко пъти. Опитах други комбинации – все същия резултат… В такива моменти човек, (дори да е пастир) почва да се моли доста по-усърдно. Казах на Господа: Не мога да повярвам, че ме постави в подобно положение. Много пъти си ме измъквал от трудни положения, но сега не знам как ще го направиш…” Малко преди да изляза от метрото видях един клошар, който грижливо си приготвяше там легло от кашони. Може би Господ иска да ме смири и да легна до него. Но аз дори кашони нямам… А навън е студено и има сняг…

Към полунощ се свързвам по телефона с някого, който би могъл да ми даде друг код. Но кодът е същият. Тогава? Тогава пак опитвам същите бутони, които вече няколко пъти съм натискал. И…чудо! Този път вратата се отваря.На другия ден разбирам, че кодовата инсталация се е развалила. Значи е проработила специално за мене?!...Но защо това стана, след два часа в безисходица и тревога?...

Мога да свидетелствам, че Господ винаги е приготвял място къде да спя. Но никой вярващ не трябва да живее с наивната мисъл, че това се разбира от само себе си. Че това трябва да се случва автоматично, по заслуга, защото е вярващ, пастир, благовестител. А трябва да има готовност и за това – някоя нощ да не спи - заради благовестието.



Да вървиш с Исус означава да поемеш рисковете, които Той понасяше. Да вървиш с Исус означава да участваш в Неговата мисия в света, да участваш по някакъв начин в Благовестието. А това носи множество неприятности и опасности. За това се иска устойчива вяра. Да имаш вяра е нещо различно от това да си наивен. Да имаш вяра е различно от това да си само-уверен. Да вървиш с Исус означава да уповаваш на Бога а не на себе си, дори и най-вече, когато искаш да участваш в Благовестието.

Когато препрочитам наивната, изпълнена с необмислен ентусиазъм декларация на този човек, се сещам за думи, които звучат по много подобен начин:



  • Бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоя Бог, е с теб където и да идеш. (Ис Навин 1:9)

Тук не човекът казва на Бога, а Бог казва на един човек „ще те следвам, ще бъда с теб където и да идеш”…Това е нещо съвсем различно. Когато Бог изрича такива думи, Това е обещание, което е сигурно и в него няма никаква наивност. Това са думи на Завет, от който Бог никога не се отвръща.

В Благовестието на Божието царство няма място за наивност, няма място за наивници. Благовестието на Божието царство изисква осмислена вяра в Божиите обещания. Когато им се доверим, колкото по-дълго Господ Исус, толкова повече тя ще се утвърждава като изпитана вяра. Ние можем наистина да Го следваме, защото Той е с нас, където и да идем.


Но ето, че евангелист Лука ни представя друг случай, когато Исус кани някакъв човек да Го последва. Кани го за да го направи съработник в Благовестието на Божието Царство. И като че ли нещата в този случай се случват в обратен порядък. Случай, който може да се оприличи на водач на МПС, който вместо да води колата си напред по главния път, се отклонява по второстепенен път или гледа в огледалата за обратно виждане и кара на заден ход.

Но Исус дава да се разбере че с такова поведение, човек не може да се задържи дълго като Негов съработник.



  1. В БЛАГОВЕСТИЕТО НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО НЯМА ОГЛЕДАЛА ЗА ОБРАТНО ГЛЕДАНЕ.

Ето какво съобщава Лука.

  • А на друг каза : Върви след Мене. А той отвърна : Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си. Но Той му каза : Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство.

  • А друг каза : Ще дойда след Теб, Господи, но първо позволи да се сбогувам с домашните си. Исус му каза : Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад не е годен за Божието царство. (Лука 9: 59-62)

Този текст от Евангелието винаги смущава много хора.

Но ако помним всичко, което Исус е казвал и проповядвал и как сам изпълнява Закона ще разберем, че Той в никакъв случай не би искал да не почитаме родителите си и да не се грижим за тях, ако е необходимо. Сам Исус изобличава фарисеите че нарушават Мойсеевия закон, защото учат, че ако имаш някакво имущество с което можеш да помогнеш на родителите си, то все пак е по-добре е да го дариш в Храма.

Тук в случая става въпрос за това – на кое даваме предимство в живота си. Ако даваме предимство на обичаите и традициите, ако семейните проблеми и грижи ни заслепяват и задържат така, че да не можем да гледаме с тревога как около нас умират духовно стотици хора, как целия свят заедно със семействата ни умира – ние наистина не разбираме, че е спешно да се включим в Благовестието. Да, Благовестието е нещо спешно, в което трябва да се включим още сега, ако сме оживяли самите ние духовно. Да бъдеш последовател на Исус, означава да бъдеш жив за Бога, да бъдеш роден от Духа. Това означава да имаш ново виждане за приоритетите и ценностите в света. Означава да копнееш с цялото си същество за установяването на Божието царство на земята час по-скоро. И да работиш със всички сили за това, по правилата които сам Господ установява.

Всеки от нас би се радвал, ако някой високопоставен човек ни покани на работа. Със сигурност повечето от нас бързо ще подредят така нещата в живота си, че семейните проблеми да не попречат да приемем такава покана. Защото в крайна сметка, това ще бъде от полза и за семейството.

А даваме ли си сметка, че когато Началникът на всички началници, когато Царят на царете – Господ Исус Христос ни кани да работим за него, това е превъзходна покана, това е привилегия, която не се оказва на всеки.

Все още ли умуваме? Все още ли се дърпаме? Все още ли сме се вторачили в огледалата за обратно виждане в колата на нашия живот?

В Благовестието на Божието Царство няма огледала за обратно виждане. Няма време за маневри и задни ходове .

Приятелю, ако Исус те е спасил от блатото на греха и смъртта, ако усещаш новия живот в Святия Дух, ако усещаш Божия призив да му служиш, с дарбите които имаш - , не отлагай да приемеш тази покана! Ти има какво да кажеш и да споделиш. Направи го целенасочено, активно. Не разчитай само на нещата, които се случват по инерцията на живота.

И в никакъв случай не казвай – има по-достойни от мене за това. И не казвай – има достатъчно много хора за това.

Напротив. Няма достатъчно хора. Сам Исус го казва съвсем ясно.


  1. В БЛАГОВЕСТИЕТО НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО НЯМА БЕЗРАБОТИЦА.

Исус казва :

  • Жътвата е изобилна, а работниците са малко; затова се молете на Господаря на жътвата за изпрати работници на жътвата Си. (Лк 10:2)

Приятели, всички виждаме безработицата около себе си. Знаем, колко е страшно да останеш без работа. Работодателите знаят това и рекетират работниците си да работят пряко силите си, до пълно изтощение. Защото ако някой не е доволен, има много други, които чакат да го сменят. Разбира се работодателите, които искат да запазят предприятията си са подложени на огромния натиск на конкуренцията. Те също могат да загубят работата си. Там важи правилото – „по-големите акули поглъщат по-малките”. И виждаме как тази надпревара за място под слънцето, за надмощие в кариерата, изчерпва не само физическите, но и духовните сили на нашите съвременици.

Когато Исус е започнал своята мисия на земята, Той е разполагал с 12 ученика и още един малък кръг от жени-помощници. Твърде малко предприятие. Наистина е имало защо да се тревожи, като човек, че с тези човешки ресурси, трудно може да постигне голям успех с благовестието на Божието царство. Трудно може да се надява да промени света, така че в него покварата на човешките власти да бъде заменена с Правдата на Божието царство.

Днес, когато християните са милиони по света и като цяло са най-многобройното религиозно движение на планетата Земя, все още виждаме покварата на човешките власти да тържествува. Днес на земята работят стотици хиляди пастири, проповедници, библейски работници, християнски богослови, християнски мисионери. Но и днес Исус ни казва : „Жътвата е изобилна, а работниците са малко, затова молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си”.

Днес, все още няма безработица в благовестието на Божието царство.

Това сигурно е така, щом като Божието царство все още не е настъпило на Земята. Сигурно има все още много работа да се свърши за да подготвим неговото идване.

Да проповядваме, да благовестваме, да се включваме в различни служения.

Следащата седмица ще се състои Общото събрание на нашата църква. И тези, които дойдат, ще чуят в колко много видове служения членовете на тази църква и членовете на това общество са включени. И как те непрекъснато се увеличават. Аз прославям Бога за това! Аз благодаря на Господаря на жетвата, че ме е поставил в такава благодатна нива! И въпреки това, виждам, че все още някои не са намерили своето призвание, не са открили, като че ли своите дарби. Да се молим на Господаря на жетвата означава на първо място някой да схване Божията воля за своя живот, за да бъде той насочен в най-благоприятната за него насока на служение. Да се молим на Господаря на жетвата означава да внимаваме да не обезсърчим или съблазним някого да се почувства пренебрегнат или безполезен в благовестието на Царството. Да се молим на Господаря на жетвата означава Бог да обнови, ако трябва – да подмлади - силите на тези, които вече „са поставили ръка на ралото”. Да им намери подходящи помощници, които ще поемат в определен момент щафетата на служението по нататък.

Елате, приятели, дори и тези, които не са редовни членове на църквата, елате в събота, тук в 9,30 за да чуете колко много неща се вършат тук и колко много още има за вършене.

В благовестието на Божието царство няма безработица.

Защото в благовестието има една огромна прекрасна перспектива.



  1. БЛАГОВЕСТИЕТО НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО Е : ХРИСТОС ВЪВ ВСЕКИ ГРАД.

Евангелист Лука ни предава един случай, в който хората толкова много се радвали на присъствието на Исус, че искали да го задържат при себе си, само за себе си.

Но Той им каза : И на други градове трябва да благовестя Божието Царство, понеже за това съм изпратен. (Лука 4:43)
Наистина, много е хубаво, ако оценяваш присъствието на Исус като гост на твоя град, като гост на твоето семейство.

Истинската цел на Исус е да бъде не само гост но и господар на твоя град и домакин в твоето семейство. Истинската цел на Исус е да бъде не гост, а господар на твоето сърце.

Приеми поканата Му. Ако Той те кани да му служиш, това означава най-напред да стане господар на твоя живот. Това няма да отнеме твоята самоличност. Напротив. Именно в присъствието на Господа ще намериш своята истинска самоличност. Той ще промени сърцето ти и живота ти за да го живееш по един изобилен начин.

И каква прекрасна перспектива е да живеем с мисълта :

Христос във всеки град. Христос във всяко село. Христос във всеки дом. Христос във всяко сърце.

Това е перспективата на Божието царство на Земята.Струва си да да работим за нея.Нека Бог да ни даде необходимото виждане, необходимата промяна в нас, необходимата сила за да имаме и радостта да участваме в благовестието на Божието Царство и за установяване на Божието Царство на Земята ! АМИН







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница