Презентацията малки тела в слънчевата система надя Кискинова наоп, Стара Загора 2



Дата25.07.2016
Размер199.12 Kb.
#5037
ТипПрезентация
Текст към презентацията

1.

МАЛКИ ТЕЛА



В СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА
Надя Кискинова

НАОП, Стара Загора
2.

Основният астероиден пояс е между Марс и Юпитер и той е като своеобразен преход от света на земеподобните планети към мразовитата част на Слънчевата система, където са газовите планети-гиганти.


3.

Зад орбитата на последната от планетите-гиганти Нептун е поясът на Куйпер с още множество астероидоподобни и кометоподобни тела, с Плутон и новооткритите планети-джуджета с техните спътници.


4.

Голяма част от кометните ядра са в облака на Оорт, за който все още няма пряко наблюдателно доказателство.


5.

Изчислено е, че вътрешната граница на облак на Оорт е на десетина хиляди а.е. Облакът на Оорт е мястото, където гравитацията от страна на нашата звезда Слънцето е несъществена. Той е като своеобразна граница на Слънчевата система.


6. АСТЕРОИДЕН ПОЯС

Астероидите като правило имат почти кръгли орбити като големите планети и запълват пространството между Марс и Юпитер, но в резултат на удари някои от тях са придобили силно изразени елипсовидни траектории, пресичащи орбитите на вътрешните планети, в това число и на Земята. Групата астероиди като Аполон и Ерос са едни от потенциалните космически заплахи.


7. ГЪРЦИ И ТРОЯНЦИ

Други астероиди пак вероятно в резултат на сблъсъци и гравитационни взаимодействия едни с други са заели по далечни траектории и са се “утаили”, необезпокоявани дълго време в две от точките на Лагранж. Групата на “гърците” и “троянците” са на местата, където гравитационното привличане от Юпитер и Слънцето се уравновесява. Те предхождат или следват Юпитер по неговата орбита така че конфигурацията на равностранните триъгълници Юпитер, Слънце “гърци” или “троянци” се запазва постоянна.


8.

Дори най-големият астероид Церера не достига 1000 км в диаметър. Вторият по големина астероид вече е със ясно изразена неправилна форма.

Церера засега е единственият астероид от астероидния пояс между Марс и Юпитер, който е причислен към малките тела, наречени планети-джуджета.
9. Астероидът 87 Силвия е открит на 16 май 1866 г. от Пол Хергет и е наречен така в чест на митичната майка на Ромул и Рем – основателите на Рим.
Астероидът е в основния астероиден пояс между Марс и Юпитер
с период на въртене около Слънцето 6,52 години.
Има неправилна форма 384х264х232 км.

Първият спътник на Силвия е открит през февруари 2001 г.


Диаметърът му е 18 км. Наречен е Ромул – 87
Sylvia І Romulus.

Вторият спътник на Силвия е открит на 9 август 2004 г.


Диаметърът на Рем е 7 км.

Така или иначе, астероидът спада към основния астероиден пояс между Марс и Юпитер; орбитата му е почти кръгова /е=0,08/ с голяма полуос 3,48 а.е. и период на въртене около Слънцето 6,52 години. Астероидът е с неправилна форма Откриването на втория спътник спомогна да се уточни масата и плътността на Силвия – плътността й е само 2% повече от водата, което означава, че се състои предимно от воден лед и камъни, а 25-60% от обема му е празен. Вероятно се е образувал от слепването на няколко други тела, които не са се притиснали много плътно едно до друго.
10. Космическият кораб NEAR прелетя покрай
астероида 253 Матилда.
Това е снимка на този неотдавна открит астероид
с големи кратери.
Посредата на изображението е кратер с размери 20 км.

11. Астероидът 951 Гаспра е скала с размери около 20 км в основния астероиден пояс, заснет отблизо от сондата “Галилей” през 1991 г.
12.

Траекторията на сондата NEAR.


13. На 12 февруари 2001 г. сондата NEAR Шумейкър кацна на повърхността на астероида Ерос в предвиденото място, оградено с жълто кръгче – най-едрото повърхностно образувание – седловидната долина Химерос.
При падането си апаратът постоянно снима повърхността на астероида, така че астрономите получиха най-подробните снимки, на които се различават детайли от порядъка на 10 см.
14. Това са последователните изображения на този малък свят, напомнящ счупени гъби, пълни с прах кратери и
загадъчен разрушен канал.
Последният кадър е получен от височина 128 м.
Увеличеното му изображение дава детайли от порядъка
на няколко сантиметра.

15. сянката на японския космически апарат Hayabusa
на астероида Итокава

На 12 ноември 2005 г. зондът се отдели от апарата и преодоля самостоятелно 55 метра, но не успя да достигне астероида. Загуби се в космическия простор.

Малко по-късно, на 20 ноември, самият апарат Hayabusa се отправи към астероида, за да изпълни основната задача на мисията – кацане на повърхността, вземане на проби и доставката им на Земята.

Астероидът е наречен на името на Хидео Итокава, бащата на японската космическа наука. Сондата кацна за половин час на астероида на 20 ноември и само след 5 дни, отново – за по-малко от минута. Целта бе да изстреля малко топче, с което да избие облак от астероидния материал, да събере от него в капсулата и през юни 2007 г. да я спусне на Земята в района на Австралия. Освен това , Hayabusa остави на астероида алуминиема пластинка с имената на 880 000 бележите личности от 149 страни. Между тях са Стивън Спилбърг и Артър Кларк.

Всъщност това е второто кацане върху астероид. Първото се състоя на 12 февруари 2001 г., когато космическият апарат на НАСА, наречен NEAR-Shoemaker, стъпи на повърхността на астероида Ерос, без път в обратна посока.
16. 500-метровия астероид Итокава
Около този странен астероид в края на 2005 година бе японската сонда “Хиабуса”, която взе проби от астероида.
Изчисленията показват,че този астероид представлява заплаха за Земята.
През следващите няколко милиона години
той може да се сблъска с нашата планета.

Защо има толкова равни участъци на повърхността на


500-метровия астероид Итокава? Няма определен отговор, но се счита, че това е свързано с динамиката му. Около този странен астероид в края на 2005 година бе японската сонда “Хиабуса”, която взе проби от астероида. Изчисленията показват, че този астероид представлява заплаха за Земята -през следващите няколко милиона години той може да се сблъска с нашата планета.
17. На 29 септември 2004г. астероидът 4179Тутатис прелетя покрай Земята

само на 4 пъти

по-далечно разстояние

от това между

Земята и Луната –

1,5 млн. км
18. От разстоянието,на което астероидът Тутатис прелетя покрай Земята на 29 септември 2004 г. така бихме видели космическия си дом, ако бяхме на повърхността на астероида.
Тутатис има силно сплескана елиптична орбита, стигаща в единия си край до астероидния пояс между Марс и Юпитер.
За 4 години прави една обиколка по тази орбита.
При преминаването му покрай Земята през 1992 г. бе получено радарно изображение на астероида,
който се оказа че има силно неправилна гирообразна форма
с ширина 2,4 км и дължина 4,8 км.

На 29 септември 2004 г. покрай Земята на разстояние 1,6 млн. км прелетя астероидът Тутатис – най-близката среща за столетието с такова голямо космическо тяло. За щастие разстоянието все пак бе значително – 4 пъти повече от разстоянието Земя-Луна. От такова разстояние Земята би трябвало да изглежда така, както пълната Луна на нашето небе. Това е представено на тази рисунка и така бихме видели космическия си дом, ако бяхме на повърхността на астероида Тутатис.


Тутатис има силно сплескана елиптична орбита, стигаща в единия си край до астероидния пояс между Марс и Юпитер. За 4 години прави една обиколка по тази орбита. При преминаването му покрай Земята през 1992 г. бе получено радарно изображение на астероида, който се оказа че има силно неправилна гирообразна форма с ширина 2,4 км и дължина 4,8 км.
19. През последните години се работи по проектите за откриване и проучване на близкопреминаващи астероиди Spacewatch и Spaceguard.
През юни 2002 г. бе открит 100-метров астероид 2002
MN, но след като вече бе минал покрай Земята в подлунното пространство.
Започнаха усилени дискусии за превенцията от тази космическа заплаха.

20. Български астрономи учавстват в международния проект INAS за откриване на застрашаващи Земята астероиди

/2575/ 1970 PL България

Открит на 4 януари 1970 г. от Т.М Смирнова и по нейно предложение носи имено на Република България.


21. Проф. Шкодров и ст.н.с. Виолета Иванова имат своето международно признание

и Международния астрономически съюз дава имената им на два астероида

4364 Shkodrov и 4365 IVANOVA.
Групата им по наблюдение на малки тела

работи още от построяването на

Националната астрономическа обсерватория на Рожен през 1980 г.

и открива над 100 астероида, някои от които с още

български имена.
22. /2530/ 1978 NG 3 Шипка

Открит е пак от рускак Л. И. Чених на 3 юли 1978 г. и е наречен на историческия връх с епичните боеве през руско-турската освободителна за нас война.

 
23.

С номер 3860-ти член на Слънчевата система е астероидът Пловдив



/3860/ 1986 РМ 4 Пловдив

Открит е през 1986 г. на 8 август от Елст и Виолета Иванова в НАО, Рожен.



Шумен

В официалните документи за наименованието и на този астероид е записано, че е наречен на стар културен център.

Открит е от проф. Шкодров и д-р Иванова през 1988 г., но едва тази година /2006/ е одобрен официално. Проф. Шкодров е дългогодишен преподавател и Ректор на Университета в Шумен, а д-р Иванова е родена в близкия до Шумен град Плиска

/2206/ 1976 G Габрово

Открита е в нощта на 1 април 1976 г. от руския астроном Николай Черних, а името на астероида е свързан с 1 април – световноизвестният Ден на лъжата.

Малката планета е огромен скален къс с продълговата форма с диаметър от 10 до 15 км. Орбиталната му обиколка е 5 земни години и 3 месеца.

През 1981 г. Община Габрово обяви, че първият човек, стъпил на габровската планета, ще стане неин почетен гражданин.

 

24. още астероиди с български имена: Климент Охридски, Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Джон Атанасов.


25.

Центърът за малки планети и Международния астрономически съюз са наименовали два новооткрити астероида на българските учени Борис Комитов и Бончо Бонев.

Двата нови астероида са били открити в световно известната космическа лаборатория Флагстаф в Аризона. Точно оттам са поискали двете малки планети да носят имената на българските учени.
Първото предложение на откривателите е било към Бончо Бонев. Талантливият ученик пък е направил жест към своя учител Комитов и настоял другате планета да бъде кръстена на него.

Астероидът „Комитов”, с номер 20 363, 1998 КU1, бил по-близо до Слънцето и го обикалял за 4,2 години. Обозначенията на астероида „Бонев” са 20 366, 1998 КР8, той правел една обиолка окол Слънцето за 4,6 години.


26. Във връзка с астероидната опасност, от 1999 година вече е общоприета т.н. Торинска скала, подобна на скалата на Рихтер за земетръсната опасност. Разработена е от американския астроном Бинзел и е представена за първи път на симпозиума в Торино.

Списъкът на опасните астероиди и друга интересна информация може да се вземе от сайта на програмата NEO.
27. На 24 август 2003 г. в центъра за изучаване на астероиди LINEAR, САЩ, е открит нов астероид с номер 2003 QQ47 и след 51 засечки на положението му спрямо звездите, стана ясно, че има макар и малка вероятност през 2014 г. той да падне на Земята.
Според скалата за астероидна опасност той е оценен на бал 1.
По тази скала астероиди с бал над 8 са истинска заплаха за Земята,
но досега такъв астероид не е открит.
Диаметърът на 2003
QQ47 е 1,2 км и ако падне на Земята наистина би повлякъм големи неприятности със себе си.
28.

Засега няма стратегия за справяне с астероидна опасност.


29.

Макар радробен на множество отломъци, астероидът си остава огромна космическа опасност.


30.

Астероид вероятно е променил хода на еволюцията на живота преди 60 млн. години, унищожавайки огромните динозаври. Всъщност, той е дал шанс на нас бозайниците да господстваме на планетата.


31. На полуостров Юкатан в Мексико има структура с диаметър 180 км, която е на възраст

65 млн. години.

Размерът на кратера съответства на паднал на Земята астероид с размери 10-20 км.

Вероятност за такова събитието има

веднъж на

100 млн. години.
Внезапно преди 65 млн. години 70% от животинските видове на Земята измрели.

Геолозите и палеонтолозите предполагат, че причината е падане на голям астероид или комета на Земята, предизвикал огромни пожари, приливни вълни, земетресения, ураганни ветрове и вероятно години без лъч слънчева светлина до повърхността на планетата, поради глобално запрашаване на атмосферата и понижение на температурата впоследствие, както и падането на киселинни дъждове.


32.

Така би изглеждал сблъсъкат с голям астероид от Космоса.


33.

Аризона – преди 50 000 години желязно-никелове маса от 300 000 тона и с диаметър 45 м се врязала в пясъчника на пустинята, където до днес е един от най-големите кратери на Земята – със ширина 1200 м и дълбочина 228 м.


34.

Смята се, че има около 10 млн. астероида, някои от които наистина застрашават с опасна близост Земята.

Всеки ден десетки тонове космически отломки – прах от комети, миниатюрни късчета от астероидите, изгарят в горните пластове на атмосферата.

През 1998 г. американският конгрес нареди на НАСА да идентифицира поне 90% от най-големите астероиди и комети във вътрешната Слънчева система – обекти с диаметър над 0,9 км. Смята се, че досега телескопите са уловили повече от половината от тях – 700 астероида от общо 1000. През 2005 г. амбициите на конгреса пораснаха и той разпореди на НАСА да проследи далеч по-многобройните астероиди с диаметър над 140 м – достатъчно големи, за да унищожат град или цяла държава.

Всеки момент един нов телескоп ще започне да оглежда небето за опасни астероиди. От връх Пауи Панорамният обзорен телескоп и Системата за бързо реагиране Pan-STARRS ще изследва небето с 1400-мегапикселова камера, която заснема образи с такъв детайл, че ако бъде разпечатана, една снимка би покрила половин баскетболно игрище. Този телескоп е само прототип. В крайна сметка Системата ще включва комплекс от 4 камери и се очаква списък на 10 000 потенционално опасни астероида.
35. През януари 2000 г. в Канада в езерото Тагиш падна

най-големият за тази страна известен метеорит.
Преди навлизането си в атмосферата трябва да е имал диаметър 6 метра и да е тежал повече от

200 хиляди тона.

Голяма част от него се е изпарила при навлизането му в земната атмосфера, а останалата се е пръснала по заледеното езеро на площ от стотици квадратни км
Стотици парчета са събрани от местните жители и участниците от специалната научна експедиция.

Продължават изследванията на метеорита.

Изказано е вече предположение,

че метеоритът е част от астероид тип D – първични тела, дотолкова черни, че отражателната им способност е само 3%.

Освен парчетата метеорит, учените имат на разположение описанието на доста очевидци на падането му, така че да могат да възстановят орбитата му в пространството и да разберат повече за небесния гостенин.
36. МЕТЕОРИТИ

Колби Наваро, както си работел на компютъра в къщи

във Форест парк,

щата Илинойс, САЩ, недалеч от Чикаго,

в полунощ на 26 март 2003 г имал среща

от “трети вид”

с 10-см метеорит

Има само един известен случай на човек, ударен от метеорит. Около 13 часа на 30 ноември 1954 г. метеорит пробил покрива на къща край град Силакауга в Алабама. Големият, колкото топка за бейзбол камък отскочил от един радиошкаф и закачил дремещата на кушетката Ан Ходжис, като натъртил лявото й бедро и китка. Приели я в болница, за да се съвземе от шока.


37. През 1992 г. прелитането на ярък метеор било фиксирано от

16 камери над американското приградие на

Ню Йорк Пикскил.

Това е последицата.
38.

Кометитните ядра са друга потенциална космическа опасност за живота на нашата планета. В повечето случаи обаче, те се забелязват отдалече.


39.

Когато една комета се устреми към вътрешността на Слънчевата система под действие на някакъв смущаващ външен или вътрешен фактор, тя се „сдобива” с кометна атмосфера в близост до марсианската орбита от сублимиралите летливи газове от състава й. Така, когато кометата става забележима с най-мощните телескопи, тя вече има своята кометна атмосфера – кома.

Под действие на налягането на слънчевия вятър, се появява характерната кометна опашка, която може да нарасне до стотина и повече млн. км.

Кометата се отдалеча от Слънцето с опашката си срещу посоката на движение.


40.

През 1704 г. Едмунд Халей издава книгата си “Обзор на кометната астрономия”, където бил поместен първият каталог на елементите на орбитите на 24 комети, наблюдавани в годините от 1337-1698.

В каталога си Халей обръща внимание на появилите се през 1531, 1607 и 1682 години комети, които имат много близки орбити. Оттук Халей прави извода, че това не са 3 различни комети с близки в пространството орбити, а една и съща комета с период на обикаляне около Слънцето 75-76 години. Халей изчислява, че следващата поява на тази комета трябва да е през 1758-9 г. Той не доживява до това време, но кометата наистина се появява.Това бил истински триумф на Нютоновия закон за всеобщото привличане и законите на Кеплер, а кометата, открита на “върха на перото” получава името на своя откривател – ХАЛЕЕВА КОМЕТА.
41.

Структура на кометата и видовете кометни опашки – газова от йонизирани газове и прахова, кометни орбити.


42.

На 11 май 1007 г. кометата Хейл-Боп вече скриваща се за наблюдателите на северното небе е снимана на фона на известния воден гейзер в Националния парк Йелоустоун Старият верен, от който на всеки 60-80 минути изригва висок фонтан гореща вода.

Аналогията с гейзера и джетовете на кометното ядро е пълна.
43.

Макар в изкуствени цветове тук отляво добре личат 7 джета от ядрото на кометата Хейл-Боп при приближаване й към Слънцето.
Тази изключително активна комета бе много ярка през 1997 г.

Вдясно е ядрото на кометата Хейл-Боп с размери 40 км, което се върти около оста си за 12 часа и веществото,


изхвърлено от струите се завива около него спираловидно

44. Кометата Хейл-Боп 1997 г.

Изчисленията показват, че тази комета вече е била във вътрешността на Слънчевата система преди 4200 години.


45. Кометата Хейл-Боп в небето на Испания, 7 април 1997

Направена е с обектив Рибешко око. Кометата с двете опашки е Хейл-Боп, ярката звезда е Сириус. Виждат се Плеядите, а дифузното триъгълно светене на небето в центъра е зодиакална светлина


46. Кометата Шумейкър-Леви 9, юли 1994

Това събитие бе предвидено от кометните изследоватлите любители на астрономията сем. Шумейкър и Леви и бе наблюдавано от цял свят. Петната бяха следени години наред с професионалните наземни телескопи и космическия телескоп “Хъбъл”.


47.

Според специалистите огромното черно петно, което се е появило близо до южния полюс на планетата, е доказателство за сблъсък.

Пръв е видял петното аматьорът астроном Антъни Уесли от Австралия - на 19 юли 2009. По-късно и НАСА потвърди, че е видяла аномалията в атмосферата на Юпитер. По-късно и НАСА потвърди, че е видяла аномалията в атмосферата на Юпитер.
Американската космическа агенция е използвала своя инфрачервен телескоп на върха на изгасналия вулкан Мауна Кеа, на о-в Хавай в Тихия океан, за да се сдобие с подробно изображение на черното петно.
48. „гръм от ясно небе”

Сблъсъкът е регистриран точно 15 години след като Юпитер беше ударен от комета през юли 1994 г. Предишният сблъсък бе предсказан от учените, тъй като преди да удари планетата, кометата известно време гравитира около нея.


Сегашният удар обаче дойде на научната общност като гръм от ясно небе.
49.

Още комети, разкъсали се на парчета пред очите на наблюдателите, а някои от тях попаднали и на други тела от Слънчевата система като на спътника Ганимед на Юпитер.


50. Кометите на SoHO вече са повече от 1000

Още една комета-камикадзе, прелитаща на около 50 хиляди км от слънчевата фотосфера – тя и подобните й са приоритет за откриване от коронографа на SoHO. През ХІХ век немският астроном Хенрих Крейц забелязва, че тези комети се движат по близки траектории и предполага, че са фрагменти от някогашна голяма комета, разпаднала се преди 2 000 години при преминаването си през перихелия.


51. Кометата Темпъл-1, 4 юли 2005

Още един космически експеримент.


52. Това е повърхноста на ядрото на кометата Темпъл 1 преди удара на зонда, заснета от сондата Deep Impact.
Зондът падна между двата кратера с диаметър около
половин км на снимката.

53. Това е капсулата на Stardust с пробите от кометата Wild 2, спуснала се с парашут в Юта и пренесена в Хюстън, Тексас в началото на 2006 г. , където ще бъдат изследвани няколко години взетите проби от повърхността на кометата.


Групата изследователи от няколко института под ръководството на физика Хоуп Ишии от Ливърморската национална лаборатория направи детайлен анализ на кометните частици, доставени от Stardust на Земята и резултатите са изненадващи.

Космическият апарат Stardust събра материал от кометата Wild2 в началото на 2004 г. След 2 години капсулата с образците кометен прах се върна на Земята. Отваряйки контейнера със замръзналия дим, учените се убедиха, че апаратът е изпълнил своята мисия отлично. Още първите резултати силно удивиха специалистите. Съставът на минералите показваше раждане на кометите в огъня близо до Слънцето при температура 1000 градуса, а не в далечните студени краища.


54. WILD-2

Преди пробите от контейнера първо изненадаха изобранията, които предаде апарата близо до повърхността на кометата. Там бяха открити ями, планини с остри върхове с височина до 100 м с вертикални стени. В състава бяха открити сложни въглеводороди, които отново повдигнаха въпроса за извънземния произход на живота.

Интезивни потоци газ и прах обвиват ядрото на кометата 81P/Wild 2. Така ни го показват снимките на навигационната камера на космическия апарат Stardust при прелитането му покрай кометата на 2 януари 2004 г. Загубата на вещество и метеоритните кратери за милиарди години оформят ядрото така неправилно и изпъстрено с вдлъбнатини. То е с размери само от около 5 км. Потоците газ и прах се точат на милиони км разстояние.
55.

Орбитата на Wild2 е типично кометна, но анализът на пробите показа, че събраните прашинки повече напомнят по състава си обектите от вътрешната част на Слънчева система – там, където са астероидите. Може да се окаже, че Wild2 изобщо не е комета, а астероид, изтласкан по някакъв начин в покрайнините след образуването на Слънчевата система. Всъщност, разбъркване на орбитите и големи космически катаклизми сред големите планети и техните спътници са имали място в историята на нашата система – какво остава за по-малките тела.

Wild2 е отркита през 1978 г. от швейцарския астроном Паул Уайлд, който пресметнал, че през по-голямата част от живота на Слънчевата система тази комета е притежавала кръгова орбита, разположена на голямо разстояние от Слънцето с период на въртене около него 40 години. През 1974 г. кометата преминала близо до Юпитер и той я хвърлил към Слънцето. Сега тя има силно изтеглена орбита и циркулира около Марс и Юпитер.
56.

Ишии и нейните колеги публикуваха в списание Science отчет за изследването на кометата Wild2 и я описва като тяло от междинен тип – между кометите и астероидите. Това потвърждава най-новата теория, че някои тела са се формирали близо до Слънцето и след това са били изтласкани на далечни орбити и хвърля светлина върху откритите напоследък астероидоподобни и кометоподобни тела. Традиционната теория рязко ги разграничава – астероидите са се формирали в топлата вътрешна част на Слънчевата система, а кометите – в далечните студени покрайнини.Може сега във вътрешността на Слънчевата система наистина да има комети, формирани в покрайнините, но явно Wild2 не е от тях – малшанс за наименованието на проекта – вместо звезден прах, Stardust попада на нещо доста познато и близко!


57. Какво е това?
Метеорните специалисти не мислят, че това е метеор, а метеоролозите – че не е мълния.
Фотографът твърди ,че това е автентична снимка…

58. Великата комета МакНот 2007
59.

Кометата на Мак Нот от началото на 2007 г. е най-фотогеничната. След като до средата на януари тя мимоходом бе уловена на северното небе, бързо се премести в южното и там стана атракция. Прави впечатление необичайно дългата й прахова феерична опашка. Тук тя е заснета над курортното градче Квинстаун на Южния остров на Нова Зеландия.


60.

През нощта на 19-20 януари великолепната плахова опашка на кометата на Мак Нот е с дължина 150 млн. км –толкова, колкото е разстоянието от Земята до Слънцето. За да се получи снимка на опашката на земното небе,бе необходимо да се снима както от южното, така и от северното полукълбо – от планината Сиеро Паранал, Чили – вляво и Карнийските Алпи в Италия. Двете изображения са обединени тук.

Праховите опашки на кометите се образуват от налягането на слънчевия вятър. Първоначално те са насочени обратно на Слънцето, а после се разстилат по кометната орбита. Астрономите се опитват да обяснят сложната структура на опашката и тези ивици, по които може да се съди за тласъците на слънчевия вятър и размера на частичките прах. С прекъсната линия са нанесени синхроните – частичките прах, изхвърлени по едно и също време, и синдините с плътна линия – праховите частици с еднакви размери.
61. още една изненада в края на 2007 година

Съвсем обикновената комета 17Р/ Холмс с период на обиколка около Слънцето по доста отдалечен перихелий от 7 години, открита преди повече от век – на 6 ноември 1892 г. от Едуин Холмс, - само преди дни – на 24 октомври 2007 г., внезапно за няколко часа усили светимостта си милион пъти и от 17 зв. величина стана от почти 2-ра- 3-та. Стана видима с просто око първоначално като една от ярките звезди на небето в областта на съзвездията Касиопея, Персей и Андромеда. През май 2007 г. кометата бе в перихелия си – но зад орбитата на Марс. По време на отдалечаване й от Слънцето, когато е в близост до орбитата на Юпитер стана избухването й. Предполага се, че или ледът във вътрешността й изцяло е сублимирал, или самото кометно ядро се е разпаднало.

На тази снимка кометата на Холмс изглежда като малко жълто петно в неголям телескоп.
62.

Хитът на сезона скромната досега комета 17Р/Холмс, която на 24 октомври 2007 г. внезапно увеличи милион пъти светимостта си, все още се вижда с просто око дори и при градски условия. Тази снимка е получена в руския град Терегин на 24 октомври и се виждат ярките звезди от съзвездието Персей, които й съперничат по блясък. А на отрязъка вляво е изображението, получено в Бъфало, щата Ню Йорк с телескоп и нанего се вижда добре комата на кометата.


63.
64.
65. Кометата на Холмс от 1 ноември 2007 г. с неголям телескоп или бинокъл.
Разстоянието до нея в този момент е 150 милиона км.
Тя е зад орбитата на Марс.

Комата продължава да нараства и вече e 1/3 от видимия лунен диск. Праховата кома има жълтеникав оттенък. Кометата би трябвало да има и опашка, само че тя е зад комата и остава невидима в този момент.
66. Тези изображения на космическия телескоп “Хъбъл” показват бързото развитие на кометата Холмс.

Първото е от 29 октомври 2007.

Второто е след 2 дена от 31 октомври. Комата е двойно по-голяма.

Третото е от 4 ноември – комата е 9 пъти по-голяма от предишната.
67. Изображението вдясно на кометата на Холмс
от космическия телескоп “Хъбъл” е от 4 ноември 2007 г.
Отстрани е уголемената централна част, където трябва да е ядрото на кометата. Това изображение може би ще даде отговор на въпроса защо яркостта на кометата изведнъж нарасна милион пъти.

68. 5 ноември 2007

На тази снимка, получена в Испания се вижда как опашката на кометата на Холмс се разраства.

Струите, които се забелязват в тази йонна опашка говорят, че взривът от газ и газ, довел до драстично нарастване яркостта на кометата, е продължително и сложно явление.
69. 4 ноември 2007
Снимката е получена при изключително ясно небе над Будапеща.
Комата е зеленикава,което се дължи на наличието на молекули въглерод,
а опашката синее поради наличието на молекули въглероден газ – въглерод и кислород.

Вмъкната е кометата, снимана на 8 ноември от италианския град Лакуил, където се вижда как йонната опашка се откъсва от комата.


70. 9 ноември 2007
Този небесен пейзаж обхваща 10 градуса от небесната сфера.
Такова е примерно зрителното поле на добър бинокъл.

Продължителната експозиция позволява да се запечатат повече звезди около знаменитата комета на Холмс.


Най-ярката звезда тук е Алфа от Персей – Мирфак .
Тя е на разстояние 600 св. г. от нас.
В центъра на зрителното поле е самата комета на Холмс само на 14 св. минути от нас.
71.

Пътят на кометата на Холм по небето от момента на избухването й до края на видимостта й от северното полукълбо

72. 14 ноември 2007
Сферичната кома на кометата на Холмс вече е
с диаметър 1,4 милиона км.
Това разредено прахово кълбо е по-голямо от Слънцето!
И всичко това се е изпарило от 3,4-километровото ядро на кометата!

Ядрото се крие в по-ярката и плътна част от комата.


Тя не съвпада с центъра на комата, което говори в полза на предположението, че от ядрото се е отделил и разпаднал голям фрагмент, произвел тази поразителна експлозия.
73.

...а така се променял видът й


74.

Кометата Боатини бе достатъчно ярка – от 5,5 зв.в. в началото на юли 2008 г. и можеше да се вижда с бинокъл преди изгрев слънце. Вижда се и през август, но вече с телескоп.


75.

Горе зеленикавото светило е кометата Боатини, както се е виждала в началото на юли 2008.


76.

Това е кометата C/2007 W1 (Boattini) в истински цветове от 17 юли 2008, снимана с 60-cm телескоп,, филтри и ССД-матрица.

Image scale is 2.49 arc sec/pixel. Copyright Š 2008 by J. Zakrajsek, Crni Vrh Observatory.
77. януари 2010 странна комета Р/2010

Астрономите предложиха обяснение за произхода на странната комета Р/2010, открита през януари 2010. Според някои учени, този обект може да е резултат от стълкновението на два големи астероида, настъпило преди около 250 млн. години.



Странният обект бе забелязан от астрономите на 6 януари 2010. По външни признаци той напомня комета, но намираща се в необичайно за нея място – астроидния пояс между Марс и Юпитер. Орбитата й също е нетипична за комета - тя е кръгова, а не издължена елипса. Когато и орбиталният телескоп „Хъбъл” се включи в изследването на този обект, се потвърди първоначалното предположение за произхода на обекта от сблъсък на астероиди






Каталог: Materials -> Presentations
Materials -> Съюз на математиците в българия-секция русе коледно математическо състезание – 12. 2006 г. 8 клас
Materials -> Великденско математическо състезание 12. 04. 2008г. 3 клас
Materials -> К а т е д р а " информатика"
Materials -> Зад. 2 Отг.: 5- 3т Зад. 3 Отг.: (=,-);(+,=);(+,=) по 1т., общо 3т. За
Materials -> Іv клас От 1 до 5 зад по 3 точки, от 6 до 10 – по 5 и от 11 до 15 – по 7
Presentations -> Сатурн надя Кискинова наоп, Стара Загора
Presentations -> 1. обобщение с допълнение Надя Кискинова, наоп стара Загора
Presentations -> 1. планети около други звезди
Presentations -> 1. календар надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин”, Стара Загора
Presentations -> 1. системи от звезди надя Кискинова наоп, Стара Загора


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница