Презентацията прегръдката на слънцето и луната надя Кискинова наоп "Юрий Гагарин"



Дата06.02.2018
Размер134.09 Kb.
#55646
ТипПрезентация
Текст към презентацията
1.

ПРЕГРЪДКАТА НА СЛЪНЦЕТО И ЛУНАТА
Надя Кискинова

НАОП “Юрий Гагарин”

Стара Загора

ЛУННИ И СЛЪНЧЕВИ ЗАТЪМНЕНИЯ


2. ЛУННИ ФАЗИ

В много митологии нашият спътник е в образа на жена. Това, което дава основание за това са впечатляващите лунни фази. Подобно на непостоянството и изменчивостта в женския образ, Луната постоянно променя своя лик.


3.

Лунните фази се обясняват с взаимното разположение на Слънцето, Луната и Земята и тяхната природа – светещото от само себе си Слънце като всяка друга звезда и тъмните твърди кълбета на планетата Земя и същата по природа, но по-малка и прихваната от земното привличане Луна - нашият естествен спътник.

От положението си на земни наблюдатели, ние виждаме по различен начин огряваната от Слънцето видимата половинка на Луната, поради нейното обикаляне около Земята.
4.

4 са основните лунни фази – новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт. Те се редуват в този порядък всеки синодичен месец, състоящ се от 29 и половина дена. Периодът между всяка фаза е около 7 дена – толкова, колкото е продължителността на седмицата в календара ни.


5.

Лунната орбита не съвпада точно със земната. Тя е под наклон.


6.

Наклонът от около 5 градуса между лунната орбита и земната, която се проектира чрез еклиптиката или видимото преместване на Слънцето на нашето небе, е съществена разлика в пространството, ако я превърнем в километри. Затова обикновено виждаме лунния диск на голямо разстояние спрямо слънчевия видим диск, но понякога, когато се случва двата диска да са близо до някоя от пресечните точки или възли на двете орбити, може да се наблюдават едни от редните небесни явления – лунните и слънчеви затъмнения.


7. ЛУННИ И СЛЪНЧЕВИ ЗАТЪМНЕНИЯ

Обстоятелствата за наблюдение на слънчево затъмнение е Луната да е в новолуние и да е близо до някой от възлите на лунната и земна орбити, т.е. Слънце-Луна и Земя да са на една права /1/. (или около лунните възли – точките на пресичане на земната и лунна орбита)

За да се наблюдава лунно затъмнение, необходимо е отново Слънцето, Земята и Луната да са на една права, но Луната този път е във фаза пълнолуние /2/.

Ако са налице тези условия лунната и земни сенки не се разминават, а при слънчево затъмнение лунната сянка преминава по част от земната повърхност, а лунниятт диск закрива слънчевия за минути по време на пълната фаза на пълното слънчево затъмнение.

Обратно, при лунно затъмнение, напълно огретия при пълнолуние лунен диск се скрива в земната сянка, която е по-широка на мястото, където преминава лунната орбита. Пълноликата Луна потъмнява, почервенява за около няколко часа. Настъпило е лунно затъмнение.
8. ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

Може да се случи в календарната година да няма нито едно лунно затъмнение. Максималният им брой в годината е 3 – в този случай едното е в средата на годината, а другите в самото начало и край на календарната година.

Лунните затъмнения обаче са достъпни от цялата нощна половина на Земята и това ги прави по-често наблюдавани от големи територии.
9.

Ето една ефектна снимка на Луната при лунно затъмнение.

Независимо от дъжда и лошото време астрономът Филип Перкинк успява да заснеме затъмнената Луна по време пълното лунно затъмнение през май 2005 г., а тя сякаш нарочно се проектира на фона на каменния монолит, посветен на Слънцето Стоунхендж, Англия. Камъкът точно под Луната сочи посоката север-изток при изгрева на Слънцето в деня на лятното слънцестоене.
10.

По СКАЛАТА НА ДАНЖОН може всеки наблюдател дори и с просто око да дава оценки за общата яркост и цвета на Луната при настъпване на пълната фаза на пълното лунно затъмнение:

0 – затъмнението е много тъмно, в пълната фаза Луната почти или съвсем не се вижда

1 – затъмнението е тъмно, сиво, детайли на лунната повърхност не се различават

2 – затъмнението е тъмно-червено, около центъра на сянката се наблюдава по-тъмна област

3 – затъмнението е червено с оранжева окраска, земната сянка е обкръжена със сива или жълтеникава ивица

4 – затъмнението е медно-червено, много ярко, външната зона е светла, небесносиня
11.

Последното пълно лунно затъмнение е от нощта на 20/21 февруари 2008 г.

Пълните лунни затъмнения са по-рядко наблюдавани от частичните или от затъмненията от земната полусянка само.

Още през VІ век пр.н.е. била забелязана повторяемостта на видовете слънчеви и лунни затъмнения през период от малко повече от 18 години – т.н. сарос. Това дало възможност да се предвиждат затъмненията по вид и време, но не и за дадено място.


12.

На 16 май 2003 г. бе поредното пълно лунно затъмнение. Тази снимка е направена в момента, когато Луната е наполовина скрита от земната сянка. Снимката не е монтаж. Тя е направена с телеобектив и впоследствие обработена чрез цифров метод, което е позволило да се увеличи контраста на изображението. Така се виждат детайли от луннатаповърхност както на затъмнената, така и на все още незатъмнена част от Луната.

Снимката е на астрофотографа Джей Уейе в обсерваторията “Откритие” във Вал Белере, недалеч от Квебек., където се събраха повече от 200 човека да наблюдават явлението.
13.

Проекцията на лунния диск върху небето и тази на земната сянка и полусянка на разстоянието, на което на Луната от земята. Вижда се, че видимата само при лунните затъмнения земна сянка е повече от 2 пъти по-голяма от лунния диск. Като се вземе предвид и зоните на земната полусянка, става ясно защо продължителността на пълното лунно затъмнение е от порядъка на 4-5 часа. Ако Луната пресича централно земната сянка, тя е затъмнена около 2 часа.


14. ВИДОВЕ ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

  • Пълни лунни затъмнения




  • Частични лунни затъмнения от земната сянка




  • Пълни лунни затъмнения от полусянката на Земята




  • Частични лунни затъмнения от полусянката на Земята

15.


До огромното нагорещено газово кълбо, по което от край до край могат да се наредят повече от 100 планети като Земята ни делят само 150 милиона км. Нашата звезда – Слънцето ни дава живот и огрява небето ни така, че през деня заслепява цялата останала Вселена.

През нощта царства Луната, до която ни дели по-малко от половин милиона км.(средно 380 000 км) По-малка е от Земята 4 пъти, но поради близостта си, нейният видим диск на нашето небе е толкова, колкото слънчевия.

Това обстоятелство ни дава възможност понякога от Земята да се наблюдават красивите слънчеви затъмнения.
16.

Индийска митология:

В прастари времена боговете и демоните обединили сили, за да се справят с непосилната задача да избият океана така, както се бие мляко, с надеждата, че по този начин ще извлекат съкровищата, намиращи се на океанското дъно. Те предварително се уговорили как да поделят онова, което може да изплава на повърхността в резултат от усилията им. Според уговорката нектарът на безсмъртието – амритата – се падал на боговете.
17.

Ала докато те го разпределяли помежду си, един демон се вмъкнал скришом между тях с надеждата да докопа порция от еликсира. Слънцето и Луната обаче го разкрили и съобщили за престъплението, при което разпределящият амритата бог Вишну отсякъл главата на демона. Тъй като вече бил отпил от амритата демонът не умрял и двете му части останали живи, като главата му била наречена Раху, а тялото – Кету.


18.

Ядосани на Слънцето и Луната, загдето ги предали, двете останки от демона решили да ги изядат. И наистина Раху успява да погълне Слънцето, а Кету – Луната, в някои специални случаи – само че за кратко. Тези случаи, разбира се, са слънчевите и лунни затъмнения.

Този мит е бил на голяма почит в индийските общества и дори днес в Индия като към затъмненията се отнасят с особено внимание и страхопочитание – най-вече защото за подвласните на традицията тамошни жители митичните демони Раху и Кету са все още реалност.
19.

Жреците на древната Китайска императора набедили злия лаком Дракон, който искал да лиши хората от небесната благодат, дължаща се на Слънцето. Драконът обаче не успял да преглъгне хапката – твърде горещо се оказало Слънцето. Само след минути то се изплъзнало от пастта на звяра. Изгорен и изплашен, Драконът подвил опашка и се скрил засрамен, но незадълго. И досега понякога се опитва да открадне главното ни небесно светило.


20.

Около 3000 година преди Христа, Древен Китай. Спокойния живот в Империята бива нарушен от небесен феномен. Посред бял ден без нито едно облаче Слънцето започнало да потъмнява и след време станало толкова тъмно, че проблеснали звезди по небето.

Слънчевите затъмнения всяват страх и ужас векове и хилядолетия наред.

21. СЛЪНЧЕВИ ЗАТЪМНЕНИЯ

Средно за едно и също място от земната повърхност слънчевите затъмнения са доста рядко явление. Особено пълните слънчеви затъмнения. Средностатистическата им честота за дадено място е 1 на 200-300 години!

В календарната година може да се случи да има 5 слънчеви затъмнения от различен вид. Минималният им брой за годината е 2.


22.

Слънчеви затъмнения се получават, когато Луната е във фаза новолуние, т.е. наредени са Слънце, Луна и Земя и то по една линия или това означава Луната да е близо до някой от възлите на лунната и земна орбити, както и при лунните затъмнения.


23.

Слънчевите затъмнения могат да бъдат пълни /точка А/. Те са най-ефектните и даващи информация за слънчевата корона и отклика на небесното явление върху земната природа. Всяка пълна фаза на пълното слънчево затъмнение се предшества от частични фази, когато се вижда видимото придвижване лунния диск върху слънчевия. Пълните слънчеви затъмнения се виждат от една тясна ивица 200-300 км от земната повърхност, която може да е дълга хиляди км. Частично закрито обаче Слънцето може да се види от доста повече места точки С,В/.

Когато се случи Слънцето и Луната да не точно във възела на орбитите си, а на няколко градуса около него, може да се наблюдава само частично слънчево затъмнение.
24.

Пълното слънчево затъмнение продължава два-два и половина часа и с изключение на пълната фаза, която е от порядъка само на няколко минути, през останалото време по време на частичните фази наблюдателите трябва много да внимават да не си повредят зрението. Препоръчват се специални очила за слънчеви затъмнения, чийто филтър намалява не само яркостта на Слънцето до поносимост, но не пропущат ултравиолетовите лъчи, които всъщност могат да повредят зрението.

25.

Изключително трябва да се внимава при работа с телескоп. Някои телескопи са снабдени със слънчеви филтри и само така може директно да се гледа към Слънцето както при обикновено наблюдение, така и при частичните фази на слънчево затъмнение.



Най-безопасният начин обаче за наблюдение на Слънце изобщо е да се получи изображението му върху екран.
26.

Из архива на НАОП

Наблюдение на частичните фази на слънчевото затъмнение със слънчев екран.

ПСЗ, Турция, 29 март 2006 година


27.

Може да се изработи или закупи и специален слънчев екран, предоставящ удобство при наблюдението дори без помощта на телескоп.


28.

При настъпване на пълната фаза на пълното слънчево затъмнение за няколко минути стават излишни всякакви очила, екрани и филтри на телескопите и фотоапаратите. Луната изцяло екранира ярката светеща повърхност на Слънцето - фотосферата и блясват външните слоеве, невидими при обикновени условия – хроносферата и слънчевата корона.

Такава е гледката с невъоръжено око или фотоапарат без специална оптика.
29.

Такива кадри обаче могат да се получат с оптичното увеличение на мощни фотографски обективи или телескопи.

Слънчевата корона е различна при всяко слънчево затъмнение. Формата й зависи от активността на звездата ни в момента на явлението. При затъмнението от 1999 г. тя е вече сферична и бележеше началото на максимума на 23-тия 11-годишен слънчев цикъл. Такава бе и през 2001 г. при поредното пълно слънчево затъмнение, когато бе вторият пик в максимума на слънчевата активност.

При минимумите на 11-годишните слънчеви цикли, короната е изтеглена по посока на слънчевия екватор и почти незабележима при полюсите.


30. еквиденсити на слънчевата корона

15 февруари 1961 година

Архив на БАН

Неголяма и изтеглена по слънчевия екватор трябва да е била слънчевата корона през видимото от територията на нашата страна пълно затъмнение от 15 февруари 1961 година. Тогава 11-годишният слънчев цикъл е слизал към поредния минимум.

Еквиденситите очертават областите от слънчевата корона с еднаква степен на яркост. По тях може да се определи разстоянието на тези области от слънчевия диск и да се получи формата на короната като цяло и по слоеве.

Резултатът е от архива на БАН и за получаването му са спомогнали снимките на старозагорските астрономи-любители от експедицията на връх Столетов.
31.

Архив на НАОП

Старозагорски наблюдатели на пълното слънчево затъмнение от 15 февруари 1961 г. от връх Столетов. Всички те са астрономи-любители освен ръководителят им – първият щатен астроном на Старозагорската обсерватория Величка Драганова.
32.

Архив на НАОП

В същото време в Стара Загора затъмнението е само частично – Луната закрива слънчевия диск до около 90 %, но това е недостатъчно, за просветне короната и да се появат звезди през деня.

На снимката в анфас е завеждащият и основателят на Старозагорската обсерватория Бончо Бонев.

Официалното откриване на Първата в страната ни Народна астрономическа обсерватория в Стара Загора става няколко дни по-късно – на 26 февруари 1961 година.
33.

Espenak


Карта на ивицата на тоталитета, откъдето се наблюдават пълните фази на слънчевите затъмнения от предишните години.

Затъмнението от 29 април 1976 г. в България се наблюдава само като частично


34.

Espenak


България е сред немного страни, на територията на която за по-малко от половин век стана възможно да се наблюдава още едно пълно слънчево затъмнение – това от 11 август 1999 година. Ивицата на тоталитета му прекоси Европа по цялото й протежение и много хора от стария континент го наблюдаваха от родните си места. В разгара на лятото и климатичните условия благоприятстваха това събитие.
35.

Ивицата на тоталитета премина през североизточна България, а в Букурещ, който се оказа в самия център на ивицата бе и най-голямата продължителност на пълната фаза – 2 минути и 31 секунди. При нас тя бе вече с няколко секунди по-малко – 2 минути и 22 секунди.


36.

От Стара Загора пак се наблюдава около 90% от покритието на Слънцето от Луната.


37.

През 1999 г. на орбита около Земята все още бе руската орбитална станция “Мир”, а в момента на затъмнението на нея бе международен екипаж. Това е снимка на френския космонавт Жан-Пиер Хадрене на пълното затъмнение в определен момент върху една област от земната повърхност. Диаметърът на тази област е от порядъка на 200-250 км. Луната обаче се движи толкова бързо в пространството по своята орбита, че по време на няколкоминутното слънчево затъмнение това петно пробягва стотищи хиляди километри по земната повърхност – такава е дължината на ивицата на тоталитета.


38.

Лунното затъмнение от 3 март 2007 г. се виждаше от почти цяла Европа, Африка и част от Азия. Ако по това време можехте да се пренесете на видимата част на Луната, бихте наблюдавали същото събитие като слънчево затъмнение. В този случай естествено не Луната, а Земята ще закрива слънчевия диск, както е илюстрирано тук от художничката Ана Гартстейн от Хайфа, Израел. Тъй като Земята е 4 пъти по-голяма от Луната, то закрит ще бъде не само слънчевия диск, но и част от вътрешната най-ярка корона.

Лунните затъмнения са по-редки явления от слънчевите – средно в годината може да няма нито едно лунно затъмнение, а може да има максимум до три за годината. Лунните затъмнения обаче се виждат от нощната страна на Земята и следователно от по-голяма територия, което ги прави по-чести явления за дадено място, от слънчевите.
39.

Архив на НАОП

Снимка на астронома-любител на Старозагорската обсерватория Борислава Георгиева на слънчевата корона по време на пълното слънчево затъмнение от 11 август 1999 г. от с. Равнец при Генерал Тошево.
40.

Поредица от снимки слънчевата корона по време на пълната фаза, на диамантените пръстени в самото начало и края на пълната фаза и долу са поредица от снимки на частичните фази, с които започва и завършва всяко пълно слънчево затъмнение. Общата продължителност на явлението тук е малко повече от 2 часа.


41. еквиденсити на слънчевата корона

11 август 1999 година

Архив БАН

За тази обработка на снимките като научен резултат спомагат снимките на астрономите-любители от Старозагорската обсерватория Владимир Велков и Генко Станимиров, с. Равнец, Генерал-Тошево.

През 1999 г. Слънцето наближаваше поредния максимум на 11-годишната си цикличност и короната на Слънцето, макар малка бе вече почти кръгла.


42.

Понякога в пълнолуние Луната не просто оптически, а наистина е по-голяма, което се дължи на факта, че е в най-близката до Земята точка от своята орбита – перигея си – отляво. За сравнение е дадено изображението на пълната Луна, когато тя е в апогея си – най-отделечената от Земята точка. Ако се случи да е в пълнолуние и да е в перигея си по време на зимното слънцетоене, когато системата Земя-Луна са най-близо до Слънцето, Луната е с около 20 % по-ярка от средния блясък по време на пълнолуние. Това е недоловимо от човешкото око.


43. ПРЪСТЕНОВИДНО СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ

Ако са налице обстоятелсвата на слънчевото затъмнение, но се окаже, че в същото време Луната е по-далеч от Земята или в апогея си, то нейната сянка не достига земната повърхност, а видимият й диск се оказва малко по-малък от този на слънцето. В този случай се наблюдават пръстеновидни слънчеви затъмнения.

Последното пръстеновидно слънчево затъмнение, видимо от Бългярия бе на 31 май 200
44.

Архив на НАОП

Пръстеновидно слънчево затъмнение 31 май 2003, видимо от половината до края при изгрев над Стара Загора.
45.

Поредното слънчево затъмнение, видимо до голяма част и от нашата територия бе това от 29 март 2006 г.


46.

Ивицата на тоталитета му опаса половината земя, започвайки от Западното крайбрежие на Южна Америка, пресичайки Атлантическия океан, през северна Африка, Мала Азия и до към половината от азиатския континент.


47.

Архив на НАОП

Снимката на Зорница Вълканова – астроном-любител на НАОП Стара Загора.
48.

Архив на НАОП

Снимките на Велислав Илиев от София, участник в старозагорската експедиция в Манавгат.
49.

Архив на НАОП

Наблюдение на слънчевите сърпчета, получаващи се от листата на дърветата по време на частичните фази. Тук е част от екипа астрономи-любители от експедицията в Манавгат, Турция.
50.

Архив на НАОП

Същият феномен върху асфалта от двора на езиковата гимназия, върху покрива на която е Старозагорската астрономическа обсерватория.
51.

Архив на НАОП

Снимка от екран на частичната фаза от Стара Загора, където Луната покри Слънцето малко повече от 80%.

Снимка: Евгени Владимиров, астроном-любител на НАОп, Стара Загора


52.

Архив на НАОП


И такива снимки може да се получат при частичните фази.

Снимка: Стоян Петков, астроном-любител на НАОП, Стара Загора


53.

Пълното слънчево затъмнение от 1 август 2008, но за местата на тоталитета – Северна Канада, Гренландия, Северния ледовит океан, централната част на Сибир, Монголия и Източен Китай. То бе видимо като частично у нас с фаза само 10-17%.


54.

Максималната му продължителност бе в северната част на среден Сибир – 2 минути и 31 секунди.


55.

Към края на ивицата на тоталите в Монголия и Китай продължителността на пълната фаза намалява до около минута само.


56.
57.
58.

Слънчевото затъмнение от Новосибирск.

59.

Така изглеждаше в близък план слънчевата корона от затъмнението на 1 август 2008 г.


60.

Следващото пълно затъмнение за територията на нашата страна е на 3 септември 2081 година


61.

В сряда на 22 юли 2009 г. бе поредното пълно слънчево затъмнение с най-дългата пълна фаза – 6 мин. и половина, но някъде в Тихия океан извън територията на Азиатския континент. Ивицата на тоталитета премина през половината земно кълбо. Лунната сянка докосна Слънцето първо в Индия, пресече Непал, Бангладеш, Бутан, Миамар и Китай.

Магнитуда му бе 1.080, точната продължителност – 6 мин. 39 сек. С максимум в 02:35:21 УТ на 100 км южно от о-вите Бонин, югоизточно от Япония. Най-добри условия за наблюдение предлагат северна Индия, източен Непал, Бутан, централен Китай и Тихия океан – о-вите Рюкю, Маршаловите о-ви и Кирибатите. Градовете Сурат, Варанаси и Патна в Индия, Тхимпту в Бутан, Чънду, Чунцин, Ухан, Ханджоу и Шанхай в Китай.
62.

След като напусне Азиатския континент,затъмненото Слънце премина над част от островите на Япония и ще излезе в Тихия океан, където бе максималната продължителност на пълната фаза – цели 6 минути и 39 секунди.

Частичните фази на затъмнението не се виждаха от по-голямата част на Азия, Индонезия и Тихия океан, но не и от България или съседни нам страни.
63.

Фред Еспенак








Каталог: sites -> default -> files -> site-documents -> planets
planets -> Надя Кискинова Наоп „Юрий гагарин, Стара Загора
planets -> Червената планета марс надя Кискинова наоп „Ю. Гагарин”, Стара Загора
planets -> Луна надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин”
planets -> Надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин
planets -> Надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин, Стара Загора
planets -> Юпитер надя Кискинова наоп, Стара Загора
planets -> Надя Кискинова наоп, „Юрий Гагарин, Стара Загора
planets -> Видими движения на планетите конфигурации пасажи и противостояния
planets -> Надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин, Стара Загора


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница