Президентът учредява награда 'Джон Атанасов' за принос към информационното общество

С наградата ще се удостояват български ученици, студенти, млади научни работници и преподаватели, които имат принос за развитието на информационното общество, на науката и технологиите; които улесняват комуникациите и способстват за предоставяне на всеобщ достъп до ползване на информация и информационни технологии.

Наградата "Джон Атанасов" ще се връчва в края на всяка година и ще се състои от статуетка и грамота, придружени от парична сума. С приза ще бъдат удостоявани и чуждестранни граждани, който имат значим принос за развитието на информационното общество.

Процедурите за номиниране и избор на лауреатите ще се изработят от специална комисия, съставена от Съвета за информационни технологии към президента. В нея ще влязат представители на Българската академия на науките (БАН), университетските среди и други институции с отношение към тази тематика. В рамките на честванията по случай 100-годишнината от рождението на Джон Атанасов, които преминават под патронажа на президента Георги Първанов, държавният глава се срещна днес и с вицепрезидента на "Майкрософт" Пит Хейс, специален пратеник на Бил Гейтс за юбилея. Той връчи на държавния глава писмо от президента на "Майкрософт", с което Бил Гейтс и най-голямата компютърна корпорация в света официално признават заслугите на Джон Атанасов за изобретяването на компютъра.

По време на срещата с Пит Хейс са били обсъдени теми, свързани с електронното правителство, обучението на администрацията, сътрудничеството в областта на образованието и на информационната сигурност, допълват от пресслужбата на президента. "Майкрософт" ще даде правото на държавните служители в администрацията, както и на учители и преподаватели от сферата на образованието и науката в България да ползват безплатно в домашни условия последните версии на програми на компанията, обяви Пит Хейс. Корпорацията ще инвестира и в програми за обучение на преподаватели в българското образование.

Създава първата ЕИМ през 1942 г.; през 1973 г. печели делото за авторство

Получава бакалавърска степен в Щатския университет на Флорида (1925 г.), магистърска - в Щатския университет на Айова (1926 г.), а докторска по философия (физико-математически науки) - в Университета на Уисконсин (1930 г.). После се завръща в Щатския университет на Айова в град Еймс, където работи до 1945 г., първоначално като професор по математика, а по-късно - и по физика.

В края на 30-те години той търси начин да се улеснят изчисленията (решаването на големи системи линейни алгебрични уравнения), необходими за изследователската му работа. Отхвърля аналоговите машини като твърде бавни и неточни и се опира на цифровия подход. През декември 1939 г. заедно със своя сътрудник Клифърд Бери създава прототип на първата електронно-изчисли-телна машина (ЕИМ), напълно завършена през 1942 г.

В създаването й са използвани четири изцяло нови принципа на действие: двоичната система, регенеративна памет, логически схеми като елементи на програма и електронни елементи като носители на данни.

След 1945 г. той посвещава остатъка от професионалния си живот на множество правителствени и индустриални проекти, като същевременно ръководи две основани от него компании.

През 1941 г. Атанасов приема Джон Мокли, който се интересува от компютъра му. Какво точно се е случило тогава? Това се разглежда подробно на съдебния процес 26 години по-късно, който е трябвало да изясни дали Джон Мокли и Джон Преспър Екърт са използвали непозволено откритието на Атанасов при създаването на първия (официално дотогава) електронен компютър ЕНИАК през 1942-46 г. Съдът, начело с федералния съдия Ърл Р. Ларсън, се произнася категорично в полза на Джон Атанасов, който е обявен за бащата на компютъра!

През 1970 г. Джон Атанасов е поканен в България от БАН и му е връчен орден "Кирил и Методий" - първа степен. Това е първата му награда и обществено признание. Второто му посещение у нас е през 1985 г.

Най-голямото отличие през живота си Джон Атанасов получава от ръцете на президента Джордж Буш (баща) - Националния медал за наука и технология.

Ученият умира на 91-годишна възраст през 1995 г.

19 роднини на 'бащата на компютъра' у нас за юбилея

В понеделник в НДК стартира международна конференция по информационни технологии. В рамките на съпътстващите научни прояви фондация "Еврика" (Evrika.org) ще връчи ежегодната си стипендия "Джон Атанасов" и съвместно с "Майкрософт" ще проведе национален конкурс по програмиране.

По същия повод Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) организира 4-тия Интербалкански форум на 6 и 7 октомври в Националния исторически музей. Форумът ще бъде открит от президента Георги Първанов и сина на Джон Атанасов, описва програмата "Дума".

Родата на учения пристигна у нас, съобщи от своя страна вестник "Труд". 19-те потомци на Джон Атанасов пристигнаха от Америка, за да се включат в тържествата. Начело на групата са Алис Крозби-Атанасов, съпруга на изобретателя, и техният син Джон Атанасов-младши. Те бяха посрещнати на летището от председателя на фондация "Тангра ТанНакРа" Петко Колев.

Двама от внуците на изобретателя - Тамара Бъртън и Фредерик Уислър, вече са подали документи за българско гражданство. "Искам да прекарвам повече време в България, харесвам природата - морето и планините", обясни Тамара желанието си да стане официално българка. Тя щяла да запази и американското си поданство.

Паметникът на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София е висок 6 м и тежи 3 т.

Джон Атанасов открил компютъра в кръчма

През 1939 г. заедно със сътрудника си Бери създава първата машина

На 4 октомври се навършват 100 г. от рождението на американския учен и изобретател oт български произход Джон-Винсент Атанасов. Неговото име е свързано с изобретяването на първата електронна цифрова изчислителна машина, с което се поставя началото на развитието на съвременните информационни технологии. За това постижение през 1990 г. Джон Атанасов е награден от тогавашния президент на САЩ - Джордж Буш-старши, с най-високата награда за технически постижения - Националния медал за наука и технологии. Но пътят към признанието не е лек. Той продължава 30 г. и минава през най-значимия съдебен процес за установяване правото на интелектуална собственост върху патента на ХХ век.


Константин Д. КОСТОВ
В една студена зимна вечер на 1937 г. по една от автомагистралите на щата Айова с висока скорост се движи лек автомобил. Шофира го висок, тъмнокос млад мъж с напрегнато лице и тъмни пронизващи очи. Пътуването продължава няколко часа и е без определена цел. Самотният водач за пореден път прилага своя изпитана рецепта. Движейки се с висока скорост по сухата и добре поддържана пътна настилка, 34-годишният електроинженер Атанасов, професор от университета на Айова, се опитва да намали обхваналото го умствено напрежение. Колата пресича границата със съседния щат Илинойс, завива в страничен път и спира пред осветено крайпътно барче. Младият мъж слиза, съблича тежкия си балтон и се настанява на една от свободните масички. Поръчва си питие и отново се отдава на гнетящите го мисли. От много месеци ученият е обхванат от идеята да създаде изчислителна машина, с която да извършва автоматично сложни пресмятания. Но целта все още си остава само блестяща идея. Редица нерешени технически и теоретични проблеми започват да превръщат нейната реализация в утопия. Джон-Винсент, чийто баща преди половин век е напуснал България, за да се установи в новата си американска родина,
е близо до отчаянието
Прословутата му упоритост, за която той е споделял, че дължи на българския си корен, като че ли е на път да се пречупи.

В заведението е тихо и уютно. След второто питие докторът по теоретична физика чувства как мислите му започват да текат в правилна насока. След един час той вече е стигнал до определени резултати. Нощната екскурзия е извадила на повърхността това, което отдавна е съзрявало в него. Тази вечер в малкото барче Джон-Винсент Атанасов мислено създава регенеративното запомнящо устройство и формулира основополагащи-те принципи, които ще се използват във всички следващи модификации електронноизчис-лителни машини. Изобретателят е излязъл от "мъртвата точка". През октомври 1939 г. със съдействието на неговия сътрудник Клифорд Бери е готов действащият модел на компютъра. През май 1942 г. първото в историята електронно изчислително устройство е факт. Наричат го машина АВС (Атанасов-Бери-компютър). Принципите, заложени в АВС, днес могат да се открият както в персоналните микрокомпютри, така и в свръх-компютрите, извършващи стотици милиони операции в секунда.

През юни 1941 г. физикът Джон Мокли посещава Джон Атанасов в Айова. В продължение на една седмица той подробно се запознава с устройството и действието на машината АВС в компютърната лаборатория на Атанасов. Доверчивият домакин обстойно го запознава с нейните принципи и с действието на отделните възли. Той не знае, че Мокли разполага с мощна финансова подкрепа за създаване на компютри. През 1946 г. се появява компютърът ЕНИАК, разработен върху основните принципи на предшестващия го АВС. Негови автори са Мокли и електроинженерът Джон Екърт. Двамата веднага правят заявка за патентоване на компютъра си. 18 години по-късно, през 1964 г., патентът е издаден. По това време Бери вече е покойник, а Джон Атанасов окончателно е прекратил работата по компютъра АВС и се е насочил към проблемите на корабната динамика.

Признатите за патентопритежатели Мокли и Екърт продават правата си на един от гигантите на американската компютърна индустрия "Спери Ренд Корпорейшън". На практика компютърното производство е монополизирано. "Спери Ренд" бърза да се възползва. Като патентодържател фирмата може да изисква от останалите компании в бранша значителни суми за

правото за ползване на патента
Цифровото измерение е от порядъка на милиарди долари. Като начало, през 1965 г. "Спери Ренд" завежда дело срещу друга голяма компютърна компания - "Хъниуел", с иск за неплатени патентни такси в размер на $1 млрд. Ответникът възразява и се обръща към Джон Атанасов с молба да стане негов консултант. Запознавайки се с документите, ученият констатира, че основополагащите решения, залегнали в патента, са заимствани от компютъра АВС. Проф. Атанасов става централна фигура в съдебния спор, в който участва като главен експерт на ответника и главен свидетел по делото на века, наречено така поради своята продължителност, обем на представената документация и висока стойност на иска. Делото се води 7 г. Проведени са стотици заседания с участието на десетки юристи, безброй експерти и 157 свидетели. Протоколите съдържат 20 667 страници. Показанията на главния свидетел Джон Атанасов са записани на 1338 страници. Процедурите по издаването на патента преди това са отнели цели 17 г. От годината на създаването на компютъра АВС са изминали точно 30 г.

Показанията на Джон Атанасов са решаващи за изхода на процеса

Разказаното от него впечатлява със своята точност и конкретност. Думите му, подкрепени с факти от неговия архив, и казаното от свидетелите юридически издържат на въпросите на противниковата защита. Обратно, отговорите на призования като свидетел Джон Мокли нерядко са неточни и объркани.

На 19 октомври 1973 г. федералният съдия Ларсън издава съдебното решение, мотивирано в 248 страници. Заключението е, че патентът върху изобретението на века е недействителен, защото неговите автори не са изобретили автоматичния електронен компютър, а са заимствали устройството от доктор Джон-Винсент Атанасов.

Джон Атанасов не съумява да получи патент за откритието си. Така то практически е предоставено безвъзмездно на цялото човечество.

Дядо му е убит от турците

Дядото на Джон Атанасов - Атанас Иванов, от ямболското село Бояджик е убит от турски башибозук на 24 май 1876 г. През 1889 г. баща му - Иван Атанасов, емигрира в САЩ. Джон идва за първи път в България през 1970 г. Тогава е награден с орден "Кирил и Методий" I степен. При следващото си посещение през 1985 г. е удостоен и с орден "Стара планина" I степен. "Винаги съм усещал как наследството, което съм получил чрез кръвта на два различни народа, крепи духа ми", казва Джон Атанасов.

в. “Стандарт”/02.10.2003

Каталог: archives
archives -> На вниманието на: Представителите на медии Галерия “Графит” – Варна с подкрепата на мтел
archives -> Биография на силва бъчварова родена в гр. Пловдив
archives -> Artefact на 31-ви май 2013 г., от 21 ч., в новото пространство на
archives -> Презентация в България на откриването на Софийския фестивал на науката
archives -> България, Студио за документален театър „Vox populi
archives -> Семинар 31 март- 6 април 2013 г. Х-л Аугуста, гр. Хисаря Организатор Вера Захариева Записванията започват от 15. 02. 2013 г директно към хотела хотел Аугуста
archives -> Независимост X 4: act фестивал за свободен театър 2014
archives -> Калин серапионов колкото далеч, толкова близо

Изтегляне 97.24 Kb.

Сподели с приятели: