Причините, които могат да доведат до тн са: пазарна конюнктура; промени в данъчен или митнически режим; природни бедствия; липса на управленски опит. Тн е едно от основните средства за преструктуриране на икономиката

Интересите на длъжника се отчитат чрез предоставената му възможност сам да иска откриване на ПН,чрез възможността за оздравяване на неговото предприятие и сключване на извънсъдебно споразумение с кредиторите,чрез изключване на някои негови права от масата по несъстоятелността.

Интересите на работниците и служители са в основата на Закона за гарантираните вземания на р/с при несъстоятелност на работодателя.Закона се прилага за всички ФЛ и ЮЛ, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие ПН. В повечето случаи р/с са кредиторът с най-голямо по размер вземане в ПН. Техния основен интерес може да се прояви не толкова във възможността да получат неизплатените трудови възнаграждения, а във възможността чрез оздравяване на предприятието да се запазят работните места.

В ПН се взема предвид и обществения интерес. Обявяването в несъстоятелност на определени стопански субекти може да разстрои функционирането на отрасловите и междуотрасловите връзки.

В ПН приоритетно значение имат процесуалноправните норми.Нормативната уредба на ТН е императивна, а диспозитивните правни норми са изключение и основно се прилагат при оздравяване на предприятието на длъжника.

С ТЗ субсидарно се прилага ГПК, специални закони ЗБН-за банки и КЗ-за застраховател, КСО-по отношение несъстоятелността на дружествата за допълнително социално осигуряване.ТЗ се прилага субсидарно,докато в дадения специален закон не е предвидено друго.

ПН е особен вид съдебен процес,съчетава характеристиките на гражданския процес в трите му форми-исков,обезпечителен и изпълнителен.ТН се определя като универсално принудително изпълнение.ТН е колективен изпълнителен процес, тъй като в него могат да се удовлетворят вс.вземания на вс.кредитори от цялото секвестируемо имущество на длъжника.ПН има състезателен характер,проявява се като защита-санкция по повод неизпълнение на парични задължения.Когато молбата за откриване на ПН е подадена от кредитор до приключване на първото заседание по делото в производството могат да се присъединят и други кредитори,да се правят възражения и да се представят писмени доказателства.

Когато молбата за откриване на ПН е подадена от длъжника и когато той е предложил план за оздравяване наподобява на охранително производство. Типично за охранителните производства е, че издаденият акт създава изгодни за молителя правни последици и не може да засегне чужда правна сфера. При подадена молба от длъжника производството само в началото е едностранно, тъй като към този момент няма спор и насрещна страна.

Планът за оздравяване обикновено съдържа не само благоприятни, но и неблагоприятни за длъжника последици.Неизпълнението на плана може да доведе до възобновяване на ПН и длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност.Оздравителният план засяга пряко интересите на кредиторите,които могат да не приемат предложения от длъжника план, а да предложат и приемат друг план.Предмет на спора в ПН не е задължението на длъжника,а наличието на материалноправни предпоставки на несъстоятелността-неплатежоспособността и търг.качество на длъжника.

ПН трябва да се разграничава от индивидуалното принудително изпълнение, тъй като то започва само по искане на кредитор. За започване на индивидуалното принудително изпълнение е необходимо наличието на изпълнителен лист,движи се само по инициатива на кредитора,а ПН се движи от съда и от назначения от него синдик.При инд.принудит.изпъл. се удовлетворява само един кредитор от дадено имущество право на длъжника. Не се формира маса по несъстоятелността и няма оздравително производство.Неучаствалите в инд.принудит.изпъл. кредитори не губят правото си да заведат друг изпълнителен процес, докато непредявените в ПН вземания и неупражнените права се погасяват.

ТН се различава и от ликвидацията на стопанки субекти, като общото между тях е, че и двете са производства,които имат за цел удовлетворяване на кредиторите, чрез установяване имуществото на длъжника,неговото осребряване и разпределението между кредиторите.Между тях има и различия:Ликвидацията е доброволно производство, а ПН е принудително.Нормативния режим на прекратяването с ликвидация се основава на принципно положение, че имуществото на търговеца е достатъчно за удовлетворяване на неговите кредитори,а нормативната уредба на ПН изхожда от предположението, че това имущество не е достатъчно за тази цел. При ликвидацията приоритет има интересът на длъжника, а при ПН-този на кредиторите. При ликвидация кредиторите не се организират в общност, а при ПН се създава събрание на кредиторите и евентуално комитет на кредиторите.При ликвидация търговецът преустановява дейността си,а при несъстоятелността тя продължава,но под надзора на синдика или чрез надзора на синдика.Само в ПН може да се предлага план за оздравяване.Прекратеното с ликвидация търговско дружество или кооперация в определени случаи може да продължи дейността си по решение на общото събрание.При ликвидация търговецът запазва правото на управление и разпореждане със своето имущество, а при ТН той може да се десезира,т.е. да загуби това право, като се замести от синдика.

ПН има няколко фази:производство по молба за откриване на ПН,в която трябва да се установят материалните предпоставки на ТН; - производство по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите; - производство по оздравяване предприятието на длъжника-тази фаза е факултативна, тъй като производството по оздравяване може да бъде предварително изключено;-производство по осребряване на имуществото на длъжника и неговото разпределение между кредиторите-то започва след обявяване на длъжника в несъстоятелност.

Абсолютно задължително е само производството по молбата за откриване на ПН-тази молба може да бъде отхвърлена и производството няма да се развие,ако съдът установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество,достатъчно за покриване на задълженията.

Приключилото ПН може да бъде възобновено при неизпълнение на задълженията по оздравителния план или извънсъдебното споразумение с кредиторите, при освобождаване на заделени за оспорени вземания суми или откриване на имущество, което не е било известно при прекратяване на ПН.При възобновяване на ПН се запазват последиците на всички процесуални действия,извършени преди прекратяването на производството.

В ПН не се включват искови производства, които са тясно свързани с него, но са самостоятелни, а не негови фази.Тези искови производства винаги предпоставят открито ПН и винаги оказват въздействие върху него.

По принцип ПН може да се открие само за ФЛ и ЮЛ,които са търговци, а от друга страна на обявяване в ТН подлежат всички търговци.В определени случай ПН може да се открива и за лица, които не са търговци, както и за определени търговци не може да се открива ПН.

ПН може да се открива за всички търговци, независимо от това как са придобили търговско качество.Следователно ПН може да се отрива не само за ФЛ и ЮЛ,които са вписани в търговския регистър като еднолични търговци,търговци дружества или кооперации,но и за ФЛ и ЮЛ,които не са регистрирани като търговци,а са придобили търговското си качество поради извършване от свое име, за своя сметка и по занятие на сделки.

ПН може да се открива и за привидни търговци, т.е. ЕТ, ТД или кооперации, които не извършват дейност.

ПН може да се открива и за ТД и кооперации в ликвидация, ако те са били неплатежоспособни или свъхзадължени поради прекратяването им или са станали такива в процеса на ликвидация.За откриване на ПН е без значение прекратителното основание и фазата, до която е достигнала ликвидацията.

От датата на решението за откриване на ПН производството по ликвидацията се спира.Производството по ликвидацията се прекратява от датата на влизане в сила на решението.Когато молбата е подадена от кредитор, не е необходимо искане и от ликвидатора.Съдът следва задължително да обяви в несъстоятелност прекратеното и намиращо се в ликвидация ТД,без да е от значение кой е подал молбата за откриване на ПН.

Предвидена е възможност с решението за откриване на ПН съдът да обяви прекратеното с ликвидация ТД в несъстоятелност,когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и те не са предплатени.В този случаи ПН се спира и може да се прекрати само ако в 1-годишен срок след вписване на решението за спиране не бъде поискано възобновяване на производството или поисканото възобновяване е отказано от съда.Съдът по несъстоятелността е длъжен да изпрати препис от решението за откриване на ПН за вписване в Търг.регистър в същия ден.

Когато е открито ПН за дружества в ликвидация, ликвидаторът трябва да състави и представи пред съда по несъстоятелността баланс към датата на решението за отриване на ПН и отчет за дейността си в 7-дневен срок от спиране на производството по ликвидация. Синдикът, длъжникът или кредитора могат да направят възражение по баланса и отчета в 7-дневен срок от представянето им в съда.В 14-дневен срок съдът трябва да се произнесе по възражението с определение, което не подлежи на обжалване.

В спряното ликвидационно производство ликвидаторът няма право да извършва действия по ликвидацията. Неплатежоспособността е обща предпоставка за всички търговци,а свърхзадължеността се прилага само за капиталовите дружества.
4t. Прекратеното с ликвидация дружество формално запазва търговското си качество до заличаването в търговския регистър,но фактически го губи,тъй като не може да извършва нормална стопанска дейност. Добре е регламентирано откриването на ПН за неограничено отговорни съдружници в ТД.Такива съдружници има в три дружества :СД,КД и КДА.За ограничено отговорните съдружници в КД и КДА може да се открие ПН само в случаите, при които тяхната отговорност е приравнена на тази на неотговорните съдружници.Неограничено отговарят и членовете на Европейското обединение по икономически интереси,когато то е вписано в Б-я.За обединението може да се открие ПН,но за неговите членове това е недопустимо.

Неограничено отговорните съдружници в СД,КД и КДА не са търговци в качеството си на членове на тези дружества.Те могат да бъдат търговци, но на собствено основание.

Едновременно с отриването на ПН за търговското дружество се смята за открито и ПН за неограничено отговорния му съдружник. Легитимиран да подаде молба за откриване на ПН е не само представителят на дружеството,но и всеки неограничено отговорен съдружник.Към молбата трябва да се приложи опис на личното имущество и имуществото-съпружеска имуществена общност на неограничено отговорния съдружник.При определяне на наличното имущество с оглед покриване на началните разноски по ПН съдът трябва да вземе предвид не само дружественото имущество,а и това на неограничено отговорните съдружници.

Съдът е длъжен да открие ПН и за неограничено отговорните съдружници дори ако това не е поискано в молбата.ПН трябва да се счита за открито по отношение на тези съдружници и без съдът изрично да е включил диспозитив за това в решението си.

ПН за неограничено отговорните съдружници е винаги производно, тъй като е функция от открито ПН за ТД.Недопустимо е да се открие ПН само за неограничено отговорните съдружници на основание неплатежоспособност на дадено дружество,без да е открито такова за него. Отговорността на неограничено отговорните съдружници е непряка,субсидарна и гаранционна.

Личните кредитори на неограничено отговорен съдружник също не са легитимирани да искат откриване на ПН за дружеството,, в което той участва,а могат да искат само прекратяване на дружеството. Интересите на личните кредитори на съдружник се отчитат, ако за дружеството не е открито ПН,в който случай те могат да наложат запор върху ликвидационния дял на съдружника и да искат прекратяване на дружеството.

В решението за откриване на ПН трябва да се определи началната дата на неплатежоспособността само на СД или КД,КДА.Тази дата се отнася и за ПН спрямо неограничено отговорните съдружници.

При иск срещу дружеството кредиторът може по свой избор да го предяви и срещу всички, част или един неограничено отговорен съдружник.Принудителното изпълнение задължително следва да се насочи първо срещу имуществото на дружеството и само при невъзможност за удовлетворение-срещу имуществото на неограничено отговорните съдружници.

При открито ПН кредиторите на неограничено отговорните съдружници не участват при разпределение на дружественото имущество,но те трябва да имат приоритет пред дружествените кредитори по отношение на имуществото на тези съдружници.

Открива се едно ПН,а не две самостоятелни производства.ПН се открива от един и същ съд по несъстоятелността и се назначава един синдик.Но общото ПН се разделя на две вътрешно обособени производства,тъй като не се формира обща маса на несъстоятелността,която да включва имуществените права на дружеството и на неогр.отг.съдружници.Задължително е да се формират две отделни несъстоятелни маси, които трябва да се държат отделно.

Удовлетворяването на дружествените кредитори е само до размера на остатъка от личното имущество на дадения съдружник след удовлетворяване на неговите кредитори.Двете производства трябва не само да се открият едновременно,но и да се развият едновременно,като двете маси на несъстоятелността се ползват за удовлетворяване на различните кредитори.

Двете обособени имущества налагат изготвянето на два отделни списъка на приетите вземания на двата вида кредитори,които имат всички права в даденото ПН.

Кредиторите на дружеството могат да искат налагане на предварителни обезпечителни мерки не само по отношение на дружественото имущество, но и по отношение на личното имущество на съдружниците.Наложените обезпечителни мерки следва да ползват и личните кредитори на съдружниците.Нищожността на определени действия и сделки на неогр.отговорен съдружник има действие и за дружествените кредитори.Тези кредитори могат да предявят отменителен иск срещу определени действия и сделки на съдружника.Личните кредитори на неогр.отгов.съдружници нямат подобни права спрямо дружественото имущество.

Законът не урежда хипотеза, при която ПН първо се открива за неограничено отговорен съдружник-търговец.В този случай не се открива ПН и за дружеството,в което съдружникът участва.Такова производство може да се отрие на собствено основание по молба на дружеството или негов кредитор.

Ако съдът по несъстоятелността е един и същ и двете производства са във фаза на разглеждане на молбата,те следва да се слеят в едно при запазване на разглежданата им вътрешна особеност.

Ако ПН за неогр.отговор.съдружник вече е открито,двете производства следва да се развият като самостоятелни. Синдикът на второто по време на производството може да поиска от синдика на производството за съдружника да преведе евентуалния остатък от имуществото на съдружника в ПН за дружеството,ако неговото имущество не е достатъчно за удовлетворяване на дружествените кредитори.

Ако СД,КД и КДА не са в ПН на собствено основание,те могат да бъдат прекратени с ликвидация по искане на синдика при несъстоятелност на съдружник.Дружеството се прекратява с 6-месечно предизвестие, отправено до всеки от съдружниците.Процедурата по прекратяване на дружеството усложнява ПН за съдружника,тъй като синдикът трябва да изчака приключването на производството по прекратяване, за да пристъпи към осребряване и разпределение на масата на несъстоятелността.По тази причина се предлага вместо прекратяване на дружеството да се прекрати само членството на съдружника в него,като делът му се предостави на сидника, за да бъде включен в масата на несъстоятелността.
5t. По правило длъжник е търговец, който е вписан в Търговския регистър,но неплатежоспособния длъжник може да е придобил търговското си качество на основание характера на извършваните по занятие сделки или при образуване на предприятие,което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.

Прикритото лице може да бъде както търговец, така и лице, което не притежава това качество, но не е небоходимо то да е неплатежоспособно.При скрито съучастие се прикрива търг.дейност, а не търг.сделки.За да бъде неплатежоспособен обаче, длъжникът трябва да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка към трето лице-кредитор. Прикритото лице прикрива както участието си в сключени от неплатежоспособния длъжник търг.сделки, така и получаването на резулат от тези сделки.То прикрива търг. си дейност.Прикриването може да бъде за цялата търг.дейност,да се прави многократно или да бъде инцидентно.

Неплатежоспособният длъжник е поставено лице и има симулация на търг.сделки относно субекта. Налице е съвместно упражняване на търг.дейност, при което единият участник в нея е явен и привиден, а другия е скрит. А според хипотезата на чл. 609 ТЗ е налице съдружие със съучастие.

В тази симулация участват три лица и се сключват три сделки,като целта не е да се укрие прикритата сделка,а едната страна по сделката.Сделката между прикиритото лице и третото лице е действителна, но е прикрита.Тази сделка трябва да е търговска и по нея прикритото лице е длъжник,а третото лице-кредитор.Страните се споразумяват, че привидно като страна по сделката ще фигурира сламеният човек,който трябва да е търговец

Сделката между третото лице и сламеният човек е привидна с оглед едната страна по нея и като такава е нищожна.Третата сделка е между прикритото лице и подставеното лице. Тази сдека е един договор за услуга,с които подставеното лице се съгласява да се използва неговото търг.име,вместо името на прикирото лице.Тази сделка също е прикрита. Ако за сделката между третото лице и сламения човек е предвидена определена форма,сделката между прикритото и подставеното лице също трябва да е известна на третото лице,но не и на други субекти.Участието на сламен човек предпоставя една привидна и две прикрити сделки.Действителна е прикритата сделка между прикритото и третото лице.Сламеният човек не е действителна, а само формална страна по сделката с третото лице.То не прави по тази сделка правно валидно волеизявление.

След разкриване на симулацията третотолице може да упражни директно правата си срещу прикритото лице-действителен длъжник, тъй като страните са непосредствено обвързани, без да е необходимо някакво прехвърляне на права върху тях от подставеното лице или то да бъде заместено в дълг.

Дружеството със съучастие се нарича тайно,анонимно,вътрешно,тъй като при него има два вида съдружници-поне един явен съдружник и поне един скрит. Явният и скритият съдружник магат да бъдат ФЛ или ЮЛ.Явният съдружник трябва да е търговец,а обикновено скритият съдружник няма такова качество.Дружеството със съучастие възниква на основание договор между двата вида съдружници.Скритият съдружник се задължава да направи определена вноска в имуществото на явния съдружник,срещу което получава правото да участва в разпределението на печалбата на дружеството.Вноската може да бъде за участие в цялата дейност на явния съдружник или за участие само в определена негова дейност.Не е задължително участието на скрития съдружник в печалбата да е съразмерно на направената от него вноска.По правило той трябва да участва и в загубите на дружеството със съучастие.

Вътрешните отношения между скрития и явния съдружник характеризират дружеството като хибридна договорна форма между гражданско дружество, КД и договор за заем.Дружеството със съучастие не съществува във външните отношения с трети лица.За всички останали няма никакво дружество.Дружеството със съучастие не е ЮЛ и не подлежи на вписване в търговския регистър.То няма своя фирма, седалище, предмет на дейност и свое имущество. Във вс.правоотношения с трети лица участва само явният съдружник.Само той е страна по сключване на сделки и само той носи отговороност пред кредиторите при неизпълнение на поетите задължения.Единствено явния съдружник може да бъде неплатежоспособен длъжник.Третите лица не знаят за скрития съдружник и не влизат в правоотношения с него.При сключване на сделките явния съдружник действа от свое име и за своя сметка,а само косвето и за сметка на скрития съдружник.

ПН може да се открие само за явния съдружник.Неговото имущество образува масата по несъстоятелността.Скрития съдружгник следва да внесе само невнесената от него част от дължимата според договора вноска.

При косвеното представителство представителят действа от свое име, но за сметка на представлявания.Правата и задълженията от действията на косвения представител възникват първо в неговото имущество.Коствения представител действа за сметка на представлявания,поради което той е длъжен да прехвърли придобитите от негово име резултати върху представлявания.След извършване на отчетните операции представляваният може иска изпълнение на задълженията от третите лица и те могат да искат изпълнение от него.До момента, в който на представлявания бъдат прехвърлени правата или той поеме задълженията,страни по съответната сделка са косвения представител и третите лица и те взаимно си дължат изпълнение и не носят отговорност при неизпълнение на задълженията.

Още преди отчетната сделка третото лице може да иска откриване на ПН за прикритото лице.Но тъй като най-важният елемет е прикриването,другата страна по изпълнителната сделка не трябва да знае при нейното сключване за косвеното преставителство.

Сделките, сключени от косвен представител са действителни,стига да не са изрично забранени или да заобикалят закона.Сделката между поставеното и третото лице е нищожна,тъй като е привидна.

При косвеното предствителство има вида сделки между три лица:учредителна-между представляван и представител; изпълнителна-между представител и трето лице; отчетна-между представител и представляван.Косвения представител прави свое волеизявление при сключване на изпълнителната сделка, той е страна по нея и придобива права и задължения. Третото лице не знае, че косвения представител не придобива права и не поема задължения за себе си, а за друго лице,докато другата страна по сделката знае, че подставеното лице само дава името си, а правата и задълженията директно се придобиват от нейния контрахент.

ПН за прикрито лице може да се открие само ако такова производство е открито за неплатежоспособния длъжник.Ако неплатежоспособността на длъжника не може да се установи, няма да се открият и двете производства. Кредиторите на неплатежоспособния длъжник не могат да искат пряко откриване на ПН за прикритото лице.Ако двете ПН се открият едновременно, предпоставките за това следва да се установят последователно във времето-първо неплатежоспособността на длъжника, а след това скритото съучастие.

Ако не е подадена молба за откриване на ПН за прикритото лице, съдът е длъжен служебно да открие това второ производство, след като се докаже съучастието.

Основен обект на принудително изпълнение е не масата на неплатежоспособния длъжник, а тази на прикритото лице. Трябва да се установи действителната страна по сделките с трети лица.

Паралелно развитие на две ПН ще е налице,когато неплатежоспособния длъжник е сключвал сделки не само като подставено лице или косвен представител, а от свое име и за своя сметка.Тогава ще се проведат две самостоятелни производства.

Ако прикритите лица са няколко трябва да се проведат толкова отделни производства, колкото е техния брой.Съдът по несъстоятелността следва да бъде окръжния съд по седалището на първоначалния неплатежоспособен длъжник.