Приключенията на Том Сойер



Дата25.01.2018
Размер23.45 Kb.
#51680
НОВАТА КОНЦЕПЦИЯ
Обичам американския писател Марк Твен (Самюъл Лангхорн Клемънс) и неговия роман “Приключенията на Том Сойер” (1876). Обичам и руския писател Аркадий Петрович Гайдар (Голиков) и неговата повест “Тимур и неговата команда” (1940). Също така обичам френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери и философско-поетичния му разказ-приказка „Малкият принц“ (1943).

Мислех си за тези три великолепни творби, слушайки на 23.03.2011 г. от 13:00 до 14:00 часа предаването “Челюсти” и беседата на водещата Мария Йотова със своите гости Милена Ленева и Асен Александров на тема “Идеите в новата концепция за училищното образование”. Гостенката осъществява алтернативно образование в народно читалище “Бъдеще сега”, а гостенинът е директор на 51.СОУ в гр.София и е съветник на министъра на образованието по въпросите на средното образование.

По-късно се порових в интернет и намерих доста любопитна информация за гостите: образовани, умни, инициативни, целеустремени хора. От което не ми стана по-леко. Но да се върна на предаването.

Слушах разсъжденията на събеседниците и ми ставаше все по-тъжно и по-тъжно: учениците щели да боядисват оградите като “мотивираща мярка” така, както е боядисвал оградата незабравимият Том. Не помня Том Сойер да е боядисал цялата “трийсет метра ограда, близо три метра висока” с варов разтвор. Да, той е наказан от леля си Поли да боядиса оградата, но кой е “изтърпял наказанието”? Ами балъците, които Том е успял да оплете в своите мрежи. И по този начин малкият герой е превърнал едно наказание (а това си е било чисто наказание, а не “мотивираща мярка”) в игра, в забавление, в радост от добре прекараното време в един слънчев съботен ден.

Защо ли обаче не си спомням леля Поли да е наказвала втори път Том Сойер да боядисва оградата? Дали защото варовият разтвор не е бил без пари, или защото е глупаво една наскоро боядисана ограда да се боядисва втори път. И се питах колко ли пъти може да се боядисва една училищна ограда и как един директор ще оправдае тези разходи пред контролните органи – десетки литри/килограми блажна боя за многократно боядисване и пребоядисване на едно и също нещо.

Добре, няма да боядисваме, ще поливаме и окопаваме градинките. Аха, виждам нови тимуровци, които с радост се грижат за болните, слабите, немощните. И си мисля какво ли ни е разказал руския писател: една чудесна приказка за това как група деца са прекарали едно незабравимо лято или наръчник за 12-13 годишните как да помагат на самотните и нуждаещите се? И пак същото – не си спомням да е имало продължение на повестта, не си спомням нашите малки герои да са се събрали на следващото лято, за да продължат да вършат добрите дела. Чакайте, чакайте, Гайдар никъде не споменава, че след като са се върнали на есен в своите училища, малките помощници са разказали на другарчетата си какви са ги вършили през лятото и са ги призовали: “Да създадем подобни команди! Да продължим нашето велико дело!”

А защо ли никой не ни приканва да се усамотим на някоя малка планета?

И още нещо – защо ли се сещам за Антон Семьонович Макаренко и неговата прекрасна “Педагогическа поема”?.

Кое е общото между изброените творби? Любовта на писателите към децата и умението да разкажат за хубавите неща с думи прости, увлекателно и завладяващо. Без лозунги, без сочене с пръст – това е примерът, следвайте го! И няма защо да възраждаме нещо, което отдавна е отречено от самия живот.

Ако бях министър, не бих искал да имам такъв съветник!




01.04.2011 г. Михаил ХАРИЗАНОВ

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница