Приложение 1 Дали тръбите са есхатологически
Изтегляне 105.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Старозаветният празник на тръбите
- Духането на четирите ветрове
- Последно проповядване на евангелието
- Краят на благодатното време
- Историческият метод на тълкуване
| Приложение 1
Дали тръбите са есхатологически Един от първите въпроси, които всеки изследовател на седемте тръби трябва да попита е кога ще прозвучат. Дали събитията трябва да се разбират буквално или символично и кога точно ще стане всичко това. По традиция адвентистите тълкуват седемте тръби (както и седемте печета и седемта църкви), като използват историческия метод. Според този метод седемте тръби описват големи периоди от време между Христовото разпятие и второто Му идване. В тази книга обаче аз обясних седемте тръби като есхатологически (свързани с последното време) събития. По този начин се отклоних значително от традиционния възглед за тръбите. Направих това, тъй като намирам важни доказателства в самите тръби, че трябва да ги разбираме есхатологически. В гл. 3 разгледах накратко доказателства, според които седемте тръби от Откровение са есхатологически. Целта ми е да ви дам достатъчно доказателства, за а можете да приемете доводите ми поне като повод за размисъл. По-голяма част от доказателствата за есхатологическото тълкуване на тръбите бяха представени към края на ръкописа. В Допълнение 1 бих желал да свържа всичко, за да видите голямата картина. Предлагам ви още малко нова информация. По-голяма част от това, което ще прочетете, вече съм го казал в прешните глави.
Египетските язвиКакто седемте тръби, така и седемте чаши (седемте язви – виж Откр. 16 гл.) изглежда повтарят модела на десетте язви в Египет. Диаграмата на следващата страница сравнява египетските язви с тръбите и чашите. (Цифрата в началото показва поредния номер на язвата, тръбата и чашата.) Забележете, че шест от тръбите и пет от язвите са сходни с десетте язви, които Бог нанесе на Египет. Използвани са същите образни средства. Тъй като Египет е символ на греха и бунта против Бога, адвентистите винаги са приемали освобождаването на израелтяните от Египет като символ на много по-великото избавление на Божия народ от света на греха и второто идване на Христос. Десетте язви, които предшестват избавлението на Израел от Египет са превестник на последните седем язви, които ще предшестват избавлението на Божия народ на земята в последното време. Обстоятелството, че седемте тръби са по подобие на египетските язви, подсказва, че трябва да ги разбираме като събития от края на времето. Египет
Тръбите 2. Морето се превръща в кръв 3. Сладата вода става горчива 1. Градушка унищожава дърветата и тревата 5. Напаст от скакалци 4. Една трета от слънцето, луната и звездите потъмняват 6. Двеста милиони души биват убити Чашите
2. Морето се превръща в кръв 3. Реките се превръщат в кръв 1. Струпеи върху хората с белега на звяра 7. Едра градушка пада на земята 5. Тъмнина обхваща престола на звяра Старозаветният празник на тръбитеИма достатъчно дълга традиция в адвентното разбиране, че старозаветните празници са символ на велики събития от историята на спасението. Ние вярваме, че Пасхата и Петдесятница, които се празнуваха през пролетта, бяха изпълнени чрез събития в началото на християнската ера, докато Деня на умилостивението, празнуван през есента, бе изпълнен чрез изследователния съд в края на християнската ера. Тъй като празникът на тръбите бе през есента, той също може да бъде тълкуван като събитие от края на времето. Дали тръбите от Откровение са изпълнение на символа от празника на тръбите в земното светилище? Убеден съм, че това е това и то е толкова ясно кокото, че изследователният съд от 1844 г. е изпълнение на символа от деня на умилостивението. Нека започнем със следното: Както празникът, така и Йоановото видение имат едно и също име – тръби. Никъде не открихаме есхатологичен изследователен съд в небето, наречен “ден на умилостивението”. Доказателствата за него са по-фини. Самият факт, че Йоановото видение в Откр. 8 до 11 е наречено “тръби”, би трябвало да ни накара да разгледаме старозаветния празник на тръбите с нещо повече от обикновено любопитство. Има и още по-сериозна причина да разгледаме седемте тръби от Откровение като изпълнение на символа на земния празник на тръбите. Следващата част ще изясни това твърдение.
Сцената с кадилницатаВсеки адвентен изследовател на тръбите от Откровение, когото познавам, е стигнал до заключението, че сцената с кадилницата в началото на гл. 8 описва прекратяването на службата в небесното светилище. Някои свързват прекратяването на службата с края на благодатното време, а други заключават, че става въпрос за прекратяване на в службата в по-ограничен смисъл. Има много малка възможност краят на службата да е нещо по-различно от края на благодатното време. Някой може да изложи аргумента, че хвърлянето на кадилницата се отнася за края на благодатното време за еврейския народ. Тръбите, които следват в резултат на хвървянето на кадилницата, показват, че става въпрос за наказания над цялото човечество, а не само за еврейския народ. Трудно е да разберем как краят на благодатта за евреите би повлиял на цялото човечество. Единственият случай в историята, когато Бог е прекратил благодатното време за целия народ е потопът. Не познавам някой, който би отнесъл тръбите към това събитие! Доколкото ми е известно, единственият случай, когато Библията говори за окончателното прекратяване на благодатното време е във връзка с събитията от последното време. След като хвърлянето на кадилницата открива пътя пред тръбите, то самите тръбите също трябва да са събития от последното време. Да се върнем сега към въпроса, повдигнат в предишния раздел: Дали седемте тръби са изпълнение на символа на земния празник на тръбите? Тръбите в Стария завет са символ на предупреждение – обикновено предупреждение за предстоящи наказания. Провеждан точно десет дни преди деня на умилоствиението в еврейската религиозна година, празникът на тръбите със сигурност е бил предупреждение към израелтяните да се подготвят за това величествено събитие. Няма съмнение в умовете на адвентистите, че земният ден на умилостивението символизира изследователния съд, започнал през 1844 г. Смятам, че повечето адвентисти биха се съгласили, че моментът, в който свещеникът приключва службата по очистването в земното светилище и прехвърля греха върху козела като полага ръце върху него, е е символ на края на благодатното време в края на изследователния съд, когато пълната отговорност за бунта против Бога през изминалите шест хиляди години бива прехвърлена върху Сатана. Фактът, че седемте тръби от Откровение започват със символ за прекратяване на службата в небесното светилище, е убедително доказателство в подкрепа на заключението, че седемте тръби са изпълнение на символа на земния празник на тръбите, който ни предупреждава за предстоящото приключване на службата в небесното светилище. Падане на звездитеСпоред разбиранията на адвентистите от седмия ден падащите звезди са важно събитие от последното време. Заедно със затъмнявенето на слънцето и луната те са велики небесни знамения, че Христовото идване е наближило. Винаги сме приемали, че слънцето е потъмняло и луната се е превърнала в кръв на 19 май 1780 г., а звездите са паднали на 13 ноември 1833 г. В този ръкопис стигнах до заключението, че първите четири тръби ни дават разширен поглед от падането на звездите, предсказано от Исус като знамение за скорошното Му завръщане. Ако това е вярно, това означава, че седемте тръби са събития от последното време, а не събития, които се случват през цялата християнска ера. Искрено съм озадачен, че цели 150 години адвентистите не са забелязали удивителната прилика между първите четири тръби и предсказаните от Исус знамения в слънцето, луната и звездите. Очевидно е, че първите три тръби са падане на небесни тела, които съвпадат с Исусовото предсказание за падащи звезди и за разтърсване на небесните тела като знамение за скорошното Му завръщане (виж Мат. 24:29; Лука 21:25, 26). Четвъртата тръба споменава съвсем ясно, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят – точно това, което Исус и цитираните от Него пророци са определили като знамение за края на света (виж Мат. 24:29; Ис. 13:10). Това е едно от най-ясните доказателства, че тръбите трябва да бъдат разбирани в есхатологичен смисъл. То е също една от основните причини за буквално тълкуване на първите четири тръби. Винаги сме тълкували знаменията в слънцето, луната и звездите като буквални събития и ако първите четири тръби са продължение на темата, тогава те също би трябвало да бъдат разбирани буквално – особено като се има предвид, че ефектът от тези тръби напълно съвпада с онова, което знаем за ефекта от сблъсък с астероиди.
Ако заключението е правилно, тогава седемте тръби трябва да са събития от последното време, тъй като запечатването е събитие от последното време, което предшества тръбите. Явяването на СатанаВ гл. 7 разтълкувах петата тръба като появяването на Сатана и ангелите му на земята. От 150 години адвентистите вярват, че демоничнитет сили ще завладеят света малко преди края на времето и това ще доведе до личното на явяване на Сатана в ролята на Христос. Ако петата тръба описва явяване на демони, тогава би трябвало да проучим много сериозно възможността това описание на демонска инвазия да е същото като онова, което винаги сме очаквали да се случи малко преди Христовото завръщане. Вярвам, че има важни доказателства, подкрепящи този възглед. В петата тръба на скакалците е наредено да не повреждат тревата, земята и дърветата, “а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си” (Откр. 9:4). Вярвам, че споменатият тук Божи печат е същият като Божия печат, споменат в гл. 7, който със сигурност е есхатологически. Това затвърждава в мене убеждението, че описаното в петата тръба явяване на Сатана е есхатологическо. Всички, които тълкуват Йоановото видение за седемте тръби по историческия метод, са съгласни, че седмата тръба е есхатологическа. Мнозина също разбират шестата тръба в есхатологичен план. Само тръбите от първа до пета биват разбирани като събития в човешката история преди края на времето. Особено важни стават предишните точки в тази глава, тъй като представят доказателство, че първите пет тръби са есхатологически. Вярвам обаче, че всяко усилие да се обобщат доказателствата за тълкуване на всички тръби в есхатологичен план трябва да включат и онези части от видението, за които всички са съгласни, че са есхатологически. За да съм справедлив към хората, които вярват, че тръбите са били изпълнени през християнската история, искам да заявява, че следващите точки в подкрепа на това тълкуване също съвпадат повече или по-малко с историческия възглед. Река ЕфратПо време на шестата тръба ангелът при олтара нарежда: “Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат” (Откр. 9:14). Обясних в в главата за шестата тръба защо вярвам, че става въпрос за зли ангели, демоничните огледални образи на добрите ангели от гл. 7:1-4. След като приемаме четирите добри ангела от Откр. 7 гл. като есхатологични, логично би било а разбираме и техните противоположности като есхатологични. Самата река Ефрат е есхатологичен символ. Тя е минавала през Вавилон, който е символ на силите на злото в края на времето. Ефрат е основна част от шестата язва, която настъпва малко преди второто идване на Исус. Както четирите ангела, които са вързани край Ефрат, така и самата река ни дават достатъчно библейски основания да тълкуваме шестата тръба като поредица от есхатологични събития. Непокаяните грешнициЗащо шестата тръба завършва с описание на грешници, които отказват да се покаят въпреки страшните бедствия? Защото Бог е справедлив и желае да знаем, че е оправдано да постъпи по този начин. Има грешници на земята, които не желаят да се възползват от Христовата посредническа служба в ебесното светилище. Благодатното време ще приключи не защото Бог желае да го прекрати, а защото вече няма да има значение за грешниците. Ясно е, че краят на шестата тръба сочи към есхатологично събитие. Последно проповядване на евангелиетоДва пъти по време на интерлюдията между шестата и седмата тръба се споменава за завършване на проповядване на евангелието. Първия път е в Откр. 10:7, когато силният ангел от небето заявява: “В дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.” Вторият случай е в Откр. 11:7: “И когато [двамата свидетели] свършат своето свидетелстване…” Едва ли има по-изявено есхатологично събитие в човешката история. Известна част от Йоановото видение, малко преди седмия ангел да затръби, е есхатологическо. Не мисля, че който и да било ще оспори това, независимо какво е разбирането му за шестте тръби. Краят на благодатното времеДори Юрая Смит е разбирал седемте тръби в есхатологичен план. Това, разбира се, не придава каквато и да е тежест на възгледа ми, че всичките седем тръби са есхатологически. Причината да ги спомена тук е да представя цялостната картина. Убеден съм, че седемте тръби са кулминацията. Всичко случило се по време на първите шест тръби води ни води до седмата и се обяснява чрез нея. Първите шест тръби се случват на земята. Седмата е на небето. Първите шест са предупредителни наказания, усилие от страна на Бога да доведе грешни хора до покаяние, преди да е станало прекалено късно. Седмата тръба обявява, че е прекалено късно за покаяние. Идва съдът, Божият гняв и окончателната награда за праведните и нечестивите. Без седмата тръба първите шест нямат смисъл. Със седмата тръба, като се има предвид есхатологичния възглед за прешните шест, всичко си идва на мястото. Сега имате “пълната картина” – ето защо вярвам, че цялостното видение на Йоан за седемте тръби е есхатологично. Приложение 2 Възражение към есхатологичното тълкуване Заключението ми, че седемте тръби са есхатологични събития не се приема от всички адвентисти. Повдигнати са четири възражения на това тълкуване и за да бъда честен към тези, които са ги направили, ще трябва да ги разгледаме, преди да завършим настоящото изследване. Възражениетя са 1) традиционните адвентни тълкувания на тръбите. 2) историческият метод за тълкуване на пророчествата; 3) футуризмът; 4) Елън Уайт. Традиционното тълкуванеМалко след като написах този ръкопис, споделих съдържанието му с приятели и ги помолих за коментари. Някой от тях възразиха на възгледите ми, защото се различават от традиционното становище. Те зявиха в общи линии: “Адвентистите винаги са разбирали тръбите въз основа на историческия метод. Защо да правим промяна сега?” Вярвам, че традицията е важна. Тя ни дава твърдост в начина, по който мислим или действаме. Традицията обаче никога не трябва да ни пречи да изследваме Писанието. Не бива да отказваме да изследваме различни гледни точки само защото противоречат на онова, в което винаги сме вярвали. Исус поясни, че не бива да допускаме традицията да противоречи на ясните библейски учения (виж Марко 7:1-13). Един от читателите ми каза: “Защо да правим промяна, ако няма причина за това?” Отговорът ми е, че според мене този ръкопис дава добра причина да мислим за тръбите по нов начин.
Библията е изпълнена със символи. Чудното раждане на Исаак бе символ на Христовото рождение. Жертвата на Авраам на олтара на планината Мория бе символ на Божията жертва на сина Му на кръста. Цар Давид бе символ на царят Исус. Потопът бе символ на унищожаването на света при второто идване на Христос, а затварянето на вратата на ковчега бе символ на края на благодатното време. Понякога Библията насочва вниманието към връзката между символа и изпълнението – между по-ранни и по-късни събития, но по-често тази връзка е скрита, а не явна. Адвентистите винаги са приемали унищожаването на ерусалим като символ на далеч по-страшното унищожаване на света при второто идване на Христос. Изпитанието през Средновековието е символ на голямото изпитание, през което ще минат Божия народ и светът по време на последната криза. Вярвам, че е възможно да разберем изпълнението на тръбите през християнската история като събития от по-голям есхатологичен обхват. Така първите четири тръби, които по традиция сме приемали за страшни наказания над света в началото на християнската ера, изпълнени чрез варварските племена, нападнали Римската империя, могат да бъдат разбирани като символ на по-страшни наказания, които Бог ще нанесе над света в края на времето. По традиция сме свързвали сладко-горчивата книжка от Откровение 10 гл. с Голямото разочарование и аз вярвам, че този възглед е правилен. Елън Уайт казва, че първата и втората ангелска вести са били проповядвани с необикновена духовна сила по време на “движението на седмия месец” от август до октомври 1844 г. и че това е било едно сладко духовно преживяване. След него дошло горчивото разочарование. По същия начин силата на вестта по време на късния дъжд ще бъде сладка за Божия народ в края на времето, но гонението ще бъде ужасно горчиво. Движението от 1844 г. бе символ на късния дъжд и високия вик. ФутуризмътОсновно възражение към тълкуването на седемте тръби като събития от последното време е, че по този начин изпадаме във футуризъм. Да обаче футуризмът е нещо много повече от тълкуване на пророчествата като събития от последното време. Футуризмът е “рамката”, приета от християните диспенсационалисти за тълкуване на пророчествата. Последната седмица от Дан. 9:25-27 бива отделена от останалите шестдесет и девет седмици и събитията биват изместени към “голямата скръб” малко преди второто идване на Христос. Футуризмът тълкува малкия рог от Дан. 7 гл. като астихрист по време на голямата скръб и по този начин създава огрома пропаст от най-малко 1500 години между десетте рога и малкия рог. Адвентистите ясно отхвърлят този метод. Възможно е обаче да се тълкуват седемте тръби (или седемте църкви, или седемте печата) като събития от последното време, без да се приемат погрешните разбирания за Даниил, познати като футуризъм. Ако самият факт, че едно пророчество има изпълнение в края на времето може да се нарече футуризъм, то тогава адвентистите като цяло са изпаднали в заблудата на футуризма, тъй като тълкуват по този начин Откровение от гл. 13 до края на книгата. Елън УайтПо сериозен въпрос за адвентистите от седмия ден е как да тълкуваме седемте тръби в светлината на Елън Уайт. Трябва да имаме предвид няколко точки, когато изучаваме писанията й във връзка с Библията. Откъде да започнем. Много адвентисти са придобили лоши навици в изучаване на Писанието и Елън Уайт. Един от тези лоши навици е, че сме склонни да започваме с Елън Уайт. Не искам да кажа, че трябва да четем Библията робски, преди да прочетем един ред от нейните писания. Смятам, че за нашето духовно посвещение няма значение кое четем по-напред, стига да не пренебрегваме Библията. Но когато искаме да проручим значението на определен библейски текст (екзегетика), вярвам, че трябва да започнем с Библията и да я оставим да говори сама за себе си, а след това да се обърнем към Елън Уайт за допълно тълкуване. Когато започнем с Елън Уайт и след това се обърнем към Писанието, има опасност да я издигнем на едно ниво с Библията или дори още по-лошо – да я поставим над Библията. Прилагайки този принцип към тръбите, аз прекарах повече време с Библията отколкото с Елън Уайт. Белият завет.2 Християните винаги са тълкували Стария завет в светлината на Новия. Това е разумно, тъй като сам Исус Христос бе върховното откровение на Бога пред човечеството и всеки друг боговдъхновен документ трябва да бъде разбирам в светлината на Исус. Трябва ли обаче Старият и Новият завет бъдат тълкувани в светлината на Елън Уайт, като тя бива превърната във върховен авторитет за нашето разбиране на Библията? Онези, които постъпват по този начин, я издигат до нивото на Библията, макар и да твърдят, че това не е така. Те имат Стария завет, Новия завет и Белия завет. Убеден съм, че адвентистите трябва да изпитват голямо уважение към възгледите на Елън Уайт, но не бива да допускаме те да контролират разбиранията ни за Писанието по начина, по който Новия завет контролира разбиранията ни за Стария. Съгласен съм с Робърт Олсън, бившия секретар на настоятелството “Елън Г. Уайт”, който заяви: “Не можем да използваме Елън Уайт като решителен последен арбитър за значението на Свещеното писание. Ако го направим, тогава тя е върховният авторитет, а не Писанието. Трябва да се позволи на Библията да тълкува сама себе си.”3 Самата Елън Уайт е настоявала писанията й да не бъдат поставяни над Писанието. “Свидетелствата на сестра Уайт не би трябвало да се поставят на преден план – пише тя през 1890 г. – Божието слово е непогрешимият стандарт. Свидетелствата не бива да заемат мястото на Словото.” През 1894 г. заявява следното: Нашата позиция и вяра е в Библията. Никога не сме искали някоя душа да постави Свидетелствата пред Библията.”4 За нещастие много есто адвентистите от седмия ден тълкуват Библията в светлината на Елън Уайт, а не обратно. Ако тя цитира текст от Библията в контекста на дадена идея, ние заключаваме, че библейският текст трябва да бъде разбиран като подкрепящ тази идея и не би могъл да означава нищо друго. Това имам предвид, когато някой превърне писанията на Елън Уайт в Белия завет. Как Елън Уайт използва Писанието. Трябва да разберем, че Елън Уайт често е използвала библейски текст като най-добрия начин да изрази мисълта си в даден момент, без да има намерение да тълкува значението на самия текст. Всички го правим от време на време в ежедневните си изказвания. Представете си, например, че цитирам думите на Мартин Лутър Кинг “Имам една мечта”, за да обясня идеята си за бъдещето на адвентизма. Никой не би помислил, че приписвам адвентно разбиране за последното време на думите на Кинг. Думите му, изговорени преди много години в напълно различен контекст, са просто добър начин да изразя моя мисъл. Елън Уайт често използва Писанието по този начин. Разбира се, тя казва: “Този текст от Библията изразява моята мисъл, но моля, не мислете, че казвам какво всъщност означава.” Тя просто не е постъпвала по този начин. Тълкуването на Писанието в светлината на казаното от нея може да бъде много поо-лесно, ако ни беше казала кога използва Библията, за да изрази дадена мисъл. След като не го е направила, би било уместно да сме внимателни, когато правим прибързани заключения какво е разбирала за значението на даден библейски текст. Пример от коментар на Елън Уайт върху пророчество. Някои могат да бъдат изкушени да кажат, че коментарите на Елън Уайт върху библейското пророчество не бива да се разбират точно по този начин. Вса пак сравнете следните две изявления: “Книгата на възпоменанието, в която са записани имената и делата на хората, трябва да определи решенията на [изследователния] съда. Пророк Даниил заявява: “Съдилището бе открито и книгите се отвориха.” Авторът на Откровението, описва същата сцена и добавя: “… и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си” (Откр. 20:12).5 “В присъсвието на насъбралите се обитатели на земята и небето се извършва коронясването на Божия Син. Сега, облечен във върховно господство и сила, Царят на царете произнася присъда над бунтуващите се провит Неговото управление и раздава правосъдие над онези, които са нарушили закона Му и са потискали людете Му. Божият пророк заявява: “След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от чието лице побягнаха емята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата” (Откр. 20:11, 12).6 В първия цитат Елън Уайт заявява, че Откр. 20:12 описва изследователния съд, а във второто прилага същия стих към съда над нечестивите след второто пришествие. Като изпълнение Откр. 20:12 може да се приложи само към едно от тези събития, а не към двете. Контекстът на тези думи ясно описват съда след пришествието. Следователно, когато заявава, че текстът описва “същата сцена” като посочената в Дан. 7:9, 10, Елън Уайт използва езика от Откр. 20:12, за да опише значението на изследователния съд, без да има намерение да ни обяснява, че Откр. 20:12 всъщност имал предвид изследователния съд. В този случай по-малко специфичната употреба на текст от Библията се балансира от текст, който ясно показва значението на Писанието. Но да предположим, че тя използва езика от пророчески текст по начин, който се различава от ясното значение на Писанието и не го балансира с друго пояснение. Можем ли да предположим, че библейският текст трябва да бъде разбиран според начина, по който тя го прилага по този въпрос? Мисля, че ако постъпим по този начин, ние превръщаме Елън Уайт в Белия завет. Ето защо трябва да започнем с Писанието и след това да се обърнем към Елън Уайт за допълнителни пояснения, а не да започваме в обратната последователност. След като вярваме, че възгледите на Елън Уайт са боговдъхновени, трябва да внимаваме да не се отнасяме небрежно към начина, по който използва даден текст. Трябва да изследваме Библията внимателно, за да сме сигурни, че я разбираме правилно. Необходимо е да внимаваме да не би прибързано да пренебрегнем Библията или Елън Уайт. Трябва също да признаем, че пророкът е боговдъхновен, а не думите. Пророкът избира думите, с които да изрази дадена мисъл. По този начин изразената идея има авторитет. В различен контекст пророкът може да използва самите думи, включително и цитати от Писанието, за да изрази нещо съвсем различно. Надявам се, че казаното тук ще ви направи по-предпазливи, когато изучавате заедно библейските пророчества и Елън Уайт. Надявам се, че това ще ви направи по-малко склонни да приемате, че само защото Елън Уайт цитира текст от Даниил или Откровение в определен контекст, пророчеството трябва да се разбира по определен начин и не може да означава нищо друго. Надявам се, че ще сте по-малко склонни да се втурнете към “червените книги”, когато изучавате пророчеството и повече склонни да изучавате самата Библия. Елън Уайт със сигурност би го одобрила. Истинските коментари на Елън Уайт върху тръбите. За щастие, когато стане въпрос за седемте тръби, няма защо да се чудим какво е имала предвид Елън Уайт, тъй като тя не е казала почти нищо по въпроса. Можете сами да го проверите, като отворите индекса с книгите на Елън Уайт и потърсите текстове за Откр. 8:6 до 9:1-21. Ще откриете, че е направила само едно изказване за първите шест тръби. Намира се във Великата борба, стр. 334 и 335. Тя мълчи и по въпроса за седмата тръба в Откр. 11:18, 19. На няколко места цитира Откр. 11:18, 19, но винаги използва езика на Откровение, за да докаже думите си. Тя обаче не тълкува тръбите. Дори в текста от Великата борба, споменати в предишния абзац, Елън Уайт не прави опит да тълкува тръбите. Тя насочва вниманието към определена точка от тълкуването на шестата тръба, обект на голямо внимание по време на Милеритското движение. Цитира също възгледа на Джосая Лич, според когото денят, месецът и годината от Откр. 9:15 се отнасят до период от 391 години и 15 дни и приключва на 11 август 1840 г. Ето пълното й изявление: “През 1840 г. друго забележително изпълнение на пророчеството възбуди огромен интерес. Две години по-рано Джосая Лич, един от водещите служители в проповядване на второто пришествие, публикува изложение на Откр. 9 гл., предсказвайки падането на Отоманската империя. Според неговите изчисления тази сила трябваше да бъде победена през 1840 г., някъде към месец август. Само няколко дена преди това постижение той писа: “Да приемем, че първият период, 150 години, се е изпълнил съвсем точно преди заемането на трона от Декозий с разрешението на турците и че 391 години и 15 дни започват в края на първия период, това означава, че ще приключи на 11 август 1840 г., когато може да се очаква, че Отоманската власт в Константинопол ще се прекърши. Вярвам, че точно така ще стане.” В точно определеното време Турция чрез нейните посланици прие протекцията на съюзническите сили в Европа и по този начин се постави под контрола на християнските народи. Това събитие съвсем точно изпълни предсказанието.”7 На пръв поглед това изказване е убедително доказателство за значението на Откр. 9:15. Трябва обаче да се наблегнат на три важни точки. Първо, гръцките учени, включително и повечето адвентнни гръцки учени, ни уверяват, че думите от Откр. 9:15 се отнасят до определен момент, а не период. Йоан ни информира, че в определен час, ден, месец и година нещо ще се случи, а не че нещо ще се случи в края на периода от 391 години и 15 дни. Новият интернационален превод казва: “И четирите ангела, които бяха пазени за този час и ден, и месец, и година, бяха освободени.” Всички съвременни библейски преводи изразяват мисълта от Откр. 9:15 по този начин. Второ, Отоманската империя не пада на 11 август 1840 г. Тя съществува чак до 20-ти век. Трето, дори Отоманската империя да бе паднала на 11 август 1840 г., това би била погрешна дата за края на периода, който Джосая Лич имал предвид. Когато изчислявал датата, Джосая Лич не взел под внимание десетдневното изместване на календара, направено от папа Григорий през октомври 1582 г. Ако приемем изчислението на Лич за началото на часа, деня, месеца и годината, краят на периода би бил на 21 август 1840 г., а не на 11 август. Въпреки това поради събитията, случили се на 11 август Елън Уайт заявява, че предсказанието се е изпълнило точно. Правени са различни опити да се обясни защо Елън Уайт подкрепя тази очевидна грешка. За мене най-простото обяснение е, че Бог е скрил точното значение на час, ден, месец и година от нея, тъй като все още не бил готов да даде на народа Си разбиране на седемте тръби. Преди 150 години правилното тълкуване би предизвикало въпроси, на които не е готов да отговори дори днес. Елън Уайт е писала само веднъж за нещо, което би могло да се тълкува като коментар върху една от седемте тръби и това изявление е доста спорно. Следователно, едва ли можем да кажем, че чрез това изявление тя подкрепя историческия метод на тълкуване на седемте тръби. Не искам да кажа, че седемте тръби не могат да се тълкуват чрез историческия метод. Просто не можем да използваме писанията на Елън Уайт, за да оправдаем този метод на тълкуване. Мисля, че всички адвентни учени, които тълкуват тръбите исторически, биха се съгласили. Сега искам да обобща всичко, което съм казал в допълнението. Първо, традицията е недостатъчна като възражение към нов начин на тълкуване на пророчеството или която и да е част от Писанието. Фактът, че адвентистите в цялата си история са поддържали възгледа, че седемте тръби са се случили през християнската история, не е сам по себе си аргумент против изследването на възможността за есхатологическо тълкуване. Пак съм на мнение, че адвентните учени биха се съгласили. Второ, не трябва да избираме между историческото и есхатологическото тълкуване на тръбите. Ако разбираме историческото като символ на събития от последните дни, възможно е да използваме и двете. Трето, есхатологическото тълкуване на тръбите не е футуризъм. Футуризмът е нещо много повече от есхатологическо тълкуване на пророчествата. В него има много повече елементи и проблеми. И последно, Елън Уайт не е казала почти нищо за седемте тръби. Единственият направен от нея коментар е доста неясен. Поради всички тези причини аз смятам, че адвентистите от седмия ден не бива да се страхуват от есхатологическо обяснение на седемте тръби или седемте църкви и седемте печата. Не виждам защо да не приемем такъв възглед, ако можем да го подкрепим с Библията. В същото време, както казах и в предишната глава, нямам желание да бъда догматичен или да твърдя, че църквата трябва да приеме възгледите ми. Споделих ги с вас, за да ви предизвикам да мислите. Ако след като ги прочетете внимателно и с молитва решите да не се съгласите с тях, моля ви да ми пишете и да ми обясните чрез Библията. 1 Според историческия метод всяка от седемте тръби е период от историята между разпятието и второто идване на Христос. 2 Игра на думи. Тъй като името Уайт означава бял, изразът Белият завет на английски означава и Заветът на Уайт. – Б.пр. 3 Робърт Олсън, “Олсън дискутира изследването на Велтман”, сп. Министри, декември 1990 г., стр. 17. 4 Евангелизъм, стр. 256. 5 Великата борба, стр. 480. 6 Великата борба, стр. 666. 7 Великата борба, стр. 334, 335. Каталог: dataup -> ind-new.php?path=SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> VESTITE%20OT%20OTKROVENIE -> M.Moor M.Moor -> Последствията от първите четири тръби VESTITE%20OT%20OTKROVENIE -> Печатите и тръбите съвременни дискусии VESTITE%20OT%20OTKROVENIE -> Тълкувания на книгата откровение Изтегляне 105.5 Kb. Сподели с приятели:
|