Приложение 1 Европейски практики в областта на регионалното планиране

1. 
   Насърчаване на териториалното сближаване чрез балансирани социално-икономически мерки.
   
2. 
   Импулси за развитие, породени от градските потребности.
   
3. 
   Създаване на по-балансирани условия за транспортен достъп.
   
4. 
   Развитие на достъпа до информация и знания.
   
5. 
   Намаляване на посегателствата върху околната среда.
   
6. 
   Опазване на природните ресурси и природното наследство.
   
7. 
   Валоризиране на културното наследство като фактор за развитие.
   
8. 
   Развитие на енергийните ресурси при поддържане на сигурността.
   
9. 
   Развитие на качествен и устойчив туризъм.
   
10. 
    Превантивно ограничаване на последствията от природни бедствия.
    

1. 
   Културни ландшафти.
   
2. 
   Градски зони.
   
3. 
   Селски райони.
   
4. 
   Планински райони.
   
5. 
   Крайбрежни и островни райони.
   
6. 
   Еврокоридори.
   
7. 
   Речни басейни и алувиални долини.
   
8. 
   Зони на реконверсия.
   
9. 
   Гранични райони.
   

1. 
   Възможности за разработване на концепция за териториално устройство
   
2. 
   Развитие на дейности за сътудничество в европейски мащаб
   
3. 
   Хоризонтално сътрудничество
   
4. 
   Вертикална координация
   
5. 
   Ефективно участие на обществото в процесите на териториално - устройствено планиране
   

• Социална кохезия и безпристрастност - ВРР приема че, постигането на устойчиво общество е дълг на всеки отделен индивид, бизнеса и неправителствените организации на всички нива на управление.

• 
  Добро управление - ВРР приема, че вземането на решения трябва да става на база на консенсус, постигнат при различни перспективи. Процесите на вземане на решение трябва да бъдат справедливи, осигуряващи пълен достъп до информация, ефикасни и отговорни на всички нива.
  
• 
  Устойчивост на околната среда -ВРР набляга на нуждата от стабилна околна среда, като една добра основа, от която зависят здравата икономика и обществото.
  

В настоящата разработка се разглежда законодателството и подзаконовите нормативни актове на Германия, Великобритания, Ирландия, Белгия, Австрия и Франция, което урежда политиката на страните по отношение на съгласуването на стратегическото планиране на регионалното развитие и териториалното устройство. ³

В повечето държави материята е уредена със закони, чието действие се разпростира върху цялата територия на страната (Великобритания, Германия, Ирландия). За илюстрация могат да бъдат посочени някои от действащите нормативни актове като:

• 
  Закон за регионално развитие и благоустройство, Закон за регионалните агенции за развитието от 1998 г.(Великобритания);
  
• 
  Закон за териториалното устройство от 1998 г. (Германия)
  
• 
  Закон за планиране и развитие (Ирландия) от 1963 г. , с последни изменения от 2000 г., чрез които се обединяват всички актове за планирането, много от наредбите за определяне влиянието върху околната среда и нови разпоредби.
  

С тези закони по правило се дава цялостната уредба на политиката за регионално развитие на съответната държава.

Част от уредбата по проблемите на регионите се нуждае от по-голяма детайлизация. Това става чрез подзаконовите нормативни актове, най-често наредби, по изпълнение на целите или на отделни разпоредби от законите за регионално развитие.

• 
  Представителите на местното самоуправление в дадения регион;
  
• 
  Представителите на работодателите;
  
• 
  Представителите на селските райони.
  

провинции. Контролни правомощия за правилното усвояване на предоставените помощи имат Министерствата на икономиката в различните страни (Австрия, Белгия, Латвия, Швейцария). В някои държави и други министерства в зависимост от спонсорираната дейност има различни правомощия.⁸

В Австрия за осъществяване на целите на програмите за регионално развитие на ЕС към Австрийската конференция за регионално развитие се учредява секретариат на допълнителните комисии, чиито задачи ще залегнат в програмните документи на регионалните програми за развитие.⁹

В Белгия са създадени:

• 
  Национална каса за професионален кредит, от органите на местните дружества за кредит и занаятчийска помощ;
  
• 
  Национално дружество за кредити в областта на индустрията;
  
• 
  Органи на самоуправление в общините, компетентни за отпускането на кредити.¹⁰
  

Във Великобритания изградените Регионални агенции за развитие, представляват юридически лица с наименование - името на съответния регион. Състоят се от 8 до 15 членове, назначени от министър-председателя.

Министърът може да постави пред дадена агенция за регионално развитие задачи и препоръки във връзка с нейната стратегия или формирането на нейната стратегия.

В Германия са сформирани Регионални конференции за развитие – с тях се засилва сътрудничеството в регионите, поради което Федерацията ги насърчава.

В Ирландия съществуват Планиращи власти. Фактическото планиране се извършва от 88 планиращи власти към съответните териториални единици. Тези звена са обособени на три нива за осъществяване на местното планиране и развитие, от които с голямо значение е третото – регионално ниво. На него са установени осем местни власти, които координират някои от действията на долните две нива и имат надзорна функция по отношение управлението на структурните фондове на Европейския съюз, на които Ирландия е бенефициент. Към всяка от тези власти е създадена Оперативна комисия, отговорна за контрола върху развитието на различните регионални оперативни програми на местно ниво.

Към двете групи региони, на които е разделена Ирландия във връзка с използването на фондовете на ЕС, са създадени Регионални събрания. Те се състоят от избрани представители на включените в тях местни регионални власти. Основните им функции са свързани с:

• 
  председател - министър-председателя;
  
• 
  заместник председател - министърът на регионалното развитие;
  
• 
  половината от членовете на парламентарните асамблеи;
  
• 
  представители, избирани от регионите, департаментите и общините;
  
• 
  представители на икономическите, социалните и културните дейности;
  
• 
  делегат по териториалното благоустройство и регионалната дейност, излъчен от генералния секретариат на Националния съвет за регионалното развитие и благоустройството.