Приложение 1 Климат

3. Климат

Територията на двете общини принадлежи към Преходно-континенталната климатична подобласт, като влиза в двата съседни климатични района - този на Източна Средна България и на Севернородопски нископланински. Известна площ (с височина над 1000 м.н.м.) попада в планинския климатичен район.

Тук се проявява вертикален градиент на всички климатични елементи и това наложи включването в анализа на метеостанции като "Бойково", "х. Здравец", "Козарско".

Табл.ІІ-1. Вертикален температурен градиент(в °C на 100 m)

/по Ст.Велев, 1990 г./

Аналогичен вертикален градиент на количествата на валежите и на скоростта на вятъра установяват Ек. Колева (1989) и П. Иванов, по склоновете на българските планини, с различна експозиция.

Планинският релеф създава, при определени термодинамични условия, местна атмосферна циркулация от рода на планинско-долинните бризи.

3.1. Климатогенни фактори

Разглежданата територия е включена между 24°43’ и 25°12’ източна дължина и между 41°54’ и 42°03’ северна ширина. Височините на терена се изменят от 200 до 1500 м.н.м.

Условията за инсолация през цялата година са много добри - височината на слънцето над хоризонта се изменя от 24° през декември до 70° през юни. Действителните стойности на постъпващата слънчева радиация се колебаят в зависимост от експозицията на планинските склонове. Различията в това отношение са толкова осезателни, че в народната топонимия тук съществуват точни определения за отделни участъци от земната повърхност (усойка, присойка и др.).

Циркулационният фактор определя видовете въздушни маси, настаняващи се над България. Според Ст. Стефанов, средногодишно през 20 дни страната ни е под влияние на антициклонални образувания и през 15 дни - в област с циклонална циркулация. Доминирането на антициклонална циркулация предопределя континенталния характер на нашия климат.

При липса на активен атмосферен пренос, над Балканския полуостров се формират местни въздушни маси, със специфични физически качества, в зависимост от сезона.

Радиационните потоци от слънцето към земната повърхност обезпечават енергийно атмосферните процеси, а от там и климатогенеза в определен район.

Наблюдения върху продължителността на слънчевото греене в близост до изследваната територия са извършвани в Пловдив (ст.1), в Садово (ст.2) и в Козарско (ст.З). Информацията е поместена в табл.ІІ-2.

Табл.ІІ-2. Продължителност на слънчевото греене (в часове)

Ст. №	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IХ	Х	ХI	ХII	Год.
Ст. 1	83	110	150	192	232	262	321	299	261	178	98	78	2264
Ст. 2	74	98	130	192	226	258	318	308	231	160	94	70	2159
Ст. 3	84	109	140	187	215	255	318	307	241	165	99	79	2199

Относителната продължителност на слънчевото греене при тези три станции е между 49% и 51% годишно. Параметърът слънчево греене има пряко участие във формирането на т.н. фотосмог в райони със значително замърсяване на атмосферата.

3.2. Режим на климатичните елементи

3.2.1.Температура на атмосферния въздух

Годишният ход на температурата на въздуха се илюстрира най-отчетливо от средните месечни стойности. Когато в разработките се използват по-голям брой станции, се установява относителното териториално изменение на термичното поле в приземния слой на атмосферата.

Табл.ІІ-3. Средна месечна температура на въздуха (°С )

Забележка: ст.1: Асеновград - 232 м.н.м.; ст.2: Бойково - 1106м.н.м.; ст.З: х."Здравец" - 1175 м.н.м.

Вътрешногодишният ход на температурата на въздуха се очертава като плавна крива с минимални стойности през януари и максимални през август. В Пловдивското поле максималните стойности настъпват по правило през юли. И ако в ниския пояс разликите между юли и август са от порядъка на 0.1-0.2 градуса, то за местата с височина над 1000 м.н.м., тази разлика е вече цял градус. Годишната температурна амплитуда закономерно намалява във височина:

• 
  ст. Пловдив – 23.6 °С на 160 м.н.м.
  
• 
  ст. Асеновград – 22.5 °С на 232 м.н.м.
  
• 
  ст. Бойково - 19.6 °С на 1106 м.н.м.
  
• 
  ст. х. "Здравец" - 18.7 °С на 1175 м.н.м.
  

Абсолютните екстремуми в ниската зона са от порядъка на +41.5^оС Садово), +40.9 ^оС(Асеновград), но във високия пояс са едва +34.4 ^оС(Бойково) т.е. нормално намаляват във височина. При абсолютните минимуми рекордьор е отново ниската зона: -30.7^оС (Садово), -23.7^оС (Асеновград), -24.3^оС (Бойково).

Режимът на температурните инверсии в Пловдивско поле е изследван от П.Христов (1974г.). Установява се, че максимума на тяхната проява настъпва през периода VII-X, а минимума през II - XII. Средногодишно броят на дните с инверсия са 81% от общия брой. Авторът посочва, че всички месеци имат от 20 до 25 дни с инверсия.

Важна характеристика на инверсиите е тяхната мощност. По принцип, през зимните месеци се формират най-мощните инверсии - 400 до 550 m. През ноември средната мощност е 720 m, като в отделни случаи е установена 1600 m. При тези условия, са обхващани огромни площи от Средногорието до билните части на Западните Родопи - включително цялата територия на двете проучвани общини.

През летните месеци инверсиите са с незначителна мощност 150-170 m. През преходните сезони (пролет и есен) мощността е средна 300 m.

Плитките летни и ранноесенни инверсии много бързо се разру шават - веднага след първите слънчеви лъчи. Мощните зимни инверсии са устойчиви и могат да се задържат с дни, дори седмица. Тези периоди са свързани с мъгли, с бързо нарастване на концентрациите на замърсителите във въздуха и увеличаване заболяванията на горните дихателни пътища сред населението.

Съществен параметър на инверсиите е разликата между температурите на въздуха на долна и горна граница на инверсията. Ако тези изменения се проследят през определени интервали (50, 100 m) се получава представа за т.н. вертикален температурен градиент. Тази величина предоставя най-точна информация за условията на проява на термодинамичните процеси в атмосферата.

В Пловдивското поле градиентите от 0.0 до - 1.5°С са около 70% от случаите. Не са малко дните с градиенти от порядъка на -5 до -6 °С. Установявани са градиенти до - 10°С в първите 100 m над земята. Тук трябва да се подчертае, че колкото по-голяма е стойността на температурния градиент, толкова по-затруднена е местната , вътрешномасова конвекция т.е. толкова по-тежки са условията за естествена вентилация на въздушния басейн над определена територия.

Високата зона на проучваната територия през по-голямата част от годината остава над плитките приземни инверсии, но неминуемо попада в обхвата на мощните зимни инверсии. От тази гледна точка логично е да се очаква във високата зона режимът на замърсяването да е със сезонна цикличност.

3.2.2. Влажност на атмосферния въздух

Изменението на този климатичен елемент е в пряка зависимост от термичното състояние на атмосферата, от овлажнението на деятелната покривка и от скоростта на движение на въздуха на различни нива.

Традиционни параметри са абсолютната влажност, относителната влажност и дефицит на влагата.

Табл.ІІ-4. Средна месечна и годишна пъргавина на водната пара(mBr)



Забележка: ст.1 - Садово, ст.2 - Козарско, ст.3 - Асеновград ст.4 - Бойково, ст.5 - х.”Здравец”

Забелязва се закономерно намаляване на пъргавината на водни пари във височина. По-голямата абсолютна влажност при ст.х.”Здравец” (спрямо ст. Бойково) през периода VI-VIII вероятно се дължи на по-добрата залесеност (интензивна транспирация при високостъблената растителност).

Във вътрешногодишен разрез се проявява сезонна зависимост от хода на температурата на въздуха - високи стойности през топлия сезон, съответно най-ниски през студения период.

Табл.ІІ-5. Средна месечна и годишна относителна влажност на въздуха (%)

Противоположен е ходът на относителната влажност - с максимум през зимните месеци и минимум през лятото. Това се проявява в хода на всяка от 5-те станции. През топлото полугодие се открояват стойностите на относителната влажност в Асеновград. Допускаме, че от­клоненията се дължат на проявата на планинско-долинна бриза по долината на р. Чепеларска, т.е. осъществява се адвекция на въздух с различни физически показатели, от тези в обхвата на низината.

Дефицитът на атмосферната влага определя размера на недостига до пълното насищане на въздуха с водни пари. Дефицитът се изменя по-отчетливо от абсолютната и относителна влажност в различните хипсометрични пояси на релефа.

Табл.ІІ-6. Средна месечна и годишна стойност на дефицита (mBr)

Забележка: ст.1 Садово, ст.2 Асеновград, ст.З Козарско, ст.4 Бойково

Отново ст.Асеновград нарушава закономерното понижение на стойностите на дефицита във височина. Несъмнено е, че вътрешномасовата термодинанична циркулация по долината на р.Чепеларска генерира азонално отклонение на влажностните параметри. Това се потвърждава при съпоставка със ст.Козарско (250 м.н.м.), която е в същия хипсометричен пояс с Асеновград.

Картината на атмосферното овлажнение се усложнява в планинския пояс, където показателите й забележимо се променят в зависимост от изложението на склоновете. Геоботаническите отлики в това отношение са видими.

3.2.3. Мъгли

Формират се в моменти на достигане на относителната влажност около 100% (видимостта в приземните слоеве пада, под 1000 м.). Високата честота на температурните инверсии, повишеното количество аерозоли във въздушния басейн и безветрието са фактори за проява на мъглите.

Табл.ІІ-7. Брой на дни с мъгла по месеци и годишно

Забележка: ст.1 Садово, ст.2 Асеновград, ст.З Козарско, ст.4 Бойково, ст.5 х.”Здравец”

Зимните месеци са с най-висока честота на мъглите. За проучвания регион, на първо място е декември, следват ноември и януари. Териториално, с максимална честота се очертава високият регион (Бойково и х.”Здравец”) и най-ниските части, в близост до реките. Яката остава с по-малък брой дни с мъгли.

3.2.4.Обща облачност

Генезиса на облачността е свързан със същите процеси на кондензация в атмосферата, както при мъглите.

Табл.ІІ-8. Обща облачност (в балове)

Забележка: ст.1 Садово, ст.2 Асеновград, ст.3 х.”Здравец”

Режимът на общата облачност се определя от характера на атмосферната циркулация. Циклоналната дейност обикновено е носител на многообразие от облаци. По-ограничено е влиянието на вътрешномасовите процеси през периода VII - Х месеци.

Общата облачност е фактор в разпределението на пряката слънчева радиация. В зависимост от бала на облачността се дефинират ясните и мрачни дни.

3.2.5. Валежи и снежна покривка

В най-общ план, количеството на валежите и тяхното разпределение във времето и пространството зависят от характера на атмосферната циркулация и от морфометричните показатели на релефа.

Табл.ІІ-9. Средна многогодишна сума на валежите по месеци и годишно /mm/

Забележка: ст.1 Садово, ст.2 Асеновград, ст.З Бойково, ст. 4 х.”Здравец”

Както при месечните, така и при годишните суми на валежите отчетливо се вижда нарастването им във височина. Във вътрешно годишния ход на валежите се открояват две климатични влияния (континентално и медитеранско). Те са по-отчетливи в ниския хипсометричен пояс (Садово и Асеновград) и са по-неясни във високия пояс (Бойково и х.”Здравец”). Тук главният минимум се изтегля през февруари, което е израз на засилено континентално влияние. Всъщност, това е характерно за планинския климат на Северния Родопски склон.

Общоизвестен е пречистващият ефект на валежите. От тази гледна точка, е важна статистиката за броя на дните с проява на валежи. Абсорбирането на химическите аерозоли от водните капки или от снежните кристали има и негативна страна. По този път се формират т.н. киселинни ва­лежи. Тяхното въздействие върху растителността на територията на двете общини не е трудно да се забележи.

При отрицателни температури на въздуха валежите са под формата на сняг. В ниската зона дните със снеговалеж достигат до 17-18 годишно.

Табл.ІІ-10. Средномесечен и годишен брой на дни с валеж над 0.1 mm



Забележка: от.1 Садово, ст.2 Асеновград, ст.З х.”Здравец”

Във високата зона броят им е над 25. Снежната покривка в ниската зона се задържа за не повече от 15-20 дни. На височината на Бойково дните са между 70 и 75.

3.2.6. Вятър

Движението на въздуха определя транслокацията на природните и техногенни аерозоли. Регионът на двете общини има определено натоварване със замърсители на въздуха и водите. Схемата на атмосферния пренос в този случай определя както направлението на емисиите, така и условията за седиментация на замърсителите.

Ветровото поле в проучваната територия се следи в няколко пункта - ст. Садово за низината, ст. Асеновград за зоната на яката и ст. "х.Здравец" за високата зона.

Изработените рози на вятъра (сезонни и годишни) показват, че в низината почти през цялата година доминиращ е вятърът от запад и северозапад. С най-ниска честота са северната и южната компонента. През пролетта доминиращи са ветровете от изток и югоизток.

Ивицата с надморска височина 200-350 m се осветлява от ст. Асеновград, но нейната роза на вятъра носи белезите на един локалитет, разположен на излаза на р. Чепеларска от планината. Тук през зимата доминиращ е вятърът от запад и северозапад. Пролетта идва с намаляване на относителния дял на западната компонента и нарастване на тази от юг. През лятото и есента, когато местната циркулация е най-добре изразена, доминираща е посоката юг (съответно с 34.1% и 29.6%). Планинско-долинната бриза по една крупна речна долина, каквато е тази на р.Чепеларска, очевидно дирижира циркулацията във въздушния басейн на Асеновград и неговия хинтерланд. Сравнението със ст. Козарско, която е в същия хипсометричен пояс, не показва подобно съотношение.

По своя характер планинско-долинната бриза е затворена кръгова циркулация с вертикално развитие. Във височина се формира противотечение, което компенсира приземния поток. Като имаме предвид това, може да се допусне, че бризата увлича замърсители към планинския склон и способствува за седиментация на техногенни аерозоли и в обхвата на високата зона на двете общини, през дневните часове. През втората половина на нощта, бризата сменя посоката си и транспортира въздух от планината към низината.

Програма за оценка и управление на КАВ в района на Общините Асеновград и Куклен

Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)