Приложение № 1.2.2.а. Паспорти на типовете „езера” в ЗБР за БУ
L1: Алпийски глациални езера
ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)
НА EЗЕРЕН ТИП - Алпийски глациални езера
Речен тип:
L1: Алпийски глациални езера
Общо описание и географско разпространение на типа:
Високопланински (>2000 m); много малки по площ (<0.15 km2), ултраолиготрофни; понякога много дълбоки (>40 m макс. дълбочина), но дълбочината варира силно; Общ езерен тип за двата екорегиона;). Локализиран само в алпийската зона на Рила и Пирин; около 140 езера в Рила общо за двата ЕР и 119 езера в Пирин за ЕР7;
Липсват глациални езера в планините на Черноморски суб-ЕР.
Предимно в силикатни масиви (гранити, гранитогнайси и др.);
Снимка:
Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):
Електропроводимост [µS/cm]: <40
Активна реакция (рН): 6 – 7.5
Разтворен кислород: 8.3 – 10.2 mg/l; 85 – 110%
Средна температура (0С): обикновено 10 – 14 0С (през лятото); през зимата и пролетта липсват достатъчно данни;
Прозрачност по Секки: >15 m
Липсват системни ФХ данни за този тип за определяне на биогенните условия, но принципно този тип езера са ултраолиготрофни до олиготрофни, т.е. много бедни на биогени (следи от биогенни елементи).
От епизодичните съществуващи данни може да се извадят следните първоначални физико-химични характеристики за този тип (без да са валидирани):
Хлорофил-A (µg/l): <0.2;Прозрачност (m): >10 m; Водораслов Групов Индекс (ВГИ) / Catalan Index: < 0,61;
Общ биообем (mm3/l): < 0,7; % Cyanobacteria: 0 ; Брой видове (%):преобладават Златисти, Кремъчни, Слятоспорови водорасли. Отсъстват видове в „цъфтеж” и токсични видове.;
Биообем (%):С най-висок относителен биообем са Динофлагелати (Peridinium, Gymnodinium) и Златисти (Dinobryon)
При някои от езерата няма развити МФ. При по-плитките обикновено започват да се развиват изобилно Sparganium angustifolium, Isoetes и по-малко Subularia.
Специфичните количествени метрики са непроучени.
Референтни условия: Референтен Индекс (РИ) (Schaumburg et al., 2006) - 82 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.91 ÷ 1.00 МЕП: Референтен Индекс (РИ)
(Schaumburg et al., 2006) - 82 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.91 ÷ 1.00
Макрозообентос
Риби
Сравнително слабо проучена МЗБ фауна.
Oligochaeta: никога не доминират <50 инд./m2 (винаги <20%); Mollusca: Ancylus fluviatilis, Pisidium, Radix ovata, ;
Общ брой таксони: 11 ÷ 16; Обилие: <150 инд/m2; % Oligochaeta ≤20; EQR (по БИ)- 0.80 ÷ 1.00.
МЕП: Общ брой таксони: ≤ 11; Обилие: <100 инд/m2; Изобилие: <150 инд/m2; % Oligochaeta: ≤35; EQR (по БИ)- ≥ 0.65.
Референтни условия: Не е приложимо (липсва естествена рибна фауна)
МЕП: Вторично зарибяване с пъстървови: балканска пъстърва (Salmo trutta fario), дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) или сивен (Salvelinus fontinalis); Вторично зарибяване с лешанка (Phoxinus phoxinus); Това важи за глациални езера, където има зарибяване с цел спортен риболов. Такива са практически всички от големите и средни езера в Рила
и Пирин.
Примерни „езера” и референтни пунктове
Вероятно единствените мономиктични езера (дълбоките) в България (примери от Рила: Йончево езеро, Мусаленски езера, Урдини езера, Мальовишки езера, Страшното езеро и др.; (примери от Пирин: Попово езеро, Кременски езера, Гьоргийски езера, Рибни езера, Смрадливото езеро, Реджепско езеро и др.). Повечето глациални езера са с референтни условия (като се изключат зарибяванията с пъстървови видове).
Референтни пунктове:
яз. Бели Искър (ДР) – за МЕП;
Реджепско езеро, Рила (ЗБР);
ез. Безбог, Пирин (ЗБР);
Черното езеро (Карагьол), Рила (ЗБР);
Долно Гьоргийско езеро, Пирин (ЗБР)
Забележки:
Сурови условия на средата - подложени са на дълготрайни и пълни замръзвания и имат студени води дори и през лятото. Много висока прозрачност на водата (често SD >15 m). По-дълбоките от тях са вероятно единствените езера в България с мономиктичен характер. По-плитките са полимиктични.
Хетерогенен тип с голяма вариабилност относно МЗБ съобщества. Условията варират силно във връзка с наличието на микрохабитати/субстрати, МФ обраствания и изкуствено зарибяване. Хетерогенен тип с голяма вариабилност относно обрастванията на макрофити. Условията варират от пълна липса на МФ до сериозни обраствания на плитките езера. Първично липсва рибна фауна
L4: Равнинни и полупланински езера и блата
ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)
НА EЗЕРЕН ТИП - Равнинни и полупланински езера и блата
Езерен тип:
L4: Равнинни и полупланински езера и блата
Общо описание и географско разпространение на типа:
Изолирани малки блата и езера. Единственото изключение е Рабишкото езеро (сега язовир), което е със средни размери. Хетерогенна група с голяма вариабилност. Рядко са по-дълбоки от 3 m средна дълбочина. Полимиктични езера. Мезотрофни условия.
Хидро-морфологични характеристики:
ЕР/ Суб-ЕР: 12-1,2 (Едно изключение – Чокльово блато за ЕР 7)
Надморска височина: Силно варира, полупланинска и равнинна зона (валидация)
Средна дълбочина: < 3 m (рядко повече, малки естествени езера и блата)
Размер/ площ: <0.5 km2 повечето; < 5 km2 (рядко, яз. Рабиша)
Дълбочина (max.): <15 m
Време за престой: Нерелевантно
Смесване/ Миктичност: Полимиктични
Соленост: <0.5‰
Геология и хидрогеология
Повечето са карстови (Рабиша, Драгоманско и Алдомировско блато, Деветашки езера), кредни андезити (силикатни скали ) (Люлински и Драгичевско езера), палеогенски седиментни скали (Скаленско езеро) и др.
Снимка:
Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):
Не могат да бъдат окончателно дефинирани ФХ референтни условия за този тип езера. Липсват системни мониторингови данни. Необходим е допълнителен проучвателен мониторинг.
Общ брой таксони: 8-11 (>11); Обилие: ≥ 100 инд/м2; % Oligochaeta ≤20; EQR (по БИ)- 0.80 ÷ 1.00.
МЕП: Общ брой таксони: ≤11; Обилие: < 100 инд/м2; % Oligochaeta: ≤20; EQR (по БИ)- ≥ 0.8.
Липсва информация за естественото състояние на ихтиофауната на този тип езера. Днес те са с напълно изкуствена ихтиофауна, много близка до съответния тип изкуствени водоеми.
Референтни условия:
Не е приложимо (изкуствено зарибяване)
МЕП: За големите (яз. Рабиша) хищните риби са добре представени: сом (Silurus glanis), костур (Perca fluviatilis) и др.;Стабилни популации на бабушка (Rutilus rutilus) и сребриста каракуда (Carassius gibelio) – в повечето случаи двата вида доминират; Добра популация на уклей (Alburnus alburnus); Често интензивно зарибяване с растителноядни, планктонофаги и бентософаги: бял и черен амур, бял и пъстър толостолоб, културни раси на шарана
Примерни „Езера” и референтни пунктове
Типични примери са яз. Рабиша, Драгоманско блато, Алдомировско блато, карстови Деветашки езера, езера в планината Люлин, Драгичевското езеро (блато) и т.н. Практически липсват такива естествени езера в Черноморския суб-екорегион. Единственото изключение е Скаленското езеро, което е на границата с ИБР.
Референтни пунктове / Максимален Екологичен Потенциал:
яз. Рабиша (ДР) – близко до МЕП;
Чокльово блато (ЗБР) – единственото изключение от Екорегион № 7 за този тип езера!
Забележки:
Хетерогенен тип с голяма вариабилност относно обрастванията на макрофити.
Трябва да се прилага МЕП, тъй като по-значимите са с изкуствени ихтиоценози в момента.
L11: Големи дълбоки язовири
ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)
НА EЗЕРЕН ТИП - Големи дълбоки язовири
Езерен тип:
L11: Големи дълбоки язовири
Общо описание и географско разпространение на типа:
Общ язовирен тип за двата екорегиона (7, 12); Големи язовири, повечето >10 km2 водна площ; Дълбоки (средно >15 m; голяма максимална дълбочина до 80 m); Добре представен профундал и батипелагиал; Димиктични „езера” с изразена лятна стратификация и термоклин; Олиготрофни до мезотрофни условия; Надморската височина силно варира;
Хидро-морфологични характеристики:
ЕР/ Суб-ЕР: 12-1,2; 7
Надморска височина: Силно варира
Средна дълбочина: < 15 m
Размер/ площ: <10 km2, големи
Дълбочина (max.): <120 m добре развит профундал
Време за престой: Многогодишни
Смесване/ Миктичност: Димиктични
Соленост: <0.5‰ сладководни
Геология и хидрогеология
Изключително разнообразна геология – върху магмени, седиментни и метаморфни скали; Подземните води нямат съществено значение върху формирането на водния баланс на тези водохранилища.
Снимка:
Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):
Липсват специфични биоиндикаторни таксони за МЕП. Често срещани са:
Myriophyllum spicatum
Potamogeton (различни видове)
Najas, и др.
Всичко зависи от режима на ползване на язовири (резки и значими промени на водното ниво).
Общо обилие макрофити - до 2 (по скалата на Kohler, 1978). Трансекти в близост до стената или в средата на язовира (не важи за „опашката”).
МФ обраствания не са добър индикатор за големите комплексни язовири. В този случай МФ имат подкрепящо значение като БЕК. МЕП зависи от режима на ползване на язовира. При резки промени на водното ниво, може да липсват МФ.
Референтни условия:
липсва естествен аналог
МЕП: Референтен Индекс (РИ)
(Schaumburg et al., 2006) - 52 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.76 ÷ 1.00
Макрозообентос
Риби
МЗБ силно варира в литоралната зона, но общо взето е с много ниско таксономично разнообразие (често 2-4 таксона и винаги <9 таксона). Изобилието също е ниско – често е < 60 инд/m2. В много от случаите силно доминират Chironomidae, понякога заедно с Oligochaeta. Има случаи когато това са единствените 2 таксона в литоралната зона. Изключение са язовирите, където има инвазия на мида-зебра (Dreissena polymorpha) – почти винаги доминиращ вид. Индикатори за МЕП е присъствието (никога не са масови) на:
Limnephilidae (Trichoptera)
Odonata (Calopteryx, Gomphus и др.)
Caenis sp. (Ephemeroptera)
Unionidae (Mollusca)
Viviparus viviparus
Valvata sp.
Radix ovate
Radix auricularia
В някои язовири в определени години масово се развиват сладководни медузи (Craspedacusta sowerbyi)
Общ брой таксони: ≥ 5
Общо изобилие: >50 инд/m2
%Oligochaeta: ≤ 20
Биоиндикаторите и метриките се отнасят само за плитката литорална зона (<15 m). Липсват достатъчно данни за профундала, но той се смята за по-слабо представителен за потенциала на дълбоките язовири.
МЕП: Общ брой таксони: ≥ 5; Обилие: ≥ 50 инд/м2; % Oligochaeta ≤20; EQR (по БИ)- ≥ 0.80.
Референтни условия:
липсва естествен аналог
МЕП: Като една изкуствена екосистема включват ихтиофауна характерна за реката на която са построени язовирите и изкуствено въведени видове основно шаранови; Характерно за тях е, че имат огромен пелагиал и профундал и предлагат добри условия за развитието на пелагични и планктоноядни видове видове - уклей (Alburnus alburnus), толстолоби (Hypophthalmichthys molitrix); Стабилни популации на хищни видове - сом (Silurus glanis), бяла риба (Sander lucioperca); В повечето случаи тези язовири имат б В повечето случаи тези язовири имат огат видов състав – често над 20 вида, който се поддържа, както по естествен начин, така и чрез редовно изкуствено зарибяване.
Рибите имат голямо значение за развитието на тази изкуствена екосистема и могат активно да се използват за подобряване на равновесието, чрез регулираното зарибяване със съответните видове – например при свръх обрастване с макрофити се зарибява с бял амур (Ctenopharingodon idellus), при цъфтеж на нетоксични фитопланктонни видове с толстолоб, при масово развитие на плевелни рибки – с хищни – щука (Esox lucius), бяла риба (Sander lucioperca).
Примерни „Езера” и референтни пунктове
яз. Искър, яз. Ал. Стамболийски; Представен в ЧМ суб-ЕР с големите язовири Тича, Камчия и Цонево. яз. Кърджали, яз. Студен Кладенец, яз. Въча, яз. Доспат.
Максимален Екологичен Потенциал:
яз. Искър (ДР);
яз. Александър Стамболийски (ДР);
яз. Кричим (ИБР);
яз. Копринка (ИБР);
яз. Жребчево (ИБР)
Забележки:
Липсват естествени езера, еквивалентни на този тип, 100% язовирен тип – определя се само МЕП. Големите дълбоки язовири нямат сходни естествени езера в България и двата екорегиона.
L13: Средни и малки полупланински язовири в ЕР 7
ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)
НА EЗЕРЕН ТИП - Средни и малки полупланински язовири в ЕР 7
Езерен тип:
L13: Средни и малки полупланински язовири в ЕР 7
Общо описание и географско разпространение на типа:
Средни и малки язовири (<10 km2 площ) в полупланинската зона (съвпада с тази на реките от R5); Плитки до много плитки (<15 m средна дълбочина); Плимиктични с мезотрофни условия. Един от масовите типове язовири в ЕР 7;
Хидро-морфологични характеристики:
ЕР/ Суб-ЕР: 7
Надморска височина: 150 (350) – 600 (800) m варира
Средна дълбочина: Варира силно
Размер/ площ: 1-10 km2, средни; или 0.5 – 1 km2 малки
Дълбочина (max.): <80 m
Време за престой: Едногодишни, месечни или по-кратко
Смесване/ Миктичност: Димиктични; Полимиктични
Соленост: <0.5‰ сладководни
Геология и хидрогеология
Изключително разнообразна геология и хидрогеология. Преобладават язовири върху седиментни скални формации, но се установяват и върху магмени и метаморфни скали.
Снимка:
Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):
Отсъствие на следните индикаторни таксони в дълбочинна зона 0-1 m:
Ceratophyllum demersum
Elodea canadensis
Elodea nuttallii
Lemna minor
Lemna trisulca
Najas marina
Potamogeton nodosus
Potamogeton pusillus
Spirodela polyrhiza
Zannichellia palustris
Наличие на данни за режима на ползване на язовири (резки и значими промени на водното ниво).
Общо обилие макрофити - до 3 (по скалата на Kohler, 1978). Трансекти в близост до стената или в средата на язовира (не важи за „опашката”).
МФ обраствания не са добър индикатор за язовирите по принцип. В този случай МФ имат подкрепящо значение като БЕК. МЕП зависи от режима на ползване на язовира. При резки промени на водното ниво, може да липсват МФ.
Референтни условия:
Липсва естествен аналог
МЕП: Референтен Индекс (РИ)
(Schaumburg et al., 2006) - 40 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.70÷ 1.00
Макрозообентос
Риби
За МЕП са установени следните биоиндикаторни таксони и метрики:
Oligochaeta(<20%)
Ephemeroptera (Baetis, Caenis и др.) (добри индикатори)
Limnephilidae(добър индикатор)
Odonata (Ischnura elegans, I. pumilio, Aeshna, Coenagrion ornatum. C. puella и др.)
Chironomidae(понякога масови)
Ceratopogonidae (Bezzia)
Culicidae (Culex, Anopheles)
Psychodidae
Sciomyzidae
Hydracarina Ниско таксономично разнообразие и изобилие.
Общ брой таксони: ≥ 5
Общо изобилие: > 50 инд/m2 (при липса на колебания в нивото, наличие на МФ; в противен случай изобилието може да е два пъти по-ниско);
%Oligochaeta: <20 (литорална проба, липса на затиняване);
Референтни условия:
Липсва естествен аналог
МЕП: Общ брой таксони: ≥ 5; Обилие: < 50 инд/м2; % Oligochaeta: ≤20; EQR (по БИ)- ≥ 0.8.
Всички са с изкуствени ихтиоценози,рибната им фауна e сравнително еднотипна. В най-добрия вариант трябва да имат балансирана рибна фауна - хищници, бентофаги – шаран (Cyprinuscarpio), растителноядни – червеноперка (Scardiniuserythrophthalmus) и планктонофаги – уклей (Alburnus alburnus), в зависимост от типа на язовира в някои от тях могат да преобладават и речни видове, като речния кефал (Squalius cephalus).
В най-добрия вариант присъствието на инвазивни плевелни видове (Lepomis, Pseudorasbora, Gambusia, Carassiusgibelio) е сведено до минимум (под 20%), като се допуска наличието на неинвазивни стопански ценни видове като белия амур (Ctenopharingodon idellus) и толстолоба (Hypophthalmichthyssp.) в балансирано съотношение.
Както за всички язовири рибната фауна е подкрепящ елемент за качество.
Референтни условия:
Липсва естествен аналог
МЕП: Балансирана рибна фауна - хищници, бентофаги – шаран (Cyprinus carpio), растителноядни – червеноперка (Scardinius erythrophthalmus) ипланктонофаги – уклей (Alburnus alburnus), в зависимост от типа наязовира в някои от тях могат да преобладават и речни видове, каторечния кефал (Squalius cephalus);Присъствието на инвазивни плевелни видове (Lepomis, Pseudorasbora,
Gambusia, Carassius gibelio) е сведено до минимум (под 20%); Допуска се наличието на не инвазивни стопански ценни видове като бял амур (Ctenopharingodon idellus) и толстолоб (Hypophthalmichthys sp.) в балансирано съотношение.
Примерни „Езера” и референтни пунктове
яз. Пчелина, Стойковци, Домлян и др.
Максимален Екологичен Потенциал:
яз. Стойковци (ЗБР);
яз Асеновец (ИБР);
яз. Боровица (ИБР) – близко до МЕП.
Забележки:
Липсват естествени езера, еквивалентни на този тип. 100% язовирен тип – определя се само МЕП.
Силно хетерогенни типове с голяма вариабилност по макрозообентос. Необходими са допълнителни проучвания по време на първия ПУРБ.
L14: Големи равнинни средно дълбоки язовири
ИНФОРМАЦИОННА КАРТА (ПАСПОРТ)
НА EЗЕРЕН ТИП
Езерен тип:
L14: Големи равнинни средно дълбоки язовири
Общо описание и географско разпространение на типа:
Големи (>10 km2 площ), сравнително плитки язовири (<15 m средна дълбочина) в равнинната зона; Профундал липсва или е слабо изразен; Полимиктични с мезотрофни условия. Липсва лятна стартификация и обособен термоклин;
Хидро-морфологични характеристики:
ЕР/ Суб-ЕР: 12
Надморска височина: Обикновено <120 m варира
Средна дълбочина: < 15 m
Размер/ площ: >10 km2, големи
Дълбочина (max.): <50 m профундал – слабо развит или липсва
Време за престой: Многогодишни; едногодишни
Смесване/ Миктичност: Полимиктични
Соленост: <0.5‰ сладководни
Геология и хидрогеология
Освен речно подхранване имат подхранване от подземни води (чрез дренажни канали) от кватернерен и неогенски водоносен хоризонт (за яз. Горни Дъбник и Телиш); При яз. Огоста подхранването е основно от речни води, като водното ниво се подържа на ниска кота поради поради проблеми с обходна филтрация на води в района на язовирната стена.
Снимка:
Физико-химични условия на водата (обезпеченост 25-75 персентил):
Активна реакция рН: 7.9-8.4
Разтворен кислород [mg/l]: 6.9-10.07
Електропроводимост [µS/cm]: 195-375
Температура [0С]: 9.4-23.3
ХПК [mgO2/l]: 2.4-4.0
БПК [mgO2/l]: 1.21-2.74
Общ азот [mg/l]: 0.7-3.45
Общ фосфор [mg/l]: 0.02-0.12
Фосфати [mg/l]: 0.02-0.12
Азот Keldal [mg/l]: 0.3-0.97
Нитратен азот [mg/l]: 0.09-0.59
Нитритен азот [mg/l]: 0.003-0.01
Амониев азот [mg/l]: 0.03-0.13
Типово-специфични биологични условия
Фитопланктон
Макрофити
Индикаторните видове са типични за равнинните мезотрофни и еутрофни водоеми:
Водораслов Групов Индекс (ВГИ) / Catalan Index: < 1,4
Общ биообем (mm3/l): < 2,5
% Cyanobacteria: 10
Брой видове (%): Във видовия състав преобладават Зелени, Кремъчни и Синьозелени водорасли. В отделни случаи с голям брой видове са още Златисти и Слятоспорови. Присъстват токсични видове, но никога в „цъфтежни” концентрации.
Няма рязко доминиране на определена таксономична група във видовия състав. Фитопланктонът е разнообразно представен по отдели;
Биообем (%):Често най-висок процент имат Зелени, Динофлагелати (Ceratium) и Кремъчни. Обикновено няма видове в „цъфтеж” или това са Динофлагелати (Ceratium) и Зелени водорасли (Coelasrtum), но не и Синьозелени.
Стабилни балансирани ФП съобщества с високо видово разнообразие. Възможни са инцидентни слаби „цъфтежи”, но никога на токсични видове.
Отсъствие на следните индикаторни таксони в дълбочинна зона 0-1 m:
Ceratophyllum demersum
Lemna trisulca
Zannichellia palustris
Липса на следните индикаторни таксони в дълбочинна зона 1-4 m:
Elodea canadensis
Elodea nuttallii
Lemna minor
Potamogeton crispus
При наличие на данни за режима на ползване на язовири (резки и значими промени на водното ниво).
Общо обилие макрофити - до 3 (по скалата на Kohler, 1978). Трансекти в близост до стената или в средата на язовира (не важи за „опашката”).
МФ обраствания не са добър индикатор за язовирите по принцип. В този случай МФ имат подкрепящо значение като БЕК. МЕП зависи от режима на ползване на язовира. При резки промени на водното ниво, може да липсват МФ. Имат значение при свръх развитие (МФ еутрофикация).
Референтни условия:
Липсва е естествен аналог
МЕП: Референтен Индекс (РИ)
(Schaumburg et al., 2006) - 52 ÷ 100, EQR (по РИ)- 0.76 ÷ 1.00
Макрозообентос
Риби
За МЕП са установени следните биоиндикаторни таксони и метрики:
Oligochaeta(<20%)
Helobdella stagnalis
Viviparusviviparus(понякога масов за L15)
Valvata
Radix auricularia
Gyraulus
Dreissena polymorpha (инвазивен)
Unionidae (Unio pictorum, Anodonta cygnea)
Astacus leptodactylus
Limnomysis benedeni (Mysidacea) (инвазивен)
Cloeon, Caenis (добър индикатор)
Limnephilidae(добър индикатор)
Holocentropus stagnalis (добър индикатор)
Odonata (Lestes sponsa, Ischnura elegans, Aeshna, Coenagrion ornatum. C. puella, Erythromma viridulum и др.) (добри индикатори)
Chironomidae(понякога масови)
Ceratopogonidae (Bezzia) Ниско таксономично разнообразие и изобилие.
Общ брой таксони: ≥ 5 (рядко >10)
Общо изобилие: > 100 инд/m2 (при липса на колебания в нивото, наличие на МФ; в противен случай изобилието може да е два пъти по-ниско)
%Oligochaeta: <20 (литорална проба, липса на затиняване)
Свръх развита литорална зона – понякога голямо общо обилие > 400 инд/m2. Необходими са допълнителни проучвания по време на първия ПУРБ.
Референтни условия:
МЕП: Общ брой таксони: ≥5; Изобилие: > 100 инд/м2; % Oligochaeta: ≤20; EQR (по БИ)- ≥ 0.8.
Референтни условия:
Липсва естествен аналог;
МЕП: Този тип язовири включват ихтиофауна характерна за реката на която са построени и изкуствено въведени видове основно шаранови. Предлагат много добри условия за развитието на пелагични и планктоноядни видове видове - уклей (Alburnus alburnus), толстолоби (Hypophthalmichthys molitrix) и хищни видове - сом (Silurus glanis), бяла риба (Sander lucioperca).
В най-добрия вариант присъствието на инвазивни плевелни видове (Lepomis, Pseudorasbora, Gambusia, Carassiusgibelio) е сведено до минимум (под 20%), като се допуска наличието на неинвазивни стопански ценни видове като белия амур (Ctenopharingodon idellus) и толстолоба (Hypophthalmichthyssp.) в балансирано съотношение.
Рибната фауна е подкрепящ елемент за качество.
Примерни „Езера” и референтни пунктове
яз. Горни Дъбник, вероятно яз. Огоста. Вероятно яз. Цонево в ЧМ суб-екорегион, но се изискват по-сериозни батиметрични данни.
Максимален Екологичен Потенциал:
яз. Огоста (ДР) – близко до МЕП;
яз. Горни Дъбник (ДР) – близко до МЕП;
яз. Цонево (ЧР).
Забележки:
Липсват естествени езера, еквивалентни на този тип. 100% язовирен тип – определя се само МЕП.
