Приложение №3 Дело c-302/93, Etienne Debouche



Дата25.06.2017
Размер216.72 Kb.
#24422
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3

Дело C-302/93, Etienne Debouche
1) В това дело е повдигнат въпроса дали адвокат, който се ползва от правото на освобождаване от облагане с ДДС в държавата членка, в която е установен, има право на възстановяване на ДДС, начислен върху услуги, които са му предоставени в държава членка, в която той не е установен и в която услугите, предоставяни от адвокати, не са освободени.
2) Кралство Белгия се е възползвало от възможността да освободи услугите, предоставяни от адвокати, от ДДС. За разлика от това, същите услуги са обект на облагане с ДДС в Нидерландия.
3) Г-н Debouche, адвокат, установен в Белгия, наема от лизингова компания, установена в Нидерландия, автомобил, който той използва изключително за своята професионална дейност в Белгия.
4) Той подава искане до властите в Нидерландия за възстановяване на ДДС, който е бил начислен върху разходите по наемането на автомобила.

5) Към това искане са приложени оригиналните фактури и удостоверение, издадено от белгийските власти, в което се посочва, че г-н Debouche "не е субект на облагане с данък върху добавената стойност в Белгия, тъй като той е доставчик на услуги, които са освободени от облагане с ДДС съгласно член 28(3)(б) от Шеста директива и Анекс F към нея...", (т.3-6).


6) Националният съд счита, че резултатът от спора зависи от тълкуванието на член 3(б) и на първия параграф от член 5 от Осма директива, от една страна, във връзка с член 17(2) и (3)(a) от Шеста директива, от друга страна.
7) Съответно, националният съд поиска от Съда да постанови преюдициално решение по следния въпрос:

"Как трябва да бъдат тълкувани разпоредбите на Шеста директива във връзка с Осма директива, посочени по-конкретно в параграф 6.2 по-горе, за се оцени иска за възстановяване на данъка върху оборота, описан по-конкретно по-горе?",(p. 9-10)
8) Съдът постанови, че:
Член 3(б) от Осма директива следва да се тълкува като означаващ, че фактът, че адвокатът се ползва, съгласно член 28(3)(б) от Шеста директива и Анекс F към нея, от освобождаване в държавата членка, в която той е установен, не му дава право да иска от компетентните органи на тази държава членка да издадат удостоверението, посочено там. Съответно, той няма право на възстановяване на ДДС, начислен върху услугите, предоставени му в държавата членка, в която не е установен и в която услугите, предоставяни от адвокати, не са освободени. Както от член 3(б) на Осма директива, така и от системата, установена от Шеста директива, става ясно, че данъчнозадължено лице, което се ползва от освобождаване и съответно няма право да приспада данъчен кредит на територията на държавата, няма право, в съответствие с целите, преследвани от директивите за ДДС, и на възстановяване на ДДС, платен в друга държава членка или, съответно, на издаването на удостоверение за целите на тази разпоредба (т.20 и оперативната част).
Дело C-361/96, Société Générale des Grandes Sources d'Eaux Minérales Francais
1) Това дело касае въпросът, дали данъчнозадължено лице, което не е установено в държава членка, може да докаже своето право на възстановяване на данък върху добавената стойност като подаде дубликат или фотокопие на фактурата, ако оригиналът, който то е получило, е бил загубен по причини, извън неговия контрол.
2) Съгласно немския закон за данък върху оборота, предприятие, установено в Германия, може да приспадне данъчен кредит при представянето на дубликат или фотокопие на фактурата и да получи равностоен резултат на базата на сумата, посочена в дубликата или фотокопието, ако оригиналната фактура, която то е получило, впоследствие и била загубена по причини, извън неговия контрол.

3) Finanzgericht Köln (Финансовият съд, Кьолн) се обръща към Съда за преюдициално решение по два въпроса относно тълкуването на член 3(a) от Осма директива на Съвета 79/1072/EEC от 6 декември 1979 г.:


I) Дали член 3(a) от Осма директива на Съвета от 6 декември 1979 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот възпрепятства държавите членки да регламентират в своето национално законодателство, че данъчнозадълженото лице, посочено в член 2 от директивата, може да докаже своето право на възстановяване като подаде фактура или вносен документ – дубликат, когато оригиналът е бил загубен по причини, извън неговия контрол?
II) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, дали от забраната на дискриминацията съгласно Общностното законодателство и от принципа за неутралност на данъците върху оборота следва, че данъчнозадълженото лице, посочено в член 2 от директивата, има право да докаже своето право на възстановяване като подаде фактура или вносен документ – дубликат, както е посочено в член 3(a), когато оригиналът е бил загубен по причини, извън неговия контрол?'
4) Съдът посочва, че исканията за възстановяване, подадени в съответствие с Осма директива, от данъкоплатец, който не е установен в съответната държава членка, трябва по принцип да бъдат придружени от оригинални фактури или вносни документи, установяващи сумата на ДДС, във връзка с която се иска възстановяване (т. 26).
5) Съдът допълнително посочва, че член 3(a) от Осма директива не може да се тълкува като възпрепятстващ държавите членки от приемането на такова искане (без оригинална фактура или вносен документ) за възстановяване при извънредни обстоятелства, при които (т. 29):

  • няма съмнение, че сделката, която е довела до искането за възстановяване, е настъпила,

  • загубата на фактурата или вносния документ не се дължи на данъкоплатеца, и

  • е установено, че с оглед на ситуацията, не е налице риск от следващи искания за възстановяване.

6) Що е отнася до втория въпрос, Съдът отбелязва, че съгласно принципа за недискриминация, съдържащ се в член 6 от Договора за ЕО, петата точка от преамбюла към Осма директива изрично посочва, че директивата `не трябва да води до третиране на данъчнозадължени лица, което е различно от това на държавата членка, на чиято територия те са установени’. Но в същото време Съдът подчертава, че дискриминация може да възникне едва в случай на прилагане на различни правила спрямо съпоставими ситуации или при прилагането на едно и също правило към различни ситуации (т. 34).


7) Немското правителство твърди, че недопускането на използването на друг, освен на оригиналния документ (дори ако оригиналът е бил загубен по причини, извън контрола на заявителя), е оправдано от риска от злоупотреба с документи, различни от оригиналните (т. 35).

8) Съдът не счита, че тези причини при каквито и да е обстоятелства оправдават различното третиране на данъкоплатците, в зависимост от това, дали те са установени в съответната държава членка или някъде другаде, ако (т.36):



  • сделката, която е довела до искането за възстановяване, е настъпила,

  • загубата на фактурата или на вносния документ не се дължи на съответния данъкоплатец, и

  • не е налице риск от следващи искания за възстановяване.

9) Съдът постанови отговор на въпроса, отправен към него от Finanzgericht Köln, с решение от 29 август 1996 г.:


I) Член 3(a) от Осма директива на Съвета 79/1072/EEC от 6 декември 1979 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот - режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката следва да се тълкува като не възпрепятстващ държавите членки от това, да регламентират в своето национално законодателство, че данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава членка, може да докаже своето право на възстановяване като подаде фактура или вносен документ – дубликат, когато оригиналът е бил загубен по причини, извън неговия контрол, при условие, че сделката, която е довела до искането за възстановяване, е настъпила и няма риск от следващи искания за възстановяване.
II) Когато данъчнозадължено лице, установено в държава членка, може да докаже своето право на възстановяване на данък върху добавената стойност чрез подаването на дубликат или фотокопие на фактурата, ако оригиналът, който то е получило, е бил загубен по причини, извън неговия контрол, принципът за недискриминация, съдържащ се в член 6 от Договора за ЕО и посочен в пета точка от преамбюла към Осма директива 79/1072, изисква същата възможност да бъде разширена и по отношение на данъчнозадължени лица, които не са установени в тази държава членка, ако сделката, която е довела до искането за възстановяване, е настъпила и няма риск от следващи искания за възстановяване.
Дело C-390/96, Lease Plan
1) Във връзка с Осма директива на Съвета 79/1072/EEC от 6 декември 1979 г., това дело разглежда дали чуждестранните данъчнозадължени лица, които искат възстановяване на ДДС от белгийските власти съгласно Осма директива 79/1072, могат да получат по-нисък процент лихва в случай на закъсняло възстановяване на данъка, когато в същото време белгийските данъчнозадължени лица получават по-висок лихвен процент в случай на закъсняло възстановяване на данъка.
2) Lease Plan е лизингово дружество в Люксембург, чиято основна дейност е лизингът на автомобили по договори за продажба с разсрочено плащане.
3) Повечето от договорите на Lease Plan са с дружества, установени в Люксембург. Автомобилите, които са им дадени на лизинг, са доведени в Люксембург, застраховани са от застрахователни компании в Люксембург и са обхванати от всеобхватни договори, съгласно които компаниите на клиента плащат такса, включваща финансирането, застраховането, поддръжката и ремонтите. Компаниите, установени в Люксембург, предоставят тези автомобили на своите собствени служители, някои от които живеят в Белгия, или в граничния район, или някъде другаде. Операторите на гаражи, установени в Белгия, които се използват от служителите, изпращат своите фактури на Lease Plan, който плаща ДДС. Lease Plan е отдал на лизинг и 10 автомобила, от своя парк от близо 1 000 автомобила, на клиенти, установени в Белгия. Тези автомобили са доведени от Lease Plan в Белгия и, за разлика от тези, предоставени на лизинг на компании, установени в Люксембург, те не са обхванати от всеобхватни договори. Всички разходи за поддръжката, застраховането, ремонтите и данъците се плащат от клиентите, установени Белгия.
4) Lease Plan подава заявление за възстановяване на ДДС, платен върху покупката в Белгия за автомобилите, отдадени на лизинг на клиенти, установени в Белгия, както и върху поддръжката и ремонтите, извършени от белгийски оператори на гаражи на автомобили, отдадени на лизинг на дружества, установени в Люксембург.
5) Lease Plan претендира, че има право да му бъде изплатена лихва по законоустановения процент по същия начин, както и на данъчнозадълженото лице, установено в Белгия, в случай на закъснение при възстановяването на ДДС.
6) Съгласно белгийския Кодекс за данък върху добавената стойност, данъчнозадължените лица, установени в Белгия, получават лихва в размер на 0.8% на месец, считано от датата на която изтича тримесечният срок. Когато заявлението за възстановяване е подадено от данъчнозадължено лице, неустановено в Белгия, обаче, Кодексът за ДДС посочва, че лихвата върху просрочените суми `се дължи в размер, равен на процента, определен за граждански въпроси и съгласно правилата, регулиращи такива въпроси'. От мотивите, подадени в съда, става ясно, че годишният лихвен процент, приложим по отношение на такива искания, е в размер на 8%, както и че той не се дължи до момента, в който бъде подадено официално искане за плащане до белгийската държава след изтичането на шестмесечен срок.
7) Rechtbank van Eerste Aanleg (Първоинстанционният съд), Брюксел, отправя преюдициално запитване. В него е включен само първият въпрос:
III) Трябва ли членове 6 и 59 от Закона за ЕИО да се тълкуват като означаващи, че чуждестранните данъчнозадължени лица, които получават стоки или услуги в Белгия и впоследствие искат възстановяване на ДДС във връзка с тези стоки или услуги съгласно Осма директива за ДДС, не могат, в случай на закъснение при възстановяването, да получат по-ниска лихва, която, още повече, започва да се начислява едва от момента, в който тези данъчнозадължени лица връчат официално искане до белгийската държава, като в същото време, в случай на закъснение при възстановяването на белгийски данъчнозадължени лица, последните получават по-висока лихва, която, автоматично и без да връчват официално искане, започва да се начислява веднага след изтичането на законоустановения срок?'
8) Съдът отбелязва, че тези правила, които третират данъчнозадължените лица по различен начин, в зависимост от това дали са установени на територията на съответната държава членка или не, са такива, че представляват дискриминация, забранена от член 59 от Договора. Същевременно, Съдът подчертава, че дискриминация може да възникне едва в случай на прилагане на различни правила спрямо съпоставими ситуации или при прилагането на едно и също правило към различни ситуации (т. 33-34).
9) Белгийското правителство посочва, че данъчнозадължените лица, установени в Белгия и тези, установени в други държави членки, се третират по идентичен начин в една и съща ситуация. Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, което подаде декларации до белгийските данъчни власти, има право, в случай на закъснение на възстановяването, на лихва в по-висок размер, която се изплаща автоматично. За разлика от това, данъчнозадължено лице, установено в Белгия, което само спорадично извършва облагаеми икономически дейности и, следователно, изключително рядко подава декларации по ДДС, има право, считано от връчването на искане за плащане, на лихва само по по-ниския процент (т. 35).
10) Съдът не намира, че тези причини по какъвто и да е начин оправдават тази дискриминация и заключава, че правила, като тези, обект на основното производство, противоречат на член 59 от Договора, доколкото те предвиждат лихва за данъчнозадължените лица, които не са установени на територията на съответната държава членка, само от връчването на искане за плащане до тази държава и по процент, който е по-нисък от приложимия спрямо лихвата, получавана автоматично от данъчнозадължените лица, установени на територията на Белгия след изтичането на законоустановения срок за възстановяване (т. 39).
11) Съдът постановява отговор на въпроса, отправен към него от Rechtbank van Eerste Aanleg, Брюксел, с решение от 26 ноември 1996 г.:
III) В противоречие с член 59 от Закона за ЕО е националните правила да предвиждат, че данъчнозадължените лица, които не са установени в дадена държава членка, които искат възстановяване на ДДС в съответствие с Осмата директива на Съвета 79/1072/EEC от 6 декември 1979 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот - режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, имат право на лихва само от момента, в който на тази държава членка бъде връчено искане за плащане, и по процент, който е по-нисък от процента, приложим по отношение на лихвата, изплащана на данъчнозадължените лица, установени на територията на тази държава, автоматично след изтичането на законоустановения срок за възстановяване.

Дело C-136/99, Société Monte Dei Paschi Di Siena
1) В това дело е повдигнат въпроса дали данъчнозадължено лице, което е установено в държава членка, Италия, когато само част от неговите сделки и операции се облагат, има право на частично възстановяване на ДДС, който е бил начислен в друга държава членка, Франция, когато той не е определен върху стоки или услуги, използвани за целите на сделките и операциите в държавата членка по установяване, Италия.
2) Monte dei Paschi di Siena е банково-финансова институция, чието място на стопанска дейност е в Италия и която има представителство във Франция. На основание на член във френския Закон за ДДС, който транспонира Осма директива във френското законодателство, лицето подава заявление за възстановяване на ДДС, начислен върху разходите, направени от него във Франция във връзка с откриването на този офис през 1988 г. и 1989 г.
3) Изразявайки съмнение дали Monte dei Paschi di Siena има право на частично възстановяване на ДДС, платен от него във Франция, както и относно подходящият метод за изчисляване на размера на всяко такова възстановяване, Адвокат d'État поставя в производство, очакващо преюдициално решение на Съда, следните въпроси:
I) Имат ли [членове 2 и 5] от Осма директива ефекта на предоставяне на данъчнозадължени лица, установени в държава членка от Общността, в която те се облагат само за част от техния оборот, на правото на частично възстановяване на данък, начислен в друга държава членка, във връзка със стоки или услуги, които те са използвали за изпълнението, в държавата, в която са установени, на сделки и операции, някои от които не са облагаеми.
II) Ако да, до кой метод за определяне на частта от подлежащия на възстановяване данък се отнасят тези разпоредби и, в частност, тази част трябва ли да бъде определена съгласно правилата, приложими в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице, или съгласно правилата, които са в сила в държавата, от която се иска възстановяване?
4) Съдът тълкува правилата за частично възстановяване в т. 20 -29:
20 Трябва да се отбележи, че съгласно член 17(4) от Шеста директива, целта на Осма директива е да опише подробните режими за възстановяване на ДДС, платен в държава членка от данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка. Следователно, неговата цел е да хармонизира правото на възстановяване, както е регламентирано в член 17(3) от Шеста директива.
21 Съгласно член 5 от Осма директива, правото на възстановяване на ДДС се определя съгласно член 17 от Шеста директива, както е приложим в държавата членка по възстановяване.
22 Член 17 от Шеста директива разглежда произхода и обхвата на правото за приспадане на ДДС. Това право може да бъде упражнено до степента, в която стоките и услугите водещи до плащането на ДДС, се използват за целите на сделките и операциите на данъчнозадълженото лице.

23 Съдът разясни връзката, съществуваща между правото на приспадане в държавата членка по установяване и правото на приспадане в друга държава членка, където е направен разхода. Поддържа се твърдението, че данъчнозадълженото лице, което се ползва от освобождаването, и съответно няма право да приспада данъчен кредит, няма и право, съгласно целта, преследвана от директивите за ДДС, да възстановява ДДС, платен в друга държава членка (Дело C-302/93 Debouche срещу Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen [1996] ECR I-4495, параграф 15).
24 В конкретния казус, при който стоките и услугите се ползват от данъчнозадълженото лице както за сделки и операции, водещи до право на приспадане, и за сделки и операции, които не водят до такова право, член 17(5) от Шеста директива регламентира, че само тази част от ДДС, която се отнася до първия вид сделки и операции, трябва да бъде приспадната. Тази пропорция трябва да бъде определена, съгласно член 19 от Шеста директива, за всички сделки и операции, извършвани от данъчнозадълженото лице.
25 При условие, че данъчнозадълженото лице извършва едновременно облагаеми и освободени сделки и операции в държавата членка по установяване, то има право на частично възстановяване в тази държава.
26 От горепосоченото следва, че ако това данъчнозадължено лице направи разходи в държава членка, различна от държавата членка по установяване, за целите както на своите облагаеми, така и на своите освободени сделки и операции в тази последна държава, то има право на частично възстановяване в първата държава.
27 За да определи сумата на всяко възстановяване при обстоятелства като тези, описани в точката в основното производство, подходящо е, съгласно член 2 от Осма директива, да се приложат разпоредбите на член 17(3)(a) от Шеста директива и да се потвърди дали въпросните сделки и операции биха довели до право на приспадане в държавата членка по възстановяване.
28 Следователно, в случай на данъчнозадължено лице, което извършва облагаеми и освободени сделки и операции в държавата членка, в която е установено, подходящо е да се вземе под внимание дали първите сделки и операции биха довели до право на възстановяване и в държавата членка по възстановяване, ако бяха извършени там. Ако това не е случаят, посочените облагаеми сделки и операции не могат да бъдат взети под внимание при изчисляването на размера на данъка за възстановяване. Следователно, разделянето, направено в съответствие с член 19 от Шеста директива, трябва да бъде коригирано, ако е необходимо, с препратка към сделките и операциите, които биха довели до право на приспадане, ако бяха извършени в държавата членка по възстановяване.
29 След като се направи подходящото разделяне, необходимо е да се определи какви разходи могат да бъдат взети под внимание при изчисляването на данъка за възстановяване. В тази връзка трябва да се направи справка с член 5 от Осма директива, който регламентира, че правото на възстановяване трябва да бъде определено в съответствие с член 17 от Шеста директива, както е приложим в държавата членка по възстановяване. Този член трябва да се тълкува като означаващ, че разходите, които трябва да бъдат взети под внимание, са тези, които водят до право на приспадане в тази държава. Сумата на възстановяването се определя чрез прилагането на разделянето на платения ДДС във връзка с този разход.“
5) Съдът постанови в отговор на въпроса, отправен към него от Адвокат d'État, с решение от 5 март 1999 г.:
Членове 2 и 5 от Осма директива на Съвета 79/1072/EEC от 6 декември трябва да се тълкуват като означаващи, че:
- те дават право на данъчнозадължени лица, установени в държава членка, в която само част от техните сделки и операции се облагат, правото на частично възстановяване на ДДС, който е начислен в държава членка, в която те не са установени, върху стоки или услуги, използвани за целите на техните сделки и операции в държавата членка по установяване;
- сумата на ДДС за възстановяване се изчислява, на първо място, като се определи кои от сделките и операциите водят до право на приспадане в държавата членка по установяване и, на второ място, като под внимание се вземат единствено тези от сделките и операциите, които биха довели до право на приспадане и в държавата членка по възстановяване, ако бяха извършени там, и на тези разходи, които водят до право на приспадане в последната държава.
C-73/06, Planzer Luxembourg Sàrl
1) Planzer е транспортен оператор със седалище в Люксембург. Planzer има облагаеми с ДДС разходи за горива в Германия и иска възстановяване на данъка от германските данъчни власти.
2) Фактология:

  • Planzer е дружество, собственост на предприятие, установено в Швейцария.

  • Ръководството на Planzer включва двама служители на швейцарския акционер – един, пребиваващ в Швейцария, и един в Италия.

  • Лицето, което е инициирало учредяването на Planzer, изпълнява различни роли по отношение на Planzer.

    • собственик е на помещенията в Люксембург, наети за целите на стопанската дейност от Planzer

    • да осъществява контакт с Planzer по телефона, когато някой трябва да се свърже с предприятието на тези лица

    • това лице предоставя определени секретарски и счетоводни услуги на Planzer

  • Planzer е регистрирано за целите на ДДС в Люксембург съгласно официално удостоверение, издадено от данъчните власти на Люксембург.

  • Planzer е регистрирало няколко превозни средства в Люксембург.

  • Planzer не се разпорежда с оборудване, имущество или място за паркиране за превозните средства в Люксембург

  • Германия не възстановява ДДС върху горивата на данъчнозадължени лица, които не са установени в Германия, вж. становището в 13. Директива, чл. 4, ал. 2, който изключва определени разходи от схемата за възстановяване.

3) Германските власти изразяват съмнение дали Planzer е установено (вж. 13. Директива, чл. 1) в Люксембург или в Швейцария, тъй като установяват, че Planzer не разполага с телефонен пост на офис адреса в Люксембург.


4) Съдът на Европейските общности (СЕО) подчертава, че основната цел на Осма директива е да се избегне двойното данъчно облагане и в същото време да се противодейства на неплащането или избягването на данък. В допълнение, СЕО също така подчертава, че системата за възстановяване на ДДС се основава на механизъм на сътрудничество и взаимно доверие между държавите членки.
5) Тези общи цели, обаче, и формалности, свързани с администрирането на системата за възстановяване, не могат да бъдат пречка за властите на държавата членка по възстановяване да търсят сигурност от икономическа гледна точка (напр. по отношение на мястото на стопанска дейност), т. 42.
6) Ако държава членка по възстановяване изпитва съмнения относно икономическата реалност, както е представена от жалбоподателя и обявена от друга държава членка, тя не може да откаже да възстановяване без преди това да извърши допълнителна проверка, т. 46, като поиска от жалбоподателя допълнителна информация, т. 47, или като използва инструментите на Общността за взаимна административна помощ, т. 48.
7) По отношение на въпроса дали Planzer трябва да се счита за установено поради това, че има ‘място на стопанска дейност’ или ‘постоянен обект’ извън Общността, и оттам, без право на възстановяване на данъка върху горивата, СЕО постанови:

  • Наличието на ‘постоянен обект’, от който се извършват дейностите:

    • означава да е налице минимална степен на стабилност, която произтича от трайното наличие на човешки ресурси и техническо оборудване, които са необходими за доставката на определените услуги, т. 54

    • предполага достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване за самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги, т. 54

    • – съоръжение, използвано само за извършването на дейности с подготвителен или спомагателен характер, като например набиране на персонал или закупуване на технически средства, не съставлява постоянен обект, т. 56

  • За да се определи мястото на ‘стопанска дейност’ под внимание трябва да бъдат взети множество фактори, т. 60 и т. 61:

Преди всичко:

    • къде е регистрирано седалището

    • къде се вземат съществените решения, касаещи общото управление, т. 60

    • къде се изпълняват функциите на централната администрация

    • къде е ситуирана централната администрация

    • къде се провеждат срещите на ръководството

    • къде се определя общата политика на предприятието

Но също така и критерии като:

    • къде е местоживеенето на основния ръководител

    • къде се провеждат общите събрания

    • къде се води документацията

    • къде се извършват основните финансови сделки и операции

8) Трябва да се отбележи, че дори, когато ‘постоянният обект’, от който се извършва дейността е в една държава (напр. Люксембург) ‘мястото на стопанска дейност’ - вж. горепосочените критерии – може да бъде в друга държава (напр. Швейцария), т. 59.

Три дела за държави членки, които не са спазили сроковете за възстановяване на ДДС на чуждестранни данъчнозадължени лица


Дело C-90/05, Комисията срещу Люксембург
1) Комисията образува дело съгласно член 169 от Договора за ЕИО1 за постановяване на решение срещу Великото Херцогство на Люксембург за неизпълнението от страна на държавата членка на нейните задължения – Осмата директива на Съвета, Директива 79/1072/EEC – ДДС – Възстановяване – Данъчнозадължени лица, неустановени на територията на страната.
2) Съдът постанови, че като не е спазило шестмесечния срок за възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, неустановени в страната, Великото Херцогство на Люксембург не е изпълнило своите задължения по член 7(4) от Осмата директива на Съвета 79/1072/EEC от 6 декември.

3) Поради закъснението при възстановяването на ДДС, Съдът постановява, че Великото Херцогство на Люксембург трябва да плати разходите.




Дело C-287/91, Комисията на Европейските общности срещу Република Италия
1) Комисията започна производство съгласно член 169 от Договора за ЕИО2 за постановяване на решение, че като позволява на италианското Министерство на финансите систематично да не зачита сроковете за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, неустановени на територията на страната, без да се намеси от самото начало, за да отстрани произтичащото от това нарушение на Общностното законодателство, Република Италия не е изпълнила своите задължения по член 7(4) от Осмата директива на Съвета (79/1072/EEC) от 6 декември 1979 г.
2) Италианското правителство не отрича нарушението и обяснява, че закъснението във възстановяването на данък върху добавената стойност на неместни данъчнозадължени лица се дължи на организационни проблеми и не е резултат от умишлено дискриминационно намерение. В тази връзка, то подчертава, че националните органи търсят начини да гарантират спазването на шестмесечния срок, определен в директивата.
3) Съдът постанови, че като позволява на италианското Министерство на финансите систематично да не зачита сроковете за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, неустановени на територията на страната, без да се намеси от самото начало, за да отстрани произтичащото от това нарушение на Общностното законодателство, Република Италия не е изпълнила своите задължения по член 7(4) от Осмата директива на Съвета (79/1072/EEC) от 6 декември 1979 г.
Дело C-16/95, Комисията на Европейските общности срещу Кралство Испания
1) Комисията започна производство съгласно член 169 от Договора за ЕИО3 за постановяването на решение, че като не зачита шестмесечния срок за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, неустановени на територията на страната, съгласно член 7(4) от Осма директива на Съвета (79/1072/EEC) от 6 декември 1979 г., и като не спазва задължението си за сътрудничество, наложено на държавите членки от член 5 на Договора за ЕО, Кралство Испания не е изпълнило своите задължения по Договора за ЕО.
2) Испанското правителство не отрича нарушението и обяснява, че закъснението във възстановяването на данък върху добавената стойност на неместни данъчнозадължени лица се дължи на организационни проблеми и не е резултат от умишлено дискриминационно намерение. В тази връзка, то подчертава, че националните органи търсят начини да гарантират спазването на шестмесечния срок, определен в директивата, (т.6).
3) Съдът постанови, че като не зачита шестмесечния срок за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, неустановени на територията на страната, Кралство Испания не е спазило своите задължения по член 7(4) от Осмата директива на Съвета (79/1072/EEC) от 6 декември 1979 г., (т.9 и оперативната част).

Три дела, които са толкова скорошни, че са на разположение на български език




C-35/05, Reemtsma Cigarettenfabriken GmbH
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:62005J0035:BG:HTML
В това дело немско предприятие получава рекламни услуги от Италия. Италианският доставчик е издал фактура, включваща италиански ДДС, на немския купувач и е платил ДДС на италианските власти.
Тъй като мястото на доставката на рекламните услуги, предоставени на данъчнозадължено лице в друга държава членка, е държавата членка на купувача, това италианско ДДС не се дължи в Италия и е било фактурирано неправилно.
Съдът постановява, че в тази ситуация немското предприятие няма право на възстановяване от италианските власти. Ситуацията трябва да бъде коригирана от доставчика, който на първо място е фактурирал неправилно ДДС – напр. чрез издаването на кредитно известие.
Съдът обаче постановява също, че в случай, че възстановяването на ДДС е станало невъзможно или е изключително трудно, държавата членка трябва да предвиди инструментите, които са необходими, за да позволят на този получател да си възстанови неправилно фактурирания данък, за да се спази принципа на ефективността.


C-244/08, Комисията на Европейските общности срещу Република Италия
http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?val=498213:cs&lang=bg&list=501009:cs,498213:cs,&pos=2&page=1&nbl=2&pgs=10&hwords=244/08~&checktexte=checkbox&visu=#texte
Това дело е за данъчнозадължени лица, установени извън Италия (в други държави членки, както и в държави, които не са членки), но с постоянен обект в Италия, от който упражняват икономически дейности като доставят облагаеми стоки и услуги.
Въпросът касае ДДС върху разходите, направени в Италия, но пряко свързани със сделки, извършени от чуждестранните предприятия в държавите, в които те са установени – а не от мястото на постоянна дейност в Италия.
По отношение на ДДС върху тези разходи, свързани със сделките, италианските власти са поискали от чуждестранните дружества да подадат искане за възстановяване на данъчен кредит в съответствие с механизма, предвиден в Осма директива на Съвета и в Тринадесета директива на Съвета, а не да го приспадат чрез своите декларации по ДДС в Италия.
Съдът постановява, че Италия, с това си действие, не е изпълнила своите задължения по Осмата и Тринадесетата директиви на Съвета.

C- 433/08, Yaesu Europe BV
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:62008J0433:BG:HTML
В този случай заключението е, че въпреки, че Осма директива на Съвета не съдържа изричен текст, който да позволява на предприятията от държавите членки да назначават пълномощник, който да подпише искането (заявлението) за възстановяване, тя не изключва тази възможност.
Следователно, държавите членки трябва да приемат назначаването и подписите на пълномощници.


1 Понастоящем член 228 TFEU.

2 Вж. забележка под черта 1.

3 Вж. забележка под черта 1.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница