Приложение №3 Фрагменти от студията „Кодиране/декодиране” на С. Хол



Дата01.02.2018
Размер213.07 Kb.
#52588
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3

Фрагменти от студията „Кодиране/декодиране” на С. Хол
(S. Hall. Encoding/decoding. – In: S. Hall, D. Hobson, A. Lowe, P. Wills (ed.) Culture, Media, Language. Cambridge: Routledge, 1992)
Традиционно изследването на МК концептуализира процеса на комуникация в термините на циркулация или примка. Този модел е критикуван заради неговата линейност – адресант/съобщение/адресат, заради концентрацията му на нивото на обмена на съобщения и за липсата на структурирана концепция за различните моменти като сложна структура от отношения. Възможно (и полезно) е за този процес да се мисли като структура, породена и поддържана от артикулацията на свързани, но отделни моменти – продукция, циркулация, дистрибуция/консумация, репродукция. Това би значело да се мисли за процеса като “сложна доминираща структура”, поддържана от артикулацията на свързани практики, всяка от които обаче запазва различността си и има своя специфична модалност, собствени форми и условия на съществуване. Този втори подход, хомологичен на това, което формира скелета на стоковата продукция, предложен у Маркс в Grundriss и Capital, добавя приноса на по-ясното изтъкване на това, как постоянният кръговрат – продукция-дистрибуция-продукция – може да се поддържа чрез “пасаж на форми”. Той също осветлява спецификата на формите, в които продуктът на процеса се проявява във всеки момент и това, което отличава дискурсивната продукция от другите типове продукция в нашето общество и модерна мидйна система.

Обектът на тези практики са смислите и съобщенията под формата на знаконосители от определени тип, организирани, като всяка форма на комуникация или език, чрез оперирането на кодове в синтагматичната верига на дискурса. Апаратите, отношенията и практиките на продукция протичат в един определен момент (момента на продукция/циркулация) под формата на символични носители, конституирани в правилата на “езика”. В тази дискурсивна форма протича циркулацията на “продукта”. Процесът изисква, на страната на продукцията, своите материални инструменти – своите средства – както и своите собствени набори от социални (производствени) отношения – организацията и комбинацията на практики в медийния апарат. Но в тази дискурсивна форма на циркулация на продукта протича и дистрибуцията му до различни аудитории. След като веднъж е осъществен, дискурсът трябва след това да бъде преведен – трансформиран – отново в социални практики, ако кръговратът трябва да е завършен и ефективен. Ако не е получен “смисъл”, не може да има “консумация”. Ако смисълът не е артикулиран в практиката, той няма ефект.

(129) Стойността на този подход е в това, че докато всеки от моментите поотделно е необходим за кръговрата като цяло, нито един момент не може напълно да гарантира следващия момент, с който е артикулиран. Тъй като всеки има специфична модалност и условия на съществуване, всеки може да конситтуира собствено прекъсване или спиране на “пасажа на формите”, от който зависи потока на ефективната продукция (т. е. “репродукция”).

Тъй като по никакъв начин не искаме да ограничим изследването чрез “следване само на нишките, които се появяват от контент анализа”, трябва да приемем, че дискурсивната форма на съобщението има привилегирована позиция в комуникативния обмен (от гледна точка на циркулацията) и че моментите на “кодирането” и “декодирането”, макар и само относително автономни по отношение на комуникативния процес като цяло, са определящи моменти. Едно сурово историческо събитие не може, в тази си форма, да бъде транслирано, например чрез ТV новини. в момента, в който историческото събитие премине под знака на дискурса, то е подложено на всички сложни правила, чрез които езикът прави означаването. Казано парадоксално, събитието трябва да стане “история”, преди да получи комуникативен ефект. В този момент фомалните правила на дискурса “доминират”, без разбира се да подчиняват така обозначеното историческо събитие… “Съобщителната форма” е необходимата “форма на проява” на събитието в неговия преход от източника до получателя. Така транспортирането вътре и навън от “формата на съобщение” (от начина на символичен обмен) не е произволен момент, който можем да премахнем или игнорираме по свое усмотрение. Тази “форма на съобщение” е определящ момент: макар че, в друг план, тя обхваща само повърхнинните движения на комуникационната система и изисква, на друго ниво, да бъде интегрирана в социалните отношения на комуникационния процес като цяло, откойто формира само част.

От тази принципна гледна точка можем да характеризираме грубо ТV комуникативен процес както следва. Институционалните структури на ТV, с техните практики и мрежи на продукция, организирани отношения и технически инфраструктури, са нужни за произвеждането на програмата. Използвайки аналогия от Капитала, това е “трудов процес” в дискурсивен модус. Продукцията конструира съобщението. В известен смисъл кръговратът започва тук. Продукцията, разбира се, не процедира без своя “дискурсивен” аспект: процесът е формиран от смисли и идеи: използвани познания по отношение на рутината на продукцията, исторически дефинирани технически умения, професионални идеологии, институционално познание, дефиниции и допускания, допускания относно аудиторията и т. н. рамкират конституцията на програмата чрез тази продукционна структура. По-нататък, макар че продукционните структури пускат в действие ТІ дискурс, те не конституират затворена система. Те извличат теми, трактовки, програми, събития, персонал, образи на аудиторията, дефиниции на ситуацията от други източници и други дискурсивни формации в широката социокултурна и политическа структура, от която са отделна част. Ф. Елиот сполучливо изразява този момент в една по-традиционна рамка при дискутирането на начина, по който аудиторията е едновременно “източник” и “получател” на тV съобщение.

(130) Така – ако използваме термините на Маркс – циркулацията и рецепцията са всъщност “моменти” от процеса на продукция в ТV и се реинкорпорират чрез набор от структурирани “обратни връзки” в самия процес на продукция. Консумацията или рецепцията на ТV съобщение сама по себе си е “момент” от процеса на продукция в този широк смисъл, макар че рецепцията е доминираща, защото е изходната точка за реализацията на съобщението. Продукцията и рецепцията на ТV съобщение не са идентични, но са свързани: те са диференцирани моменти в тоталността, формирана от социалните отношения на комуникационния процес като цяло.

В определена точка обаче медийните структури трябва да породят кодирано съобщение под формата на смислен дискурс. Институционално-социалните отношения на продукция трябва да преминат под дискурсивните правила на езика, за да може техният продукт да се “разбере”. Това слага началото на един по-нататъшен отделен момент, в който формалните правила на дискурса и езика доминират. Преди това съобщение да може да има някакъв “ефект” (както и да бъде определен), да задоволи нужда или да даде някаква полза, то първо трябва да бъде усвоено като смислен дискурс и да бъде смислено декодирано. Именно този набор от декодирани съобщения “имат ефект”, влияят, забавляват, инструктират или убеждават с много сложни перцептивни, когнитивни, емоционални, идеологически и поведенчески последствия. В определен момент структурата използва кода и поражда “послание”: в друг определен момент съобщението чрез декодиране влиза в структурата на социалните практики. Сега напълно осъзнаваме че това ново влизане в практиката на рецепцията на аудиторията и “употребата” не могат да бъдат разбирани в прости бихевиористки термини. Типичните процеси, идентифицирани в позитивисткото изследване на изолирани елементи – ефекти, ползи, удовлетворения – сами по себе си са рамкирани от структурите на разбирането, както и от производеността си от страна на социални и икономически отношения, които оформят тяхното “разбиране” при рецепцията и които позволяват означените смисли в дискурса да бъдат транспозирани в практиката или съзнанието (да получат социална употреба или политическа ефективност).
програмата като

смислен дискурс
кодиране декодиране

смислови смислови

структури 1 структури 2


рамки на рамки на

познание познание

…………. …………..

производствени производствени

отношения отношения

……… ………...

техническа техническа инфраструктура инфраструктура
(131) Ясно е, че това което в диаграмата нарекохме “смислови структури 1” и “смислови структури 2” не може да е едно и също. …Кодовете на кодиране и декодиране може да не са напълно симетрични. Степените на симетричност, т. е. степените на разбиране и криворазбиране в комуникативния обмен, зависят от степените на симетрия/асиметрия (отношения на еквивалентност) между позициите на “персонификациите” кодиращ-продуцент и декодиращ-реципиент. Но това от своя страна зависи от степента на идентичност/неидентичност на кодовете които съвършено или несъвършено предават, прекъсват или систематично изкривяват това, което се изпраща. …Това, което се нарича изкривявания или криворазбиране, произтича точно от липсата на еквивалентност между двете страни на комуникативния обмен. Още веднъж това определя относителната автономност, но детерминираност на входящото и изходящото съобщение в неговите дискурсивни моменти.

Прилагането на тази рудиментарна парадигма вече започна да променя разбирането ни за стария термин Т.V “съдържание”…Изглежда има основание да се мисли, че започва нова и вълнуваща фаза от съвсем нов тип в т.нар. изследване на аудиторията. И на двата края на комуникативната верига използването на семиотични парадигми обещава да разсее все още съществуващия бихевиоризъм , който владее изследването на ММ толкова дълго време, особено с подхода си към съдържанието. … Знаем, както отбелязва Гербнер, че репрезентациите на наислие по ТV екран “не са насилие, а съобщения за насилие”, но продължихме да изследваме въпроса за насилието като че ли не сме способни да разберем тази епистемологична разлика.

Телевизуалният знак е сложен. той самият е конситуиран като комбинация от два типа дискурс – визуален и аурален. Нещо повече, той е иконически знак…, защото притежава качества на репрезентирания обект. Това е моментът, който води до голямо объркване и предизвика големи противоречия в изследването на визуалния език. Тъй като визуалният дискурс транслира триизмерния свят в двуизмерни планове, той разбира се не може да бъде референт или концепт на това, което означава. Кучето във филма може да лае, но не може да хапе! Реалността съществува извън езика, но постоянно се медиира чрез и посредством езика: и всичко, което можем да знаем и да кажем, трябва да се произведе в и чрез дискурса. Дискурсивното “познание” е продукт не на прозрачна репрезентация на “реалното” в езика, а на артикулацията на езика в реални отношения и условия. Така че няма разбираем дискурс без кодове. Иконичните знаци също са кодирани… Няма нулева степен в езика. Натурализмът и “реализмът” -… - е резултатът, ефектът от определена специфична артикулация на езика върху “реалното”. Това е резултат от дискурсивна практика.

(132)Някои кодове могат да са толкова широко разпространени в дадена езикова общност или култура и да се заучават в много ранна възраст, така че да изглеждат като че ли не са конструирани – ефект на една артикулация между знак и референт, а като че ли са дадени “по природа”.Простите визуални знаци като че ли са постигнали почти универсалност в този смисъл: макар да има доказателства, че привидно “естествени” визуални кодове са културно специфични. Все пак това не значи, че не са се намесили кодове: по-скоро че кодовете са дълбоко натурализирани. Действието на натурализираните кодове разкрива не прозрачността и естествеността на езика, а дълбочината, привичността и почти универсалността на употребяваните кодове. Те пораждат привидно “естествено” разпознаване. Това има като идеологически ефект скриването на практиките на кодиране, които са налични. Но ние не бива да се храним с привидности. Всъщност това, което показват натурализираните кодове, е степента на привичност, породена, когато има фундаментална връзка и реципрочност – постигната еквивалентност – между кодиращата и декодиращата страна в обмена на смисли. Функционирането на кодовете на декодиращата страна по-често ще допуска статус на натурализираност на перцепциите. Това ни кара да мислим, че визуалният знак “крава” е действително (а не репрезентира) животното крава. Но ако мислим за визуалната репрезентация на кравата в наръчник… или за езиковия знак “крава”, ще видим, че те, в различна степен, са условни с оглед на понятието за животното, което представят. … Еко твърди, че иконичните знаци “изглеждат като обектите в реалния свят, понеже те репродуцират условията (т. е. кодовете) на перцепцията у наблюдаващия”. Тези условия на перцепция обаче са резултат от високо кодиран, макар и несъзнателен, набор от операции – декодиране. Това е вярно за фотографския или телевизионния образ, както за всеки друг знак. Иконичните знаци обаче са особено податливи на четене като естествени… защото този тип знаци са по-малко условни от езиковите: езиковият знак “крава” няма нито едно от качествата на представеното нещо, докато визуалният знак има някои от качествата му.

…Терминът денотация често се отъждествява с буквалното значение на знака: понеже това буквално значение е почти универсално разпознаваемо, особено когато се използва визуален дискурс, денотацията често се бърка с буквалната транспозиция на реалността в езика – и с “естествения знак”, произведен без интервенция на кода.

(133) Конотация, от друга страна, се използва просто за по-слабо фиксирани и поради това повече конвенционализирани и променливи, асоциативни значения, които ясно варират от случай към случай и поради това трябва да зависят от интервенцията на кода.

Не използваме различието денотация/конотация по този начин. От наша гл. т. различието е аналитично… и не бива да се бърка с различия в реалния свят… На конотативното ниво на знака ситуационни идеологии променят и трансформират сигнификацията. На това ниво може да се види по-ясно интервенцията на идеологиите в и върху дискурса: тук знакът е отворен за нови акцентуирания и , в термините на Волошинов, изцяловлиза в борбата за смисли – класовата борба в езика. Това не означава, че денотативното или буквалното значение на знака е отвъд идеологията. По-скоро неговата идеологическа стойност е строго фиксирана – защото е станало напълно универсално и естествено…

нивото на конотация на визуалния знак, на неговата контекстуална референция и позициониране в различни дискурсивни сфери на смисъл и асоциация е точката, в която вече кодирани знаци се пресичат с дълбоките семантични кодове на културата и приемат допълнителни, по-активни идеологически измерения…

(135) ТV продуценти, които откриват, че съобщенията им са се “провалили”, често се стремят да поправят звената във веригата на комуникацията, за да улеснят по този начин комуникацията. Много изследвания, претендиращи за обективност на “ориентирания към политиката анализ”, репродуцират тази административна цел чрез опит да се открие колко от дадено съобщение е запомнено от аудиторията и да подобрят размера на разбирането. Без съмнение криворазбиране в буквален смисъл съществува. Зрителят не познава термините, не може да следва сложната логика на спора или изложението, не е запознат с езика, намира понятията твърде чужди или е излъган от наратива. Но много по-често продуцентите са загрижени, че аудиторията не сполучва да разбере смисъла както те са възнамерявали. Това, което действително имат предвид е, че зрителите не оперират в доминиращия или предпочитания код. Техният идеал е перфектно прозрачна комуникация. А всъщност се сблъскват със систематично разстроена комуникация.

В последните години разминаванията от този вид обикновено се обясняват с опора на “селективната перцепция”. Това е вратата, през която един остатъчен плурализъм заобикаля принудите на високо структурирания, асиметричен и нееквивалентен процес. Разбира се винаги ще има частни, индивидуални, вариантни прочити. Но “селективната перцепция” почти никога не е толкова селективна, произволна или приватизирана, колкото внушава терминът. Моделите показват, независимо от индивидуалните варианти, значима устойчивост. Всеки нов подход към изследване на аудиторията трябва да започва с критика на теорията за “селективната перцепция”.

Каза се по-рано, че тъй като няма необходима кореспонденция между кодирането и декодирането, кодирането може да се стреми към предпочитания, но не може да предпише или да гарантира декодирането, което има свои собствени условия на съществуване. Ако те не са силно отклоняващи се, декодирането ще има ефекта на конструиране на някои от границите и параметрите, в които да оперира декодирането. ако тук няма граници, аудиториите биха могли да прочетат в дадено съобщение каквото си искат. Без съмнение тотално криворазбиране от този вид има.

(136) Но в повечето случаи трябва да има някаква степен на реципрочност между моментите на кодиране и декодиране, иначе не можем да говорим изобщо за ефективен комуникативен обмен. Все пак тази “кореспонденция” не е дадена, а е конструирана. Тя не е естествена, а е продукт на артикулация между два различни момента. И първият не може да обуславя или да гарантира в най-простия случай какви декодиращи кодове ще се използват. Иначе комуникацията би била перфектно еквивалентен обмен и всяко съобщение би било случай на перфектно прозрачна комуникация. ..

Идентифицираме три хипотетични позиции, от които може да се конструира декодирането на телевизуалния дискурс. Те трябва да се проверят емпирично. Но аргументът, че декодирането не следва неизбежно от кодирането, че те не са идентични, подсилва аргумента за “не необходима кореспонденция”. Това помага да се деконструира общоприетото значение на “криворазбиране” в термините на систематично разстроената комуникация.

Първата хипотетична позиция е доминантно хегемонната позиция. Когато зрителят взема конотирано значение примерно от телевизионна новинарска емисия или програма за текущи събития пряко и буквално декодира съобщението в термините на референтния код, в който то е било кодирано, можем да кажем, че зрителят оперира в рамките на доминантния код. Това е идеалният случай на съвършено прозрачна комуникация… Вътре можем да отличим позицията на професионалния код. Това е позицията (породена от това, което вероятно бихме идентифицирали като действие на метакод), която професионалните функционери заемат при кодиране на съобщението , което вече е обозначено по хегемонен начин. Професионалният код е относително независим от доминантния код, тъй като прилага свои критерии и трансформационни операции, особено с технико-практическа природа. Професионалният код обаче оперира вътре в хегемонията на доминантния код. Той служи за репродуциране на доминантните дефиниции точно чрез изваждане пред скоби на техните доминантни качества и вместо това оперира с изместени професионални кодирания, които подчертават такива привидно неутрално-технически въпроси като визуално качество, новинарски и репрезентационни стойности, телевизуално качество, професионализъм и т. н. Хегемонните интерпретации напр. на политиката на Северна Ирландия… е принципно породена от политически и военни елити: специалният подбор на представяни случаи и формати, селекцията на персонал, изборът на образи, структурата на дебатите са подбрани и комбинирани чрез операциите на професионалния код. Как медийните професионалисти успяват едновременно да оперират със собствените си относително автономни кодове и да действат така, че да репродуцират (не без противоречия) хегемонната сигнификация на събитията е сложен проблем… Трябва да е достатъчно да се каже, че професионалистите са свързани с дефиниращите елити не само чрез институционалната позиция на медията сама по себе си като идеологически апарат, но също и чрез структурите на достъп (т. е.систематичния свръхдостъп на избран елитен персонал и неговите дефиниции за ситуацията в ТV).

(137) Може дори да се каже, че професионалните кодове служат за репродуциране на хегемонните дефиниции чрез не явно насочване на техните операции в посока на доминацията: идеологическата репродукция тук се осъществява несъзнателно… Разбира се, редовно се появяват конфликти, противоречия и даже криворазбиране между доминантната и професионалната система на сигнификация и техните сигнифициращи агенции.

Втората позиция е тази на договорения код или позиция. Повечето аудитории вероятно разбират твърде добре кое е било доминантно дефинирано и професионално означено. Доминантните дефиниции обаче са хегемонни точно защото репрезентират дефиниции на ситуации и събития, които са доминиращи (глобално). Доминантните дефиниции свързват събитията имплицитно или експлицитно с големи тотализации, с големия синтагматичен светоглед: те заемат “широки гледни точки” към проблемите: съотнасят събитията с “националния интерес” или с нивото на геополитиката, дори когато правят тези съотнасяния по…мистифициран начин. Дефиницията на хегемонната гледна точка е (а) че тя дефинира в своите термини менталния хоризонт, света на възможните смисли, на целия сектор от отношения в едно общество или култура, (б) че носи в себе си печата на легитимността – тя изглежда съвпадаща с това, което е естествено, неизбежно, прието за сигурно относно социалния ред. Декодирането в договорената версия съдържа смесица от адаптивни и опозитивни елементи: то признава легитимността на хегемонните дефиниции да правят голямото означаване (абстрактно), но на едно по-ограничено ситуационно ниво (ситуирано) то прави свои собствени основни правила – оперира с изключенията на правилата. … запазва си правото да прави уговорено прилагане към локални условия… Тази договорена версия на доминатната идеология е пронизана от противоречия… Договорените кодове оперират чрез това, което може да се нарече частна или ситуационна логика.. Най-простият пример за договорен код е този, който управлява реакцията на един работник спрямо идеята на … да се ограничи правото на стачка… На нивото на националния интерес в икономическия дебат декодиращият може да приеме хегемонната дефиниция… Това обаче може да има слабо или никакво отношение към собственото му желание да стачкува… Подозираме, че голямата част от т. нар. криворазбиране произтича от противоречия и разминавания между хегемонно-доминантните и договорно-корпоративните декодирания. Тъкмо това провокира… дефиниращите елити и професионалистите да идентифицират “провал в комуникацията”.

(138) Накрая, възможно е зрителят перфектно да разбира буквалното и конотативното значение, дадено от дискурса, но да декодира съобщението по глобално противоположен начин. Той детотализира съобщението в предпочитания код, за да го ретотализира в някаква алтернативна рамка на референция. Това е случаят, когато зрителят слуша дебата за необходимостта от намаляване на възнагражденията, но “чете” всяко споменаване на националния интерес като класов интерес…

Конспективен превод на въведението на С. Хол към сборника „Кубтура, медии, език”
Stuart Hall

Introduction to Media Studies at the Centre


In: Culture, Media, Language

Ed. by S. Hall, D. Hobson, A. Lowe, P. Wills

Routledge: Cambridge, 21992 (11980)
… Медийната група е една от най-дълготрайните в Центъра, а медийните изследвания са фокус в работата и интереса на Центъра от самото му създаване…

В ранните години тази област бе силно доминирана от водещите традиции и занимания на “изследването на МК”, както се дефинираше от американската емпирична социологическа практика. Тази традиция се коренеше в по-ранните дебати относно отношението между “МК” и “масово общество”; но този интерес на Франкфуртската школа беше основно преработен от методологиите на американското емпирично базирано проучване на широка квантитативна основа, базирана върху метода на наблюдаване на аудиторията, квантитативния контент анализ и втренчването в проблемите на разрушаването на културните стандарти чрез тривиализация, съсредоточено в проблема за медиите и насилието. Подобни интереси могат да се видят и в начина, по който влиянието на медиите върху културата на работническата класа е анализирано у Р. Хогарт (Uses of Literacy) и в ранните индикации за интереса на Центъра към този въпрос в есето Schools of English and Contemporary Society. Но в актуалната си практика Центърът от много ранно време оспорва доминиращите парадигми и интереси на тази традиция и редефинира работата върху медиите в по-широката рамка на Културологични изследвания.

Това “скъсване” може да се резюмира по следния начин. Първо, изследването на медиите скъсват с модела на “прякото въздействие” – с употреба на един вид стимул-реакция модел със силно бихевиористични обертонове, при който медийното съдържание служи като спусък – и преминава към рамка, която клони много повече към това, което най-общо може да се дефинира като “идеологическа” роля на медиите. Този подход дефинира медиите като главна културна и идеологическа сила, стояща в доминираща позиция с оглед на начина, по който се дефинират социалните отношения и политическите проблеми и продукцията и трансмисията на популярни идеологии се адресира към аудиториите. Това “връщане” към занимания с медиите и идеологията е най-важната и устойчива тенденция в медийните изследвания на Центъра. То дълбоко модифицира “бихевиористките” акценти на предходните подходи.

Второ, ние оспорихме идеята за медийния текст като “прозрачен” носител на смисъл – като “послание” в някакъв недиференциран вид – и отдадохме много повече внимание на лингвистичното и идеологическото структуриране, отколкото е характерно за традиционния СА. Тези два интереса – принципната идеологическа природа на МК и сложността на лингвистичното структуриране на нейните форми – станаха база за цялата по-нататъшна работа; и те бяха обединени в рамката на по-ранни модели на семиотичен анализ, които имат значимо влияние върху нашата работа.

Трето, скъсахме с пасивните и недиференцирани концепции за “аудиторията”, както тя се приемаше в традиционното изследване – повлияно от нуждите на излъчващите организации и на рекламните агенции. Започнахме да заместваме тези твърде прости понятия с по-активната концепция за “аудиторията”, “прочита” и отношенията между това, как медийното съобщение се кодира, “момента” на кодирания текст и варирането на “декодирането” от страна на аудиторията.

Четвърто, въпросът за медиите и идеологиите върна на дневен ред заниманията с ролята, която медиите играят в циркулирането и гарантирането на доминиращите идеологически дефиниции и репрезентации. Този по-класически набор от интереси ярко контрастираше с моделите на “масовата култура”, които стояха в основата на американските изследвания, и разбираемата липса в тях на корпус от трудове върху проблема за идеологията.

Ранните медийни изследвания на Центъра засягаха много от тези теми и интереси, макар и само в повърхностна и незавършена форма. Отношението на медиите към широките исторически движения на социалната промяна формираха базата за първия проект, подкрепен от Rowntree Trust. Това беше един анализ на популярната преса и социалната промяна от средата на 1930-те до следата на 1960-те. беше осъществен от екип изследователи (А. Смит, Т. Блекуел, Л. Имирзи) и после публикуван под заглавие Paper Voices… Вторият проект беше изследване на телевизионната криминална драма, предприето от А. Шашълуъишр А. Лойд и М. К. Хек. Той възникна от първоначалната програма за изследване на телевизията и насилието, която формира базата за фондацията на Центъра за изследване на масовата комуникация в Лестър – засега най-големият и най-продуктивен изследователски институт в Британия – и беше специално предназначен да провери някои от алтернативните хипотези към това изследване, по същество взето от Америка. Проектът се концентрира върху анализа на панел от ТV криминални драматични текстове и след това бе публикуван от Центъра под формата на доклад. Два други проекта от този период заслужават споменаване. Първият беше дисертация за репрезентацията на жените във визуалната реклама от Тревър Милъм и после публикуван като Images of Woman. Това бе един от най-първите анализи от този вид върху този предмет в Англия и един от първите, който прие визуалния дискурс като централен обект. Вторият беше един колективен изследователски проект на голяма група от Центъра, в която беше първата колективна “практическа група” (1968-9), която анализира избора на женски списания и начина, по който жените и “женствеността” се представят там. Основен фокус бяха широко разпространените женски списания – Woman и Woman’s Own - и анализът на фикционалната история “Cure for Marriage”.

(119) Това беше първият анализ на подобни материали в Центъра, който използва изследването на Леви-Строс върху мита и ранните трудове на Р. Барт. Това изследване съществува само в ръкописна форма, макар че има влияние върху по-следващата работа на центъра в тази важна област и показва много ранен интерес към въпроса за репрезентацията на женствеността.

По това време втренчването във въпросите на културната тривиализация и насилието в традиционните изследвания изтъкна телевизията като привилегирована медия и развлекателните материали като най-релевантни за изследване. Но стимулирани от пионерните анализи на трактовката на Виетнамските демонстрации от 1968 г. в пресата и ТV, публикувани от екип на Центъра в Лестър с неговата идея за “инференциалните структури” (заместваща опростенческото “уклон”), работата на Центъра зае позиция на отместване на акцента на мидийните изследвания от забавното към полето на “политическата комуникация”, особено в новините и сферата на текущите дела. Това беше – както показват Demonstrations and Communications – отговор на “кризата на медиите” от края на 1960-те. Тази криза бе свързана с три аспекта на медиите, които сега започнаха да привличат по-голямо внимание: (а) въпроси на доверие, достъп, тенденциозност и изкривяване в начина, по който политически и социални събития с проблематична природа се представят в медиите (проблем, изведен на дневен ред от политическите движения и кризи от периода); (б) въпроси, засягащи отношението между медийно излъчване, политика и държава, и социалната роля и позиция на медийните институции в комплекса на културната власт в електронните общества; (в) трудните проблеми, възникващи от опита да се разбере как медиите играят идеологическа роля в обществото и от концептуализацията на сложното им отношение с властта, тяхната “относителна автономия” (оставяйки встрани по-простите идеи за медиите като “глас на управляващата класа”, които са очевидно неадекватни).

Тук може да се намерят, вече скицирани като програма за изследване, нови концепции за позициите и практиките на медийните институции като “апарати”; нови подходи към отношението между това, как съобщенията са структурирани и тяхната роля в циркулирането на доминантните социални дефиниции; и една област на медийна продукция, централно фокусирана върху “политическата комуникация” – върху новините, текущите събития, презентацията на социални проблеми и т. н.

Тази преориентация на интересите беше подкрепена и подсилена от използването на семиотични методи за текстуален анализ. В трудовете на Р. Барт…, които са много влиятелни за времето си, тези интереси бяха събрани… От този период може да се датира изследването на новините, новинарските фотографии и “манифактурата на новините”… Може да се добави дискусията върху медийната и политическата девиантност (напр. Deviance and Social Control – S. Hall… Manifacture of News – Cohen, Young…)

Тази ранна инициатива в анализа на новинарското конструиране на събития вече е подета и придобива централно положение във възраждането на британските медийни изследвания – например Glasgow Media Group, Hartman and Hasband, Golding, Schlesinger, Tracey, Chibnall.

…Два други момента трябва да се споменат тук. Първият засяга аудиториите. Обзорни изследвания върху аудиторията, базирани на голяма статистическа извадка чрез анкети с фиксиран избор най-накрая достигнаха крайната точка, която отдавна целяха – поне като сериозно социологическо занимание. това създаде пространство, в което могат да се развиват нови хипотези. Първата, отнасяща се до по-диференцирания подход към аудиториите, е развита в ранния труд на Д. Морли Reconceptualizing the Audience. той комбинира заниманията с класово базиран анализ на културните ориентации на различни групи аудитория към медийните материали и определени теоретични тези за това, как програмите се декодират. Пропозицията кодиране/декодиране най-напред се разработва в една много обща форма от С. Хол… Двата подхода са предложени в по-дисциплинирана рамка в един проект, финансиран от изследователския комитет за висше образование на BFI и осъществен от Д. Морли.

Вторият момент е свързан с промяната на интереса от кодирането на “високи политически теми” във водещите новини и програмите за текущи събития към сферата, където телевизията се пресича по-пряко с и играе формираща роля по отношение на популярната, “практическата” идеология на широката публика. Това върви ръка за ръка к подновените занимания с измерението джендър в множество медийни анализи и оттук нарастващ интерес към типове и жанрове ТV програми с по-популярен адрес, а оттук и с по-същностна репрезентация на жените и техните интереси. Nationwide вече направи промяна в тази насока… И това се подчертава в скорошните трудове на групата, която се върна – но сега от нова гледна точка – към сферата на популярната ТV – масовите програми, адресирани към популярна ТV аудитория в пиково време, които функционират под знака не на “информация и образование”, а “развлечение и удоволствие”.



Трудове в тази насока взеха на фокус ТV зони на лекото забавление, ситуативни комедии, криминална драма, семейни сериали, хумористично шоу, спорт. Фокусират се и върху нова мрежа от занимания – най-общо, начина, по който популярната ТV борави с противоречията на бита и популярния опит; начина и ефекта на интервенция на популярните програми в популярния здрав разум; начините, по които познанията за социалните структури и ситуации, свързани със здравият разум, се трансформират чрез интервенцията на ТV. Тази дейност е силно повлияна от трудовете на Грамши и Лькло и техния интерес към идеологическата работа на трансформацията, идеологиите като фокус на популярна борба и “конструкции на популярния здрав разум” като залог в тази борба. Централни тук са репрезентациите на джендър, класа и етничност, важността на “домашното” и на “женствеността” и “мъжествеността” като привилегирован дискурс, в който се кондензират други социални противоречия…

Областта на филма и медийните изследвания става привилегирована за конструирането на нови теоретични подходи… Лакан, Фуко, феминизъм… критика на “реализма” и наративните му модуси… идеологически процеси на натурализация…


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница