Приложение 3 Исторически обзор на жилищното строителство в България, изпълнено по строителна система – епжс



Дата18.03.2017
Размер220.65 Kb.
#17228
Приложение 3

Приложение 3

Исторически обзор на жилищното строителство в България, изпълнено по строителна система – ЕПЖС
Едропанелното строителство в България има над 40 години живот. След експерименталния етап в началото на 60-те, в периода 1965 – 1975 г. започна масова индустриализация на строителния отрасъл. Едропанелното строителство беше прието за приоритет на жилищната политика от онова време. Последва изграждането на 30 домостроителни комбината (ДК) в бившите окръжни (сега областни) центрове.
В резултат от провежданата политика и производството на ДК, до момента в страната са изградени 707441 панелни жилища в 18900 сгради. Данните от последното преброяване (към 1.03.2001 г.) представят следната обобщена картина за наличния панелен жилищен фонд в България:





Жилища

сгради

обитатели

Общо България

707441

18900

1779086

Общо градове

695431

13076

1758248

Общо села

12010

5824

20838

След като производството на ДК задоволи нуждите от големи жилищни комплекси (около 120), панелни сгради започнаха да се появяват и в селищните среди на малки градове и дори села. Сред общините с център – град, само Алфатар, Борово, Брегово, Вълчедръм и Шабла са останали без нито едно панелно жилище.


В градовете – областни центрове е разположен 82.3 % от общия панелен фонд. Най-голям дял се пада на София (28.5% - 200579 жилища). Следват Пловдив (8.2% - 57468 жил.), Варна (8.1% - 56821 жил.), Бургас (4.9% - 34714 жил.) и Русе (4.2% - 29378 жил.). Втези пет града са съсредоточени 53.8% (378960 жил.) от всички панелни жилища (707441 жил.).

Разпределението на панелните жилища по области е крайно неравномерно и отразява мащабите на количествената жилищна нужда, породена от урбанизацията в “панелния” период. От данните се вижда, че броят на панелните жилища варира от 3391 (Смолян) до 201020 (София - град).

Друг съществен аспект е делът на панелните жилища в общия фонд на съответните селища. Всяко трето жилище в градовете на България е панелно. Относителният дял на панелите в жилищния фонд на градовете ни варира от 11% в Смолянска област до 41.7% в област София – град. На ниво отделен град, този дял дори надхвърля 50% в Козлодуй и Правец. В долната таблица е представена десятката на “панелните рекордьори” (по относителен дял, а не по абсолютен брой):


Козлодуй

57.2%

Пловдив

43.2%

Правец

50.8%

София

42.7%

Белене

48.7%

Русе

42.1%

Радомир

45.1%

Варна

41.4%

Бургас

44.2%

Видин

41.4%

Разпределението на панелния фонд по области и номенклатури е представено в следната синтезирана таблица, в която е включен само панелният фонд в градовете:







Области

Сгради

Жилища

Обитатели

Номенклатури

1

Област Благоевград

414

13563

38953

Бс -IV-VIII - 72-Гл/Бл; Бс- IV-IX-75 - Гл - П- VIII; Бс - IV-VIII - 75-П-VIII; БП 87 - Гл - У 88; Бл 87 - Гл1 - 88 - У

2

Област Бургас

642

40296

105335

тип " Ал. Толстой"; тип " Ал. Толстой" - У; Бн - VIII - РС ; Бн --VIII - 1. 65 - Рс/Бс ; Бн - XII -НИСИ ; БП79 - Гл.А/Бс 81; БП:79 - ГлА/Бс - У - 86 и Бл, 79 - ГлА/Бс - У- 87 ; БП87 - Бс

3

Област Варна

939

60533

158082

Бн- VIII - Рс/Вн; Бн- VIII - Рс/Вн ; Бн - V - VIII - Вн ; БП 79 - Вн ; БП 87 - Вн ; БП 88, Вн

4

Област Велико Търново

507

17187

43944

БС - IV-VIII - Сф; Бс - IV-VIII - 72 - Гл - П; БП 87 - Гл

5

Област Видин

166

10675

24546

Бн-Рс-III-V; Бн-IV-VIII-69-Гл; Бн-IV-VIII-75- Гл; Бн- IV-VIII-77-Гл (VIII + Л); Бн IV VII-77-Гл (VIII + Л)

6

Област Враца

371

16968

40739

Бн - IV- VIII - Гл - Н = 2.80; Бн - IV- VIII - 69 - Гл; Бс - IV- VIII - 77- Гл

7

Област Габрово

171

9604

22517

Бн - IV - VIII - 65 - Гл ; Бн - IV - VIII - 69- Гл ; Бс - IV- VIII - 77 - Гл ; БП - 85 - Е ;

8

Област Добрич

388

17926

45870

Бс - VI - VIII Сф(Н =2.86); Бс- 69 - Сф (Н = 2.90); БП79 - Гл - А - VIII ст, Л; БП79 - Гл - А - VIII ст, Л

9

Област Кърджали

148

7160

17801

Бн - IV- IX - 75 - Гл - П; БП-87 - Гл П

10

Област Кюстендил

293

8960

21209

Бс - 69 - Сф ; Бс - 69 - Сф /УД 84 ; Бс - 69 - Сф/ УД 84

11

Област Ловеч

187

9130

22062

Бн - VIII - 63 - Рс (Н = 2.70); Бн - IV- VIII - 65 - Гл ; Бн- IV- VIII - 69 - Гл ; Бс - IV- VIII - 77 - Гл ;

12

Област Монтана

168

7767

19120

Бн - IV- IX - Гл - 75; Бс - IV- IX - 75 - Гл ; БП - 87 - Гл.2

13

Област Пазарджик

547

14650

38264

Бс - V-VIII - 1- 68 - Пд; Бс - IV - IX - 75 - Гл - П

14

Област Перник

413

16903

39756

Бс - 65 - Сф; Бс - 69- Сф; Бс - 69 - Сф /УД-85; Бс - 69 - Сф /УД-85 ;

15

Област Плевен

394

20949

52834

Бн- VIII - Рс ; Бн - IV - VIII - 69 - Гл ; БП - 79 - Гл - А ; Бп - 79 - Гл - А - П ;

16

Област Пловдив

1096

63023

167594

Бс - IV - Пд ; Бс - VI - Сф(1963) Н = 2.63 ; Бс - VIII - Сф Н = 2.86; Бс - V- VIII - 69 - Сф; Бс - V- VIII, I - 68 - Пд ; Бс - 75 - Пд ; Бс - 79 - Пд ; Бс - 85 - Пд ; Бс - 87 - Пд ; Бс - IV- IX- 75 - П; Бс - IV- IX- 75 - П

17

Област Разград

186

7782

18680

Бн - IV- VIII - 69 - Гл ; Бс - IV-VIII- 77 - Гл

18

Област Русе

441

29795

75491

Експериментални I ; Експериментални I I; Б 3 61 ; Б 2.63 - Рс ; Бн - VIII - Рс -У 77; Бс VIII - Рс - У 81 ; Бс - II- VI - Рс - У 85А ; Бс - II- VI - Рс - У 85/87

19

Област Силистра

172

4299

10567

БП 79 - ГЛ - А ; БП 79 - ГЛ - А ; БП 87 - ГЛ 3

20

Област Сливен

320

11587

30066

Бн - IV-VIII - 65 - Гл ; Бн- IV- VIII - 75 - Гл - П ;

21

Област Смолян

98

3391

8249

Бс - 69 - Сф ; Бс - V- Пд; Бс- V- VIII - 1- 68 - Пд ; БП 79 - Гл - А ; БП 79 - ГЛ - А - У 89 ; БП 79 - Гл - А - У - 89

22

Област София - град

2564

201020

502571

Ал.Толстой; Траен мир ; Ал. Толстой (ДК - 1); Бс - 2.63 (обединена) (ДК1 и ДК Слатина) ; Бс - VIII - Сф (Кр. село) ; Бс - VIII - Сф (ДК- 1) ; Бс - VIII - Сф ( Кр. село) ; Бс - 2.64 Земляне; Бс - 69 - Сф (ДК1 и ДК 3) ; Бс - 69 - Сф - УД ; Бс - Ос -ДК Кр.село

23

Област София

608

13842

33301

БП - 75 - Ск ; Бс -IV-VIII - 72 - Гл(VIIIст);

24

Област Стара Загора

483

29801

74653

Бн - IV - VIII - 65 - Гл ; Бн - IV - VIII - 65 - Гл - А; БП 79 - Гл - А ; БП 79 - Гл - А ( 7-89); БП 79 - Гл - А - У - 89 ; БП - 79 - Гл - А

25

Област Търговище

325

7096

16778

Бн - IV - VIII - 65 - Гл ; Бн- IV - VIII - 69 и Бс - IV - VIII - 77 - Гл, VII ст.Л; БП 87 - Гл-4 ; БП 87 - Гл-4

26

Област Хасково

514

22872

57044

Бс - IV - IX - Гл - 75 - П ; БП - 87 - Гл - 1 -788; Бс - VIII- Сф( Н = 2.86)

27

Област Шумен

312

16759

42151

Бн - IV- VIII - 65 - Гл; Бн - IV- VIII - Гл - 69 акт; БП 79 - Гл - А/Шм- 83 ; Бп 79 - Гл - А/Шм- 87 - П

28

Област Ямбол

209

11893

30071

Бн - VIII - Рс; Бн- IV- IX- Гл - 75 - П; БП 87 - Гл2 ; Бс - IV- VIII - Гл- 75 П




ОБЩО

13076

695431

1758248




Хронология на панелните номенклатури

Панелното строителство започна с експериментални разработки на НИПРО ИТИС (София) и ПО Русе. През 1960г. в София бе изграден първия в страната едропанелен жилищен комплекс – Ал. Толстой, обхващащ 9 броя четириетажнни сгради (дву и трисекционни) с общо 216 жилища. През същата година в Русе се изградиха общо 12 дву- и триетажни сгради (едно и двусекционни) с общо 150 жилища. След няколко години се изградиха експериментално два едропанелни хотела в курортен комплекс Слънчев бряг, а в средата на 60 - те години се направи разработка за едропанелна система за хотелски сгради. По нея бе изграден курортния комплекс Албена.


В периода 1961-1969 г., НИПРО ИТИС, КИПП “Главпроект” и ИПП “Софпроект” последователно разработват основните номенклатури, полагайки началото на типизираното проектиране, производство и строителство за ЕПЖС.
Едропанелното строителство в страната стартира следвайки примера на ФРГ, ГДР, Франция и СССР. В началото се считаше, че с това строителство ще се задоволяват сравнително ограничени нужди – главно за жилища под наем, строени от държавата и общините .
В началото на 70 – те, едропанелното строителство се ориентира основно по опита на бившия СССР. От там се възприеха технологиите по производство на елементи и осигуряването на земетръс.
Разработките на строителните системи за едропанелно жилищно строителство се придържат към следните основни постановки:

  • оптимално решаване на жилищата с оглед изпълнение на функциите им при възможна степен на унифициране на параметри, композиционни възли (стълбищни и асансьорни клетки, кухненски и санитарни възли) и др.,

  • стриктно спазване на действащата нормативна уредба и удоволетворяване на изискванията за устойчивост срещу земетръс, за топло и звукоизолация.

Съобразно променящата се нормативна уредба в тези отношения са настъпвали и съответващи промени в строителните системи. При това, за всички едропанелни строителни системи е приемана постановката, че сградите ще се експлоатират в условия на осигурено централизирано топлоснабдяване (което се дотираше от държавата).


Нормативната уредба, третираща топлотехническите изисквания на сградите се е променила неколкократно с годините, съобразявайки се и със съществуващите към даден момент условия за доставяне на енергийни източници. Ниските цени на енергийните източници до края на 70-те години имаха своето отражение върху топлотехническите качества на сградите и съответно на проектираните отоплителни инсталации и отоплителните тела в тях. Последвалата енергийна криза се отрази чувствително както в проектните решения, така и в нормативната уредба. Това доведе до подобряване на топлотехническите качества на едропанелните жилищни сгради. Но в другите системи и особено в монолитното строителство, не бе направено нещо съществено.
Промените в едропанелното жилищно строителство се отразиха в :

  • изменения на фасадните панели, увеличаване дебелината на топлоизолационния слой при трислойните панели, намаляване или премахване на топлинни мостове, подобряване състава на бетоните за еднослойните панели;

  • задължително полагане на топлоизолационен слой в подовите конструкции над сутерените;

  • подобрявяне топлоизолацията над таванските плочи (покривите до този момент се изпълняваха по тип “студен”), преминаване от ниско към високо подпокривно пространство.

В първоначалните години на едропанелното строителство като материал за ограждащите фасадни конструкции е използван сгурбетон. С изчерпване на тези възможности се премина на еднослойни панели от други материали и към трислойни фасадни панели тип “сандвич”:бетон – пенобетон- бетон. Обикновено дебелините са били съответно 50 мм - 100мм – 50 мм за носещи стенни панели и 50мм- 80мм- 90мм за носещи калканни фасадни стенни панели.


Често пенобетонът е произвеждан и в самите домостроителни комбинати при непрецизни технологии. Получавал се е твърде трошлив материал. Влагането му в натрошено състояние позволявало да се образуват топлинни мостове, надвишаващи проектните и допустими отклонения в тях.
Предвижданото нормативно съпротивление на топлопреминаването е било Ro=0,95W/m2C. За сравнение, Ro на тухлен зид 25 см е 0.51-0.60. На по-късен етап (с появата на пенополистирола ), се въведоха нови варианти на трислойни фасадни панели: бетон 60мм - стиропор 40-80мм - бетон 80мм. При дебелина на панелите 200 мм, съпротивлението на топлопреминаване е следвало да бъде Ro = 1,50 W/m2C.
Паралелно с усъвършенстване на трислойните, са се търсили нови решения и за еднослойни панели. Широко се въвеждат керамзитобетон, керамзитоперилитобетон, аглопиритбетон и шистотопиритбетон. Еднослойните панели, изпълнени с тези материали и с дебелина 260мм, са имали съпротивление на топлопреминаване, равно на това при 250 мм зидария от кухотели тухли. Проектната норма за керамзитобетонови панели е предписвала използването на материал с обемно тегло 1300 кg/m3. За постигане на това обемно тегло е необходимо влагане на керамзит с обемно тегло до 500 кг/m3 и на керамзитов пясък. Но влаганият керамзит навсякаде в страната е бил с много по-големи стойности на обемното си тегло (800 – 850 кг/m3). Често поради липса на керамзитов пясък е влаган обикновен пясък , което е водело до допълнително влошаване на топлотехническите качества на панелите.
На много места проектните показатели на влаганите леки бетони се постигат към 1987- 1988 г., но отклоненията продължават. В търсене на по-ефективни материали се стига до прилагането на сгуропепелинови смеси, но те имат друг недостатък - въздуховъвличащите им съставки компрометират корозоустойчивостта на стоманата в бетона.
В първите години на развитие на едропанелното строителство се прилага “топъл покрив” с традиционнитие тогава материали за топлоизолация ( сгуробетон, пенобетон ) и многопластова хидроизолация. С развитие на строителните системи масово е възприето решението на “студен покрив”. Топлоизолацията, полагана върху таванските плочи се е изпълнявала от сгуробетон, пенобетон, керамзит, стиропор (в много случаи каширан), битумоперлит (често на плочи), насипен перлит.
Дълги години са се прилагали студени покриви с малка подпокривна височина. Евентуални подобрения на топлоизолацията в такива подпокривни пространства са почти невъзможни без значими намеси (демонтиране на покривна плоча и устройване на “топъл покрив”).
В значителен дял от едропанелните сгради (както и в останалото жилищно и обществено строителство), топлоизолацията над неотопляеми помещения (плоча над сутерен ) не е изпълнявана. Тази изолация е полагана в малка част от сградите в началните години на едропанелното строителство и в по-големи мащаби - след 1985г. Количеството на тези сгради е трудно опреодолимо по статистически данни. За подобна цел е необходимо обследване на конкретните обекти.
В 40 годишния си период на реализация, панелното строителство е обслужвано от над 40 основни и модифицирани строителни системи. Краткото описание на реперните системи дава представа за развитието в хронологичен и технологичен аспект:

Строителна система “Ал. Толстой “- София

  • Разработена през 1959 г. от НИПРО-ИТИС, през 1960г. по тази система бе изграден първия едропанелен жилищен комплекс - “Ал. Толстой “, кв. Надежда , София,

  • Фасадни панели – дебелина 260 мм - 220 мм сгуробетон и 40 мм хераклит, положен от вътрешната страна на панелите,

  • Първа плоча (над сутерен ) – с полагане на пласт от 20 мм стиропор,

  • Фуги по фасадите – затворени,

  • Покрив – тип” топъл”, с многопластова хидроизолация.

Строителна система жк. “Траен мир” – София



  • Разработена през 1960, 5 експериментални блока (4 етажа, ребрести подови конструкции) на ул. “Траен мир” кв. Надежда, София,

  • Фасадни панели – трислойни с топлоизолационен слой от “оризолюспобетон “,

  • Първа плоча – между ребрата на подовите ребрести панели са насипани оризови люспи,

  • Фуги – затворени,

  • Покрив - тип “топъл”, с многопластова хидроизолация.

Русенски номенклатури

  • В екпериментален стадий (1958 – 1961г. ) се изпробваха няколко варианта на фасадни панели:

  • облицовка от русенски камък (25 мм), носещ пласт от сгуробетон М 50 (150 мм ) и пласт конобит (20 мм.)

  • облицовка от русенски камък (25 мм), сгуробетон М75 ( 180 мм), едропорест сгуробетон с обемно тегло 700 кг/ м3 (50 мм ) и мазилка 0.5 см или обща дебелина 260 мм

  • Базова номенклатура Бн- VIII – Рс (1962) – установява трайно трислойните панели, топлоизолацията е от 100 мм пенобетон; оригинална и модифицирана, тази система се разпространява през 60-те години и във Варна, Бургас, Видин, Ловеч, Плевен, Ямбол;

  • Първа плоча (над сутерен ) - без топлоизолационен слой;

  • Покрив – тип “студен”, предвиден топлоизолационен пласт от пенобетон над таванските плочи.

Строителна система Б-V- Гл за 5 етажни сгради в сеизмични и несеизмични райони

  • Разработена е от КНИПИАТ “Главпроект”;

  • Фасадни панели – трислойни , с дебелина 200мм, топлоизолационен слой от перлитови плочи с дебелина 100 мм.;

  • Първа плоча (над сутерен) - с полагане на топлоизолационен слой от 20 мм;

  • Фуги по фасадите – затворени;

  • Покрив – тип “студен”.

Номенклатура 2 – 63 обединена за 4 и 6 етажни сгради за сеизмични и несеизмични райони

  • Разработена от ИТИС през 1963 г.;

  • Фасадни панели – трислойни, дебелина 200 мм, топлоизолационен слой от пенобетон 100мм;

  • Фуги по фасадите – затворени;

  • Първа плоча (над сутерен) с предвиден пласт от стиропор (20 мм );

  • Покрив – тип “студен”;

  • По тази система са изпълнявани сгради в София и Русе.

Строителна система Бс VIII СФ, за 8 и 9 етажни жилищни сгради за сеизмични райони

  • Фасадни панели – трислойни , дебелина 200 мм, топлоизолационен слой от пенобетон 100мм;

  • Фуги по фасадите- затворени;

  • Първа плоча (над сутерен) - без предвиден топлоизолационен пласт;

  • Покрив – тип “студен”.

Строителна система “2 - 64 – Земляне” за сеизмични райони


  • Фасадни панели –еднослойни, от керамзитобетон с дебелина 260 мм, които включват и 20 мм външен защитен фактурен слой;

  • Фуги по фасадите- затворени;

Строителна система Бс – V- VIII – 1 – 68 – Пловдив - ИТИС

  • Фасадни панели –еднослойни с дебелина 260 мм от аглопоритбетон, включително и 20мм външен защитен фактурен слой;

  • Принудителен монтаж на стенни панели;

  • Фуги по фасадите- затворени ;

  • Първа плоча (над сутерен) без допълнителен топлоизолационен слой;

  • Покрив – тип “студен”, с положен пласт керамзит върху таванските плочи.

Строителна система Бс- 69 – СФ


  • Разработена в ИПП “Софпроект”;

  • Фасадни панели – керамзитобетон М100 за калканни фасадни стени (с дебелина 260 мм ) и керамзитоперлитобетон за останалите фасадни панели;

  • Фуги – затворени;

  • Покрив – тип “студен покрив;

  • Първа плоча (над сутерен ) – без предвидена топлоизолация;

Строителна система Бн – IV – VIII – Гл – 69 (Бн – IV – VIII – Гл – 75 – Под, Бн – IV – VIII – Гл – 77 и др.)

  • Разработена от КНИПИАТ “Главпроект”;

  • Фасадни панели – трислойни:

  • калканни фасадни: 100 мм ст. бетон + 60 мм стиропор + 40 мм ст. бетон,

  • обикновени фасадни : 80 мм ст. бетон + 60 мм стиропор + 60 мм ст. бетон,

  • Фуги – затворени;

  • Покрив – тип “студен“, пласт керамзит, положен върху таванската плоча;

  • Строителната система има модификации, наложени основно с оглед съобразяването им с действащите норми за земетръс.

Строителна система БП 79 – Гл

  • БП 79-Гл е производна на Бн–IV–VIII–Гл–69 и модификациите й; съществено различие е въвеждането на отворени фуги при запазване на останалите основни решения в първичната система;

  • Фасадни панели – трислойни:

  • калканни фасадни: 100 мм ст. бетон + 60 мм стиропор + 40 мм ст. бетон. След подобряване на решенията с непрекъсната топлоизолация: 100 мм ст. бетон + 80 мм стиропор + 40 мм ст. бетон;

  • обикновени фасадни : 80 мм ст. бетон + 60 мм стиропор + 60 мм ст. След подобряване на решенията с непрекъсната топлоизолация: 80 мм ст. бетон + 80 мм стиропор + 60 мм ст. бетон;

  • Фуги – отворени;

  • Първа плоча – с въведана през 80–те години топлоизолация (40 мм стиропор от долната страна на плочите и замазка);

  • Покрив – тип “студен“, с предвиден топлоизолационен пласт керамзит, положен върху таванската плоча.

Строителна система Бн–IV–VIII–72-Гл ( Бс–ІV–VІІІ–72–Гл/Бл, Бс–ІV-IX-75–Гл-П–VІІ ст.)

  • Разработена от КНИПИАТ “Главпроект”

  • Фасадни панели (калканни) - керемзитобетон М 100, дебелина 200 мм;

  • Фуги – затворени

  • Първа плоча – с полагане на топлоизолация (отдолу на подовите панели - 40 мм стиропор със съответната замазка ).

Строителна система БП- 75-Ск - ( ИТИС)

  • Фасадни панели – тухлена зидария;

  • Калканни стени - бетонни панели с топлоизолация, положена от вътрешната страна;

  • Покрив – скатен, с керемиди, с положена топлоизолация върху таванските плочи;

  • Първа плоча – с положена топлоизолация върху подовите панели.

Долната таблица представя петнайсетте панелни строителни системи, по които са изградени най-много жилища:




N:

Домостроително предприятие

Строителна система

Период на приложение

Изградени жилища

Относителен дял

22

София

Бс - 69 - Сф (ДК1 и ДК 3)

1972 - 1981

76665

10.8%

22

София

Бс - 69 - Сф - УД

1982 - 1992

65713

9.3%

2

Бургас

Бн --VIII - 1. 65 - Рс/Бс

1971 - 1983

40830

5.8%

4

В.Т - Г.О.

Бс - IV-VIII - 72 - Гл - П

1978 - 1992

16790

2.4%

3

Варна

Бн - V - VIII - Вн

1972 - 1981

16428

2.3%

3

Варна

Бн- VIII - Рс/Вн

1965 - 1975

15333

2.2%

3

Варна

БП 79 - Вн

1981 - 1986

14095

2.0%

13

Пазарджик

Бс - IV - IX - 75 - Гл - П

1979 - 1990

12869

1.8%

16

Пловдив

Бс - V- VIII, I - 68 - Пд

1974 - 1981

12599

1.8%

14

Перник

Бс - 69 - Сф /УД-85

1979 - 1992

12077

1.7%

24

Ст. Загора

БП 79 - Гл - А

1981 - 1986

12055

1.7%

22

София

Бс - 2.63 (обединена)

1963 - 1968

12047

1.7%

23

Сф-Столник

Бс -IV-VIII - 72 - Гл(VIIIст)

1976 - 1990

10952

1.5%

26

Х-Димитровград

Бс - VIII- Сф( Н = 2.86)

1965 - 1974

10952

1.5%

16

Пловдив

Бс - V- VIII - 69 - Сф

1972 - 1992

10287

1.5%









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница