Приложение на стандарта scorm при създаване на варианти от уроци по български език в средното училище милко Сарафов, Тодорка Глушкова



Дата22.04.2017
Размер137.36 Kb.
#19731
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СТАНДАРТА SCORM ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА ВАРИАНТИ ОТ УРОЦИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ
Милко Сарафов, Тодорка Глушкова
Резюме: Едно от предимствата, които ни дава стандарта за електронно обучение SCORM е възможността за многократно използване на едни и същи информационни единици при създаването на различни образователни ресурси. Статията представя натрупания опит при създаването на варианти от уроци по български език за различни групи ученици, в зависимост от поставените дидактически цели в СОУ”Христо Смирненски”- гр.Брезово, Пловдивска област.

Mathematics Subject Classification: 68T05

Keywords: e-Learning, електронен урок, SCORM, SCOs, Assets, LMS, образователен портал
В съвременния глобализиращ се свят пред човечеството - като цяло, и респективно пред обучението излизат нови приоритети. Някои от образователните системи – във Франция, Германия, Англия, САЩ още в началото на ХХ в. правят опити за използване на нови дидактически технологии и подходи основно в посока приложение на екипно-груповия подход, проектното обучение, използването на интерактивни форми [1],[2],[3],[5] и др. В началото на ХХІ век процесът на обучение е поставен пред нови предизвикателства – масовото навлизане на информационните и комуникационни технологии във всички области на човешкото битие, огромния информационен поток, необходимостта от енциклопедични знания, засилващия се дефицит на време и др. Съвременните реалности поставят нови задачи пред обучаващия се човек. Не са достатъчни репродуктивни знания за реализирането на личността в живота, а са необходими умения, способност за извличане на информация, анализ, синтез и прилагане в реалния живот на наученото; както и нагласата на съвременната личност за обучение през целия живот. За тази цел най-подходящата форма, от познатите до сега, е електронното обучение. През последните години създаването на системи за електронно обучение е изключително актуално. Схващайки тенденциите, МОН през 2005 година разработи стратегия за използване на ИКТ в средното училище [11]. Процесите в тази посока са необратими, независимо от субективните обстоятелства.

В унисон със световните тенденции в това направление, разработваните системи за електронно обучение в средното училище е необходимо да се базират на някакъв международен стандарт, който да дава възможност за съвместимост с други подобни системи. Съществуват множество стандарти за електронно обучение. Анализирайки нуждите и конкретните условия, както и световния опит, ние преценихме, че най- подходящ за обучение в средното училище у нас е стандартът SCORM(Sharable Content Objects Referent Model).[7] Електронните обучителни ресурси, създадени на базата на този стандарт, се състоят от множество многократно използваеми информационни единици, наречени SCOs (Sharable Content Objects), които мотат да се комбинират по различен начин при създаването на електронни уроци, в зависимост от конкретните цели, форма на обучение, учебните дисциплини и пр.

SCORM е част от идеята на ADL(Advanced Management System) от 1997 година за стандартизиране на електронното обучение. Текущата версия към момента е SCORM 2004[12]. Стандартът се развива в четири направления:


    • Reusability – свързано с възможностите за многократно използване на създаденото учебно съдържание в зависимост от контекста на обучение и специфичната учебна ситуация. Напр. животинските видове в България могат да бъдат част от учебното съдържание по биология и география.

    • Interoperability – Учебното съдържание се определя, локализира и използва, когато и ако това е необходимо, според целите и нуждите на обучение. Напр. учебното съдържание за І Българско царство ще се използва в различна степен и по различен начин при обучението по история в 5 и 11 клас.

    • Durability – Тази характеристика гарантира стабилност на използването на учебното съдържание в различни приложения, среди, хардуерни и софтуерни платформи, независимо от това с какви инструменти и в каква среда е създадено.

    • Accessibility – Осигурява достъпност на учебното съдържание дори след промяна на софтуерната платформа. Напр. Промяна от Windows NT към Windows XP.

В зависимост от целите и желанията на потребителите всяка обучаваща система може да използва различна медия, хардуер, операционна система и т.н. Всяка организация, която желае да развива електронното обучение, трябва да обновява e-Learning системата си всеки път, щом направи промени в базовата платформа. Това изисква много и постоянни инвестиции. SCORM позволява да се икономисат голяма част от тези инвестиции като създава условия за приложимост на ресурсите, независимо от конкретната платформа. Необходими са инвестиции само за локализация на конкретните е-Learning системи.

Основната цел на SCORM е създаването на гъвкава e-Learning система, която да осигурява дефинираните по-горе характеристики, независимо от използваната LMS(Learning Management System).

SCORM съдържа три модела:


    • SCORM CAM(Content Aggregation Model) – описва компонентите, които са използвани в обучителния процес, как те се определят, изграждат и пакетират.

    • SCORM RTE(Run- time Environment) – описва изискванията към LMS за управление на средата, публикуване и използване на ресурси, както и предоставянето им на потребителя и управлението на учебен процес.

    • SCORM SN(Sequencing & Navigation) – описва последователността от действия на LMS в учебния процес, които отговарят на настъпили събития и поведенчески реакции на обучаемите и се ориентират според конкретните индивидуални особености на учениците.

На практика SCORM използва SCOs, съставени от множество елементарни информационни обекти - Assets, които се изпълняват в run-time средата. За описание характеристиките на SCOs използваме Metadata. Създадените обучителни ресурси се складират в специално on-line хранилище – Content Repository.

Терминът SCO за различните потребители означава различни неща. Според нуждите и целите на обучение SCOs могат да бъдат с различен обем, да съдържат различна учебна информация. Те могат да съдържат както единични обекти, така и колекция от обекти, тестове, сценарии, симулации и др.

Според ролята на участниците в развойния процес SCOs се разглеждат в различни аспекти. Авторите на учебно съдържание ги разглеждат като учебни материали, програмистите – като отправна точка за създаване на manifest.xml файла или като колекция от други SCO файлове и Metadata, необходими за създаването на Content Package.

Assets са електронно представяне на медия, картинки, текст, звук. Обикновено се обединяват чрез WEB страници и така могат да се предадат към WEB- клиента. Един Asset може да се включи в различни SCOs, т.е. Assets имат по-висока възможност за многократна използваемост в различни контексти и приложения от SCOs. За да бъдат лесно откривани и използвани в Мрежата те също се описват в Metadata.

SCOs могат да се разглеждат като колекция от Assets. Те са самостоятелни, независими части учебно съдържание, най-малките логически цялостни обучителни ресурси, които могат да се обработват, предават и използват от LMS.

Важна особеност в настоящата версия на SCORM е, че SCOs не могат да се достъпват директно едно от друго, да се свързват към друго SCO или да достъпват до неговото съдържание. Всичко това се реализира само от LMS на базата на определена последователност от правила, свързани с профила и поведенческите реакции на учениците.

В

зависимост от обекта, който представяме чрез
SCO-то, можем да ги разгледаме няколко нива(Фиг.1.):


      1. Learning обект (LO) в урока

      2. Сегмент в урока

      3. Урок в модула

      4. Модул в курса

      5. Урок в курса

      6. Част от курса


Фиг.1. Възможни нива на SCOs

За обучението по български език в средното училище са разработени много компютърни уроци ([4],[6]), създадени най-често като Power Point – презентации. Тези уроци са атрактивни, но подхода е безперспективен, защото: липсва мобилност, възможности за многократна употреба в различни учебни ситуации, не са интерактивни, не се съобразява с индивидуалните особености на обучаемите, липсва възможност за промяна и редактиране, няма съвместимост с различните образователни платформи, не подлежи на поделяне и обмен и пр.

Използването на стандарт, при създаването на електронни уроци, игнорира недостатъците на разгледания по-горе подход. По тази причина през последните няколко години в СОУ”Христо Смирненски” гр. Брезово разработваме пакети от SCORM- базирани електронни уроци по различни учебни дисциплини. На базата на натрупания опит установихме някои преимущества на този стандарт:


  • създадените уроци могат да бъдат споделяни и използвани от различни преподаватели в различни учебни заведения;

  • електронните уроци са изградени от отделни информационни единици (SCOs), които могат да бъдат многократно използвани;

  • стандарт-базираният електронен урок позволява прилагането на индивидуален подход в обучението, чрез прилагането на sequencing модела.

  • споделените електронни уроци могат да бъдат редактирани и променяни, според конкретните цели и условия;

  • вече създадените уроци са съвместими с всяка платформа и всеки образователен портал;.

  • създадените електронни уроци са Интернет-базирани, което дава възможност за поделяне и едновременно използване от множество потребители.

Екип, включващ специалист по български език и ИТ- дизайнер, създаде пакети от електронни уроци по български език за 7-ми клас на тема “Сложни глаголни времена”, които са базирани на SCORM стандарт. Създадените пакети конфигурирахме по два различни начина – за ученици от дневна и самостоятелна форма на обучение – с цел да покажем как едни и същи SCOs могат да се използват в различни структури и с различна навигация в зависимост от учебните цели и участници в образователния процес.

При създаване структурата на пакета, който е предназначен за обучение на учениците в клас (Фиг.2.), екипът се е ръководил от изискванията на таксономията на Блум за образователните цели, преминавайки при всеки урок последователно през когнитивните нива: знание, разбиране, умение и анализ (Фиг.4) [8],[10]. За постигане на синтез и оценка на получените знания е предвиден обобщителния урок в края на пакета. Обратната информация за нивото на знания и умения се проверява чрез изходния тест. При желание учениците могат да получат и допълнителна информация по темата. Вземайки впредвид особеностите на съществуващата класно-урочна система – обучението на цял клас под ръководството на учител – създадохме следната структура на пакета.[9]




Урок 1 “Минало неопределено време”





Увод ( SCO1)


Актуализиране на стари знания ( SCO2)


Нови знания и упражнение ( SCO3)






Урок 2 “Минало предварително време”



Увод ( SCO1)


Актуализиране на стари знания-( SCO2)




Нови знания и упражнение-( SCO4)



Урок 3 “Бъдеще време в миналото”



Увод –( SCO1)


Актуализиране на стари знания-( SCO2)




Нови знания и упражнение-( SCO5)




Обобщение



Обобщение и изводи – (SCO6)


Изходен тест


Допълнителна и справочна литература- (SCO7)






Фиг.2. Структура на пакета за дневна форма на обучение
Вторият пакет (Фиг.3.) е предназначен за ученици от самостоятелна форма на обучение. Това обуславя и поставянето на различни учебни цели и задачи. Тук урокът може да е с по-голяма продължителност във времето и това позволява получаването на целия пакет знания наведнъж, като не се налага повторение и актуализиране на старите знания (SCO1 и SCO2) преди получаването на новата информация за всяко от сложните глаголни времена, както това е в първия вариант. (Фиг.5) Учениците се обучават самостоятелно като учителят участвува непряко в образователния процес, затова прилагането на sequencing- правила, които да определят индивидуалния път, в зависимост от поведението на всеки ученик, може да увеличи многократно ефективността на учебния процес.


Урок “Сложни глаголни времена”



Увод (SCO-1)

Време на глагола (SCO-2)







Минало неопределено време (SCO-3)



Минало предварително време-( SCO4)

Бъдеще време в миналото-( SCO5)




Обобщение и изводи (SCO6)






Изходен тест




Допълнителна и справочна литература-( SCO7)





Фиг.3. Структура на пакета за самостоятелна форма на обучение
След публикуване в портала на СОУ”Брезово” тези два пакета се регистрират, визуализират (Фиг.4 и 5) и предоставят за ползване от различните групи потребители.







Фиг.4. Визуализация на Пакет 1 Фиг.5.Визуализация на Пакет2

И в двата пакета се използват едни и същи Learning-обекти (SCO1, SCO2, SCO3,…,SCO7), но те са комбинирани по различен начин, като така се постигат различни цели на обучение. Можем да направим сравнителен анализ по няколко показателя между двата пакета от уроци.(Табл.1.)




Показател

Пакет 1-

дневна форма на обучение



Пакет 2 – самостоятелна форма на обучение

Използвано време за обучение



Фиксирано физическо време от 3 учебни часа за новите знания и 1 учебен час за обобщителния урок и теста.

Няма определено време. Обучението се извършва според възможностите, желанието на обучаемия и индивидуалното му темпо на работа.

Подходи в обучението

Обучението се извършва фронтално с целия клас

Индивидуално– диференцирано обучение

Роли на участниците в учебния процес:

Учител: пряко, активно ръководство; доминираща функция.

Ученик: относително пасивен, недостатъчно вътрешно мотивиран, обект на обучението.

Учител: непряко методическо ръководство; чрез предварително задаване на правила;

Ученикът: активен, вътрешно мотивиран субект на обучението.

Управление на процеса на обучение



Учителят ръководи пряко процеса на обучение

Процесът се управлява от LMS, в зависимост от поведението на обучаемия с непряко участие на обучаващия.

Многократна използваемост на информационни единици



Отделните уроци са физически отдалечени във времето и това изисква многократното използване на някои SCOs за актуализиране на старите знания.

Обучението е неограничено във времето. Не се налага повторение на SCOs в структурната организация на урока. По този начин се пести време.

Табл.1. Сравнителен анализ между двата вида пакети
От направената съпоставка става ясно, че първият пакет от уроци е по-скоро от типа CBT(Computer Based Training) и е съобразен с възможностите за използване на компютъра като дидактическо средство в условията на сега съществуващата у нас класно- урочна система. Вторият пакет е предназначен за самостоятелно обучение и има характеристики, доближаващи го до изискванията на електронното обучение (неограниченост във времето, достъпност от всяко място, индивидуализация на учебния процес и др.) Пакети от втория тип биха могли да бъдат използвани за самостоятелно обучение на деца със специфични образователни потребности, деца с увреждания и такива в социално-неравностойно положение; както и за реализиране на съвременната тенденцията за обучение през целия живот.
Обобщение и изводи
Използването на стандарта SCORM при създаването и използването на електронни уроци в българското училище дава възможност за по-цялостно изпълнение на поставените пред училищната институция цели и приоритети. Веднъж създадени отделните информационни елементи (SCOs) могат да се използват многократно при изграждането на различни видове уроци и пакети за електронно обучение, като те се конфигурират по различен начин в зависимост от конкретната учебна среда, особености на обучаемите, конкретните образователни цели, форми на обучение, учебни предмети, ниво на сложност на изучаваната учебна материя и др. Това осигурява нужната гъвкавост, мобилност, ефективност при работата, осигурява допълнителни възможности и средства за успешна реализация на поставените образователни цели.

Работата по създаване на SCORM-базирани електронни уроци по всички учебни дисциплини трябва да продължи. Този тип уроци дава възможност обучаемият да е активен участник в процеса на обучение, а учителят да е творец и креативна, непрекъснато търсеща личност.

Статията представя работата по проект, финансиран от МОН с договор МИ-1508/2005.

Литература:
[1] Андреев, М. Дидактика,Второ допълнено издание, София, НП, 1987.

[2] Бижков,Г.Реформаторска педагогика. София, Просвета, 1994.

[3] Бижков, Методология на иновациите в образованието, иновационни стратегии. – Отворено образование, кн.3, 1992.

[4] Боянова, Л., Към въпроса за използване на компютърни програми при преподаването на хуманитарни и природни дисциплини, Българо-италиански симпозиум,, сб. Образованието днес-образование за утре, 1998

[5] Ташева Ст., Д.Павлов, Иновации на обучение при професионалната подготовка, С., МОН – НИО, 2000.

[6] Глушкова Т. М. Сарафов, Модел за приложение на електронното обучение в часовете по литература в средното училище, сб. Добри педагогически практики, СУ – ДИУУ, София, 2004, стр.19, ISBN-9543260044

[7] Глушкова Т, Ст. Стоянов, Адаптиране на архитектурната рамка на системата DeLC за средното училище, ІІ Научно-практическа конференция “Новите технологии в образованието и професионалното обучние”, Пловдив, 2004, стр. 195, ISBN- 9549155110

[8] Bloom B. S. (1956). Taxonomy of Educational Objectives, Handbook I: The Cognitive Domain. New York: David McKay Co Inc.

[9] Glushkova T., Framework for eLearning in Secondary school by application of DeLC system, 2nd International Workshop on eServices and eLearning, Smolian, Bulgaria, 2004,page 93, ISBN-3929757761

[10]Krathwohl, D. R., Bloom, B. S., & Bertram, B. M. (1973). Taxonomy of Educational Objectives, the Classification of Educational Goals. Handbook II: Affective Domain. New York: David McKay Co., Inc.

[11] www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/strategies/strategia_ikt

[12] www.adlnet.org/


За авторите:

              1. Милко Сарафов- учител по български език и литература, СОУ”Христо Смирненски”-Брезово,

е-mail: milko.sarafov@abv.bg,

тел. 0886350986



              1. Тодорка Глушкова-докторант по информатика, учител

ПУ ” Паисий Хилендарски ”, СОУ ” Христо Смирненски”-Брезово,

e-mail: todorka.glushkova@gmail.com



тел. 0899212950
Каталог: document library
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница