Примамката на сатана джон Бивиър Бъдещето ти зависи от това послание



страница7/15
Дата01.11.2017
Размер1.84 Mb.
#33652
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15

6 - КРИЕЙКИ СЕ ОТ РЕАЛНОСТТА

Които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината

ІІ Тимотей 3:7
ЧЕСТО ми задават следния въпрос: „Кога е времето да се откажа от някоя църква или служение? Колко безнадеждно трябва да стане положението?” А аз отговарям: „Кой те изпрати в църквата, която сега посещаваш?”

В болшинството от случаите хората отговарят: „Бог го стори.”

„Ако Бог те е изпратил – отвръщам аз, – не си тръгвай, ако Бог не те освободи. Ако Бог остава безмълвен, това в повечето случаи означава: не променяй нищо. Не си тръгвай. Остани там, където Съм те поставил!”

Когато Бог ти заповядва да си тръгнеш, ти ще си излезеш с мир, без значение в какво състояние ще е служението.


Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир” (Исая 55:12).

Ето защо вашето заминаване не трябва да се дължи на поведението или действията на околните, но то трябва да стане под действието на Святия Дух. Така че, дали да напуснеш едно служение не зависи от това, колко зле е положението му.

Не е по Божията воля да си тръгнете с огорчено и наранено сърце. Такъв вид поведение е по-скоро реагиране, отколкото следване на Божието водителство. В Римляни 8:14 се казва: „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове”.

Всеки път, когато думата син се употребява в Новия Завет, тя съответства на две гръцки думи: текнон и гиос. Значението на текнон е „някой, който е син по рождение”.

Когато моят първи син, Адисън, се роди, той беше син на Джон Бивиър поради прости факт, че беше произлязъл от съпругата ми и мен. Когато беше в родилното, не се отличаваше по нищо от останалите деца. И когато го посещаваха както наши приятели, така и ние, той не можеше да бъде разпознат, ако не беше етикетчето с името, поставено над неговото креватче. Не притежаваше нищо, което да го направи различен. В този смисъл Адисън беше текнон на Джон и Лиза Бивиър.

Текнон е думата, която е употребена в Римляни 8:15-16. Там се казва, че понеже сме приели дух на осиновение „самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че ние сме Божии чада”. Когато някой приема Исус Христос като Господ, той е Божие дете, поради естествения факт на новорождението (Йоан 1:12).

Другата гръцка дума, която е преведена като синове в Новия Завет е гиос. Тя често е употребявана там със значението на „някой, който може да бъде приет за син поради това, че проявява черти от характера, сходни с тези на неговите родители”.

С течение на времето Адисън започна да прилича и да проявява черти от характера на баща си. Когато той стана на шест години, със съпругата ми предприехме пътуване и се наложи да оставим сина ни при моите родители. Майка ми каза на съпругата ми, че Адисън и баща му си приличат като две капки вода. Характерът му бе съвсем същият, какъвто беше моят на неговата възраст. С напредване на възрастта, той все повече заприличваше на своя баща. Сега ние можем да кажем за него, че той е син на Джон Бивиър не само поради факта, че телесно е произлязъл от него, но и заради това, че собствената му личност и характер наподобяват този на неговия баща.

Казано по-просто, гръцката дума текнон означава „невръстни деца или незрели синове”, а гръцката дума гиос се използва предимно в значението на „зрели синове”.

Нека още веднъж да прочетем Римляни 8:14 „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове /хуиос/. Тук ясно се вижда, че само зрелите синове са тези, които са водени от Святия Дух. Незрелите християни са по-малко склонни да се оставят на водителството на Святия Дух. Най-често те реагират емоционално и интелектуално на обстоятелствата, които идват в техния живот. Не са се научили още да се покоряват единствено на водителството на Божия Дух.

Докато синът ми Адисън израства, той ще оформя и своя характер. Колкото по-зрял става, толкова повече отговорност ще му поверявам. Ще бъде неправилно от негова страна да не израства. Да си останем бебета е противно на Божията воля.

Едно от нещата, които правят Адисън да расте и да оформя характера си, са трудните ситуации в живота му, с които той трябва да се справя. Когато тръгна на училище, се появи проблем с едни „побойници”. Научих за някои от нещата, които тези агресивни деца бяха сторили и наговорили на моя син, и исках да отида в училище и да им дам да се разберат. Но в същото време знаех, че това ще е грешка. Всяка моя намеса щеше да попречи за порастването на Адисън.

Така че, аз и жена ми постоянно му говорехме у дома за това, как да се справя с трудностите в училище. Той изграждаше характера си, като се покоряваше на думите ни в тези моменти на страдание за него.

Нещо подобно прави и Бог с нас. Словото ни казва: „Ако и да беше Син /хуиос/, пак се научи на послушание от това, което пострада” (Евреи 5:8).

Физическото израстване е въпрос на време. Няма двегодишно детенце, което да е високо един и осемдесет. Интелектуалното израстване е въпрос на знания. Духовното израстване не зависи нито от времето, нито от знанията, но от това – колко си покорен. Сега нека да погледнем какво казва апостол Петър:


И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха” (І Петрово 4:1).
Човек, който се е оставил от греха, е дете, живеещо в съвършено покорство пред Господа. Той е зрял. Той следва Божиите пътища, а не своите си. Както Исус се научи на послушание от нещата, които пострада, така и ние се учим на послушание от трудностите, които заобикалят живота ни. Когато се покоряваме на Божието Слово, изречено от Святия Дух, ние ще пораснем в зрялост във времената на страдание и конфликти. Ключът към това духовно израстване не е познаването на Словото. Това е нашето покорство!

Тук ние виждаме една от причините, поради които в църквата има хора, които живеят като християни от двадесет години, могат да цитират стихове и глави от Библията, присъствали са на хиляди проповеди и са изчели много книги, но все още са облечени в духовни пелени. Всеки път, когато се окажат в трудна ситуация, вместо да се доверят на Божия Дух, те се опитват да се защитят със собствени средства. „Те всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината” (ІІ Тимотей 3:7). Те никога не идват до познание на истината, защото не я прилагат.

Ако искаме да станем зрели, трябва да оставим истината да извърши делото си в нашия живот. Не е достатъчно само да се съгласим в ума си, но трябва и да й се покорим. Въпреки че постоянно се учим, ние никога не израстваме, защото сме непокорни.
Самосъхранение
НАЙ-ЧЕСТАТА причина за самосъхранението чрез непокорство е нараняването. Погрешно е да таим в себе си огорчение и да си мислим, че сме се предпазили добре. Това ви пречи да видите своите собствени недостатъци, защото хвърляте вината за тях на други хора. Така никога не се налага да промените своите действия, да приемете, че сте незрели или че във вас има грях, защото единственото, което виждат очите ви, са деянията на оскърбителя. Ето защо, поради това непокорство Бог спира да изгражда характера ви. Огорченият човек ще започне да отбягва този, който го е наскърбил и в крайна сметка ще се превърне в духовен скитник.

Наскоро една жена ми разказа за своя приятелка, която напуснала църквата си и започнала да посещава друга църква. Тя поканила новия си пастор у дома на вечеря. Докато си говорели, пасторът я попитал за причините, поради които тя си е тръгнала от първата църква. Тогава тя му разказала за всичките проблеми, които съществували около лидерите в църквата.

Пасторът я изслушал и се опитал да я успокои. От опит знам, че щеше да бъде мъдро от страна на пастора да я насърчи със Словото Божие и така да изцели нараненото й сърце, и да премахне критичното отношение в нея. Ако е необходимо, той можеше да й каже, да се върне в първата си църква и да не си тръгва, докато Бог не я пусне с мир.

Когато Бог те пусне с мир, ти нямаш нужда да оправдаваш своите действия пред другите. Няма да се чувстваш принуден да осъждаш и изобличаваш нередностите в църквата, от която си излязъл. Аз знаех, че беше само въпрос на време, да се отнесе по същия начин към новия си пастор и към останалите църковни лидери. Когато оставим огорчението да се загнезди в нашето сърце, ние процеждаме всяко нещо в живота си през него.

Има една стара притча, която е много подходяща за тази ситуация. Това се е случило още по времето, когато американските заселници са се придвижвали на запад. Един мъдър човек стоял на хълм в близост до отдалечено на запад малко градче. Това бил първият човек, който заселниците, идващи от изток, срещали по пътя си в търсене на нови земи за заселване. Когато го виждали, заселниците го питали нетърпеливо какво представляват хората, които живеели в близкото градче.

Той им отвръщал с въпрос: „Какви бяха хората, които живееха в града, от който пристигате?”

Някои казвали: „Хората там, откъдето идваме, бяха зли и противни. Те разпространяваха клюки и се възползваха от невинните хора. В този град живееха много лъжци и крадци.”

Мъдрецът отговорил: „Този град не е по-различен от онзи, който сте напуснали.”

Те благодарили на човека, че ги е спасил от същата неприятност, от която са се опитали да се отърват, и продължили на запад.

По-късно се появила друга група заселници и те задали същия въпрос: „Какви хора живеят в този град?”

Мъдрецът попитал и тях: „А какъв е градът, от който пристигате?”

Те отговорили: „Това е един чудесен град. Там имаме много скъпи приятели. Всеки се грижеше за ближния си и никой не беше в нищета. Ако някой предприемеше голямо начинание, целият град се събираше да му помогне. Беше ни трудно да решим да си тръгнем, но се почувствахме задължение да направим място за бъдещите поколения, като тръгнем на запад като пионери и проправим път.”

Мъдрецът дал на тях същия отговор, като на предишната група: „Този град не е по-различен от онзи, който сте напуснали.”

Тогава хората възкликнали радостно: „Нека да се заселим тук!”

От начина, по който те гледали на своите минали взаимоотношения, зависели бъдещите им взаимоотношения.

В каквото състояние напуснете някоя църква или прекратите някое взаимоотношение, в същото състояние ще започнете следващата си връзка или по същия начин ще се установите в друга църква. В Йоан 20:23 Исус каза: „На които простите греховете, простени им са, на които задържите, задържани са”.

Ние задържаме греховете на другите хора, когато се поддадем на оскърблението и започнем да таим в себе си ненавист. Ако напуснем своята църква и прекратим някое взаимоотношение, изпълнени с презрение и огорчение, ще занесем същото отношение към хората и на новото място, където се установим, и с новите хора, с които се запознаем. За нас вече ще е много по-лесно да скъсваме с приятелите си, когато се появят някакви проблеми. Трябва да се погрижим не само за раните, появили се при новите ни взаимоотношения, но и за раните, останали от миналото.

Статистиката сочи, че между 60 и 65 % от разведените хора се развеждат отново след повторен брак. Причината, поради която те са прекъснали първия си брак, ще предопредели нагласата им за втория брак. Непростителността, която са запазили към първия си партньор, възпрепятства бъдещите взаимоотношения с втория им партньор. Обвинявайки партньора си, те са слепи за своите собствени недостатъци и вина. И още по-лошо, сега към всичко се прибавя и страхът да не бъдат наранени.

Този принцип важи не само за брака и развода. Той е в действие при всякакви видове взаимоотношения. Един човек се премести от друго служение, за да работи при нас. Беше се обидил на бившия си църковен лидер. С течение на времето бях започнал да чувствам, че е Божията воля да поканя този човек да работи при нас. Вярвах, че неговите рани са в процес на изцеляване.

Обадих се на бившия му работодател и споделих своите планове да го включа в ръководството на служението. Той радушно прие моето предложение, защото беше сигурен, че го правех от любов към двамата, и изрази мнението, че всяко неприятно чувство щеше да отшуми, като започне работа при нас. Аз съобщих и на двамата, че се моля за възстановяване и заздравяване на техните взаимоотношения.

Когато този човек дойде да работи в нашето служение, почти веднага се появиха неприятности. Моите ответни действия доведоха само до временно подобрение. Изглежда, че той не можеше да се отърси от миналото си. То постоянно го преследваше. Той дори ме обвини, че се отнасям към него по същия начин, по който се е отнасял и предишният му лидер.

Бях доста обезпокоен, защото благополучието на този човек за мен беше по-важно, отколкото работата, с която би могъл да бъде полезен. Правех специални изключения за него, каквито не бих направил за никой друг служител, защото желаех да го видя изцелен.

Бяха минали едва два месеца и напусна работа. Той се беше впримчил в същата ситуация, като тази от миналото му служение. Напусна с думите: „Джон, повече никога няма да работя за друго служение.”

Благослових го и го изпратих. Аз и съпругата ми обичаме него и семейството му. Най-тъжното е, че Бог е вложил силен призив в живота му за онова, което той изостави, въпреки че това не означава, че няма да има успех в други области от своя живот.

Бях доста объркан, когато той си тръгна, така че потърсих Господ. „Защо си тръгна така бързо, когато и двамата чувствахме, че вършим правилното нещо?”

Няколко седмици по-късно Бог ми даде отговор чрез един пастор, мой личен приятел, който каза: „Много пъти Бог допуска хората да се измъкват от ситуации, в които Той ги е поставил, ако тяхното сърце е разположено към това.”

После той ми разказа историята за Илия, който избяга от Езавел (ІІІ Царе 18-19). Той съвсем наскоро беше екзекутирал лъжепророците на Ваала и на Ашера, онези, които бяха въвели Израел в идолопоклонство и се бяха хранили от масата на Езавел. Когато чу това, Езавел се зарече, че ще го убие в рамките на двадесет и четири часа.

Бог искаше да изпрати Илия при Езавел, но той побягна. Беше изпаднал в такова отчаяние, че се помоли да умре. Чувстваше се неспособен да изпълни Божието поръчение. Бог изпрати ангел при него, който му даде да яде пита, печена на жарава. И като яде, Илия пропътува четиридесет дни и нощи до Божията планина Хорив. Когато пристигна там, първото нещо, което Бог го попита, беше: „Що правиш тук, Илия?”

Това беше един доста странен наглед въпрос. Бог беше Този, Който го нахрани, за да измине целия този път, и сега го пита: „Що правиш тук, Илия?” Бог знаеше, че Илия беше решил да избяга от трудното положение. И Бог го позволи, въпреки че от Неговия въпрос става ясно, че не това бе първоначалният Му план.

Тогава Господ му каза: „Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск; и когато пристигнеш помажи… Ииуя Намесиевия син за цар над Израиля и Елисей Сафатовия син от Авелмеола, помажи за пророк вместо теб” (ІІІ Царе 19:5). При служенията на Елисей и Ииуй бяха унищожени тази зла царица и нейното царство (ІV Царе 9-10 глава). Това поръчение не беше извършено от Илия, а от неговите последователи, които Бог му каза да помаже.

Пасторът ми каза: „Ако категорично сме решили да избягаме от някоя трудна ситуация, Бог всъщност ще ни освободи от това задължение, независимо че това не е Неговата съвършена воля.”

По-късно си спомних, че се описва подобна случка в Числа 22. Валаам искаше да прокълне Израел, защото щеше много да спечели от това.

Когато Валаам попита Господа първия път, дали да отиде, Той ясно му показа, че това е против волята Му. Когато моавските старейшини се върнаха при Валаам с още пари и почести, той отново се допита до Бога. Абсурдно е да си мисли, че Бог би променил решението си само заради това, че са донесли още пари и богатства за Валаам. Но този път Бог му каза да тръгне с тях.

И така, защо Бог промени решението Си? Отговорът е, че Бог не си е променил решението. Валаам бе така твърдо решил да тръгне, че Бог го остави да стори това, което искаше. Ето защо гневът му пламна против Валаам, когато той наистина тръгна.

Ние можем да упорстваме пред Господа за нещо, за което Той вече да ни е показал волята Си, но Той ще ни остави да сторим това, което сме намислили, дари и когато това е против Неговия план, защото не е за наше добро.

Често Бог ни поставя в ситуации, които са болезнени и неприятни. Но бягайки от тях, ние всъщност бягаме от онези неща, които ни дават сила в живота. Отбягването на проблема не е разрешение за него. Коренът на проблема би останал незасегнат.

Още повече научих за огорчението и за разбитите взаимоотношения от преживяването ми с младия човек, който бях наел на работа. невъзможно е да установиш трайни взаимоотношения с някой, който си е тръгнал от друго място наранен и огорчен. Трябва да дойде изцеление. Въпреки постоянните му уверения, че беше простил на предишния си лидер, той никога не забрави за това.

Любовта забравя несправедливостите, за да има надежда за бъдещето. Ако истински сме превъзмогнали огорчението, се стремим с всички средства да сключим мир. Може да не намерим подходящо време веднага, но тайно търсим удобен момент, за да възстановим взаимоотношенията.

Един мъдър приятел ми каза по-късно: „Стара народна мъдрост гласи: Като опариш едно куче с вряла вода, то ще започне да се бои и от студената.” Колко от нас днес се боят от студената вода, която докарва освежаване само, защото някога са били попарени и не могат да простят?

Исус иска да изцели раните ни, но често ние Му пречим да стори това, защото Неговият път не е най-лесният път. Неговият път е смирението и себеотрицанието и той е, който води до изцеление и духовна зрялост. Този път е и решението да направиш някой друг по-важен от самия себе си, дори и когато този човек ти е причинил огромна мъка.

Гордостта не може да върви по този път, но само онези, които търсят мир дори и с риск да бъдат отхвърлени! Това е пътека, която води към смирение и снишаване. Този път води към живота.

Това, което научим в Божието

присъствие, не може да бъде научено

в присъствието на хора



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница