Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси



страница1/9
Дата05.10.2017
Размер1.51 Mb.
#31663
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
ЮЗУ “Неофит Рилски”

Благоевград



ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ


Дипломна работа

на тема:
Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси



Изготвил: Ръководител:

Благой Костадинов Карагански доц. Д-р Г. Белова Специалнос:

Международни отношения-

магистратура

IIкурс, фак. № 0002

Въведение:



Разработката има за главна цел на да допринесе за унифициране на изразяваните на всички равнища позиции на Република България по важни глоболни и регионални проблеми и въпроси на двустранните отношения. Трудът далеч не изчерпва целия спектър на актуалната международна проблематика. Определящи ориентири в подбора на третираните тук въпроси са външнополитическите приоритети на България на съвременен и бъдещ етап, както и проблеми, имащи пряко отношение към националната сигурност и интереси на Републиката. В съвременния бързо глобализиращ се свят една демократична страна или общност от такива държави не би могла да постигне надеждна национална сигурност, ако тя не е обвързана с регионалната, съответно и с глобалната сигурност, а последната не би могла да бъде подържана в устойчиво състояние, ако не е интегрална част от далеч по-сложен процес на глобално управление. Суверенните държави остават основният и независим строителен материал на международната система и в днешното й ”глобализирано” измерение. Като част от обединена Европа България е и част от Европейската стратегия за сигурност която претставлява синтез на най-рационално мислене за справяне с последиците – както положителни, така и отрицателни, произтичащи от процесите на глобализация, интеграция и фрагментация в Европа и по света. Анализът на предписаните в стратегията на Европейския съюз подходи и политики внушава, че превръщането на ЕС в пълноценен глобален играч предполага не спиране, а по - нататъчно и по – енергично геогравско разширяване и функционално задълбочаване на европейската интеграция. ЕС се нуждае от икномически реформи, за да оцелее вав времето на неспиращата икономическа конкуренция. От млади имигранти, за да подържа своята социална система и стратегически обусловени отношения с ислямския свят, които биха били улеснени по драматичен начин от члетство на Турция в ЕС. Общите прогнози сочат, че процеса на европейска интеграция ще пртърпи осезаеми допълнителни реформи през следващите години. За да оцелее, да постигне необходимата сигурност и да се превърне във водещ световен икномически и политически център на XXI в., Европейският съюз трябва да претърпи и да се ангажира с два процеса на реформи: един на вътрешно интеграционно равнище и втори – на международно регионално и глобално равнище. Реформите, които Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) препоръча, са главно в три направления: гъвкавост и повишена резултатност на пазара на труда; далеч по – активна интегразия на страните членки в единня пазар; провеждане на иновационна индустриална политика. Развитието на ЕС като глобална сила в световната политика и международните икономически отношения, и България като част от него,както инамеренията на Съюза да заеме цнтъра на диалога между зивилизациите, намират закономерен извод в търсене на нови форми и интегрирани интегрирани усилия на страните – членки на ЕС, в сферата на общата външна политика сигурност и отбрана. Освен въпросите късаещи националната сигурност, за Република България от голямо значение са и деустранните отношения, които страната подържа с редица други държави от световната сцена. Както се вижда по надолу в текста с една част от тези “актьори” на международната сцена България е в изключително добри отношения, което се отразява положително на регионалното сътрудничество и икономическото развитие на страната.

Глава I. Общополитически въпроси и двустранни отношения свързани с външната политика на Р България

Една от основните и най-важни насоки във външната политика на Република България беше, е и ще бъде евроатлантическата интеграция. Еврпейският съюз е структора притежаваща двойствен, хетерогенен характер. От една страна обединението притежава белези, по които прилича на класическа международна организация като ООН, но с една съвсем нова цел до момента в историята, а именно за създаване на една европейска общност с единен европейски пазар и тясна сътрудничество вътре в общноста. От друга страна в него ясно е подчертан принципа на наднационалност и на субсидиарност, но се запазва суверенитета на нацията, вупреки че има стремеж за създаване на Европейска федерация. Присъединяването на България на 1 януари 2007г. към ЕС е резултат от комплексни вътрешно и външнополитически. През целият предприсъединителен период България работи изключително интензивно за довършване на подготовката си за членство и за адресиране на всички въпроси, определени като предизвикващи загриженост в доклада на ЕК и партньорските проверки на експерти от държави-членки. Подготовката за членство бе основен приоритет в работата на всички институции. Провежданите реформи са в интерес на българското общество. Те дават резултати. За България е от изключително значение не само датата на членството, но и условията, при които страната се присъединява. Държавата концентрира усилията си върху областите, които предизвикват особена загриженост. Както е известно на първо място се потчертава областа на правосъдието и вътрешните работи.

По отношение на реформата на съдебната система България прави значителни крачки, като приема изцяло ново процесуално законодателства. България провежда и сериозна мобилизация за борба с организираната престъпност. Работата на изградения междуинституционален механизъм за сътрудничество на всички нива между отделните институции на изпълнителната власт, както и между законодателната, съдебната и изпълнителната власт вече дава конкретни положителни резултати.



Продължава напредъка на страната в сферата на публичната администрация, интелектуалната собственост, разплащателната агенция в областта на селското стопанство, законодателството и структурите за управление на структурните фондове, както и по отношение на граничния контрол. Реформите продължат с неотслабващо темпо и след членството.

Съществуват достатъчно гаранции, които да убедят ЕК и страните-членки на ЕС, че усилията ще продължат: предпазните клаузи, които са записани в договора (вътрешен пазар, правосъдие и вътрешни работи и обща икономическа клауза) могат да бъдат въведени до три години след членството. Върху България вече се разпростира мониторингът от ЕК и от Съда на ЕО, който се осъществява по силата на договорите върху всички държави-членки. Изследванията на европейски институции показват недвусмислено ползите за ЕС-15 от петото разширяване. Практически няма загуба на работни места, нито изнасяне на производствени мощности. Това с още по-голяма сила се отнася за България, тъй като най-голям е делът на инвестициите в сферата на услугите (търговски вериги, банково дело, финансови услуги и т.н.).

По отношение на България дефицитът по текущата сметка се дължи на по-голям ръст на вноса от ЕС-15 в сравнение с износа за тези страни. Ратификациите на договора за присъединяване е не само техническа процедура, но и важен политически сигнал за подкрепа на членството на България в ЕС съгласно договорените условия и срокове. България и Румъния се присъединяват към ЕС на основата на принципите на петото разширяване, събитие с историческо значение за целия континент. Завършилото пето разширяване в срок е изключително позитивен сигнал за региона на ЮИЕ.

Ясната европейска перспектива за всички държави от региона е гаранция за сигурност, стабилност и просперитет. Същевременно от сега нататък усилията на Република България трябва да се насочат към институционалната реформа на Европейския съюз. Страната подкрепя Европейската конституция - нашият парламент вече я ратифицира едновременно с Договора за присъединяване. Тя отговаря едновременно на предизвикателствата на глобализацията и на разширяването. Договорът за Европейска конституция трябва да направи Съюза по-ефикасен, по-демократичен и по-разбираем за гражданите. България също така отчита, че Конституцията е един добре балансиран документ в неговата цялост. Селективен подход по отношение на отделни части от текста на конституцията би нарушил обхватния политически компромис между държавите-членки при изработването й. От голямо значение е да бъде ясно демонстрирано, че конституционните разпоредби допринасят за сближаването на европейските народи и гражданите на Европа. Докато текат дебати, от ключово значение е успешното решаване на конкретни въпроси, които вълнуват хората. Така европейските граждани ще бъдат убедени, че ЕС продължава да бъде от значение за тях в епохата на глобализацията.

Задълбочаването на интеграционните процеси на основата на сегашните договори на ЕС, съчетано с изводи от дебатите по бъдещето на Европа,трябва да покаже най-правилния път към бъдещето. България следи с интерес дискусията относно възможните области и политиките, по отношение на които може да бъде поставен акцент, и в частност - подкрепя намеренията за формиране на обща енергийна политика на ЕС и задълбочаване на сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи. Възможностите, които предоставя механизма на "засилено сътрудничество" в рамките на ЕС са също от голям интерес.



То обаче следва да се прилага само в условията на прозрачност и отвореност, като всяка държава-членка трябва да има възможност да участва в съответствие със собствената си преценка и възможности. Механизмът на "Засилено сътрудничество" не следва да води до обособяване на отделни категории държави-членки или на затворена група в рамките на Съюза. Приключването на това разширяване е събитие с историческо значение за целия континент и представлява завършек на важен етап от развитието на ЕС. Краят на този етап ще стимулира дискусията за абсорбционния капацитет на Съюза и за границите на Европа, която, от своя страна, ще определи параметрите на по-нататъшните отношения на ЕС със съседните му страни. Необходим е "разумен подход" по отношение на по­нататъшното разширяване на Съюза.

Дискусията по разширяването във все по-голяма степен се разглежда като неделима от дебата за бъдещето на Европа и Европейската конституция и търсенето на баланс между развитието на Съюза и разширяването. Целта на разширяването на ЕС е както стабилност на присъединявашите се страни, така и засилване на ролята и тежестта на Съюза в международен план. България споделя разбирането, че абсорбционният капацитет на ЕС не е "статичен" критерий, а "динамичен" политически критерий, което не изключва при по-благоприятни условия в бъдеще границите на възможното разширяване да бъдат предефинирани. Друг важен феномен вав външната политика на Република България е Евросредиземноморско сътрудничество. България като страна в непосредствена близост, подкрепя и споделя целите на Евросредиземноморското сътрудничество за постигане на стабилност и сигурност в района на Средиземноморието, икономически прогрес и решаване на остри социални проблеми в отделните страни.

В процеса на Евросредиземноморско сътрудничество участват 35страни,които условно могат да бъдат разделени на две групи: страни-членки на ЕС и средиземноморските им партньори. От момента на присъединяване на България към ЕС, страната е вече пълноправен участник в Евросредиземноморското партньорство. Това сътрудничество има потенциал, който следва да бъде максимално използван. България разглежда включването на националните парламенти на страните, участващи в Барселонския процес, в учредената през 2004г. Евросредиземноморска парламентарна асамблея като допълнителен импулс за развитието на политическия диалог между партньорите с целсъздаване на зона на стабилност и сигурност.

Политика на ЕС към съседните страни също представлява голям интерес за България. Разширяването на ЕС довежде до промяна на външните граници на Съюза, до появата на нови съседи и приближаване в географски план на други страни. Това предполага възникването на нови предизвикателства и възможности за нов тип задълбочено сътрудничество на ЕС с тези страни, както и за утвърждаване на ценностите на демокрацията и правовия ред в нови региони на изток и на юг от ЕС.

България приветства установяването на систематизиран подход на ЕС към новите съседни страни посредством Европейската политика към съседите (European Neighbourhood Policy (ЕNР) и се обявява за Европа, обединена от ценностите на мира,демокрацията, правата на човека, правовата държава, солидарността и икономическия просперитет. Задълбочаването на интеграционните процеси между ЕС и държавите в непосредствена близост с него ще доведе до нова динамика на тези отношения. ЕNР е основана на общи ценности и интереси. Конструктивното привилегировано сътрудничество между ЕС и неговите съседи следва да се основава на степента, до която тези общи ценности и интереси са споделени в практически план и се потвърждават на постоянна основа чрез конкретни действия и изпълнение на поетите ангажименти, включително в области като изграждане на демократични ценности, спазване на върховенството на закона и защита на човешките права.

Диференцирания подход към страните-партньори, който е в основата на концепцията е бил винаги ръководен. Индивидуалните планове за действие за всяка отделна страна с посочените в тях конкретни стъпки и ангажименти дават значителен принос в тази насока. Европейската политика към съседите в областта на външните отношения предоставя реални възможности за засилено политическо, икономическо и културно сътрудничество, както и за сътрудничество в областта на сигурността между ЕС и неговите съседи. От особено значение за страните - партньори е, че ЕПС осигурява нов стимул за задълбочаване на реформите.

Хармонизирането на законодателството в икономическата област, отварянето на икономиките на партньорите и прогресивното намаляване на търговските бариери ще стимулира инвестициите и растежа. Висока е оценката на значението на ЕПС като предпоставка за решаване на конфликтните въпроси в двустранните отношения между съседните страни. Като член на ЕС, България започва да дава своя достоен принос за развитието на ЕПС на ЕС. Също така държавата имам готовността да внесе опит и специфични познания, които ще са полезни при определянето на политическите и икономическите отношения на ЕС със съседните страни.

Европейската перспектива на Турция и държавите от Западните Балкани е също една от темите на дневния ред на ЕС. В качеството на страна със статут на пълноправна членка в работата на Съвета на ЕС, България не участва формално в обсъждането на въпросите на по­ нататъшното разширяване от европейските институции. В същото време заемането на активна позиция по разширяването се определя от прякото политическо и икономическо значение на този процес за националните интереси. Страните, за които ЕС е очертал перспектива за бъдещо членство, са от Югоизточна Европа. В процеса на разширяване засега формално са включени Турция и Хърватия, които имат статут на страни - кандидатки, водещи преговори (от З октомври 2005 г.). С тези страни се провежда сравняване на законодателството, като подготвителен етап за същинските преговори. В процедура на отваряне е първата глава от преговорите (Наука и изследвания).



През декември 2005г. Европейският съвет взима решение да предостави на Р Македония статут на страна-кандидатка. Решението не включва обаче започване на преговори за присъединяване. С решенията от Европейския съвет в Солун /юни 2003 г./ бе предоставена перспектива за членство в ЕС на всички страни от Западните Балкани, обхванати в Процеса за стабилизация и асоцииране. Срещата в Залцбург ЕС-Западни Балкани на ниво министри на външните работи-март 2006 г., потвърди тяхната европейска перспектива, без да я конкретизира. След Европейския съвет през декември 2005 г. на дневен ред в ЕС е дебатът за разширяването и за абсорбционните възможности на Съюза, като основен критерий. България има дългосрочен стратегически интерес да подкрепя и да подпомага според възможностите си постепенното присъединяване към ЕС на страните от региона, в съответствие с процеса на реформи и на изпълнение на критериите за членство. Определящите аргументи за това са, че тези страни са наши най-близки съседи, с които имаме традиционни отношения на добросъседство и сътрудничество; стремежът към присъединяване към ЕС е основен фактор за провеждането на вътрешнополитически реформи, които водят до възприемането на европейския модел на обществено развитие, равнозначен на сигурност, стабилност и просперитет за целия регион, с пряко отражение за развитието и на България. В изпълнение на следваната политика, през 2004 г. страната ни потписа Споразумения за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция със Сърбия и Черна гора, Албания, Р Македония и Хърватия. България е готова на сътрудничество и с БиХ. С тези договорености се гарантира възможност за постоянен обмен на опит и информация в конкретни области. Конкретен принос за процеса на бъдещото разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани и Турция е политическата подкрепа, която българската страна изразява последователно в рамките на външнополитическия диалог, както при двустранни срещи, така и в рамките на многостранни формати. Към позицията на България като страна от региона и фактор на стабилност се проявява интерес от останалите страни-членки и от представители на международната общност. Относно ролята и дейността на Съвета на Европа /СЕ/ страната ни изразява едно силно положително мнение. Това е най-старата и най-голямата европейска политическа организация, обединяваща усилията на голям брой европейски държави за справяне със съвременните предизвикателства, за изграждане на общоевропейско демократично пространство, върховенството на правото и защитата на правата на човека и основните свободи. Голямо е и значението на действията, насочени към укрепване на демокрацията и върховенството на правото, повишаване ефективността на съответните международноправни механизми за защита на правата на човека, борбата с международната организирана престъпност, включително тероризма и трафика на хора, развитие на между-културния и между-религиозния диалог. Пълноправното членство на България в СЕ е свидетелство за дълбочината и необратимостта в развитието на демократичните процеси в България и е в пълно съответствие с приоритетите на външната ни политика. Разглеждаме дейността си в СЕ като съвкупност от ангажименти за активизиране на конструктивния политически диалог, координиране на политики и задълбочаване на сътрудничеството с другите държави-членки във всички области на дейност на Организацията. Висока е и оценката на страната ни за значението на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/за гарантирането на единни общоевропейски стандарти в областта на защитата на правата на човека на европейския континент. Водена от това убеждение, България подкрепи мерките за реформа на ЕСПЧ, съдържащи се в Протокол № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основнитесвободи (подписан от българската страна на 23 септември 2005 г.) В условията на разширяването на европейските и евро-атлантическите структури СЕ и занапред ще има ключова роля в решаването на общоевропейските проблеми. Наблюдаваше се и активно участие от страна на България в дейността в рамките на инициативата "2005-Европейска година за гражданство чрез образование".

Слдваща опорна точка във външната политика на България са двустранните отношения със страните от Западна и Централна Европа, САЩ и Канада.

Стратегическият избор на България за пълна интеграция в европейските и евроатлантическите структури е определящ в развитието на отношения със страните от Западна и Централна Европа. Мястото, влиянието и специфичният опит на отделните държави от региона в сътрудничеството в рамките на организации като НАТО, ОССЕ, ЕФТА и ЦЕИ, собствената политическа,икономическа и културна тежест на голяма част от тях и общите демократически ценности ги определят и за в бъдеще като приоритетни партньори на България. Отношенията ни с държажите от региона са ключови в редица насоки, като: пълно синхронизиране на законодателството ни с правните норми на ЕС; пълноценно реализиране на потенциала и интересите на България като пълноправен член на НАТО и ЕС; адаптиране на българските въоръжени сили към изискванията и стандартите на НАТО; осигуряване и поддържане на оптимална външна среда за завършването и ефикасността на вътрешните икономически, правни, социални, административни реформи; поддържане на оптимална външна среда за осигуряване растежа на българската икономика и създаване на възможно най-благоприятни условия за привличане на инвестиции и участие в приватизационния процес; конструктивно, балансирано взаимодействие в международни организации и институции,както и при решаване на възникващи международни проблеми и кризи, при отчитане на взаимните интереси и въз основа на съюзническите отношения и принадлежността към обща ценностна система.

Осезаем е и стремежа на България да развива и задълбочава отношенията с държавите от региона на основата на доброто партньорство, взаимната изгода и подписаните двустранни и многостранни документи. Наред с поддържането на традиционни отношения на доверие и приятелство, някои от които с дългогодишна традиция. Важен акцент остава и активизирането на отношенията с партньори с все още недостатъчно използван потенциал за сътрудничество.



Може би едни от най-стабилните двустранни отношения на Република България са с Федерална република Германия. Дипломатическите отношенич са установени на 8 юли 1879г.На 5 ноември 1992г.влиза в сила “Договорът за приятелско сътрудничество и партньорство в Европа” между Р България и ФР Германия. Тя е стратегически политически и икономически партньор на Република България от години насам. Отношенията с ФРГ се основават на приятелството и съюзническото партньорство и могат да бъдат характеризирани като тесни, доверителни и безпроблемни. В политическата сфера няма нерешени спорни въпроси. Осъществява се интензивен политически диалог на най-високо и високо равнище, който достигна своеобразен връх през последните години. Установените динамични и резултатни контакти на равнище министерства са много добра предпоставка за усвояването на германската помощ по линия на европейската и евроатлантическата интеграция на Република България. Много активно се развиват и отношенията с отделните федерални провинции, които придават дълбочина и нови конкретни измерения на двустранното сътрудничество. Федерална република Германия е първостепенен икономически партньор на нашата страна. Стокообменът с Германия за 2005г. заема 12,1% от общия стокообмен на България, съответно 9,8% от общия износ и 13,6% отобщия внос. През 2006г.тези параметри нарастват. Независимо от това, в двустранното икономическо сътрудничество все още съществуват неизползвани възможности. Търсят се и нови форми за интензифициране на двустрнното сътрудничество и привличане на нови германски инвестиции в редица областикато търговия, промишленост, малки и средни предприятия, туризъм. Германия е водещ туристически партньор на България сред страните от ЕС и един от най-важните пазари на българския туристически продукт.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница