Природа на стреса, стрес и дистрес. Теории за стреса. Личност и стрес



Дата28.10.2018
Размер84.5 Kb.
#104049
Природа на стреса, стрес и дистрес. Теории за стреса. Личност и стрес.
Специалност: Обществено здраве и здравен мениджмънт

Дисциплина: Превенция на стрес и професионално изчерпване
Въведение:
Навлизайки в епохата на глобални промени при все по-големите експерименти на природата и научно-техническата революция, човечеството е в период на криза и обновление. Този глобален тласък напред продуцира деформации в различни сфери на социално-психичните структури. Днес потребностите на съвременния човек са отстъпили място предимно на психологичните изисквания, интересите и стремежите към високо качество на живот - потребности, които имат тясна връзка със стреса и често се разглеждат като негови качествени характеристики. Концепция за стреса принадлежи на канадския ендокринолог Ханс Селие, който отнася към причините, които предизвикват стрес и дистрес социално-психологичните конфликти, тежката и уморителна работа, свързана с физическо и психическо напрежение, страх, отговорности, усилия, безработицата, конкуренцията, а също злоупотребата с цигари, алкохол, наркотици, медикаменти, безсънието, ограничаване на свободата на индивида и обществото, изолацията, принудата, нарасналата корупция и престъпността. Това са причините, които предизвикват индивидуален, масов, остър или хроничен стрес. Съвременната психология е изправена пред решаване на този проблем на новото време и в по-тесен смисъл: проблема с “работния стрес”. Идеята за стреса понастоящем привлича вниманието на голям брой изследователи и продължава да се развива. Новите резултати от изследванията говорят, че чувствителността, толерантността и устойчивостта към стреса зависят от приспособеността към изискванията и ситуациите, както и от стабилността на регулация на поведението и дейността, които са резултат от учене. Оттук произтичат нови възможности за разработване на превантивни техники за управление на стреса.
Теории и възгледи за стреса
Понятието „стрес” започва да се среща все по-често през втората половина на 20 в. Първоначално то се появява в научните издания, а по-късно навлиза и в популярния език. Коренът на думата стрес е в латинското distringere – спъвам, затруднявам. Днес понятието „стрес” на популярен език и в най-общ смисъл се свързва предимно със ситуация, в която у индивида се формират негативни преживявания, които затрудняват обичайното ми функциониране. На практика обаче и промени, предизвикващи положителни преживявания могат да бъдат окачествени като стресови. Явленията, които предизвикват позитивни реакции или оказват стимулиращ ефект върху организма и водят до по-добрата му адаптация се обозначават като стрес. В действителност наличието на стрес се приема за неизбежно, а пълното му отсъствие е практически невъзможно. Когато стресът е прекалено силен или прекалено продължителен, в организма се получават болестни изменения. Тогава вече става дума за дистрес.

В най-общ смисъл терминът “стрес” се използва за обозначаване на състояние на претоварване. В тази широка рамка са възникнали няколко конкретни дефиниции, като всяка от тях подчертава различен аспект на ситуацията на претоварване, както и изтощението като патологичен резултат от стреса.

Терминът е въведен от Ханс Селие, създател на теорията за стреса, за да обозначи състояние, в което се намира организмът, заплашен от нарушаване на равновесието под действието на агенти или условия, които поставят в опасност неговите хомеостатични механизми. Всеки фактор, бил той химически, физически, инфекциозен или психологически, който може да наруши равновесието в организма, се нарича стресор. Стресорите са стимули, които водят до реакция, наречена от Селие общ адаптационен синдром. Понятието за стрес обхваща както действието на стресора, така и реакцията на организма. Общият адаптационен синдром се проявява първоначално с реакцията на предупреждението, т.е индивидът реагира, като навлиза в състояние на тревога. Следващият етап е съпротивата – тялото се опитва да ограничи ефектите на стресора. Този етап подготвя организма за борба или бягство по отношение на стресора. Ако нито една от тези две реакции няма успех, индивидът се придвижва в етапа на изтощението, на който може да възникне разрушаване на тъканите и дори смърт. Тялото проявява стресова реакция чрез повишаване на кръвното налягане, повишаване на нивото на адреналина, променен пулс и т.н. От друга страна, според Селие, известен стрес може да бъде и положително преживяване, а прекалено малко стрес също е негативно.

Втори тип дефиниция се фокусира върху стресорите независимо от реакциите на човека и дори независимо от неговите възприятия. Става дума за толкова сериозни стресови ситуации, които очевидно претоварват хората – безработица, изключително високи или ниски нива на стимулация, природни бедствия, война, проблеми в работата, трудности да се удовлетворят базисните потребности на живота, какъвто е случаят с бедността. Установено е, че тези разнообразни ситуации водят до такива форми на изтощение като болести, депресия, тревожност, алкохолизъм и дори смърт.

Трета дефиниция се фокусира върху възприятията на хората на изискванията на различните ситуации.Чрез разработен от тях метод Томас Холмс и Р. Рае измерват възприятия за различни типове събития извеждат т.н. резултати за социално приспособяване, с които могат да се прогнозират форми на изтощение като хронични болести, алкохолизъм, злополуки и наранявания, лоши учебни резултати и професионални неуспехи.

Четвъртият подход – интерактивният, пример за който са формулировките на Д. Макграт, Р. Лазарус и Д. Френч, отива още по-далеч в отчитането на реакциите на човека в справянето с натоварващата ситуация. Този подход е формулиран в най-общия си вид от Френч като лошо съответствие между ресурсите на човека и изискванията на неговата среда – когато изискванията превишават възможностите за справяне или, напротив, не натоварват достатъчно. Тази концепция за стреса е сходна на идеята на Селие, че прекалено ниски нива на стимулация също могат да причиняват стрес. Френч и колегите му откриват, че работници, чиито способности са недостатъчно използвани, преживяват стрес. Лошо съответствие между човека и средата също може да се появи, ако мотивите му не са удовлетворени от релевантни ресурси в средата. Лошото съответствие може да се корени както във възприятията на човека за неговата неспособност да отговори на изискванията на ситуацията и да удовлетворява личните си мотиви, така и във фактическата му неспособност.

Основите на изследванията на стреса са поставени от френския физиолог К.Бернар (C. Bernard). Той доказва, че организмите трябва да поддържат относително постоянна вътрешна среда, за оцелеят при променящите се външни условия. В името на тази цел те са принудени непрекъснато да преодоляват влиянието на различни фактори на средата. На базата на тези идеи през 1926 г.У. Кенън (W. Cannon) създава теорията за хомеостазата (постоянство на вътрешната среда). В тази теория сложните организми са разгледани като отворени системи, на които се налага и да поддържат вътрешно постоянство, и да реагират на промените в околната среда.

Добро разграничение между физиологичен и психичен стрес е направено от Р. Лазарус (R. Lazarus, 1966). В своята теория за стреса той посочва, че физиологичният и психичният стрес могат да предизвикат сходни физиологични отговори от страна на организма: страх, гняв, депресия, тревожност, нарушение на обичайната дейност и др. Това, което Р. Лазарус отбелязва е, че докато при физиологичния стрес те са стереотипни, при психичния реакциите могат да бъдат различни и не винаги са очакваните.



Според К. Такър-Лад (C. Tucker-Ladd) най-добрият индикатор за преживяване на стрес са негативните емоционални състояния. Той разглежда ефектите от тяхното преживяване на три големи нива:

  1. Емоционални симптоми – възбуда, тревожност, депресия, ниска мотивация, фрустрация, гняв, намалено удоволствие от работата, социалните и семейни дейности, неудовлетвореност;

  2. Поведенчески промени – слаба концентрация, трудности при вземане на решения, закъснения и отсъствие, намалено социално взаимодействие, семейни конфликти, усилена консумация на кафе, цигари, алкохол, лекарства или наркотици;

  3. Соматични ефекти – умора, отслабена имунна система, болки в гърба, мускулно напрежение, главоболие, стомашни заболявания, високо кръвно налягане, сърдечни заболявания и др.

Р. Лазарус определя стреса като „взаимоотношение между личността и средата”, в което средата е оценена от личността като поставяща я на изпитание или надхвърляща ресурсите й за справяне и застрашаваща психичното й благополучие”. Той предполага, че благодарение на натрупания минал опит, в индивидуалната памет се формира „база данни” за това какво се случва при определени условия и какви за последствията от това за психичното здраве. Този минал опит, според него, е част от оценъчния процес и позволява извършването на мигновена оценка без да се спазва строго определена последователност. Основните елементи в теорията на Р. Лазарус, които спомагат за анализиране на стресовия процес, могат да бъдат описани чрез три групи променливи: антседентни (предшестващи) променливи, променливи на медиаторния процес и изходни променливи:
Табл.1 Теоретична схема на стресовия процес (по Г. Карастоянов, 1996)


Антседентни променливи

Медиаторен процес

Изходни променливи

Незабавни ефекти

Дълготрайни ефекти




Събитие







Личностни променливи

Първична оценка

Физиологични промени

Соматично здраве (нарушения)

Променливи на средата

Вторична оценка

Позитивни или негативни емоционални състояния

Психично благополучие (нарушения)




Справяне със стреса




Социално благополучие (нарушения)

Някои изследователи класифицират хората като тип А и тип В. Първите се стремят енергично към изключително високи цели. Такива хора страдат от по-голямо изтощение, отколкото по-релаксирания тип В.

Има различни теории за същността на стреса. Но всички те са единодушни по отношение на това, че той има и положителна страна. От тази гледна точка можем да изтъкнем и основните тенденции за същността на стреса:

1) Стресът като стимул, тоест като условие, което поражда една своеобразна буря, объркване, вълнение;

2) Стресът като бурен отговор, тоест реакция на определени дразнители,

3) Стресът като релационно или транзакционно явление, разкриващо някои от явленията и аспектите на взаимоотношенията на всяка система, включително човешката, и обкръжаващата среда;

4) Стресът като непосредствено отражение на обективната ситуация, в която протича дейността.

Систематиката, предложена от Л. Леви през 1977 г., е в по-различен план. Той изтъква пет вида причини за появата на психични стресори: Първата обща причина е засилващото се „износване” на отделната личност, която е фиксирана здраво в обкръжаващата среда . Отнася се до изискванията и възможностите на заобикалящата среда, от една страна, и способностите и нуждите на отделния индивид, от друга. Ако обкръжаващата среда постави пред отделната личност по-големи изисквания, отколкото тя би могла да изпълни, силата на стреса се увеличава, а заедно с това – и въпросното “износване”. Подобни ефекти се получават при свръх или недостатъчно натоварване. Друга обща причина, съдържаща както и първата елементите на годност за адаптация, е отношението между очакванията и реалната действителност. Всеки човек има определени очаквания относно работата си, жилището си, заплатата си, брака си, децата си и т.н. Когато неговите очаквания останат напразни и неосъществени, той е недоволен и изпада в състояние на стрес. Нерядко обаче човешките представи са нереални, което естествено води до неминуемо разочарование. В други случаи очакванията и желанията са реални и разумни, но съществуват пречки за тяхното задоволяване. И при двете възможности рискът от изпадане в стресово състояние се увеличава. Третата причина обхваща конфликтите при изпълнението на различни роли – на водещ ръководител, който има над себе си друг ръководител, на деца, на родители, на съпрузи и т.н. В крайна сметка тези конфликти могат да доведат до задълбочаващ се психически стрес и евентуални психични и психосоматични разстройства. Четвъртата причина се крие в неспособността за включване в колективен труд и интегриране в общността, с оглед пълноценно взаимодействие с обкръжаващата среда, т.е. адаптиране към нея. Хората от примитивните общества твърде рано са осъзнали, че много по-лесно е да се защитават в групи, да работят в групи, да ходят колективно на лов и т.н. Този, който е бил способен да се труди и живее заедно с останалите, е оцелявал, а неспособният – загивал. Петата причина произлиза от обкръжаващата среда – поставянето на отделния човек при условия на свръх- или недостатъчна стимулация. Прекалено многото или прекалено малкото винаги е вредно и води до стрес. Невероятните промени, които светът претърпява икономически и динамичните условия довежда до значителни промени в очакванията от работното място и психологическите договори. Тези приспособявания към стресови жизнени ситуации са една от главните причини водещи до депресии. По-долу авторът ще посочи промените, които настъпват при преминаване от нормално към деприсивно състояние.



Табл. 2 Промени от нормално към депресивно състояние


Аспекти

Нормално състояние

Депресивно състояние

СТИМУЛИ

Любими обекти

Любими дейности

Нови възможности

Хумор

Нови стимули



Неправда

РЕАКЦИИ

Любов


Удоволствие

Ентусиазъм

Очарованост

Любопитство

Гняв


Загуба на чувства,

Отвръщение

Отегченост

Безразличие

Безрадостност

Липса на интерес

Самокритика, тъга


ЦЕЛИ И ПОДТИЦИ

Удоволетворяване

Благоденствие

Самосъхранение

Постижение


Удоволствие

Грижа за себе си

Оцеляване

Успех


Въздържане

Самозапускане

Самоубийство

Оттегляне



МИСЛЕНЕ

За себе си

За бъдещето

За околния свят



Реалистично

С надежди

Реалистично


Самоподценяващо се

Без надежди

Неопределено


БИОЛОГИЧНИ И ФИЗИОЛОГИЧНИ АКТИВНОСТИ

Апетит

Сексуална активност

Сън

Енергия


Спонтанен глад

Спонтанно желание

Спокоен

Спонтанна



Загуба на апетит

Загуба на желание

Неспокоен

Изморен

За овладяване на тази тенденция може да се използва про-активния модел на Франк във всяка една ситуация. Между стимула и реакцията лежи нейната най-голяма сила – свободата на избор. Стимул е в свободата да се избира (самоусещането, въображение, съвест, независима воля). Реакция - това е нешо повече от поемането на инициатива. Проактивността означава, че ние като човешки същества сме отговорни за нашия собствен живот, че поведението ни е функция от нашите решения, а не от състоянията ни. Ние можем да подчиним чувства на ценности, ние имаме инициативата и отговорността да действаме, така че нещата да се осъществяват. Не обстоятелствата и условията са виновни за нашето поведение, то е резултат от съзнателния ни избор, базиран върху ценности, а не от състоянията базирани на чувства. Тъй като по природа сме про-активни нашия живот може да се превърне във функция на условията или обстоятелства само ако съзнателно или несъзнателно сме им позволили да ни контролират.
Стресори в трудовата среда
Професионалният стрес възниква от взаимодействията между хората и техните професии. По отношение на източниците на професионалния стрес са идентифицирани три основни категории:

- организационни характеристики и процеси: висока степен на централизация, формализация и специализация, големите размери на организацията, ниската скорост на придвижване в йерархията, политиката на организацията, неравенство в заплащането, чести промени, лоша комуникация, неопределени или противоречиви задачи, работа на смени, неадекватна обратна връзка за изпълнението.

- условия на труд и междуличностни взаимоотношения: те са свързани с условията на труд, междуличностните взаимоотношения, изискванията на работата, ролите. Стълпяването, липсата на уединение, шумът, екстремалната топлина или студ, неадекватното осветяване, присъствието на токсични химикали и други замърсители на въздуха са някои от условията на труд, идентифицирани като професионални стресори. Междуличностните взаимоотношения на работното място, характеризиращи се с липса на признание, приемане и доверие, както и със съревнователност и конфликт също се разглеждат като стресори.

- изисквания на работата и професионални характеристики: по отношение на изискванията на работата вероятните стресори включват монотонна работа, времеви натиск и срокове, ниски изисквания към уменията, скрита безработица. Изследванията върху ролите, които хората изпълняват на работното си място, са показали, че ролевият конфликт и неопределеност и несъответствието роля – статус са потенциални стресори.


Личност и стрес. Личностни детерминанти, прояви и последствия от стреса
При едно и също излагане на стрес различните типове хора реагират различно на професионалните стресори, с които се сблъскват. Някои от тези индивидуални различия вероятно са вродени, а други зависят от психосоциални фактори. Например екстраверсията, авторитаризмът, догматизмът, локусът на контрола и търпимостта към неопределеност са били идентифицирани като потенциално важни променливи на индивидуалните различия. Малко се знае за това, защо изтощението приема различни форми при различните хора. Идентифицирани са различни лични последствия от професионалния стрес – физиологични, психологически и поведенчески. За някои то може да включва конкретни, преходни физиологични промени като промяна в кръвното налягане, докато други могат да развият болести като сърдечна болест, рак, язви. Трети могат да имат психични проблеми като атаки на тревожност, депресия или дори психоза. Поведенчески проблеми като алкохолизъм, престъпления, пристрастяване към наркотици или самоубийство могат да се появят при четвърти. Формата, която изтощението приема, може да зависи от типа стрес или пък всеки човек може да има предразположеност да го показва по различен начин. Взаимоотношението между тези различни форми на изтощението също не са добре известни.
Стратегии за справяне със стреса
На базата на теорията си за стреса Р. Лазарус създава заедно със С. Фолкман една от най-влиятелните концепции за справяне със стреса. В нея се разграничават два вида стратегии за справяне със стреса:

  1. Проблемно-фокусирано справяне (активни стратегии) – справяне, насочено към проблема. Неговата цел е да се въздейства върху стресора, за да се неутрализира влиянието му у по този начин да се промени ситуацията. Използва се, когато може да се направи нещо конструктивно за постигане на целите и да се защитят личните позиции.

  2. Емоционално-фокусирано справяне (пасивни стратегии) – този вид справяне предполага избягван на опита за въздействие върху стресора и установяване на контрол върху ситуацията. Неговото използване цели промяна на значението на ситуацията за личността.

Този избор се случва в ситуации, при които стресорът се оценява като нещо, което трябва да се изтърпи и преживее. На пасивните стратегии са присъщи следните особености:

  • Бягство в сферата на мечтите – индивидът „излиза” от стресовата ситуация като насочва мислите си към желания или мечти с позитивен емоционален заряд;

  • Дистанциране – индивидът се държи или сякаш нищо не се е случило, или сякаш ставащото не го засяга;

  • Наблягане на положението – индивидът преразглежда стресовата ситуация, така че да види положителен смисъл в нев;

  • Разтоварване – индивидът намалява напрежението чрез изразяване на емоциите си или чрез използване на заместители като алкохол, цигари, физически упражения;

  • Самоизолация;

  • Самообвинение.


Заключение

Хората не са пасивни реципиенти при стреса, а реагират на събитията с различни, повече или по-малко успешни стратегии за справяне. Основните стратегии за справяне със стреса на работното място са бягство или промяна. При стратегията за избягване хората преценяват, че не съществува възможност нещата да се променят в положителна посока и сменят работното си място. Стратегията за преодоляване чрез повишаване на личния капацитет за понасяне на напрежение включва спортуване, овладяване на релаксационни техники, търсене на професионална консултантска помощ за осмисляне на случващото се.



Използвана литература


  1. Greer, S., & Watson, M. (1985). Towards a psychobiological model of cancer. Psychological considerations. Social Science and Medicine, 20, 773–777.

  2. Herbert, T., & Cohen, S. (1993). Stress and immunity in humans: A meta-analytic review. Psychosomatic Medicine, 55, 364–379.

  3. Lazarus, R. S., & Folkman, S. (1984). Stress, appraisal, and coping. New York, NY: Springer.

  4. Leidy, N. (1989). A physiological analysis of stress and chronic illness. Journal of Advanced Nursing, 14, 868–876.

  5. Levine, M. (1973). Introduction to clinical nursing (2nd ed.). Philadelphia, PA: F. A. Davis.

  6. Levy, S., Herberman, R., Lee, J., Whiteside, T., Kirkwood, J., & McFeeley, S. (1990). Estrogen receptor concentration and social factors as predictors of natural killer cell activity in early-stage breast cancer patients. Natural Immune Cell Growth Regulation, 9, 313–324.

  7. Selye, H. (1979). The stress of my life: A scientist’s memoirs. New York, NY: Van Nostrand.

  8. Selye, H. (1980). Selye’s guide to stress research. New York, NY: Van Nostrand Reinhold.

  9. Selye, H. (1956). The stress of life. New York, NY: McGraw-Hill.

  10. Selye, H. (1974). Stress without distress. Philadelphia, PA: J. B. Lippincott.

  11. Selye, H. (1976a). Stress in health and disease. Reading, MA: Butterworth’s.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница