Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен българи в защита на демокрацията



Дата27.02.2017
Размер124.16 Kb.
#15877
ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” – СЛИВЕН



БЪЛГАРИ В ЗАЩИТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА

И СВОБОДАТА НА ЕВРОПА

Автор: Нелита Пенкова Научен ръководител: Цвета Башева



nena@start.bg 0898440150

0882633700

СЪДЪРЖАНИЕ

І. Увод с. 3

ІІ. Българските царски дипломати в Полша, „предтечи на обединена

и свободна Европа” с. 3

ІІІ. „Преданост в името на демокрацията и свободата на Европа" с. 6

ІV „За свободата на Европа” с. 8

V. Послеслов с. 10

VІ. Бележки с. 10

VІІ. Използвани източници с.10

І. Увод

Хиляди българи по време на Втората световна война участват в съпротивата на Европа. Те са част от антифашистката коалиция: Съюза на съветските социалистически републики (Русия), Съединените американски щати и Англия.

Разлистваме страниците на историята. По време на османското господство, в Сръбското въстание от 1804 – 1812 г. участват много българи и цели български отряди. В гръцките освободителни борби 1814 – 1829 г. се сражават стотици български доброволци. Дейци на българското национално освободително движение – революционери, хъшове, хайдути, войводи участват в отрядите на Гарибалди. Ще запишем имената само на много известния капитан Петко войвода и на сливенския художник Димитър Добрович. Михаил Колони, роден в Сливен е един от малцината българи участници във френската буржоазна революция през 1848 г.

Българите проявяват благородната съпричастност към съдбата на поробените народи във вековете.

Целта на реферата е да разкажем за българи, които участват в борбите на европейските народи против хитлерофашизма, за българите предвестници на обединена Европа.

Съдържанието на проучването е разкрито в три части. На първо място са българските дипломати Трифон Пухлев, Димитър Икономов и Крум Цоков, спасители на хиляди поляци, репресиите над тях и благодарността на съвременниците. Следва националният герой на Белгия, българинът Тодор Ангелов. В последната част са записани българи партизани в Европа.

Извори по темата се съхраняват в Държавния архив – Сливен и в интернет. Проф. Искра Баева във „Втората световна война и цивилните българи” пише за антифашистката дейност на Крум Цоков.(1)

ІІ. Българските царски дипломати в Полша, „предтечи на обединена и свободна Европа”

На 1 май 2010 г. е открита паметна плоча на стената на полското посолство на българските и полски герои от съпротивата по време на Втората световна война.

Царските дипломати Трифон Пухлев, Димитър Икономов и Крум Цоков организират през 1939 г. нелегален канал в окупирана Полша за извеждане от страната на офицери и интелектуалци през София до Истамбул, Турция. Групата им, наречена В-2 финансира емигриралите членове на Полското правителство, действащи нелегално в страната. Изнасят по дипломатически път „документи и снимки за зверствата на нацистите и съветските комунисти, разделили си Полша”. Документи свидетелстват за спасени над 2000 офицери и още толкова интелектуалци, между които бъдещият председател на Полската академия на науките и др. Специалисти определят, че са спасени около 10 000 души от полският елит.

На събитието не присъстват официални представители на България.

Наследниците на тримата българи отправят следната благодарност:

„Ваше превъзходителство,

Дами и господа,

Моля позволете ми от името на наследниците на Трифон Пухлев, Димитър Икономов и Крум Цоков чрез Негово Превъзходителство г-н Посланика, да отправя искрената ни благодарност към Полша и Полската държава за грижата, с която се отнася към участниците в антихитлеристката съпротива, без разлика на тяхната националност или политически убеждения. Благодарение на инициативата на Посланика на Република Полша, Г-н Анджей Папиеж, откриването днес на тази паметна плоча е доказателство за това, че Полша и Поляците съхраняват паметта за чужди граждани участвали в полското съпротивително движение. С този акт на признаване от страна на полското правителство на делото на българите от група В-2 всъщност, за нас става историческото признание – най-сетне – че националният елит на България от онова смутно и страшно време, далеч не е само прогермански. Българо-Полските връзки са многобройни, разнообразни и интензивни и дори не толкова на политическо, колкото на ниво човешки отношения. И именно този тип отношения прекрачват границите на политическото и отиват в рамките на онова, което с днешна терминология бихме нарекли общочовешки хуманизъм. И именно този хуманизъм е поставен на изпитание по време на Втората световна война. Когато говорим за победата над хитлеризма и неговите зверства, не бива да забравяме, че единият от победителите, зад фасадата на освобождението наложи и на Полша и на България един тоталитарен режим, прекъснал естественото им развитие и връзка с останалата част на Европа. Потъпкан бе именно хуманизмът. Истината е, от това което знаем за убежденията на Цоков, Икономов и Пухлев, е че те са били преди всичко хуманисти и антитоталитаристи. За техният хуманизъм свидетелства днешният акт на Полската държава! А за това, че са били антитоталитаристи – съдбата им след Войната. Цоков доживява победата над хитлеризма, за да смени немския затвор с български, комунистически концлагер. Икономов и Пухлев също изживяват своята Голгота.

Отдавайки дължимият поклон на хората от групата В-2, на Цоков, Икономов и Пухлев, и всички съпричастни с дейността им, считам, че днес е особено важно да благодарим и на Полската държава, която никога не ги забрави, а специално в случая с Крум Цоков, запази и живота му благодарение енергичната й намеса и предоставеното му убежище…

И ще бъда щастлив ако мислим за тях, като едни от предтечите на обединена и свободна от тоталитаризъм Европа на хуманизма и човеците.” (2)



Крум Цоков (1900 - 1994) е роден е на 30 юни 1900 г. в София. В началото на Втората световна война, заедно с дипломатическия корпус напуска Варшава, Полша на 6 септември 1939 г. Търговски съветник е в Берлин, Германия през 1940 г. Крум Цоков е натоварен с ликвидацията на българското търговско съветничество във Варшава. Заедно със своя секретар Димитър Икономов, създава нелегална българо-полска организация, наречена „Група Б”. Тя организира изнасянето от Полша на документи, пари и евакуацията на полски граждани, преследвани от германските окупационни власти. Разкрит е от германската полиция през 1940 г. и е осъден на 5 г. затвор. По време на Варшавското въстание успява да избяга от затвора и заедно със съпругата си заминава за Прага, Чехия, където е арестуван от съветските органи за сигурност и продължително време е разследван. След освобождаването му през 1947 г., заминава за Варшава, Полша, там е арестуван по искане на българската държавна сигурност; затворен е в концлагера „Куциян”. След освобождаването му на 24 март 1949 г. е преследван като „фашистки дипломат” и работи като каменар и строител. Обвинен е в шпионаж през 1952 г. и е осъден на 7 години затвор. След освобождаването от затвора през 1959 г. успява да замине за Полша при семейството си. Въпреки съпротивата на българските власти, полското правителство го награждава с ордена „За бойна слава” в знак на признание за заслугите му към Полша и участието му в полската съпротива .

Димитър Икономов е роден е на 16 ноември 1909 г. в Русе. Стенограф е в Народното събрание и журналист във в. „Нова камбана”. През1938 г. е назначен за секретар на търговкия съветник към българската легация във Варшава, Полша, а от 1940 г. по съвместителство и помощник търговски съветник и в Прага, Чехия. От ноември 1939 г. заедно с Крум Цоков и Трифон Пухлев сътрудничат на полската съпротива и правителството им в изгнание в Лондон, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Димитър Икономов е разкрит от Гестапо, арестуван и 9 месеца е следствен. Там не е издал никой. След излизането си продължава дейността си до1943 г,. когато е отзован в България. Мобилизиран е и изпратен в дисциплинарна рота в Гюмюрджина, Гърция. През 1944 г. се завръща и от юли до ноември е редактор на в. „Народна борба” в Русе. Депутат е в 26 Народно събрание.От 1948 г. се занимава само с преводаческа дейност като има над 70 превода от полски на български. Награден е с ордена ,,Полония реститута и знака „Заслужил за полската култура”. Лауреат е на международната награда на полските автори и композитори.

През1972 г. в. „Поглед” публикува спомените му за групата Б-2, доста орязани от редакторите, но след 4 броя ги спира.

Трифон Пухлев се връща в България през 1949 г. Тук му предлагат да работи за Държавна сигурност, но той отказва и цял живот е преследван. (3)

ІІІ. „Преданост в името на демокрацията и свободата на Европа".

През Втората световна война българинът Тодор Ангелов ръководи партизанска група в Брюксел около 2 години, която саботира комуникационни средства и унищожава списъци с евреи, които германските окупатори искат да изпратят в концентрационни лагери. Посмъртно Ангелов е произведен в чин полковник от белгийската армия и обявен за „Герой на белгийската съпротива”.

Всеки 30 ноември белгийските ветерани от войните отдават почит на българина от Кюстендил, избрал Белгия, за да воюва срещу нацистите. Десетки участници във Втората световна война, дипломати от България и ученици от кв. „Скаарбек” в Брюксел отдават почит на Тодор Ангелов. Гео Де Хаск, председател на Съюз на ветераните от войните в Белгия характеризира българина с думите: „Този голям мъж, беше и още е пример за честност, патриотизъм и преданост в името на демокрацията и свободата на Европа".

Признателните евреи в Белгия и община Скаарбек представят и книга, посветена на групата на Ангелов със заглавие: „Заложници на нацисткия терор”. В нея е цитирано писмо на българина до дъщеря му - Свобода Бъчварова, в което той обяснява защо е избрал въоръжената борба: „Не сме вършили грехове. Просто направихме жертва за доброто на всички.” През 2008 г. дъщеря му Свобода Бъчварова издава тритомен документален роман „По особено мъчителен начин“, за живота на нейния баща.

Тодор Ангелов е роден е на 12 януари 1900 г. в Кюстендил. Баща му е зидар, майка му Божана е тъкачка и перачка. И двамата са бежанци от Македония. По-големият им син Йордан дълго време е учител, докато изчезва в късната есен на 1944 г.

В Кюстендилската гимназия Тодор е самодеен актьор и това по-късно му помага да избяга от смъртта. Активен е до инат в общата ученическа стачка през 1919 г. Пее хубаво. Пее цял живот.

В гимназията е анархист. В Ямбол е трудовак. В края на март е организирано клане на анархистите, от което Божаната се измъква. Учителства една година и после живее в Горна Джумая (Благоевград). Има връзка с лявото крило на Вътрешната македонска революционна организация. Включва се в създаването на Единния фронт. Създават семейство с Александра. Четата се разпада, Тодор е арестуван и много бит. Бият го и за това, че в едно сражение над Бистрица пее. В началото на 1925 г. се ражда дъщеря му.

Вътрешната македонска революционна организация организира конгрес на чистката. След атентата в църквата „Св. Неделя” започват арести, побоища и екзекуции. В с. Дъбница около 200 души са пребити с цепеници, горени, бесени, застреляни. Избити са приятели, съученици, другари. Тодор Ангелов е смазан. За бягството им помагат с квартири, пари и връзки приятел от Кюстендил. Във Виена научават за задочната смъртна присъда. В 1930 г. Александра и Свобода се връщат в България по амнистия за жени-емигрантки в чест на царския брак. Съпругата му си спомня, че любимата му песен била „Орльо, орльо, дай ми твоите криле, да се върна в бащини долини. Там, де вятър буки люшка, де ми ризницата вея…” През 1936 г. Тодор Ангелов е интербригадист. В боевете за Мадрид е ранен. След това е и във френските лагери. През 1939 г. е освободен, а от 1940 г. е в белгийската съпротива. В белгийското му досие е записано, че е в Главния щаб на Белгийската партизанска армия, радикалната част от Фронта за независимост. Гестапо го търси като „Терорист Х” за взривена влакова композиция с военна техника против английския десант, за изгорената еврейска картотека в Брюксел, за над 200 акции. В Белгия не е Тодор, а Боб, Симон, Жан Бастиен, Гълъба. В затвора бързо става Човекът, който пее. На 30 ноември го извеждат, сваля ризата и намята куртката, за да бъде с открити гърди на разстрела. За свидетелите-затворници песента му е на непознат език и звучи мъжествено. Най-вероятно е „Жив е той, жив е...”

Кралство Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник, обявява го за национален герой. Тодор Ангелов е кавалер на ордена на Леополд с палми. Има Кръст от войната с палми, Медал за участие в съпротивата и възпоменателни медали. През 1982 г. в брюкселския картал Скаарбек е открит негов бюст-паметник.

Паметникът му в Кюстендил е от края на 70-те години.. През лятото на 1991 г. бюстът е вързан за шията със стоманено въже и камион-кран е готов да го дръпне. Събират се хора, заместник - кмет спира вандализма. В началото на 1992 г. предстои заседание на Общинския съвет в Кюстендил, което има подточка „демонтаж”. Това е повод общински съветници и народен представител от левицата да посетят посланика на Кралство Белгия. Реакцията е ефективна. Паметникът е премахнат от списъка за демонтиране. През 1998 г. Божаната е удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил”. За паметника е създадена урна от Брюксел. През 1982 г. е донесена и е с надпис „От крепостта Бреендонк, Белгия, където от 1940 до 1944 г. варварите от СС затварят хиляди борци от Съпротивата и където на 30 ноември Тодор Ангелов пада под нацистките куршуми, идва тази шепа пръст, напоена с кръвта на мъчениците”.(5)

ІV „За свободата на Европа”

След завладяването на Франция от хитлеристките войски маршал Петен във Виши създава пронемски режим. Народът започва Съпротива, ръководена от запазените въоръжени сили в неокупираната територия на генерал Шарл де Гол. Френските профашистки власти затварят българите, участници в Испанската гражданска война в концентрационни лагери – „Алжерес сюр мер”, „Сен Сюприен”, „Гюрс”, „Верне” и „Кан дьо Мил”, от където с помощта на Жулиета Касман успяват да избягат. Всички установявят нелегални връзки с местните дейци на Съпротивата, участват в спасяването на французи и евреи от депортиране. Правят саботажи по гарите Гонфалон, Лагард, Лемюн и Карнул. Вдигат във въздуха германофашистки ешалони, предназначени за Източния фронт. Участват в Парижкото въстание (9-25 август 1944), във въстанието в град Пюто , в Марсилското въстание (16-29 август 1944) и други.

„Другари, войници, внуци на Парижката комуна, деца на Великата френска революция, срещу кого ще стреляте? Срещу вашите братя? Елате да се побратимим!” Това е обръщение на българина-партизанин във Френската съпротива Иван Тенев към части от френската армия. Тенев е комисар на департамента Вар на всички партизани-чужденци, в сметката му има участие в повече от сто бойни акции срещу германците. Завършва войната с чин майор. През март 1943 г. Иван Тенев и Жулиета Касман се женят в една руска църква в Марсилия. (6)

На 17 май 1944 г. командваната от Атанас Русев дружина, разположена в град Лебане (югозападно от Лесковац), Югославия преминава на страната на сръбските партизани. Дружината, съставена от 250 български офицери и войници се побратимява с 11-а сръбска народоосвободителна бригада. Наречена е Трета партизанска бригада „Георги Димитров”, с командир Атанас Апостолов Русев.(7)

По време на Втората световна война и окупацията на Франция сливенецът Васил Спиридонов участва в съпротивата. Роден е в Сливен през 1905 г. Завършва Сливенската мъжка гимназия. От 1926 г. е студент по стоматология в гр. Нанси, Франция., дипломира се през 1929 г. Завършва и медицина. През 1937 г. се премества в Париж. Работи като доктор стоматолог на частна практика и е шеф на клиника в Парижкия работнически квартал „Сен Дени”. Лекува партизани и нелегалeн ръководител на съпротивата, осъден на смърт. Приживе д-р Спиридонов често идва в родината и в града под Сините камъни при родителите и братята си. През 50 години на ХХ век изпраща като дарения значителни количества лекарства на Сливенската болница. (6)

Българи, студенти, градинари и работници, участват в нелегалната съпротива в Западна Словакия и в партизанските отряди, мнозина от тях полагат кости в словашка земя. Български студенти-антифашисти са пратени в нацистките концлагери. На загиналите български партизани признателното население на Хронски Бенядик издига през 1960 и 1970 г. паметници, увековечаващи безсмъртието на героите.

Около 90 български антифашисти се сражават в Париж, Марсилия, Тулон, Бордо, Лион, Монпелие, Тулуза, Ница и др. Седем от тях загиват. Българи участват в Съпротивата на Полша, Белгия, Италия и др. В партизанското движение на Югославия и Гърция, сражават се на фронта в Съветската армия.

V. Послеслов

Хиляди българи геройски воюват по цял свят срещу потисниците и завоевателите.

В наши дни волята за единство, сътрудничество и взаимодействие между народите в Европа са нужни и практическото им осъществяване е повеля на деня. Търсим корените на взаимодействието в историята.

VІ. Бележки

1.Искра Баева, проф. Втора световна война и цивилните българи. В: „Втората световна война и България ,939 – 1947 г. ИК „Жажда”, С., 2006, с. 21,22

2.http://intro.log.bg/article.php?article_id=1533743.. 3.http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12145- -Група-В-2

4.https://dinchozheliazkov.wordpress.com/%D0 „Човекът, който пееше. 105 години от рождението и 61 - от смъртта на Тодор Ангелов Динчо Желязков)

5.Иван Тенев е роден на 12 април 1913 г. в с. Тервел (Тенево), Ямболска област. Завършва Педагогическа гимназия и става учител в родното си село. През 1937 г. емигрира в Чехословакия (Чехия). Участва в Испанската гражданска война. Концлагерист и участник във френската съпротива. Комисар, член на Щаба в департамента Вар, участник е в групата на франктирьорите в Тулон. На 25 февруари 1945 г. се завръща в България. Умира на 1 януари 1976 г. През 1996 г. крал Хуан Карлос го обяви заедно с другите български интербригадисти за почетни граждани на Мадрид, Испания. Архив „Семейство Балтови”

6.. Атанас Русев е роден на 4 април 1909 г. в с. Голямо Шивачево (гр. Шивачево) в семейстно на среден селски стопанин. Завършва шести клас и напуска родното огнище. Продължава образованието си в Твърдица и Нова Загора. Завършва Сливенската мъжка гимназия “Добри Чинтулов”. Военната си служба отбива в Школата за запасни офицери в столицата. Получава офицерско звание. Работи в мините на гара Чумерна, в общината и като счетоводител на Всестранната кооперация „Балкан” в родното си село. През 1943 г. запасният поручик Атанас Русев е мобилизиран в Първа дружина на 123 пехотен полк. Атанас Русев участва във Втората световна война. След войната завършва Военната академия. През 1961 г. е произведен в чин генерал. Заема различни длъжности в армията – командир на дружина и дивизия, заместник командващ армията. Умира на 6 октомври 1998 г. Държавен архив – Сливен, ф. 1119, Личен фонд „Атанас Апостолов Русев” 1909 - 1998

7.. Държавен архив – Сливен, Ф. 925, Личен фонд Георги Арнаудов, оп. 1, а.е.25, л. 98

VІІ. Използвани източници

Архив „Семейство „Балтови”

Държавен архив – Сливен, Ф. 925, Личен фонд Георги Арнаудов 1903 – 2001 и Ф 1119., Личен фонд Атанас Апостолов Русев 1909 - 1998

Искра Баева, проф. Втора световна война и цивилните българи. В: „Втората световна война и България ,939 – 1947 г. ИК „Жажда”, С., 2006



Интернет




Каталог: Konkursi -> 9%20mai
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен българия и втората световна война 1941- 1944 г
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен синовете на сливен
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „ добри чинтулов сливен трета пехотна балкано-дравска дивизия (доклад)
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен ветерани от втората световна война
Konkursi -> До Научното жури по процедурата за професор по История на държавата и правото
Konkursi -> Критерии за оценка на предложенията
9%20mai -> Добри чинтулов” – сливен втора световна война – жертви и разрушения в българия
Konkursi -> От проф д-р Благой Никитов Видин


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница