Притчи христови

ПРИТЧИ ХРИСТОВИ

ПРИТЧИ ХРИСТОВИ

ПРЕДГОВОР

ПОУЧЕНИЯ С ПРИТЧИ

СЕЯЧ ИЗЛЕЗЕ ДА СЕЕ

Сеячът и семето

ПОЧВАТА КРАЙ ПЪТЯ

НА КАМЕНИСТИ МЕСТА

Между тръните

Подготовка на почвата

На добра земя

ПЪРВО СТВОЛ, ПОСЛЕ КЛАС

П Л Е В Е Л И

ПРИЛИЧА НА СИНАПЕНО ЗЪРНО

ДРУГИ ПОУКИ ОТ СЕИТБАТА НА СЕМЕТО

ПРИЛИЧА НА КВАС

СКРИТОТО СЪКРОВИЩЕ

КАК ДА СЕ СКРИЕ

Стойността на богатството 

Резултати от пренебрегване на богатството 

Търсене на съкровището

Награда за търсенето

БИСЕРЪТ

МРЕЖАТА

НОВО И СТАРО

ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

ДВАМАТА БОГОМОЛЦИ

А БОГ НЯМА ЛИ ДА ОТДАДЕ ПРАВОТО НА СВОИТЕ ИЗБРАНИ

ТОЯ ПРИЕМА ГРЕШНИЦИ

Изгубената овца

Загубената драхма

"Изгубен бе, и се намери"

"ОСТАВИ Я И ТОВА ЛЯТО"

"ИЗЛЕЗ ПО ПЪТИЩАТА И ПО ОГРАДИТЕ"

МЯРКАТА НА ПРОЩЕНИЕТО

ПЕЧАЛБА, КОЯТО Е ЗАГУБА

“Утвърдена е голяма бездна"

ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ЕВРЕЙСКАТА НАЦИЯ

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

ДУМИ И ДЕЛА

ГОСПОДНОТО ЛОЗЕ

Църквата днес 

БЕЗ СВАТБАРСКА ДРЕХА

ТАЛАНТИТЕ

Дарби на Светия Дух 

Други таланти

Умствени способности

Влияние

Време

Здраве

Пари

Таланти, увеличени чрез употреба 

Единият талант

Върнатите таланти

Прехвърленият талант

ПРИЯТЕЛИ ПОСРЕДСТВОМ НЕПРАВЕДНОТО БОГАТСТВО

"Кой е моят ближен?"

НАГРАДАТА НА БЛАГОДАТТА

"Да посрещнат младоженеца”

ПРЕДГОВОР

Много от Своите наставления великият Учител Христос даде, когато с учениците вървеше Си през планините и долините на Палестина и през почивките около някое езеро или река. Поучавайки с притчи, Той свърза небесната истина с всекидневието на овчаря, зидаря, земеделеца, пътешественика или домостроителя. Познати неща бяха обяснени с мисли истински и красиви, мисли за нежната Божия загриженост за нас, за дължимата Му наша изпълнена с благодарност почит, за вниманието, което си дължим един на друг. Така уроците на неземна мъдрост и действена истина бяха създадени завладяващо и въздействащо.

В тази книга притчите са групирани по теми и поуките от тях са разработени и илюстрирани с примери. Книгата изобилства с ценни истини и много от читателите ще се обогатят от скритото значение на обичайните неща, с които се сблъскваме всеки ден.

Големите тиражи на няколкото издания на книгата на английски и други водещи езици доказаха нейната популярност. Докато подготвяше ръкописа, авторката стигна до убеждението средствата от продажбата на книгата да бъдат вложени за нуждите на образователното дело. Чрез съвместните усилия на автор, издател и църковни членове, една доста голяма сума бе насочена за осъществяване на християнското образование.

ПОУЧЕНИЯ С ПРИТЧИ

В Христовото поучение с притчи е застъпен същият принцип, който бе и в мисията му към света. За да можем да вникнем в Божествения Му характер и живот, Христос прие нашето естество и живя сред нас. Божественото се изяви чрез човешката природа; невидимата слава - във видима човешка форма. Хората можеха да изследват непознатото чрез познатото; небесните неща се разбулваха чрез земните. Бог се прояви в образа на човек. Така бе и с учението на Исус - непознатото бе обяснено чрез познатото; Божествени истини - чрез земни неща, които народът много добре познаваше.

Писанието казва: "Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света" (Мат. 13:34-35). Чрез примери от природата духовните истини ставха ясни. Природата и житейският опит на слушателите Му бяха свързани с истините от написаното слово. Христовите притчи, водейки от естественото към духовното царство, се свързват в една истинна верига, която съюзява човек с Бога и земята с небето.

Исус учеше чрез природата като говореше за сътвореното от собствените Му ръце, притежаващо вложени лично от Него свойства и сили. В първоначалното си съвършенство всички създания бяха израз на Божия промисъл. В Едемския дом на Адам и Ева природата бе изпълнена със знание за Бога, изобилствайки с Божествени напътствия. Навсякъде прозираше мъдрост и сърцето я приемаше, защото се общуваше с Бога посредством творенията Му. Веднага щом святата двойка престъпи закона на Всевишния, сиянието от Божия лик се отдели от лицето на природата. Сега земята е покварена и осквернена от греха, но дори и в това състояние на запустение и проклятие, тя си остава красива. Божиите поуки не са заличени; когато е разбрана правилно, природата още говори за Създателя Си.

По времето на Христос хората бяха забравили уроците на своя Учител. Те почти бяха престанали да разпознава Бога в творенията Му. Греховността на човешката природа бе затъмнила облика на творението и вместо да Го изявят, Божиите дела се превърнаха в преграда, която Го скриваше. Хората "предпочетоха да се покланят на тварта, а не на Твореца." По този начин "извратиха се чрез своите си мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи" (Римл. 1:25.21) Така в Израил човешкото поучение бе изместило Божието. Не само природата, но и жертвената служба, а и самото Писание, които бяха дадени, за да разкриват Бога - бяха толкова изопачени, че станаха средство за прикриването Му.

Исус откъсваше прелестния крем и го поставяше в ръцете на деца и юноши; и щом те се вглеждаха в одухотвореното Му младежко лице, което излъчваше сияйната светлина на Божия лик, ги учеше: "Разгледайте полските кремове, как растат (в простота на естествена красота); не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях" (Мат. 6:28-30). След това следваше сладостното уверение и важната поука: "Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци?"

Тези думи бяха изречени в планинската проповед и бяха отправени към всички, включително децата и младежите. Те бяха изречени на събралото се множеството, сред което имаше мъже и жени, подтиснати от огорчения и печал, натоварени с грижи и несполуки. Исус продължи: "И тъй, не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или какво: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? /защото всичко това търсят и езичниците/, понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това". Тогава като простря ръце към обкръжилата Го тълпа, Той каза: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави" (Мат. 6:28-33).

Така Христос тълкуваше посланието, което сам бе вложил в полските кремове и треви. Думите Му бяха изпълнени с увереност и насочваха към укрепване на доверието в Бога.

Представената от Христос истина бе така широка, Неговото поучение - толкова просторно, че всяка частица от природата биваше използвана, за да представи образно истината. Сцените, върху които погледът всекидневно почива, бяха свързани до една с някаква духовна истина, така че притчите на Учителя са дрехата на природата.

В първите дни на Своето проповедничество, Христос бе говорил на народа с толкова прости думи, че всички Негови слушатели можеха да схванат истините на дали спасителната мъдрост. Но в много сърца те не пуснаха корен и скоро бяха забравени. Затова "им говоря с притчи", каза Той, "защото гледат, а не виждат; чуят, а не слушат, нито разбират... Защото сърцето на тия люде е задебеляло и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха" (Мат. 13:13.15).

Исус желаеше да събуди изследователския дух у хората. Той се стремеше да раздвижи равнодушния, лекомисления и да запечата истината в сърцата им. Притчовото поучение бе широко застъпено и предизвикваше почитта и вниманието не само на юдеите, но и на хора от други народи. Бе избрал най-въздействащия метод. Ако слушателите Му бяха пожелали да добият познание за Божествените неща, щяха да разберат думите Му; защото при искрен интерес от тяхна страна Той винаги бе склонен да им ги обяснява.

Отново Христос трябваше да им представи истини, които те не бяха готови да приемат и дори да разберат. По тази причина ги поучаваше с притчи. Като свързваше учението Си с картини от живота, житейския опит или природата, Исус приковаваше вниманието им и вълнуваше техните сърца. След това, когато се вглеждаха в онагледяващото уроците Му, те си спомняха думите на Божествения Учител. За сърца, отворени за Светия Дух, все повече и повече се разкриваше значимостта на Спасителя. Тайните ставаха явни, а трудното за схващане - ясно и разбрано.

Исус търсеше път към всяко сърце. Като използваше различни нагледни примери, Той не само представяше истината в различните й етапи, но и се обръщаше към различните слушатели. Интересът им бе възбуден от извлечените от ежедневието образи. Никой от онези, които слушаха Спасителя, не се чувстваше пренебрегнат или забравен. И най-нищожният, и най-грешният намираха в учението Му съчувствие и нежност, изречени лично за тях.

А Той имаше и друга причина, за да поучава в притчи. Сред многото хора, трупащи се край него, имаше свещеници и равини, книжници и старейшини, иродияни и законници, светски, фанатични, честолюбиви мъже, които преди всичко жадуваха да намерят някакво обвинение срещу Него. Техните шпиони бяха по стъпките Му ден и нощ, за да се уловят за някоя изречена дума, да се предизвика съждането Му и да се накара да замлъкне завинаги Онзи, Който както изглежда увличаше целия свят след Себе Си. Спасителят разбираше характера на тези хора и по такъв начин представяше истината, че те не можеха да намерят никакъв повод да отнесат Неговия случай в Синедриона. В притчи Той укоряваше лицемерието, притвортвото и злите дела на заемащите висши длъжности, бичуваше характера им така образно и вярно, че ако ги беше изобличавал директно, не биха слушали думите Му и незабавно биха сложили край на проповядването Му. Но изплъзвайки се от шпионите, Той така разясняваше истината, че се разкриваха грешките и правдивите в сърцето си хора извличаха поука от притчите Му. Божествената мъдрост, безграничното милосърдие бяха достъпни чрез Божиите създания. Бог учеше хората чрез природата и провидението. "Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно и разбираемо чрез творенията" (Римл. 1:20).

В Христовото поучение с притчи има указание за онова, което е истинското "висше образование". Исус би могъл да разкрие пред хората най-дълбоките истини на науката. Той би могъл да отключи тайни, изискващи много векове на упорит и тежък труд и изследване, за да се проникне в тях; би могъл да подскаже идеи в научните области и по такъв начин да се даде храна за размисъл и подтик за откритията за кратко време. Но не го направи. Не каза нищо, с което да задоволи любопитството; или да удовлетвори човешкото честолюбие като отвори пред него врати за достигане на светско величие и големеене. Във всички свои уроци Исус водеше сърцата на хората към великите мисли на Вечния разум.

Той не им нареждаше да изучават човешки теории за Бога, Словото и делата Му, а ги учеше да Го съзират, проявен в Неговите дела, в Словото и провидението Му.

Христос не се занимаваше с отвлечени теории, а с основното за развитието на характера, което увеличава човешките умствените качества за познаване на Бога и неговата способност да върши добро. Говореше на хората за тези истини, които са свързани с умението да ръководиш живота и които ни подготвят за вечността.

Именно Христос даде насоки за възпитанието на Израил. Относно Божиите заповеди и разпоредби, Той каза: "и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си (Второз. 6:7-9).

В Своето собствено учение Исус показа как трябва да се изпълни тази заповед - как законите и принципите на Божието царство могат да бъдат представяни така, че да се разкрие тяхната красотата и възвишеност. Когато Господ подготвяше чадата на Израил за Негови специални представители, Той им даде домове сред хълмове и долини. В домашния си бит и религиозното си служение те бяха поставени в постоянно съприкосновение с природата и Божието словото. Така Христос обучаваше Своите ученици край езерото, на планинския склон, по полета и горички, където те можеха да наблюдават природата, служеше си с примери от нея, за да онагледява уроците Си. И както бяха научени от Него, прилагаха знанията си на практика и станаха Негови съработници в делото Му.

Така чрез творението трябва да се доближим до Твореца. Книгата на природата е великият учебник, който трябва да използваме в тясна връзка с Писанията, когато разказваме на другите за характера Му и водим изгубената овца обратно в Божията кошара. При изучаването на Божиите дела, Светият Дух запалва убедеността, но не съградена по пътя на логиката; и, ако разумът не е потъмнял твърде много, за да познае Бога, ако зрението не е твърде замъглено, за да Го види, слухът - твърде безчувствен, за да чуе гласа Му, то тогава се долавя едно по-дълбоко значение и възвишените духовни истини на написаното Слово се запечатват в сърцата.

В тези извлечени направо от природата притчи, присъства една простота и чистота, които им придават най-висока стойност. Всеки има нужда да черпи точно от този извор. Красотата на природата отклонява душата от греха и от привлекателната сила на света, като я води към чистота и мир, към Бога.

Твърде често духът на учащите се е зает с човешки теории и спекулации, погрешно наречени наука и философия. Те имат нужда да се свържат тясно с природата. Нека научат, че християнството и природата имат един и същ Бог. Нека се научат да виждат хармонията между видимото и невидимото. Нека от всичко, което очите им виждат и ръцете им докосват, да стане урок в изграждането на характера. Така умствените сили ще укрепнат, характерът ще се развие, а целият живот ще се облагороди.

При обучението с притчи целта на Христос бе същата, каквато бе и при определянето на съботата. Бог даде на хората паметника на Своята съзидателна сила, така че да могат да го разпознаят в делата на ръцете Му. Съботата ни кани да съзрем в сътворените от Създателя дела Неговото великолепие. И то е, защото желае да правим това, което Исус, свързвайки Своите скъпоценни уроци с красотата на природата. В светия ден на почивка повече от всеки друг би трябвало да изучаваме записаните за нас от Бога послания в природата. Би трябвало да изучаваме притчите на Спасителя там, където Той ги изрече - по полетата и горите, под открития небосвод, сред цветя и треви. Щом се приближим до лоното на природата, Христос прави присъствието Си реално и говори на сърцата ни за мира и любовта Си.

Свърза поучението Си не само с деня на почивка, но и с делничния упорит труд. Той имаше мъдрост и за този, който тегли ралото и сее семето. В орането, сеенето и жъненето, ни учеше да виждаме Неговото благодатно дело в сърцата. Така във всеки вид ползотворен труд и във всичко в живота ще намираме едно свидетелство на Божествената истина. Тогава всекидневната ни работа не би поглъщала повече вниманието ни и не би ни карала да забравяме Бога; тя винаги ще ни напомня за нашия Създател и Спасител. Мисълта за Бога ще премине като златна нишка през всичките ни битови грижи и занимания. Величието на образа Му отново ще почива върху лика на природата. Ще научаваме нови уроци от Божествената истина и ще растем в отражението на чистотата Му. Така ще бъдем "научени от Господа"; и на много места, където ще бъдем призовани, "ще останем с Бога" (Ис. 54:13; I Кор. 7:24).