Приветствие на д-р Стефан Константинов по повод празника на българския лекар

Пациенти със злокачествени болести с епилептични припадъци след лъчетерапията например ще могат да намерят модерна терапия в Клиниката по спешна неврология, невроонкология и интензивно лечение в болница „Св. Наум" в София. Премиерът Бойко Борисов лично преряза лентата на новото отделение. Клиниката е изградена за 3,5 месеца със средства от дарители и морална подкрепа от здравното министерство, каза шефката на болницата д-р Параскева Стаменова. Министър д-р Стефан Константинов пък обеща, че ще работи помощта да е и материална. Преди рязането на лентата лекари, сестри и пациенти се отбиха в кафенето „Зигмунд Фройд" в двора на болницата. На официалното откриване на клиниката дойде и кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя обеща, че щом падне снегът, общината ще осигури нормално придвижване с масовия градски транспорт при зимни условия и почистване на основните трасета. Такса смет нямало да се увеличава и следващата година. На 1 ноември ще бъдат проверени всички фирми за снегопочистване, с които кметството е сключило договори за наличата техника и смеси за обработка на улиците. Те трябва да имат и джипиеси за по-добър контрол.

Държавата може да издържи с 4 млрд. лв. по-малко догодина, отколкото е планирано в бюджет 2011. И ако в момента е предвидено догодина тя да харчи 881.75 лв. на секунда, сметките й ще излязат и ако харчи само 742.35 лв. в секунда. Това обяви вчера шефът на Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев, представяйки традиционно изготвяния от института алтернативен бюджет.

Харчовете на правителството и другите власти могат да бъдат намалени от 27.8 млрд. лв., колкото са заложени в бюджет 2011, на 23.4 млрд. лв., твърдят от ИПИ. Първо, трябва да се съкратят парите на администрацията с 20%. Второ, трябва да се премахнат субсидиите, включително за БДЖ, националните доплащания за земеделието и т. н. "Субсидиите за фермерите са неефективни, защото 81% от евросредствата отиват при най-големите 5000 земеделски производители, а 19% - при 66 000 малки производители", заяви Петър Ганев от ИПИ. От фондацията предлагат също здравеопазването да излезе от бюджета и да мине предимно в частния сектор, т. е. осигуровките да се внасят в частни фондове, а не в НЗОК. Хазната ще спести пари и ако държавните служители, военните и полицаите сами си поемат осигуровките.

Според ИПИ, ако се реформират пенсионната и здравната система, осигуровките могат да паднат с още 5%, при това още от 2011 г. Това ще стане, ако от догодина се въведат лични пенсионни сметки и хората започнат да се осигуряват предимно в частните фондове. Доходите на пенсионерите в заварено положение пък ще се осигурят от данъци и от приходите от приватизация.

Освен това според ИПИ инвалидните пенсии трябва да се преразгледат. "Ако това се направи, над 50% от хората, които сега взимат инвалидни пенсии, ще загубят правата си, защото в момента се опитват да надхитрят системата", коментира Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ.

Икономистите настояват още данък дивидент, който сега е 5%, да се премахне, а налогът върху едноличните търговци да падне от 15% на 10%.

През изминалите 100 години медицината се е развила бурно, което е довело и до промени в системите на здравеопазване заради необходимостта постиженията на тази наука да стигнат до повече пациенти. Повечето пациенти и съответно - пари, пък са стимулирали допълнително развитието на медицината. Изумително е обаче, че мениджмънтът на болниците почти не е помръднал. И преди 100 години, и сега проблемите на болниците си остават почти едни и същи. Основната разлика пък е изчезването на едновремешните волунтаристични нотки и заместването им от съвременната комерсиализация.

Доказателство за това е наскоро откритата част от архива на българската болница "Евлоги Георгиев" в Истанбул, съдържаща данни за функционирнето й през 1910-1938 г.

Инициативата за изграждането на модерна болница, която да лекува безплатно бедните българи, се подема от Българската екзархия и учреденото благодетелното братство "Йосиф I". Популяризирането на идеята подтиква големия български благодетел Евлоги Георгиев със свои средства да изгради болницата, като за целта отпуска 120 000 франка. Правителството на д-р Стоилов също дава финансова подкрепа за поддържането на болницата. Султанът пък отпуска безплатно хляб и месо. Болницата е открита на 23 април 1902 г.

В нея се лекуват безплатно бедни българи от различни части на Македония, Тракия и Царство България. Тук идват за операции арменци, гърци, турци, румънци, руснаци, французи, шведи, италианци. През 1905 г. болницата има 81 легла и е на подчинение на Дирекцията за опазване на общественото здраве към МВР - София. 1910 г. започва за болницата с нов главен лекар - д-р Петър Лазаров, завърнал се от специализация във Франция. И с нещо обичайно - ревизия на предходната 1909 г.

Констатациите на ревизионната комисия, състояща се от секретаря на Българската легация в Истанбул и от счетоводителя на Екзархията, са, че в болницата няма регламентирани процедури за извършване на разходи с изключение на начина, по който се провеждат търговете за снабдяване с продукти. При раздаването на пътни пари не се спазват никакви наредби, а също и при разходването на средства за съдебни дела и др.

След приемане резултатите от проверката новият управител д-р Петър Лазаров е изправен пред защитата на първия си бюджет. Това не е лесна задача поради три фактора - наследения дефицит от предходната година в размер на 7000 лв. (8.7%), желанието да задържи нископлатения, но обучен нелекарски персонал, както и амбицията му да наложи болницата като водеща сред останалите чуждестранни болници в един мегаполис.

За ликвидиране на дефицита настойчиво се изискват от София дължащите се от предходната година доходи от имоти в България, собственост на болницата. Преписката по въпроса тече през цялата година с променлив успех. Увеличаването на възнагражденията на нископлатения административен персонал се решава, като управителят д-р Лазаров се отказва от полагащото му се след специализацията увеличение на заплатата и го разпределя между иконома и аптекаря. А за ремонти и инвестиции в електрическо осветление, електротерапевтична лечебница, рентгенов апарат, операционна зала в разходната част на бюджетите се включва раздел "Временни разходи", който да гарантира реализирането на поставените цели постепенно през годините.

Тъй като болницата лекува главно бедни пациенти, през 1910 г.основните й приходи са държавна субсидия (45%), плюс дарените храни от Н.И.В.Султана (3,1%) , частните дарения (1.3%), както и приходи от платено от пациенти лечение - (36%) и доходи от собствени имоти (4.2%).

Най-големите разходи за веществените - 44 000 лв. От тях за храна на болни и персонал отиват близо 50% от всички веществени разходи, другите са за осветление и отопление, канцеларски материали, погребения, градина и чистота. За лекарства се дават едва 4000 лв. За заплати се отделят 30 000 лв., а временните разходи, т.е. инвестиционните са 14500 лв. Прави впечатление балансираният бюджет, т.е. приходите са равни на разходите.

В болницата работят 1 управител-лекар, който е и старши лекар на вътрешното отделение, 1 старши хирург, 1 старши ординатор, 2 лекари специалисти, 3 милосърдни сестри, 1 аптекар, един надзирател (иконом) и 14 души помощен персонал (санитари, готвачи, градинар, колар, портиер). Те са обслужвали 81 легла в две отделения - вътрешно и хирургическо, амбулатория, аптека, градина, стопански сгради.

Този бюджет е заплашен от преразход поради увеличаващия се брой безплатното лекувани бедни българи - основна цел при създаването на болницата. Цел, която субсидиите и даренията трудно успяват да поддържат. Ето защо съществена част от времето на управителя е заето с опити за финансовото оздравяване на болницата, оптимизиране на разходите и намиране на допълнителни приходи. Последното е актуално и през 2010 г. по отношение на всяка една българска болница.

В чл.59 от Правилника за дейността й е определено кои хора и по какъв начин могат да бъдат приети за безплатно лечение. Това са българи и български поданици, които могат да представят свидетелства за бедност, издадени от Българската легация в Цариград, българските митрополити, църковното настоятелство на църквата "Св.Стефан", Екзархията, българските общини, от първомайсторите и мухтарите в Цариград и други селища. За 1910 г. са запазени 436 свидетелства за бедност от различни места, но се предполага, че са повече. Никога не са били връщани българи и не е отказвано лечението им дори и без свидетелства за бедност. За да се облекчи техният прием, д-р Лазаров моли Екзархията да уведоми общините, че в болницата винаги има места за нуждаещите се болни бедни българи и не е необходимо да се правят предварителни запитвания, защото така се създава една дълга кореспонденция и се забавя навременното лечение на болните.

От запазените списъци за движението на болните във вътрешното отделение от януари до май 1910 г. става ясно, че за тези месеци общият брой на болните е 189, от които оздравелите са 90, а починалите 14. В хирургическото отделение запазените списъци са за цялата 1910 г. Там са постъпили 644 души, от които са оздравели 467, а са починали 18. Спрямо постъпилите процентът на починалите е 3,29%.

В рамките на разгледаната година могат да се направят няколко извода. Българската болница съществува благодарение на издръжката на българското правителство, помощи от общините, дарения от частни лица и волни пожертвувания. Затрудненията от финансов характер се дължат на големия брой безплатно лекуващи се бедни българи.

*Авторът работи в регионалния исторически музей в Пловдив


Днес болниците се борят с дългове и много по-голям разход за лекарства
Янина Здравкова

През 2010 г. основните приходи на една средностатистическа болница в България са от здравната каса, следвани от държавната субсидия. За пример е взета многопрофилната болница в Габрово, а данните са от финансовия й отчет за първото тримесечие на тази година. Уви, това са последните официални данни и не дават пълна картина за настоящото състояние на болницата, тъй като в последните месеци финансирането от НЗОК рязко намаля, което неминуемо се отразява крайно негативно на болницата.

Общата сума на приходите за първото тримесечие на 2010 г. е 3.4 млн. лв., от които 2.6 млн. лв. от здравната каса и 771 хил. лв. от здравно министерство, което отдавна е поело здравеопазването от МВР. Приходите от платени пациенти са около 1% от всички постъпления, даренията също са пренебрежимо малки. Ръстът спрямо същия период на 2009 г. е 19%.

На фона на увеличените общи приходи размерът на общите разходи за първото тримесечие на 2010 г. е увеличен с 13% спрямо 2009 г. Преобладаващ дял заемат разходите за трудови възнаграждения и осигурителни вноски - 43%. Числеността на персонала през 2010 г. е 594 души. Разходите за материали през 2010 г. са се увеличили със 355 000 лева в сравнение с тези за 2009 г. и относителният им дял от общите разходи е в размер на 42%. Основна част от тях са средствата, платени медикаменти и консумативи - 31% от всички разходи. Следват пари за електроенергия и отопление. Останалите разходи са за външни услуги - пране, кухня и т.н.

Лечебното заведение приключва първото тримесечие на 2010 г. с положителен текущ финансов резултат от 33 000 лв. Дълговете на болницата обаче растат. В края на 2008 г. болницата няма просрочени задължения. В края на 2009 г. те са вече 1.7 млн. лв., а след първото тримесечие на 2010 г. - 1.9 млн. лв.

Средна брутна работна заплата е 780 лв., леглата - 350, преминалите болни - 4543. Леталитетът е 2.55%.

“Пази Господ всеки да ляга тука, но на който му се случи, да знае, че това е възможно най-доброто и адекватно лечение, което има в Европа, а и тук", коментира министър-председателят.

Премиерът се обърна към директора на болницата проф. Параскева Стаменова, като й пожела дълъг живот, за да може да предаде знанията си на своите студенти. "Това, което чух от моите колеги доктори, е, че си знаме в тази дейност", заяви Борисов.

На въпроса, как ще коментира проверката на НАП за вицепремиера Цветан Цветанов, Бойко Борисов каза само: "Довиждане."

Клиниката е изградена за три месеца и половина и има капацитет 20 легла. Изградена е с подкрепата на Министерството на здравеопазването и с дарения от частни компании.

Здравният министър д-р Стефан Константинов коментира, че ще бъде горд, ако освен моралната подкрепа след време Министерството на здравеопазването оказва и материална. "Това е една реновирана на световно ниво клиника. Направено е нещо прекрасно", каза още д-р Константинов.

Из стенограмата от заседанието на Министерския съвет на 13 октомври 2010 г.: Бойко Борисов: „Такива ниски, благоприятни, фантастични данъци, които имаме в момента, би трябвало нашите работодатели и бизнес да не дават публично да се чуе лоша при-казка за това правителство. Божидар Да-нев трябва, когато види Дянков, да му целуне ръка и да каже: „Добре, че държиш такива данъците..."

Дядо ми казваше: не големите разходи са проблемът, а малките приходи."

Големият проблем на бюджета ни не е размерът на данъците, а обемът на приходите от тях и как тези приходи се разходват. Точно това мъдро е казал и дядото на Бойко Борисов - че проблемът е в малките приходи.

Следователно трябва да мислим повече за увеличаването на съби-раемостта, респективно на абсолютния размер на приходите от данъци, акцизи и осигурителни вноски, и по-малко за самоцелното увеличаване на техния процент. Ако погледнете внимателно изпълненията на държавните бюджети през последните десет години, ще видите, че приходната част е била между 40,6 и 42,2% от брутния вътрешен продукт (БВП), а сега за 2011 г. предвиждаме 33,51 %.

Бойко Борисов не трябва да се чувства неудобно пред европейските си колеги, а да се гордее, че има толкова ниски данъчни ставки у нас. Но той трябва да се чувства неудобно (дори и от дядо си), ако го попитат какви са приходите от тези данъци.

Твърденията на някои западни политици, че България трябва да изравни данъците, е социалистическа приумица. Ако следваме тази логика, би трябвало да изравним и лихвите по кредитите, а след това да изравним и заплатите, защото ще ни обвинят в социален рекет

Подобен начин на мислене ни връща 25 години назад.

Ние, новите членки на Европейския съюз, имаме добре развита имунна система след 50 г. социалистически начин на живот и нашите организми отхвърлят всяка социалистическа приумица, колкото и на пръв поглед логично да звучи тя.

Когато говорим за „фантастично" ниски данъци, трябва да говорим, че българският бизнес плаща фантастично високи лихви по кредитите и фантастично високи такси по обслужването, включително такси на различни държавни институции за една и съща дейност.

Плащаме и най-високата такса за битови отпадъци в Европа и т. н.

Стабилната банкова система в България точно оценява риска на страната ни с цената на кредитния ресурс, т. е. не само ниски данъци трябват, а нисък риск на бизнес средата в държавата.

Предвидимата политика в икономическата област е един от основните резерви за понижаването на този риск. Докато лихвите и инфраструктурата ни не достигнат до средноевропейски нива, дотогава не следва да сравняваме и данъците си с техните.

Каква е икономическата истина? След като увеличихме здрав-ноосигурителната вноска на 8 процентни пункта, броят на хората, които не внасят осигурителни

вноски, нарасна от 1 100 000 на 1 800 000 души. Спомнете си „брадатия" въпрос за акциза на цигарите, което не беше решение на нашето правителство, а бе наложено отвън. След като вдигнахме размера на акцизите, увеличихме ли приходите?

Същото ни очаква и с увеличението на осигурителните вноски. Основно икономическо правило е, че процентът е важен, но не е достатъчен.

Хората, които погрешно съветват премиера, може би не са комунисти, но някои от тях имат комунистическо мислене. Крайно време е министър-председателят да си даде сметка, че страната ни изпрати редица погрешни сигнали към чуждестранните инвеститори:

+ национализирахме фондовата борса;

+ национализирахме резерва на Националната здравноосигу-рителна каса (НЗОК);

+ готвим се да национализираме професионални фондове;

+ говорихме за изхвърляне на чуждестранни инвеститори;

+ отказахме се да продаваме миноритарните държавни дялове в предприятията;

+ 15 месеца няма нито една сериозна приватизационна процедура и т.н.

България има политическия и икономически шанс нейният ми-нистър-председател да се ползва с висока степен на обществено доверие.

Ако той успешно подбере петима умни хора около себе си, вместо да се люшка между непоследователни съвети и съветници, България за кратко време може

да стане модел за поведение със своя просперитет и успешни реформи.

Алтернативата е да се превърнем в икономическо блато.

Не трябва да забравяме, че Националният съвет за тристранно сътрудничество е консултативен орган - той само съветва правителството. Решенията трябва

да се вземат от самото правителство, което да поеме отговорността - дали да се поддава науличен натиск, или да търси разумни ходове, основани на икономическа логика. Ако г-н Симеон Дянков успее да събере обещаните 400 милиона лева повече вследствие повишението на осигурителната внос-кас 1,8 процентни пункта, азсъм готов да го целувам безразборно.


Хиляди с редки болести без лекарства
Диана ТЕНЧЕВА

Цяла България затаи дъх, когато научи за изнасилвания от баща си двегодишен Сашко. Осем месеца по-късно петорна съдебна експертиза доказа, че малкото дете от Сандански не е насилвано. То е с мъчителната и ужасяваща болест на Крон, която взима за свои жертви само млади хора.

От броени дни хиляди българи с Крон, страдащите от ревматоиден артрит и от болестта на Бехтерев, която засяга гръбначния стълб, останаха без свой спасителен медикамент. Причината е, че Комисията по позитивния лекарствен списък, в който са безплатните и частично платените препарати, извади от тях важната терапия.

Това потвърдиха вчера от фирмата производител, която е получила писмо с решението на 10 октомври т. г. В момента инфликсимаб е в Приложение 1 към списъка, в което се намират лекарствата за домашно лечение. Аргументът е, че той се прилага венозно, т. е. изискват се болнични условия, и затова не може да е в тази част на

списъка. Не се дава обяснение как досега употребата му е била възможна извън лечебните заведения. А ако препаратът премине в друго приложение - за болнично лечение, там цената на клиничната пътека не покрива стойността на медикамента. Той е 3 пъти по-скъп от предвидената за пътеката сума. „Тоест всякакви варианти за продължаване на лечението ни с него са ликвидирани", потвърдиха болни. Лекарството беше въведено в безплатната листа на 1 юли т. г. и много хора преди тази дата започнаха терапия с него, знаейки, че в някакъв момент здравната каса ще го покрива. Сега тези болни отново са оставени да се оправят както могат.

Препаратът е на световния пазар от 1998 г. и с него вече са лекувани 1,15 млн. души. В 50% от случаите той е изписван на хора с ревматоиден артрит, в 33 на сто - на' пациенти с болестта на Крон, в 4% - при болестта на Бехтерев, в 3% - при коварния ул-церозен колит (хронично възпалително заболяване на дебелото черво и ректума). За някои пациенти лекарството е без алтернатива (виж по-долу). У нас препаратът инфликсимаб е получил критерии за приложение за пациенти с ревматоиден артрит и болестта на Бехтерев. За пациентите с Крон така и не бяха написани, защото лекарството излезе от позитивния списък, обясниха от фирмата производител. В чужбина препаратът се плаща 100% от фондовете, защото е сред скъпоструващите лечения. Там се прилага срещу псориазис и други индикации.

Болест на Бехтерев - хроничното възпалително заболяване засяга гръбначния стълб и кръстно-хълбочните стави (рядко периферните), като може да доведе до вкостяване и сраствания. Възможни са увреждания на други органи като сърце, очи, бели дробове.

Заболяването е много коварно, засяга хора между 18 и 35 години.

Болестта на Крон - поразява тънкото и дебелото черво. Изключително болезнена е, води до много усложнения, до плашещо отслабване и витаминен дефицит. Медицината все още не знае кой е причинителят на болестта. Не е установено какво събитие, действие или храна може да го отключи. В този смисъл всеки един човек е застрашен от това заболяване.