Приятел на сократ
Изтегляне 0.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Начало на Сократовия разказ.
- Какво представлява софистът
- В дома на Калий.
- Сократ заговорва Протагор
- Какъв е предметът на обучението, което води Протагор
- Дали това изкуство може да се изучава
| Платон
”Протагор” ПРИЯТЕЛ НА СОКРАТ, СОКРАТ, ХИПОКРАТ, ПРОТАГОР,
КАЛИЙ,
ПРОДИК, ХИПИЙ
Въведение Приятелят на Сократ: Откъде идеш, Сократе? Не ще съмнение — от лов по младостта на Алкивиад! Аз го срещнах завчера и той ми се видя хубав мъж вече — наистина мъж, между нас казано, Сократе, почти цялата му брада вече е поникнала. С о к р а т: Е, после? Що от това? Ти впрочем не си ли поклонник на Омир, който казва, че най-приятна възраст е тази на първата брада1, в която възраст е сега Алкивиад. Приятелят: Как са сега работите? От него ли идеш? И как е разположен към тебе младежът? Сократ: Добре, струва ми се, много добре, особено днес. Понеже той каза много нещо в моя полза и ми помогна — действително току-що бях с него. Все пак ще ти кажа нещо странно: въпреки че той присъствуваше, аз не му обръщах никакво внимание, а често го и забравях. Приятелят: Че какво толкова изключително би могло да ви се случи на вас двамата? В никакъв случай не си срещал в този град някой по-хубав! С о к р а т: И то много! Приятелят: Що думаш ? Наш съгражданин или чужденец? С о к р а т: Чужденец. Приятелят: Откъде? С о к р а т: От Абдера. Приятеля т: И този чужденец ти се е сторил толкова хубав, та да ти се види по-хубав от
С о к р а т: Как, драги, най-съвършеното знание няма да ти се види по-хубаво? Приятелят: Ти току-що си срещнал някой учен човек, Сократе? С о к р а т: Без съмнение най-учения в наше време, ако смяташ, че Протагор е най-ученият. П р и я т е л я т: О! Що казваш! Протагор бил тук? С о к р а т: Трети ден вече. Приятеля т: И ти току-що си бил с него? С о к р а т: И то като говорих и чух извънредно много. Приятелят: Защо тогава не ни разкажеш вашия разговор, ако нещо не ти пречи? Вдигни
С о к р а т: Разбира се, дори ще съм ви2 благодарен, ако бихте ме изслушали. Приятелят: А и ние на теб, ако би ни разказал. С о к р а т: Благодарността би била взаимна. Но слушайте. Начало на Сократовия разказ. Нощес, още в най-ранно утро, Хипократ, синът на Аполодор, братът на Фасон, заблъска много силно вратата ми с бастуна си и когато му отвориха, втурна се вътре и завика силно: — Сократе, събуди ли се, или спиш? Аз му познах гласа и казах:
краката ми и ми каза: — Да, именно снощи, и то много късно, като се върнах от Ойное. Робът ми Сатир беше побягнал и аз исках да ти кажа, че ще го търся, но поради нещо друго забравих. Като се прибрах, навечеряхме се и вече щяхме да си лягаме, тогава брат ми ми каза, че Протагор бил пристигнал в Атина. Аз се вдигнах веднага да дойда при тебе, но след туй ми се видя, че нощта е твърде много напреднала. Поради умората сънят веднага ме повали, но със ставането си дойдох тук. Давайки си сметка за неговата жар и страст, аз му казах:
Той се засмя:
Теб учен. — Зевсе, и вие, останали богове, ако би било до това! Аз не бих оставил нищо нито от моите, нито от парите на приятелите ми. Но аз именно за това идвам при тебе, да му поговориш за мен. Понеже аз не само че съм млад, но и никога нито съм виждал, нито съм чувал Протагор — при първото му идване бях още дете3. Но, Сократе, всички го хвалят и твърдят, че той владеел във висша степен изкуството да се говори. Но защо не отидем при него, за да го заварим в къщи? Той е отседнал, както чух, у Калий, сина на Хипоник. Хайде да вървим. — Да не отиваме още там, драги приятелю — му казах аз, — рано е още. Нека станем, да излезем на двора и да се поразходим, да мине време, докато се съмне — тогава ще отидем. Повечето време Протагор прекарва в къщи, така че бъди спокоен, ще го заварим по всяка вероятност у дома. След това станахме, излязохме да се разходим на двора и изпитвайки силата на Хипократ, аз започнах да го изследвам, като му задавах въпроси. — Кажи ми, Хипократе, сега ти се заемаш да отидеш при Протагор, да му платиш възнаграждение за себе си — като при какъв ще отидеш и какъв да станеш ? Също както ако си наумеше да идеш при твоя едноименник лекаря Хипократ от Кос5, да му платиш възнаграждение за себе си и някой те попиташе: «Кажи ми, Хипократе, като на какъв искаш да платиш на Хипократ?» — какво щеше да му отговориш ?
им платиш възнаграждение за себе си и някой те попиташе: «Като на какви имаш ти намерение да платиш тези пари на Поликлет и Фидий ?», какво щеше да му отговориш ? — Щях да му отговоря: «Като на скулптори.» — «За да станеш ти самият какъв?» — Явно скулптор.
платим възнаграждение за теб, ако парите ни стигнат и го склоним с тях, ако не — да похарчим и парите на нашите приятели. И така, ако някой би ни видял, че проявяваме толкова голяма ревност в това и би ни попитал: «Кажете ми, Сократе и Хипократе, като на какъв човек имате намерение да платите на Протагор?» — какво бихме му отговорили? Как чуваме да наричат Протагор, също както Фидий —скулптор или Омир — поет? Как чуваме да наричат съответно Протагор? — Наричат го софист, Сократе.— Следователно ние ще отидем и ще му платим като на софист ? — Да, разбира се. — А ако той би те попитал и това: «За да станеш какъв, ти самият отиваш при Протагор?» Той се изчерви — денят вече се показваше, така че можеше да се забележи — и ми каза:
софист?
ще бъде подобно на това, което си получил от учителите си по писане, музика и гимнастика? Ти си учил всеки един от тези предмети не за да ти стане занаят, но заради културата ти, както прилича на един обикновен гражданин и свободен човек.
Какво представлява софистът?
Но що е собствено софист, аз бих се учудил, ако знаеш. Ако не знаеш това, ти не знаеш на какъв човек поверяваш душата си, нито дали за добро или за лошо.
знанието. Но ако някой би ни попитал: «Коя именно област на знанието владеят художниците?», ние бихме му отговорили: «В изработването на образите» — и така нататък по този начин. А ако някой би ни задал въпроса: «Каква област на знанието владее софистът?», какво бихме му отговорили? В каква работа той е сведущ?
отговорът ни предизвиква един друг въпрос: за какво да говори може да направи софистът някого изкусен? Учителят по музика например прави някого изкусен да говори за това, което той самият знае, именно за изкуството да се свири на китара. Не е ли така?
това, което той знае.
След това аз подхванах:
да повериш някому тялото си с риск да стане добро или лошо, дълго щеше да обмисляш дали трябва да го повериш, или не. Ти щеше да повикаш приятелите и близките си, за да се посъветваш с тях, и щеше да размисляш доста дни. А когато се касае за нещо повече от тялото ти — за душата ти, от която зависи цялото ти щастие или нещастие според това дали тя е добра или лоша, в този случай ти не се съветваш нито с баща си, нито с брат си, нито с нас, твоите приятели, дали трябва да я повериш, или не на този току-що пристигнал чужденец, но щом снощи си чул, както ни казваш, още по тъмно идеш тази сутрин, без да размислиш, без да поискаш съвет дали трябва да повериш себе си на него, или не. Ти си готов да похарчиш и твоите пари, и парите на приятелите си, понеже вече си решил, че трябва да станеш неотлъчен ученик на Протагор, когото не познаваш, както казваш, нито някога си говорил с него, наричаш го софист, а е ясно, че не знаеш какво е софист, на какъвто смяташ да се повериш. Той ме изслуша и след това ми каза:
На дребно на стоки, с които душата се храни? На мене поне ми се струва, че нещо такова.
ни излъже с хвалбите си за това, което продава, както търговците на едро и дребно за храните за тялото ни. Понеже те самите не знаят коя от стоките, които карат, е добра или лоша за здравето, хвалят всичко, което продават, а и техните купувачи също не знаят, освен ако се случи някой да е учител по гимнастика5 или лекар. Така и тези, които разнасят по градовете своите знания и ги продават на едро или дребно на желаещите, хвалят всичко, което продават, без може би някои от тях да знаят, драги ми, кое от това, което продават, е добро или лошо за душата, а толкова разбират и техните купувачи, освен ако се случи някой да е лекар на душата. Следователно, ако ти в случая познаваш какво от тези неща е добро или лошо, можеш със сигурност да купуваш знание както от Питагор, така и от който и да е друг. Ако не — внимавай, драги ми приятелю, да не би да рискуваш на комар най-скъпите си неща. Понеже при купуването на знания несъмнено рискът е много по- голям, отколкото при купуването на храни, тъй като храните и питията, купени от търгове- ца на едро или дребно, можеш да ги оставиш в къщи, да повикаш този, който разбира, и да се посъветваш кое може да се яде и пие и кое не, по колко и кога. Така че при тяхното купуване опасността не е голяма. А знанията е невъзможно да ги отнесеш в съд, но след като си платил цената, по необходимост ги приемаш в самата си душа и веднъж усвоени, ти си отиваш било с вреда, било с полза. Следователно нека разгледаме това с по-възрастните от нас, понеже ние сме още млади да разрешим един толкова важен въпрос. Впрочем сега, както сме се захванали, да идем и чуем този човек, а после ще споделим това и с други, понеже там не е само Протагор, но и Хипий от Елида, а мисля, че и Продик от Кеос, а и мнозина други учени хора. В дома на Калий. Като взехме това решение, тръгнахме. Когато дойдохме до пътната врата, се спряхме, за да довършим разговора си върху една мисъл, която ни дойде по пътя. За да не го оставим недовършен, преди да влезем, ние се спряхме да поговорим до входа, докато дойдохме в съгласие. Изглежда, вратарят — някакъв евнух — ни слушал, а може би и поради многото софисти беше зле разположен към тези, които идваха в къщата, та при нашето почукване той отвори и като ни видя, каза: «А, някакви софисти! Не е свободен!» И същевременно затръшна с две ръце вратата, колкото имаше сила. Ние почукахме отново, но той в отговор ни каза, без да отваря: «Абе хора, не чухте ли, че не е свободен?» — «Но, драги, казах, ние не сме дошли при Калий, нито пък сме софисти. Бъди спокоен: ние дойдохме с желание да видим Протагор. Съобщи вътре.» Най-после с голяма мъка той ни отвори вратата. Като влязохме, ние заварихме Протагор да се разхожда в колонадата, придружен от една страна от Калий, сина на Хипоник6, и от брат му по майка Парал, сина на Перикъл, и от Хармид, сина на Главкон, а от другата — от другия Периклов син Ксантип, от Филипид, сина на Филомел, и от Антимойр Мендееца, който се ползуваше с най-добро име между учениците на Протагор и изучаваше софистиката, за да я упражнява по-късно като занаят. След тях вървяха други и слушаха разговора им, в по-голямата си част чужденци, които Протагор води от всички градове, през които минава, очаровайки ги с гласа си като Орфей, а те под обаянието на гласа му го следваха. Но в този хор имаше и тукашни люде. При вида на този хор аз изпитах голямо удоволствие как хубаво се пазеха тези, които бяха отзад, да не се изпречат пред Протагор и всеки път, когато той се обръщаше заедно с придружаващите го от двете му страни, тези, които слушаха отзад, се разделяха в хубав ред на две, заобикаляха и заставаха пак отзад по най-хубав начин. «След него аз познах», както казва Омир7, Хипий от Елида, седнал на един висок стол в срещуположната колонада. Около него седяха на скамейки Ериксимах, синът на Акумен, Федър от Меринунт и Андрон, синът на Ан-дротион; между чужденците имаше и негови съграждани и други някои. Изглеждаше, че те задаваха на Хипий въпроси върху природата и върху някои астрономически проблеми, а той от високия стол отговаряше на всеки от тях и даваше обяснение на въпросите им. «Освен това видях Тантал», понеже в Атина се намираше и Продик от Кеос. Той беше в някакво помещение, което преди това служело за хамбар на Хипоник, но сега Калий, поради многото гости, които бяха отседнали у него, го беше изпразнил и обърнал в стая за гости. Та Продик Още лежеше, покрит с някакви кожи и завивки, и то, както ми се стори, твърде много. В близките до него легла се бяха разположили Павзаний от дема Керамейс и с него едно още много младо момче, по мое мнение много надарено по природа и с извънредно красива външност. Мисля, чух, че името му е Агатон, и не бих се учудил, ако се окажеше да е любим на Павзаний. Беше този младеж, двамата Адейманти, синът на Кепис и синът на Левколофид и някои други. Отвън не ми беше възможно да разбера за какво разговарят, макар че имах много голямо желание да чуя Продик — той ми се струваше извънредно учен и божествен човек, — но басовият тон на гласа му произвеждаше в стаята някакво глухо бръмчене и правеше думите му неясни. Едва-що бяхме влезли, след нас пристигна хубавият Алкивиад, както ти казваш и с което и аз съм съгласен, и Критий, синът на Калайсхрос.
И така, когато влязохме, ние се помаяхме още малко и след като разгледахме всичко това, отидохме при Протагор и аз му казах:
реши.
той, мисля, по дарби може да съперничи на своите връстници. Доколкото разбирам, той иска да стане прочут в града и мисля, че може да постигне това най-вече, ако те има за учител. И така, виж дали трябва да разговаряш за това с нас насаме или пред другите.
чужденец отива в големи градове и в тях убеждава най-добрите младежи да престанат да посещават другите — и техни съграждани, и чужденци, и по-възрастни, и по-млади, — а да посещават само него, понеже при него ще станат по-добри, той трябва да бъде особено внимателен, тъй като поради тези му постъпки се създават немалки зависти и всякакви други вражди и интриги. Аз твърдя, че софистическото изкуство е древно, но че тези от старите, които са се занимавали с него, са се страхували от омразата, която то предизвиква, и затова са му давали друг вид и са го прикривали, едни под формата на поезия, както Омир, Хезиод и Симонид, други под формата на религиозни тайнства и оракули, както Орфей, Музей и другите като тях, а пък някои, както схващам, и под формата на гимнастика, както Ик от Тарент и в наше време този софист, който не пада по-долу от никого, Херодик селимбриецът, но по произход от Мегара. Вашият съгражданин Агатокъл, който е голям софист, го прикриваше под формата на музика, също както Питаклид от Кеос и много други. Всички те, както казвам, страхувайки се от завист, са се прикрили с облеклото на тези изкуства. Аз обаче в това не съм съгласен с тях, понеже мисля, че съвсем не са постигнали това, което са искали, не са се скрили от тези, които имат властта в градовете и заради които са именно тези външни форми, тъй като народът, така да се каже, не разбира нищо, но слави това, което те му препоръчват. А да се опиташ да избягаш и да не можеш, но да те открият, е страшна глупост и това по необходимост предизвиква още по-голяма омраза, понеже освен другото такъв човек го смятат и за измамник. Затова аз съм тръгнал по съвършено противоположен път — признавам, че съм софист и че възпитавам хора, и мисля, че моята предпазливост е много по-добра от тяхната и че признаването е много по- добро от отричането. Освен това аз вземам и други предпазни мерки, така че с божа воля поради моето признание, че съм софист, да не изпитам нищо страшно. Всеки случай аз упражнявам тази професия вече много години, понеже и възрастта ми е доста голяма — от всички ви няма нито един, на когото според възрастта ми аз не бих могъл да не бъда баща. Така че на мене ми е много по-приятно, ако нямате нищо против, да говоря върху тези въпроси пред всички тук присъствуващи. Понеже подозирах, че иска да се покаже пред Продик и Хипий и да се поперчи, че сме дошли като негови почитатели, аз му казах:
седнали? — обади се Калий. Това се прие и всички ние от радост, че ще чуем учени мъже, взехме от своя страна скамейки и легла и се настанихме до Хипий, понеже там се намираха тези скамейки по-рано. Между това Калий и Алкивиад дойдоха с Продик, когото бяха вдигнали от леглото, както и неговите приятели. След като всички насядахме. Какъв е предметът на обучението, което води Протагор Протагор започна: — Понеже и другите са тук, сега би могъл да кажеш, Сократе, за какво ми спомена преди малко във връзка с този младеж. Аз отговорих:
Хипократ, ей това е той, има желание да те посещава и би му било приятно да узнае каква полза ще има, ако ти стане ученик. Толкова ни е думата. Протагор подхвана така: — Младежо, ако идваш при мен да се учиш, в деня, който би прекарал с мен, ти ще си отидеш у дома по-добър, а същото и следния ден и всеки ден постоянно ще напредваш в твоето усъвършенствуване. При тези думи аз казах: — Протагоре, ти не казваш нищо особено, напротив — нещо обикновено, понеже и ти, макар и да си на такава възраст и с такива знания, ако някой те научеше нещо, което в случая не знаеш, би станал по-добър. Не по този начин, а ето как. Ако например Хипократ внезапно би променил намерението си и би поискал да посещава този млад човек, който отскоро е тук, Зевскип от Хераклея, би отишъл при него, както сега при теб, и би чул от него същия отговор, който и ти му даваш, че посещавайки го всеки ден, ще става по-добър и ще напредва, и би го попитал: «В какво казваш, че ще стана по-добър и в какво ще напредвам?», Зевксип би му отговорил: «В художеството.» Ако би посетил Ортагор14 тиванеца и би чул от него същия отговор, както от теб, и би го попитал в какво при всекидневното учене при него ще става с нещо по-добър, той би му отговорил: «В изкуството да свириш на флейта.» По този начин и ти отговори на този младеж и на мен, който ти задавам въпроса вместо него: ако Хипократ посещава Протагор, в деня, в който бъде с него, той ще си отиде вече по-добър, а и всеки следващ ден ще напредва — в какво именно, Протагоре? На този мой въпрос Протагор отвърна: — Ти задаваш добър въпрос, Сократе, а аз с радост отговарям на тези, които задават добри въпроси. Ако Хипократ дойде при мен, с него няма да стане това, което би станало при някой друг софист. Понеже другите софисти съсипват младежите: насила им натрапват да изучават тясно свързани със занаятите науки, от които те бягат, аритметика, астрономия, геометрия, музика — същевременно той погледна към Хипий, — докато, ако дойде при мен, ще научи единствено това, за което е дошъл. Моята наука е благоразумие при собствените работи, за да може да управлява най- добре собствената си къща, а при обществените работи да може с най-голямо умение да ги ръководи както с дела, така и с думи.
уверяваш, че създаваш добри граждани.
изучава? Противоположните схващания на Протагор и на Сократ Дали това изкуство може да се изучава?
притежаваш — аз ще та казвам само онова, което мисля. Аз обаче, Протагоре, не смятах, че държавническото изкуство9 може да се преподава, но не мога ида не ти вярвам, щом твърдиш това. Откъде имам това схващане, че то не може да се преподава и да се дава от човек на човек, в реда на нещата е да ти обясня.Според мен, както и според останалите елини, атиняните са мъдри хора. Именно забелязвам, че когато се съберем в Народното събрание и се касае градът да предприеме някакви постройки, те поискват съветите на строителите, или когато се касае за постройка на кораби, поискват съветите на корабостроителите и по този начин постъпват въз всичко, което смятат, че може да се научи или преподаде. А ако някой, когото те не смятат за човек от занаята, почне да им дава съвети, макар и да е много хубав, богат и от знатен род, повече не го слушат, но му се подиграват и вдигат шум, докато или сам слезе пред този шум от трибуната, или пък стрелците10 го смъкнат по заповед на пританите11. Следователно те постъпват така, когато смятат, че се касае до неща от областта на някакъв занаят. Но трябва ли да се посъветват нещо във връзка с управлението на държавата, всеки без разлика става да си даде съвета: строител, ковач и обущар, търговец и моряк, богат и беден, благородник и човек с прост произход — никой не го укорява, както в по-горните случаи, че без да е получил отнякъде знания, без да е имал учител, се заема да им дава съвети. Ясно е, че те не смятат, че това може да се преподава. Това не е само до обществените дела, но и в частния живот най- умните и най-добрите граждани не са в състояние да дадат на друг тази добродетел, която те сами притежават. Ето защо Перикъл, бащата на тези тук момчета, им е дал превъзходно образование, що се отнася до тези неща, които зависят от учители, но на това, в което той е вещ, нито сам се е заел да ги учи, нито ги е поверил на някой друг, но обикалят сами и пасат като пуснати на свобода животни — ако могат някак си от само себе си да се натъкнат на добродетелта. Ако искаш друг пример. Същият този Перикъл беше взел под свое настойничество Клиний, по-малкия брат на Алкивиад, от страх да не би Алкивиад да го развали, отделил го беше от него и го беше предал на възпитателните грижи на Арифрон. И преди да минат шест месеца, Арифрон му го върна, понеже не знаел как да излезе наглава с него. Аз мога да ти посоча и мнозина други, които, въпреки че самите те са добри, не са направили по-добър нито някой свой близък, нито пък чужд. И така, Протагоре, като имам пред очи тези примери, не мисля, че добродетелта може да се преподава, но понеже чувам тези думи от теб, почвам да се разколебавам и да мисля, че в тях има нещо вярно, тъй като според мен ти си с широка опитност поради многото, което си научил, и поради многото, което сам ти си открил. Така че, ако можеш да ни покажеш по-ясно, че добродетелта може да се преподава, не ни отказвай, покажи ни го.
стар човек с момчета, или да ви го изложа като лекция? Мнозина от присъствуващите му отговориха да постъпи, както би желал.
Каталог: textove textove -> Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 0.9 Mb. Сподели с приятели:
|