Проблеми на изкуството 4/2014 Мария Доспевска (1889-1972) художничката самарянка



Дата03.08.2017
Размер188.09 Kb.
Проблеми на изкуството 4/2014


Мария Доспевска (1889-1972) – художничката самарянка


Анжела Данева

Текстът е опит да бъде проследен животът и творчество на художничката Мария Доспевска, които до скоро са били непознати. В галерията „Станислав Доспевски” в Пазарджик се пазят повече от 50 живописни произведения и няколко академични рисунки. От 1908 до 1911 г. тя учи в известната Дамска академия в Мюнхен. След това известно време учителства в провинцията и от 1915 г. живее в Пазарджик, като се посвещава на учението на Бялото братство.
Мария Доспевска, Станислав Доспевски, Самоков, Бяло братство

В началото на лятото реставраторът от ХГ Пазарджик Иван Караджов ми разказа за работата си по произведенията на художничката Мария Доспевска. За образованието и работата ѝ никой извън тесния кръг от най-близки хора и приятели явно не е и подозирал. Художничката Мария Доспевска е поредният пример за това как европейското художническо образование е превърнато в обикновено занимание, наложено от обстоятелствата. Тя е оставила повече от 50 произведения, които днес са реставрирани и разкриват един интимен свят, личностни съмнения, въпроси, ежедневие. Животът ѝ е пример не само за изборът, който правим за себе си, но и за начина, по който се развива художественият живот у нас през първите десетилетия и средата на ХХ в.


Фамилията отпраща към известния род на художника Станислав Доспевски, възпитаник на руската художествена школа и първи светски портретист у нас1. В края на XIX в. те са известни и със своята активна благотворителна дейност, която съпругата на художника Мариола Доспевска (1837-?) развива в града, създавайки през 1870 г. женското дружество „Просвета”. По-късно грижата за бедните продължава и синът им Борис Доспевски.
Борис Доспевски (1861-1947) завършва Държавната ре-ална гимназия в Габрово (1886). Следва в оръжейната школа в Тула (Русия, 1880). От 1 май 1882 до 1септември 1884 г. работи като оръжеен майстор в Централната оръ-жейна работилница на Източно-румелийската милиция и жандармерия в Пловдив. От 1 септември 1884 до 20 август 1885 г. е главен майстор на същата работилница. Занимава се и със земеделие. От 1894 до 1898 г. е помощник-кмет на Пазарджик. Касиер е на Благотворителното дружество за изграждане на приют за бедни и безпомощни старци (1922). Провъзгласен е за почетен член на Православното християнско братство за религиозна просвета и благотворителност „Св. Иван Рилски” (1939). През 1940 г. подарява на Бялото братство 4000 лв. за старческия приют и 1000 лв. на един беден студент, посочен от касиерката на Братството. Редовно дарява средства на бедните си съграждани, както и за ученическите трапезарии в града. На 7 юли 1945 г. завещава всичките си пари в Земеделска банка на бедните в града; семейната къща на ул. „Мария Луиза” 28, заедно с ме-белите – на читалището, за музей; Всичките си ниви и сгради на чифлика в село Главиница – на Пазарджишкия старчески дом2. Той е и един от първите последователи в Пазарджик на Петър Дънов (1864-1944). В статията си „Поглед към живота на Братството в Пазарджик” Зорница Баракова пише, че най-ранното сведение за посещение на Учителя в Пазарджик е от 1902 г.3 Дънов изнася

Двоен портрет, картон, м.б., 35,5x26,2, ок. 1915 г. Double Portrait, oil on cardboard, 35.5 x 26.2, ca. 1915


първата си беседа в града през 30-те години, когато там вече е има общност от толстоисти и есперантисти4. Когато в началото на ХХ в. Петър Дънов посещава Пазарджик, Мария Доспевска е 13-годишна. На такава възраст децата са особено впечатлителни и тази среща вероятно е оказала съдбовно значение за избора, който Мария ще направи по-късно в живот си, като личност с вече формирани характер и светоусещане. От спомените на хора, които са я познавали в по-зрелите години, разбираме, че през целия си съзнателен живот тя е живяла в съответствие с постулатите, формулирани от Петър Дънов и неговото Бяло братство, към което художничката и сестрите Йорданка и Христина се причисляват. Днес тези близки до семейството хора вече ги няма. Невъзможно е да получим отговори от първа ръка на редицата


44


Проблеми на изкуството 4/2014




въпроси, които възникват относно личността на Мария Доспевска. Зоя Симеонова от Братството в Пазарджик ми пише: „Разказите за Мария Доспевска са от общо естество. Била е рационална, по-строгата от сестрите. Живели са затворено, изнасяли са лекции за вегетарианството. Константин Генчев (бивш уредник в къщата) ми разказа за последните им години. Живеели са много скромно и бедно, получавали малка дажба от взетите им имоти – чифлик и обработваема земя в с. Главиница. След смъртта на баща им Борис Доспевски, преди да го национализират този чифлик, те са го предоставили на братя и сестри, да живеят като в комуна. Обработвали са земята, чели са беседите на Учителя Петър Дънов и са свирели песните му. При тях са идвали и сестрите Доспевски и заедно са беседвали. През 1947 г. всичко това им е отнето, комуната е разтурена. Книгите им, списанието „Житно зърно” и личният им архив са иззети”.


По тези причини изводите, до които достигнах и които споделям в тези редове, са направени на базата на малко-то документални и фотографски материали за художничката Мария Доспевска. Взета е предвид и информацията за сестрите, публикувана в сайта на издателство „Бялото братство”.
През 1889 г. в Пазарджик се ражда първото от четирите момичета5 на семейството на Борис и Екатерина Доспев-ски. Наричат я Мария. Как преминава детството ѝ, каква е била семейната среда, кой насърчава развитието на мо-мичета по пътя към изкуствата, можем само да предпо-лагаме. Пример за подражание вероятно е била и баба им Мариола със своята благотворителна дейност в града, а посещенията и лекциите на Учителя в Пазарджик през 20-те и 30-те години на века със сигурност са имали значение за формиране на техните житейски ценности.
Преди това обаче, през 1908 г.6, Мария Доспевска за-вършва средното си образование в Софийската девическа гимназия. Същата година заминава за Мюнхен в небезизвестното частно училище на Хайнрих Книр (1862-1944), където се преподава по програмата на Мюнхенската художествена академия. В това училище са учили и известните български художнички Елена Карамихайлова (1875-1961), Анета Ходина (1878-1941), Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965). Посещавайки курсовете по живопис в Дамската академия, Мария Доспевска се запознава с Елисавета Консулова-Вазова, която специализира в институцията през 1909-1910 г. В под-крепа на това твърдение е и една картичка от архива на Къща-музей „Николай Доспевски”, която е подписана от Е. Консулова-Вазова. Младата художничка М. Доспевска остава в Мюнхен до 1911 г. За пребиваването ѝ в Мюн-хен не са известни други сведения, въпреки че Мюнхен като художествен център е един от добре изучените от българското изкуствознание. Не е намерена информация за художничката и през 1990 г., когато Клеменс Отнад, специализант в Художествената академия у нас, пръв проучва матрикуларните книги на Мюнхенската акаде-мия. За нея не се споменава в книгата на Валентин Ан-гелов „Мюнхен и българското изобразително изкуство”7, нито в наскоро излезлия каталог „Българските художни-ци и Мюнхен”8. Само благодарение на една щастливо оцеляла справка, издадена от това престижно училище, със сигурност знаем, че Мария Доспевска е получила
Пейзаж, м.б, картон, 26x19,5, 20-те години на ХХ в. Landscape, oil on cardboard, 26 x 19.5, 1920s


Пейзаж с две купи сено, м.б., картон, 19x26,6, 1920-те години




Landscape with Two Haystacks, oil on cardboard, 19 x 26.6, 1920s



Натюрморт с кафеник, м.б, картон, 19,3x35, 1920-те години
Still Life with Coffee Pot, oil on cardboard, 19.3 x 35, 1920s




45


Проблеми на изкуството 4/2014






Miss Düran, молив, 1910 г. Глава на мъж, рисунка с молив, 1908 г.
Miss Düran, pencil, 1910 Head of a Man, pencil, 1908


Глава на възрастен мъж, молив, 1910 г. Head of a Old Man, pencil, 1910




професионалното си художническо образование в Дам-

за да накара младата художничка да я документира. Та-

ската академия (Мюнхен). В потвърждение на това са и

зи рисунка и още една маслена работа, в която женската

няколко академично изпълнени с молив мъжки и женски

фигура е сякаш нарочно окарикатурена и изкривена, с

глави и голи тела, които се отнасят до Мюнхенското обу-

гримаса на лицето, с кошница в ръка и с чадър под миш-

чение на художничката.

ница, бих причислила към персонажите, които худож-

Друга любопитна с настроението си рисунка от същия

ничката е срещала в ежедневието си там. Друго произ-

период е „портрет” на англичанката Miss Düran, датиран

ведение, което вероятно е рисувано по същото време или

1910 г. Явно жената е била със запомнящ се характер,

в друга европейска провинция, е маслен пейзаж, в който




изобразените на втори план постройки са с нетипични

Документ от Дамска академия в Мюнхен, издаден на Мария

за българската архитектура покриви. Сред малкото доку-

Доспевска, 1911 г.

ментални свидетелства, до които се добрахме, открива-

A certificate issued to Maria Dospevska by Munich Women’s School

ме и картички, адресирани до Мария Доспевска в Мюн-

of Art, 1911

хен (някои и на немски език), но те не съдържат никакво




сведение, което поне малко да разбули тъмнината по от-




ношение на прекараните години в Баварската столица.




През 1911 г. Мария Доспевска се връща в България и




както много други свои колеги става учителка по рисува-




не в Разград. Сведения за това се намериха в Държавния




архив в града. Във ведомостите на Девическата гимна-




зия за периода 1911-1915 г. пише, че Мария Доспевска




е била волнонаемна учителка. За този кратък период от




живота й свидетелстват и няколко рисунки на нейни въз-




питанички. Интересен момент от тази пълна с проблеми




и неизвестности биография е познанството на младата




художничка с Драган Данаилов (1873-1948), който е въз-




питаник на Кралската академия „Албертина” в Торино9.




Няма информация как са се запознали, за какво са го-




ворили, какви теми са обсъждали, дали са спорили за




предимствата и недостатъците на двете художествени




школи, от които произлизат и са се формирали профе-




сионално. Единственото свидетелство за това познан-




ство е запазеният в Художествената галерия в Разград




„Портрет на Мария Доспевска”, който е рисуван от Дра-




ган Данаилов през 1915 г. Става дума за представителен




портрет на млада жена, изпълнен в дивизионистично-




експресивната стилистика на художника. Художниче-




ският усет и остро око на Драган Данаилов са му поз-




волили да претвори в работата си най-характерното от




личността на Мария Доспевска. Лицето от портрета из-




разява едва уловимо вътрешно напрежение, подчертава-




но от волевата брадичка и пълните, леко стиснати устни,




46


Проблеми на изкуството 4/2014




а като контрапункт на този заявен вече характер са очи-те. Жената е погледнала леко нагоре с изразителните си сини очи, сякаш смирено отправя молба към невидими сили. Тук ми идва наум да попитам, защо портретът не



  • станал собственост на портретуваната, но бързо се се-щам за прочистванията от „вредна литература”, правени в дома на Доспевски през десетилетията. Станало е по-добре, че Драган Данаилов е запазил тази работа, иначе днес може би нямаше да съществува. След 1915 г. Мария Доспевска прекратява учителската си кариера и се при-бира в родния Пазарджик. Има вероятност да е прекара-ла известно време в чужбина при сестра си Йорданка, която е завършила курса по цигулка в Чешката академия и след това е концертирала в Париж и Швейцария, но пряко потвърждение за това няма10.

Мария Доспевска е работила в маслена и акварелна тех-ника. Вълнувала се е особено от портретния жанр, от пейзажа и натюрморта. За съжаление не е възможно да кажем кои европейски художници е харесвала, от кои се



  • влияела. Кариерата ѝ на художник и учител са сравни-телно кратки и бързо са отстъпили място на по-важни и приоритетни за нея занимания.

Масивът от нейни произведения, които са запазени (ака-демични рисунки, скици и живописни картини) се отнася към периода от 1910 г. до 30-те години на века. Картини-те не са подписвани и датирани, изключение правят най-ранните и работи. Повечето от тях не носят завършеност и категоричност, но са работени с онази лекота на мисъл-та, която може да пресъздадеш, само когато рисуваш за себе си. Същевременно те са непретенциозни, работени са за удоволствие и с усещането на човек, който разпола-га с всичкото време на света. Такива са лиричните пей-зажи и слънчевите натюрморти с цветя на художничката. Живописта е пленерно изпълнена с предпочитани и тър-сени от нея импресионистични ефекти.


Фигуралните композиции не са привличали особено Ма-рия Доспевска или по-скоро, поради затворения и съзер-цателен начин на живот, който са имали в семейството, такива ситуации и теми не са били обект на интерес за нея. Една работа обаче буди любопитство с пресъздаде-ното внушение за тишина, семейно спокойствие и уют. На преден план в домашна обстановка, разположен в профил, е седнал мъж на средна възраст със скръстени крака и ръце. Личи, че тази е била обичайната му по-за и въпреки кръстосаните крайници той не се чувства напрегнат. Предполагам, че мъжът е Борис Доспевски – бащата на художничката, която пък се е изобразила на втори план в картината, рисувайки го седнала на земята. Това е единствената работа от такъв характер и може би


  • правена скоро след завръщането на Мария Доспевска от Мюнхен.

Детският портрет също е привличал художничката. От-ново техниката е маслена, а цветът и светлината са ос-новните оръжия на художничката, за да възпроизведе меките, невинни черти и характери на лицата. Между детските портрети, които са предимно глави, има и една работа, която прави впечатление. Тъничката фигурка на малко момиче е разположена в екстериор, сред природа-та. Облечена е в червена дълга рокля, а на главата носи широкопола жълта шапка с червена панделка. Детето из-глежда странно, облечено по градски, като че ли облег-нато леко на купа сено, плетейки чорап или шал. Изра-жението на лицето е болезнено, сякаш всеки момент ще се разплаче. Като оставим настрана композиционното решение на картината, трябва да се подчертае, че Ма-



Мария Доспевска, 1906 г. Maria Dospevska, 1906


рия Доспевска определено е имала усет и се е вълнувала от духовните настроения на моделите си, които умело и експресивно е успявала да пресъздава в малкото познати ни произведения.


С много повече разкриване на вътрешния мир Мария Доспевска изпълнява автопортретите си. Винаги е осо-бено любопитно как художникът вижда и изследва себе си. Мария Доспевска се е рисувала така, сякаш е смята-ла, че изображението ще отговори на въпросите: Коя съм аз? Защо съм тук? Портретите не са датирани и подпи-сани, но със сигурност са рисувани през 20-те години на ХХ в. От едно такова платно открито наблюдава лицето на млада жена с настойчиви и питащи очи. Тя носи на главата си шапка, украсена с червено перо. Тази работа вероятно е правена около 1915 г., когато и Драган Дана-илов рисува художничката в Разград със същата шапка. Има още няколко автопортрета, в които М. Доспевска се изобразява с различни шапки, но и в тези произведения основното, което прави впечатление, е откритото лице и настроението в очите на художничката. Неразбираемо остава защо Мария Доспевска не е поддържала или поне не знаем да е имала връзки с колегите си художнички от София и защо не се е опитала да участва в художест-вения живот на столицата? Видно е от произведенията,

47


Проблеми на изкуството 4/2014






Автопортрет с жълта шапка, м.б., пл. 35,5x29, 20-те години
Self-portrait Wearing a Yellow Hat, oil on canvas, 35.5 x 29, 1920s
че потенциал не е липсвал. Какво се е случило, какви са били обстоятелствата в нейния живот, които я карат да промени пътя си на художник? Може би ще разберем от три запазени автопортрета, които поставени един до друг, представляват сякаш триптих.

Като внушение намирам тези работи за особено инте-ресни от психологична и човешка гледна точка. Те са със сигурност малко по-късни, вероятно правени в края



Автопортрет, м. б., пл., 41x32, ок. 1915 г Self-portrait, oil on canvas, 41 x 32, ca. 1915
на 20-те или началото на 30-те години. Възможно ли е те да представляват вододелът, който Мария Доспевска прекрачва, за да премине от младежките си влечения и мечти към нов избор и вече ясно осъзнато призвание в живота си? И в трите автопортрета тя е изобразила само главата анфас. Очите категорично гледат напред. Липс-ват шапките, не се виждат светски атрибути и никакви части от облеклото. Отново лицето на модела е обект на


Портрет на момче, м.б, пл., 32x28,5, 20-те години на ХХ в
Portrait of a Boy, oil on canvas, 32 x 28.5, 1920s




Портрет на момиче с бяла рокля, 20- Червената рокля, м.б, пл., 30x21,5,
те години на ХХ в., м.б, пл., 57x39 20-те години на ХХ в.
Portrait of a Girl Wearing a White The Red Dress, oil on canvas, 30 x

Dress, oil on canvas, 57x39. 1920s 21.5, 1920s





48


Проблеми на изкуството 4/2014






Автопортрет, м.б, пл., 27,7x24, 20-те години на ХХ в
Self-portrait, oil on canvas, 27.7 x 24, 1920s


Самарянка, автопортрет,

Автопортрет, м.б., 24,5х17, 30-те години на ХХ в.

акварел, 20-те години на ХХ в.

Self-portrait, oil, 24.5 х 17, 1930s

A Samaritan, self-portrait,




watercolour, 1920s



художническата интерпретация. В първата картина ли-цето е по-ведро и спокойно, а косата по младежки е при-брана назад. Във втория автопортрет косите са спуснати свободно, като обрамчват стегнатата форма на лицето, а



  • третата работа главата и косата на художничката са по-крити с падаща покрай лицето бяла кърпа. Три различни ситуации, три изпълнени с терзания и съмнения етапи от живота, завършили окончателно с превръщането на обикновеното момиче в жена самарянка. Както повече-то живописни работи на художничката, така и тези не са подписани и датирани, но тук е повече от ясно защо. Ав-топортретите са правени за лично съзерцание, не са би-ли предназначени за чужда критика и погледи, тъй като пресъздават изключително интимните състояния на ли-чността на Мария Доспевска.Те са били средство, чрез което тя е опитвала да намери пътя към себе си. За пе-риода на 20-те и 30-те години на миналия век от живота на художничката трябва да се доверим на информацията от посочения по-горе текст на Зорница Баракова, където са цитирани спомените на Ангел Керемедчиев и съпру-гата му Трендафила Балдевска, които са имали преки контакти с двете сестри Доспевски. Ангел Керемедчи-ев разказвал за Мария, че е била високо интелигентна, придържала се е към вегетарианството и е имала лечи-телски способности, приготвяла лекарства, лекувала е болни. Отстоявала идеите на вегетарианството в публич-ни сказки, които изнасяла в Благотворителното женско дружество, основано от баба ѝ. Учила децата да рисуват, да одухотворяват предметите. Питам се дали освен то-ва и атмосферата на следвоенните трудни години не са допринесли допълнително възпитаната в състрадание и




  • помощ на ближните Мария Доспевска да преразгледа приоритетите си и да остави настрана художническото

призвание и да се посвети на учението на Бялото брат-ство и на благородната мисия да помага на бедните. Давам си сметка, че задачата да събера разпилените и не-възвратимо изгубени късчета информация за Мария Дос-певска е почти непосилна. Вярвам обаче, че е възможно поне да скицираме личността и да въведем в обръщение нейните произведения, като се опираме на малкото остана-ла документални и художествени свидетелства, и в извест-на степен на спомените, споделени за нея през годините.


*Илюстрациите са от архива на Къща музей „Станислав Дос-певски”, Пазарджик
Бележки:
1 Захариев, В. Станислав Доспевски. С., 1971; Рошковска, А. Станислав Доспевски. Ст. Загора, 1994.
2 150 години народно читалище „Виделина – 1862”. Алманах. Авторски колектив. Пазарджик, 2012.
3 Баракова, З. Поглед към живота на Братството в Пазарджик.
– в. Братски живот, бр. 11 (61), ноември 2011, 4. 4 Кантарев, К. Пролетта на един град. С., 1983, 72. 5 Мария, Йорданка, Христина и Зорка.
6 Годината е извлечена от зрелостното свидетелство на Мария Доспевска, издадено от Девическата гимназия в София. Ар-хив, Къща Музей „Станислав Доспевски”, Пазарджик.
7 Ангелов, В. Мюнхен и българското изобразително изкуство,
С., 2001.

8 Българските художници и Мюнхен. Модерни практики от средата на 19. до средата на 20. век. Каталог, СГХГ. С., 2009. 9 Повече за Драган Данаилов вж: Данева, А. Българи в ита-лианските академии за изящни изкуства (1878-1944). НБУ, С., 2013, 58-59.


10 Баракова, З. Цит. съч.


49


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница