Проблеми на малкия бизнес в условията на криза д-р по ик. В. Рангелова

В рамките на Програмата за европейски сравнения/ПЕС/ ежегодно се представят сравнения на ценовите равнища и на физическия обем на БВП и неговите основни компоненти на човек от населението. Евростат изчислява специално конструирани валутни курсове - паритети на покупателната способност (ППС), с оглед превръщане на стойностните показатели от национална валута в единна условна парична единица, наречена евро стандарт на покупателна способност (евро СПС). С това се цели изравняване на покупателната сила на еврото в различните държави от евро зоната и на националните валути в останалите европейски страни.

Индексите на физическия обем представят реалния размер на БВП на човек от населението, изразени като отношение към ЕС27=100%. Страната ни попада в групата държави с индекси на физическия обем под 40% от средния за 27-те страни членки на ЕС БВП на човек от населението. Най-близо до нас се нареждат Румъния, Турция и Сърбия. Това значително по-ниско равнище в България по отношение на останалите европейски страни се дължи на ниското относително равнище на цените /40% от средното им равнище в 27-те членки на ЕС; 34 място между 35 европейски страни/, така и на все още твърде ниските възнаграждения в сферата на непазарните услуги (здравеопазване, образование, социални дейности, държавно управление и др.).

От новоприетите в ЕС страни само Кипър, Словения и Чехия се доближават до средното европейско равнище на този показател и попадат в групата ≤80% и ≤100% при ЕС27=100. Малта, Португалия и Естония имат с около 25 пункта по-нисък БВП на човек от този в ЕС27, формирайки група от 70 до 80% физически обем на БВП на човек от средния за страните-членки. В останалите новоприети в ЕС държави равнището на БВП на човек от населението достига от 50 до 70 % от средното му ниво за ЕС-27.

Индексите на физически обем на реален БВП на човек от населението създават възможност за ранжиране на общата икономическа активност на нашата страна съпоставена с другите членки на ЕС. Данните показват, че през 2007 г. Р.България се нарежда след Румъния (31), заемайки съответно 32-то място между 35-те сравнявани европейски държави с БВП на човек от населението 9460 евро СПС.

Множество програми на ЕС подкрепят развитието на МСП. Основният инструмент са европейските фондове – около 16–18 на сто от средствата за кохезионна политика (общо 347 млрд. евро) са за подкрепа на МСП. Селскостопанският фонд за развитие на селските райони също предвижда около 10 млр. евро да бъдат отделени за създаване на неселскостопански предприятия в тези области. Седмата рамкова програма за изследвания и технологично развитие включва различни инициативи в подкрепа на МСП, в т.ч. и реимбурсиране на средства, отделени за такива цели. Програмата за конкурентоспособност и иновации с бюджет около 3.6 млрд. евро осигурява по-добър достъп на МСП до иновации, ИКТ, предприемачество, нови енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност.

За успешното развитие на МСП е необходимо създаването на благоприятна бизнес среда.

Индекси на физическия обем на БВП на човек от населението 2007, ЕС27=100

2.Макроикономическа среда за развитие на малкия бизнес

Макроикономическата среда за развитие на малкия бизнес беше сравнително добра до започване на световната икономическа криза през есента на 2008г. Сега обаче с всеки изминат ден условията за бизнес в страната ни се влошават, поради рецесията в европейските страни и у нас.Брутният вътрешен продукт за първото тримесечие у нас е намалял с 3,5%.Намалението на БВП в Германия за същия период е 6,9%. В другите страни рецесията е още по-голяма.Износът ни за първото тримесечие на годината е намалял с около 25%, а вносът –с около 35%., а вътрешното потребление постоянно се свива.Страната ни е в рецесия и дефлация , а мерките, които се вземат са недостатъчни. Негативните икономически процеси, които се развиват са много по-остри в малките региони и селища, поради ограниченото потребление в тези региони. За тези региони са необходими специални грижи от държавата и правителствата, от общините и цялата администрация.

От изследванията на НСИ през април 2009 г. с изключение на строителството в останалите отрасли промишленост, търговия на дребно и услуги показателят бизнес климат регистрира увеличение спрямо предходния месец. Общо за страната той се повишава с 0.6 пункта .

За първи път след септември миналата година съставният показател “бизнес климат в промишлеността” се покачва с 4.1 пункта през април, което се дължи изцяло на повишените очаквания на стопанските ръководители за развитието на бизнеса през следващите месеци . Очакванията за бизнес състоянието за шест месеца напред са значително по-оптимистични, като балансовият показател е със 17.3 пункта над равнището си от предходния месец. Предприятията предвиждат известно възстановяване на дейността и повишаване на износа през следващите три месеца .

Същевременно обаче оценките за настоящото бизнес състояние на предприятията, производствената активност и равнището на поръчки за местния пазар и за износ са по-неблагоприятни през април спрямо март . През периода януари – април 2009 г. средното натоварване на мощностите в промишлеността намалява с 3.2 пункта и се оценява на 67.4% . Оценките за конкурентната позиция на предприятията както на вътрешния пазар, така и на пазара във и извън страните от Европейския съюз, леко са се влошили в сравнение с преди три месеца.

С най-голяма тежест сред причините, затрудняващи развитието на бизнеса , продължават да бъдат несигурната икономическа среда, която е увеличила негативното си влияние, и недостатъчното търсене от страната и чужбина .

През април 2009 г. съставният показател “бизнес климат в строителството” се влошава с 6.1 пункта спрямо предходния месец март, когато анкетата регистрира известно подобрение . Понижението този месец се дължи на по-песимистичните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние и очакванията им за следващите шест месеца. Настоящата строителна активност се оценява като намалена, а и прогнозите за следващите три месеца са в същата посока. Същевременно обаче за периода от януари до април са подобрени оценките за осигуреността на производството с поръчки (в брой месеци) - от 6.2 на 6.7. Предприятията очакват и приток на нови поръчки през следващите шест месеца, въпреки че това не е съпроводено с очаквания за наемане на допълнителна работна ръка.

Основен фактор затрудняващ дейността остава несигурната икономическа среда за близо две трети от отрасъла . На второ място са финансовите проблеми, които засилват негативното си влияние.

За пети пореден месец между 15 и 19% от стопанските ръководители в строителството прогнозират намаление на продажните си цени .

През месец април стопанската конюнктура в търговията на дребно запазва подобреното си равнище от предходния месец, като стойността на съставния показател “бизнес климат в търговията” остава приблизително същата (19.6%) . Търговските предприемачи оценяват настоящото си бизнес състояние малко по-неблагоприятно в сравнение с март, което се компенсира с по-оптимистичните очаквания за следващите шест месеца. Обемът на продажбите през последните три месеца се е намалил, като се предвижда настоящият обем на поръчките към доставчиците и на пласмента да продължи да се реализира и през следващите три месеца . Недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда са основни причини за затрудненията в дейността на търговските предприятия, съответно посочени от 51.5 и 46.9% от тях. Конкуренцията в бранша е проблем за около една трета от предприемачите, като за пети пореден месец финансовите проблеми излизат на по-преден план сред факторите, ограничаващи бизнеса им .

Продажните цени в търговията на дребно са се намалили през последния месец и се очаква пониженото равнище да се запази и през следващите три месеца .

През април, независимо от песимистичните оценки на мениджърите от сектора на услугите за настоящото бизнес състояние на предприятията и търсенето, равнището на съставния показател „бизнес климат” се покачва с 1.0 пункт в сравнение с март поради по-оптимистичните им очаквания за следващите месеци . Анкетата отчита, че стопанските ръководители прогнозират подобрение на бизнес ситуацията и увеличение на търсенето на услуги, като същевременно не предвиждат наемане на допълнителна работна ръка през следващите три месеца .

За втори пореден месец несигурната икономическа среда е на първо място сред причините, затрудняващи дейността на предприятията, посочена от 57.1% от тях през април, изпреварвайки фактора „конкуренцията в бранша”, който е с 37.4% относителен дял.

Мерките, препоръчани от ЕК в последното комюнике, са в пет основни области:

• намаляване на административните бариери и подобряване на бизнес средата;

• подобряване на достъпа на МСП до пазарите;

• насърчаване на предприемачеството и повишаване на квалификацията;

• подобряване на потенциала на МСП за растеж, в т.ч. чрез иновации;

• стимулиране на диалога и консултациите с МСП.

Първата мярка предвижда намаляване на административните бариери и подобряване на бизнес средата. Други конкретни препоръки на ЕК за стимулиране на МСП включват: създаване на „едно гише” за стартиране на бизнес и редуциране на времето, необходимо за това до 1 седмица; подобряване на условията за финансиране, улесняване достъпа на МСП

до обществени поръчки и др.Сега в условията на криза премахванета на всякакви бюрократични пречки пред бизнес е от особено значение за преодоляване на кризата.
Сред най-важните промени в България през последната година е въвеждането на плосък данък и стартът на електронния търговски регистър. Очаква се търговската регистрация да се извършва много по-бързо, процедурата да бъде по-прозрачна и опростена, тъй като регистрирането на обстоятелствата става в единна база данни. Предимствата на новия регистър са свързани с въвеждането на единен идентификационен код, използването на одобрени образци за регистрация, електронен достъп до регистъра и т.н. Стартът на регистъра е съпроводен с редица трудности, които се очаква да бъдат преодолени в скоро време.

Един от основните проблеми пред МСП продължава да бъде достъпът до финансиране, който е затруднен поради отсъствие на кредитна история, непосилни обезпечения, сложни и дълги процедури, липса на достатъчно опит. Кредитният бум през последните години доведе до подобряване достъпа на МСП до банково финансиране – лихвите спаднаха, банковите услуги станаха значително по-разнообразни.За съжаление обаче през последните месеци лихвите на банките в страната ни значително се повишиха и това много затруднява изплащането на взетите кредити и достъпа до нови кредити.Много по-труден е достъпът малкия бизнес от малките региони до кредитните институции, поразди факта,че нямат административен капацитет и недостатъчно обезпечение за получаване на кредит.Правителството трябва да създаде специална банка за фивнансиране на бизнеса в малките региони, като достъпът се облекчи, а лихвите да бъдат много по-ниски от тези на другите банки.Само така могат да се подпомогнат с финансов ресурс малките фирми.За да може да участва малкия бизнес в европейската интеграция са необходими много грижи и помощ от страна на централната и местната власт. Необходимо е две години гратисен период за малкия бизнес от данъци, за да създава работни места , инфраструктура , продукция. Създаване и подпомагане на автентичен селски туризъм в малките региони е много подходящо за нашата богата на древна култура страна.

МСП придобиха повече опит при кандидатстване за финансиране по национални и европейски програми. Намалява данъчната тежест и се създават по-добри условия за финансиране чрез собствени средства.

МСП в България продължават да използват в малка степен външно финансиране (кредити, лизинг, донорски програми, проектно финансиране и т.н.), а разчитат предимно на вътрешни източници, които по правило са по-скъпи, но за сметка на това МСП остават независими от финансиращите институции. В бъдеще ще трябва да се разширяват възможностите за финансова подкрепа на МСП по линия на оперативните програми и структурните фондове на ЕС.

Важно значение за развитието на МСП има доброто информационно осигуряване – навременната актуална и точна информация за международните пазари, промени в законодателството, европейски програми и фондове и т.н. В новата стратегия за развитие на МСП е предвидено подобряване качеството на информационно-консултантските услуги за бизнеса чрез създаване на единна база данни с информация за състоянието и нуждите на сектора на МСП; провеждане на специализирани информационни кампании за структурните фондове на ЕС и изискванията на единния европейски пазар; обучения за разработване на проекти по европейски програми. Малките и средни предприятия все по активно трябва да участват в износа на страната ни.

Българските износители подобряват позициите си на международните пазари. Експортният профил на страната продължава да се формира от стоки с ниска степен на преработка и ниска добавена стойност. Износът на високотехнологични продукти е едва 3.3 на сто от общия износ, докато за ЕС-25 този дял е над 16 на сто. Темповете на нарастване на вноса продължават да изпреварват тези на износа, което води до увеличаване на търговския дефицит.

Ролята на МСП в българската икономика нараства. Техният дял в редица основни икономически показатели е съществен – броят на МСП е над 99 на сто от всички предприятия в страната, но те осигуряват около 50 на сто от заетостта, 68 на сто от оборота и 60 на сто от добавената стойност на частните предприятия. Нараства делът на МСП във външнотърговския обмен – в износа техният дял е 54 на сто, а във вноса надхвърля 70 на сто.

Тези данни са доказателство за значимостта на МСП за българската икономика. Създаването на благоприятна среда за развитието им и тяхното стимулиране в условията на пълноправно членство в ЕС и сега когато е налице световна криза е сред най-важните приоритети на правителството. Политиката по отношение на МСП е съобразена с основните изисквания и насоки на ЕС. В началото на 2007 г. беше приета новата Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2007–2013, разработена от екип на МИЕ. Тя доразвива приоритетите от Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия в България 2002–2006 и е в унисон с Европейската харта за малките предприятия и насоките, очертани от Генерална дирекция „Предприятия и промишленост” на ЕК. Насоките за действие по отношение на МСП на европейско ниво включват: насърчаване на предприемаческия дух, подобряване достъпа до финансиране, осигуряване на финансова подкрепа за МСП чрез програмите на ЕК, опростяване на административната среда, защита на лоялната конкуренция, постигане на устойчиво развитие, насърчаване внедряването на международните стандарти, интернационализация на МСП, подкрепа за научна и развойна дейност и иновативно развитие, защита на интелектуалната собственост.

В новата стратегия на основата на анализ на състоянието и проблемите в сектора на МСП са посочени основните приоритети в тяхното развитие през периода 2007–2013 година.

Стратегическата цел предвижда повишаване и ефективно използване на потенциала на българските предприятия. Приоритетите са в няколко области: осигуряване на образование, подпомагащо предприемачеството и насърчаване на предприемачески дух и умения, подобряване на бизнес средата, улесняване достъпа до финансиране, роля на иновациите за повишаване конкурентоспособността на МСП, подобряване достъпа на МСП до европейския и международните пазари, ефективна защита на интелектуалната собственост.

Общият брой на предприятията у нас с 1–249 заети лица през 2006 г. е 257.1 хиляди.

• Разпределението на броя на предприятията в отделните размерни групи по отраслови сектори откроява най-предпочитаните отраслови сектори .

Основният извод, който може да се направи за периода 2001–2006 г., е, че отрасловите структури на предприятията за всяка една от размерните групи се променят относително бавно във времето. Отрасловите структури на отделните размерни групи предприятия значително се различават помежду си и потвърждават връзката между размера и естеството на производствените процеси.

За микропредприятията най-предпочитаният отраслов сектор продължава да е „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома”. В периода 2001–2006 г. обаче делът им в сектора намалява от 57.3 на 53.6 на сто от общия им брой. Увеличава се делът на микропредприятията, които се насочват към секторите „Строителство” и „Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”.

За малките предприятия най-предпочитаните отраслови сектори продължават да са „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома” и „Преработваща промишленост”, в които през 2006 г. функционират съответно 31.8 и 30.8 на сто от малките предприятия. И в двата сектора обаче този дял намалява от 2001 г. насам за сметка нарастване на дела им най-вече в секторите „Строителство” (от 9.7 на 13.1 на сто) и „Хотели и ресторанти” (от 5.6 на 8.3 на сто).

Няколко фактора определят стремежа на европейските институции за обединяване на усилията на страните членки в подкрепа на предприемачеството:

• Европа е най-застрашеният в демографско отношение континент. Сегашните поколения от млади хора ще бъдат изправени пред много сериозни предизвикателства през следващите десетилетия – те трябва да осигурят развитието на динамична,иновативна и социална икономика.

• Обучението в предприемачество на младите изисква адекватна степен на подготовка и мотивация през годините на училищното и университетското образование.

Само обединените усилия на правителства, образователни институции и бизнес организации ще направят възможно изграждането на динамичен, жизнен и адаптивен частен сектор, подкрепящ иновациите и участващ сериозно в европейската интеграция.

• Новоприетите страни от Югоизточна Европа се нуждаят от още по-сериозни вложения в обучение на предприемачите и особенно сега в условията на световна криза. Липсата на опит за работа в условията на пазарна икономика, отсъствието на стабилна макроикономическа среда, както и на реална институционална подкрепа затрудняват развитието на сектора.

Публикуваното през 2008 г. изследване на Европейския център за развитие на професионалната квалификация (Cedefop) на тема „Какви професионални умения ще са нужни в Европа в средносрочен аспект” прави следните важни и за българската икономика изводи:

• В периода 2006–2015 г. се очаква най-голям растеж на работните места за висококвалифицирани специалисти.

• Очаква се работещите със средна квалификация задължително да придобият нови умения.

• Ще намаляват работните места за нискоквалифицирани кадри.

• Най-сериозен растеж на заетостта и предприемачеството се очаква в секторите на услугите, туризма, транспорта, образованието и здравеопазването.

Изводите от изследването подсказват необходимостта от спешни промени в програмите на българските училища и висшите учебни заведения.

Наблюденията върху качеството на обучението в българските висши училища открояват следните негативни тенденции:

• бавно адаптиране на учебните програми към изискванията на реалната

икономика;

• отсъствие на интерес от страна на предприемачите да организират стажантски програми във фирмите;

• незаинтересованост на студентите от професионално обучение по време на следването.

Данните от първото национално проучване за професионалната ориентация и мотивация на студентите в България сред 12 447 студенти от 37 университета в страната показват ниската степен на готовност на студентите за навлизане в реалния бизнес:

• Само 7 на сто от изследваните 4 000 студенти в специалността счетоводство и контрол” отговарят на основните изисквания на работодателите към тях: владеене на английски език, базова компютърна грамотност и стаж по специалността.А за смекчаване на икономическата криза е необходимо в малкия бизнес да навлязат висококвалифицирани специалисти и мениджъри.

Условията за стартиране, осъществяване и приключване на бизнес в България продължават да се оценяват сравнително негативно от предприемачите. Подобни данни са публикувани в началото на 2008 г. от специализираното изследователско звено на Световната банка в Enterprise Surveys. В него е направена оценка на средата за правене на бизнес в България.

Мнението на предприемачите очертава следната картина:

• Мениджърите отделят средно по около 17 на сто от времето си за съобразяване с различни видове регулации.

• Процедурите по издаване на лицензи и разрешителни продължават да бъдат тромави и бюрократични. За издаването на разрешение за строеж един предприемач трябва да отдели средно около 135 дни, което е твърде продължителен период от време. Възможностите за намаляване на времето за издаване на разрешение за строеж са свързани с ускореното въвеждане на електронното правителство.

• Близо 46 на сто от предприемачите считат, че корупцията е основна пречка за бизнеса. Липсата на ефективно работеща съдебна система продължава да бъде сериозен проблем.

• Над 20 на сто от компаниите определят регулациите на трудовия пазар като основна пречка пред развитието си. Необходима е по-голяма гъвкавост при наемането и освобождаването на работна сила.

• Над 23 на сто от компаниите определят данъчното администриране като основна пречка пред развитието на бизнеса. Необходимо е оптимизиране на съществуващите изисквания за вида, периодичността и реквизитите на голяма част от документите, свързани с администрирането на данъчните задължения.

• броят на изискваните документи;

• сроковете за издаването им;

• броят на процедурите;

• броят на административните органи по прилагане на режима.

С най-голяма тежест (почти 30 на сто) е броят на изискваните документи. За 75 на сто от фирмите комуникацията с администрацията представлява сериозен проблем.

В отговор на увеличените трудности за бизнеса през 2008 г. правителството разработи и предложи „Програма за по-добро регулиране в България”. Програмата определя действията на правителството в краткосрочен план, като обхваща периода 2008–2010 година. Конкретните цели на програмата са:

• премахване и облекчаване на съществуващите административни режими и подобряване на административното обслужване;

• изготвяне на предварителна оценка на въздействие на нормативните актове и създаване на звено за по-добро регулиране към МС;

• консултации със заинтересованите страни по време на изготвяне на оценки на регламентите;

• преглед на административното регулиране на общинско ниво и отмяна на съществуващите незаконосъобразни режими, въведени от местната власт.

Изготвянето на подобна програма може да бъде оценено позитивно – в нея са намерили място редица конкретни предложения. За съжаление много от мерките са отложени във времето – предвидено е голяма част от тях да започнат да се изпълняват през следващата година. Като начална стъпка за намаляване на административните бариери още на този етап се очаква по предложение на бизнеса отделни режими да бъдат премахнати или облекчени. Предстои също така да се проучат, разработят и въведат алтернативни форми на регулиране.

Програмата е част от инициативата за по-добро регулиране и намаляване на административната тежест на европейско равнище, която се провежда съвместно между структурите на ЕС и националните законодателни органи във всяка страна членка.

В бъдеще се очаква системата за обслужване на едно гише да се развие и да достигне до последния етап – предоставяне на комплексни услуги от няколко администрации във формата на „епизоди от живота”. Тези услуги могат да бъдат предоставяни както от отделни министерства, така и от различни видове администрации (централна и териториални).

На практика електронното правителство стартира официално с пускането на портала www.egov.bg. Порталът трябва да обедини всички услуги, предлагани от централната администрация. Това включва каталози с повече от 1 300 административни услуги и над 1 400 образци и формуляри, описание на услугите, кой и къде ги предоставя, както и необходимите документи, процедури, цени и срокове. Порталът дава достъп и до цялата правна и регулаторна рамка на Европейския съюз.

Към момента изцяло онлайн могат се извършват 4 услуги, като за използването на всички е необходим електронен подпис.Днес в условията на криза е необходимо да се премахне електронният подпис и всички услуги да се извършват и по интернет,както е в САЩ.

Решаване на търговски спорове

Провежданите социологически проучвания неизменно показват ниска степен на доверие на предприемачите в съдебната система. Съдебното производство е бавно и неефективно – сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда и товаводи до продължаване на делата за неопределено време. Това е една от причините, поради които през последните години по-голяма популярност започват да придобиват извънсъдебните механизми за решаване на търговски спорове – арбитраж и бухалки.

В България са създадени и функционират повече от 14 арбитражни съдилища. Едни от съдилищата с най-дълга практика са Арбитражният съд към БТПП и Арбитражният съд към БСК.
Достъп до обществени поръчки на малките фирми е почти невъзможен, поради огромната корупция. През системата на обществените поръчки се преразпределят значителни за мащабите на България обществени средства, които през 2007 г. са на стойност над 5.88 млрд. лева.

От направения анализ се вижда,че проблемите на малкия бизнес са много тежки.Проблемите на бизнеса в условията на криза са още по тежки и те немогат да се решат без помощта на централната и местна власт.