Проблеми на некнижовната лексика в славянските езици



Дата01.01.2018
Размер295.22 Kb.
ПРОБЛЕМИ НА НЕКНИЖОВНАТА ЛЕКСИКА

В СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ

Въпросите на нормата и кодификацията в славянските езици от дълги години занимават езиковедите. През последния половин век беше публикувана огромна литература по тази проблематика, макар че има и немалко изследвания в тази област отпреди Втората световна война. И все пак през втората половина на ХХ век се наблюдава много голяма интензивност в разработването на теорията на книжовните езици. За това в значителна степен допринесе дейността на Международната комисия за славянските книжовни езици при Международния комитет на славистите от 1970 г. под ръководството на проф. Алоис Йедличка и проф. Владимир Барнет. Именно на заседанията на тази комисия подробно, задълбочено и изчерпателно бяха разгледани различни аспекти на нормата и нейната вариантност, езиковата ситуация, кодификацията на езика, напрежението между нормата и узуса, дублетността, динамиката в езиковото развитие и мн. др.

Едно от заседанията на тази комисия (двадесето подред) се състоя през 2004 г. в Шумен и беше на тема “Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти” (материалите от това заседание са публикувани в Стандарт 2005). На това заседание отново бяха анализирани и дискутирани много от основните въпроси, свързани с книжовния език, с неговата норма и кодификация в миналото и днес. Централно място в редица доклади заеха въпросите за двата основни пласта в езика – книжовния и некнижовния. Като название на онази част от езика, която е кодифицирана и отразена в езиковата норма, в български е наложен терминът книжовен език. [Само някои русисти, писатели, журналисти и нефилолози употребяват (под руско влияние) термина литературен език.] В останалите славянски езици са приети термините: руски – литературный язык, украински – лiтературна мова, белоруски – лiтаратурная мова, полски – język literacki, чешки и словашки – spisovný jazyk, сръбски и хърватски – књижевни jезик // književni jezik, словенски – knjižni jezik (срв. Речник 1977, с. 22–23).

Тези термини са повече или по-малко установени, докато за противоположното понятие се наблюдава изключително голямо терминологично разнообразие: разговорен език//разговорна реч, народно-разговорна реч, битово-разговорна реч, общоразговорен език, говорим език//говорима реч, жаргонен език//жаргонна реч, колоквиален език//колоквиална реч, фамилиарна реч (грубо фамилиарна реч), експресивен език//експресивна реч, субстандартен език, просторечие, неофициален език//неофициална реч, полуофициален език, всекидневна реч, неформален език//неформална реч, устна неформална комуникация (= реч), спонтанна реч, устно спонтанно общуване (= реч), спонтанна неформална комуникация (= реч), неконвенционален език, интердиалект, (отделен) социолект, идиолект и мн. др. На практика всички тези многобройни термини могат да се обединят в по-широкото понятие некнижовен език // некнижовна реч.

Прави впечатление преобладаващата (или единствено възможната) съчетаемост на повечето различни определения с понятието реч, което се обяснява със силно повишената честота на техните особености в устната реч и сравнително ограничената им употреба в писмената форма на езика.

Термините стандарт ~ субстандарт, с които през последните десетилетия някои автори се опитват (не без влиянието на английския език) да заменят понятията книжовен език ~ разговорен (некнижовен) език, по-скоро бяха отхвърлени от повечето участници в шуменското заседание на Комисията за славянските книжовни езици като терминологично псевдоноваторство, което неизбежно ще доведе до хаос и недоразумения, до нарушение на приемствеността в терминологичната традиция и пр. (вж. Нешчименко 2005, с. 10–11; в подкрепа на това мнение вж. напоследък и Вълчев 2009, с. 49).


* * *

Без да навлизаме в големи подробности, трябва да кажем, че характерните черти на некнижовния език са относително по-лесно и по-отчетливо различими във фонетиката и граматиката, но твърде проблематично е идентифицирането им на равнището на лексиката (срв. Белчиков 1997, с. 26–34). Неутралната, или общоупотребимата лексика като най-многобройна, но и най-често поддаваща се на преносна употреба и по този начин преминаваща към други стилистични регистри, е трудна за идентифициране.

Но най-трудно е идентифицирането на некнижовната лексика. Освен силно изразения субективен фактор при определянето на стилистичната принадлежност на дадена лексема или словосъчетание, фактор, обусловен от произхода (локален, семеен), възрастта, възпитанието, образованието и редица други индивидуални особености в личността на езиковеда (лексикографа), съществуват и различни представи за естеството на споменатата некнижовност. За това свидетелстват и разнородните стилистични бележки, с които са снабдени думите в различните речници, например:
SSJČ SSČ

babral obecné, expresivní hovorové, expresivní

bacit obecné, expresivní hovorové, expresivní

palice expresivní hovorové, expresivní

parádnice obecné hovorové, expresivní

patlat obecné, expresivní hovorové, expresivní
SSJČ = Slovník spisovného jazyka českého. Praha, sv. I, 1960; sv. III, 1964.

SSČ = Slovník spisovné češtiny pro školu a veřejnost. Praha, 1994.

От примерите отчетливо проличава как и с времето настъпва промяна в стилистичната квалификация на некнижовната лексика и преди всичко – движението ù в посока към книжовната (с разговорен оттенък). Независимо от това проблемът с трудностите за идентификацията на некнижовните лексеми остава.

Руският автор А. В. Калинин предлага простичка процедура-проверка на “съмнителните” думи за стилистичната им принадлежност: “В случае сомнения в разговорном (а не нейтральном) характере некоторых слов (а также указанных в словарях как разг.) рекомендуем проверить их разговорность следующим простым приемом: попробуйте вставить сомнительное слово в текст официального документа, деловой бумаги и т.п. Вы увидите, что слова, кажущиеся межстилевыми (может быть, это будут слова вздор, вздремнуть, раздевалка, многовато, читалка и т.п.), ‘не лезут’ в текст, кажутся в нем инородными (иностильными) телами, тогда как в непринужденном разговоре они на месте” (Калинин 1971, с. 159).

Разбира се, както ще видим по-нататък, чешката лексика се члени на много повече пластове от опростената тридялба на книжна, неутрална и разговорна. Затова и предложената от А. В. Калинин процедура едва ли би могла да помогне за идентифицирането на чешките некнижовни лексеми. Привеждам тук мнението му само като илюстрация на факта, че езиковедите отдавна търсят начин адекватно да определят лексиката от гледна точка на нейното стилистично разслоение.
За чешката некнижовна лексика
От 2001 г. насам обявявам ежегодно за студентите-бохемисти от горните курсове във Факултета по славянски филологии на Софийския университет “Св. Климент Охридски” избираем спецкурс на тема “Диглосията в съвременния чешки език”.1 Главното внимание в този спецкурс е съсредоточено върху т.нар. obecná čeština или běžně mluvená čeština (термини, които само приблизително и условно могат да се преведат като разговорен чешки език). В неотдавна издадената (на български език) чешка граматика от М. Младенова това явление е назовано общоразговорен чешки език – “с пълното съзнание за това, че не може да предаде напълно точно чешките термини” (Младенова 2004, с. 7).

Както вече беше споменато, а и както ще изясним по-нататък, за да се избегне това терминологично затруднение, в този труд като съответствие на obecná или běžně mluvená čeština ще бъде употребяван терминът некнижовен чешки език ( = nespisovná čeština), a за obecná или běžně mluvená slovní zásoba – некнижовна или некодифицирана лексика (както личи и от избраното заглавие на този речник).

По думите на А. Пенчева това е социолингвистично явление, което отличава съвременния чешки език от всички останали славянски езици и от почти всички европейски езици. Не става въпрос за разговорна форма на книжовния език, а за специфичен субезик, формирал се вследствие на исторически фактори (за тях вж. по-нататък), който се използва от цялото население във всички комуникативни ситуации, освен в официалната комуникация,2 и който радикално се отличава на всички езикови равнища от книжовния език (в степен, значително надвишаваща тази и на най-отдалечените диалекти) (Пенчева 2004). Поради присъствието на obecná čeština и тоталната ù употреба от населението чешката социолингвистична ситуация е твърде специфична. В нея реално няма неутрален пласт (смята А. Пенчева), а два полюса – книжовният език, който се възприема като прекалено книжен, и obecná čeština, която няма официално кодифициран узус (опити елементи от нея да влязат в книжовния език бяха направени с частичен успех през 1993 г.).

Не съм съгласен с твърдението за (само) два полюса в чешкия език – ако то има известна опора на фонетично и граматично равнище, в никакъв случай това не може да се каже за равнището на лексиката. В нея наистина има голям брой книжовни (книжни) думи и изрази, от една страна, и още по-голям брой некнижовни, от друга; но между тези два полюса има един огромен пласт с (книжовна) неутрална лексика – и той е най-многобройният. Това е характерно за всички славянски (а и не само славянски) езици. Според изчисленията на Ф. П. Филин неутралната лексика съставя около три четвърти от елементите на съвременния руски книжовен език (вж. Филин 1974, с. 114).

Всъщност тук е мястото да се спрем върху въпроса как е възникнал некнижовният чешки език. Ето как обяснява това Алена Трънкова:

Разликата между книжовния и некнижовния език е възникнала в процеса на историческия развой на чешкия език. Този развой на чешкия като културен език е прекъснат в резултат от политическите събития в началото на ХVІІ век. Около двеста години след това на чешки език говори само народът, а литературата, създавана на чешки, е съвсем оскъдна.3 Чешкият като език на образованите хора и на литературата бива изкуствено обновен в началото на ХІХ век. За основа на новия книжовен език е приет езикът на литературата от края на ХVІ век. Езикът на народа (lidový jazyk), който непрекъснато се е развивал, в началото на ХІХ век вече чувствително се различава от езика на литературата от ХVІ век, а следователно и от новосъздадения книжовен език.

Книжовният език от ХVІ век се е развил от средночешкия диалект, т.е. от диалекта в околностите на Прага. Средночешкият диалект се развива и по времето на изчезването на книжовния език, разпространява се по територията на цяла Чехия, а по-късно започва да прониква и в Моравия. […]

Следователно от историческа гледна точка некнижовният чешки език е езикът за всекидневна употреба на обикновените хора (lidový jazyk) с произход от средна Чехия, който е изоставил някои типично средночешки диалектни явления и който прониква на все по-голяма територия, като има тенденция да се превърне в език за ежедневно общуване на целия народ. На териториите, където диалектите още не са напълно изчезнали, можем да говорим за местни варианти на некнижовния език (вж. Трънкова 1971, с. 84).

За разлика от българския, руския и останалите славянски езици в чешкия език понятието hovorová čeština (разговорен чешки език) има силно размити граници. От една страна, за него се говори в рамките на книжовния език (hovorová vrstva spisovného jazyka; в последно време е прието да се нарича spisovná varieta mluvená), а от друга страна се признава, че “по-ниските” в стилистично отношение регистри на езика също се отличават с разговорност, респ. некнижовност. Това схващане претърпява еволюция: от края на 50-те години на ХХ век някои от най-авторитетните чешки бохемисти (Б. Хавранек, Ал. Йедличка, Я. Белич и редица други) говорят за hovorová čeština в рамките и на книжовния език, и извън него (срв. напр. Белич 1958). По-особено схващане откриваме у И. Хронек: “... едни бохемисти смятат разговорната форма на книжовния чешки език само за определена йерархично организирана осцилация между книжовната и некнижовната норма, [докато] за други разговорната разновидност е относително самостоятелен пласт” (Хронек 1972, с. 5–6).

С годините тази теза като че ли се разколебава, все по-често се придружава от уговорки, че това е устната (говоримата) форма на книжовния език (вж. Брабцова 1987). Все пак тази теза има своите поддръжници и досега (напр. Сгал, Хронек 1992 и др.), но постепенно губи своите позиции (все по-рядко се говори за hovorová čeština) и отстъпва на заден план поради необходимостта изследванията да вземат предвид особеностите на т.нар. obecná čeština. Вероятно това е обяснението за твърде категоричната позиция на Фр. Данеш, който на практика отхвърля съществуването на езиковата формация разговорен чешки език: “Не приемам съществуването на формация, наричана ‘разговорен чешки език’, постулирана от някои езиковеди; според мен нейното реално съществуване е само химера или неосъществимо желание.” [Nepočítám s existencí variety (či útvaru) zvané “hovorová čeština”, postulované některými jazykovědci; její skutečná existence je podle mne chiméra či zbožné přání.] (Данеш 1988, с. 24; привеждам цитата и в оригинал заради експресивния език на автора.)

Това мнение на Фр. Данеш не е изолирано – то се споделя и от други лингвисти. Например и Фр. Чермак говори за химеричността на понятието разговорен чешки език (Чермак 1995, с. 210), а Ч. Таунсенд заявява: „Мнението на много бохемисти, че съществува spisovný jazyk hovorový, е погрешно” (Таунсенд 1995, с. 337).

Струва ми се, че за адекватното представяне на езиковата ситуация в съвременния чешки език е плодотворна идеята на Фр. Щиха, който смята, че е уместно дихотомията книжовност ~ некнижовност да се замени с трихотомията книжовност ~ разговорност ~ експресивност (Щиха 1995, с. 58).

В крайна сметка може да се обобщи, че в центъра на дискусиите вече не е опозицията spisovná čeština x nespisovná (běžně mluvená) čeština, като се набляга не само и не толкова върху дихотомията книжовност ~ некнижовност, а върху функционалната диференциация на езика, която представлява не дихотомия, а ц я л а с к à л а. Набляга се също върху функционирането на езика в най-различни комуникативни сфери или комуникативни ситуации, върху това, как да се пише и да се говори така, че комуникацията да бъде подобаваща, т.е. успешна.
Така постепенно понятието hovorová čeština отстъпва на заден план, а изследванията, наблюденията и анализите се ориентират все по-интензивно към дискутиране на въпросите на obecná čeština, наричана напоследък по-често běžně mluvená čeština или běžná mluva (срв. Хлоупек и кол. 1991, Небеска 1996, Книжовност 1996, Чехова и кол. 1997; вж. и Нешчименко 2003). Прехвърлянето на вниманието от hovorová čeština към běžně mluvená čeština беше катализирано от значимите обществено-политически промени след 1989 г. – става дума “за нова атмосфера, нов манталитет, който би могъл да се обясни като реакция на превратните промени, които преживяваме” (Данеш 1997, с. 14).

В резултат от тези промени некнижовният чешки език получава все по-широко разпространение – той прониква в публичната комуникация и в разнообразни текстове, предназначени за широката публика. Особено голяма роля за експанзията на некнижовния език изиграват електронните и печатните медии, а също и интернет. Някои автори търсят причината за това явление в тенденцията към демократизация в съвременните условия и донякъде имат право, но абсолютизирането на тази тенденция и изводите им все пак са повърхностни и неубедителни, защото в същото време този процес е в противоречие с едновременно действащите тенденции към интелектуализация, терминологизация, детерминологизация и интернационализация (вж. Бъчваров 1990/1996, с. 130/33).

Но ако изоставим теоретизирането (защото между споменатите тенденции съществува диалектическо единство, чието анализиране би отнело много време и място, и изясняването му изисква специална студия) и ако се върнем към конкретната тема на нашия предговор, можем да констатираме, че експанзията на некнижовния език, респ. на некнижовната лексика, е безспорна. Това прави нуждата (а надявам се, и ползата) от такъв двуезичен речник също безспорна.
* * *

Фонетичните и граматичните особености на некнижовния чешки език няма да бъдат разглеждани подробно тук по няколко причини.

От една страна, съществува огромна литература по въпроса от чешки, но и от редица чуждестранни автори. Достатъчно е да споменем системното, макар и кратко, но компактно описание на А. Трънкова (1971), монографиите на И. Хронек (1972), Ч. Таунсенд (1990), П. Сгал и И. Хронек (1992), К. Гамелгард (1997) и още стотици статии4. При това между техните позиции има значителни различия и разглеждането им би изисквало много страници, чието място едва ли е в предговора към един речник. За илюстрация, освен посочените вече разногласия за разговорния чешки език (hovorová čeština), различните автори се разминават съществено и по въпроса за „чешката” běžně mluvená čeština и за „моравската” běžně mluvená čeština. За разлика от географската област Чехия, в Моравия (и Силезия) влиянието на некнижовния чешки език ( ≈ средночешкия интердиалект) е по-слабо5, докато местните диалекти все още се пазят и са в активна употреба, така че между běžně mluvená čeština и местните диалекти съществува сложно взаимодействие и взаимопроникване, чието описание би изисквало отделна пространна студия [впрочем, това е направено прецизно в Хлоупек и кол. (1990) и Чехова и кол. (1997)]. Разбира се, тези чешко-моравски различия се наблюдават и в лексиката, но кратък речник като предлаганият не може да ги отрази последователно и изчерпателно.

В най-ново време И. Богочова (2009) прави опит (от „силезийска” гледна точка) за още по-детайлно представяне на běžně mluvená čeština и нейното функциониране. Според нея тази разновидност на чешкия език „представлява по-скоро (неутрален) стилистичен пласт на езика, използван в стилистичния регистър на общуването (разговора). Тя е комплекс от книжовни и некнижовни средства, като в нея се смесват нормите на книжовните и некнижовните формации (некнижовните средства произхождат главно от некнижовните формации, типични за територията/региона, откъдето е говорещият). Тя е код, чиято примарна форма е говоримата (устната). Тя е код, който представлява междинно звено (преходен пояс) между разговорния чешки език и интердиалекта” (Богочова 2009, с. 24).

Без да робува на „прагоцентризма”, все пак речникът е по-силно повлиян от пражката разновидност на некнижовния чешки език [неслучайно и Ч. Таунсенд (1990) е озаглавил своята монография „Описание на говоримия пражки чешки език”]. Това в никакъв случай не е израз на пренебрежително отношение към езика, който се говори в Моравия (и Силезия); извън строго обективните критерии (според които моравският чешки език е по-близък до книжовната норма) бих казал, че за българския слух той звучи по-мелодично.

Друга причина да не разглеждаме изчерпателно фонетичните и граматичните особености на некнижовния чешки език е, че в теоретичния лекционен курс по нормативна граматика на съвременния чешки език (а и в часовете по практически език) за бохемистите от всички български университети тези особености се излагат подробно и системно.

Не на последно място, в цитираната чешка граматика на М. Младенова (2004) те са споменати, макар и бегло.

* * *


В рамките на споменатия по-горе спецкурс между другото бяха разглеждани монографиите на Ч. Таунсенд (1990) и П. Сгал и И. Хронек (1992), към които е включен като приложение речник. Заедно със студентите търсихме български (доколкото е възможно, некнижовни) еквиваленти на включените в тези речници думи. Абстрахирали сме се от нюансите в стилистичната принадлежност на чешките думи – така, както са посочени у Сгал, Хронек (1992, с. 138).

С много уговорки за неизчерпателност на класификацията П. Сгал и И. Хронек предлагат следното стилистично разслоение на чешкия език:



  1. силно книжни думи, които имат синонимен еквивалент в неутралния пласт;

  2. думи с по-слабо книжно звучене;

  3. специални термини, които звучат книжно, но нямат книжовен еквивалент;

  4. стилистично неутрални думи, срещащи се в книжовния и некнижовния език;

  5. думи, спадащи към некнижовния език и към разговорния пласт на книжовния;

  6. “по-висши” сленгови термини, употребявани не само в некнижовния език, но и в разговорния пласт на книжовния;

  7. “по-нисши” сленгови изрази, отчетливо некнижовни;

  8. типично некнижовни думи, но неутрални в рамките на този пласт;

  9. ярко некнижовни (субстандартни) думи;

  10. табуирани (обсценни, вулгарни) думи.

(Сгал, Хронек 1992, с. 71)
Разбира се, би било безсмислено да се търсят паралели със стилистичното разслоение в българския език и особено в рамките на неговата некнижовна лексика. Причините подобна на чешката езикова формация да не възникне в рамките на българския език са анализирани от М. Виденов (1993).
Проблемът с чешката некнижовна лексика се състои в това, че има огромен брой неутрални (книжовни) думи, които с намесата на фонетични и/или морфологични средства преминават към некнижовния регистър, например:
umýt → umejt mléko → mlíko

zahýbat → zahejbat ulétnout → ulítnout

sýčkovat → sejčkovat

vylít vylejt péci → píct

zítra → zejtra vyvléci se vyvlíct se

výšlap → vejšlap

výška vejška opsat → vopsat

dobrý → dobrej otrava votrava
velkého → velkýho útrata outrata

starému → starýmu úšlapek oušlapek

bratrova → bratrovýho úkropek oukropek

některými velkými městy → některejma velkejma městama
vytištěný → vytištěnej // vytisknutej

mohu → můžu bych bysem

studu studujou bychom → bysme
При това голямо разнообразие (приведените примери не изчерпват целия инвентар от трансформации) настъпват промени не само в стилистичната принадлежност (поради придобитата определена експресивност), но и в семантиката. Когато думата се употребява в преносно, експресивно (често пейоративно) значение, тя нерядко се обособява с некнижовното си звучене като самостоятелна лексема. Затова се срещат само brejlit, ouchcapek, vejrat, vejšplechty, vejtaha, zdejchnout se, но няма форми *brýlit, *úchcapek, *výrat, *výšplechty, *výtaha, *zdýchnout se. В други случаи двойките думи продължават да съществуват, но с различно значение – výška ‚височина‘ x vejška ‚висше учебно заведение‘, netopýři ‚прилепи‘ x netopejry ‚големи клепнали уши‘.

Между използването на различните некнижовни (предимно морфологични) елементи има специфични разлики (някои явления, напр. тв.п. мн.ч. на -ma, не са толкова ярко некнижовни, колкото други явления, напр. адективното склонение на притежателните прилагателни имена) и същевременно при употребата на некнижовните елементи има и определени комплицирани взаимоотношения (напр. може да се каже книжовно známými, некнижовно známejma или známýma, но не е възможно да се каже “známejmi”); разликите в степента на некнижовност често се схващат субективно; отношенията между некнижовните елементи са много сложни (вж. Трънкова 1971, с. 86).

Картината е изключително пъстра и разфокусирана – както по разнообразие във вариантите и нюансите, по степен на некнижовност, така и по честота на употреба. Практически не е възможно (а и не е необходимо) един речник да отрази последователно и системно изключителната пъстрота и силната обусловеност на некнижовните лексеми от контекста и комуникативната ситуация.
За този речник

Краткият чешко-български речник на некнижовната лексика е първи по рода си и е предназначен да служи преди всичко като помагало в процеса на обучение по чешки език за (напреднали) студенти-бохемисти в българските университети, както и като справочник в помощ на преводаческата практика. Това обуславя и неговата специфика, подбора на лексиката, структурата на речниковата статия и редица ограничения в представянето на чешкия материал. Веднага трябва да подчертаем, че това не е академичен речник, съставен от професионални лексикографи; затова в оформлението на някои речникови статии и в представянето на чешката и българската лексика вероятно са допуснати някои непоследователни и проблематични решения.

От друга страна, поради практическото предназначение на речника, както и поради това, че е кратък, в него не е включен илюстративен материал за употребата на отделните лексеми в контекст. Не се разглежда въпросът за произхода, хронологията на възникването и регистрацията на употребата на некнижовните думи и изрази. Не се привеждат и стилистични квалификатори, тъй като има големи разминавания между различните източници.

Иначе казано, с оглед на това, че адресатът на речника са преди всичко българските бохемисти (студенти или преводачи), целите му са чисто утилитарни, а не научно-теоретични.
Подбор на думите. В това отношение сме се ръководили от няколко основни съображения.

П ъ р в о, речникът е кратък (съдържа .......... думи); следователно не е възможно в него да бъдат включени максимален брой лексеми от целия спектър некнижовна лексика.

В т о р о, с оглед на разногласията между чешките лингвисти за принадлежността на дадена лексема към книжовния или некнижовния език, както и оспорването на схващането за съществуване на разговорна лексика изобщо, стремежът ни е бил да включим в речника преди всичко и най-вече думите, които се отличават с експресивност (каквото и да означава това; срв. Зима 1961) и които не са неутрални. При това с предимство са подбирани непрозрачни по значението си или преносни по употребата си лексеми, а при онези, които имат друго (буквално) книжовно значение, обикновено то не се посочва, например:

kočka – мацка (неутр. kočka = котка не се дава)

řízek – бабанка (неутр. řízek = шницел не се дава)

chládek – дранголник (неутр. chládek = прохлада не се дава)

При така направения подбор в речника са попаднали сравнително много лексеми с пейоративно или вулгарно значение. Това е оправдано от обстоятелството, че в повечето речници тази лексика е застъпена доста оскъдно; същевременно през последните десетилетия езикът в публичното, но и в неофициалното общуване се характеризира по всеобщо мнение със засилваща се грубост, дори вулгарност.6

Една немалка част от некнижовната лексика (във всеки език) се отличава с висока степен на ефемерност и преходност. Стремежът ни е бил да постигнем разумно равновесие и пропорционалност между лексемите, които звучат на младото поколение като остарели, и лексемите, които се употребяват от по-младите, но често са непознати на възрастните. Този резултат беше получен чрез съпоставка на мненията на нашите информатори; макар и субективни, когато тези мнения съвпадаха в полза на дадена лексема, включвахме я в словника, и обратно. Така тази субективност беше неутрализирана до голяма степен и – надявам се – това спомогна подборът да стане по-обективен. Разбира се, не е възможно съставът на словника да задоволи изцяло всеки.

На т р е т о място, тъй като речникът трябва да е в помощ на българските бохемисти при комуникацията им с всички поколения носители на чешкия език, а също и при превода на произведения не само от съвременната, но и от класическата чешка литература, в него са включени (макар ограничено) и някои остарели или остаряващи некнижовни лексеми (напр. andělíčkářka, apatyka, buřinka, forota, pucovat, retko, trachtace и др.). По същата причина са представени и някои названия за понятия от по-близкото минало, но превърнали се вече в историзми (esenbák, estébák, jezеďák, kádrovák, magneťák, pétépák, průklepák и др.).

Ч е т в ъ р т о, сравнително пестеливо са застъпени някои специални термини от професионалния сленг; голяма част от тях са архаизирани германизми (напр. ajznboňák, lajsna, mašinfíra, šichta, šmirglpapír, vercajk и мн. др.), но се появяват и немалко неологизми, главно англицизми и американизми (напр. fleška, houmlesák, pankáč, skin, smajlík и др.).

П е т о, не са включени повечето интернационализми (от типа на bankrot, evrgrýn, fotbal, hit, nonstop, paparazzi и др. под.), които имат идентично значение в двата езика; все пак някои такива лексеми (като čau, fotel, karambol, mašina, mišmaš, super и под.) са намерили място в речника – заради някои техни правописни, фонетични, словообразувателни или морфологични (характерно чешки) особености.

Ш е с т о, не са включени последователно съкратени названия от типа на embéčko, универбати като Václavák, Staromák, Masaryčka и под. Но някои специфични абревиатури, особено по-нови, като áro, eldéenka, empina, esemeska, espézetka, jipka и под. са представени в речника. При подбора са отпаднали също изопачени или деформирани в спонтанната реч лексеми от типа на dyby (= kdyby), dyž (= když), esli (= jestli), eště (= ještě), eletrika (= elektrika), kanička (= tkanička), ksift (= ksicht), muskej (= mužskej), scípat (= chcípat), šmarjá (= Ježíš Mária!), žencká (= ženská) и др.

И на последно, с е д м о място, при немалко чешки и български некнижовни лексеми се наблюдават колебания в правописа поради това, че се срещат почти изключително в устната реч, писменият им вид не е регистриран по еднакъв начин в повечето речници и не е установен (brebta – brepta, čachtanice – čvachtanice, extrabuřty – extravuřty, gatě – katě, rambajs – rambajz, serepetičky – cerepetičky – sarapatičky; gips – gyps, rígl – rýgl – lígr, šlamastika – šlamastyka; гивендия – гювендия, гюрултия – гюрюлтия, шаврантия – шафрантия и др. Затова те се привеждат като вариантни или дублетни форми, с евентуална препратка (според азбучния ред).


Тълкуване на думите. Стремежът към постигане на задоволителна преводна еквивалентност ни е подтиквал да издирваме в българския език всякакви некнижовни думи (разговорни, жаргонни, диалектни, фамилиарни, експресивни, пейоративни, груби, вулгарни и т.н.), без да ни интересува точната им стилистична или жанрова принадлежност; единствената цел е била думата (по възможност) да не е неутрална. За съжаление в немалко случаи в български просто няма друго съответствие освен книжовното.

Подборът и на чешките думи, и на българските съответствия би могъл да бъде критикуван; за много от чешките думи може да има възражения, че те не са от инвентара на běžně mluvená čeština, нито пък всички български думи (отпечатани получерно) са точно “жаргонни” или носят същата степен на експресивност и некнижовност.


Структура на речниковата статия. С оглед на практическото предназначение на речника са възприети редица отстъпления от строгата (академична) лексикографска практика. Не се посочва изчерпателно източникът за всяка лексема – с изключение на думите, включени в речниците към монографиите на Ч. Таунсенд и на П. Сгал – И. Хронек, които са специално посочени (T, SH), за всички останали е възприето условното съкращение JP (jiný pramen = друг източник), тъй като те са твърде много7 и въвеждането на отделен символ за всеки един източник би утежнило излишно използването им.

В началото на всяка статия е поместена изходната чешка лексема (с получер шрифт). След нея се дава (със светъл шрифт) информация за източника (T, SH, JP), минимална граматическа информация (тъй като речникът не е за начинаещи) и неутрално (книжовно) чешко тълкувание. В българската част на речниковата статия са включени (с получер шрифт, по азбучен ред) некнижовните български еквиваленти, а след тях (със светъл шрифт) – книжовните.

Когато чешката лексема има няколко значения, те са представени поотделно (1., 2. ...), а след тях, след съкращението в съчет(анието) – всякакви фраземи, идиоми и (повече или по-малко) устойчиви словосъчетания, в които се съдържа заглавната дума; останалите пълнозначни думи в съчетанието са включени на съответното място в речника с препратка. Естествено, за пълнота при представянето на фразеологията не може да става и дума. За основен ориентир при подбора на фраземите са ни служили съществуващите справочници за некнижовна лексика и съветите на информаторите.

При глаголите се привежда (непоследователно) рекцията, като стремежът е бил тя да се посочи главно в онези случаи, когато има несъвпадение в двата езика.

В ограничен брой случаи е означено ударението на българските еквиваленти – предимно там, където то е на неочаквано място (ба¾ парче, бракмà, джеремè, контè, кръчмè, пияндè, препънѝ-камък, родà, светà вода ненапита, чукалà; мàзало и др.).
Дублетно представяне на чешките лексеми. От изброените по-горе фонетични особености на běžně mluvená čeština последователно са отбелязани като дублети (със съответната препратка) думите с начално o- и с протетично v-; освен това всички прилагателни имена са представени с двете си окончания (//-ej). Отчасти такива отклонения са регистрирани при глаголи като být – bejt, blít – blejt, necítit se – necejtit se. Представени са като дублети и някои лексеми с начално ú-, респ. ou-.

Като цяло при споменатите отклонения не е възможно да се постигне системност и последователност, доколкото става въпрос за множество думи, твърде нестабилно и неединно във фонетично/фонологично отношение.

Както вече беше отбелязано, регистрирани са правописни и фонетични дублети (stopit – ztopit, pijatika – pijatyka, načinčanej – načančanej), но също дублетни форми в областта на словообразуването (datumka – datumovka, golfky – golfáče, kruťas – kruťák), на лексиката (haraburdí – harampádí, odfláknout – odflinknout) и на морфологията (chytit – chytnout, natláskat se – natlásknout se).
В края на речника са включени две приложения – на емотикони и на компютърни акроними. Те ни бяха предоставени от д-р Б. Нишева (вж. Нишева 2003).
* * *

През годините броят на студентите, участвали докрай в спецкурса и обработили част от лексикалния материал, надхвърли тридесет. Всички те, макар и в нееднаква степен, са съавтори на този речник. Ето техните имена: Десислава Динкова БАЛТОВА, Елица Ангелова БЕЦОВА, Владимир Валентинов БОЯДЖИЕВ, Десислава Славчева ВАСЕВА, Яна Георгиева ВЪРБАНОВА, Мария Йорданова ГАРОВА, Снежина Кирилова ДЖАНГОЗОВА, Галина Георгиева ДИМИТРОВА, Янка Димова ДИМОВА, Юлия Цветанова ДУХЛЬОВСКА, Добромира Емилова ЗАШЕВА, Зорница Стефанова ЗДРАВКОВА, Искра Георгиева ИВАНОВА, Мария Чавдарова ИВАНОВА, Сабина Стоядинова ИВАНОВА, Веселка Александрова КАМЕНОВА, Николай Михайлов ЛЮБОМИРОВ, Елена Йорданова МЛАДЕНОВА, Вяра Цветанова НЕДЯЛКОВА, Милена Гошева НИКОЛАЕВА, Росица Георгиева ПЕТРОВА, Наталия Радославова РАДЕВА, Маргарита Руменова РАЧЕВА, Блага Стефанова РУСЕВА, Стела Станиславова СТАНЕВА, Инна Красимирова СТОЯНОВА, Мая Райчева ТАСЕВА, Десислава Йорданова ТОДОРОВА, Симеон Симеонов ТРИФОНОВ, Зорница Димитрова ХАДЖИДИМИТРОВА, Юлия Семир ел-ХАКИМ, Александър Сашев ЦВЕТКОВ, Вера Христова ЯКИМОВА.

Във финалната подготовка на речника най-активно се включиха Вяра Недялкова, Росица Петрова и Десислава Тодорова. Но от страна на студентите-бохемисти най-голяма е заслугата на Мария Гарова, която осъществи контакта и консултациите с чешките информатори (за тях вж. по-нататък), предложи най-много подходящи български еквиваленти, търпеливо и отговорно участва в последователното многократно преработване на речника; нейното съавторство безспорно е най-значително.

Дължа голяма благодарност на много колеги, които помогнаха за възникването на този речник. На първо място съм признателен на професорите Петър Сгал и Иржи Хронек от Карловия университет и Чарлс Таунсенд от Принстънския университет за любезното им съгласие да използвам речниците, приложени към техните монографии.

Много чешки и български колеги се отнесоха внимателно и конструктивно към молбата ми за помощ, прочетоха (някои многократно) ръкописа, откриха редица неточности и предложиха множество корекции. За ценните препоръки, внесените уточнения и допълнения съм задължен на ст.н.с. I ст. д-р Людмила Ухлиржова, dr.h.c., проф. д-р Карел Кучера, д-р Марцел Черни, д-р Ладислав Яновец, ст.н.с. I ст. д-р Олга Мартинцова, проф. дфн Франтишек Чермак, доц. д-р Ива Небеска и д-р Мартин Стлука от чешка страна; на проф. дфн Василка Радева, доц. д-р Анжелина Пенчева, гл. асист. Людмила Кроужилова, д-р Стилиян Стойчев, н.с. Йорданка Трифонова, гл. асист. Диана Иванова и н.с. д-р Божана Нишева от българска страна.

Доц. д-р Маргарита Младенова осигури административно финансирането, документацията и софтуера на проекта, помагаше на всички етапи от заключителната фаза в подготовката на речника, редактира целия ръкопис и предложи немалко сполучливи решения. Д-р Радован Гарабик от Братислава изработи програмния продукт за отпечатването на речника. Д-р Л. Ухлиржова написа рецензия за издателството и препоръча речника за печат.


На всички споменати колеги дължа дълбока благодарност за отзивчивостта, за отделеното време и за това, че допринесоха за подобряване качеството на речника. Във всички случаи обаче (за добро или лошо) последната дума е била моя; единствено и само моя е и отговорността за всички допуснати неточности и непълноти. Ще бъда признателен на всички, които посочат забелязани грешки и предложат отделни по-добри решения.
* * *

Когато на 10. феруари 1966 г. като бохемист от трети курс за първи път в живота си попаднах в Прага, бях шокиран от разликата между езика, който чувах навсякъде около себе си, и онова, което бях учил дотогава в Софийския университет. Търпеливо и системно започнах да навлизам (с неоценимата помощ на д-р Алена Трънкова) в дебрите на автентичния чешки език и още тогава се зарекох, че ако един ден започна да го преподавам, ще положа максимални усилия моите студенти никога да не изпадат в безпомощно състояние при контакта си с носителите на езика. Дипломирах се и четирийсет години правих точно това.

Съставянето на този речник щеше да е много по-лесно, щеше да приключи по-скоро и вероятно щеше да стане по-добре, ако преди десетина години бях се заловил да го направя сам. Но моята идея беше при работата върху речника студентите да опознаят колкото може по-добре и да научат колкото може повече от онази част на езика, която е “неглиже”, която трудно се открива по речниците и още по-мъчително се усвоява адекватно.

Преди да се оттегля от преподавателската работа, бих искал да оставя това колективно дело на софийските бохемисти, които само направлявах, за да служи на тях и на поколенията, които ще дойдат след тях, като скромно помагало и като образец на най-хубавото, което ни дава нашата специалност: трудолюбие, упоритост, всеотдайност, толерантност и колективен дух.


София, август 2008 – август 2010 г. Янко БЪЧВАРОВ

БИБЛИОГРАФИЯ


Адам 2007: R. Adam. K diskusi o spisovné a „standardní“ češtině. – Slovo a slovesnost, 68, 2007, № 3, s. 184–189.

Белич 1958: J. Bělič. Vznik hovorové češtiny a její poměr k češtině spisovné. – In: Československé přednášky pro IV. mezinárodní sjezd slavistů v Moskvě. Praha, 1958, s. 59–72.

Белчиков 1977: Ю. А. Бельчиков. Лексическая стилистика. Москва, Русский язык, 1977.

Билингвизъм и диглосия 2002: Билингвизъм и диглосия. Съвременни проблеми (съст. М. Виденов и др.). [Проблеми на социолингвистиката, VII.] София, Международно социолингвистично дружество, 2002.

Богочова 2009: J. Bogoczová. Textová opora ke studiu mluveného českého jazyka a dialektologie. Ostrava, Ostravská univerzita, 2009.

Брабцова 1987: R. Brabcová. Mluvený jazyk v teorii a praxi. Praha, Univerzita Karlova, 1987.

Бъчваров 1990/1996: Я. Бъчваров. Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – Съпоставително езикознание, ХV, 1990, № 4–5, с. 129–134. (Също в: Я. Бъчваров. Чешкият език в славянски контекст. София, 1996, с. 32–43.)

Виденов 1993: М. Виденов. Защо нямаме обецна булхарщина от класически тип. – Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, том 31, кн. 1, 1993 – Филология, с. 23–28.

Виденов 2005: М. Виденов. Диглосията (с оглед на българската езикова ситуация). София, Академично издателство „Марин Дринов”, 2005.

Вълчев 2009: Б. Вълчев. Езикът и градът. – Език и литература, LXII, 2009, № 1–2, с. 45–69.

Гамелгард 1997: K. Gammelgaard. Spoken Czech in Literature. The Case of Bondy, Hrabal, Placák and Topol. Oslo, Scandinavian University Press, 1997.

Данеш 1988: Fr. Daneš. Pojem „spisovná čeština” v dnešních společenských podmínkách. – In: Dynamika současné češtiny z hlediska lingvistické teorie a školské praxe (eds. R. Brabcová, F. Štícha). Praha, Univerzita Karlova, 1988, s. 21–28.

Данеш 1997: Fr. Daneš. Situace a celkový stav dnešní češtiny. – In: Český jazyk na přelomu tisíciletí (ed. Fr. Daneš et al.). Praha, Academia, 1997, s. 12–24.

Данеш 2009: Fr. Daneš. Obhroublost v jazyce a řeči. – In: Fr. Daneš. Kultura a struktura českého jazyka. Praha, Karolinum, 2009, s. 240–245.

Зима 1961: J. Zima. Expresivita slova v současné češtině. Studie lexikologická a stylistická. Praha, Nakladatelství Československé akademie věd, 1961.

Калинин 1971: А. В. Калинин. Лексика русского языка. Москва, Наука, 19712.

Книжовен чешки език 1995: Spisovná čeština a jazyková kultura 1993 (eds. J. Jančáková, M. Komárek, O. Uličný). Praha, Univerzita Karlova, 1995.

Книжовност 1996: Spisovnost a nespisovnost dnes (ed. R. Šrámek). Brno, Masarykova univerzita, 1996.

Кръчмова 1981: M. Krčmová. Běžně mluvený jazyk v Brně. Brno, Univerzita J. E. Purkyně, 1981.

Кръчмова 2000: M. Krčmová. Termín obecná čeština a různost jeho chápání. – In: Čeština – univerzália a specifika, 2 (eds. Z. Hladká, P. Karlík). Brno, Masarykova univerzita, 2000, s. 63–77.

Младенова 2004: М. Младенова. Чешка граматика. София, Наука и изкуство, 2004.

Небеска 1996: I. Nebeská. Jazyk, norma, spisovnost. Praha, Univerzita Karlova, 1996.

Нешчименко 2003: Г. П. Нещименко. Языковая ситуация в славянских странах. Опыт описания. Анализ концепций. Москва, Наука, 2003.

Нешчименко 2005: Г. П. Нещименко. Переименовывать или не переименовывать? (О некоторых терминологических проблемах в славистике). – В: Стандарт 2005, с. 5–17.

Нишева 2003: B. Niševa. K jednomu zvláštnímu typu internacionalizmů – tzv. emotikony a akronymy. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě (eds. Z. Tichá, A. Rangelova). Praha, Ústav pro jazyk český AV ČR, 2003, s. 220–228.

Олива 2005: K. Oliva. Požadavky na úroveň diskuse o spisovné/standardní češtině. – Slovo a slovesnost, 66, 2005, № 4, s. 278–290.

Пенчева 2004: А. Пенчева. Интердиалектът „оbecná čeština” в съвременната чешка езикова ситуация (учебна програма на спецкурс в Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград; ръкопис).

Речник 1977: Slovník slovanské lingvistické terminologie, 1 (věd. red. Al. Jedlička). Praha, Academia, 1977.

Русинова 2000: Z. Rusínová. Jak je to s obecností obecné češtiny. – In: Čeština – univerzália a specifika, 2 (eds. Z. Hladká, P. Karlík). Brno, Masarykova univerzita, 2000, s. 79–83.

Сгал, Хронек 1992: P. Sgall, J. Hronek. Čeština bez příkras. Praha, H & H, 1992.

Стандарт 2005: Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти (отг. ред. К. Вачкова). Шумен, Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”, 2005.

Стих 1995: A. Stich. Česká spisovnost a nespisovnost – kořeny a přítomnost. (Naše postoje k češtině 17. a 18. století). – В: Книжовен чешки език 1995, с. 49–56.

Стих 1996: A. Stich. K Jiráskovu pojetí českého baroka. – In: A. Stich. Od Karla Havlíčka k Františku Halasovi. Praha, Torst, 1996, s. 174–241.

Таунсенд 1990: Ch. E. Townsend. A Description of Spoken Prague Czech. Columbus, Ohio, Slavica Publishers, [1990].

Таунсенд 1995: Ch. E. Townsend. Vztah cizince-češtináře k nespisovné češtině. – B: Книжовен чешки език 1995, с. 336–338.

Трънкова 1971: A. Trnková. Běžně mluvená čeština. – In: Stručná mluvnice češtiny pro zahraniční studenty. Praha, 1971, s. 84–86.

Филин 1974: Русский язык в современном мире (отв. ред. Ф. П. Филин). Москва, Наука, 1974.

Фъргюсън 1959: C. A. Ferguson. Diglossia. – Word, XV, 1959, pp. 325–340.

Хлоупек и кол. 1991: J. Chloupek, M. Čechová, M. Krčmová, E. Minářová. Stylistika češtiny. Praha, Státní pedagogické nakladatelství, 1991.

Хронек 1972: J. Hronek. Obecná čeština. Praha, Univerzita Karlova, 1972.

Чехова и кол. 1997: M. Čechová, J. Chloupek, M. Krčmová, E. Minářová. Stylistika současné češtiny. Praha, ISV – nakladatelství, 1997.

Чермак 1995: F. Čermák. Slovník a jazyková kultura. – В: Книжовен чешки език 1995, с. 208–211.

Чермак, Сгал, Вибирал 2005: Fr. Čermák, P. Sgall, P. Vybíral. Od školské spisovnosti ke standardní češtině: výzva k diskusi. – Slovo a slovesnost, 66, 2005, № 2, s. 103–115.

Чермак, Сгал, Вибирал 2006: Fr. Čermák, P. Sgall, P. Vybíral. K diskusi o standardní a „spisovné“ češtině. – Slovo a slovesnost, 67, 2006, № 4, s. 267–282.

Чешки барокови текстове 1998: K jazyku a stylu českých barokních textů (red. M. David). České Budějovice, Jihočeská univerzita, 1998.

Щиха 1995: F. Štícha. K pojetí spisovnosti. – В: Книжовен чешки език 1995, с. 57–60.

ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ И ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ
Slovník spisovného jazyka českého, I–IV. Praha, Nakladatelství Československé akademie věd, 1960–1971.

P. Hauser. Nauka o slovní zásobě. Praha, Státní pedagogické nakladatelství, 1980.

J. Hubáček. O českých slanzích. Ostrava, Profil, 1981 (2. vyd.).

J. Hubáček. Učebnice stylistiky. Praha, Státní pedagogické nakladatelství, 1987.

O. Müllerová, J. Hoffmannová, E. Schneiderová. Mluvená čeština v autentických textech. Praha, H & H, 1992.

J. Suk. Několik slangových slovníků. Praha, Inverze, 1993.



Slovník spisovné češtiny pro školu a veřejnost. Praha, Academia, 1994 (2. vyd.).

Nová slova v češtině. Slovník neologizmů, I–II. Praha, Academia, 1998, 2004.

Z. Tichá, L. Skopec. Tři slangové slovníky. Praha, Karolinum, 2001.

P. Ouředník. Šmírbuch jazyka českého. Slovník nekonvenční češtiny, 1945–1989. [Praha], Paseka, 2005 (3. vyd.).

Nový akademický slovník cizích slov. Praha, Academia, 2005.

Slovník nespisovné češtiny. Argot, slangy a obecná mluva od nejstarších dob po současnost. Historie a původ slov (ed. J. Hugo). Praha, Maxdorf, 2006 (2. vyd.).

F. Čermák a kol. Frekvenční slovník mluvené češtiny. Praha, Karolinum, 2007.

A. Adamovičová, F. Čermák, J. Pešička. Čítanka mluvené češtiny. Praha, Karolinum, 2008.

Český národní korpus (SYN 2000, SYN 2005, SYN 2006 PUB, ORAL 2006, ORAL 2008) http://ucnk.ff.cuni.cz /; http://www.korpus.cz

В. Попова. Стилистична функция на някои категории думи в художествената литература. София, Народна просвета, 1979.

Ц. Карастойчева. Българският младежки говор. София, Наука и изкуство, 1988.

Г. Армянов. Жаргонът, без който (не) можем. София, Наука и изкуство, 1989.

Г. Армянов. Речник на българския жаргон. София, 7М + Логис, 1993 (2. изд.).

С. Ласкаров. Френско-български речник на разговорната и жаргонна реч // Dictionnaire français-bulgare de la langue parlée et argotique. София, Издателска къща „Амбелино Арт”, 1994.

Речник на обидните думи и изрази в българския език (ред. Г. Ганчев, А. Георгиева). София, Наука и живот, 1994.

Т. Бояджиев, И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис. София, Петър Берон, 1999 [Лексикология – с. 131–226].



Чешко-български речник в два тома (под ред. на Св. Иванчев). София, Труд & Прозорец, 2002.

М. Иванова. Междуезикова омонимия и полисемия на вулгаризмите в чешки и български език. София, 2002, 91 с. (дипломна работа в ръкопис; научен ръководител М. Младенова).

С. Ласкаров. Българско-френски идеографски речник на разговорната реч // Dictionnaire idéographique bulgare-français de la langue parlée. [София,] ИК „Колибри”, 2007.

В. Каменова. Експресивните съществителни имена в чешкия език. София, 2010, 197 с. (дипломна работа в ръкопис; научен ръководител М. Младенова).


Освен посочените източници отделни думи са почерпани и от други справочници, от компендиуми и студии по чешка и българска лексикология и стилистика, от произведения на чешката (класическа и съвременна) художествена проза, както и от чешките печатни медии.

СПИСЪК НА ПРИЕТИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ


JP = jiný pramen – друг източник*

SH = Sgall, Hronek**



T = Townsend**
безл. – безлична употреба на глагола

в съчет. – в съчетанието

м. и ж.р. – двуродово име

нескл. – несклоняемо име

обикн. в отриц. форма – обикновено в отрицателна форма

обикн. в повел. форма – обикновено в повелителна форма

обикн. в св. в. – обикновено в свършен вид

обикн. мн. ч. – обикновено в множествено число

само ед. ч. – само в единствено число

само мн. ч. – само в множествено число

третол. – третолична форма на глагола

1 За диглосията вж. Фъргюсън 1959, Виденов 2005; срв. също Билингвизъм и диглосия 2002.

2 Тук е необходима корекция: obecná čeština наистина прониква и в Моравия, но там не е така универсално разпространена, както в Чехия (срв. Кръчмова 1981, Кръчмова 2000).

3 В последно време това твърдение на А. Трънкова (от 1971 г.) е подложено на ревизия в редица публикации. Особена заслуга за това има Ал. Стих, който системно и целенасочено опровергава негативната оценка за езиковия развой през XVII и XVIII век като стагнация и упадък (вж. напр. Стих 1995; Стих 1996; срв. също Чешки барокови текстове 1998).

4 Междувременно дискусиите между чешките лингвисти периодично се разгарят с нова сила; срв. напр. в последно време Чермак, Сгал, Вибирал 2005; Олива 2005; Чермак, Сгал, Вибирал 2006; Адам 2007; и мн. др.

5 Някои автори дори напълно отричат това влияние, срв. категоричното мнение на Зд. Русинова, според която не може да се говори за obecná čeština като за формация на общонародния език (Русинова 2000, с. 81).

6 Във връзка с това Фр. Данеш с усмивка отбелязва: „Ve srovnání s tím, co nyní můžeme číst, vidět nebo slyšet, je Haškův Švejk úplné neviňátko“ (Данеш 2009, с. 245).

7 Вж. списъка на използваните речници и други източници.

* Вж. списъка на използваните източници.

** Вж. библиографията.

*







Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница