Процедура Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на зкпо
Изтегляне 184.05 Kb.
|
актуално към 18.11.2011 Процедура - Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на ЗКПО Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на ЗКПО Статус на процедурата: актуална Нормативна уредба Договор за създаване на Европейската общност, подписан в Рим на 25 март 1957, изменен от Амстердамския договор (Договор за ЕО) Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (Директива 85/611/ЕИО) Директива 2001/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2002 година за изменение на Директива 85/611/ЕИО на съвета за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа, (ПКИПЦК) с оглед регулиране на управляващите дружества и опростяване на проспектите (Директива 2001/107/ЕО) Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) Търговски закон (ТЗ) Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) Закон за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) Закон за българския червен кръст (ЗБЧК) Закон за кооперациите (ЗК) Писмо изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП относно: извършване на последващ контрол от органите по приходите във връзка с предвидените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчни облекчения, представляващи минимални или регионални държавни помощи (писмо с изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП) Юридическа характеристика Намаляването, преотстъпването и освобождаването от облагане с корпоративен данък е институт, който създава отклонение от общия режим на облагане с корпоративен данък. Целта е да се даде правна възможност на изброени от закона лица да не внасят изцяло или частично определения от закона корпоративен данък. Тя създава отклонение от общите пазарни правила и с оглед на това законът ясно и изчерпателно урежда както лицата, които имат права на преотстъпване на данък, така и условията, които трябва да са налице, за да може да се ползва преотстъпване. Съответно тези условия трябва да съответстват на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО, доколкото общо установеното правило на предоставяне на държавна помощ е несъвместимо с Общия пазар, освен в изрично предвидени случаи, като предвидените данъчни облекчения в ЗКПО. Основни понятия и легални дефиниции, използвани в настоящата процедура "Освобождаване от корпоративен данък" – при него не се определят суми за корпоративен данък, които впоследствие при изпълнението на определени условия да не се внасят в държавния бюджет. Характерът на този институт е такъв, че прилагането му зависи само и единствено от вида на задълженото лице и формирания от него финансов резултат, изначално не подлежи на облагане. "Преотстъпване на корпоративен данък" е правото на данъчно задължено лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума му и се разходват за цели, определени със закон (чл. 166 ЗКПО). То е общо, родово и референтно към него е понятието за намаляване на корпоративния данък, което означава възможността на лицето да го внесе частично, редуциран със суми и по ред, предвиден от ЗКПО. За разлика от намаляването, преотстъпването изцяло позволява на лицето да не внася в пълен размер сумите за корпоративен данък, определен по ЗКПО. Законът обаче не е достатъчно прецизен и макар заглавието на глава двадесет и втора ЗКПО да използва термините преотстъпване и намаляване като две различни понятия, то в текстовете на нормите, те често се употребяват като синоними. "Колективна инвестиционна схема" е предприятие, организирано като инвестиционно дружество, фонд от договорен тип или дялов тръст, което инвестира в ценни книжа и инструменти на паричния пазар по смисъла на чл. 164б ЗППЦК, както и в други ликвидни финансови активи парични средства, набрани чрез предлагане на дялове, и което действа на принципа на разпределение на риска и по искане на акционерите, съответно на притежателите на дялове, изкупува обратно своите акции или дялове по цена, основаваща се на нетната стойност на активите му (§ 1, т. 26 ЗППЦК). "Договорен фонд" е обособено имущество с цел колективно инвестиране в ценни книжа и други ликвидни финансови активи по чл. 195 ЗКПО на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове, което се осъществява на принципа на разпределение на риска, от управляващо дружество. Договорният фонд не е юридическо лице, а дружество по смисъла на ЗЗД и съответно спрямо него се прилагат правилата на раздел ХV "Дружество" от ЗЗД, с изключение на чл. 359, ал. 2 и 3, чл. 360, 362, чл. 363, б. "в" и "г" и чл. 364 ЗЗД (чл. 164а, ал. 1 ЗППЦК). "Инвестиционно дружество" е акционерно дружество, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа и други ликвидни финансови активи по чл. 195 ЗППЦК на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции, и което действа на принципа на разпределение на риска (чл. 164, ал. 1 ЗППЦК). "Дружеството със специална инвестиционна цел" е акционерно дружество, което при условията и по реда на ЗДСИЦ инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания (секюритизация на недвижими имоти и вземания) (чл. 3, ал. 1 ЗДСИЦ). "Неразпределяеми разходи" са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност: - за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък, или - подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел (§ 1, т. 17 ДР ЗКПО). "Неразпределяеми приходи" са всички финансови и извънредни приходи, които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност, за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък (§ 1, т. 18 ДР ЗКПО). "Първоначална инвестиция" е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със: - създаване на нова дейност; - разширяване на съществуваща дейност; - диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти; - основна промяна на съществуващия производствен процес. Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив (§ 1, т. 29 ДР ЗКПО). Осъществяване на процедурата І. Освобождаване от корпоративен данък При прилагането на освобождаване от корпоративен данък, уредено от глава двадесет и втора, Раздел ІІ ЗКПО, не се прилагат правилата на глава двадесет и втора, Раздел І ЗКПО – общите разпоредби относно преотстъпването. При него не е необходимо, за да се ползва освобождаване от корпоративен данък, да са изпълнени регламентираните общи изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък. Освобождаването от корпоративен данък се прилага за изчерпателно изброени от ЗКПО кръг задължени лица, без да е необходимо сбъдването на някакви допълнителни условия. Достатъчно е лицето да попада в кръга на субектите, определени от ЗКПО. ІІ. Данъчно задължени лица, имащи право на освобождаване от корпоративен данък 1. Колективни инвестиционни схеми и инвестиционни дружества от затворен тип Съгласно чл. 174 ЗКПО колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, и лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по ЗППЦК не се облагат с корпоративен данък. Тук се включват три категории лица: 1. договорен фонд – той може да бъде само от отворен тип за разлика от инвестиционното дружество, което може да бъде от отворен и от затворен тип. 2. дялов тръст – практически тази фигура не съществува в българското правно пространство и съответно няма и легална дефиниция в законодателството. Законодателство на ЕС също е непоследователно в тази насока. Понятието се използва в Директива 85/611/ЕИО. В нея се използва терминът "взаимни фондове", който включва дяловите тръстове (чл. 1, § 3, изр. второ от Директива 85/611/ЕИО). Използваните понятия обаче не са дефинирани. Директива 2001/107/ЕО използва съвместно и двете понятия отново без да ги дефинира, оставяйки това на националното законодателство. Практически това има смисъл само, за да се обозначат две понятия на една и съща правна фигура, използвани в различните правни системи, но аналогични по съдържание. В нашето законодателство не съвсем коректно взаимен фонд е заместено с договорен, като двете понятия са еднозначни, а дялов тръст съгласно българския закон не съществува. Дяловия тръст (unit trust) съществува като фигура в законодателството на Великобритания, Ирландия, Америка, Австралия и други бивши английски колонии, която фигура е аналогична по съдържание до взаимен фонд (common fund), който институт е въведен в практиката от страни като Франция и Люксембург. В англосаксонското право обаче се прави разграничение между дялов тръст (unit trust) и investment trust. Основната разлика между двете фигури – unit trust и investment trust е, че управителният орган на investment trust може да привлича съгласно закона заемни средства за извършването на сделки с финансови активи. Управителното тяло на unit trust няма такава възможност. По тази причина инвестициите в investment trust се считат за сравнимо по-рискови в сравнение с тези в unit trust. Българското право не позволява съществуването на investment trust, доколкото нито инвестиционното дружество, нито договорния фонд имат право да ползват заеми, освен при строго рестриктивните условия на чл. 197, ал. 2 ЗППЦК. Следователно дяловия тръст (unit trust) не може да бъде местно лице, а само чуждестранно лице, което обаче също не се облага съгласно ЗКПО, доколкото същото е колективна инвестиционна схема по смисъла на закона. Третото лице, включено в тази група, е инвестиционното дружество (investment company). То следва да се различава от investment trust, описан по-горе. Инвестиционното дружество няма право да извършва друга търговска дейност освен ако това е необходимо за осъществяване на основната му дейност. Инвестиционното дружество може да бъде от отворен или от затворен тип. Най-общо разликата между двете е, че капиталът на дружествата от отворен тип се променя постоянно и е равен на нетната стойност на активите. Дружествата от затворен тип не изкупуват обратно своите акции и капиталът им е постоянна величина. Съответно дружествата от затворен тип също са освободени от облагане с корпоративен данък. За да не се облагат по реда на ЗКПО колективните инвестиционни схеми следва да са лицензирани от Комисията за финансов надзор (КФН) или да са я уведомили, когато се касае за публично предлагане на дялове на колективни инвестиционни схеми със седалище в държава-членка на ЕС, в Република България. 2. Дружества със специална инвестиционна цел Съгласно чл. 175 ЗКПО дружествата със специална инвестиционна цел по ЗДСИЦ не се облагат с корпоративен данък. Видна е отликата от инвестиционните дружества съгласно ЗППЦК – а именно в предмета на дейност. За да не се облагат съгласно ЗКПО дружествата със специална инвестиционна цел следва да са лицензирани от КФН по реда на чл. 11 ЗДСИЦ. 3. Български червен кръст Съгласно чл. 176 ЗКПОБългарският червен кръст (БЧК) не се облага с корпоративен данък. Той е единствената национална организация на Червения кръст на територията на Република България и е юридическо лице със седалище в София и целите на организацията са уредени от ЗБЧК (чл. 1, ал. 1 и чл. 2 ЗБЧК). ІІІ. Преотстъпване или намаляване на корпоративен данък 1. Общи разпоредби за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък Общите разпоредби за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък са дадени в глава двадесет и втора, Раздел І ЗКПО. Те дават правилата, важащи при всички случаи при осъществяване на процедурата по преотстъпване или намаляване на корпоративен данък. Едно от основните условия за ползване на преотстъпване или намаляване на корпоративен данък е дадено от чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Съгласно тази норма се допуска преотстъпване или намаляване на корпоративният данък, съответно намаляване на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: - подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и - задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и - лихви, свързани с невнасянето в срок на публичните задължения. Забележка: Всъщност чл. 167, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКПО са излишни от гледна точка на законодателна икономия, доколкото и задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и лихви, свързани с невнасянето им в срок. Те са подлежащи на принудително изпълнение и са публични вземания по смисъла на чл. 162 ДОПК и като такива всъщност попадат в чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Ако целта на законодателя е била да ограничи кръга на изискуеми публични задължения, при наличието на които данъчно задължено лице няма право да ползва преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, то това очевидно не е постигнато, доколкото подлежащи на принудително изпълнение публични задължения могат да бъдат всички публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК. Подлежащите на принудително изпълнение публични задължения следва да са ефективно налични към 31 декември на съответната година, за която се ползва намалението или преотстъпването. Това означава, че допълнителното установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при последваща ревизия, чийто период обхваща съответната година, в която е ползвано преотстъпване или намаление, не е основание да се приеме, че е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение към 31 декември на тази година и да се откаже правото на преотстъпване или намаляване на корпоративния данък по тази причина. Това обстоятелство би могло да рефлектира само върху преотстъпването или намаляването на корпоративния данък за годината, в която са установени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, стига да не са платени към 31 декември в текущата година. Съгласно чл. 171 ЗКПО в тази връзка следва, че данъчно задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, има право на преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен данък за съответната минала година, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в ЗКПО за съответното преотстъпване на корпоративен данък, като срокът за изпълнението им започва да тече от датата на установяване на допълнителния корпоративен данък. Изрично е да отбелязваме, че когато бъдат установени задължения с ревизионен акт и те бъдат изплатени в сроковете за доброволно изпълнение, не се счита, че данъчно задълженото лице има ликвидно и изискуемо задължение. Ако лицето има утвърден погасителен план за отсрочване или разсрочване на данъчни задължения или на задължения за задължителни осигурителни вноски и изпълнява задълженията си по него в предвидените срокове, то отговаря на условието да няма изискуеми публични задължения. При неспазване обаче на срока за погасяване на вноските според плана е налице невъзможност за прилагане на данъчно облекчение по ЗКПО. Също така условието на липса на ликвидни и изискуеми публични задължения, както и лихви за невнасяне в срок на публични задължения, също трябва да е изпълнено в рамките на цялата календарна година, за която се ползва преотстъпването. Липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 31 декември на съответната година се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация. Наличието на декларираните обстоятелства във връзка с ползваното облекчение подлежи на последващ контрол чрез извършване на проверка или ревизия по реда на ДОПК от страна на приходната администрация. 2. Признаване на част от неразпределяемите приходи или разходи Правилото на чл. 169 ЗКПО се прилага, когато данъчното облекчение се ползва за определени дейности, извършвани от данъчно задълженото лице, а за други дейности лицето няма право на данъчни облекчения. Така например на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" корпоративния данък се преотстъпва в размер 60 на сто за данъчната му печалба от основния предмет на дейност, но за други извършвани от лицето дейности няма права на преотстъпване (арг. чл. 180, ал. 1 ЗКПО). В тези случаи, когато са налице разходи или приходи, които не могат да се отнесат изцяло към дейността, за която се ползва данъчно облекчение или изцяло към дейността, за която не е налице право на преотстъпване на данък се прилага чл. 169, ал. 1 ЗКПО. Съгласно правилото на тази норма, частта от неразпределяемите приходи или разходи, съответстваща на дейностите, за които се ползва преотстъпването на корпоративния данък, се определя, като общият им размер се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването и всички нетни приходи от други продажби. Същата формула се ползва и при наличието на неразпределяеми суми, с които се преобразува счетоводният финансов резултат по смисъла на глава девета ЗКПО, когато не могат да се отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяването на дейност, за която се ползва преотстъпване (арг. чл. 169, ал. 2 ЗКПО). Забележка: Тези правила позволяват да се определи по сигурен и надежден начин данъчната печалба, върху която се ползва преотстъпване. Преотстъпеният корпоративен данък по реда на ЗКПО се отчита в собствения капитал и се декларира в годишната данъчна декларация. Когато на данъчно задължено лице се преотстъпва или намалява корпоративен данък на различни основания по реда на глава двадесет и втора ЗКПО, в годишната данъчна декларация лицето задължително декларира поредността, в която е ползвало различните основания за преотстъпване или намаляване на корпоративния данък (чл. 170 ЗКПО). Това е така, доколкото данъчно задълженото лице може да приложи тези режими кумулативно, като индивидуално има право да избере последователността им. Това има значение и за определяне на приложимото данъчно облекчение и да се извърши преценка дали след като не са налице условията за ползване на едно от посочените от данъчно задълженото лице облекчение не е приложимо друго, предвидено от закона. Правото на намаляване или преотстъпване по реда на ЗКПО се погасява при преобразуване на данъчно задължено лице съгласно ТЗ. Това са случаите на сливане, вливане, разделяне, отделяне (включително и отделяне на еднолично търговско дружество) и преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличния собственик. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗКПО, изключение прави преобразуването чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 ТЗ, доколкото при тази форма на преобразуване в най-голяма степен е налице запазване съществуващите правоотношения, в които е страна преобразуващото се дружество и неговия интегритет, както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 ТЗ. Всъщност прехвърлянето на предприятие по чл. 15 ТЗ не представлява преобразуване на търговско дружество и съответно е излишно да се изписва в нормата, доколкото тя касае случаите на преобразуване на дружества по смисъла на ТЗ. Правото на намаляване или преотстъпване по реда на ЗКПО се погасява и при преустройство на кооперативни организации (чл. 172, ал. 2 ЗКПО). Това е институт, аналогичен на преобразуването при търговските дружества. Преустройството на кооперации е дадено в чл. 37 ЗК и са възможни четири форми – сливане, вливане, разделяне и отделяне. Съгласно чл. 173, ал. 1 ЗКПО, в случай че не са изпълнени изискванията на ЗКПО за последващо използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, той се дължи за годината, за която е възникнал, т.е. от момента на преотстъпването и съответно с лихвите за изтеклия период. Използваният термин преотстъпване е родов. Нормата има предвид както случаите, когато данъкът е преотстъпен изцяло, така и ако е налице намаляване на данъка. Това правило ще се прилага и при преобразуване на търговски дружества. За разлика обаче от правото на намаляване или преотстъпване, което се погасява безусловно при преобразуване, тук има възможност при изпълнение на определените от ЗКПО условия да не възниква задължение по преотстъпения корпоративен данък. Така, когато приемащите или новоучредените дружества при преобразуване изпълнят задълженията на преобразуващите се дружества по отношение на разходването на преотстъпения корпоративен данък, то ще се счита, че са изпълнени изискванията на ЗКПО относно последващото използване на преотстъпен корпоративен данък. В случаите обаче, че приемащите или новоучредените дружества не разходват преотстъпения данък съгласно ЗКПО за тях възниква солидарна отговорност за преотстъпения корпоративен данък на преобразуващите се дружества по общия ред – т.е. данъкът ще се дължи от момента на преотстъпването и с лихвите за изтеклия период (чл. 173, ал. 2 ЗКПО). Съгласно чл. 173, ал. 3 ЗКПО по същия начин е решен въпросът и при преустройство на кооперативни организации – новоучредените или приемащи кооперации следва да изпълнят изискванията за ЗКПО за разходването на преотстъпения корпоративен данък, а ако не ги изпълнят между тях възниква солидарна отговорност за преотстъпения данък. Що се отнася до размера на отговорността, то и в двата случая той ще се определи по общото правило на чл. 124 ЗКПО. Съгласно тази разпоредба при преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права. ІV. Ползване на данъчни облекчения по ЗКПО Данъчните облекчения се ползват чрез декларирането им в годишна данъчна декларация. Преотстъпеният и намаленият корпоративен данък се декларират в нея. На основание чл. 170 ЗКПО, когато на данъчно задължено лице се преотстъпва или намалява корпоративен данък на различни основания по реда на глава двадесет и втора ЗКПО, в годишната данъчна декларация лицето задължително декларира поредността, в която е ползвало различните основания за преотстъпване или намаляване на корпоративния данък. Ползването на данъчно облекчение е правна възможност на данъчно задълженото лице. Не е възможно органът по приходите в хода на административното производство, след като констатира, че не са налице условията то да ползва декларираното облекчение, а е имало възможност да ползва друго, служебно да приложи второто, за което лицето има право. В тази връзка следва да се има предвид писмо с изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП. Съгласно него за реализирането на това право е необходимо изрично волеизявление на лицето, като формата му не е обвързана с годишна данъчна декларация по ЗКПО. В случай, че волеизявлението не е направено чрез годишна данъчна декларация, същото може да бъде писмен документ в свободна форма, включително с възражение по ревизионен доклад или жалба срещу ревизионен акт. Недостатъчно внимателния прочит на това писмо създава впечатление, че лицето във всеки един момент може чрез документ в свободен текст да се възползва от правната си възможност за преотстъпване на корпоративен данък. Това обаче не е така. Писмо с изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП касае случаите, в които лицето отправя такова искане до органа по приходите в хода на ревизионно производство за установяване на данъчните задължения по ЗКПО за данъчния период, в който лицето е пропуснало да се възползва от правната си възможност да иска преотстъпване на данъка. С оглед на това, когато е налице такова волеизявление органът по приходите следва да изясни обективно всички факти и обстоятелства, свързани с волеизявлението на субекта. Подлежи на дискусия въпросът, че формата на волеизявлението за ползване на преотстъпване не е обвързано с годишна данъчна декларация по ЗКПО, както се твърди в писмото на изпълнителния директор на НАП. Наистина не е изрично изписано, че ползването на преотстъпване се извършва посредством подаване на декларация. Това обаче не е и нужно. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗКПО лицето определя данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с ГОДИШНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ по образец. Ясно е, че ползването на преотстъпване на корпоративен данък пряко влияе върху тези величини и следователно то се осъществява чрез подаването й. Съответно промени на подадени декларации се извършват по реда на чл. 104 ДОПК, съгласно който след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като промените се извършват с нова декларация. Подадена след изтичането на този срок декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Все пак въз основа на писмо с изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП се дава възможност на данъчно задължените лица да декларират ползване на преотстъпване на корпоративен данък в хода на ревизионно производство, което е благоприятно за данъчно задължените лица и следва да се има предвид. Резултат от процедурата Осъществяване на процедурата позволява извършване на освобождаване, преотстъпване или намаляване на корпоративен данък при спазване изискванията на ЗКПО, което от своя страна води правилното формиране и определяне на дължимия данък. Това е от изключителна важност с оглед планирането и осъществяването на дейността на търговеца, доколкото неправилното им ползване в последващ момент би довело до възникване на непредвиден разход в стопанската дейност на лицето, което ще има неблагоприятни последици за предприятието. Примерни образци, документи и формуляри Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък
стр. отКаталог: web -> files -> files files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт files -> В сила от 15. 04. 2010 Писмо Приспадане на Надвнесен Корпоративен Данък зкпо files -> Закон за корпоративното подоходно облагане ( зкпо ) Закон за юридическите лица с нестопанска цел files -> Закон за счетоводството ( зсч ) Закон за хазарта files -> Закон за Здравното Осигуряване files -> В сила oт 11. 05. 2009 Писмо нои документи при Работа по 2 Договора при Един Работодател ксо Изтегляне 184.05 Kb. Сподели с приятели:
|