Прочетете текста и напишете подробен преразказ от името на Райна Княгиня Време за изработване – 90 минути

Настъпи третият ден на свободата – 22 април 1876 година.

Бели гълъби кръжаха високо над града. Камбаните биеха като на голям празник. Пременени и развълнувани, панагюрци се стичаха от всички страни към главния щаб на въстанието, към къщата на Хаджилукови. Над нея се вееше голямото знаме, извезано от учителката Райна Попгеоргиева. Днес щеше да стане тържественото му освещаване.

Придружена от майка си и баща си, Райна пристигна в уречения час и стражата веднага разтвори вратата пред тях. Светнал от радост, председателят на Привременното българско правителство Петър Бобеков приветства гостите и нареди да започне подготовката за тържеството. Двама млади въстаници се покатериха на стряхата, снеха знамето и го положиха върху широката маса в средата на двора.

Райна оправи гънките на плата и върху аленото платно блесна големият лъв. Бобеков го докосна с длан и развълнувано каза:

- От името на всички юнаци аз ти благодаря за хубавото дело!

- Твърде малко сме направили за родината си- отвърна Райна.

Бобеков целуна златния лъв на знамето, изтегли сабята си и заповяда да отворят големите порти.

Минутата беше тържествена! Начело с поп Груйо и още десетина свещеници в двора на богатата къща влязоха много хора.

Силни викове „Да живее!” се изтръгнаха от всички гърла, когато вратата на голямата стая се отвори и на входа се появи в блестяща униформа войводата , придружен от другите апостоли. Бенковски слезе по стълбата и се приближи до масата. Ръкува се с пребледнялата Райна и даде знак на поп Груйо да започне службата..Срещу свещеника стоеше Бенковски, а от лявата му страна беше Райна Попгеоргиева. . Слънцето проникваше през разлюлените клони на ябълката и по червеното кадифе на знамето се гонеха игриви пламъчета.

Службата свърши и старците се прекръстиха, а младите в един глас извикаха:

- Да живей България! Да живеят апостолите, да живеят юнаците!

Подхванаха се пламенни речи, а в това време приковаха знамето на върлината. Войводата го пое , вдигна го над главата си и произнесе:

- Братя, в днешния ден след петвековно робство нашата изстрадала майка България се сдоби със свое знаме. Гордият лъв се изправи, за да стъпче тиранската власт на султана. Нека ръката, която уши байрака, първа да го развее над свободно Панагюрище!

Поруменяла от вълнение, Райна взе знамето и тръгна. Забрадката се смъкна върху раменете й и откри венеца на русите й плитки. Кръглото й лице бе сериозно и одухотворено от някаква хубост, която извираше сякаш от душата й.

- Като княгиня стъпва!- наруши тишината нечий глас.

Веднага доведоха оседлан кон и помогнаха на Райна да го възседне. Бенковски й подаде знамето, тя го развя широко над стихналите от изумление хора и тогава се изля вик, който отекна в целия град и заглъхна из средногорските дебри:

- Да живее младата знаменоска! Да живее Райна Княгиня!

Тържественото шествие премина през целия град. Народът обсипваше четниците с цветя, лееше щастливи сълзи и благославяше храбрите момци.

Райна чуваше думи, пълни с любов и признателност. Усещаше възхитени погледи. Долавяше възторга на тези хора, които едва ли бяха мислили, че ще дочакат свободата. На едно място я сепнаха познати звуци от песен. Пееха нейните ученички. Приветстваха я с песен и цвете както в класната стая. По раменете и полата й се разпиляха техните китки. Това бяха последните цветя, които учителката получи тая пролет. Очакваха я турски затвори, разпити, мъчения и обиди.